Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 28 фев. 2020, 12:42 ч.

Забравя ли се предателството?

  • 3 245
  • 93
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9
Здравейте, пиша ви по така тривиалната тема за изневярата.
С мъжът ми сме заедно от 6 години, но живота ни се преобърна преди 2. Той е лекар в голяма частна болница  и съответно е работохолик. Правихме опити за бебе 10 месеца и тогава се откри проблем в него- оказа се с много лоша спермограма, веднага последва операция за варикоцеле. Oперацията се оказа голяма грешка, защото много го травмира, имаше доста болки и трудно възтановяване. След нея аз исках да не спираме опитите за бебе, защото имах голяма надежда, че операцията е била успешна. И така 4 месеца правихме опити по задължение и по график, той се прибираше уморен, защото тогава много работеше и трябваше да прави секс ‘‘насила‘‘ и то придружен с болки. Аз трябваше да го разбера и да прекратя, но той сам искаше да продължим с опитите, за да не ме разочарова. Той винаги е правил всичко за мен, угаждал ми е, дори и без да го искам. Бил е винаги мил и обгрижващ. Но и винаги е бягал от конфликт, все се съгласява с мен, за да не ме нарани и да не се разстроя, да не се скараме.
В този период той започна да ходи доста по интервюта, на които се провали и това допълнително го събори. Някъде по това време на мен ми дойде ужасната идея да спретнем сватба, тъй като бяхме сгодени от години и само отлагахме. И аз и той не сме по сватбите, искахме нещо по нестандартно в тесен кръг, но нашите родители се намесиха и в крайна сметка събрахме доста хора. Самата подготовка мина ужасно и изнервящо и за мен, но повече за него. Дни преди сватбата ходихме на лекар отново и се оказа, че операцията е неуспешна и ще трябва да правим инвитро. Той го прие много зле. Почувства се неспособен като мъж. Мина въпросната сватба, не бях щастлива на нея, не я усетих като приятно изживяване. Прекарахме си обаче чуден меден месец в Тайланд. Откъснахме се от всички проблеми-  това, че той не може да има деца, че не може да си намери по-добра работа, сватбата. Върнахме се от медения месец и съответно към реалността. В този период той рязко се настрои срещу мен. Започна да ме криткува за всичко ей така от нищото, започнахме да се караме и той да се дистанцира. Закъсняваше след работа, все беше кисел, спеше на дивана и ме избягваше. Така след 2 месеца прочетох 1 имейл и рабрах, че си има любовница. Призна ми всичко... Новата стажантка, с която  са се натискали всеки ден след и преди дежурство и са стигнали уж само до орален секс. Чували са се всеки ден по няколко пъти, говорили са си, споделяли са си, тя имала хубаво чувство за хумор, общи теми за болницата и той с нея се откъсвал от реалността. На всичко отгоре тя има две малки деца и мъж, което ме втрещи какви жени съществуват. Това което стана ясно, е че е започнал връзката с нея(той все още не го приема, че е било връзка)  дни след медения месец!! Тя го е харесвала от началото, когато е дошла на работа, започнали са флирт още преди сватбата и след нея вече, той се е възползвал. Когато разбрах, ние двамата минахме през ада. Аз го изгоних за 2 месеца, но накрая след 1000 молби от негова страна реших да му простя. Той я заличи от живота си по всякакъв начин, напусна болницата дори,  съжалява безкрайно много, поболя се направо и много се обвинява. Говорихме много и се разбра, че връзката ни е била тръгнала в лоша посока, той е премълчавал много неща, за да не ме нарани, било го е страх от конфликти. Той по принцип има този страх, не само с мен, а със всички. Много  е неуверен в себе си. Все се притеснява за всичко, все се обвинява нещо да не сгреши в ежедневието си. Само да добавя, че аз не съм властна и доминантна и не го подтискам допълнително. Оказва се, че направо не съм го познавала. Толкова много неща ми сподели, които са го тормозели. Аз сама открих моя вина и далеч не мисля, че съм безгрешна. Интересното е, че все едно имам нова връзка, на друго ниво, дори секса стана страхотен, сякаш нещо се отключи след това. Продължихме напред, защото се обичаме. Аз обаче не спирах да се сещам за случката и на моменти много се тормозех. Сънувах кошмари с нея, имах паник атаки, той в тези моменти той винаги ме успокояваше, но скоро пак изпадах в такова състояние на тревожност.  Все още му проверявам телефона и имам параноята, че все нещо крие. Той не ми дава никакви поводи, държи се по-добре от преди дори, но аз не мога да оттърся. Така след почти 1,5 година аз забременях и съм в 4 месец сега. Той е безкрайно щастлив, при мен обаче спомените се връщат с пълна сила и  не мога да спра да мисля за нея, за лъжата, за това как най-близкият  ми човек, ме е предал така. Безброй пъти си представям как е могъл да го направи, до къде са щели да стигнат, ако не бях разбрала.. Той казва, че се е паникъосал от всичко, което му се е струпало наведнъж тогава- работата, проблемите, сватбата, но най-вече, че е разбрал, че не можел да има деца. Искал е да си върне контрола над живота един вид, да избяга от проблемите, започнал е дори да се съмнява, че аз съм неговия човек. Казва, че се е чувствал ужасно в тези 2 месеца и всеки ден с нея е искал да е за последно, но пак са продължавали. Каза ми, че е планувал и да спи с нея. Не бил насебе си. Не е значела нищо за него и му вярвам за това. Искал е да си напомпа самочувствието и да си почеше егото. Не знам обаче как да продължа да му имам доверие. Все се, чудя какво щеше да стане, ако не бях разбрала. И кой започва връзка с друга жена точно след сватбата? Сега ще имаме дете и вместо да съм щастлива се тормозя с миналото.  Знам, че всеки може да направи грешка, но защо е толкова трудно да се забрави предателството и как да продължа напред?

