В момента чета ... 64

Много благодаря, по описание най ми допадна "Завръщане", ще я пробвам.

Проблемът ти, Грета, е, че ти липсва чувство за хумор. Затова не си в състояние да доловиш самоироничния контекст в цитата от предния ми коментар.

Дори ме е страх да си помисля какво намираш ти в романите на Тери Пратчет Защото действащите лица в произведенията на добрите автори не са хора, а концепции. Героите са това, което са боите за художника - средство, с което да предаде своята игра с абстрактни идеи на читателите. Разликата между просто добрите и гениалните автори е, че последните успяват да изградят и интригуваща фабула, превръщайки задълбочения трактат в увлекателен роман. А някои читатели просто се плъзгат по повърхността на фабулата. От време на време успяват да доловят по някоя алюзия, което им дава самочувствие на интелектуалци. И са едновременно забавна и тъжна гледка в опитите си да "просветят" хората от обкръжението си, препоръчвайки им въпросните автори...

Докато Дона Тарт не е автор. Тя е писател. Т.е. не е съзидателен творец, а най-обикновен занаятчия. Следвала в колежа класическа литература. Под ръководството на професионален писател. Усвоила техниката на писане - съставяне на сюжетен план, изграждане на образи, описание на обстановката, развитие на героите по схемата на обикновената психоанализа - изтласкване на фрустрация в id-а, сублимация в superego-то, бавно и мъчително движение на ego-то към изтласканата фрустрация и накрая - достигане на катарзис... Плюс подчертан паралел с митологията от определен исторически период - за получаване на "Пулицър" Всичко с предварителен план - пресмятайки броя действащи лица, броя глави, дължината на всяка от тях и връзката между обема на книгата и очаквания хонорар...

Липсва само една малка подробност - съдържанието. Душата на произведението. Това, което на санскрит се нарича "дхвани". Което действително вълнува автора и той пише поради непреодолима вътрешна потребност да сподели мислите си по същия начин, по който бременната жена ражда дете. Това, което по думите на великите автори ги кара на моменти да се изненадват от действията на своите герои в процеса на създаване на творбата. Затова крайният продукт на писателката прилича на джаз в изпълнение на Клайдерман - всичко е точно по правилата, изглежда съвсем като истинско, но в действителност е кухо, скучно и безкрайно досадно...

По темата: започнах цикъла "Взор през огледалото" на Иън Ървайн. Класическа фентъзи N-тология, подобна на тези на Тери Гудкайнд или Тери Брукс. За любителите на "Игра на тронове" (и/или "Дързост и красота") става. Аз го изтрих от четеца си...

Предлагам да избягваме да квалифицираме участниците в темата на база коя книга не са харесали. Аз и още няколко човека написахме, че намираме “Тайната история” за скучна и веднага ни беше направен портрет какви книги четем. Ами не, не четем само екшъни, където лошият да бъде наказан и не търсейки удоволствие от четенето. Аз лично писах за книгата, че е скучна, не съм написала, че прочелите и харесалите я са скучни и четат само скучна литература. Та нека се придържаме към коментарите за книгите, не за четящите ги.

На мен ревюто на Лу също ще ми е много интересно. Всичките ѝ ревюта в темата са ми интересни и въпреки че не харесах книгата, ще го прочета с удоволствие, ако го сподели с нас.

Прочетох “Присъдата е смърт”. Хареса ми, както и останалите книги на автора.

Сега продължавам с книга, която си купих на летището във Франкфурт с цел да си упражнявам немския. Английското заглавие е “Local girl missing”, на немски са го оставили просто “Missing”.

Лу, никак не съм сигурна, че другите книги  на Мей ще ти допаднат, но дай още един шанс

От трилогията за остров Луис на Питър Мейл ми хареса най-много първата, втората биваше , а третата малко със зор я изчетох. Някак мрачни са, но не по приятния за мен начин   Не бих ги прочела пак.

Приключих "Косачи" на Нийл Шустърман, с което, предполагам, повиших средната възраст на прочелите я. За удобство на читателите едни от героите са честни и скромни, а други са облечени в пищни дрехи, обсипани със скъпоценни камъни, потънали в разкош и разгул - това в случай, че някой не разбере кои са добрите и кои - лошите. Аз пък няма да ви кажа, даже и в спойлер.
Книжката е лека антиутопия с малко екшън, малко романтика и доста трогателна наивност, но на мен ми беше приятна за четене и сега подхващам втората част  - "Бурята".
Паралелно с това цикля на "Кървавия портокал" с всичките тези емоционално-сексуални терзания на героинята, но все пак ще допълзя до края - подозирам, че там ще стане интересно.

