Как да разкрием и използваме своя личен потенциал?

Здравейте, при мен ситуацията е следната: завърших журналистика, а след това ПР, през септември напуснах работата си, за да мога да напиша дипломната си работа. След като направих това съм в процес на търсене на работа – вече няколко месеца. Тъй като нямах доходи и предвид ситуацията ми се наложи да освободя квартирата си в София  и да се върна в родния си град.
Сега паралелно търся и в Пловдив, тъй като мисля, че е по-добър вариант, но в момента всички процеси за подбор са на пауза.
Набелязала съм някои компании, които обаче не търсят нови служители. Чудя се дали да подходя проактивно, като изпратя автобиоаграфия и имейл, в който показвам мотивацията си да работя при тях или не е особено предпочитана опция. Просто търся всякакви възможности.
Мислите ли, че е добър вариант и да го направя сега или да изчакам след края на извънредното положение, който обаче изобщо не е ясен?
Какво друго можете да ме посъветвате в случая?
Благодаря Ви.

Виждам, че г-жа Стоянова е сменила различни сфери на работа и в този ред на мисли бих искала да обърне внимание върху следната тема: Много хора по стечение на обстоятелствата работят някаква работа, която не харесват или не ги удовлетворява, зсщото не са наясно кое е нещото, което би им донесло както удовлетворение, така и добро материално положение или от страх да не загубят "сигурното". Какви са нейните съвети - как човек да открие това, което истински ще го направи щастлив и удовлетворен и колко разумно е да си смел в смяната на професии или предприемането на нещо ново в днешни дни? Как гледат работодателите на хора, които са сменили много професии и работни места?


Също смятам, че много хора, които сега останаха без работа ще се деприсират от липсата на доходи, сигурност и от страх дали ще намерят работа след това- какво насоки бихте дали?

Включвам се и с личен въпрос - аз съм в ситуация, в която ми предстои да бъда съкратена от работа и позиция, която харесвах и виждах потенциал. Притеснението ми в момента е, че шансът да бъдем наети отново след края на епидемията ще е минимален. Работя в много конкурентна сфера и си представвм как след няколко месеца за едно място ще се борят сигурно десетки, да не кажа стотици хора. Как в подобна ситуация да изпъкнем малсимално сред другите кандидати и да не загубим мотивацията си от вероятно дългия и труден процес, който ще следва при подбор на служители?

Мисля, че точно от такъв специалист се нуждая сега. Имам доста знания и умения, имам работа, но съм изключително объркана как искам да продължа. Не знам дали това може да се случи в тази тема. Замислям се за индивидуални консултации с такъв тип специалист.

Здравейте, Ralliee,

проактивността, когато е съчетана с добре обмислен ход е винаги добра посока. Какво Ви кара да се колебаете да бъдете проактивна?

Ако изберете тази линия на поведение, която и в личностен, и в професионален план съвпада и с моите ценности, бих Ви предложила, преди да действате, да помислите и какво още можете да направите - в създалата се ситуация на несигурност, какви смятате, че са нуждите на тези потенциални компании - работодатели? Как вие можете да им бъдете полезна, с кои специфики на Вашата експертиза?
Знанията и уменията са важна и основополагаща съставка на професионалния успех, а нагласата понякога е дори по-забележима от работодателите, по мои наблюдения.

Бъдете проактивна и помислете, освен кои са компаниите/организациите, в които искате да кандидатствате, през какви препятствия в бизнес контекст минават, с какво можете да допринесете и как можете да комуникирате това най-добре?

Пожелавам Ви успех!

Неви86,

коучингът може да бъде полезен за вас в изчистване на посока и предприемане на действие. Стига да сте готова да поемете отговорност и да бъдете дисциплинирана и последователна в това, което искате да постигнете, потвърждавам и от моя опит, че работата с коуч може да ускори процес, който иначе би отнел повече време.

Успех!

Здравейте,  muhcho,
поставяте тема, която ще става важна за много хора в създалите се обстоятелства. "Верните" отговори на поставените от вас въпроси са колкото броя на хората, които са притеснени от евентуална или поставени пред промяна, която очакват за себе си.