Последна редакция: пт, 28 фев 2020, 12:54 от Tamarra2

# 1
  • Мнения: 700
Не, не се забравя, дори да простиш.

# 2
  • Мнения: X
Трудно е, защото предателство не трябва да се забравя или да се прощава (Според мен) . В подобни ситуации моята философия е "око за око, изневери и ти", но с бебенце на път не се излагай на риск да останеш сама и без подкрепа.

# 3
  • Мнения: 2 355
Извинявай, ама да го беше мислела преди бебето.
Аз лично не бих забравила такова предателство и най- вероятно бих се развела. Само орален секс за мен си е секс и толкова. Но аз съм си аз. В крайна сметка щом сте стигнали до дете, явно си приела нещата. Може би в момента хормоните ти бушуват и се чувстваш несигурна и затова ти идват тия идеи.

# 4
  • Мнения: 5 442
То не се забравя, въпросът е къде ще го подредиш в себе си този епизод.
На мен ми изглежда доста потиснат и несигурен тип човек. Как е лекар, не знам. Simple Smile Също ми се струва, че и ти си доста настойчива за всичко и това го фрустрира допълнително. Такива мъже търсят утеха в неангажиращи връзки, за да си починат. Simple Smile

Не съм обнадеждена за вашите отношения. Според мен му трябва някоя по неизискваща и по-малко отговорности според неговия тип характер и личност. Както го описвате като типаж, си го представям след появата на детето да спече още повече.

# 5
  • Мнения: 9
В работата си, колкото  и да е странно е доста добър. Просто е перфекционист и никога не е доволен от себе си, винаги си търси грешки и се критикува. Във връзката ни е същото, винаги иска аз да съм доволната, но и никога не съм го притискала за нещо. Той иска да ми угажда и винаги да е съгласен с мен. Моята грешка е, че не винаги съм мислела, дали той иска същите неща точно в този момент. Тези неща сме ги дискутурали и работим над тях.
Иначе се радва много за бебето и е амбициран да бъде най-добирият баща, за което вярвам, че ще е така.
Проблемът ми е, че се обвинявам, че не мога да се оттърся от миналото и от параноята, че ще се повтори след време.

# 6
  • Мнения: 3 466
Приеми, че истинската ви връзка е започнала след неговата изповед, след като сте изказали недоизказаното преди.

# 7
  • Мнения: 15 897
Доколкото разбирам, той е приключил аферата, напуснал дори болницата и се разкайва заради случката.

За забравяне - няма да забравиш, но, щом си решила да простиш, не дълбай повече в темата. Дай му да разбере напълно ясно, че втора грешка няма да бъде простена. Както описваш нещата, вярвам, че ще се справите. Човекът е сбъркал, но явно се е осъзнал.

Лека бременност и всичко най-хубаво!

# 8
  • Мнения: 3 194
Добре, че се е случило всичко това, за да се опознаете истински, а не на формално ниво като повечето хора.

На въпроса ти - не се забравя. Ако се забравяше и прощаваше лесно, щяхме масово да сме щастливи според Хемингуей.

Тамара, именно несигурните стават перфекционисти. Но той изтощава, а не те прави по-добър.

