С какво ви дразнят свекървите? – 121

Добре де, за детето не му дреме, слуша само мамаН, теб за нищо те няма...Е, след като имаш проблем с мъжа си, защо си захапала свекървата?
[/quote]

Защото тя е първоизточника на заразата

Та да разкажа и аз за моята одисея, достойна може би дори и за някой сериал.

Всичко започна преди около 10 години. Бяхме гаджета, забременях, оженихме се (по-скоро заради желанието на неговите родители, не че и иначе нямаше да го направим, но само щяхме да подпишем, без сватба) и така....

В началото живеехме при баба му (нейната майка), всичко в началото вървеше добре, освен натиска, който ми приложи тя да й викам "майко". Когато се роди 1вото ни дете веднага дойде да помага без да съм търсила помощ. Идваше всеки ден да къпе детето и да ме "консултира". На третия ден реших и исках всичко сама да си правя и го показах, това беше така да се каже първия ми скандал с нея, почувствала се излишна и обидена. До тук добре, разбрахме се някакси. Имаше някои неща, с които през времето не бях много съгласна, но дреболии и си замълчавах. Всичко почна някъде около 3тата година от брака ни, вече имахме и 2ро дете. Бабата на мъжа ми почина (лека й пръст, добра и скромна жена беше). През това време се появиха проблеми с апартамента, изключително много влага и мухъл, а нищо не ни спасяваше от него и за капак дъщеря ни разви алергия към влага и плесени. Решихме (съвместно), че искаме да сменим жилището най-вече заради здравето на децата. Минаха няколко месеца и бяхме продали апартамента и закупихме нов. Тук може би трябва да уточня, а може би става ясно, че апартамента, който продадахме беше на свекървата и следователно новия закупен с нейните пари, който писа на себе си, а не на нас, за което нямах нищо против, нито някакви претенции. По време на освежаването на апартамента се наложи да живеем за около месец в тях. Нямахме конфликти почти до последния момент, в който трябваше да се изнесем. По принцип всеки ден свекървата като си идваше от новото жилище ме информираше как върви ремонта, но една вечер свекъра започна да ми први коментари, че не съм се била интересувала от това защото не съм го била питала. Аз не можах много да си замълча и обясних, че аз си имам информацията и не мисля, че е необходимо да питам 2ри път. Но скандала продължи. Оплаках се на майка ми още веднага в месинджър...... И така изнесохме се, те изкараха, че било без нито "чао", нито "благодаря", един вид сме се изнесли по бели гащи. Минаха се няколко дни, мълчание, нищо. Докато една вечер не дойдоха изненадващо и се заплете скандала. Започнаха да ни говорят, колко сме неблагодарни и т.н. Каза ми, че знае, че съм се оплакала на майка си и съм й казала, че не мога да ги търпя попвече (беше ми чела месинджъра!) Както и да е, обмислих го, извиних се и все пак се разбрахме 1-2 дни по-късно. През времето не спираше да се споменава как тоя апартамент е неин, чрез пример който даваше с тяхни близки приятели и пподялбата на апартамент.

Не след дълго, може би година, загубих вече нишката.... последва 2ри голям скандал. Той възникна, понеже тя беше идвала до вкъщи, когато няма никой, а вкъщи беше малка лудница (с две деца и работеща майка, предполагам на всеки се случва). Та за това ми дигна скандал и започна да ми обяснява, даже и не помня много какво точно, но помня части: че съм завършила висшето си благодарение на мъжа й, какво ми били дали моите родители, че съм неблагодарна, как сина й се оженил за мен защото тя така поискала и други глупости. Много ми стана тежко, дни наред не спях, говорих и с мъжа си дали са верни нещата, които тя казва, полих го той да говори с нея, да не се меси и че не е хубаво да идва така на "проверка", обясних му, че за втори път аз седя да ме обиждат и ми се натяква, че тоя апартамент не е мой и едва ли не живея в него заради добрата им воля. Както и да е, на мем ми минава бързо и ппонеже мъжа ми не го направи, ходих и аз говорих с нея, предимно се извиних за неща които аз бях казала, но никога не съм обиждала за разлика от нея. И така уж се разбрахме отново.

След време пък сърдити на сина си бяха, даже ни гонеха от жилището. Собствения си син! И да един имат само! И така пак отнесох и аз някаква критика, но уж се разбрахе за пореден път.

