Консултации с ерготерапевт

Благодаря много!

Здравейте, г-жо Анастасова. Първо искам да Ви благодаря за безценната помощ, която давате, пишейки тук!
Случаят при нас е следния: детето ми е на 2г8м., не иска да се храни сам. Казвам не иска, защото може, но когато го оставим се започва с истерии и казва, че иска да го храним ние. Не яде никаква твърда храна. От месец ноември спря да яде почти всичко, в момента яде 5 неща, еднотипни всеки ден. Преди това ядеше всичко, но намачкано с вилица (никога не е ял пасирано, а леко намачкано). В момента, когато усети по-твърдо парче го плюе веднага. Храните му в момента са качамак, попара, кекс, кисело мляко. Отхапва, но не иска да дъвчи - смучи храната. Воден е на логопед, няма къса юздичка и други нарушения. Мислили сме за хранителен терапевт, но посещава ясла и ни е много трудно. Имаме и бебе на 1г4м. Другото, което е, не иска да се облича/съблича сам, а отново ние да го правим. Като цяло самостоятелността му е силно ограничена, само зъбите си мие сам (дори казва - сам). Притеснена съм, защото на есен ще е 1 група и не искам да констатират някаква задръжка в развитието му. Можете ли да ни помогнете? Можем да дойдем на консултация. От София сме.
Благодаря от сърце!

Здравейте,

Благодаря Ви за доверието и добрите думи – за мен е важно родителите да знаят, че не са сами и че понякога трудностите са част от един по-голям процес на адаптация и развитие, не задължително проблем.

От описаното от Вас виждам, че детето Ви може, но отказва да се храни и облича самостоятелно – това показва, че причината не е липса на умение, а емоционална нужда или реакция на промяна. Споменавате, че имате и по-малко дете – много често, когато в семейството се появи бебе, по-голямото дете започва да регресира в уменията си. Това е негов начин да каже: „И аз имам нужда от внимание, искам да съм малък и обгрижван като бебето.“ И колкото и да му обясняваме, това е усещане, което се променя с време, сигурност и стабилни граници.

По отношение на храненето – детето в момента яде само много меки, смучещи храни и избягва всякаква дъвчаща текстура. Това поведение може да е резултат от:

Сензорна чувствителност към текстура и консистенция

Липса на увереност в дъвченето и страха от задавяне

Емоционален отказ като начин за търсене на внимание/контрол

Необходим е спокоен, но структуриран подход, без натиск, с ясни граници и игрови елементи. Ето няколко насоки, които може да пробвате у дома:
 1.Включете го в приготвянето на храната – нека мие зеленчуци, да бърка смес, да си подрежда собствената чиния. Така той ще вижда откъде идва храната и ще я приема с по-малко тревожност.
2. Предлагайте храни за ядене с ръце – например сух хляб, меко месо на пръчици, банан. Позволете и игра с храната – да я пипне, мачка, опипва, дори и да не яде веднага. Това е част от процеса на сензорно свикване.
3.Установете спокойна, предвидима рутина – например: сядаме заедно, хапваме, хвалим опитите, не коментираме отказа. Без подкуп, но и без борба. Детето има нужда от сигурни възрастни, които му показват: „Можеш да опиташ, ние сме до теб.“
4.Поставяйте ясни и последователни граници – например: „Ще ти помогна да си обуеш панталона, но и ти ще държиш единия крачол.“ Стъпка по стъпка, но с изискване за участие.

 С удоволствие бих Ви консултирала – понякога няколко срещи са напълно достатъчни, за да дадем на семейството стратегия и спокойствие. Залата ми е във ваканция през август, но от септември ще има свободни места, а може още отсега да се свържете с мен, за да планираме удобен момент.


🌐 Повече информация: www.ergoterapevt.com
📞 Телефон за връзка: 0888677305

Поздрави и подкрепа,
Руслана Анастасова
Ерготерапевт

Здравейте,

Момиченцето ни е на 2г със забавяне в развитието, без диагноза, въпреки многото специалисти, които посещаваме и многото изследвания, които направихме. Работим по проблема с прохождането, но има и задържани примитивни рефлекси. Посещаваме и ерготерапия доста време, но сякаш не виждам промяна.

Моля за информация задържането на рефлексите до тази възраст може ли да е причина детето да е с изоставане или винаги е съпътствано със заболяване? Моля също за насоки какво мога да правя вкъщи и по колко време, за да подпомогна интегрирането.

