Здравейте, възможно ли е от стрес да не качвам килограми? На 16г съм, 45кг вече близо 2г, страхувам се да не съм болна от нещо, защото не качвам. Благодаря предварително
- Публикувана: 27 март 2020, 17:03 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2024, 11:16 ч.
Психологически консултации с Детелина Стаменова
Здравейте,моля за съвет!
Започнах връзка с мъж ,в началото всичко беше наред.Показваше топли чувства .Не сме се виждали реално,само чатове.Все си намираше причини да го отложи във времето.Като говореше топло от време на време ми казваше ,че го боли корема ,но пак продължаваше с топлите чувства.Спря да работи ,защото свърши сезона и живее с майка си.Оттогава започна да се оплаква само от болести,страх ,че ще го вземат в болница,а при тях лекарите били некадърни.През цялото време само това си чатехме,а аз го успокоявах.Отиваше от лекар на лекар ,изследвания след изследвания и навсякъде му казваха ,че нищо му няма,но него го болеше.Понякога дори казваше,че са жестоки болки.Последният път му правеха колоноскопия,но ми нямаше нищо.В същото време казваше ,че има адски болки.Захлясня към мен.Казваше ,че се чувства некомфортно ,че ме е подвел ,обидил ,наранил.Разказа за баща му,който е починал отнемайки живота си/той също бил като него,мислел си че е болен ,гонел го е.
В последния но разговор се разбрахме да не му пиша вече ,защото той като не показва чувства ме наранява,чувства се зле,че мен само ме натоварва той.Беше взаимно това решение .Но в същото време пише ,че не заслужава да живее,фа свършва вече,защото той няма да се оправи.Пожелаваме ми всичко хубаво и в следващото изречение казва ,че ако се случи нещо с него все някак ще разбера.Полудях,мислех ,че ще се самоубие.Звъннах му а той каза ,че се е изкъпал и сега ще седне да хапне.Объркана съм.Обещах да не му пиша и той на мен,но се притеснявам как е,да не си посегне?Не знам как да реагирам?Какво ще ме посъветвате?Това негово държане ме озадачава-защо се държи така?Това някакво болестно състояние ли е?Как да му помогна и въобще трябва ли след като не намира утеха дори в онщиването си с мен?Или просто връзката е изчерпана?Объркана съм!
Започнах връзка с мъж ,в началото всичко беше наред.Показваше топли чувства .Не сме се виждали реално,само чатове.Все си намираше причини да го отложи във времето.Като говореше топло от време на време ми казваше ,че го боли корема ,но пак продължаваше с топлите чувства.Спря да работи ,защото свърши сезона и живее с майка си.Оттогава започна да се оплаква само от болести,страх ,че ще го вземат в болница,а при тях лекарите били некадърни.През цялото време само това си чатехме,а аз го успокоявах.Отиваше от лекар на лекар ,изследвания след изследвания и навсякъде му казваха ,че нищо му няма,но него го болеше.Понякога дори казваше,че са жестоки болки.Последният път му правеха колоноскопия,но ми нямаше нищо.В същото време казваше ,че има адски болки.Захлясня към мен.Казваше ,че се чувства некомфортно ,че ме е подвел ,обидил ,наранил.Разказа за баща му,който е починал отнемайки живота си/той също бил като него,мислел си че е болен ,гонел го е.
В последния но разговор се разбрахме да не му пиша вече ,защото той като не показва чувства ме наранява,чувства се зле,че мен само ме натоварва той.Беше взаимно това решение .Но в същото време пише ,че не заслужава да живее,фа свършва вече,защото той няма да се оправи.Пожелаваме ми всичко хубаво и в следващото изречение казва ,че ако се случи нещо с него все някак ще разбера.Полудях,мислех ,че ще се самоубие.Звъннах му а той каза ,че се е изкъпал и сега ще седне да хапне.Объркана съм.Обещах да не му пиша и той на мен,но се притеснявам как е,да не си посегне?Не знам как да реагирам?Какво ще ме посъветвате?Това негово държане ме озадачава-защо се държи така?Това някакво болестно състояние ли е?Как да му помогна и въобще трябва ли след като не намира утеха дори в онщиването си с мен?Или просто връзката е изчерпана?Объркана съм!
