Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 26

  • 34 845
  • 743
  •   1
Отговори
# 555
  • София
  • Мнения: 16 583
Пила съм Т3 (тък като винаги ми е долната граница), не помага.

# 556
  • Мнения: 18 539
Въпросът е първо проблемите с щитовидната ли идват или първо ИР. Иначе хубаво го е писал този лектор през 1947г обаче това резултати от изследване върху хора ли е или върху клетки в чинийка...

# 557
  • София
  • Мнения: 16 583
Първи идва лошото хранене със зърнени (глутенови) и Омега 6 (слънчогледово олио), после щитовидната и след това ИР. Има много хора с дифузни изменения на щитовидната жлеза, но в нормални стойност на ТСХ. И с  тежка ИР.

# 558
  • пак там
  • Мнения: 2 894
Демон, да се знае - под "хляб" имам предвид бързи, прости въглехидрати, всичките от групата плюс картофи и ориз.

Да не мислиш, че на мен не ми се ядат картофи? Рева тайно от семейството всеки път, когато им готвя. Обожавам ги. Ама не ям.

Защото съм се докарала до такова положение, че ми иде да се гръмна. И затова търся защо, изследвам се, ровя си в миналото незапомнено, пък дано отнякъде изскочи заекът. Ако си разбрала моите хаотични ровения по друг начин - не. Рупам месо, яйца и зеленчуци, та чак ушите ми плющят.

Да, търсИ причини! Това е начинът! Но не отказвай единствения /според мен, засега друг начин не съм намерила, поне аз/ начин, с който да си облекчиш положението. Поне докато не намериш причината.

И, между другото, чета темата много отдавна, отпреди да пиша в нея - към две години. Първо с недоверие и насмешка, после някои неща забелязах, попрочетох каквото пишеше в гугъл, после зачетох по-сериозно. Голям проблем на моята изтормозена от диети душа бяха мазнините - не можех да повярвам, че ще са полезни. Предполагам, същото е с вегетарианците, разбирам ги. Но го преодолях. Засега съм доволна.

Шарки, аз нямам проблеми с щитовидната. Все още. Но пък другото ми съпътстващо е витилигото. Тоест вървят си заедно, откъдето и да ги погледнеш. С ужас очаквам още някакво "включване". Та не идва май само от храната - хляб масово не помня кога за последно съм яла. Още много преди режима. Но ако се храниш ВВ - а аз можех с дни да съм на картофи, ще се задълбочи, това го разбрах.

# 559
  • Мнения: 504
Аз разбирам чудесно, това което казвате - както виждате не отричам, че пътя и по двете пътеки води в дългосрочен план към диабет. Въпроса е, че като адвокат, аз стм си увредена вече... за мен трябва да има логично обяснение на това, което се случва с организма ми и търся нужните доказателства и аргументи. Спряла съм да ям основната вредна група вгх, позволявам си от време на време малка тънка филийка пълнозърнест хляб на закуска към яйца и авокадото, което закусвам обичайно, но в един момент ще спра и него - просто не искам да е рязко...
Също така искам да установя, дали този остър отговор на вгх не е преходно нещо, защото се оказва, че той е много често срещан проблем ори хора с тревожно разстройство, но отшумява заедно с тревожното разстройство ( говори се в доста статии за хора с моя проблем за “нестабилна кръвна захар”, тогава се препоръчва започване на кето диета, до отминаване на симптомите и след това плавно въвеждане на въглехидрати...).
Та това е причина да ровя - иска ми се да си изясня генезта на този проблем. Вече си отговорих, че се дължи на силен и продължителен стрес, на който бях подложена... въпроса е, че не мога да си отговоря въз основа на какво възниква този остър отговор на вгх.... свързано е с кортизола и с адреналина ли...? Защото чувствителността при мен не е намалена от тлъстинки ( аз винаги съм била тапициран кокал и все още съм, няма никакви натрупвания около талията...), движа се - не спортувам както трябва, но и винаги съм се движела не малко, ходя доста пеша ... та просто търся причината... Иначе не търся някой да потвърди думите на лекарите и разрешение за да се тъпча на воля с всякакви вгх, просто се опитвам да си обясня механизмите на процесите, които са се случили в моя организъм, за да мога да им противодействам по най - правилния начин. Аз мисля, че имам късмета да се хвана още много в началото, защото се самонаблюдавам много внимателно от години ... и усещам дори половин кило мърдане... както и дори дребни разлики в обичайното функциониране на организма ми... така че, имам шанс и да се спася от лошите последствия за момента, като изградя правилен режим, на който да се подложа.
Благодаря на всички за отговорите и за това, че ми отделихте от вниманието си. Ще продължавам да следа темата с интерес, както и ако попадна на някоя интересна статия в контекста на това, което проучвам, ще я споделя с вас Simple Smile
Сега ще обърна повече внимание на това, да си избера подходящи рецепти, за да мога да се адаптирам към новия режим, защото макар да ае изхранвана основно с месо, салати и млечни... имам голяма слабост към три неща - филийка ръжен хляб, ориз и какао ( разбирай черен шоколад)....