Да работиш работата, която обичаш, не само късмет и не е само усилие. Да продължаваш да го правиш дори и да не ти носи радост, също може да не е най-голямото страдание, дори и да изглежда така отстрани. Истината е, че всяка наша социална роля, а и маска има своето предназначение - причина да продължава да съществува, която може и да не е видима за околните. Има едно изследване, проведено в сферата на мениджмънта, което показва, че трайните взаимоотношения - и в личен, и в професионален план, в това число и взаимооттношенията ни - разбирайте ролята на - работата ни - са толкова по-трайни, колкото вършат истинската причина, заради която са "наети". Ако някой не обича своята работа, но намира вътрешен баланс в ролята на жертва и съжалението, което получава от околните, а и от самия себе си - то този човек дълго още ще работи тази работа. Ако нещо наистина не ни устройва в дадена работа - или отношения - и те не са компесанторни за нещо друго в нашия живот, малко е вероятно да продължат вечно. И понеже обещах да отговарям като задавам въпроси, на хората, които не са "на тяхното място", които работят работа, която не обичат, предлагам този въпрос: какво тази работа ми дава, което ми е по-важно от свободата да не я работя?

Как гледат работодателите на хора които са сменили много професии и работни места? Ако кандидатът не на 35-40 г. и смяната е през година, безспорно, това гори за непостоянство. Ако  кандидатът е на 25-30 години и е сменял често работното място, то е възможно да търси все още себе си. Добрите лидери успяват да видят отвъд очевидното, обаче, колкото и работни места да сте сменили, ако кандидатурата е персонализирана и давате своята заявка защо именно тази работа в точно тази фирма е позицията, за която искате да ви разгледат като най-подходящ кандидат, и не ползвате едно и също мотивационно писмо за различни позиции, е малко вероятно да не ви поканят на интервю.

Как да открием това, което ще ни направи истински щастливи? Като спрем да го търсим извън нас - и това се  отнася и в личен, и в професионален план.

Оставането без работа е труден и предизвикателен момент и не мога да дам съвет, който е общовалиден - различна е ситуацията за човек, например, който остава без работа и е самотен родител без заделени спестявания - което не означава, че няма изход разбира се, от тази ситуация, а и от по-предизвикателни - ако човек е настроен оптимистично, търси изход и е с вяра в себе си и в стечението на обстоятелствата, те обикновено се подреждат за него. Друга е ситуацията, ако човек остане без работа, но по една или друга причина, не е притеснен финансово в следващите 8-12 месеца - може да инвестира това време чудесно, като предприеме допълнителни квалификации или надгради образованието и уменията си.

По отношение на личния ви въпрос - как да изпъкнете сред другите кандидати в конкурентен  процес за запазване на работното място? Най-вече, като бъдете себе си. Казвате, че работите в конкурентен сектор. Каква е вашата позиция в този сектор? Признат специалист ли сте? Ако да, кои са качествата и знанията ви, които ви правят такъв и как можете да ги затвърдите и развиете в тази турбулентна обстановка? Ако тази сфера ви вълнува, но имате още път пред себе си докато станете наистина добър специалист, какво е това, което не ви достига? Знание ли е, опит ли е или е нещо друго. Кой може да ви помогне, да се развиете? Как вие можете да си помогнете, какво можете да предприемете - независимо дали ще запазите сега работата си?

Какви други възможности има за вас в следващите месеци, които също са интерсни професионално?

Пожелавам Ви успех!

Здравейте,

Като доста други млади хора се сблъсквам с проблем при кандидатстването за желани от мен позиции. Имам около 10 месеца опит в сферата ми на временен трудов договор. При кандидатстване за позиции в тази сфера в желани от мен компании не намирам дори една обява, която да изисква по-малък стаж от 2-3 години. Дори за джуниър позиции съм отхвърляна поради липса на опит, а реално в обявите за тези позиции не се изисква такъв опит. Бихте ли ме посъветвали как като млад човек, тепърва навлизащ на пазара на труда, мога да "прескоча" бариерата между стажа и позициите, които изискват 2-3 години опит, като реално в тази сфера не се откриват обяви за начинаещи? Процесът на търсене е много обезсърчаващ, защото реално от дадените компании дори не ми се дава шанс да бъда поканена на интервю, да разговаряме, за да могат да придобият по-добра представа за мен и за уменията ми, а директно съм отрязвана на ниво подбор по документи.

