ДЕВЕТИ КЛАС 2019/2020 - 3

Тертокласниците за 3 дни го разцъкаха zoom- a от до. Днес вече им стана скучно и обърнаха камерите да висят с главите надолу като прилепи. Добро е приложението.

Аз съм от работещите,на месторабота и изобщо не се оплаквам.Смятам,че ще преминем повечето през вируса,така или иначе.Големият ми страх е за след това-какво се случва с парите на хората,икономиката.Защото,особено в малките населени места,много фирми спряха работа,съотв. хората няма да вземат заплати.
    Доста уроци има,които ще трябва да научим по трудния начин.Вижте Венеция-от тиня в каналите,водата се е избистрила и плуват рибки.Сигурно е невероятно красива.

Ако извънредното положение продължи повече от месец, догодина се записвам в Master Chef.

Според мене започвай да се готвиш. Като гледам какви законови промени правят,имам чувството че е за по-дълго.

Къде сте, бе? Да не сте в депресия или нямате време от готвене?
Наборката се оказа с желЕзна психика - по цял ден не можем да й видим очите, седи в стаята си и учи. Но когато излезе, винаги е усмихната, супер спокойна, веднъж не се е оплакала от нищо, въпреки че дори с гаджето не може да се види. Включва се без мрънкане и в домашните задължения /направила съм стриктен график по дни и с персонален отговорник за всяка задача, в табличка като на Дидева /. Намира време и да тренира всеки ден. Сестра й, от дуга страна, истеряса още на третия ден. От време на време пали колата и ходи да обикаля с нея по улиците на София, защото полудява, а нощеска, към 12:30 дойде да ми се покаже - с две опашки като на Пипи, гримирана и с нарисувани сърчица и листенца по лицето. Изтрещя това дете! А й е разрешено да се вижда с една приятелка + че имаме двор и сме на две преки от гората на Витоша, т.е. разходки да искаш. Малкият е в безкраен купон вече 3-та седмица. То не беше скейтборд, шейни, походи в гората... С неговия приятел е, който взехме у нас, както се очертава, до края на учебната година, колкото и дълго да продължи това. Дори и ученето не му тежи.
Аз, от своя страна, се сбърках от работа и готвене. Трети ден не намирам време да се окъпя. Дайте някакви идеи какво да готвя, че се изчерпах. Без много сложни рецепти, моля!

Ловен билет имаш ли? Може да отстреляш някоя лазаня. Нали ти писах къде се крият обичайно.

Ами, не мога да си намеря пушката. Освен това, забраниха да ходим до суперите сутрин, а аз само тогава имам свободно време. За зла беда, все още не попадам в сутрешната група.

Санака, разбирам те! Е аз се чудя вече какво да готвя. От както съм home office, работя 2 пъти повече. Учениците не вдигат глави от учебниците. Всички дружно искаме кой в училище, кой в офиса, ама  трябва да издържим някак😜

Значи ако нямах толкова много работа, с радост щях да си остана и да мързелувам и да си отспя. Никак не ми пречи да си стоя вкъщи. Обаче ... пак съм в приключване и нито мога да си почина, нито да си видя къщата. Синът ми също е домошар, карантината не му пречи. С месеци може да си стои в стаята щастлив и необезпокояван - с приятелите си е в чат по игрите, чете си, играе е и учи. Мъжът ми и той същия. Само дето той е в отпуск,а аз злобно му завиждам, че има свободно време . А сега даже не губя време за транспорт, ставам, закусвам и се мятам пред лаптопа и пак изоставам с графика.

Каква ти депресия, нямам време за такива неща, обикновено пропускам всички шансове за сатурнови дупки, ПМС-та и каквито още там ми се полагат, защото все забравям, че наближават, та да им се отдам. Нямам време от...говорене по телефон Толкова да не обичам тоз начин на комуникация - нещо ако може да се свърши писмено, определено го предпочитам, а тези дни съм прекарала ужасяващо много време на телефона! (една скоба - много мразя онлайн магазини, в които правиш поръчка, даваш мейл и след няколко часа някаква прелюбезна кака ти се обажда да си потвърдиш поръчката, все едно съвсем случайно и без да искаш си накамарил в кошницата ей тез продукти и после си си написал данните на картата, за да ги платиш)
Явно в офиса си общуваме ужасно много или сега много си липсваме, но се оказва, че говоря с почти всеки от колегите и то всеки ден, отделно си пишем по скайп/вайбър и си препращаме чертежи с въпроси и молби за съвет/помощ. В същото време, нали съм налична в къщи, всеки, който го е присърбяло някъде идва да ми го съобщи. Щерката ме уведомява за всяко пикане - иска разрешение да отиде до тоалетна, да пусне телевизора (в стаята си?!!??), да си намаже филия, отделно всеки въпрос от което и да е домашно, преди да бъде помислено по него, ми се изчита, да му търся решение.
Яденето. И таз необятна тема. Машината за хляб не е спирала, откакто сме се закотвили в къщи. Изредих целия "ядлив" репертоар (както нарича наборът малкото неща, които той яде). Пилешки хапки с корфлекс, пилешки пържоли в майонеза, броколи със сирена, спанак с ориз, пилешка супа, мусака, пише с ориз, гювеч, телешко варено, сега пека един джолан, утре и картофено пюре мисля да направя за него. Що салата измих и нарязах, все едно у нас се храни цял полк. Отделно кифлички с шоколад, със сирене (това са различни рецепти, едното е сладко тесто), локумки, бисквитено-ябълковата торта без печене на Тереза Маринова (да си я яде сама, хич не ми е сладка) и тем подобни, защото то нали трябва и да се закусва (къде закусваха тез хора преди, хич не ми е ясно).
Аз имам чувството, че "работя" откакто се събудя, докато си легна, защото постоянно прекъсвам за нещо, работно време от-до не се получава. Сутрин си определям един обем работа, който трябва да отметна и накрая си го довършвам вечер, след 9, когато всички са се кротнали някъде. Добре, че от нас се излиза на покрива на блока, та имаме голяма двороподобна тераса - докато беше хубаво щерката тренираше на нея, тези дни играе в снега там. Наборът обичайно си живее на стола пред компютъра, та нищо съществено не се е променило за него.
И най-лошото - замъчи ме един безкраен цистит, та се наложи и антибиотик да пия и изостанах с противовирусните. Ама днес допих последното хапче и утре ще трябва да наваксвам с ваксините. 
Та, няма депресирани, на децата много им харесва дистанционното обучение - междучасията били тихи и спокойни, можело да станеш 5 минути преди часа, изобщо никакви дразнители. Хич и не искат да се връщат по класните стаи.