Здравейте, възможно ли е от стрес да не качвам килограми? На 16г съм, 45кг вече близо 2г, страхувам се да не съм болна от нещо, защото не качвам. Благодаря предварително
телата ни реагират на стрес различно и има хора, които не качват килограми и нямат апетит, когато са под стрес. Въпреки това обаче следете за това как се чувствате и дали имате менструация и в случай, че тя не е редовна или спре, потърсете контакт с гинеколог да установи причината, с ендокринолог и с лекар-нутриционист, за да се направи програма за хранене, която да е подходяща за Вас.
Поздрави
Здравейте!
Имам две деца,едно на 8 години и едно на 2+м. Очаквано баткото проявява ревност и отправяше няколко пъти реплики от сорта на "Само него обичате" или "Ти имаш само едно дете",но след няколко проведени разговора вече ме говори по този начин.Това обаче не пречи да ни наказва с поведение.Към братчето си е много мил,помага например,докато го къпем,абе изявява сам желание като цяло,но към мен и баща си се държи много арогантно.Доста груб е на моменти,отвръща,прави нарочно неща,с които да ни дразни,провокира ни постоянно.Иска да е около брат си,да го целува,да го гали,но днес например му излезе херпес,при което онясмяваме,че е много важно временно,докато му мине,да не целува бебето и да спазва дистанция.Нищо подобно,отново се върти край него,според мен много добре ме разбира какво му казваме,но го прави нарочно.Просто не мога да намеря път към него...Обръщаме му внимание,когато единия е с бебето,другия е с него,било то на разходка или играем настолна игра,или всички сме заедно и си говорим.Вечер като се прибере,аз разговарям с него за това как е минал денят му в училище,много обичам да ми разказва за ежедневието си,как е реагирал в създали се ситуации,как се е почувствал,пък и същевременно да го науча да споделя.Хваля го,когато има успехи в училище,а и не само там.Не спирам да напомням колко умно дете е и колко го обичам,но с това тестване на търпението ми често започнах да си изпускам нервите за моя жалост.
Много дейно и енергично дете е и това пазене в тази Ковид обстановка просто много зле му влияе.Не може да ходи на тренировки в момента и няма къде да изразходва енергията си.Добре,че поне за момента на училище ходи,та там има социални контакти.
Моля ви за някакви съвети как да решим проблема,благодаря предварително!
Имам две деца,едно на 8 години и едно на 2+м. Очаквано баткото проявява ревност и отправяше няколко пъти реплики от сорта на "Само него обичате" или "Ти имаш само едно дете",но след няколко проведени разговора вече ме говори по този начин.Това обаче не пречи да ни наказва с поведение.Към братчето си е много мил,помага например,докато го къпем,абе изявява сам желание като цяло,но към мен и баща си се държи много арогантно.Доста груб е на моменти,отвръща,прави нарочно неща,с които да ни дразни,провокира ни постоянно.Иска да е около брат си,да го целува,да го гали,но днес например му излезе херпес,при което онясмяваме,че е много важно временно,докато му мине,да не целува бебето и да спазва дистанция.Нищо подобно,отново се върти край него,според мен много добре ме разбира какво му казваме,но го прави нарочно.Просто не мога да намеря път към него...Обръщаме му внимание,когато единия е с бебето,другия е с него,било то на разходка или играем настолна игра,или всички сме заедно и си говорим.Вечер като се прибере,аз разговарям с него за това как е минал денят му в училище,много обичам да ми разказва за ежедневието си,как е реагирал в създали се ситуации,как се е почувствал,пък и същевременно да го науча да споделя.Хваля го,когато има успехи в училище,а и не само там.Не спирам да напомням колко умно дете е и колко го обичам,но с това тестване на търпението ми често започнах да си изпускам нервите за моя жалост.
