Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 88 053
  • 474
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 200
Здравейте, на почти 35 години съм с дете на 4 и мъж с който до скоро се разбирахме, докато не започнаха моите паник атаки, свързани с преместване в нов дом и страх от шофиране. Мъжът ми изцяло си промени отношението към мен в период, в който имах нужда наистина от подкрепа. Ясно е, че за хора които не са в такова състояние, не могат да го разберат, но вече почнах да се чудя дали това е моят човек. Заедно сме от 15 години и друг път съм имала такива състояния, но бързо съм излизала от тях, а сега неговите упреци и постоянни забележки за детето ме влудяват и отдалечават от него. Постоянно мрънка за нещо. Имам сутрешна тревожност и гадене, искам да започна работа но детето ми е болно през седмица.
Как да затоплим отношенията и да го накарам да бъде по-състрадателен спрямо мен или вече е късно? Искам да проявява разбиране, а не още повече да се опитва да ме смачкава.

Здравете, Quatre,
у нас да се "стегнеш" е първия съвет, който дори партньори са склонни да си отправят, когато на единия му е трудно. Това неминуемо води до дълбоко разочарование и обида, защото когато си слаб и се опитваш с все сили, но не се получава, не е възможно, бездната помежду Ви може да стане по-дълбока. Да се опитвате да го промените е трудно, а вероятно и невъзможно, но бихте могли на първо време да се погрижите за себе си и своето спокойствие - това може да е в различни и напълно практични решения, които с времето сте открила, че работят за Вас.
Докато чакате здравето на детето да се укрепи, опитайте се във времето, в което е на детска да се подготвяте за професионалната седмица; започнете курс или дори просто оставете "мамешките дрехи" и се опитайте, за себе си, да изглеждате както бихте изглеждали, ако ходехте на работа. Дори за 4 часа.
За затоплянето на отношенията винаги се сещам за една фраза "кое избираш - да си прав или да си щастлив?" (това НЕ Е въпрос в случаи на домашно насилие). Идентифицирайте въпроса, който стои между Вас - изморени ли сте? в криза ли е връзката Ви? има ли фактори, които са се задълбочили и са предизвикали сегашната ситуация?
Когато влизаме във връзка, често пъти хората имат усещането, че "при нас няма да е като при другите" и че приказката ще продължи вечно и няма да се в влиза в баналността на деня, но уви - или може би - слава Богу, след охлаждане е възможно затопляне, когато тръгнете с разбирането, че такива периоди са и периоди на растеж на връзката, освен на натоварване - а нова глава има тогава, когато се концентрирате в своята част на комуникацията и какво може да подобрите в нея, не само в ролята на другия. Вместо да затискате себе си с всичко "което той можеше да направи", бихте могла да откриете какво бихте искали да промените в отношенията Ви в момента и точно Вие да сте катализатора в момента

# 421
  • Мнения: 200
Добро утро психолог Стаменова,искам да помоля за помощ отнася се за дъщеря ми която е на 12 години.От няколко дена тя започна да плаче и като я попитах какво има и тя започва да ми казва че изпитва страх от това че може да ме загуби за в бъдеще сега съм била до нея но за бъдеще може да не съм до нея. И аз и обесних ,че няма за какво да се тревожи , че съм до нея но тя пак се тревожи и почва да плаче. Кажете ми моля какво мога да направя за детето си притеснявам се много? Благодаря Ви предварително!

Наскоро се замислих, как виждайки нашите баби, рядко се сещаме, че те са загубили своите майки и колко им е било тежко и как въпреки това са намерили силите в себе си да продължат до сетния си дъх.
Няма култура, в която връзката майка-дете, да не е силна и важна!
Вашето дете се е срещнало точно с огромната сила на връзката и въпроса "как бих могла да живея без нашата връзка" е израз на толкова голяма обич!
В такива моменти, бихме могли да говорим за връзката си, за обичта, която подължава завинаги, за това, че важните хора в живота ни са винаги с нас - и разбира се, да си дадем сметка - и да дадем пример на децата си, че живота не е само тичане нагоре-надолу, но и да седнем и да се изслушаме, дори когато темата е тежка. Това, което може да направите за нея вероятно е точно това - да й покажете, че винаги ще сте с нея и че връзката Ви никога няма да изчезне

