Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 26

  • 34 878
  • 743
  •   1
Отговори
# 540
  • Мнения: 32 710
Миоки, именно- засега сваля, понеже явно панкреасът си отделя доволни количества. И да добавя междинния етап (който беше при мен)- висока или в горната част на нормата КЗ на гладно  (евентуално и гликиран хемоглобин)+ висок инсулин....т. е. панкреасът си произвежда доста инсулин все още, но клетките са по-нечувствителни към инсулина и съответно КЗ на гладно е трайно повишена...Не е още диабет и нито един лекар не ми обърна внимание...камо ли пък за инсулин да ми говорят.... Grinning

# 541
  • Мнения: 18 539
Да, то си е процес, не става изведнъж и както всичко ни е наред, защото никой не се сеща да изследва и не обръвща внимание на инсулина. Така, изведнъж ти поставят диагноза диабет, казват ти че е прогресиращо заболяване и няма лечение и ти казват да ядеш пълнозърнести, а ти се чудиш от къде, как, защо... просто отвратително.

# 542
  • Мнения: 4 058
Връзката я забелязах, Долче, при инсулин-холестерол, а не захар-холестерол. Може и да е второто, защото все пак захарта е в пряка връзка с инсулина. Но докато захарта я свалих рязко, то инсулинът плавно спадаше, както плавно се покачваше холестеролът. Веднъж бях мернала някаква статия на английски и ми се искаше да проуча допълнително твърдението, че не се увеличавал холестеролът, защото ние всъщност не измерваме него, а транспортите частици, с които се придвижва. Та тези частици май имали нещо общо с придвижването на мазнините и ала-бала, не знам колко е вярно, така и не се задълбочих в проучването, а статията може и да беше от типа ежк. Като цяло го разбрах, че е свързано с използването на мазнини за гориво. Но очевидно вече съм на въглехидратно гориво с тази захар в кръвта. Нормално е да се повиши, защото ме храни. Докога така, без да се върна към проблема - не знам. Но все още си задържам килограмите. Днес, след снощната кето вечеря от яйца, много масло и малко сирене, краставица и маслини, съм кукуряк, събудих се в 5 часа. В последните дни откакто съм болна спя по 12-14 часа на ден. Мъжа ми също, при него е така почти от 3 седмици, при мен от 8 дни. Май наистина трябва да си изчистя храненето максимално. Със сигурност ще ми се приспи пак през деня, но като цяло чувствам прилив на сили. Не че супата е лоша идея, но трябва да махна хляба и да увелича малко мазнинките. Така ми се струва.

# 543
  • Мнения: 504
Просто говорим за различни неща, аз мислех първоначално, като вас. Лекарите ми обясняват следното, че за КЗ 13, нормалния инсулин, който организма трябва да отдели е 130 ( колкото е моя), т.е при мен не е проблема в нечувствителност на клетката на инсулин, а в остър отговор на организма към вгх. Т.е опитвам се да кажа, че може да има обратния процес, да вдигаш от старта висока КЗ, защото организма ти нетолерира вгх ( съгласете се, че все организъм в това отношение е различно - вие вдигате след ядене на вгх 7..8..9 КЗ и след това не можете да я свалите на 120 м, въпреки отделения инсулин ( в повечето случаи са подобни резултатите на хората)) и въз основа на това, че нетолерираш вгх и заради това започваш да отделяш повече и повече инсулин за да сваляш тези високи нива на КЗ, в един момент организма се изтощава ..... Поне аз така разбирам това, което ми обясняват лекарите. Защото, ако това което вие казвате е вярно, то това означава, че в моя случай е налице диабет ( 13 КЗ на 60м), ама без да е на лице на гладно ... и без да е налице ИР ( защото очевидно инсулина на 120 м си сваля КЗ на този етап). Миоки, твоите резултати какви са били от натоварване с глюкоза ? Честно казано, по това, което си писала, аз не мисля, че при теб проблема е бил ИР, щом си стигала до хипоглекимии, а по - скоро нещо близо до моя проблем ( който може да доведе до диабет, според мен така или иначе, но поради различни причини).
И последен въпрос, ако КЗ скача на 13 след ядене, защото няма достатъчно инсулин, който да я свали, защо тогава няма проблем инсулина да я свали от 13 на 5.1, като не се е отделил повече от необходимото, а точно 10 към 1 ...? Не ми се вижда логично ИР да е причината за тази КЗ, по - скоро си мисля, че едно такова не лекувано състояние може да доведе до изчерпване на инсулина ... съответно ИР и диабет... и независимо от всичко това, заради тези пикове на КЗ, това състояние води до разрувашване на съдовете и всички други негативи от това. Също така мисля, че при подобно състояние мерформиновите препарати биха довели сами хората до постоянни хипоглекимии, без да имат реален ефект, върху покачването на самата КЗ, а само върху свалянето й, което и на този етап се случва... И реално, че единствения начин да се овладее е чрез подходяша диета - определено нисковъглехидратна....

