Психологически консултации с Детелина Стаменова

Здравейте.
Не разбирам дали Вие искате дете, или искате той да остане с Вас - но каквато и да е конфигурацията - какво казват гинеколозите като прогноза за забременяване при Вашия конкретен случай?

Здравейте, доктор Стаменова! Имам дъщеря, която другия месец става на 7 години. Като цяло още от малка не е много общителна , може би, защото тръгна на детска градина когато навърши 4 години, а преди това не е имала много контакти с други деца. Много трудно се адаптира в детската градина и винаги е ходила без желание. Напоследък обаче усещам една такава апатия ако мога да го нарека. Например, когато децата играят в детската градина дъщеря ми сяда сама и си рисува, сподели ми, че този рожден ден не желае да го празнува с деца в детски кът ( както беше миналата година). Записана е на спорт в градината, на който също от днес ми заяви,че не иска да ходи. Когато я попитам за проблем в детската - отрича. Говорила съм с учителите - хвалят я ,че е много послушна и изпълнителна. Ще се радвам да чуя мнението Ви.

Здравейте,
от въпроса Ви не става ясно дали детето страда от това, че не общува с връстниците си, но прави впечатление, че не среща Вашите очаквания за това колко да е социална.
Всеки се ражда с темперамента си и колкото и да е "модерно" да си екстроверт, интровертността е качество на много успешни и щастливи хора.
Ако Вие, познавайки семейната си ситуация, не виждате причина, поради която тя е по-затворена (проблеми между родителите, зависими лица, болести в ранна възраст и т.н.), или някакви физически/обучителни затруднения, то тогава повярвайте на нейните лични нужди за свързване и оставете в необходимите граници тя да се развива както досега. Спортът е такова нещо например - то е добър навик, не просто прекарване на времето.
Поздрави!

Здравейте! Имам близнаци на 2,5г (доносени), момче и момиче. Момичето имаше забавяне в лепетната реч, чак на 1г се появи , започна да казва думи и повтаря на 1,10г , в момента доста говори , знае цветове , действия, римушки, песни, много напредна за това време, интересите и са книжки и пъзели, като книжките ги преразказва по картинка, образователни карти също много харесва , имаме около 10 вида , всичките ги знае.
Момчето , имаше същите интереси около месец , после изгуби интерес и не знае почти нищо от нещата , които знае сестра му , неговата лепетна реч се появи на 6 месеца, но имаше двигателно забавяне и го водих на рехабилитация, до скоро знаеше само как правят животните. Започна да има говор с думи, преди 2 месеца , в момента казва ,,мия цете,, (ръцете) и подобни кратки фрази, говора е изключително неясен, много трудно разбирам , какво иска да каже.  Не знае песни, римушки и подобни. Започна да дъвче изключително късно, на 1, 10г . Имахме проблеми с храненето , за това се обърнахме преди повече от 1г към Нина Йорданова и някак  естествено , започнах да я разпитвам и за развитието, тя е и специалист по ранно детско развитие, хранителен терапевт. Та ми е давала много насоки последната година как да ги развивам , лятото ме свърза и с логопед , от моя град , за да водя момчето, като тя напътства , тукашния логопед , на какво да набляга. За съжаление , заради постоянно боледуване , ходи рядко. В града няма никакви групово занимания , за това Нина ме насочи към логопед , в началото мислеше за нещо тип Киндиру. Преди седмица ходихме при Нина за проверка , имахме път към София и решихме да съчетаем нещата. Нейното мнение е ,че децата трябва да се разделят , да ходят на ясла в различни групи или ако няма тази възможност , за по два часа да ходят , единия 2 дни , другия 3 дни, за да обръщам индивидуално внимание на всеки , най вече на момчето , за да настигне сестра си. Защото момичето е надделяло в говора, по доминантна е в това  и не му дава никакъв шанс , той да отговори на въпрос зададен от мен , при което той е изгубил интерес и когато с момичето играем на нещо свързано с говор , той просто губи интерес изключително бързо, защото не му се дава никакъв шанс и започва да беснее, тича , хвърля , блъска, крещи.  В момента не ходят все още на ясла. Началното и предложение беше , да ги делим , като единия родител излиза с едното, другия с другото дете, но няма как да стане , мъжа ми работи много и почти не се прибира в будното им време. За това стигна до вариант с ясла. Според нея , ако не взема мерки сега ,на 3г ще е много голяма разликата в развитието им и тогава ще се усети повече. Наистина , когато съм сама с момчето , успява повече да говори и отговаря на въпросите ми, като ги изговаря неправилно повечето. Момичето грам шанс не му дава, да каже нещо. Момичето е много привързано към мен и буквално не ме оставя, като прегърна момчето , тя го хапе и избутва, започва да реве, много ревнува от него . И по този начин не мога да му обърна особено внимание. От друга страна... Пусках ги септември за 3 дни на ясла заедно , момичето цял ден ревеше , момчето му хареса, но постоянно е гонил и удрял сестра си там , и тя цял ден е седяла в страни без да си играе с никой, търсила го е постоянно , а той постоянно я е отхвърлял, като според госпожите , допълнително умишлено я е дразнил и взимал от ръцете и всяка играчка. Според Нина вече трябва  да наблегна на ролеви игри и конструктивни , не толкова на пъзели и карти , защото развива папагалска реч. Та това е ситуацията, моля за вашето мнение , за всичко , което изписах!  Според вас правилни ли са насоките ?  ще ми е интересно да чуя от психологична гледна точка, според вас , дали ще им подейства разделянето положително ! Практиката в чужбина е близнаците да се делят ,но тук не е много популярно.