# 422
  • Мнения: 200
Здравейте !
Питането ми е свързано с невъзможността да порасна и страха от света на възрастните.
Като малка основното изискване към мен беше да съм послушна, така печелех любовта на мама. Като най - малка в семейството, изпълнявах нареждания от "по - високите нива", защото не обичах конфликтите, а упорството и ината и не се толерираха. Угаждайки, исках да бъда приета.Това "послушание" се оказа недобра стратегия - угаждах на всички, вкл. и тези, които нямаха право да ми дават нареждания.  И сега, ако някой ми каже да направя нещо, без много да му мисля, ще го направя. Имам чувството, че всички, дори връстници, са по - големи възрастни и "знаят по - добре", а аз макар и  вече възрастен човек, се чувствам и държа като малко дете, на което все някой трябва да каже какво да прави и как да се държи. Не ми е давано право да вземам никакви решения и в резултат не вземам почти никакви решения, ако не получат санкция от някой друг - често на майка ми. Послушанието, съчетано със страха от хората, ме в превърнаха в лесна мишена за манипулация. Още ме е страх, че някой ще ми се скара и аз съм детето, което е длъжно да се подчини на всяка заповед, без значение каква е заповедта и кой я издава.
Дълго време не можех да осъзная необходимостта от това да водя самостоятелен живот, вкл. на чисто битово ниво. Все исках някой да ме "дундурка", да ме обгрижва и да ми помага. Не мога да застана като възрастен в света на възрастните. Държа се и се чувствам като дете, ако ще да съм на 50 !
Благодаря предварително !
Здравейте, Миранда23,
Това, което разбирам е, че търсите връзки, в които някой да Ви казва какво да правите, а Вие в замяна да получавате това, което наричате "дундуркане".
И всъщност не ми задавате въпрос, а очаквате насоки (като дете, което пита родител) как вече да не сте дете.
Мисля, че и друг път съм цитирала Филипа Пери, чиято книга "Книгата, която бихте искали родителите Ви да са прочели", е една задълбочена и човешка гледна точка към въпроса (който не ми задавате).
За излизане от ролята на зависимото дете едно от първите неща, които можем да направим е да вземем отговорността в свои ръце и да престанем да държим другите отговорни за добруването в живота ни.

# 423
  • Мнения: 2 940
Детелина, привет отново!
Благодаря за предишния полезен и интересен отговор на въпроса ми за носталгия към не близък човек (по служба).
Сега имам въпрос, който не съм сигурна дали е за Вас, но, ако сте срещали информация или имали в практиката: какво означава непоносимост към монотонни, силни и непрекъснати шумове (напр. лай/вой на куче)? Защо някои не забелязват,  а други не могат да си намерят място? На психическа основа ли е (внушение, някакви други травми) или на физиологична? Или може и на двете, май зависи от случая? Благодаря предварително!

# 424
  • Мнения: 1 523
Здравейте!😊
Каква може да е причината ,когато човек чете съобщение от някого или води писмен диалог,да си представя,че човекът едва ли не "казва" съответното нещо ядосан и на висок тон,а реално нещата да са съвсем други.Може просто да казва или съобщава нещо(реално със спокоен тон и без намерение за конфронтация да речем),а ние да мислим,че ни се кара,че ни "говори" с назидание или ни размахва пръст...Дано ме разбрахте,че май го обясних доста объркващо.
Благодаря!😊

# 425
  • Мнения: 516
Здравейте, след продължителен стрес и депресия, като капак на която дойде и тази ужасна изолация, спрях да изпитвам глад и усещане, че ми се спи. Реално ако не се храня съзнателно - ежедневно няма да изпитам глад или желание да ям с дни. Гледам да се храня поне веднъж дневно - предимно вечер, но не е лесно тъй като ми е неприятно. Как мога да си помогна?
имам нужда от вашия съвет

# 426
  • Мнения: 3
Здравейте,имам постояна нужда да си мия ръцете,след като докосна нещо имам чувство че са мръсни.Корема ми се свива от притеснение ако забравя че съм ги измила.

