Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Консултации с ерготерапевт

  • 31 106
  • 72
  •   1
Отговори
  • www.bg-mamma.com
  • Мнения: 376
В какви случаи може да бъде от полза ерготерапевтът?
Ерготерапевтът работи с деца, родители и учители в търсене на решения за преодоляване на затрудненията и подобряване качеството на техния  живот. Насърчава в максимална степен развиване на самостоятелност на детето в ежедневните дейности, обучението и игрите и допринася за повишаване на независимост, достъпност и безопасност на домашната и социална среда.
Основната роля на ерготерапевта е да оцени затрудненията на детето в изпълнението на ежедневните дейности, свързани с учене, игра и самообслужване, които се дължат на физически и/или психически увреждания, изоставане или задръжка в развитието. Целта на ерготерапевтичната интервенция е да осигури пълно, активно и качествено участие на децата в обществения и училищния живот. Отличителна особеност на ерготерапията е холистичният подход към клиента, който е поставен в центъра на терапевтичния процес.
Фокусът на ерготерапевтичната практика е върху основните сфери на дейност, характерни за всяко дете:
•   Самообслужване
•   Обучение
•   Игри

В настоящата консултативна тема, в понеделник, вторник и сряда, от 9 до 10 ч., Руслана Анастасова ще отговаря на Вашите въпроси, свързани с:

•   Образователни затруднения, които децата срещат, и какво могат родители/учители да направят, за да подпомогнат детето
•   Затруднения на двигателното планиране/грубата и фина моторика
•   Затруднения в сензорната преработка и регулация на тялото
•   Затруднена концентрация и внимание/баланс и координация
•   Различни състояния и увреждания: синдром на Даун, синдром на Рет, аутизъм, ХАДВ, ДЦП, спина бифида, диспраксия и др.
•   Ерготерапевтични занимания у дома



Руслана Анастасова

Руслана Анастасова е завършила “Социални дейности” в СУ и магистратура „Ерготерапия“. Работи с деца и техните семейства повече от 15 г., като основният фокус е активно включване на децата в дейности от тяхното ежедневие, които са типични за съответната възраст и носят удоволствие и смисъл на детето.
Практикува ерготерапия в ранна детска и училищна възраст, подкрепа на родители по пътя на отглеждане и подкрепа на деца, които имат особености в развитието.
Философията, която я води през годините на нейното лично и професионално израстване, е, че търпението, сензитивността и автентичността са ключови фактори при работата с деца и техните семейства.
Мотото на Руслана е: "Кажи ми и ще забравя, научи ме и ще запомня, покажи ми и ще мога."



Темата е част от социалната инициатива на BG-Mamma "Специалистите говорят".
Ако се нуждаете от #консултация в друга сфера, вижте всички #специалисти, които са се включили в кампанията ТУК.


#СпециалиститеГоворят #ЗаедноВкъщи


Правила на консултативните теми във форума

Последна редакция: сб, 02 май 2020, 18:37 от Mamma

# 1
  • София
  • Мнения: 39
TennisЗдравейте деца и родители,
Благодаря на БГ мама, за чудесната инициатива, да има виртуално пространство/кабинет, в който семейства да могат да получат безплатни консултации с различни специалисти.
Аз съм #ерготерапевт и имайки предвид , че април е месеца за информирант на обществото по темите свързани с #аутизма, бих искала да предложа няколко идеи, които ползвам в практиката си, на семействата които четат темите тук. Разбира се, вероятно някой от  предложените активности вие вече правите, но понякога имаме толкова много идеи, че забравяме някой от тях Simple Smile
- Възлагайте на вашето дете да ви помага при- подготовка на масата за вечеря/закуска/обяд, слагане и изваждане на прането в пералнята, прибиране на измитите съдове, мазане на филийка, рязане на ябълка, гответе заедно.

-игра която може да адаптирате спрямо нужидите на детето ви (езикови, сензорни, двигателни) ИГРА:tennis:
https://www.loom.com/share/72e95412e9c042fc94ea6a30c29a1383
https://drive.google.com/open?id=1wLN8zNtcXy0tO--4FJFEAk5RE1YsrTE0

Не се колебайте да ми пишете, задавайте въпросите си без притеснение
Поздрави
Руслана Simple Smile

Последна редакция: нд, 03 май 2020, 07:28 от Руслана Анастасова

# 2
  • Мнения: 48
Здравейте Руслана. Майка съм на момченце с аутизъм на 4г и бих ви помолила за насоки свързани с ерготерапията, знам че помага много при дечица като моето, ние за съжаление в града нямаме ерготерапевт и ако има как да направим консултация с вас, ще съм безкрайно благодарна. Онлайн ли са консултациите или задавам въпроси тук във форума?

    # 3
    • Благоевград
    • Мнения: 92
    Здравейте. Инициативата Ви е страхотна. Искам да помоля ако може да покажете или да разкажете за игри и упражнения подходящи за дете на 9-12 месеца.
    Хубав и усмихнат ден!