Здравейте, esmeralda23,

благодаря ви за въпроса, той засяга много млади хора.
Първото, което бих ви поканила да обмислите, ако вече не сте, е има ли стажантски позции в компании, които предлагат позциции в сферата, която Ви вълнува? Това би било добър начин да се запознаете по-добре с естеството на работа и да се докажете в компанията, в която бихте отишли на стаж - в повечето случаи той дори би бил платен.
Огледайте отново биографията си - има ли елементи от меня, които може да представите по-подробно така, че да говорят за интерес и опит в сферата - четене на специализирана литература дори, изкарани курсове. Има много възможности онлайн в момента, които също са безплатни и могат да ви дадат възможност да придобиете или надградите опит.

Надявам се, че бях полезна, пишете ми допълнително, ако имате въпроси, по които мога да опитам да съм полезна.

Успех ви пожелавам!

Светослава

Здравейте,
Може би тук ще получа отговор на въпросът си. Най-малкото може да ме насочите към правилният начин за взимане на решение 😔
В момента приключвам следване по специалност мениджмънт (най-общо казано).
Трябва да избера тема за дипломна работа. Избрала съм си няколко и не мога да реша коя да подхвана.
Смятам, че ако пиша по две от тях, ще повиша подготовката си (поне теоритична) за явяване на интервюта за близки длъжности. Да, минус е липсата на сериозен опит, но винаги (надявам се) мога да започна стаж, както съветвате. 
Другата тема е свързана с започване на бизнес в определена насока (специфична област). Ако я започна, ще мога да получа ценни  допълнителни насоки от преподавател, успешно развит в тази област (не само теоритично)... За съжаление това ще бъде единствената "помощ", която мога да си позволя поне на първо време в дългосрочен план в тази насока.
Не знам дали обяснявам добре ситуацията, но наистина не знам коя да избера.... Знам че принципно е добре да имам работа, но на този етап не се страхувам да работя всякаква по отношение на доходите ми, макар че е добре да започна да се оглеждам за сериозна (на 31 съм).
Благодаря за вниманието и се извинявам ако въпросът ми не е за тук

Здравейте, Vicky_P,

Моля да извините закъснението в отговора ми, напълно е възможо вече да сте направили избора си за тема, а забавянето от моя страна да е било за добро

Коя тема да изберете за Вашата дипомна работа?

Ако трябва да дам съвет - то той би бил: "Изберете тази, която ви доближава повече до следващата стъка, която искате да предприемете". Ако темата, свързана със започването на бизнес е любопитна за вас и като възможност вие самата да стартирате бизнес, то впуснете се в нея и изследвайте - ако това е в рамките на допломната ви работа, е всъщност и защитена среда, в която да проврите за вас ли е тази възможност след това.

По отношение на темите, които ще повишат теоретичната ви подготовка за интервюта за започване на работа - фокусирайте се върху естеството на работата, която искате да работите, а не само върху интервюто. Тоест - ако дипломната ви работа ще ви помогне за нова работа, нека е не (само) за интервюто, а за спецификата на професията, която искате да упражнявате.

И за да оговоря с въпроси, когато правите избора си, отговорете си на въпроси като:

- Какво искам за себе си в професионален план в следващите 1, 5 и 10 години от днешна дата?
- Кои са стъпките, които ще ме придвижат към тези мои цели? 
- Коя тема би ме придвижила към тях? И ако ме придвижва към хоризонта ми за 1 година, то как се отнася към визията ми за мен самата след 5 или 10 години?

Пожелавам ви успех и ако имате допълнителни въпроси, моля пишете ми.

Сърдечни поздрави,

Светослава

Кога правим избора си на професия и константен ли е той?