Здравейте, г-жа Йорданова е направила към Вас много конструктивни и практични предложения, които напълно подкрепям. По отношение на деленето, моето впечатление е, че последните десетина години това става стандарт и в България и знам и за учебни заведения, които изрично не са съгласни близнаци да са в един клас.
Дайте време, поне 6 месеца или година, на препоръките ѝ - и успех на всички!

Благодаря много , за бързия отговор!

Здравейте,
Със съпругът ми имаме бебенце на 1 г. в резултат от инвитро процедури, които финансирахме сами в продължение на 6 г.
Сбъднахме тази съкровена мечта, но не успяхме да закупим свой дом, тъй като всички средства, които сме събирали през годините харчехме за инвитрото. В момента живеем при родителите ми в София ,но виждам че им пречим. Те също така не харесват съпруга ми. Нямаме скандали, но напрежението се усеща и е огромно.
Съпругът ми има фамилна къща наследствена на село и настоява след ремонт да се изнесем там. Според него животът там ще ни бъде много по- спокоен и детето ще расте в здрава, чиста околна среда. Тук идват моите притеснения. Аз цял живот съм живяла в града, страх ме е от неизвествостта- възможности за работа, здравеопазване, няма никаква решителност в мен. Родителите ми също не подкрепят това решение, за тях това е безумие. Аз съм имала огромна връзка с тях преди проблемите, които възникнаха между тях и съпруга ми- сега се получи една тъга, дупка, която може би никога няма да се запълни.
Та въпросът ми е имали някакви способи, чрез които мога да се справя с тази мисъл за живот на село?

Благодаря предварително.

Здравейте, Криси6,
трудно е човек да избира между две семейства, но още по-трудно е да се чувства добре, когато те не се обичат помежду си.
Дали Ви притеснява толкова животът на село, или това, че изборът ще покаже, че сте насочила приоритета си към детето и партньора си? Дали ще може да се свържете с тях отново?
Крайно мислене е или/или в повечето житейски, но и/и е трудно постижимо, изисква усилия и време. Вие (и детето Ви) сте единствената свързваща брънка между родителите Ви и партньора Ви и само Вие знаете достатъчно да тях, за да постигнете студена война, мир или примирие. Дали пък техните отношения са толкова важни, колкото Вашите с тях поотделно?
Поздрави,
Детелина