Много дейно и енергично дете е и това пазене в тази Ковид обстановка просто много зле му влияе.Не може да ходи на тренировки в момента и няма къде да изразходва енергията си.Добре,че поне за момента на училище ходи,та там има социални контакти.
Моля ви за някакви съвети как да решим проблема,благодаря предварително!
Здравейте, believe,
Ако смятаме любовта само за чувство, когато се роди второ дете в семейството, първото не губи нищо. Чувството към него си стои непроменено. Но ако гледаме на любовта като на отделено време, внимание, отзивчивост, съвместни занимания, то с раждането на бебе, всичко това намалява за първото дете, дори родителите да не възприемат ситуацията по този начин. Баткото губи удоволствието да получава цялото ви внимание, губи възможност за някои излизания, игри и забавления, защото мама сега не може; губи правото да се държи детински - от него се очаква повече самостоятелност. Какво печели? Печели ново, интересно същество у дома. Печели възможността да изпробва силата си на голям и можещ. Печели свободата да прекарва повече време с връстници, извън къщи. А сега липсата на тренировки и игри с връстници го затварят в къщи и му пречат да се отвлече с нещо друго. Децата често изпитват гняв и ревност към малкия натрапник, както и страх, че животът им ще е по-лош оттук нататък. Обикновено родителите обясняват, че това не е вярно и детето разбира, че трябва да крие отрицателните си чувства, за да не загуби и останалата част от любовта им. А това хич не е лесно. "Ние, възрастните, също не умеем само да обичаме и никога да не се гневим на близките си. Гневът напира и ако не се прояви пряко, то излиза косвено. Затова е по-добре да го признаем и да помогнем на детето да го изрази с думи или в някоя друга дейност - рисуване, игра с пластилин, игра с играчките", казва и моята колега Елена Енева, детски психолог. В такива моменти родителите често подценяват ролята на детския психолог и насоките, които той/тя може да им даде за конкретния случай и конкретно дете, а една среща на родителите и/или на детето, което да може да общува с друг човек може да е много полезно.
Не се изненадвайте също, ако сина ми иска да влезе той в ролята на "бебе" за кратко.
Обичта не е нещо, което се появява за една нощ. Обикновено тя се поражда от грижите и игрите с братчето и иска време. Дайте му време и занимания с връстници, дайте време и на бебето да порастне и да стане по-интересно за общуване. Ако баткото не се чувства принуден да крие гнева и завистта си, отношението към бебето постепенно ще се промени.
Успех!
Здравейте,моля за съвет!
Започнах връзка с мъж ,в началото всичко беше наред.Показваше топли чувства .Не сме се виждали реално,само чатове.Все си намираше причини да го отложи във времето.Като говореше топло от време на време ми казваше ,че го боли корема ,но пак продължаваше с топлите чувства.Спря да работи ,защото свърши сезона и живее с майка си.Оттогава започна да се оплаква само от болести,страх ,че ще го вземат в болница,а при тях лекарите били некадърни.През цялото време само това си чатехме,а аз го успокоявах.Отиваше от лекар на лекар ,изследвания след изследвания и навсякъде му казваха ,че нищо му няма,но него го болеше.Понякога дори казваше,че са жестоки болки.Последният път му правеха колоноскопия,но ми нямаше нищо.В същото време казваше ,че има адски болки.Захлясня към мен.Казваше ,че се чувства некомфортно ,че ме е подвел ,обидил ,наранил.Разказа за баща му,който е починал отнемайки живота си/той също бил като него,мислел си че е болен ,гонел го е.