# 427
  • Мнения: 115
Здравейте, след като имах период с паник атаки(случваха ми се и докато шофирам) изпитвам лек страх сутрин когато трябва да пътувам. Пътувам извън града всеки ден и като се събудя знаейки, че трябва да мина този път ми създава напрежение. Разбира се като тръгна нищо не се случва, но се събуждам с тази мисъл. А сега съм бременна и като се налага да водя детето на градина пак ми става тревожно, че може да ми стане лошо. Как да пренастроя ума си да не се тревожи по този начин? Имам нужда някой да ми каже, че нищо лошо не може да ми се случи по пътя дори и бременна и че няма да получа пак паник атаки.

# 428
  • Мнения: 200
Здравейте, след като имах период с паник атаки(случваха ми се и докато шофирам) изпитвам лек страх сутрин когато трябва да пътувам. Пътувам извън града всеки ден и като се събудя знаейки, че трябва да мина този път ми създава напрежение. Разбира се като тръгна нищо не се случва, но се събуждам с тази мисъл. А сега съм бременна и като се налага да водя детето на градина пак ми става тревожно, че може да ми стане лошо. Как да пренастроя ума си да не се тревожи по този начин? Имам нужда някой да ми каже, че нищо лошо не може да ми се случи по пътя дори и бременна и че няма да получа пак паник атаки.

Здравейте, Quatre,
Вероятно друг човек може да Ви каже това, което искате, аз ще Ви кажа това, което знам...
Паниката и тревожността се хранят със страх. Често пъти той дори има основания и стъпва, дори на един пръст, върху реалност (пътищата не са безопасни, всеки може да го потвърди).
Това, което страхът не обича, е голямата картина и отговори на въпроси като: колко често се случват такива катастрофи, внимателна ли съм на пътя, какво може да ми стане да пътя.
Страхът не обича и хора, които го гледат в очите и използват техники, които да го прогонят (говорете с терапевт за подходящи за вас).
Страхът маскира и други проблеми и тревоги, които човек не изказва, заради което всъщност и изскача на сцената в страшния си костюм.
Затова не мога да повторя думите Ви и да Ви омагьосам, но да, може да живеете без паник атаки, ако изплашите страха, както казваше Мечока Пепо от едноименния мюзикъл на Петър Ступел (има го в колекциите на приказки от стари грамофонни плочи)

Последна редакция: нд, 10 сеп 2023, 09:52 от Рaдост

# 429
  • Мнения: 200
Здравейте,имам постояна нужда да си мия ръцете,след като докосна нещо имам чувство че са мръсни.Корема ми се свива от притеснение ако забравя че съм ги измила.
Розалия, здравейте,
този симптом е много неприятен и възможно най-бързо ПЪРВО, се свържете с най-добрия психиатър около Вас, за да Ви помогне да го овладеете, за да не се задълбочи.
Ако имате възможност, срещнете се няколко пъти и с психоТЕРАПЕВТ, който познава обсесивно-компулсивните разстройства.

Последна редакция: нд, 10 сеп 2023, 09:53 от Рaдост

# 430
  • Мнения: 200
Здравейте, след продължителен стрес и депресия, като капак на която дойде и тази ужасна изолация, спрях да изпитвам глад и усещане, че ми се спи. Реално ако не се храня съзнателно - ежедневно няма да изпитам глад или желание да ям с дни. Гледам да се храня поне веднъж дневно - предимно вечер, но не е лесно тъй като ми е неприятно. Как мога да си помогна?
имам нужда от вашия съвет

Вяра, има някакъв проблем с нотификациите, заради което късно виждам поста Ви.
Взимате ли лекарства за депресия? Липсата на апетит може да е част от нейната клинична картина и да не е свързано с хранително разстройство например.