Следващата схватка, беше месец след като бяхме ходили в командировка, по точно аз, но имах възможност взех и мъжа си с мен. Децата останаха прия моята майка за няколко дни и после трябваше да ги заведе при родителите на мъжа ми за още няколко докато се върнем. Та месец след това последва следващия скандал, трети май поред.... Свекървата взе да ми разправя, как майка ми била казала "че децата трябва да сменят средата от време на време", според нея това значело, че видиш ли ние, моето семейство сме висшисти, а те не са и в тоя смисъл е "средата", а всъщост моята майка е има предвид, понеже скоро си беше купила къща на село, да излизаме малко от града. Другия проблем беше, че майка ми споменала как ни дава от рентата всяка година, но сега заради заема за къщата, тази година вероятно няма да ни даде, а свекървата беше обидена от това, щото едва ли не майка ми била изкара, че едва ли не само тя пари ни давала и ако не била тя децата щели гладни да седят. И това гарантирам ви не е така, никога не съм отричла, че и те помагат било то финансово или с дрехи за децата и й го казах. Та от тук почна този скандал, взе да ми обяснява отново колко съм неблагодарна, пак за образованието ми, как майка ми била "надута", как апартамента й отново не бил изряден и все съм се оправдавала с мъжа си за това и други глупости. Отново преглътнах, молих го моя по какъв ли не начин да се намеси някак си, без да има ощетени. Естествено не каза и дума. Предопредих го обаче, че за последно аз се оправям с майка му.

И така до пикавия момент преди около година, дори помня и датата - 4 април 2019. Отново внезапна проверка вкъщи, вечерта. Седли сме си на масата, пуснали сме си  силна музика, децата си играят. Те идват и викат някой звъни, но от музика нищо не бяхме чули и си продължихме, след малко обаче се отключва вратата и влиза тя, а в нас пак лек безпорядък, може би не много лек, но наистина сварвам на моменти, моя почти нищо не върши по домашната работа (готвене, чистене и др.). Последва поредния скандал, понеже се осмелих да кажа, че тя го прави нарочно и идва да ни проверява, защото според мен не е нормално след като никой не ти отвори ти да си влезеш сам. А тя взе да ми обяснява как апартамента е неин и не й трябва покана, за да дойде. Продължи с редовните си обиди, как съм неблагодарна, как на мен моите нищо не ми били дали, как все съм се оправдавала с мъжа си, как ако не били те децата нямало да имат дрехи, как само съм искала, а нищо не съм била давала, как насила съм й била казвала "майко", отново онова с образованието, попита ме защо съм се чувствала недооценена, че съм нямала самочувствие, че не съм ги уважавала и не знам си какво още. Аз в началото давах опровержения на някои неща, че това че тя не знае, не значи, че моите нищо не ми дават, че с мъжа си ще говоря, за да разбера неща, които тя твърди за него, като например, че не ме иска и че заради нея се е оженил за мен. В един момент млъкнах и срях да се защитавам и само й казвах "да добре, така да е", "щом така мислиш", "не искам да го коментирам" и "не ми се говори повече". Тя взе да мисли, че я гоня по тоя начин, дирекно ме попита, естесвено казах й не, нямам право да те гоня от собственото ти жилище, сигурна съм, че нито я обидих, както тя го направи, просто не й "клехнах" и бам, заби ми шамар в един момент!!!! От този момент нататък заявих на мъжа си, който не стана свидетел на всичко, защото изведе децата, за да не слушали скандала.....

Скоро беше рождения ден на сина ни, никой не се обади да честити. Последва нейния рожден ден, аз също не се обадих. Дойде 24 май, сина ни завършваше 1ви клас, видяхме се случайно пред входа им, който съвсем близо да училището, аз казах "добро утро", но не и тя.

Започнахме да имаме проблеми с мъжа ми, не че ги нямаше и преди това, той караше само нощни, а когато си беше вкъщи пиеше доста и скандалите си вървяха. Докато един ден не ми каза да си ходя. Всичко винаги беше под влиянието на алкохола. Но реших и си тръгнах с децата при майка ми. Поседяхме 4 дни, той  се обади искаше да се разберем. Говорихме и се разбрахме, върнах се обратно. Неговите родители съм убедена не знаят за това, че съм се изнасяла. Той спря да пие, поне не толкова често и мина по-лек алкохол. Нещата мога да кажа си вървяха почти нормално.