Аз съм замислила разбира се, за това, че тези стойности не са нормални, вече съм изключила по - голямата част от вгх от хранителния ми режим, но се боря да установя точно какво се случва при мен, това е. И понеже среща коренно различни мнения, искам да видя аргументите на двете страни, за да мога да направя преценка за себе си, което да приема за меродавно. Аз лично вярвам в умереността, за това и се опитва да изградя за себе си някакъв режим, в който да изключа вредните бързи вгх, но все пак да приемам вгх в по - високи грамажи, за да мога да не изпадаме кетоза и да не ми става зле, също така ...

# 544
  • Мнения: 25 100
Напротив, хипогликемиите са доста често срещани при ИР. Точно защото се отделя твърде много инсулин, не винаги адекватно количество на кръвната захар, понякога е колкото трябва но често е и в повече... и захарта отива по-ниско отколкото е редно. И при обременяване често може да се види резултат при човек с ИР на втория час захарта да е по-ниска от стартовата, по същата причина.
И това последното с кетозата наистина вече почва да става леко досадно всеки втори да го пише... Никой не ви е подгонил към кетозата, то и аз никога не мисля че съм била в кетоза, за близо 2 години на ВМ-НВ режим.
При всяко положение изключване на бързи въглехидрати е много хубаво нещо, което да направиш за себе си. Просто при ИР рядко е достатъчно само това, обикновено и повече трябва да се ограничат.
Всеки си преценява за себе си, само не разбирам що сте се вкопчили и си ги искате толкова много и тая страшна кетоза сякаш тя ви е подгонила... ми не, няма да ви стигне скоро, не бойте се. Ама поне пробвайте наистина на режим за някое време. Със следене с някакъв калкулатор, за да се знае какво се прави, че иначе само си представяме разни работи че правим.

# 545
  • Мнения: X
Просто говорим за различни неща, аз мислех първоначално, като вас. Лекарите ми обясняват следното, че за КЗ 13, нормалния инсулин, който организма трябва да отдели е 130 ( колкото е моя), т.е при мен не е проблема в нечувствителност на клетката на инсулин, а в остър отговор на организма към вгх.
Скрит текст:
Т.е опитвам се да кажа, че може да има обратния процес, да вдигаш от старта висока КЗ, защото организма ти нетолерира вгх ( съгласете се, че все организъм в това отношение е различно - вие вдигате след ядене на вгх 7..8..9 КЗ и след това не можете да я свалите на 120 м, въпреки отделения инсулин ( в повечето случаи са подобни резултатите на хората)) и въз основа на това, че нетолерираш вгх и заради това започваш да отделяш повече и повече инсулин за да сваляш тези високи нива на КЗ, в един момент организма се изтощава ..... Поне аз така разбирам това, което ми обясняват лекарите. Защото, ако това което вие казвате е вярно, то това означава, че в моя случай е налице диабет ( 13 КЗ на 60м), ама без да е на лице на гладно ... и без да е налице ИР ( защото очевидно инсулина на 120 м си сваля КЗ на този етап). Миоки, твоите резултати какви са били от натоварване с глюкоза ? Честно казано, по това, което си писала, аз не мисля, че при теб проблема е бил ИР, щом си стигала до хипоглекимии, а по - скоро нещо близо до моя проблем ( който може да доведе до диабет, според мен така или иначе, но поради различни причини).
И последен въпрос, ако КЗ скача на 13 след ядене, защото няма достатъчно инсулин, който да я свали, защо тогава няма проблем инсулина да я свали от 13 на 5.1, като не се е отделил повече от необходимото, а точно 10 към 1 ...? Не ми се вижда логично ИР да е причината за тази КЗ, по - скоро си мисля, че едно такова не лекувано състояние може да доведе до изчерпване на инсулина ... съответно ИР и диабет... и независимо от всичко това, заради тези пикове на КЗ, това състояние води до разрувашване на съдовете и всички други негативи от това. Също така мисля, че при подобно състояние мерформиновите препарати биха довели сами хората до постоянни хипоглекимии, без да имат реален ефект, върху покачването на самата КЗ, а само върху свалянето й, което и на този етап се случва... И реално, че единствения начин да се овладее е чрез подходяша диета - определено нисковъглехидратна....

