Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 70 369
  • 368
  •   1
Отговори
# 360
  • Мнения: 155
Здравейте,

От две седмици имам проблем,с който не мога да се справя.На 25 години съм,активен шофьор от 7 години,шофирах всеки ден и във всякакви условия.Преди 2 седмици докато карах колата ми прилоша,най вероятно защото ми беше паднало кръвното.Мина ми за 2 минутки,успях да спра,нямаше проблем,но проблема дойде после.От тогава щом се кача в автомобила и зад мен има друга кола изпитвам страх,че ще ми прилошее,започвам да треперя и цялата изтръпвам,а всъщност няма никаква опасност и прекрасно знам това,но въпреки всичко страха е там.Страх ме е,че ще ми стане лошо и няма да имам къде да отбия колата.Когато няма кола зад мен,няма проблем.Активен шофьор съм,на работа ходя с кола и наистина много искам да се справя с този проблем.Моля за съвет,защото не виждам изход от тази ситуация.
Благодаря предварително.

Здравейте, Migito96,
случва се дори на активни шофьори да им прилошее .
Лошото е, че когато това се случи, от този един единствен случай започваме да разсъждаваме генерално - щом веднъж ми се е случило, значи ще се случи отново. Всеки съзнателен шофьор знае, че риска на пътя трябва да се избяга и вероятно отговорността Ви към околните на пътя се включва и ето проблем - да предпазите не само себе си, но и другите.
Феномен на човешкото съзнание е, че умее да генерализира негативния опит с цел да избегне бъдещи грешки. Това еволюционно предимство обаче е и капан - като във Вашия случай. Затова по-скоро бих Ви препоръчала да се концентрирате върху това да поддържате кръвното си - особено в жегите - да не е ниско по естествени методи и това постепенно ще върне сигурността Ви на пътя.
Поздрави,
Детелина

# 361
  • Мнения: 105
Здравейте!
Имам един проблем свързан със съпругът ми още от началото на връзката ни преди 7 год, който и до ден днешен ме тормози много. Това е неговата неточност - въобще не може да си преценя времето, но не се и старае да го направи. Неговата логика е, че щом съм вкъщи, значи не бързам за никъде и няма нужда да ми съобщава, че ще закъснее (за пореден път). Коментирали сме проблема по спокоен начин, никога не го нападам директно от вратата. Всъщност винаги се старая да го посрещна с усмивка и с позитивизъм, за да му остане хубаво чувство от прибирането у дома.
Въпреки че е много отдаден татко, по едно време дори си мислих, че заради детето гледа да се прибере късно - тогава се разбрахме, че независимо кога се прибере ще си играят 1 час заедно без мен, дори да се наложи да сложим детето да легне по-късно. Оказа се, че не е в това проблема.
Напоследък осъзнавам, че колкото и да говорим, той няма никаква нужда да променя нещо в себе си. Май и не осъзнава колко много ми влияе тази негова черта. Следователно реших, че промяната трябва да дойде от мен. Да обаче колкото и да се опитвам да се примиря и да приема, че това ще е реалността на нашето семейство - не ми се получава. Казвам си, че няма нужда да гледам часовника и да се ослушвам дали ще се прибере щом стане 18ч и че не трябва това да определя настроението ми. Да обаче не мога - днес за пореден път развалих иначе прекрасното си настроение, заради половин часово закъснение и сега стоя изнервена и крива, докато на мъжа ми казвам, че просто съм изморена. Моля за съвет как да направя така, че това нещо да не ме контролира?
Дано проблемът ми не ви се струва тъп. Благодаря предварително! Simple Smile

# 362
  • Мнения: 25
здравейте,
Имам нужда да намаля темпото и не знам от къде да започна. Работя и живея в чужбина, децата ми са 7 и 8, мъжа ми и той работи. Аз съм програмист, работя основно с мъже, в къщи съм с 3 мъже, имам приятелки жени, те също са работещи и се надъхваме постоянно как още трябва да работим. През последната седмица много мисля от къде да започна, за да се поспра, да не си поставям нови и нови задачи, да се наслаждавам на живота и да не се въртя в спирала. В работата се справям и ми харесва, но ми идва в повече - училище, деца, домакинство.
Имам ограничен брой дни отпуска и това е така вече 20 години…