Дойде рождения ден на дъщеря ни, пак никой не се обади, не че и очаквах да го направи. Дойде 15ти септември, с първолак и второкласник, никой от тях не дойде. Мъжа ми заведе децата да ги видят родители му и да ги поздравят следобяда. Наближи коледа и започна да се пявява натиска. Моя ми вика "имаш покана за бъдни вечер". Много го мислех и умувах, дали да не сведа глава и да ида, наистина бях 50 на 50, но в крайна сметка реших, че наистина нямам желания да я виждам жената и казах на мъжа ми, че не искам и предпочитам да си останем заедно вкъщи, но уви, докладва на майка си явно, защото 2 дни по-късно той заявява как тя искала била да се чуем, казах му като иска да ми се обади, а той ми заяви, че била ми нямала номера е побяснях, но нищо не казах, все пак не е като да няма от къде да го намери, ако наистина го няма! Мълчание 2 дни и еле получавам обаждане от нея и тя ми обяснява "аз нямам нищо против, нека е заради децата". Не знам дали бъркам, но аз го разбрах като "не изгарям от желание да те видя, но заради децата ще го направя". Така де в крайна сметка не отидох, но въпреки мението ми, мъжа ми ходи с децата и ме остави сама на бъдни вечер. Там доста се почерпа и последва грозен скандал, за съжаление пред децата, в пика на който ми каза да си събирам багажа, да си взимам децата и да си ходя. Казах му, че няма да го направя и ще говорим, когато е с трезва глава, но до там беше всичко, помълчахме си 2 дни и нали на мен бързо ми минава и така и не говорихме на тая тема повече. От тогава до преди около 2 седмици, два дни преди деня за "прошка" всичко беше добре, разбирахме се, той не пиеше, смени си работата и всяка вечер си беше вкъщи. Наистина всичо си вървеше добре.

За прошката отново получих "покана", пак като за коледа, не директно от нея, а през него от нея. Пак й се искаше аз първа да отстъпя, да сведа глава и да ида да й се извинявам, аз поне така го разбирам, нали по-малките искат от възрастните прошка в този ден?! И отново не откликнах на поканата и не отидох. Всичко добре, но два дни след това получавам от нея съобщение в месинджър "мисля, че е крайно време да поговорим" (дословно ви цитирам", аз на свой ред не го прочетох веднага, прибра се моя и половин час след това директно ми каза "майка каза, че ти била писала", викам да така е, но не смятам, че трябваше веднага да й отговоря и отново му обясних, как пряди ппочти година прекали с обидите и за капак шамара и че наистина просто няма смисъл да говоря с нея, понеже вече нищо няма да е същото, просто не мога да преглътна повече. Той млъкна и туй за туй. Писах й малко по-късно, отново дословно ви цитирам моите думи "мисля, че крайното време отдавна мина и вече няма смисъл от разговри". Нямаше отговор от нейна страна. На следващия ден обаче, се чуваме с моя сутринта след като заведох децата на училище и той ми казва "пусни една прахосмукачка като се прибереш" питам го защо, да не някой пак да е идвал на проверка или ще идва и той ми обясни как майка му му се качила на главата на сутринта и му казала, че "като не иска да ни вижда и да говори с нас, няма да живее в моя апартамент". Още същата вечер го питах какво ще правим и ако аз се изнеса той ще дойде ли с мен или ще се разделяме. Не отговори. Попитах го пак, а той ми каза "иди и се разберете с майка най-накрая", обясних му, че няма да стане, още повече след нейния коментар от сутринта. От тогава не знам какво да правя. Да не говорим, че през тия 2 седмици разбрах, че съм бременна, имах час за лекар в сряда и като отидох се оказа, че правя спонтанен аборт. Той знаеше че съм бременна, но един път не ме попита как съм, а така и до ден днешен не е попитал как съм и как е минал прегледа при доктора. В събота той и дъщеря ни имаха имен ден и познайте къде празнуваха вечерта, а аз отнова сама вкъщи. И така вече 5 дни почти дума не сме си обелили с него.

И така, извинете ме за ужасно дългия пост, но това са около 10 години от моя живот, а има и толкова неща, които пропуснах, избледнели вече от части.

Защото тя е първоизточника на заразата
[/quote]
Ако имаше мъж на място и той бе създал добър "имунитет" на семейството ви срещу "заразата", тя нямаше да има значение....

Да, но имаш много по-голям проблем от "нулевия пациент". Сама разбираш, че най-проблемни са отношенията с мъжа ти. Как си представяш цял живот да живееш в такива отношения?