Аз съм замислила разбира се, за това, че тези стойности не са нормални, вече съм изключила по - голямата част от вгх от хранителния ми режим, но се боря да установя точно какво се случва при мен, това е. И понеже среща коренно различни мнения, искам да видя аргументите на двете страни, за да мога да направя преценка за себе си, което да приема за меродавно. Аз лично вярвам в умереността, за това и се опитва да изградя за себе си някакъв режим, в който да изключа вредните бързи вгх, но все пак да приемам вгх в по - високи грамажи, за да мога да не изпадаме кетоза и да не ми става зле, също така ...
Е, добре де, след като си установила, че организма ти реагира особено зле на Вх, какъв е тоя зор да ги ядеш?
И какво значение има кое е първо-яйцето или кокошката, т.е., висок инсулин или висока КЗ?
Тялото ти показва ясно, че не иска Вх, не се чувства добре с тях.
Вече, дали ти ще го "чуеш" и ще спреш да го мъчиш с тях, си е твое решение.

# 546
  • Мнения: 25 100
Другата често срещана грешка е да се гледа само кръвната захар на какво ниво е. Че имало много инсулин - ми нека има, той нали е колкото трябва за тая захар... А че инсулинът влияе на още много неща в тялото и че той да е все висок е също толкова вредно за нас колкото и постоянно висока захар, това някакси се пропуска.
За това виня и лекарите де, и общата "политика" по тази тема. Захар, захар... а, щом е в норма е добре. По някое време спира да е в норма и човек се чуди откъде му е дошло, нали си е бил здрав и нищо не е променял. Аман. Че и му казват че то това е от ЕГНто, от критическата и тем подобни глупости и че така ще е то вече, ама на ти тука едни хапчета че да стане по-бавно голямата беля.

# 547
  • Мнения: 18 539
livrena, аз обременяване с глюкоза не съм правила. Разбрах за съществуването на това изследваче, чак след като вече бях направила проучване, бях решила, че ВХ са в основата на проблемите ми - хипогликемии и ставни болки и бях започнала режим. Никой лекар, никога не ми е споменавал нищо за инсулин. Няколко пъти са ми изследвали КЗ на гладно, казват нормална и толкоз и никакво обяснение от какво може да са тези хипота. Сама започнах да ровя и чета и да търся причината за болежките ми. Обяснението - "ами така ще е с възрастта" не ми изнасяха. Не вярвах, че на 40г е нормално да се чувствам като бабичка.

Откакто съм на режим хипогликемии и озверяване от глад няма - нито веднъж, а преди ми се случваше редовно. Болките в ставите също изчезнаха, коремчето и паласките ми се стопиха. Кг не съм свалила, защото нямам излишни.
Дали проблемът ти е остър отговор на ВХ или установена ИР е все едно. Резултатът в дългосрочен план е един - път към диабет. Е аз не искам да си го причинявам, за това и вече повече от година съм на режим без бързи и без бавни ВХ.

Чувствам се прекрасно и между другото, наред с всичко останало, косата ми започна да се възстановява след зверския няколкогодишен необясним косопад + инцидентни косми, растящи на места на които не трябва да растат спряха да се появяват, което също ми говори, че съм на правилен път.

# 548
  • Пеликания
  • Мнения: 2 775
Като моя ендокринолог при когото ходех в моя град. Пусна ми само глюкоза и каза: Щом захарта ти е добре значи нищо ти няма. Дори не ми обърна внимание като й казах, че съм напълняла около талията. Млада към била (27) едва ли ми има нещо сериозно. Ама нали си взе парите по ЗК и за ехограф (който се плаща). И като я питах да си пусна ли за изследване някакви витамини (D, B12, желязо и др.) ми вика: Ама те тея модерните неща за какво ти е да си ги пускаш.
И от тогава не съм стъпвала там.
Много съм Ви благодарна за всички мнения. Не специално към мен, защото всичко което споделяте е важно (за който се интересува). Все още чета старите теми, но малко по малко нещата почват да ми стават ясни. Надявам се след няколко месеца да мога да се похваля с някакъв напредък.