    # 363
    • Мнения: 155
    Здравейте!
    Имам един проблем свързан със съпругът ми още от началото на връзката ни преди 7 год, който и до ден днешен ме тормози много. Това е неговата неточност - въобще не може да си преценя времето, но не се и старае да го направи. Неговата логика е, че щом съм вкъщи, значи не бързам за никъде и няма нужда да ми съобщава, че ще закъснее (за пореден път). Коментирали сме проблема по спокоен начин, никога не го нападам директно от вратата. Всъщност винаги се старая да го посрещна с усмивка и с позитивизъм, за да му остане хубаво чувство от прибирането у дома.
    Въпреки че е много отдаден татко, по едно време дори си мислих, че заради детето гледа да се прибере късно - тогава се разбрахме, че независимо кога се прибере ще си играят 1 час заедно без мен, дори да се наложи да сложим детето да легне по-късно. Оказа се, че не е в това проблема.
    Напоследък осъзнавам, че колкото и да говорим, той няма никаква нужда да променя нещо в себе си. Май и не осъзнава колко много ми влияе тази негова черта. Следователно реших, че промяната трябва да дойде от мен. Да обаче колкото и да се опитвам да се примиря и да приема, че това ще е реалността на нашето семейство - не ми се получава. Казвам си, че няма нужда да гледам часовника и да се ослушвам дали ще се прибере щом стане 18ч и че не трябва това да определя настроението ми. Да обаче не мога - днес за пореден път развалих иначе прекрасното си настроение, заради половин часово закъснение и сега стоя изнервена и крива, докато на мъжа ми казвам, че просто съм изморена. Моля за съвет как да направя така, че това нещо да не ме контролира?
    Дано проблемът ми не ви се струва тъп. Благодаря предварително! Simple Smile

    Здравейте, МамаЮли,
    ах, закъсняващите... ах, тези чада да неработещите часовници... могат да те изкарат извън релси...
    Въпросът Ви не е тъп, определено, пък и сте стигнала момента, в който вече сте наясно, че ядосването не помага. Закъсняващият във Вашия случай е просто "такъв", без жилката на увреждащо поведение за семейството (да речем да е алкохолик), затова и сте права, че Вие не трябва да се ядосвате, а че той може да се промени.
    Направете така, че да Ви е добре - независимо дали ще е затова какво да правите с детето или какво искате от деня/вечерта за себе си. Спомняте ли си игрите на кукли от детството - слагате едната кукла тук, другата тук и те правят нещо заедно, имат определени реплики и децата си играят на "гледане на бебе", "пикник" и т.н. Когато единият не играе и се разсейва, този, който остава се сърди. Затова вместо да играете на "сега ти ще дойдеш, аз ще направя това", може да го промените с един участник и да оставите партньора Ви да се присъедини към Вашата идеална вечер с детето. Не вярвам да се влюби в нея и да започне да се прибира по-рано, но пък за Вас ще е по-приятно, ако я направите по свой тертип.

    # 364
    • Мнения: 155
    здравейте,
    Имам нужда да намаля темпото и не знам от къде да започна. Работя и живея в чужбина, децата ми са 7 и 8, мъжа ми и той работи. Аз съм програмист, работя основно с мъже, в къщи съм с 3 мъже, имам приятелки жени, те също са работещи и се надъхваме постоянно как още трябва да работим. През последната седмица много мисля от къде да започна, за да се поспра, да не си поставям нови и нови задачи, да се наслаждавам на живота и да не се въртя в спирала. В работата се справям и ми харесва, но ми идва в повече - училище, деца, домакинство.
    Имам ограничен брой дни отпуска и това е така вече 20 години…

    Здравейте, Нинасим1,

    Чувала ли сте за майндфулнес. Това е подходяща първа крачка по пътя, който сте избрала. В моята практика използвам тази, да кажем идея, и много работи за хора, които са в този етап на живота си, в който идва ред на промяна на баланса от работа към работа и почивка.

    Поздрави,
    Детелина

    # 365
    • Мнения: 370
    Здравейте, от около седмица и малко имам проблеми със стомаха - гадене, къркорене на червата, липса на апетит, моментна лека болка в горната част на корема. Те се засилиха много когато прочетох в интернет, че тези симптоми водят да злокачествени заболявания. Само като си помисля за това ми се свива всичко и се изпотявам цялата. Ходих на ехографско изследване, резултатът от което е леко възпалена лигавица, на личният си лекар и имам изписана терапия. Знам, че гастроскопията е най-сигурното изследване, но ме е страх от резултата. Освен това съм притеснена и от предстояща в края на месеца операция на дъщеря ми. Непрекъснато говоря с близките за тези мои мисли и усещания и всички смятат, че нещата идват от психиката ми. В интерес на истината има моменти, в които се чувствам добре и такива, в които ми е много черно и тревожно - например вчера бях добре, днес обаче се събудих с гадене и всичко тръгна наобратно. Всичко това ми се отразява на качеството на живот. Не мога да се концентрирам. Понякога само при мисълта за храна ми става гадно. Цялата си енергия насочвам към това. Опитвам се да прогоня лошите мисли за лошите болести, но не успявам нацяло. Знам, че има техники за това. Моля, споделете мнението си, за което предварително Ви благодаря! Само да споделя, че съм карала Ковид два пти - през 2020г. и през януари тази година.