В последния но разговор се разбрахме да не му пиша вече ,защото той като не показва чувства ме наранява,чувства се зле,че мен само ме натоварва той.Беше взаимно това решение .Но в същото време пише ,че не заслужава да живее,фа свършва вече,защото той няма да се оправи.Пожелаваме ми всичко хубаво и в следващото изречение казва ,че ако се случи нещо с него все някак ще разбера.Полудях,мислех ,че ще се самоубие.Звъннах му а той каза ,че се е изкъпал и сега ще седне да хапне.Объркана съм.Обещах да не му пиша и той на мен,но се притеснявам как е,да не си посегне?Не знам как да реагирам?Какво ще ме посъветвате?Това негово държане ме озадачава-защо се държи така?Това някакво болестно състояние ли е?Как да му помогна и въобще трябва ли след като не намира утеха дори в онщиването си с мен?Или просто връзката е изчерпана?Объркана съм!
Започнах връзка с мъж ,в началото всичко беше наред.Показваше топли чувства .Не сме се виждали реално,само чатове.Все си намираше причини да го отложи във времето.Като говореше топло от време на време ми казваше ,че го боли корема ,но пак продължаваше с топлите чувства.Спря да работи ,защото свърши сезона и живее с майка си.Оттогава започна да се оплаква само от болести,страх ,че ще го вземат в болница,а при тях лекарите били некадърни.През цялото време само това си чатехме,а аз го успокоявах.Отиваше от лекар на лекар ,изследвания след изследвания и навсякъде му казваха ,че нищо му няма,но него го болеше.Понякога дори казваше,че са жестоки болки.Последният път му правеха колоноскопия,но ми нямаше нищо.В същото време казваше ,че има адски болки.Захлясня към мен.Казваше ,че се чувства некомфортно ,че ме е подвел ,обидил ,наранил.Разказа за баща му,който е починал отнемайки живота си/той също бил като него,мислел си че е болен ,гонел го е.
В последния но разговор се разбрахме да не му пиша вече ,защото той като не показва чувства ме наранява,чувства се зле,че мен само ме натоварва той.Беше взаимно това решение .Но в същото време пише ,че не заслужава да живее,фа свършва вече,защото той няма да се оправи.Пожелаваме ми всичко хубаво и в следващото изречение казва ,че ако се случи нещо с него все някак ще разбера.Полудях,мислех ,че ще се самоубие.Звъннах му а той каза ,че се е изкъпал и сега ще седне да хапне.Объркана съм.Обещах да не му пиша и той на мен,но се притеснявам как е,да не си посегне?Не знам как да реагирам?Какво ще ме посъветвате?Това негово държане ме озадачава-защо се държи така?Това някакво болестно състояние ли е?Как да му помогна и въобще трябва ли след като не намира утеха дори в онщиването си с мен?Или просто връзката е изчерпана?Объркана съм!
Фалун, здравейте!
След "не сме се виждали реално, само чатове" започнах да чета с повишено внимание. Онлайн самоличностите често са близки до нашите реални Азове, но също така има и много случаи, в които се злоупотребява с даваната и получаваната информация онлайн.
Вероятно сте изградили своя представа за човека, която да е различна от неговия образ в действителност. Вместо да правите това, се чудя защо тази връзка е била толкова важна за Вас и защо се тревожите за човек, който, реално не познавате?
Здравейте,моля за съвет!
Започнах връзка с мъж ,в началото всичко беше наред.Показваше топли чувства .Не сме се виждали реално,само чатове.Все си намираше причини да го отложи във времето.Като говореше топло от време на време ми казваше ,че го боли корема ,но пак продължаваше с топлите чувства.Спря да работи ,защото свърши сезона и живее с майка си.Оттогава започна да се оплаква само от болести,страх ,че ще го вземат в болница,а при тях лекарите били некадърни.През цялото време само това си чатехме,а аз го успокоявах.Отиваше от лекар на лекар ,изследвания след изследвания и навсякъде му казваха ,че нищо му няма,но него го болеше.Понякога дори казваше,че са жестоки болки.Последният път му правеха колоноскопия,но ми нямаше нищо.В същото време казваше ,че има адски болки.Захлясня към мен.Казваше ,че се чувства некомфортно ,че ме е подвел ,обидил ,наранил.Разказа за баща му,който е починал отнемайки живота си/той също бил като него,мислел си че е болен ,гонел го е.