# 549
  • пак там
  • Мнения: 2 894
Огромното количество инсулин, който ти отделяш, за да смъкнеш на ниски нива /за теб ниски/ на КЗ, освен че има вредни последици за организма, води до изтощаване на панкреаса. И не след дълго инсулинът ще намалее, а захарта ти след ВХ ще продължи да се качва зверски. И той няма да може да я смъква. И идваш при мен. Диабет.

Аз имам едно просто оправдание - бях глупава. Ама ти си умна, помисли ги тия неща, не е толкова страшно да оставиш филията хляб.

П.П. Съгласна съм, че трябва да търсиш причината, но ти задълбаваш в процеса на лечение на себе си в момента. А в момента вървиш към диабет. Ако искаш - търси причината в миналото, в заболяванията си преди този момент, но  не си рискувай здравето с инат.

# 550
  • Мнения: 2 489
"Кръвната захар, продукцията и консумацията на глюкоза се поддържат в нормални граници, което отразява равновесието между
жлезите с вътрешна секреция – тези, които понижават кръвната
захар (панкреас), и тези, които я повишават (аденохипофиза, надбъбречни жлези, щитовидна жлеза и др.)“
Д-р Бернардо Алберто Хусе – лекция от 1947 г.

Тиреоидните хормони тетрайодтиронин (T4) и трийодтиронин (T3) оказват влияние върху редица процеси в организма. Отклоненията в нивата им in vivo променят кислородната консумация и топлинната продукция в тъканите, повлияват клетъчната
репликация и развитие, липидната и белтъчната обмяна, модифицират ефекта на други хормони.
1, 2 В разрез с всеобщото схващане, че инсулинът е първостепенният хормон,
отговорен за гликемичния контрол, се натрупват все повече доказателства, базирани
на молекулярната биология, че определящо за пътищата на глюкозния и липидния метаболизъм e синергичното действие на Т3 и инсулина.
3 В действителност, тиреоидните
хормони оказват значително въздействие върху глюкозната хомеостаза. Настоящите
познания за ролята им върху инсулиновата секреция и действие се базират на проучвания при експериментално индуцирани или спонтанни състояния на хипертиреоидизъм
и хипотиреоидизъм.
 Най-нови данни показват, че при лица в еутиреоидно състояние
флуктуациите на плазмените тиреоидни хормони, дори във физиологични граници, корелират с промени в инсулиновата секреция и чувствителност.

Пациенти с тиреотоксикоза много често имат
нарушен глюкозен толеранс в резултат на засилена глюкозна абсорбция от гастроинтестиналния тракт и постабсорбционна хипергликемия,
повишена ендогенна хепатална глюкозна продукция в базални условия и намалена хепатална инсулинова чувствителност. Тези феномени
се обясняват с различни механизми – основно с повишена глюконеогенеза и гликогенолиза; тиреоид-рецептор медиирани ефекти върху
генната транскрипция и повишена симпатикусова активност на ниво черен дроб, медиирана
от хипоталамични центрове;

Инсулиновата резистентност на ниво черен дроб, развиваща се при тиреотоксикоза, се дължи на пост-рецепторни дефекти, тоест увредени са само някои от инсулин-зависимите метаболитни пътища. Като сумарен ефект излишъкът на T3 има за резултат повишена липогенеза и
липидна оксидация, както и повишена глюконеогенеза и глюкозна оксидация. Главният механизъм, водещ до намалена периферна чувствителност към инсулина при хипертиреоидизъм, изглежда е свързан с глюкозните транспортни протеини.И тн.....

