Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 41 655
  • 180
  •   1
Отговори
# 45
  • Цюрих
  • Мнения: 289
Здравейте!
Преди 5м ми изписаха кортикостероиди и противоалергични за сенна хрема.След 10 дни започнах да получавам световъртеж,главоболие и задушаване в гърдите и ПА.Също така и упорито безсъние.Изписаха ми кортизон,който влоши нещата до силна нервна криза.Започна силна тревожност и безсънието продължи около 1-2месеца.В крайна сметка спрях всички лекарства и започнах да се възстановявам.Ходих на психиатър,консултирах се с цели 4,но не ми изписаха нищо,освен мента-глог-валериан.Към днешна дата ме тормози единствено прозяване и въздишане,което беше на всеки 5минути,сега е на доста по-големи интервали,от 8-10мин до час,но все още го има.Когаго не мисля за това,спира,когато спя,спира,но когато се събудя и се сетя,започва отново.
Не усещам тревожност в момента, паниките намаляха с честота по 1-2слаби през седмица. Сънят ми се оправи,но не съвсем. Заспивам късно и се будя от 2-4 пъти през нощта.
Кажете ми,как да се отърва от прозяването? Много е дразнещо и се притеснявам понякога да не е сериозно.
Изследваха ми белия дроб,сърцето,щитовидни хормони,кръвна захар,Д-димер,всичко е в норма.Имам само лека анемия,за която пия Малтофер.
Това нормално ли е да се прозявам толкова много?Кога ще отшуми?
Възможно ли е да мине само с билкови препарати?Всъщност аз ги пия рядко,защото съм с доста ниско кръвно и ставам парцал после.
Благодаря предварително за отговора!

# 46
  • Мнения: 85
Привет, Шоколад!
Много, много интересна симптоматика - и твърде необичайна! На първо място бих се поинтересувала какви са били събитията, предхождащи сенната хрема, дали сте я имали преди тези 5 месеца. След това би било полезно обследването на асоциациите Ви, свързани с прозяването и разбира се, по какъв начин социалната изолация и ковид са променили възприятата Ви за света, страховете Ви променили ли са се спрямо същия период на миналата година и по какъв начин. Сигурно е едно - тялото Ви дава сигнал, но какъв е - това е трудно са се разбере без да се знае повече от личната Ви история. На първо време Ви препоръчвам книгите на Лиз Бурбо, като отправна точка.
Поздрави,

# 47
  • Цюрих
  • Мнения: 289
Привет, Шоколад!
Много, много интересна симптоматика - и твърде необичайна! На първо място бих се поинтересувала какви са били събитията, предхождащи сенната хрема, дали сте я имали преди тези 5 месеца. След това би било полезно обследването на асоциациите Ви, свързани с прозяването и разбира се, по какъв начин социалната изолация и ковид са променили възприятата Ви за света, страховете Ви променили ли са се спрямо същия период на миналата година и по какъв начин. Сигурно е едно - тялото Ви дава сигнал, но какъв е - това е трудно са се разбере без да се знае повече от личната Ви история. На първо време Ви препоръчвам книгите на Лиз Бурбо, като отправна точка.
Поздрави,

Здравейте!
Когато настане пролет и есен съм имала хрема и кашлица периодично, но не дотолкова обострени, както сега, че да потърся лечение. Имала съм известни притеснения, относно коронавируса, но не дотам, че да се затворя вкъщи и да не излизам. Може би за този период е бил от значение факта, че дълго време ми са били болни децата от грип/3месеца/и това може да било нещо като тригер. Аз винаги много се тревожа и изтощавам, когато минаваме през тези периоди /не спя от притеснение и да ги наблюдавам /. Прозяването започна конкретно след упорито двуседмичено безсъние и след употребата на въпросния кортикостероид, който ми предизвика и нервна криза.Но може да е било и последваща комбинация с предишното боледуване и предишното изтощение и безсъние.
Като цяло все съм имала паник-атаки и притеснения,но както казвам, никога в такъв размер.Тревожността ми датира отпреди 7-8 години, не е била лекувана, не ми е пречела особено. Изразявала се е главно в неспане и безпокойство за дребни понякога неща.
Сега като се замисля, имала съм прозяване и в други моменти, свързани с последователно безсъние, но е било само за час-два. Когато съм се наспивала е отшумявало...
Не разбрах от поста Ви прозяването нещо притеснително ли е или е нормално при тревожност и стрес и кога отшумява/и по какъв начин/?
Как мога да преодолея състоянието си в момента и дали е преодолимо или ще остане като тик, не дай си Боже!Възможно ли е да е свързано конкретно с липсата на качествен сън и как да спя без медикаменти?
Намирам се в чужбина, ходих на психиатър, но не ми изписаха нищо, освен валериан и насока за психотерапия...
Благодаря предварително за отделеното време и отговора Ви!