В последния но разговор се разбрахме да не му пиша вече ,защото той като не показва чувства ме наранява,чувства се зле,че мен само ме натоварва той.Беше взаимно това решение .Но в същото време пише ,че не заслужава да живее,фа свършва вече,защото той няма да се оправи.Пожелаваме ми всичко хубаво и в следващото изречение казва ,че ако се случи нещо с него все някак ще разбера.Полудях,мислех ,че ще се самоубие.Звъннах му а той каза ,че се е изкъпал и сега ще седне да хапне.Объркана съм.Обещах да не му пиша и той на мен,но се притеснявам как е,да не си посегне?Не знам как да реагирам?Какво ще ме посъветвате?Това негово държане ме озадачава-защо се държи така?Това някакво болестно състояние ли е?Как да му помогна и въобще трябва ли след като не намира утеха дори в онщиването си с мен?Или просто връзката е изчерпана?Объркана съм!
Започнах връзка с мъж ,в началото всичко беше наред.Показваше топли чувства .Не сме се виждали реално,само чатове.Все си намираше причини да го отложи във времето.Като говореше топло от време на време ми казваше ,че го боли корема ,но пак продължаваше с топлите чувства.Спря да работи ,защото свърши сезона и живее с майка си.Оттогава започна да се оплаква само от болести,страх ,че ще го вземат в болница,а при тях лекарите били некадърни.През цялото време само това си чатехме,а аз го успокоявах.Отиваше от лекар на лекар ,изследвания след изследвания и навсякъде му казваха ,че нищо му няма,но него го болеше.Понякога дори казваше,че са жестоки болки.Последният път му правеха колоноскопия,но ми нямаше нищо.В същото време казваше ,че има адски болки.Захлясня към мен.Казваше ,че се чувства некомфортно ,че ме е подвел ,обидил ,наранил.Разказа за баща му,който е починал отнемайки живота си/той също бил като него,мислел си че е болен ,гонел го е.
В последния но разговор се разбрахме да не му пиша вече ,защото той като не показва чувства ме наранява,чувства се зле,че мен само ме натоварва той.Беше взаимно това решение .Но в същото време пише ,че не заслужава да живее,фа свършва вече,защото той няма да се оправи.Пожелаваме ми всичко хубаво и в следващото изречение казва ,че ако се случи нещо с него все някак ще разбера.Полудях,мислех ,че ще се самоубие.Звъннах му а той каза ,че се е изкъпал и сега ще седне да хапне.Объркана съм.Обещах да не му пиша и той на мен,но се притеснявам как е,да не си посегне?Не знам как да реагирам?Какво ще ме посъветвате?Това негово държане ме озадачава-защо се държи така?Това някакво болестно състояние ли е?Как да му помогна и въобще трябва ли след като не намира утеха дори в онщиването си с мен?Или просто връзката е изчерпана?Объркана съм!
Фалун, здравейте!
След "не сме се виждали реално, само чатове" започнах да чета с повишено внимание. Онлайн самоличностите често са близки до нашите реални Азове, но също така има и много случаи, в които се злоупотребява с даваната и получаваната информация онлайн.
Вероятно сте изградили своя представа за човека, която да е различна от неговия образ в действителност. Вместо да правите това, се чудя защо тази връзка е била толкова важна за Вас и защо се тревожите за човек, който, реално не познавате?
Може би,защото се чувствах самотна и тъжна-загубих съпруга си.Не знам защо толкова се привързах към него,не съм такъв тип,по -скоро съм студена .Та аз реално не съм го виждала на живо оттогава .Но ми липсва ,не искам да му се случи нещо лошо,мечтая си за него,но пък си давам сметка ,че ако искаше наистина щеше да направи невъзможното ,за да се видим.Обърквам се от отношението му спрямо мен .