# 560
  • Мнения: 18 539
Съжалявам, че трябва да те разочаровам, но се съмнявам, че ще успееш да намериш категоричен отговор. Ако беше ясно кое от къде и как с категоричност, нямаше да има толкова спорове коя диета е най-добра и кое лечение най-адекватно Simple Smile Което не пречи да търсиш отговори разбира се.
И въпрос за размисъл - тревожното разстройство ли е било първо или проблемите със захарта? Трябва първо на него да си отговориш.

# 561
  • Мнения: X
Аз много бих искала да срещна/чуя поне за един човек, на когото тревожното разстройство е отшумяло... завинаги или поне за 5 години да кажем. Принципно се редува облекчение с поредно обостряне, често така оплетено с депресия, че не е ясно кое е основното.

# 562
  • Мнения: 18 539
Аз тук нямам опит, само знам, че са свързани - менталните проблеми и нарушението в обмяната на въглехидратите.

# 563
  • пак там
  • Мнения: 2 894
Няма как да го разбере, Миоки. За съжаление Ливрена е поставена в ситуация, от която не може да извлече нищо като данни. Едва ли е имала достатъчно сериозни проблеми преди това, за да й направят впечатление.

При мен имаше - витилигото. Но нямаше кой да ми каже каквото и да било.  Когато бях на двайсет и пет-шест,  ходих при един професор. От него нищо свястно не извлякох, освен успокоение и репликата, че АИЗ вървят винаги с дружка - друго АИЗ. За ИР тогава изобщо не се говореше. Имаш КЗ под 6,5 - здрав си.

# 564
  • Мнения: 18 539
Рисия, всеки трябва да си извърви пътя.  На някои отнема повече време от на други, а и е много трудно да изкорениш неща които са ти представяни от пеленаче като постулати.

