COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 2

който ръководи едно от звената в антикризисното реагиране на пандемията в Министерството на здравето на САЩ. Оставям настрана естествената гордост от това, че този български учен е намерил признание и уважение, щом са му поверили в този момент да участва,на висока позиция, в усилията за спасяване на Америка от „китайския“ вирус.

Толкова богата и стегната презентация досега българските зрители на бяха виждали. Това не е моя оценка, но и на професионалисти. Виждаме всякакви реалити конференции, цунами от данни и мерки, без контекст, стратегия и най-тревожното – не ражда увереност.Чувстваме се като информационни бройлери, които консумират все по-високи цифри на заразени и починали.

За това ще обобщя най-важното, заедно с размислите.

Първо, цялата теория на плато и пик, в интерпретацията на властите, е по-скоро инструмент за кризисно реагиране и отлагане на проблемите, отколкото стратегия, която да ни отведе до спасителен бряг. На фона на чутото и видяното в презентацията, приказките за „плато“ срещу „пика“ изглеждат по-скоро пиар наративи, през които се контролират обществените възприятия. Правят се ограничен брой тестове, те дават ограничени резултати и така наративът е контрол на информационния отпечатък на заразата – през данните за заразените.

До този момент, по признание на Щаба, има извършенинад 7000 теста, при това голяма част от тях двойни. Разбрахме, че премиера редовно си прави тестове, лукс, който обикновеният човек няма. Тестираните обаче са 4000 души, огромната част от тях, в процеса на диагностика предшестваща или съпътстваща лечение. На фона на 7000000 българи това прави под една десета от процента!? Тоест статистически пренебрежимо малка величина за да може да даде изобщо представа за каквото и да било. Като тестирате 300 души на ден, то и логически няма как да получите повече от 300 души заразени. И когато те са 20 или 30, можете да представите това на обществото, като доказателство че нещата са под контрол.

И тук опираме до местните интерпретации на теорията на платото и на пика. Доктор Хичев изрично подчерта, математическия модел не престава да бъда валиден, независимо от ограничеността и непредставителността на входните данни и непознаването на спецификата на местния алгоритъм на заразата, защото е построен въз основа на предишни, достатъчно добре и изучени пандемии.

Проблемът е в упованието върху „плато“, базирано на тези ограничени тестове, с което да се оправдават мерките до този момент. Технологията на управлението на кризата през управление на наративите е данни, тревожни данни, репресия, данни, тревожни данни, повече репресия.

Няма как с 0,05 от процента познания базирани на съотношението обхват на тестове и население, да внушавате друго освен че нямате представа нито за полезността на мерките, нито за мащаба на бедата. Наративът за платото просто е по-скоро психотерапия, отколкото управленски инструмент. Актюерите и статистиците ще ви кажат, че с такива пренебрежимио малки величини те не боравят.

Следователно, извън зоната на нашето познание, заразата се развива по свои закони, по своя логика, която изобщо не се интересува от притчите за „пик“ и „плато“. Нито е сигурно че сме в „плато“, нито че сме избягали или ще избегнем „пик“. И след това ще кажат – „направихме каквото можахме“.

В модела, който пред зрителите разигра доктор Хичев, и който беше оригинално разработен за Америка, той вложи общоизвестните ни нам данни, за население, за диагностицирани, за тествани, за починали, за заболели и т.н. в България. Резултатът беше стряскащ, няма да видим пик още 200 дни!? Измамно се радваме, че сме премахнали пъпките по лицето, а проказата върлува в организма, това което наричаме грешна преценка, целеполагане и приоритизация."

Нека дадем и др. гледна точка

"Днес, заедно с много хора, изгледахме презентацията на доктор Румен Хичев, който ръководи едно от звената в антикризисното реагиране на пандемията в Министерството на здравето на САЩ. Оставям настрана естествената гордост от това, че този български учен е намерил признание и уважение, щом са му поверили в този момент да участва,на висока позиция, в усилията за спасяване на Америка от „китайския“ вирус.

Толкова богата и стегната презентация досега българските зрители на бяха виждали. Това не е моя оценка, но и на професионалисти. Виждаме всякакви реалити конференции, цунами от данни и мерки, без контекст, стратегия и най-тревожното – не ражда увереност.Чувстваме се като информационни бройлери, които консумират все по-високи цифри на заразени и починали.

За това ще обобщя най-важното, заедно с размислите.

Първо, цялата теория на плато и пик, в интерпретацията на властите, е по-скоро инструмент за кризисно реагиране и отлагане на проблемите, отколкото стратегия, която да ни отведе до спасителен бряг. На фона на чутото и видяното в презентацията, приказките за „плато“ срещу „пика“ изглеждат по-скоро пиар наративи, през които се контролират обществените възприятия. Правят се ограничен брой тестове, те дават ограничени резултати и така наративът е контрол на информационния отпечатък на заразата – през данните за заразените.

До този момент, по признание на Щаба, има извършенинад 7000 теста, при това голяма част от тях двойни. Разбрахме, че премиера редовно си прави тестове, лукс, който обикновеният човек няма. Тестираните обаче са 4000 души, огромната част от тях, в процеса на диагностика предшестваща или съпътстваща лечение. На фона на 7000000 българи това прави под една десета от процента!? Тоест статистически пренебрежимо малка величина за да може да даде изобщо представа за каквото и да било. Като тестирате 300 души на ден, то и логически няма как да получите повече от 300 души заразени. И когато те са 20 или 30, можете да представите това на обществото, като доказателство че нещата са под контрол.

И тук опираме до местните интерпретации на теорията на платото и на пика. Доктор Хичев изрично подчерта, математическия модел не престава да бъда валиден, независимо от ограничеността и непредставителността на входните данни и непознаването на спецификата на местния алгоритъм на заразата, защото е построен въз основа на предишни, достатъчно добре и изучени пандемии.

Проблемът е в упованието върху „плато“, базирано на тези ограничени тестове, с което да се оправдават мерките до този момент. Технологията на управлението на кризата през управление на наративите е данни, тревожни данни, репресия, данни, тревожни данни, повече репресия.

Няма как с 0,05 от процента познания базирани на съотношението обхват на тестове и население, да внушавате друго освен че нямате представа нито за полезността на мерките, нито за мащаба на бедата. Наративът за платото просто е по-скоро психотерапия, отколкото управленски инструмент. Актюерите и статистиците ще ви кажат, че с такива пренебрежимио малки величини те не боравят.

Следователно, извън зоната на нашето познание, заразата се развива по свои закони, по своя логика, която изобщо не се интересува от притчите за „пик“ и „плато“. Нито е сигурно че сме в „плато“, нито че сме избягали или ще избегнем „пик“. И след това ще кажат – „направихме каквото можахме“.