На кратко - детето все още не ходи самостоятелно и няма реч и разбиране, не се храни и облича сама, не е развита фината моторика, липсват жестове. Въпреки това е много спокойна, усмихната, гушлива, храни се и спи чудесно, социална е доколкото е възможно.

Здравейте,

Благодаря Ви, че ми пишете и че споделихте повече за Вашето момиченце. Разбирам колко е трудно да търсите отговори и да се борите за развитието ѝ.

Относно въпроса Ви – задържането на примитивни рефлекси със сигурност може да влияе на развитието на детето, включително на двигателното развитие (като прохождането), фината моторика, речта и самостоятелността. Те обаче не са единственият фактор – рефлексите са част от по-голямата картина, която включва също сетивната обработка, мускулния тонус, общото невроразвитие и емоционалното състояние на детето. Задържаните рефлекси невинаги са свързани с конкретно заболяване – понякога остават неинтегрирани при деца без ясна диагноза, особено при тези със забавяне в развитието.

Конкретно за прохождането, бих Ви насочила да добавите и работа с кинезитерапевт, защото те работят фокусирано върху двигателните умения и могат да подкрепят тялото ѝ в този процес. Ако сте в София, може да се обърнете към екипа на "Малки стъпки", които са специализирани в двигателната рехабилитация при деца.

Относно рефлексите – за по-подробно изследване и насоки бих Ви препоръчала да се свържете с Ели Делева Савова – сертифициран специалист по метода MNRI, която може да направи подробен скрийнинг на примитивните рефлекси и да състави индивидуална програма. Обучението на родителите в правилното изпълнение на упражненията е важно, затова е най-добре упражненията да се подбират след индивидуално тестване.

За да подпомогнете развитието на момиченцето вкъщи, може да се фокусирате върху:

Игри на пода – въргаляне, лазене, катерене, бутане и дърпане на предмети (ако е възможно).

Често включване на масажи, стимулиране с различни текстури (платове, гъбички, четки).

Люлеене в люлка или в ръцете Ви (ако го приема).

Кратки игрови занимания лице в лице – пеене, римушки, жестове, за да подпомогнете комуникацията.

Старайте се всеки ден да има възможност да изследва средата си, дори и пасивно (разходки, седене на пода, игри на открито).

Най-важното е, че тя е спокойна, усмихната и социална – това е силна основа за всяко развитие.

Ако желаете, може да ми се обадите, за да поговорим по-подробно и да Ви насоча конкретно според Вашата ситуация.

Тук съм, за да Ви подкрепя.
Сърдечни поздрави
Руслана

Здравейте, Руслана.  Наскоро разбрах за ADHD синдром, ако сте запозната, би ми било интересно да споделите какво представлява.  Благодаря!

Ранна детска интервенция, тема значима и важна. Във видеото съвсем накратко давам яснота около това какво е РДИ. Дано ви хареса.
https://youtu.be/45gsPLpIW9Uhttps://youtu.be/45gsPLpIW9U
Сърдечни поздрави:
Руслана