И у нас така. Готвене, готвене и пак. Иначе дистанционното си върви. И моят си живее на стола пред компа. То е една безкрайна комуникация със сто души. Вечеря върху клавиатурата. Сутрин в.някое междучасие се нареждам да помета трохи от вечерята и така до края на света🙄🍷🍷🍷🍷

Боже, в каква заблуда живееш! Да мързелувам, вика, и да си отспя. Ела, да видиш, как се мързелува с двуетажна къща, разгонено куче /женско/, 2-ма онлайн обучаващи се /деветокласничката не я броя/ и 6-има на денонощен хранителен режим. Това, наред с работа в хоум офис.
Мандаринка, и аз се чудя къде са закусвали тези хора преди. А и къде са обядвали и вечеряли се чудя. А, забравих да кажа, че освен шестимата вкъщи и брат ми, който живее сам, долита през ден да му подавам купички с домашно приготвена храна. Първо пробвах да му пращам подробни рецепти, но след като на втория ден ме попита дали и как трябва да стопли готовия сос за спагети, който е купил от магазина, видях, че тази работа така няма да стане. Казах му веднага да изхвърли рецептата за боб в тенджера под налягане! А най-добре и тенджерата да изхвърли.

Ох, Санака, аз имах впредвид всички онези добри душици от фейса, които показват как четат книжки, подреждат гардероби и умират от скука как не могат да излязат навън. От друга страна си викам, това че съм се отчаяла от липса на достатъчно време за всички задачи, които ме чакат, че не е чак толкова лошо - за разлика от много хора, които загубиха работата си, аз имам такава; здрава съм (кашлицата мина, само едно леко зачервено гърло ме тормози); семейството ми е около мен - та да се чуди човек защо пък да искам и време за мен 🤐🤣😪.

Моята наборка учи почти по цял ден,намира време и  да чете книги!Не е излизала от както не са на училище,но й липсват социалните контакти на живо и иска по-скоро да се връщат в класните стаи.
 С гозбите , които харесват и аз се изчерпах-пиле с ориз,мусака,винен кебап с картофено пюре, пилешки пържоли със зелена салата,вратни пържоли с картофена салата,червена леща,пица,спагети.....Разни десети:кекс,пудинг,палачинки,нарязвам кроасани и ги заливам със смес за крем карамел.....хляб правя през ден.
 Споделете какво правят в часовете по физическо.Нашата госпожа започна да ги запознава с различните видове спорт и накрая щели да имат тест.Това било дадено по програмата от МОН.

Ми и аз работя!Божке,като се сетя колко мрънкане мрънках,че не ми се бачка,че ми се стои у дома,че ми е писнало.....Днес ,докато идвах на работа,мислено благодарих на ангелите и вселената,че можем да работим и имаме работа!
   Наборът изтерясва у дома,не е свикнал той така.Много е активен и това невиждане с хора го побърква.Вече си изпра килимите онзи ден в снега,изчисти си всички чекмеджета ,рафтове и шкафчета,подреди ги.Кара атв в двора,разора ми моравата,кучето като го види се крие.Всяка сутрин се опакова в стреч фолио и бяга по 3-4 километра.
    Следобед е на онлайн у-ще.Тук вече ще си "скина дреите".Класната казва,че не присъстват,деца и родители твърдят,че присъстват.Вчера съм го наблюдавала,беше в час,освен физическото.През това време цепи дърва за парното.
    По немски-госпожата изобщо не се появи.При нас системата е teams,платформа или каквото е там,не разбирам.Не се виждат ,само се чуват.Докато едната учителка си преподаваше урока,се чуваше турски сериал по тв.Чата на децата се запали от смешки и хилеж по темата,то даже и на мен ми стана смешно.
   Ми ей такива неща.Как ще свърши тази учебна година при нас,идея нямам.
   За готвенето-от векове у нас се готви за деня,да е топло,прясно извадено от фурната,да е с месо.Коприва,спанак,разни други постни неща си ям само аз.Но у дома и двамата ми мъже готвят.