COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 2

3 май 2019

Сумата на глобалния дълг е достигнала до 243 трилиона долара. Това е рекорд, превишаващ три пъти брутния вътрешен продукт на света, т.е. стойността на всички продукти и услуги на планетата. Това е бомба с часовников механизъм, която може да унищожи цивилизацията.

По данни на Института за международни финанси, световният дълг миналата година се е увеличил с 3,3 трилиона долара.

От общата сума, 65 трилиона е държавният дълг, което е почти един и половина пъти повече, отколкото в разгара на криза през 2009 година.

Изключително висок е делът на дълга спрямо БВП в развитите страни - 390%.

Същевременно задлъжнялостта на развиващите се икономики намалява, което всъщност не е добър индикатор, тъй като отразява забавяне на темповете на икономически растеж.

Историята на това задлъжняване всъщност се повтаря от векове. Правителствата, компаниите и физическите лица взимат дългове за финансиране на икономическото развитие. Растежът не се случва, а длъжниците задлъжняват все повече.

„Класическото поведение на наркозависимите”, коментира инвестиционният анализатор Джон Молдин, бивш изпълнителен директор на Американското бюро за икономически изследвания. „Световните централни банки създават дългове и не се интересуват от това какво ще се случи с тях в бъдеще.”

В края на миналата година икономистите от Международния валутен фонд посочиха огромния глобален дълг като основна заплаха за световната икономика. Ръководителят на МВФ Кристин Лагард припомни в тази връзка неправилните политически решения, които последваха фалита на четвъртата по големина инвестиционна банка в света – „Лемън Брадърс”.

Повечето правителства са опорочили почти всички реформи, необходими за защита на банковата система - от рисковите до необмислените действия на финансистите, които предизвикаха верижната реакция на колапса през 2008 г., констатират от МВФ. И макар регулаторите да са успели да извлекат някои поуки през последното десетилетие, като увеличение на банковите резерви и по-строг надзор на финансовия сектор, взетите мерки очевидно не са достатъчни.

Истинската машина за производство на дълг са САЩ. Общата стойност на американските задължения – частни и държавни, е огромна. Сумата им почти се е утроила от 2000 г. насам и вече е 73,6 трилиона долара.

Стойността на корпоративните задължения на американските компании вече е на нива близки до върховете достигнати преди кризата от 2008 г. Държавният дълг на САЩ пък чупи рекорд след рекорд и вече е около 22 трилиона долара. При управлението на президента Доналд Тръмп скоростта на натрупване на задължения само нарасна.

И въпреки че през 2016 г. по време на предизборната кампания той обеща да се справи с нарастването на дълга, се случи обратното. За две години американското федерално правителство задлъжня с нови почти два трилиона и в следващите две, според оценки на „Блумбърг”, ще добави към тази сума още 4,4 трилиона долара.

За фискалната 2018 година дефицитът в американския федерален бюджет се увеличи със 17% и достигна 779 млрд. долара - максимум от 2012 г. насам. Това е резултат от данъчната реформа на Тръмп, която намали рязко ставките върху доходите на богатите американци.

Според прогнозата на бюджетната комисия в Конгреса, тази година дефицитът ще нарасне с нови 15,1% - до 897 млрд. долара. А през 2022 г. ще надхвърли 1 трилион долара.

С тези темпове до 2024 г. американският държавен дълг ще достигне нива от 140% от БВП. От „Блумбърг” прогнозират, че ще се стигне до момента, в който рефинансирането на старите задължения ще изисква поемане на нови. Така САЩ ще се плъзнат в дългова спирала, която може да доведе до икономическа криза без прецедент, сравнима само с Голямата депресия от 30-те години на миналия век.

Федералното правителство вероятно има десетилетие, за да реши проблема със задлъжняването. Но катастрофата може да се случи по-рано. Според анализаторите последващата криза ще създаде огромна бедност, геополитическа нестабилност, безредици и войни.

Независимо от това колко опустошителен беше финансовият колапс от 2008 г., следващият ще бъде още по-страшен, защото оттогава още 70 трилиона дългове натежаха на глобалната икономика. Това означава, че както правителствата, така и централните банки сега имат далеч по-малко сили и възможности за стабилизиране на икономиката.