Последна редакция: пт, 02 окт 2020, 18:20 от Шоколад

# 48
  • Мнения: 85
Привет, Шоколад!
Бих ви насочила към психотерапия чрез телемедицина. Прозяването в момента е само начин да освободите тревожността и има най-общо казано три варианта, ако не лекувате нея
- прозяването се трансформира в друг телесен симптом
- ако се задълбочи, става начало на тревожност "кога ще се прозея отново", в работна среда "дали не се прозявам твърде често" или се превръща в досаден навик
- може би зъболекар или ортодонт ще бъде по-полезен по въпроса дали това може да се отрази на ставите на челюстта, ако го правите много често

# 49
  • Цюрих
  • Мнения: 289
Благодаря Ви за съвета!

# 50
  • Мнения: X
Здравейте!
След случилото се днес мисля, че страдам от обцесивно-компулсивно разстройство. Събудих се съвсем нормално около обед, както всеки ден. Станах, направих си чай, изпих го в леглото и в този момент почувствах странно и непреодолимо натрапчиво желание - да почистя апартамента си! Опитах се да се боря с него по обичайния начин - съблякох се гол, застанах пред огледалото и си казах, че щом виждам нещо да виси между краката ми, значи не е редно да мисля за домакинстване. Уви, този път изпитаният метод не помогна! Натрапчивото желание стана толкова силно, че се наложи да пусна прахосмукачка и дори да мина коридора с влажна стирка, преди да почувствам облекчение. Зная, че при смяна на сезоните психичните заболявания се изострят, но все пак се тревожа. В последната петилетка подобно нещо ми се беше случвало само два пъти, а тази година вече за втори път пускам прахосмукачка! Смятате ли, че имам нужда от консултация с психиатър?

# 51
  • Мнения: 85
Здравейте!
След случилото се днес мисля, че страдам от обцесивно-компулсивно разстройство. Събудих се съвсем нормално около обед, както всеки ден. Станах, направих си чай, изпих го в леглото и в този момент почувствах странно и непреодолимо натрапчиво желание - да почистя апартамента си! Опитах се да се боря с него по обичайния начин - съблякох се гол, застанах пред огледалото и си казах, че щом виждам нещо да виси между краката ми, значи не е редно да мисля за домакинстване. Уви, този път изпитаният метод не помогна! Натрапчивото желание стана толкова силно, че се наложи да пусна прахосмукачка и дори да мина коридора с влажна стирка, преди да почувствам облекчение. Зная, че при смяна на сезоните психичните заболявания се изострят, но все пак се тревожа. В последната петилетка подобно нещо ми се беше случвало само два пъти, а тази година вече за втори път пускам прахосмукачка! Смятате ли, че имам нужда от консултация с психиатър?

Привет, Мишо и Пешо,
"Висенето на нещо между краката" не е фактор за или против домакинстване, включително и миене на под, така че в следващ подобен случай се концентрирайте върху нуждата от почистване на пода и действайте съобразно нея,а ако е противоречива (чист под, желание за чистене), тогава сам/и сте дали един добър вариант за действие.