# 9
  • Мнения: 3 872
Кой каквото сам си направи, никой друг не може. Ти си нагледния пример за това авторке.

# 10
  • Мнения: 2 018
Винаги съм се питала кому е нужно това вторачване в партньора. Всички правим грешки, някои по-глобални. Но изходите винаги са два - или прощаваш и забравяш, изкореняваш го от съзнанието си, или си тръгваш /и обикновено повтаряш същия сценарий - мнителността със следващия/.
Ако се повтори, повтори .. не това е най-голямата трагедия на света. Фокусът трябва да ти е върху детето.

# 11
  • Мнения: 16 391
Здравейте, пиша ви по така тривиалната тема за изневярата.
Скрит текст:
С мъжът ми сме заедно от 6 години, но живота ни се преобърна преди 2. Той е лекар в голяма частна болница  и съответно е работохолик. Правихме опити за бебе 10 месеца и тогава се откри проблем в него- оказа се с много лоша спермограма, веднага последва операция за варикоцеле. Oперацията се оказа голяма грешка, защото много го травмира, имаше доста болки и трудно възтановяване. След нея аз исках да не спираме опитите за бебе, защото имах голяма надежда, че операцията е била успешна. И така 4 месеца правихме опити по задължение и по график, той се прибираше уморен, защото тогава много работеше и трябваше да прави секс ‘‘насила‘‘ и то придружен с болки. Аз трябваше да го разбера и да прекратя, но той сам искаше да продължим с опитите, за да не ме разочарова. Той винаги е правил всичко за мен, угаждал ми е, дори и без да го искам. Бил е винаги мил и обгрижващ. Но и винаги е бягал от конфликт, все се съгласява с мен, за да не ме нарани и да не се разстроя, да не се скараме.
В този период той започна да ходи доста по интервюта, на които се провали и това допълнително го събори. Някъде по това време на мен ми дойде ужасната идея да спретнем сватба, тъй като бяхме сгодени от години и само отлагахме. И аз и той не сме по сватбите, искахме нещо по нестандартно в тесен кръг, но нашите родители се намесиха и в крайна сметка събрахме доста хора. Самата подготовка мина ужасно и изнервящо и за мен, но повече за него. Дни преди сватбата ходихме на лекар отново и се оказа, че операцията е неуспешна и ще трябва да правим инвитро. Той го прие много зле. Почувства се неспособен като мъж. Мина въпросната сватба, не бях щастлива на нея, не я усетих като приятно изживяване. Прекарахме си обаче чуден меден месец в Тайланд. Откъснахме се от всички проблеми-  това, че той не може да има деца, че не може да си намери по-добра работа, сватбата. Върнахме се от медения месец и съответно към реалността. В този период той рязко се настрои срещу мен. Започна да ме криткува за всичко ей така от нищото, започнахме да се караме и той да се дистанцира. Закъсняваше след работа, все беше кисел, спеше на дивана и ме избягваше. Така след 2 месеца прочетох 1 имейл и рабрах, че си има любовница. Призна ми всичко... Новата стажантка, с която  са се натискали всеки ден след и преди дежурство и са стигнали уж само до орален секс. Чували са се всеки ден по няколко пъти, говорили са си, споделяли са си, тя имала хубаво чувство за хумор, общи теми за болницата и той с нея се откъсвал от реалността. На всичко отгоре тя има две малки деца и мъж, което ме втрещи какви жени съществуват. Това което стана ясно, е че е започнал връзката с нея(той все още не го приема, че е било връзка)  дни след медения месец!! Тя го е харесвала от началото, когато е дошла на работа, започнали са флирт още преди сватбата и след нея вече, той се е възползвал. Когато разбрах, ние двамата минахме през ада. Аз го изгоних за 2 месеца, но накрая след 1000 молби от негова страна реших да му простя. Той я заличи от живота си по всякакъв начин, напусна болницата дори,  съжалява безкрайно много, поболя се направо и много се обвинява. Говорихме много и се разбра, че връзката ни е била тръгнала в лоша посока, той е премълчавал много неща, за да не ме нарани, било го е страх от конфликти. Той по принцип има този страх, не само с мен, а със всички. Много  е неуверен в себе си. Все се притеснява за всичко, все се обвинява нещо да не сгреши в ежедневието си. Само да добавя, че аз не съм властна и доминантна и не го подтискам допълнително. Оказва се, че направо не съм го познавала. Толкова много неща ми сподели, които са го тормозели. Аз сама открих моя вина и далеч не мисля, че съм безгрешна. Интересното е, че все едно имам нова връзка, на друго ниво, дори секса стана страхотен, сякаш нещо се отключи след това. Продължихме напред, защото се обичаме. Аз обаче не спирах да се сещам за случката и на моменти много се тормозех. Сънувах кошмари с нея, имах паник атаки, той в тези моменти той винаги ме успокояваше, но скоро пак изпадах в такова състояние на тревожност.  Все още му проверявам телефона и имам параноята, че все нещо крие. Той не ми дава никакви поводи, държи се по-добре от преди дори, но аз не мога да оттърся. Така след почти 1,5 година аз забременях и съм в 4 месец сега. Той е безкрайно щастлив, при мен обаче спомените се връщат с пълна сила и  не мога да спра да мисля за нея, за лъжата, за това как най-близкият  ми човек, ме е предал така. Безброй пъти си представям как е могъл да го направи, до къде са щели да стигнат, ако не бях разбрала.. Той казва, че се е паникъосал от всичко, което му се е струпало наведнъж тогава- работата, проблемите, сватбата, но най-вече, че е разбрал, че не можел да има деца. Искал е да си върне контрола над живота един вид, да избяга от проблемите, започнал е дори да се съмнява, че аз съм неговия човек. Казва, че се е чувствал ужасно в тези 2 месеца и всеки ден с нея е искал да е за последно, но пак са продължавали. Каза ми, че е планувал и да спи с нея. Не бил насебе си. Не е значела нищо за него и му вярвам за това. Искал е да си напомпа самочувствието и да си почеше егото. Не знам обаче как да продължа да му имам доверие. Все се, чудя какво щеше да стане, ако не бях разбрала. И кой започва връзка с друга жена точно след сватбата? Сега ще имаме дете и вместо да съм щастлива се тормозя с миналото.  Знам, че всеки може да направи грешка, но защо е толкова трудно да се забрави предателството и как да продължа напред?
На мен ми е изневерявало гадже, преди да се омъжа.Не успях да забравя и да простя....първо се разделихме, после по същия начин след милион молби от негова страна, се събрахме.Но уви, аз така и не можах да му повярвам отново.Постоянно го "преследвах" с "Къде си?/С кого си?/Какво правиш?"....и накрая и двамата не издържахме и се разделихме.
Та, нямам идея дали и как се забравя.И по-важно, дали е изобщо възможно човек да повярва на другия отново на 100%.