Много правилно разсъждаваш. Постави условие на мъжа ти да не контактува с родителите си, защото не се отразяват добре и на брака ви и на него и чак когато той го спази както ти, когато ти е поставено, тогава мже и неговите права да се вземат предвид. А ако е баща до толкова, че да прехвърли това си задължение на майка си, то тогава само правно може да е такъв, но не и морално
Теди, още първия път не е трябвало да се връщаш. И твоя проблем е с мъжа ти, нищо, че майка му си приписва права, които няма.
Абе какво им става на тези мъже?

Теди, с мъж алкохолик трудно ще излезнеш на глава. Решавай си дали ще свеждаш глава цял живот, или си хващаш децата и пътя и се приключва със съвместните ви отношения.

Ако изобщо издържа до този момент, предвид всички останали дивотии, тук бих си събрала багажа и никога повече не бих погледнала назад.

Не е нужно някой да я кара да се развежда-ще си го докара сама, като седи в изострени отношения и скандали с мъжа си.
А, като си събере багажа, къде да я последва любимия, не разбрах? Друго жилище ли имат под ръка?
Ти ще изкараш любимият куче, което следва стопанката си, ако ще и под моста да го заведе да живеят.
Аз ли не съм разбрала нещо-заедно ли живеят със свекърите?

Чак алкохолик не бих го определила..... не че го оправдавам.

Проблема е, че аз винаги търся грешките в себе си и дори и сега след всичко това, все се питам дали не сбърках аз, че й дадох такъв отпор на жената.

Да разбирам ли, че защитаваш мъжа и свекървата и все едно свекървата нищо не е направила? Или каквото и да направи трябва да ѝ се разминава и прощава защото е свекърва? Редно ли е и има ли право да поиска снахата да не контактува с родителите си? Гледам, че за теб е напълно нормално, защото е свекърва
Теди, с оплаквания само няма да си помогнеш. Още по-малко да мислиш, че ти си виновна. Всъщност виновна си. За това, че търпиш и не предприемаш нищо. Никой няма да дойде да ти признае, че не е бил прав, ако сама не го направиш

Оплаквам се, така е! Но не е като да не правя нищо, опитвам се с мъжа ми да се разберем и да говорим най-напред. Не бих му казала, че той е виновен, просто искам да вземем заедно решението, ще го бъде ли или няма да го бъде, но като не разговаря с мен, седя и чакам, уж щели сме да говорим, ама кога и какво? Притеснявам се и за децата, никога не съм искала да си развалям семейството и се опитвах по сякакъв начин да го спася, от това което написах в първия си пост изглежда кошмарно, но това са само моментите, в които наистина всичко е минавало нормалните граници. Естествено било ни е и добре, обича си децата и те също него. Знам, че и той и виновен и аз също имам вина, че сме в това положение, но много вина, даже по-скоро заслуги отдавам и на майка му.

АбсурТ, така и не разбрах какво искаш да кажеш. По всяка вероятност, че преклонена главица сабя не я сече. Интересно, ако дъщеря ти сподели, че свекървата й е ударила шамар, дали ще я пратиш да се опрощава?
Теди, хората постъпват с теб както им позволиш. Запазването на семейството не трябва да е на всяка цена. Гонят те дружно, защо си още там?! Само не се оправдавай с децата, едва ли  са им полезни тези панаири.

Теди, трябва да си наясно, че каквато и да е майка му, каквито и действия да предприема, каквото и да говори, нямаше да има значение, ако мъжа ти не се водеше по акъла ѝ и не приемаше нейните мнения и решения. Не е със свекърва ти проблема. И да говорите и пак да те накара да останеш, той ако това не промени, няма да спрат и проблемите ви. Затова е по-виновен от свекървата, защото го позволява, за по-кратко

Искам да ви кажа, че мъжете майките им са ги направили такива много мъка има по тоя сайт вдигам чукалата и децата и света..... Това от едно време е прието: Свековците колят и бесят!.... Традиционалисти и бла бла.... Аз брак нямам, иначе по традиция се женят хората, преди бебетата... Следователно свекито не ми е законно такова... Иначе ми говори за правила и обичаи...
А ти си я оставила да ти зашлеви шамар и твойта шушумига, от безсилие, пък се напил....

Теди, няма ли как да ѝ се изнесете от жилището на тая селска пръчка? Тя това използва, за те тормози, а очевидно има и много комплекси и дефицити. Широко ѝ е около врата, че има хора около нея.