Здравейте! Като бях малка постоянно боледувах. Била съм с пневмонии, ангини, вадили са ми сливици, лежала съм в болница. Мисля, че в следствие на това съм развила нещо като посттравматичен стрес. Изключително много ме е страх от медицински манипулации, взимане на кръв, биене на ваксини. Като си помисля нещо такова и най вече ако ми правят нещо такова, ме обзема огромен страх, сърцето ми започва да бие учестено, главата ми се върти, имам чувството, че ще припадна (дори съм го правила), дъх не ми достига. Бихте ли ми дали съвети как да преборя страха си? Мислила съм за терапия, но за съжаление, за момента нямам възможност. Така че много бих се радвала сама да си помогна по някакъв начин засега. Предварително Ви благодаря.
Здравейте! Надявам се,че ще ми помогнете. Проблемът ми е че от доста време насам постоянно съм нервна и се ядосвам за най-малкото нещо. Повишавам тон и се развиквам дори на непознати. Преди не бях такава,може би е от средата в която бях,но се откъснах. Имах приятелка,която беше такава,викаше,псуваше, за мен беше непристойно поведение. Уж да се откъсна рано,но и аз станах такава. Сега какво да правя,как да постъпя със себе си? В момента се мразя,че съм такава. Искам да съм спокоен човек.
Здравейте,
Бих искала да ми помогнете за справянето с паник атаки.
Уточнявам,че сама съм стигнала до извода,че получавам такива.
Съществуват ли някакви методи за самоуспокоение в домашни условия, така да се каже?
И какво бихте препоръчали за справяне с проблема - консултации с психолог,психотерапевт, медикаментозно лечение?
Имам такива проблеми от съвсем скоро.За съжаление, продиктувани от случващото се по света.
Благодаря!
Бих искала да ми помогнете за справянето с паник атаки.
Уточнявам,че сама съм стигнала до извода,че получавам такива.
Съществуват ли някакви методи за самоуспокоение в домашни условия, така да се каже?
И какво бихте препоръчали за справяне с проблема - консултации с психолог,психотерапевт, медикаментозно лечение?
Имам такива проблеми от съвсем скоро.За съжаление, продиктувани от случващото се по света.
Благодаря!
здр незнам от къде да започна,вече и аз.немога да опиша какво става със мен.Всичко започна горе доли преди 2г.от тогава постояно съм тревожно мисля за най лошото почти забравих да се смея,чуствам.се гладна апак немога да ям немисе яде,мрачна,нищо не ми се прави.Имам.едва прекрасна дъщерия немога да им се радвам от притеснение поснояно. мисля за.лоши неща ха тава ще стане,ха онова ще стане незнам.какво става със мен нямам социален живот приятелките ме звънят за среща аз.даже не ги двигам само само да не ме канят.Вече искам да съм както преди ама.немога искам да се смея да се забавлявам.да не мисля за нишо или пак за.по малки неща.И кат започна да мисля нещо веднага започва едно сърцебиене и тогава не се чуствам.добре тази момент иска ми се да се изпаря от земята.Есента на сам миналата година имам.проблени със съня немога да заспя все едно имам.чуствато ако спя ще стане нещо на дъщерями тя чесна боледува и от там.мисля че имам всичка това или мъжа ми дето за нищо пе е доволен
Здравейте!
От вече година имам най-различни болежки, стягания, изтръпвания, все физически усещания. Всяка болежка ме кара да си мисля най-лошото. Напоследък започнах да се изморявам като се движа, като съм навън и вървя се задъхвам, опитвам се да поемам дълбоко въздух, усещам стягане в сърдечната област, изтръпване на лявата ръка, понякога и крака. Чета много из гугъл и допълнително се наплашвам и си засилвам хипохондрията. На 23 съм. Ходила съм по лекари като започна всичко това. Бях и на кардиолог, правена ми е само кардиограма и ми казаха че няма какво да ме притеснява. Само че аз пак не съм спокойна и вече много зачестиха тези усещания дори когато съм навън сред хора. Всичко това на страх ли се дължи или пак да хуквам по лекари??
