Абе само една майка може да знае какво й е в моментите, когато бебето реве непрекъснато в продължение на два часа и накрая заспива свивайки се и пъшкайки. Сияна не ми е била никога от сънливите. още от новородена си будуваше минимум по час между всяко хранене. И нощем се буди и до ден днешен по три-четири пъти, особено ако я мъчат зъби. Пък сега са тръгнали някакви предкътници и е едно сукане... изяжда ме. Ама като си тече окситоцин с кърмата и си е естествена упойка как да й откажа 
Мамета, наистина е хубаво да се осведомявате за работата на човешката храносмилателна система. Човешкото бебе се ражда много недоразвито (почти най-недоразвито от бозайниците, като изключим торбестите бозайници) Зрението, слухът, храносмилателната система са едни от най-слабо развитите. Коликите са проява точно на това. За бебето храненето като процес е изцяло ново усещане, съпроводено с вселена от други усещания. За съжаление тънките черва трябва доста да се "нагаждат" към тази новост, а като вземете предвид недостатъчната им бактериална флора и фауна... с две думи - милион причини човекът да произвежда само мляко и нищо друго. Лично според мен и от моя опит загряването на коремчето и външния масаж са много по-ползотворни от капките и чайовете. Като виждате какво правят въздухът и една "гола кърма" ... какво остава за допълнителни течности и препарати с неустановен състав
Иве, те педиатрите за много неща пулят очи. Моята не вярва в уроки и твърди, че си измислям. Не вярва и в действието на хомеопатията и твърди, че е внушение (само дето не знам как точно внушавам на Сияна
Затова наистина мнението на майката е най-важно. Тя усеща най-добре кое може и кое не мож за нейното бебе.
Не пия нито кафе,нито ям шоколад,а Алекс пак има обриви и не мисля,че са от топлото.Асе,какво ще кажеш за храната на майката по време на кърмене от опит,защото чета много противоречиви статии

Честито и на теб!

Моля те, пусни ми и тел., щом имаш, на лични да го смс-на на "сватята" за всеки случай....
) и които смятам, че ще са полезни на всички ни (или на повечето), но е доста обемисто и ще стане едно дълго "мнение"... 


, ако е преди упойката, но не се плаши, всеки го понася различно). След това отиваш в операционна, упояват те и се почва, ама след като си упоен почти нищо не се усеща т.е. усеща се, но не болка (ако си със спинална). Ако изпиташ дискомфорт, държат да кажеш, не очакват да си майка-героиня. Взимат се мерки той да изчезне (при мен се наложи кислородна маска и наклон на операционната маса на 30-40 градуса, както и освобождаване на ръцете, защото упойката схваща един раменен нерв в 30% от случаите и аз влязох в тия 30%). След срещата с бебчо вече хич не ти пука какво ти правят (аз лично добре си поплаках от умиление)... докато те пусне упойката, когато идва болката. Първите часове в реанимация - това е цената, че си станала мама (при нормалното цената се предплаща, а при секциото плащаш, като си получиш бебето
). Трябва да се раздвижиш възможно най-рано, за да си спестиш куп главоболия после. На 6тия час започни да опитваш да се обръщаш на лявата страна, после на дясната и така възможно най-често. Дано Доцева се случи на смяна. Тя ще те раздвижи и ще ти даде ценни за възстановяването ти указания. Слушай я. Лично аз благодарение на нея 10 ч. след операцията тегелирах балкона пред реанимация, а 12 ч. по-късно се качвах и слизах по стълбите (въпреки че има асансьор). Когато ме изписаха (на 4тия ден) бях като чисто нова, честно...