Здравейте ,
последно прочетох "Мадоната на бадемите" на М. Фиорато - малко позабравена от мен авторка , но пък много любима. Намирам писането ѝ за много приятно , историите се основават на реални исторически събития или личности , но всичко е украсено с доза романтика и любов.
Сега чета "Майските рози" на Дот Хъчисън .....ами доста ми е скучна . Все очаквам нещо да се случи , да има някакъв елемент на изненада , мистерия или някакъв вид напрегнат момент , но не.... всичко сякаш се движи по права линия. Скоро четох Градината на пеперудите , която ми хареса  , но явно с втората книга не са се получили много нещата , все пак ще я прочета , а и вече съм минала средата. Интересно е ,че пеперудите от първата книга се появяват доста често и в тази .Дано към края ми се промени мнението , тъй като определено имах по -високи очаквания.
Относно Питър Мей и трилогията за остров Луис - сещам се ,че прочетох само първата книга ... беше ми някак тегава и аз не мога да определя защо и така и не продължих с останалите две .

Cioccolata, снощи я довърших и ми хареса. Не очаквах не само финала, но и останалото. Странна книга.

ScroolLock, май съм те засегнала. Извинявай. И аз не знам какво намирам в Тери Пратчет, но, повярвай ми, по 5 пъти съм ги чела в последните 20 години. Много ме забавляват.
Ти, очевидно, четеш на по-високо ниво от мен. Аз дори не мога да се изразя красиво за някоя интересна книга.
А четеш ли Мураками? Ще ми е интересно мението ти.

Отивам без маска да си купя книга.

Затворих последната страница на Зулейха отваря очи.
Връщам си думите назад. Книгата за мен не беше нито вълнуваща, нито интригуваща. Да, може би имаше надежда в няколко странички, но крайно недостатъчна за общите 473. Единственият интересен персонаж от историята също се изгуби от поглед и потъна някъде в сюжета.

Сега насочвам очи към Морякът, комуто морето обърна гръб

Всичките книги на Марина Фиорато са много хубави.

Прочетох,, Ковчегът на Керъл,, и въпреки че не си падам по такъв тип жанр , финалът беше фантастичен. Бих описала книгата като смахната, ужасна и интересна.

Мненията ни съвпадат. Докато Градината на пеперудите ужасно ми хареса, тази ми доскуча бързо. Хем новата линия на серийни убийства не е свързана със старата, хем на всяка страница срещаш препратки натам. Прекалено схематична, като че нахвърляна набързо. Не ме грабна с историята на убийствата, нямаше никакво напрежение, образите непълни и на места нелогични.


Прочетох Веригата на Ейдриън Маккинти.  Не съм очарована твърде. Добре започва, но от един момент нататък е претупана и скучна. Идеята е страхотна, но авторът не е съумял да я развие. Бих предпочела да е още по- реалистична, дори от гл.т. на родител.

7 писма от Париж я прочетох  на един дъх, въпреки че на моменти е прозаична и истински скучна. Харесвам странни любовни истории, преминали през времето. Грабна ме това, че тази е разказана искрено, без претенции.

Зачетох,, Гласът на любовта" на Мия Шеридан. Досега не я бях зачитала авторката. Ами, не. Книгата започна интригуващо до към стотната страница и после умря. Затворих я на 268-ма.Край!
Започнах" Срив" на Б. А. Парис. Тръгна обещаващо, надявам се и така да завърши. Анотацията й ме грабна.

Завърших "Творецът на ангели " от Стефан Брайс. Книга без любов, убийства , дори без изневери. Дори без овцата Доли, /но около нея/. Четох я с удоволствие. Сега съм приготвила "Не пипай тази книга" на Ян ван Хелсинг. Не съм чела нищо от него. /Не знам как ще я чета , без да я пипам ./

Аз прочетох първите две книги от поредицата на Камила Лекберг. Много ми харесаха и смятам да изчета всичките