Забравя ли се предателството?

Не знам дали е редно въобще да обсъждаме ситуацията предвид състоянието ти. Но няколко пъти прочетох историята и поне аз я възприемам така - този мъж преекспонира и се самооправдава за своите слабости, като ловко те манипулира и те кара да го оправдаваш без да го заслужава. Всеки възрастен човек трябва да носи отговорност за постъпките си! Всички си имаме болести, проблеми, но те не са ни оправдания да нараняваме хората около нас. Ако си властна, манипулативна и т.н., да не изброявам глупостите, които се изписаха, то явно той си е мухльо, че не си е тръгнал, нали така? Кой да го пази и да му взема решенията за живота, мама, тати, кака? Ти какво сега трябва цял живот да се оглеждаш и да се молиш да не го ядосват тук там, че пак ще си легни или духне с някоя? Виж на къде духа вятъра с дете или не, живота си продължава и важната си си ти!

И аз съм по-склонна към версията, че той е манипулатор, отколкото тя доминантна. Работи си я умело щом я е докарал до паник атаки и тичане по психолози.

Една колежка лятото се раздели  с любовника си.Тя е разведена,а любовника и живеел с жена си,нямали отношения вече,но заради деца,внуци и прочее клишета,а днес,а утре,а това да отмине,че да и каже и да се разделят,а онова..Накрая синът му разбра и се разтури работата.Инак,човека много внимателен,учтив,мил,на мравката път прави,ама ги въртеше и двете,щото нали,деликатен,да няма дразги и скандали,да няма наранени и обидени..Ама много обича и колежката,и нея не иска да нарани,та все я преследва да се сдобрят..Много мил и възпитан господин,много отзивчив,винаги ще помогне,ще услужи..
Та не се знае дали в двойката едния доминира, или просто другия си е скрита лимонка.Щото скритите лимонки бягат и от проблеми и от отговорности ,а  понеже в едно семесйство,все някой трябва да взема решенията,се оказва,че този който го върши е "доминантна" личност и задушава лимонката..

Всъщност никой от нас не може да каже на авторката как да постъпи, никой от нас няма отговорите...Тя трябва да реши харесва ли се такава, каквато я е направила случката, вярва ли или винаги след всеки проблем на съпруга ще се оглежда, ще се страхува. Вярно е, че човек греши, но пък аз се замислих ако тя беше тази със здравословните проблеми и беше изневерила как щяхме да го възприемем и какво щяхме да и кажем. Сякаш сме приели, че мъжете са по-лабилни и ги оправдаваме! Ами не е така, не са по-лабилни, просто по-лесно си намират оправдания. Пък и дълбоко се съмнявам, че не е подвел и другата жена щом е искала да напуснат семействата си и да се съберат, даже въобще не го вярвам!

Малко късно се е събудил инстинкта за самосъхранение на авторката. И според мен временно. Сега с дете навлиза още по-дълбоко в калта на токсичните отношения с мъжа си. Направи ми впечталение, че се опитва да убеди всички колко добър е мъжът, и колко поносими и осъзнати са недостатъците му. Как все се опитва да го оправдае, а тя все за нещо изпитва вина. С дете въртележката става още по-сложна. Не знам той с колко ниско самочувствие е, но ако авторката имаше достатъчно такова, нямаше да се занимава отдавна с него. Навила си е да докаже, че илюзията ѝ за щастие с него е реална, но всъщност се държи като удавник за сламка на тези илюзии, за да не се сблъска с грозната реалност, че мъжът ѝ не е това, за което се представя.