Последна редакция: нд, 10 сеп 2023, 09:53 от Рaдост

# 431
  • Мнения: 200
Здравейте!😊
Каква може да е причината ,когато човек чете съобщение от някого или води писмен диалог,да си представя,че човекът едва ли не "казва" съответното нещо ядосан и на висок тон,а реално нещата да са съвсем други.Може просто да казва или съобщава нещо(реално със спокоен тон и без намерение за конфронтация да речем),а ние да мислим,че ни се кара,че ни "говори" с назидание или ни размахва пръст...Дано ме разбрахте,че май го обясних доста объркващо.
Благодаря!😊

Здравейте, Believe,
причината може да е властен родител например, който човек да припознава в други хора в живота си и непрекъснато да влиза в роля на дете, което е сгрешило непрекъснато...

А може да е нещо друго, но ще трябва да ми разкажете повече за ситуацията...

# 432
  • Мнения: 1 523
Здравейте!😊
Каква може да е причината ,когато човек чете съобщение от някого или води писмен диалог,да си представя,че човекът едва ли не "казва" съответното нещо ядосан и на висок тон,а реално нещата да са съвсем други.Може просто да казва или съобщава нещо(реално със спокоен тон и без намерение за конфронтация да речем),а ние да мислим,че ни се кара,че ни "говори" с назидание или ни размахва пръст...Дано ме разбрахте,че май го обясних доста объркващо.
Благодаря!😊

Здравейте, Believe,
причината може да е властен родител например, който човек да припознава в други хора в живота си и непрекъснато да влиза в роля на дете, което е сгрешило непрекъснато...

А може да е нещо друго, но ще трябва да ми разкажете повече за ситуацията...
Разбирам,мисля,че сте права!
Става дума просто за съобщение в работната ни месинджър група например ,където се коментира работния процес-начина на работа,последствията от него,новостите и т.н .Или пък в групи с друга насоченост обаче.
Майка ми е властен човек -обича нещата да са по начина,по който тя ги вижда,трудно приема друга гледна точка.Песимист е,критикува често,не бих казала, че е особено градивно.След като съм израснала в такава среда,вероятно е нормално да смятам често,че хората ми се карат,без да е точно така...Или пък не?
Ако е така,как мога да се отърся от това да влизам в ролята на дете,на което му се карат?

# 433
  • Мнения: X
Здравейте,проблема е следния имам приятел от 1 година и малко,като през тази година се случиха много неща.
От псувни до заливане с вода колкото и налудничево да изглежда това.
Обаче след толкова много скандали,и драматизъм аз изтръпнах от към чувства.
Не мога да кажа че не ми пука - пука ми ...но не е това което беше преди,комуникацията страшно много ни куца,отделно това че аз изтръпнах от към чувства.
Опитвам се да не мисля за стари неща,но няма как. Те просто ми изплуват в главата.
Отделно на това се появи за мен друг човек,с които комуникацията ми върви по мед и масло,минава ми време всичко.
И понеже двама човека не мога да обичам,трябва да се реша какво да права за напред.
Според вас да продължа ли? въпреки че съм изтръпнала от към чувства..

# 434
  • Мнения: 200
Здравейте,проблема е следния имам приятел от 1 година и малко,като през тази година се случиха много неща.
От псувни до заливане с вода колкото и налудничево да изглежда това.
Обаче след толкова много скандали,и драматизъм аз изтръпнах от към чувства.
Не мога да кажа че не ми пука - пука ми ...но не е това което беше преди,комуникацията страшно много ни куца,отделно това че аз изтръпнах от към чувства.
Опитвам се да не мисля за стари неща,но няма как. Те просто ми изплуват в главата.
Отделно на това се появи за мен друг човек,с които комуникацията ми върви по мед и масло,минава ми време всичко.
И понеже двама човека не мога да обичам,трябва да се реша какво да права за напред.
Според вас да продължа ли? въпреки че съм изтръпнала от към чувства..
Според мен знаете отговора, Анонимен, но защо търсите потвърждение в друг, а не в себе си?

Общи условия

Активация на акаунт