Здравейте! Ерготерапевт може ли да помогне с храненето? Имам близнаци , на 3г момиче и момче, много злояди , работили сме с хранителен терапевт от както бяха на 1,3г до 2,6г , според него имаха сензорна орална чувствителност. Логопед им е правил масажи с ел четки в устата , сензорни игри , вече са изписани от логопеда. Но има някой странности , пример , момчето облизва и слага в устата всичко, купила съм сензорни дъвкалки , може да не ги изкарва от устата, ако няма друго слага ръцете си в устата,  с храненето е много избирателен, яде около 5 храни , научи се да дъвче на 2г . Гласът му е някак странен, или говори много силно , крещи , или супер тихо , въобще не чувам какво иска да каже в повечето случаи.  Пада , блъска се , спъва се на прав път , ама постоянно, постоянно е с рани , има лепено чело , уста , буза , сцепено ухо, супер много травми, просто не може да го опазя това дете. Ако играе с деца за 2 часа , ще падне 5 пъти. Иначе може да се катери на катерушки , стени за катерене , не изглежда зле двигателно, просто се спъва постоянно.
Момичето пък се страхува много от шумове , дори като извикам мъжа ми от другата стая , тя се плаши, от мотори и всякакви по силни шумове (заря , пиратки , като чуе навън изпада в ужас) и се крие направо междукраката ми си вкарва главата, за да я скрие. И на нея менюто и е ограничено , около 5 неща макс яде , различни от тези на брат си. Ние (родителите) ядем съвсем различна храна от двамата и те не пробват от нашата , не пробват и от храните , които яде другия близнак , вкусовете са им различни.
И двамата говорят, момчето по неразбираемо , но според логопеда е добре , момичето много говори , не млъква и е разбираема речта. За момчето някак имам повече притеснения , защото по трудно комуникира с мен , дало е властта с говоренето на сестра си , тя е доминантния близнак , отговаря вместо него и той само мълчи. Става по ленив , когато тя е по напред с някое умение и се отказва, а тя се бута и иска да прави всичко. Тя определено ми помага повече в домакинството, той се прави че не чува , дори някой път съм се питала , има ли проблем със слуха , но мисля че логопеда би забелязал такова нещо. Много често изглежда ,че не ме чува , като го карам да помага или прави /вдигне нещо. Доста беснее, скача , маха с ръце , тича , крещи ,няма спиране.  Обуват си обувките сами , но дрехите не, мият си ръцете сами и се хранят сами, с цяла длан държат лъжицата.
Виждате ли някакви особености в разказа ми ? Децата са социални , не са ходили на градина още , но се запознават със всеки непознат по улицата. Нещо , с което би се справил ерготерапевт, в града ни има само един, но не знам дали сме за такъв специалист въобще и дали наистина има някакви странности или е нормално за възрастта им.
Благодаря предварително за отговорите !

Здравейте,
Благодаря Ви, че споделяте толкова подробно за децата – личи колко внимателно ги наблюдавате и колко отдадено се грижите за тях. От разказа Ви се вижда, че и двете деца имат известни сензорни предизвикателства, които се проявяват по различен начин – при момчето повече чрез орална чувствителност, двигателна непохватност и търсене на силна стимулация, а при момичето – чрез свръхчувствителност към шумове. Възможно е част от тези прояви да са свързани и с все още активни примитивни рефлекси, които оказват влияние върху поведението и ежедневните умения.

Много би било полезно за тях да започнат посещение на детска градина – социалната среда, ежедневният ритъм и разнообразните занимания често подпомагат адаптацията и развитието на децата.

Относно храненето – хубаво би било да се направи и втора консултация с хранителен терапевт. В София мога да препоръчам Нина Йорданова и Светлана Картунова, които имат богат опит в тази област. Ако ми споделите от кой град сте, ще се опитам да дам по-конкретни насоки за специалисти във Вашия район.

В дома също има много малки стъпки, които можем да обсъдим и адаптираме, за да се чувстват децата по-спокойни, включени и постепенно да разширят хранителния си репертоар. За да дам конкретни идеи, бих искала да науча повече за ежедневието Ви, хранителните ситуации и игрите, които предпочитат. Можем да направим и онлайн среща, за да поговорим по-подробно и да изготвим заедно план.

Най-важното в момента е да им давате възможност за игра и активно участие в дейности от ежедневието – обличане, събличане, миене на ръце, самообслужване. Така децата не само стават по-умели, но и усещат, че могат да се справят самостоятелно.

Разбирам, че с близнаци ежедневието е много динамично и натоварено. Вярвам, че ерготерапевт може да бъде от полза – както за децата, така и за цялото семейство, защото работата ни винаги включва обсъждане на начина на живот, рутините и адаптациите, които правят ежедневието по-леко и приятно.

С Нина Йорданова сме работили за развитие , хранене и след това логопедично за говор ни прехвърли при нейна ученичка във Видин , защото София ни е далеч, все пак Нина се чуваше постоянно с логопеда от Видин и казваше за какво да работи с децата, всичко се случваше под неин надзор.
За детската градина ... Записани са , но не могат да стигнат до там от боледуване, буквално няма пълна седмица без да се разболеят , докато са вкъщи. Искам да направят 7 дни здрави, за да се възстанови  организма и да ги пусна на градина , но за сега не ми се получава и просто не могат да стигнат до там .
Ако познавате ерготерапевт във Видин ,ще ми е от полза. Аз страшно трудно ,разбрах само за един , дори не съм сигурна дали още работи.