Здравейте,
Не съм сигурна откъде да започна. Синът ми е на 7 и половина години. В различна степен се случват неконтролирани (?) изхождания и зацапвания на бельото, които аз отдавам на стрес. За пръв път разбрах, че това може да е на психологична основа, когато се случи насън и потърсих информация причината. Досега два пъти се случвало изхиждане насън (на 4 и половина години и на почти 6), останалите са дневни. Има много дълги периоди, в които това изчезва - 6-7-8 месеца и пак се появява. Започне ли продължава между 10 дни и месец с различна тежест - от леко зацапване до много обилно изхождане. Не знам дали да изключа запек или гастро проблем- има нормално като количество изхождания в тоалетна веднъж или два пъти дневно, тези зацапвания са между тях. Говорих с личния му лекар и още един семеен приятел - също лекар - на всички реакцията е - нищо му няма, а към него - я се стегни, ти бебе ли си, вече си мъж, какво се излагаш, но това според мен няма никакъв ефект. Баща му го заплашва (със слагане на памперс), наказва (лишаване от достъп до телевизия или някакво забвление), но ефект няма. Говорим, обещава няма повече, но се случва. Ограничен е също от полуфабрикати - яде на стол в училище, вкъщи готвя, рядко яде опакована храна. Със започването на училище тази есен имаше няколко проявления в клас (бягаше и отговаряше на учителката), помолих за помощ от психолога на училището, ходеше там до нова година, но не иска и ми казаха няма как насила. В градината забелязах, че зацапванията започваха при сборна група и при заместване от една определена учителка. Спря да ходи на градина юли и изчезна това. Появи се октомври - когато титулярната учителка се заместваше от друга. Тогава отмина за около седмица. Сега се появи средата на февруари и още не е отминало. Говорих с класната му - деня, в който се появи, тя му се скарала на някакво контролно. Не знам дори към какъв специалист да се обърна. Детето не съдейства. Никога не говори какво се случило през деня или нещо такова. Психоложката в училище казва, че той не иска да говори с нея, с игра и рисуване излизал само страх от бащата и никакъв конфликт с деца , майка или външен възрастен. Не знам дори дали трябват изследвания за нещо, защото пък и според лекарите проблем няма.
Дали има нещо, което аз бих могла на направя?
Благодаря предварително.
Поздрави

Здравейте, темата изглежда по-комплицирана от "стегни се" и препоръчвам да се свържете с психотерапевт с психоаналитична насоченост или детски клиничен психолог за срещи лице в лице между Вашия син и терапевта, т.е. да сте в един град. Има вътрешни конфликти, които могат да бъдат овладени само чрез осъзнаването им и намирането на изход от тях, като да, както сте усетили, е свързано с трудности на адаптацията.
Поздрави,
Детелина

Здравейте! С близнаци съм ,момче и момиче на 2,7г.
Пробвах декември момчето без памперс 23дни , без успех, в началото започна да си пишка на тоалетната , после имаше много откази и напишкване , взех стикери , при пишкане лепеше , стимулирах го за няколко дни и пак отказ , пробвах с писуар, пак за няколко дни и отказ, накрая въобще не искаше да влезе в тоалетната и се отказах за да не я намрази кардинално. И така месец по късно се събуди сутринта и отиде в тоалетната и се изпишка, без да казвам аз нищо. Реших ,че е готов, махнах пак памперса, остявих само през ноща, защото вечер пие мляко и не издържа до сутринта. Някой път , пишкаше на гърне, друг път на тоалетната , но вече месец и половина , той още не си казва и още , ако не го издебна се напишква, като това се случва много често, крие се някъде и намирам локва, всеки ден по няколко пъти. С акането , когато му е часът горе долу , го оставям без гащи и отива на гърнето сам, но има ли гащи или панталон , го върши там. Не мисля ,че не е готов , вече е голям , на вън успява да стиска и рядко има инциденти ,не знам какво да правя, за да го науча да ходи на гърнето, постоянно прави пакости , като да се изпишка на ламината и да скача в локвата, обръща го на игра. Направо в чудо се виждам. А имам да махам памперс и на сестра му, въобще  не съм я започнала, защото като я питам ,,иска ли на гърне,, , отговаря ,,не,,. Мисълта ми беше да махна на момчето и като свикне ,да започна и с момичето. Двамата на куп е наистина кошмарно. Те копират отказ, ако единия не иска , задължително и другия дава задна. Моля за съвети , как да се справя!