# 52
  • Мнения: X
Благодаря за бързия отговор. Проблемът е, че понятието "нужда от почистване на пода" е твърде относително. След дългогодишни експерименти съм установил, че връзката между чистотата и усилията, вложени за почистване, е експоненциална. Т.е. ако човек чисти 10 пъти по-често - подът е два пъти по-чист. Ако чисти 100 пъти по-често, получава четири пъти по-чист под. А ако желае да поддържа осем (или кръгло десет) пъти по-чисто, трябва да вложи около 1000 пъти повече усилия и време. Затова се спрях на разумен компромис - прахосмукачка веднъж на 2-3 години. Както и да е, ще наблюдавам състоянието си, както и това на пода. И при следващ рецидив в рамките на няколко месеца ще потърся специализирана помощ...

# 53
  • Цюрих
  • Мнения: 289
Здравейте Г-жо Стаменова!
Пиша запитване във връзка с хранителните разстройства.
Преди 5м,когато бях в тежка НК ми се случи да загубя апетит и да спра да се храня за около 10-15дни.Имах силно раздразнен стомах, болки и не можех да преглътна и хапка. Като отмина кризата се възстанови и храненето.
Понастоящем,преди 1 седмица преживях нов срив и пак загубих апетит.От паник-атаките започна да ми се гади и повръщах 1-2 пъти.Започна силно да ме боли стомах.Когато ме обхване паниката усещам силна тревожност и стомахът сякаш ми става на топка и ме приболява. Свива ми се и коремната стена и я усещам като бетон. В пристъп на страх имам и доста чести позиви за уриниране или дефекация.
Прозявките като че ли спрях да ги отразявам и се фокусирах върху новия проблем.
Нормално ли е това състояние при тревожност?
Назад във времето съм била доста слаба, след раждането напълнях 10кг и ме обхвана мания да си следя калориите. Често ми се е случвало да повръщам от вина, че съм преяла, но примерно 1х в месеца. В другото време си повръщам от страха от паниките. Епизодите на постене и преяждане се редуват, като повечето са с преяждане. Но не след всяко преяждане повръщам. По-скоро се ограничавах на следващия ден или предприемах дълъг пост без сладко и/или месо. Така си докарах анемия, впрочем.
Страдам ли от хранително разстройство? Не съм осъзнавала това доскоро като проблем. Но вероятно имам, защото и стомахът ми реагира бурно на кризите. Може ли да ми дадете съвет как да се справя с тази реакция?
Допреди 5м не знаех, че всички тези моменти със сърцебиене, страх и тревожност си имат име.Осъзнах, че имам проблем и искам да се лекувам. Записах се на психотерапевт и пия успокоителните, каквито имам. Ходих на психиатър и много искам да си реша проблема.
Благодаря за отговора предварително!

Последна редакция: нд, 25 окт 2020, 19:15 от Шоколад

# 54
  • Мнения: 85
Привет, Шоколад,
В линка по-долу може да направите един бърз тест за риска от хранително разстройство, който не дава окончателна диагноза, а само какъв е риска (висок, среден, нисък)


тест за хранително разстройство
https://voinatashranata.com/test/screening-test/

Виждам, че имате психотерапевт, който вероятно може да е по-конкретен като отговори на въпросите, които ми поставяте, още повече, че за да Ви ги дам, ми е нужна повече информация. Проявете търпение и вяра в процеса на терапия.

Поздрави,
Детелина

# 55
  • Мнения: 180
Здравейте! Не знам дали точно към вас трябва да се обърна, но проблема ми е, че последно време съм много демотивирана. Не ми се ходи на работа, ходя с нежелание и като по задължение, не ми се общува с колегите винаги съм слушател, притеснявам се и се чувствам неловко. Вкъщи като се прибера отново нямам желание за нищо... моля ви за съвет какво да правя?