Как говорите наизуст обаче..Вина пък къде съм писала, че изпитвам? Единствено изпитвам такава заради себе си, че сега вместо да се радвам за бебето, се тормозя с миналото. Не мисля също, че някъде съм го оправдавала за това как е постъпил.
Описвах негови черти от характера в отговор на обвиненията, че съм го била мачкала. Щом обаче описвам негови хубави качества, то го оправдавам явно. Ако щете вярвайте, той е добър и грижовен с мен и с околните до такава степен, че не мисли за себе си, После бил скрита лимонка всъщност. Едните мислят, че съм го мачкала и го защитават, другите пък, че всъщност бил манипулатор и аз сляпата му вярвам на оправданията. И да, след всичко, което стана той осъзна доста от недостатъците си, а вече колко са поносими и как ще се преодолеят за него и за мен друг въпрос. Говорили сме много за тези почти 2 години по темата, не сме се правили, че всичко е забравено, защото сме искали да си изясним защо се стигна до там. Както написах по-рано и двамата минахме през ада
 месеци наред, Той доста изтрада покрай всичко, аз също много, но лошото е, че и продължавам. Явно ми е трудно да имам доверие отново въпреки всичко. Времето ще покаже, дано всичко е наред с бременността ми и ще се старая да се успокоя.

Продължавам да се чудя какъв ще да е тоя "мъж", пишещ постоянно в бг мама, коментиращ всяка една тема, изявявайки се като най-големия защитник на жените???
То става досадно вече. Да сядат да учат тия момчета или момичета да си търсят, ама постоянно във форум за майки да пишат?!
Ужас.

Не не се забравя такова нещо.
И не би трябвало да се прощава. Но всеки си решава за себе си.
Само се чудя какъв е смисъла да се живее с човек, който те е наранил и ежедневно да се терзаеш.
Аз затова бих го разкарала и да си започна наново.
Щом е  бил с друга, значи не те обича, не те уважава, не му пука за теб.
Иска да е с теб, защото си му удобна.

Ако не го беше разкрила и досега щеше господина да си има връзка с нея.
Което говори много, ама ти се сещай.

Авторке, щом си решила да продължиш с този човек, недей да се тормозиш за миналото. Лошото е, че си го видяла какъв е в действителност, а повсевместния опит показва, че рано или късно се повтарят историите със страничните връзки. Но твоят човек може да е от изключенията, които истински съжаляват и не повтарят.Има и такива.Времето ще покаже.А ти проверявай понякога телефон, компютър, за да си в крак със ситуацията.

Случило се е, минало е. Сериозно, за какво ти е трябвало да му четеш чатове и да го следиш? Можехте просто да поговорите, като видиш, че той се променя към теб. Има нещо недостойно в това душене и следене. Знам, че ще те засегна, но така мисля. Та и сега пак се изкушаваш да го следиш. Не разбирам това. Той не е твоя собственост, вие сте отделни личности.
Не мисля, че той по някакъв начин се е оказал слаб и лабилен мъж. Искал е да си доволна, да те направи щастлива - затова ли? Добър човек, обича те, обгрижва те - затова ли?
Ами да, изневерил ти е, стъпил е накриво, разкаял се е, направили сте си бебе. Не знам как да спреш да мислиш за грешката му, но някак си трябва да продължиш напред. Приела си разкаянието му, а сега сякаш се стараеш да си превърнеш изневярата му в мания. Ами недей, не го прави! Или се разделете и да се свършва. Той какво да направи, за да продължите живота си?

Не прочетох всички отговори и това което ще напиша, не се говори на бременна жена, но понеже погледнато отгоре-отгоре никой не подхвана темата та: На мен тази орална любов ми направи впечатление, и срещнах само един коментар-с****а в тоалетната, обаче: поне два месеца връзка, преди и след работа всеки ден, като първо не вярвам да е била само орална, те и най-опърничевите не биха се дърпали толкова, а тя
не е и едностранна два месеца, че на онази толкова да й хареса да му...., че да му говори да изоставят половинките си и да се съберат. А ако е била наистина такава, това лично мен би ме притеснило много повече от обикновено е**** , защото някак си смятам за себе си, че е някак по-интимно, по-емиционално. Нали не е как да се изразя....облекчаване...а по-скоро игра.
Аз не съм ревнива, изневерявали са ми, прощавала съм. Има едно чувство в човека, когато знаеш че за другия това не е било нищо, само бройка или подобно и тогава наистина се оказва така и наистина сякаш забравяш или поне за тебе това не е важно. Моментът в който съм усещала че остава някаква тежест в мен, ВИНАГИ се е оказвало, че за другия емоцията и паралелната връзка са на лице.

