Мрънкат ли ви мъжете, че ви издържат в период на майчинство?

  • 14 154
  • 502
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 93
The wishmaster, какво съчинявам не разбрах? Предполагам за Съдърланд ми говорите. Пускала съм св на няколко места и ходих на няколко интервюта. Кое съм съчинила, че не разбрах....?

# 376
  • Мнения: 861
The wishmaster, какво съчинявам не разбрах? Предполагам за Съдърланд ми говорите. Пускала съм св на няколко места и ходих на няколко интервюта. Кое съм съчинила, че не разбрах....?

Че си отказала предложение от Съдърланд.

# 377
  • София
  • Мнения: 38 472
И заживяха щастливо. The end.

# 378
  • Мнения: 3 186
Никакво значение няма дали купува нови вещи. Дете как се гледа с мъж, който не знаеш кога ще се ядоса, какво ще хвърли и счупи???

# 379
  • Мнения: 93
Да, отказах. Мислих две седмици и им написах имейл, че отказвам. Те отвърнаха, че са ок и са отворени в бъдеще да работим заедно, в случай, че реша. Сега детето ми е приоритет и има значение работното време и мястото на работата и др.

# 380
  • Варна
  • Мнения: 38 695
Почна малко по малко да му се поизлъсква имиджа значи. Скоро ще е ангелче.

# 381
  • Мнения: 9 427
Старае се да поддържа сюжетната линия, но не успява. Примера с бананите ме изуми.

# 382
  • Мнения: X
Старае се да поддържа сюжетната линия, но не успява. Примера с бананите ме изуми.

Да, да. Мъжът благодари за храната и сервиза всеки ден (по няколко пъти - закуска правила, вечеря също...), но се стиска да даде 10 лева/ден на жена си.

# 383
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 022
На такъв така бих му стъжнила живота, че свят ще му се извие.

# 384
  • Мнения: 807
Не разбрах причината поради която помагаш на баща ти. А на места казваш, че не искаш да си като майка си. Принудена ли си? Каква е причината? Все пак по-редно ми се вижда родители да помагат на децата си. Ако е здравословен проблем е оправдано и то при условие, че детето се справя с живота си и може да подпомага родителя. Но ако самият родител не е подпомагал детето си, още повече психологически не му е дал рамо да се справя с живота, както изглежда в случая, не ми изглежда справедливо да се подпомага бащата. Аз самата не бих искала да тежа на раменете на дъщеря си, а да не говорим, ако тя самата има нужда от помощ.
П.П. Прочетох за баща ти. Ако живее сам няма гаранция дали си пие лекарствата. В такъв случай парите, които му пращаш, дали отиват по предназначение? Не може ли да се мисли за настаняване някъде? Това е най-добрия вариант за живеещите сами с такова психично заболяване. Не мисля, че ти трябва на сто процента да отговаряш за баща ти. Майка ти също би трябвало да е отговорна, независимо, че са разведени.

Последна редакция: ср, 25 мар 2020, 00:43 от ornelam

# 385
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 203
Относно баща ти-пробвала ли си да се обърнеш към социалните?
Ако има ниски доходи,може да получава социални помощи,може да му носят храна вкъщи.
Ако наистина е болен от шизофрения,трябва да бъде лекуван.

Мисля,че социалните могат да ти помогнат или поне да те посъветват.

# 386
  • Мнения: 93
PapaSmurf и HighSpeed , сте пълни смешници. Поне осъзнах, че от писане няма смисъл. Никога не може да изкажеш и опишеш нещата както са точно! Многократно написах , че в нашата връзка има много парадокси. Това, че умовете ви са ограничени и не приемат,че животите, характерите и взаимоотношенията на хората са сложни и че да генерализирате нещата не е проста работа.... Аз се опитвам да запазя семейството като институция, правя много компромиси, което е задължително. Сигурна се, че голяма част от разводите е заради егоизъм. Не се знае моята история как ще свърши, ама не се знае и вашата каква е и дали е цвете за мирисане....

Последна редакция: ср, 25 мар 2020, 10:34 от elen1990

# 387
  • Варна
  • Мнения: 14 683
Получи няколко отговора, че мъжете ни не мрънкат. Осъзнават ролята си на баща и съпрузи. Може би ти допада да имате екстравагантни отношения и да имитирате семейство. Ти ще подкрепяш съпруга си, докато си финансово зависима от него.
Пожелавам ти да си отвориш очите и не нараняваш психиката на детето си. Скандали, ултиматуми не са нормална среда за дете. Мама и тати не са два егоистични субекта. Мисля, че родителите ти са те обременили сериозно. Не си имала позитивен модел на семейство. Детето не е каприз и утеха.

Последна редакция: ср, 25 мар 2020, 22:44 от Viviana91

# 388
  • Мнения: 93
Viviana91, не знам имаш ли дете, но чувството не неописуемо. Както каза някой по-назад няма значение от кого е детето. Може да е грях, но аз откакто съм родила имам усещането, че детето си е само мое. Не мога да го опиша. Усещам го само като моя отговорност, въпреки, че си има баща, който не го е изоставил. Аз съм го носила 9 месеца, аз съм го родила и кърмила дълго, аз съм с него денонощно.

# 389
  • София
  • Мнения: 38 472
Да правиш много компромиси не е задължително.
Също и да обвиняваш някого за личните ТИ провали.

Общи условия

Активация на акаунт