Здравейте, на първо време имате за цел да се справите с желанието си нещата да стават когато Вие искате, а не когато децата са готови за следващ етап в живота.
Натягането, натякването и Вашето настояване само ще изостри отношенията Ви.
Някога обмисляли ли сте да се срещнете с психотерапевт да проверите дали не сте в родителски бърнаут?
Със съчувствие,
Детелина

Извинявам се , какво значи родителски бърнаут? не съм го чувала ..
На всякъде пишат ,че детето физически е готово за махане на памперса от 19 до 25месеца , а те са на 31м.  , общо взето всички ми казват ,че не се получава , защото съм закъсняла. Като цяло не мисля ,че съм закъсняла , защото децата нямаха никакъв интерес преди, дори не искаха да седнат на гърне , за това не съм настоявала. Бях обяснила ситуацията от декември ,след като се отказах след 23 дни , на ваша колежка и тя ми каза ,че не е трябвало да се отказвам, навик се градял два месеца и сега като махам пак памперса , тези два месеца ,започвали да текат отначало, за това броя дните докато станат два месеца ,но виждам че не се получава.
Отделно приближава времето за градина и аз да започна работа , а в градината не свалят памперса, ако ги пусна с памперс ще трябва да си взема болничен и да отсъствам, примерно за две седмици за да пробвам отново. Това са причините, да не връщам памперса на този етап и последно и по важност , изтърпях цял месец и половина ,не ми се отказва, защото мисля ,че като постоянно се отказвам , на него си му е добре с памперс, Както на нас в тоалетната, . Обяснявам си го по този начин ... Примерно на мен да ми сложат памперс и да ми кажат , ,,след 2 часа ще минем покрай тоалетна, но ти си ходи по нужда в памперса ,, , аз разбира се ,просто ще стискам два часа, за да си вляза в тоалетната , защото така съм свикнала , така си обяснявам чувството на детето с памперса , само дето той е свикнал с памперса.  Моля обяснете ми по подробно, грешно ли мисля, стана ми много интересно!

Здравейте!
Изпитвам страх от съквартирантката си, който е преувеличен и абсурден. Вече две години живеем заедно, но аз не мога да се отпусна пред нея. Изолирам се в стаята си и я избягвам. Да уточня - тя не е лош или опасен човек, осъзнавам, че проблемът е в мен и е много сериозен. Случвало се е дори да не мога да спя заради тези тревоги.
Много ме дразни това, че тя не чисти. Повдигала съм два пъти въпроса, но се измъква. Също така избягва да купува общите неща - веро, олио и т.н. В същото време е много пресметлива за други неща до последната стотинка. Две години се мъчихме с ужасна интернет връзка, защото не пожела да си купим нов рутер.
Също така ползва моите чинии и посуда. Възможно е да си мисли, че са били тук отпреди, но не знам… веднъж дори ми беше присвоила едно списание с кръстословици и го решаваше пред мен, сякаш не осъзнава, че е мое.
Кани често приятели с преспиване, което също ме дразни.
Всички уреди в тази квартира са мои - микровълнова, прахосмукачка, телевизор… знам, че няма как да имаме по две от всяко, а и тя се нанесе след мен, след като пуснах обява, че търся съкв.
Знам, че трябва да защитя границите си, но не мога. Не знам защо изпитвам такъв ужасяващ страх. Дори когато прекарваме време заедно, аз ставам друг човек - с маска, прекалено любезен и услужлив, на момента въобще не мога да реагирам, ако не съм съгласна с нещо. Буквално замръзвам. Вечер обикалям моловете, за да не се прибера вкъщи. Почти никога не ям в хола с нея. Много ми е тежко.
Дали това, че не мога да живея с друг човек означава, че имам някакви дефицити?

Извинете ме за късния отговор
Прочитам, че сте критична към поведението си, което е добър знак - това, че осъзнавате какъв е проблемът и че част от него се дължи на Вашето поведение, дава възможност с постепенни действия да се промените. Гневът Ви също може да е добра основа за промяна - недоволството дава енергия за развитие - в такива случаи лично аз провеждам работа, свързана с поставянето на граници, изследване на пробитите граници в детството или през тийнейджърските години и постепенно овладяване на умения за говорене по наглед лесни, но вътрешно трудни въпроси.
Вероятно има книги за самопомощ, които биха Ви били полезни, но много по-ефективно би било да попаднете на личен психотерапевт, с когото да упражнявате онова, което не можете да направите в личния си живот.