Здравейте,
Ще се постарая да разкажа колкото се може по накратко нашата история и ще помоля за съвет.
Преди 2 месеца осъзнах,че нещо не е наред при синът ми-не сочи,не говореше нищо,не махаше,не ни забелязваше,хвърляше си играчките,само скачаше по дивана,леглото,въртеше се много в кръг и си въртеше главата като седи на колелото което го бутахме,не искаше нищо да прави освен да гледа детско пускахме му вечер само в нас,установих,че през деня като го оставаме при дядо му той също му пускал тъй като само това търси.Веднага му спряхме детските и потърсих невролог-тя ни посаветка никаква телевизия,психолог и логопед и ни насочи за съмнения за хиперактивност и забавяне в речта.Посетихме детски психолог тя изказа мнение за аутични черти-тъй като почти не ни гледаше в очите и имаше много изберателно хранене,от както спряхме телевизията стана и по зле.Съветите бяха логопед,психологи  и ясла.Намерих център и почна логопед и психолог ходи от 09 месец и го приеха в ясла.Между временно имах съмнение за слуха му поради някой маркери като например като застанех до него и му говорех много ми следеше устните даже ги пипаше и се мъчеше да повтаря по тях.След много обикаляния по доктори се установи,че има проблем в средното ухо и трябва да се лекува и провери след това слуха,за което и логопедката изказа съмнение,че има проблем.
От както лекуваме ухото изчезнаха напълно въртенията,вече се обръща почти винаги на име,доста неща прави сам,на моменти започна да сочи,не маха още,не говори издава непрекъснато звуци и срички  и подължава да скача,но доста по умерено,но храненето си ни остава проблем-мислех,че проблема е че не иска да дъвче тъй като яде сладки пюрета всякакви,кисело мляко с плод,макарони със сладък вкус обаче,мек банан,както и пюрета хапна които са солени,но пък яде и твърди неща като сушени плодове,като бисквити и такива неща,но пак със сладък вкус,от солените за дъвчене яде само филия-с кашкавал,принцеса и т.н.Той е на 1 годинка и 11 месеца
ДА потърся ли ерготерапевт или какъв специалист друг -хранителен терапевт или по добре да изчакам да изчистим проблема с ушите и слуха и тогава ?

Здравейте,

Първо, искам да Ви благодаря, че споделихте толкова подробно какво наблюдавате и какво вече сте направили за детето си — личи си, че сте много ангажирана и грижовна майка. ❤️ Всичко, което сте предприели до момента, е напълно правилно – консултация с невролог, логопед, психолог и лечение на ухото са важни и навременни стъпки.

Напълно разбираемо е, че се чувствате леко объркана в този етап – това често се случва, когато родителите започнат активно да търсят помощ и виждат промени, но още не е ясно в коя посока да продължат.

От това, което споделяте, бих Ви насочила първо към хранителен терапевт. Той може да оцени по-подробно сензорните и орално-моторните аспекти на храненето – как детето възприема вкусове, текстури, температура, как движи устата и езика и дали някои от затрудненията са свързани със сензорна чувствителност, или с начина, по който мозъкът обработва тези усещания.

В същото време работата с храна не означава непременно хранене. На този етап е важно да позволите на детето да:
🍓 изследва храната чрез игра – да я докосва, мачка, мирише, гледа, без да се очаква да я изяде;
🍌 участва в приготвянето – да бърка, сипва, “помага”;
🍽️ седи с Вас на масата без натиск да яде, само за да наблюдава и свиква с процеса.

Това ще му помогне да изгради положителна сензорна връзка с храненето, което е основа за по-нататъшен напредък.

Тъй като споменавате проблем със средното ухо, е напълно възможно балансът, координацията и усещането за тяло в пространството (вестибуларната система) да са леко повлияни. Затова бих препоръчала да включите много движение и игра:
🎠 леко люлеене,
🧸 катерене, пълзене, пързаляне,
🎾 хвърляне и хващане на топки,
✋ игри, които използват двете ръце едновременно – рисуване, прехвърляне, нанизване.
НИКАКВА ТЕЛЕВИЗИЯ

Тези занимания подкрепят сензорната интеграция – процесът, чрез който мозъкът организира и свързва усещанията от тялото и средата.

Вярвам, че сте на правилния път и че детето Ви ще продължи да прави малки, но стабилни крачки напред. 🌷
Ще се радвам да се чуем, за да уточним какво е най-подходящо за Вас в момента.
Сърдечни поздрави:
Руслана