В заключение, ефектите от излишъка на тиреоидни хормони върху въглехидратния метаболизъм и инсулиновото действие са комплексни.
За хипергликемията и инсулиновата резистентност, наблюдавани при тиреотоксикоза, допринасят нарушенията в инсулиновата секреция и
клирънс, глюконеогенезата, гликогеновата синтеза, глюкозната оксидация, неоксидативният глюкозен метаболизъм, действието на адипокините и липидната оксидация. Счита се, че продължителна и тежка тиреотоксикоза може да доведе до необратимо панкреасно увреждане. Секрецията и метаболитният
клирънс на глюкагон обикновено се намират увеличени, което може да обясни резултатната нормална плазмена гликемия на гладно при състояния на хипертиреоидизъм.
32
За практиката трябва да се знае, че не само диабетиците трябва да бъдат скринирани за тиреоидна
дисфункция, но и много внимателно да се прецизира диагнозата при диабетна кетоацидоза при пациенти, които имат анамнеза за тиреоидно заболяване.

Сега ми поговорете пак за неправилното хранене....

# 551
  • пак там
  • Мнения: 2 894
Аз съм тъпо парче, Демон, хайде да преведеш на нас - по-тъпичките, какво си написала.

Защото аз разбирам следното:

Щитовидните хормони влияят на ИР, което показва глюкозата в кръвта. И е редно да се обърне внимание на щитовидната жлеза и нейното лечение. За хипергликемията при тиреотоксикоза допринасят различни фактори, между които основният е проблем с панкреаса и транспортните протеини, разнасящи глюкозата в организма.

И в заключение /последният абзац/ - пациенти с проблеми с панкреаса да изследват щитовидните хормони.

И кое от казаното не е обсъждано в темата милиони пъти? Само в тази серия - 26-та поне десет пъти?

Имаш ИР, изследвай хормони. Тоест едно АИЗ води със себе си друго АИЗ.

Аз изобщо не виждам връзката между цитираното от теб и последното ти изречение.

Ама ако искаш - яж хляб, щом ти трябва оправдание.

# 552
  • Мнения: 18 539
Скрит текст:
"Кръвната захар, продукцията и консумацията на глюкоза се поддържат в нормални граници, което отразява равновесието между
жлезите с вътрешна секреция – тези, които понижават кръвната
захар (панкреас), и тези, които я повишават (аденохипофиза, надбъбречни жлези, щитовидна жлеза и др.)“
Д-р Бернардо Алберто Хусе – лекция от 1947 г.

Тиреоидните хормони тетрайодтиронин (T4) и трийодтиронин (T3) оказват влияние върху редица процеси в организма. Отклоненията в нивата им in vivo променят кислородната консумация и топлинната продукция в тъканите, повлияват клетъчната
репликация и развитие, липидната и белтъчната обмяна, модифицират ефекта на други хормони.
1, 2 В разрез с всеобщото схващане, че инсулинът е първостепенният хормон,
отговорен за гликемичния контрол, се натрупват все повече доказателства, базирани
на молекулярната биология, че определящо за пътищата на глюкозния и липидния метаболизъм e синергичното действие на Т3 и инсулина.
3 В действителност, тиреоидните
хормони оказват значително въздействие върху глюкозната хомеостаза. Настоящите
познания за ролята им върху инсулиновата секреция и действие се базират на проучвания при експериментално индуцирани или спонтанни състояния на хипертиреоидизъм
и хипотиреоидизъм.
 Най-нови данни показват, че при лица в еутиреоидно състояние
флуктуациите на плазмените тиреоидни хормони, дори във физиологични граници, корелират с промени в инсулиновата секреция и чувствителност.

Пациенти с тиреотоксикоза много често имат
нарушен глюкозен толеранс в резултат на засилена глюкозна абсорбция от гастроинтестиналния тракт и постабсорбционна хипергликемия,
повишена ендогенна хепатална глюкозна продукция в базални условия и намалена хепатална инсулинова чувствителност. Тези феномени
се обясняват с различни механизми – основно с повишена глюконеогенеза и гликогенолиза; тиреоид-рецептор медиирани ефекти върху
генната транскрипция и повишена симпатикусова активност на ниво черен дроб, медиирана
от хипоталамични центрове;

Инсулиновата резистентност на ниво черен дроб, развиваща се при тиреотоксикоза, се дължи на пост-рецепторни дефекти, тоест увредени са само някои от инсулин-зависимите метаболитни пътища. Като сумарен ефект излишъкът на T3 има за резултат повишена липогенеза и
липидна оксидация, както и повишена глюконеогенеза и глюкозна оксидация. Главният механизъм, водещ до намалена периферна чувствителност към инсулина при хипертиреоидизъм, изглежда е свързан с глюкозните транспортни протеини.И тн.....

