Изолирала съм се, не се събирам сред хора, но мъжа ми няма как е в обществен сектор и от групата на 40-49 годишните.
Днес беше дежурен и сподели, че завардени изходи, ама народа куражлия тръгнал нанякъде.
Всеки си има своето право да му се полага да си се разхожда на раздумка.
Сутринта срещнах познато семейство роми, където сигурно тяхната къща е по лъсната и дезинфекцирана от на повечето от нас. Работливи и почти не се задържат в България, сега ги е заварило затварянето на граници и не могли да тръгнат, но в преден автобус, успяли да изпратят родителите си за брането на ягоди в Испания. Чакат да се вдигне извънредното положение и да пътуват.
Личеше, че са притеснени, но глада е по-силен от тока. Момчето ми вика - "как да плащам с карта, като нямам какво да сложа в нея, а сме нужни само по избори"
Някой пак се трвожеше за моркови дали ще яде, в полето вече кипи работа с тежкотоварна механизация, стойте си в града и оставете производството на моркови на хора, които знаят как да го направят, земеделие с мотика на рамо не се прави.