Психологически консултации с Детелина Стаменова

Здравейте, имам близнаци на 2г, момче и момиче. В миналия понеделник започнаха ясла. Преди това купих книжки свързани с детска градина. Харесаха ги, ходихме до яслата да я видят говорихме за това. Нещата изглеждаха добре. Първи ден, като казах че отиват на детска градина, заподскачаха от кеф, влезнаха без проблем. Съвета на персонала беше, да се чуем на обяд, ако не са спокойни да ги взема на обяд, ако са спокойни, да спят там. На обяд ми звъннаха, че не са закусили, не са обядвали и немогат да успокоят момчето, чувах по телефона, че много плаче. Отидох веднага, момчето се беше успокоило, но момичето излезна много разплакано, общо взето поплакали са в този ден! Момичето на следобедната дрямка се буди доста вкъщи с рев, явно беше стресирана. Втори ден, момчето влезе за ръка, момичето разплакано, само на обяд са яли сух хляб, оставили ги да спят там. Заспали са, момичето по трудно, но е заспало. Взех ги след съня, момичето пак доста разплакано, събудила се по рано. Трети ден, ад, от вкъщи момичето започна да плаче, на вратата  повърна от рев, в детската едва я вкарах, там я взеха на сила, бореше се с леличката и я буташе/удряше за да я пусне. Не ми дадоха шанс, да пробват да я успокоя. Момчето влезе за ръка с леличката, но като затвори вратата се разплака, отвън чаках 10-15 мин и двамата много плакаха. След час ми пратиха снимка, че вече играят. Спали са там след обяд, отново са яли само на обяд, малко сух хляб. Госпожата ми се оплака, че не могат да ги задържат на масата да се хранят, нито в бебешкия стол да ги сложат. Вкъщи ядат в детски стол с табла отпред, сами . Повече не са ходили, имат леки сополи. Но от тогава, не мога и аз да ги сложа в стол за хранене, нито на трапезен, нито на обикновен, нито на диван, пропускат повечето хранения заради това, не мога да ги задържа на едно място, за да ядат. Направо започват да реват, като кажа че ще ги слагам на стола за хранене, според мен персонала ги е натиснал   да влязат без да искат, и сега те правят бойкот и не искат да седнат никъде, за да се нахранят. Като тръгна да ги сложа в детския стол за хранене, реват, ритат и не искат да влязат вътре. Така е вече 5ти ден. Момичето започна да не иска да заспива без мен още от първия ден след яслата, а преди просто ги оставях по леглата, в различни стаи, сами и заспиваха. Плаче по час и половина и не знам как да я успокоя, и леглото не си иска. Момчето пък снощи се събуди през ноща, видимо уплашен, беше го страх от мен и баща му  и много плачеше, не даваше да го докоснем, да го прегърна, да говоря, при всеки опит започваше още по голяма истерия, бягаше от мен, ходеше от детската стая в хола, и просто седеше в тъмното и гледаше в една точка, в празнината, ако не плачеше силно. Личеше си, че го е страх. Сложих му матрак на пода в детската и легнах на него с мисълта да дойде при мен, той плачеше, аз започнах тихо да разказвам приказки и малко се успокои, но като опитах да го сложа до мен да легне, пак започна да реве силно и да ме бута, избяга в ъгъла, после отидох на диванабв хола, за да видя къде ще отиде, първо легна в детската, лежа малко, няколко пъти идваше и ме гледаше и пак се връщаше там, след това дойде при мен, гледаше ме пак уплашено, леко го дръпнах да легне на дивана и заспа в краката ми, не смеех да кажа нищо, за да не се уплаши повече. Много плака, чак беше преграхнал, цялото нещо продължи малко повече от час.
По едно време се чудех, буден ли е наистина, да не е някакво сумнамбулстване, избягваше очен контакт.
Госпожата в яслата казва, че момчето по добре се адаптира, момичето е по чувствително, момчето си играе с другите деца, момичето само, страни от всички. Последния ден (трети) говорих с една позната, която работи в същата градина, съседна стая и ми каза, че момичето цял ден е плакало. Плакало, после се заигравало, после пак плакало, и бая си е поревала. Госпожата и леличката не ми го казаха. Просто казаха че е по чувствителна и ще свикне и избягваха да говорят за нея, за момчето говориха повече, за момичето трябваше да им вадя думите с ченгелнот устата. Предполагам, че е защото реве доста и не искат да ми кажат.
Моля за съвет как да постъпя, направо не искам да идва момента пак да ходят на ясла. Виждам, че се мъчат, кардинална промяна в поведението им, сега са страшно лепнати за мен, мисля че избързаха  да ги оставят цял ден там, трябваше постепенно и по малко да остават, а не така да се стресират децата. За тези две години, никой друг освен мен, не ги е гледал, дори за час. Попринцип са много контактни, нямат страх от непознати. В парка си харесват някой минаващ непознат, казват ми "чао" и тръгват с него. Въобще не съм очаквала толкова трудно да се случват нещата с яслата. Дайте съвет моля!

Здравейте! Аз имам една леко безумна фобия и не знам как да я преодолея. Много, много ме е страх от очни лекари. Нося очила от дете и профилактичните прегледи всяка година са кошмар. Само при мисълта, че трябва пак да се подложа на това, започвам да треперя и да плача истерично, чувствам, че се задушавам. На самите прегледи съм винаги на ръба на припадъка, разтреперана и крайно неадекватна, съответно се налага да ми разширяват зениците, за да се има реални резултати и кошмарът се проточва. А иначе не съм страхливка, нямам проблем да ми вземат кръв, да ми вадят зъб, всъщност предпочитам да ми извадят всички зъби, вместо да ходя при офталмолог. Няма никаква логична причина, знам, близките ми, лекарите, пък и аз самата не разбирам от какво толкова ме е страх. На какво може да се дължи това и как да го преодолея?