От вече година имам най-различни болежки, стягания, изтръпвания, все физически усещания. Всяка болежка ме кара да си мисля най-лошото. Напоследък започнах да се изморявам като се движа, като съм навън и вървя се задъхвам, опитвам се да поемам дълбоко въздух, усещам стягане в сърдечната област, изтръпване на лявата ръка, понякога и крака. Чета много из гугъл и допълнително се наплашвам и си засилвам хипохондрията. На 23 съм. Ходила съм по лекари като започна всичко това. Бях и на кардиолог, правена ми е само кардиограма и ми казаха че няма какво да ме притеснява. Само че аз пак не съм спокойна и вече много зачестиха тези усещания дори когато съм навън сред хора. Всичко това на страх ли се дължи или пак да хуквам по лекари??
Здравейте!
От вече година имам най-различни болежки, стягания, изтръпвания, все физически усещания. Всяка болежка ме кара да си мисля най-лошото. Напоследък започнах да се изморявам като се движа, като съм навън и вървя се задъхвам, опитвам се да поемам дълбоко въздух, усещам стягане в сърдечната област, изтръпване на лявата ръка, понякога и крака. Чета много из гугъл и допълнително се наплашвам и си засилвам хипохондрията. На 23 съм. Ходила съм по лекари като започна всичко това. Бях и на кардиолог, правена ми е само кардиограма и ми казаха че няма какво да ме притеснява. Само че аз пак не съм спокойна и вече много зачестиха тези усещания дори когато съм навън сред хора. Всичко това на страх ли се дължи или пак да хуквам по лекари??
От вече година имам най-различни болежки, стягания, изтръпвания, все физически усещания. Всяка болежка ме кара да си мисля най-лошото. Напоследък започнах да се изморявам като се движа, като съм навън и вървя се задъхвам, опитвам се да поемам дълбоко въздух, усещам стягане в сърдечната област, изтръпване на лявата ръка, понякога и крака. Чета много из гугъл и допълнително се наплашвам и си засилвам хипохондрията. На 23 съм. Ходила съм по лекари като започна всичко това. Бях и на кардиолог, правена ми е само кардиограма и ми казаха че няма какво да ме притеснява. Само че аз пак не съм спокойна и вече много зачестиха тези усещания дори когато съм навън сред хора. Всичко това на страх ли се дължи или пак да хуквам по лекари??
Здравейте,
такива физически усещания често са вследствие на различни предизвикателства пред психиката на хората и проявата им е в тялото. Щом досега няма данни за физическа болест, разговорите с психотерапевт могат да бъдат полезни за това да се преодолеят и телесните болки. Дали е страх, дали е нещо друго, няма как да преценя от това, което сте написала.
Здравейте, как човек трябва да се справи с тревожността- според околните я имам в изобилие? Вярно е че живеем в сложни времена и се налага постоянно да мислиш за много неща....
Не е кратък отговора на въпроса Ви - тревожността в момента си има и доста източници, често пъти и личната история ни помага за това да я имаме.
На първо място е добре, че сте се вслушали в думите на околните.
Сега може да започнете да четете по темата; да намерите терапевт; да поговорите с личния лекар за мерките, които
може да вземете,
но най-важното е да видите как живеете хората без непрекъсната тревожност и да решите да бъдете като тях...
Здравейте! Надявам се,че ще ми помогнете. Проблемът ми е че от доста време насам постоянно съм нервна и се ядосвам за най-малкото нещо. Повишавам тон и се развиквам дори на непознати. Преди не бях такава,може би е от средата в която бях,но се откъснах. Имах приятелка,която беше такава,викаше,псуваше, за мен беше непристойно поведение. Уж да се откъсна рано,но и аз станах такава. Сега какво да правя,как да постъпя със себе си? В момента се мразя,че съм такава. Искам да съм спокоен човек.
Препоръчани теми