    # 366
    • Мнения: 155
    Здравейте, от около седмица и малко имам проблеми със стомаха - гадене, къркорене на червата, липса на апетит, моментна лека болка в горната част на корема. Те се засилиха много когато прочетох в интернет, че тези симптоми водят да злокачествени заболявания. Само като си помисля за това ми се свива всичко и се изпотявам цялата. Ходих на ехографско изследване, резултатът от което е леко възпалена лигавица, на личният си лекар и имам изписана терапия. Знам, че гастроскопията е най-сигурното изследване, но ме е страх от резултата. Освен това съм притеснена и от предстояща в края на месеца операция на дъщеря ми. Непрекъснато говоря с близките за тези мои мисли и усещания и всички смятат, че нещата идват от психиката ми. В интерес на истината има моменти, в които се чувствам добре и такива, в които ми е много черно и тревожно - например вчера бях добре, днес обаче се събудих с гадене и всичко тръгна наобратно. Всичко това ми се отразява на качеството на живот. Не мога да се концентрирам. Понякога само при мисълта за храна ми става гадно. Цялата си енергия насочвам към това. Опитвам се да прогоня лошите мисли за лошите болести, но не успявам нацяло. Знам, че има техники за това. Моля, споделете мнението си, за което предварително Ви благодаря! Само да споделя, че съм карала Ковид два пти - през 2020г. и през януари тази година.

    Здравейте, Пепина,

    този линк обяснява вероятно част от проблема.https://www.detelinastamenova.com/2017 … 0%B7%D1%8A%D0%BA/
    като техники (но те не са достатъчни винаги) бихте могли да намерите тук
    https://www.detelinastamenova.com/2014/08/blog-pos-15/

    Последна редакция: чт, 15 сеп 2022, 14:58 от Жaклин

    # 367
    • Мнения: 370
    Здравейте, от около седмица и малко имам проблеми със стомаха - гадене, къркорене на червата, липса на апетит, моментна лека болка в горната част на корема. Те се засилиха много когато прочетох в интернет, че тези симптоми водят да злокачествени заболявания. Само като си помисля за това ми се свива всичко и се изпотявам цялата. Ходих на ехографско изследване, резултатът от което е леко възпалена лигавица, на личният си лекар и имам изписана терапия. Знам, че гастроскопията е най-сигурното изследване, но ме е страх от резултата. Освен това съм притеснена и от предстояща в края на месеца операция на дъщеря ми. Непрекъснато говоря с близките за тези мои мисли и усещания и всички смятат, че нещата идват от психиката ми. В интерес на истината има моменти, в които се чувствам добре и такива, в които ми е много черно и тревожно - например вчера бях добре, днес обаче се събудих с гадене и всичко тръгна наобратно. Всичко това ми се отразява на качеството на живот. Не мога да се концентрирам. Понякога само при мисълта за храна ми става гадно. Цялата си енергия насочвам към това. Опитвам се да прогоня лошите мисли за лошите болести, но не успявам нацяло. Знам, че има техники за това. Моля, споделете мнението си, за което предварително Ви благодаря! Само да споделя, че съм карала Ковид два пти - през 2020г. и през януари тази година.

    Здравейте, Пепина,

    този линк обяснява вероятно част от проблема.https://www.detelinastamenova.com/2017 … 0%B7%D1%8A%D0%BA/
    като техники (но те не са достатъчни винаги) бихте могли да намерите тук
    https://www.detelinastamenova.com/2014/08/blog-pos-15/

    Благодаря Ви. Може ли отново да ми изпратите първия линк, тъй като не се отваря.

    # 368
    • Мнения: 3
    Здравейте,пиша Ви,за да ми помогнете с насоки как да се справя с хипохондрия, отключила се след тежко преживяване на смъртта на близък човек!Преди това не съм имала проблем,но като видях как всичко се развива за два месеца и нещо се преобърна в мен и моите виждания за живота и смъртта.Пречи ми да живея нормално,страх ме е за моите близки и за мен,опитвам се да го превъзмогна,но всяко неразположение го свързвам с най-лошото...Не съм споделяла с никого, но вътрешно се измъчвам от много време. Не искам да съм такава, искам да живея и мисля както преди,но как да го преодолея...

    Общи условия

    Активация на акаунт