Здравейте, децата ви не са готови за раздяла с Вас и по-добре да изчакате известно време, като през него да се опитате, след период на завръщане към "старото", да се разделяте първо за минута-две, после за по-дълго с единия, с другат и с двамата заедно, като се връщате, за да придобият те увереност, че вие ще се върнете
в тяхната представа събитието е изключително травматично и не са били готови за него. Бавна и плавна адаптация, водена от децата е била наложителна и те го показват с всяко свое действие
ако упорствате, ще постигнете само описаното в поп-психологични книги като тези на Лиз Бурбо в секцията за изоставяне и нищо на никого няма да докажете, най-малко на тях, че могат да се справят.
Дайте крачка назад и внимателно със следващите стъпки

Благодаря много! Прочетох материалите на Лиз Бурбо, полезна информация, надявам се да не се стига до такова нещо .
Но  да попитам, има ли вариант за адаптацията в скорошно време? В отпуск съм до края на октомври, после ще трябва да се върна на работа. Въобще не знам как да се справя със ситуацията. Нямам много време. Сега са леко болни и поне още седмица няма да ги пусна със сигурност на ясла. Ако реша да ги заведа пак и започнем, като отначало, първо за час, докато свикнат, после за два и постепенно свикват, дали това е вариант.  
Времето ме притиска, не зная как да постъпя. И не искам децата да се мъчат толкова. Особено момичето,  на нея и е по тежко и трудно. Поне според персонала в яслата.

Моля Ви, Детелина, кажете как се забравя ситуация, в която човек сам е предал себе си, оставяйки се на въображението и първичните си инстинкти? Сигурна съм, че човек в зряла възраст, допуснал такова нещо, е за психотерапия, но все пак. Наскоро четох "Неизлечимият романтик" на Франк Талис, доста ме впечатли, за нещо подобно се касае в случая. Жена над 40-те със (здраво) семейство и деца бива увлечена по тотално неподходящ субект, пренебрегвайки червените лампи от негова страна (прекалено фамилиарничене спрямо почти всички дами, човекът е с положение и статус, подходяща визия също и, ако изключим твърде, ама наистина твърде свойското държание спрямо жените,  умее да оставя впечатление за грижа, галантност и т.н.). Слава Богу нещата спират "навреме", дотолкова че нещата опират само до вербално общуване (насаме), вследствие на което следва тотално разочарование - на първо място от себе си, на следващо - от мъжа (този във въображението) и да, болка, почти равна на "да беше се случило". Да, човекът е супер "напред" с положението си в обществото и материално, но, НО: желае и говори само за секс, няма почти никакво лично отношение (няма време, желание, а може би и навик за подобни неща, явно така си "кара" с жените, които са му симпатични и е дал някаква индикация за това). Дали разбрахте - чувството след една такава среща е толкова тежко и разочароващо, колкото, ако беше "изконсумирано". Колкото и да е ясно, че жената сама си е виновна - 1. че изобщо се е захласнала по някакъв; 2. че - явно - му е придала липсващи му качества и връзки, и 3. че изобщо е попаднала в такава супер обидна ситуация (която може би е нормална за голяма част от зрелите хора, които искат просто секс и си го казват без притеснения). Голямо объркване има тук, според мен - личностно, в двойката (тази, съпружеската, между жената - обект и субект на кандидат-изневярата, ако мога така да го кажа и нейния мъж) и не знам друго какво. Не разбирам подобно заслепение - от уж интелигентен човек, би трябвало ред флаговете, а и самата ситуация - ПРИНЦИПНО - да е ясна, семейни хора, а и с различна душевна нагласа, единият хуманитарист (което до някъде предполага, а и обяснява романтизма), другият - човек на високите технологии, никаква допирателна... В преден пост ми бяхте отговорили: либидо (Само) това ли е отговорът?  Благодаря Ви, и за предния отговор.
Допълвам: може би е редно изобщо да се откъсне човек от "другия" човек? За да не страда повече?

Здравейте , имам близнаци на 2г и 2м , налага ми се два дни да отсъствам от вкъщи. Баща им ще ги гледа. До сега не са делени от мен. Как трябва да процедира таткото ? Да спазва ли рутината ,която аз спазвам всеки ден? Пример : събуждане , закуска , пазаруване, площадка , обяд , сън , хапване , площадка , прибиране и игри на пъзели и подобни. За храненето и съня е ясно , че ще ги спазва , но другите неща, два пъти площадка и подобни? По лесно ли ще е на децата , ако вървят по същия план, маршрут с баща си , по който вървят и с мен, всеки ден? Ако се сещате и за някакви други препоръки, как да мине по леко за децата това време , моля да кажете!

Детелина, ще се окаже вярно, това със страстта... Много разнопосочни емоции, но тази на привличане си тлее и заплашва да се разгори, учудващо, колкото и да е всеизвестно, че човекът е с многопластова душевност. Цял подвиг е че дотук се "удържа" (то все едно крепост, всичко звучи абсурдно, каквото, изглежда, и е). Мислите ли, че психотерапията би помогнала (да се противодейства на противоречивите чувства, като се вземе най-накрая една посока и се следва, по възможност - правилна)? Не казахте ли, че нищо не помага на подвластни на либидото пориви?

Здравейте, мислите ли че смученето на долната устна при 5 годишно момиченце може да бъде свързано с нещо лошо свързано в миналото, тя е така още от 2 годишна и все още не може да спре да го прави, а това ѝ причинява дискомфорт т.к. прави рани и пъпчици

Не съм ходила при психолог, но личната лекарка казва, че това е нещо което ще отмине, но не отминава, а тя ми казва, че не помни, че не трябва да я смучи.