# 56
  • Мнения: 85
Здравейте, bubssss,
Само два месеца до края на тази кошмарна година! - оооо, не, не вярвам, че 31 декември като с магическа пръчка ще раздели от 1 януари 2021 проблемите, ноооо като всички и аз се надявам следващата да е по-добра. И ако досега сме се надявали другата да е по-добра спрямо личните ни тежести, то идващата дано да е по-добра за целия свят.
Не знам какви са събитията в личния ви свят, освен обществената здравна промяна, но дори всичко да е наред, смея да предположа, че общото усещане за "Спрете Земята, искам да сляза", може да буди във вас тези мисли
Но какво да правите?
Опитайте се да бъдете нежна към себе си, да си давате малко повече време, но да следвате план да деня
Използвайте свободното време за активности и стоене на слънчева светлина
Прочетете "Човекът в търсене на смисъл"
Поддържайте връзки с близките си и дори потърсете хора, с които Ви е било приятно, но сте се загубили във времето
Направете нещо благотворително, каквото и да било, няма нужда да е свързано с даване на пари, просто каквото и да било
И... опитвайте се да правите своите малки "снимки на детайлите щастие в деня" - есента ни дава много такива...

# 57
  • Мнения: X
@bubssss
Аз в такива ситуации използвам друга рецепта. А именно - не ходя на работа, не общувам с никого, лежа си в къщи, чета книжки, пия чай, гледам през прозореца и разсъждавам за живота, вселената и всичко останало... Продължавам, докато толкова ми омръзне да мързелувам, че непреодолимо започне да ми се ще да свърша нещо.

# 58
  • Мнения: 2
Здравейте! За да не съм многословна, ще изброя проблемите си: кръвно - ту високо / 180/110 /, ту ниско / 100/60 /, обща отпадналост до степен цял ден в леглото, липса на апетит, песимизъм едва ли не "живота ми е към края" /на 61 години съм/, тревожност - все едно съм събрала всички тежки болести, но са така скрити, че и докторите не ги разпознават. А сега фактите. Имам чудесно семейство: съпруг, с който се разбираме отлично, двама сина и две снахи, които са ме дарили с две прекрасни внучета, живи родители, финансови проблеми - никакви... Между нас цари спокойствие и разбирателство. Работя. И да ми се чуди човек, сигурно и вие така ще си кажете. Преди две седмици, откакто започнах да се чувствам като "изцедена" обиколих няколко лекари: кардиограма - отлична, пълна кръвна картина - много добра, предписаха ми хомеопатия за подсилване и сега някак си с голямо усилие на волята, "озаптявам" черногледството си. До кога - не знам. Имам чувството, че ходя по тънък лед. От малък град съм и няма психотерапевт, при който да отида. Искам да се "взема в ръце" сама, но не зная как. Ще ми помогнете ли? Благодаря предварително!

Последна редакция: пн, 02 ное 2020, 18:20 от nady59

# 59
  • Мнения: 85
Здравейте, Nady59,
Разбирам, че Ви е странно че от една страна осъзнавате, че "всичко е наред", но отвътре сякаш не стои така. Когато прочетох поста Ви се замислих колко са били наблюдателни и прозорливи "бащите на психологията" и конкретно се сетих за големия Ерик Ериксън, който се е занимавал в научния свят с кризите на личността по време на различните възрасти. И ако за "детските възрастови кризи" знаем доста, то за тези за възрастните (с изключение на "кризата на средната възраст"), обръщаме по-малко внимание.
Според него около 60тата ни година влизаме в осмия етап на своето развитие, който той нарича "интегритет срещу отчаяние"
Тогава оценяваме живота си, такъв какъвто сме го имали и успешното справяне с тази криза води до мъдрост.
В този момент вероятно имате нужда от това да се видите в новата роля, която живота ви поднася и да й се насладите с цялото й разнообразие и богатство - и от различен ъгъл, който не чак толкова много хора имат възможност да изживеят.
Вероятно терапия през четене на книги би могла да бъде начин за Вас - и тук слагам книги като "Човек на име Уве" на Бакман, "Животът започва след 40" на Кубелка, "Проект Щастие" на Гретхен Рубин, "Старецът и морето" на Хемингуей, "20 години по-късно" на Дюма, само давам идеи... и чакам обратна връзка след месец-два

Общи условия

Активация на акаунт