# 565
  • пак там
  • Мнения: 2 894
Така е, Миоки, за съжаление.

# 566
  • Мнения: 504
Ами в интерес на истината... аз знам кое е първото Simple Smile Просто така се случиха при мен нещата, че когато започнаха всички тежки пристъпи при мен, аз не знаех, че това е на психическа основа и отидох при  близък лекар - шеф на болница, който ме хоспитализира за три седмици поредно в три отделения - кардиология, гастро и ендокринолгоя - та там ми направиха ОГТТ... тогава беше нормално без отклонения - КЗ 5.1/ инсулин 6, на 120м КЗ 5.3/ инсулин 15...  Да КЗ е една идея малко по - висока, но моета е такава от години, реално все е около 5.00. След това ме диагностицираха с тревожно разстройство... почна една битка, пиене на лекарства ... уж се стабилизирах .. и в един момент установих, че след като ям вгх 40 Мин след това точно... започва едно сърцебиене ( пулс около -120-125 от нищото)... тогава отидох на еднокринолог и направих ОГТТ, пуснах щитовидни и чернодробни... и излезе този скок на КЗ на 60м13... инсулин 130 и висок инсулини на 120м... лекарите казаха, това не е ИР, нищо ти няма... реакция на организма към ВГБ от тревожното разстройство... свиркай си и се успокой. Аз обаче не повярвах и започнах нещо, като режим - изключих бързите вгх ( до колкото можех, ама чат - пат прегрешавах де) ядях бавни, по - малко, ама без никакъв хляб и хлебни, като цяло... хапвах по малко кафяв ориз и такива неща и ядях обаче много плодове. В един момент октомври 2019... нещата се нормализираха... спря искорения пулс, с който живеех близо година ( от 95-100 си стана 76-80...), изчезна и сърцебиенето след ядене на вгх... аз реших, че вече съм се оправила, намалих лекарствата постепенно на минималните дози и проядох пак вгх ( без да прекалявам). Декември направих инфекция чревна, като усложнение след грип и попаднах в спешното, оказах се с хемоглобин 90, феритин под Долна граница и желязо под Долна граница ... обаче гастрото каза да не докосвам желязо ( било много вредно за червата) и се пробвах да го коригирам с храна... вдигнах го до 115 ( аз ги свалям зверски след цикъл, защото съм с много обилен) ... и междувременно реших да измеря КЗ след като се бях натъпкала със забранени неща по време на един МЦ .. и хоп КЗ 12.8... и от там установих, че нищо не се е оправило, освен това сърцебиене след ядене и ето ме пак в изходна позиция ... Sad Та, на кратко - всички е от ттевожното разстройство и аз си го обяснявам с много високите нива на кортизол и адреналин, в които е плувал моя организъм близо година ( аз правен непрестанни удължени кризи по 10 и повече часа с яко бълване на адреналин ..) и от там според мен се е прецакала обмяната, в комбинация с непрестанно разтрийство, което имах близо 3-4 месеца - от там също е станал дисбаланс на електролити и т.н ... и ей ти го на отговора на организма - хиперчувствителност към вгх + на намалена към инсулин... Sad
Не знам дали са ми правилно съжденията, но за сега това съм формирала като гледна точка. Честно казано аз вярвам, че този процес е обратим, но при мен пътят е през душевен мир, в комбинация с много движение, което да убие стреса и да възобнови чувствителността към инсулина + подходящ режим за хранене ( ниско въглехидратен, без да е крайно драстичен - т.е да съм на високи вгх, без да ям бързи и като цяло и зърнени бавни, да го карам основно на по - високо вгх зеленчуци..). Не знам дали съм на прав път момчета, но благодаря още един път за мнението на всички, за мен е ценно да има дискусии, защото аз вярвам, че по този начин се намират истините Simple Smile

# 567
  • пак там
  • Мнения: 2 894
Ами в интерес на истината... аз знам кое е първото Simple Smile Просто така се случиха при мен нещата, че когато започнаха всички тежки пристъпи при мен, аз не знаех, че това е на психическа основа и отидох при  близък лекар - шеф на болница, който ме хоспитализира за три седмици поредно в три отделения - кардиология, гастро и ендокринолгоя - та там ми направиха ОГТТ... тогава беше нормално без отклонения - КЗ 5.1/ инсулин 6, на 120м КЗ 5.3/ инсулин 15...  Да КЗ е една идея малко по - висока, но моета е такава от години, реално все е около 5.00.

Аз не знам по какъв друг начин да го обясня... Твоята е такава ОТ ГОДИНИ!!!!! Кръвна захар над 5 Е ИР.

Втренчи се в това и престани да обясняваш всичко с тревожното разстройство. То е дошло след ИР.

Ма Боже, аз бях с КЗ 4,7, когато ми погледнаха инсулина...

# 568
# 569
  • Мнения: 504
Аз не съм съгласна с твърдението, че КЗ над 5 е ИР, това за мен е много крайно Simple Smile С другите неща съм съгласна, но не и с това... Има си референтни границите и те са ясни - след 6.1 до 7 се наблюдава ИР. КЗ над 5 не е ИР. Аз никога не съм поддържала КЗ под 5, наскоро си бях изровила изследвания, като съм била на 17-18г и тогава ми е пак 5.1 ...

[/i]
Ами в интерес на истината... аз знам кое е първото Simple Smile Просто така се случиха при мен нещата, че когато започнаха всички тежки пристъпи при мен, аз не знаех, че това е на психическа основа и отидох при  близък лекар - шеф на болница, който ме хоспитализира за три седмици поредно в три отделения - кардиология, гастро и ендокринолгоя - та там ми направиха ОГТТ... тогава беше нормално без отклонения - КЗ 5.1/ инсулин 6, на 120м КЗ 5.3/ инсулин 15...  Да КЗ е една идея малко по - висока, но моета е такава от години, реално все е около 5.00.

Аз не знам по какъв друг начин да го обясня... Твоята е такава ОТ ГОДИНИ!!!!! Кръвна захар над 5 Е ИР.

Втренчи се в това и престани да обясняваш всичко с тревожното разстройство. То е дошло след ИР.

Ма Боже, аз бях с КЗ 4,7, когато ми погледнаха инсулина...

Общи условия

Активация на акаунт