# 12
  • Сф
  • Мнения: 5 077
След като си бременна, дала си му вече шанс, не виждам защо се терзаеш повече.Изневери стават по всяко време, на всякакви места, сред различни съсловия.И никога няма подходящо време за изневяра,"защото тя сама по себе си е нещо нечестно и нечисто.Проблемите не са ви били толкова големи, че да си търси извинение.Това само не ми харесва в обясненията му, както и за оралния секс,това за мен е нелепо, но карай.Какво значи да те питам аз " Какви жени има?" Ами всякакви! Порасни! Тая игра винаги се играе от двама!Няма невинни жертви.Не говорим за ученици все пак подлъгани от по- възрастен човек.
Така или иначе, забрави, времето лекува, а и само то ще покаже читав ли е човека до теб.Сега имаш приоритет, а и хормоните играят номера.Не се терзай.Не е вярно, че не се забравя лошото .Въпроса е да няма издънки в тая част занапред.
Леко бременеене:)

# 13
  • Linz
  • Мнения: 11 461
Още двама незрели индивида, решили да си играят на семейство.
Не си простила на себе си, а е трябвало да го направиш преди да вземеш решение да продължите.
Отговори само ти можеш да си дадеш, но едва след като разпознаеш своето его и грешните решения, които взимаш от негово име. Чуждия опит може само да те заблуди, слушай единствено вътрешния си глас.

# 14
  • Мнения: 9
Много лесно звучи да го изкореня от съзнанието си. Този мъж е най-голямата ми любов и го издигах на пиадестал, идеализирах го и това беше грешка. Никога не съм очаквала, че точно той би направил подобно нещо. Вярвах сляпо в любовта ми и заради това се травмирах така, сънувам кошмари и съм като фиксирана в миналото. Ходих на психолог не не ми помогна особено. Знам, че трябва да се фокусирам върху бебето и се опитвам. Донякъде за трвамата сигурно помага и това, че майка ми е била изоставена от баща ми заради друга жена, когато бях на 7, след това той повече не ни потърси. Може би съм наистина наивна и трябва да порасна в това отношение.

Общи условия

Активация на акаунт