Темата за избора на професия и кариера се появява за първи път в живота на човек по време на Прощъпулника – онзи семеен ритуал, когато близките нареждат различни предмети пред бебето и го чакат да избере някой от тях, за да гадаят с какво ще се занимава като порасне. Тя става актуална отново около 3-4 годишна възраст, когато вече започваме да подпитваме малките човечета: „Какъв искаш да станеш като пораснеш?“ и момчетата обикновено заявяват – полицай, а момичетата балерина. После активно се дискутира около 6-7 клас с избора на специализирана паралелка или училище. С най-голяма тежест обаче е около края на училищните години, преди кандидатстването в университета.

Всъщност изборът на професия ни вълнува активно цял живот. Понякога и в контекста „Къде сбъркахме?“. Защото това, което работим не само ни носи доходи, но и заема повече от половината време от дните, месеците и годините на съзнателния ни живот.

Според вас кога е най-добрият момент за избор на професия?

Като деца, ученици, студенти, възрастни, професионалисти с малко или повече опит... Правилният отговор е винаги.

Без значение на каква възраст сте и с какво се занимавате в момента, дори и то да ви харесва, не забравяйте да се питате: „Какво искам?“, а в конкретния случай и подвъпросите: „Какво искам да работя?“, „Как искам да изкарвам парите си?“, „Как искам да живея?“.  Хората, които обичат професията си, го правят дори по-често отколкото си мислите. Може би това е и причината да бъдат щастливи с изборите си.

Вие в какъв момент от живот си професионално сте сега? Какво ви вълнува?

Здравейте!

Влязохме в август, разделени във вълненията си между политическата обстановка в България и разгара на лятото и почивката. Какви са вашите понеделнишки работни вълнения?
Планирате ли промяна?

Ваша,

Светослава

Здравейте! Много се чудех дали да пиша в темата, но в крайна сметка реших да опитам, защото тази година завърших училище и темата е много актуална за мен.  90% от съучениците ми вече влязоха в университети и за тях драмата приключи, но не и за мен.
Аз също опитах да кандидатствам в СУ, но не ме приеха.
И стана така, че май тази година няма да уча никъде...Иначе в 7 клас всичко започна с един YouTube канал, където момичето учеше медии и комуникации в Германия. И общо взето от тогава искам да се занимавам с нещо свързано в сферата на киното и медиите. Та обмислям вариант да изкарам едногодишен курс по онлайн маркетинг в СофтУни и после ще мога да стана SMM expert и да се развивам в сферата на медиите. В България специалностите най-близки до медии и комуникации са журналистика и връзки с обществеността, но само  СУ и НБУ са ми вариант. В СУ тази година пробвах да кандидатствам журналистика или връзки с обществеността, но не ме приеха.

 Другото нещо, което преди време ме правеше щастлива беше рисуването, към СофтУни има  и едногодишен курс по графичен дизайн. Обаче хората около мен са 'Как всички ще учат, само ти няма?!'
Но на мен стратегията да се запише нещо само и единствено за да се учи ми изглежда мъчителна и неефективна. Най-вече се търсят хора завършили в СУ, но още преди да кандидатствам чух такива неща, че направо се отвратих от там.
Друг по-скъп вариант е НБУ, но ми
е направило впечатление, че когато някой каже, че е завършил НБУ го гледат някак с презрение. Не го взимат насериозно този университет. Където и да отидеш да работиш, трябва да се доказваш.
Добра идея ли в момента да запиша  от едногодишените курсове към SoftUni и евентуално догодина да кандидатствам в университет?

Според мен да. И аз заглеждам курса по дигитален маркетинг от СофтУни, мисля, че ще бъде интересен и се научават много и разнообразни неща.
Като човек, завършил СУ и завършващ магистратура в НБУ, бих ти казала едно нещо - не записвай в НБУ, не се учи почти нищо, общо взето хвърляш парите си на вятъра. Дори ти да си старателна и да искаш да учиш, често самите преподаватели не идват на лекции и упражнения и цялостната разхайтена среда не те мотивира но някакъв начин. Може да разгледаш и други опции - УНСС (маркетинг) други колежи в София и тн.