В заключение, ефектите от излишъка на тиреоидни хормони върху въглехидратния метаболизъм и инсулиновото действие са комплексни.
За хипергликемията и инсулиновата резистентност, наблюдавани при тиреотоксикоза, допринасят нарушенията в инсулиновата секреция и
клирънс, глюконеогенезата, гликогеновата синтеза, глюкозната оксидация, неоксидативният глюкозен метаболизъм, действието на адипокините и липидната оксидация. Счита се, че продължителна и тежка тиреотоксикоза може да доведе до необратимо панкреасно увреждане. Секрецията и метаболитният
клирънс на глюкагон обикновено се намират увеличени, което може да обясни резултатната нормална плазмена гликемия на гладно при състояния на хипертиреоидизъм.
32
За практиката трябва да се знае, че не само диабетиците трябва да бъдат скринирани за тиреоидна
дисфункция, но и много внимателно да се прецизира диагнозата при диабетна кетоацидоза при пациенти, които имат анамнеза за тиреоидно заболяване.

Сега ми поговорете пак за неправилното хранене....
Аз проблем с щитовидната и хормоните свързани с нея нямам, нито симптоми които да навеждат на мисълта, че имам проблем с жлезата, но за сметка на това имам проблем с високи нива на инсулин който реших с промяна в храненето, та говори ми че неправилното хранене не е фактор.

# 553
  • Мнения: 2 489
Аз съм тъпо парче, Демон, хайде да преведеш на нас - по-тъпичките, какво си написала.

Защото аз разбирам следното:

Щитовидните хормони влияят на ИР, което показва глюкозата в кръвта. И е редно да се обърне внимание на щитовидната жлеза и нейното лечение. За хипергликемията при тиреотоксикоза допринасят различни фактори, между които основният е проблем с панкреаса и транспортните протеини, разнасящи глюкозата в организма.

И в заключение /последният абзац/ - пациенти с проблеми с панкреаса да изследват щитовидните хормони.

И кое от казаното не е обсъждано в темата милиони пъти? Само в тази серия - 26-та поне десет пъти?

Имаш ИР, изследвай хормони. Тоест едно АИЗ води със себе си друго АИЗ.

Аз изобщо не виждам връзката между цитираното от теб и последното ти изречение.

Ама ако искаш - яж хляб, щом ти трябва оправдание.

Въпроса изобщо не е в хляба..Аз хляб не ям от години...Както и да е.

# 554
  • Мнения: 32 710
Аз казах достатъчно вече. А гледам и, че момичетата преди мен вече са го написали. За тялото въглехидратът си е въглехидрат. Ако някой много държи въглехидратите му да идват от или И от хляб/зърнени/бобови- ами, да ги яде. Толкова е просто. Ако мислите, че от въглехидратите в зеленчуци, млечни, ядки, семена (а те не са чак толкова малко, че задължително да водят към "страшната" кетоза- дори кетозата много често се бърка с кетоацидозата Blush ) тялото ви ще страда- ами давайте му бавни въглехидрати след като искате. Всеки е свободен на база собствен опит проба-грешка да си вади изводите. Да експериментира върху себе си. И е хубаво да се знае, че повечето тук които ви съветват да намалите/изключите определени вгх са го вървяли този същия път- т.е. и тях е трябвало някой да ги убеди защо определени вгх  не са ок за тях или пък да го разбрали на собствен гръб (проба-грешка). Това, че системите в тялото са свързани не е новост. Естествено е човек да си следи и други показатели освен КЗ и инсулин. Но е добре и да се знае, че често поддържане на висок инсулин след хранене във времето води до повишен инсулин и на гладно и т. н.
Демон, честно, аз не разбирам какъв проблем имаш. Blush Не е в хляба, не ядеш. Ами тогава?
Ливрена, мисля, че ти по-скоро искаш някой да ти потвърди казаното от лекарите и да те убеди в него. За мен по каквато и причина да се повишават КЗ и инсулин това не е ок. Аз като знам кое ми ги повишава, избягвам тези храни. Също така, често за ИР (но не винаги ) говори и КЗ която на 120 мин след натоварване е по-ниска от тази на 0 минута. Много зависи от това в каква степен е ИР.

Последна редакция: чт, 26 мар 2020, 14:19 от dolce miele

Общи условия

Активация на акаунт