Тамара, не е нужно да подскачаш, ясно е че не ти се нравят теориите. Но можеш да погледнеш двете, които се развиха и да помислиш дали пък няма нещо, което съвпада и те насочва как да продължиш.
Като начало може да спреш с обожествяването и поставянето на пиедестал. Чак пък изстрадал, мъченик го изкарваш, а не е. Има хора с толкова трудни съдби, че направо си е подигравка спрямо тях. Твоят човек просто е минал през такъв период, какъвто много преминават, някои с лекота, други се "бесят на първото дърво", че е по-лесно. Време е да погледнеш на този мъж като на баща, подкрепа, опора, а не просещ съчувствие страдалец.

А не рипай като ощипана мома,щото примера го дадох за да те "защитя" ,щото те нарочиха за доминираща и мачкаща съпруга.
Та,или си го смачкала,или е скрита лимонка,или е толкова деликатна и чувствителна душица милия,че чак ми е чудно как работи с болни.
Ако беше той бременния,по-щях да разбера,хормони,ала-бала..Ама не е.
Викаш и лимон не,ти не го мачкаш,остава само крехката му душевност..
И къде ги намирате такива крехки мъже,около които все трябва да стъпвате на пръсти,че инак,вземат та се разстроят и  хукнат по чуждо?

Поредния психически слаб мъж, вероятно непригоден за семейство, който много се изплашил от работа и сватба. Да не го биха на тая работа и на тая сватба? На мен не ми е хрумвало, че трябва да се изплаша от нещо подобно, не съм чула и някоя жена да споделя такова виждане, но от мъже редовно го чувам. От кое по-точно се "изплаши", да не се наложи да носи отговорност за нещо ли или? Живеем в модерни времена, жените не се плашим от работа и деца, но мъжете горките, милите, трябва да ги разберем, че не се справят. Всъщност с какво се справя съвременният "мъж" и каква му е аджеба функцията и смисълът в семейството? Това вече е прекалено, а по-лошото е, че става норма. Приготви се да влачиш семейството на гърба си. Тук виждам, че разбиране проявяваш само ти към крехките му чувства. За теб разбиране няма, но сакън, на жените вече не е позволено да сме слаби като гледам, само на мъжете. Ролите вече са обърнати, виждаш ли го вече, дали не е по-добре да преосмислиш отношението си към връзката? В един момент ще ти писне да носиш отговорност за абсолютно всичко, докато той си лекува чувствата и уплаха с някоя мадама. Супер скалъпено обяснение е това с мадамата, останалото допускам,че е вярно. Той за какво отговаря в тази връзка, за какво допринася, мисли ли за теб толкова, колкото ти за него? Отговори си на тези въпроси и помисли как да обърнеш нещата или поне да внесеш някакъв баланс, макар че това при мъжете си е характер, но нещо трябва да промениш.

За паник атаките - смени психолога. Не всички психолози са добри. Същото е във всяка една друга професия. Като цяло бих ти казала, че не си струва да се тормозиш заради някакъв си мъж, но едва ли ще помогне. Все пак мъже има много, здравето е едно.

Виж, Авторке, на теб просто ти липсва емоционална чувствителност.
Мъжът ти е по-пасивен, по-неуверен, по-инертен. Това е до усет – като го виждаш, че е такъв човек, настройваш си антенките спрямо него. Не е сложно, изисква се чувствителност на ума, на емоциите.
Той може да има много недостатъци, но това е Твоят мъж, ти си го обичаш, бащата на детето ти. Затова обработваш всичките минуси и плюсове на бърз кадър и си казваш "майната му", аз го обичам този мъж.
Ти си стопирала на определен моменти и мозъкът ти цикли на него. Ами, приеми, че човекът е такъв – по-пасивен, по-прикрит, затворен, срамежлив, всеки изживява стреса и битието по различен начин. Всички ние постоянно се адаптираме към различните ситуации, не е лесно, но е постижимо.