    # 4
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте Руслана. Майка съм на момченце с аутизъм на 4г и бих ви помолила за насоки свързани с ерготерапията, знам че помага много при дечица като моето, ние за съжаление в града нямаме ерготерапевт и ако има как да направим консултация с вас, ще съм безкрайно благодарна. Онлайн ли са консултациите или задавам въпроси тук във форума?
    Здравейте,
    Благодаря ви че проявихте интерес към ерготерапията и какво тя предлагата като терапевтичнат практика.
    Да, права сте ЕТ(ерготерапията) помага при деца от аутистичния спектър, в посока на включване и активно участие в дейности от социалната и образователна сфера и разбира се постигане на някакво ниво на самостоятелност.
    Към настоящия момент консултации могат да се пратят тук в БГ мама, да като задавате въпроси, а може да организираме и онлайн среща с вас, в която да се "запознаем" и да решим как бих могла да ви бъда полезна. Вие знаете че всяко дете е уникално и няма универсален подход, а индивидуален такъв. За да бъда полезна на вас и детенце е добре да уточним кои са силните страни и слабите страни на детенце, как изглежда неговия ден и семейния ви график, какво може и какво не, на какво е добре да се наблегне да бъде развито съобтазно възрастта му. Имайте предвид, че онлайн консултациите може да не са толкова полезни за самото дете, а по скоро за родителите и тяхното функционално включване в терапевтичния процес.
    Може на лични съобщения да ви пусна един въпросник който да попълните, за да мога да добия представа за нуждите на детенце.
    Дано успях да дам някаква яснота.
    Поздрави
    Руслана

    # 5
    • Мнения: 48
    Ще помоля да, очаквам въпросника ви и бих желала да осъществим онлайн консултация ако е възможно:)

    # 6
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте. Инициативата Ви е страхотна. Искам да помоля ако може да покажете или да разкажете за игри и упражнения подходящи за дете на 9-12 месеца.
    Хубав и усмихнат ден!

    Здравейте Nina1989
    Благодаря за подкрепата, за мен лично като ерготерапевт е важно тя да бъде достъпна до повече хора и възможностите и да бъдат показани.
    Има не малко игри/активности за деца на възраст 9-12 месеца, ето няколко които без да познавам вас и предпочитанията на вашето дете, мога да предложа.
    1. масаж на цялото тяло и отделни части с бебешко олио, като ритуал, може да включвате песнички или специфични звучи които вашето дете харесва
    2. игра- "ръчна количка" [urlhttps://www.youtube.com/watch?v=osw2IseUIkI][/url]
    3 сензорна игра- https://www.youtube.com/watch?v=7e7QzOVKl-Y

    Не се колебайте да ме потърсите и питате
    Поздрави
    Руслана

    # 7
    • София
    • Мнения: 39

    Ерготерапията и моето дете!

    Живота на децата ни е изграден от ежедневни дейности, те биха могли да бъдат свързани с игра, грижа за себе си, обличане/събличане, учене, спане и почивка, срещи с приятели и много други ежедневни дейности. Много от нас, не се замислят в детайли за дейностите на децата, до момента в който не забележим, че детето среща затруднения при извършването на определена дейност.
    Всяка една дейност, която е част от ежедневието ни и от ежедневието на едно дете е доста сложна, има определен ред и стъпки които следва, изисква идеация и  планиране от страна на детето. Това не винаги е лесно и възможно и изисква подкрепа от страна на родителите и/или специалистите.

     Ерготерапевтите подкрепят и работят с хора от всяка възраст- от новородени до възрастни хора, чрез включването им в дейности, които са важни за семейството в процеса на терапия, независимо дали е в дома, в училище, по време на рехабилитация или в медицинско заведение.

    Поздрави
    Руслана

    # 8
    • София
    • Мнения: 39

    Последна редакция: чт, 09 апр 2020, 11:08 от Руслана Анастасова

    # 9
    • София
    • Мнения: 39
    Какво е ЕРГОТЕРАПИЯ?
    Къде може да намерите ЕРГОТЕРАПЕВТ?
    Основна задача на ерготерапевтичната практика е да осигури  активно участие на  деца със затруднения в развитието и такива които изпитват някакви ограничение в обществения, социалния и образователния живот и да подобри качеството на техния живот. Отличителна особеност на ерготерапията е холистичният подход към клиента, който е поставен в центъра на терапевтичния процес.
    Родителите са наши партньори, без тях оздравителния процес не би бил същия.
    В България има Асоциациа на Българските Ерготерапевти, където може да намерите информация и контакти за практикуващите ерготерапевти, интересни статии и полезна информация.
    http://abet-bg.org/%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0 … 0%BF%D0%B8%D1%8F/

    Медицината има за цел да лекува заболяванията, а ерготерапията – да предотврати и ограничи загубата на способност, произтичаща от тях

    (Mary Reilly)

    # 10
    • Мнения: 7
    Здравейте! Аз бих искала да попитам дали според Вас има нужда от работа с ерготерапевт или упражнения у дома дъщеря ми, която започна да седи чак в края на 10-ия месец, и то като се изправя до седнало положение, лазейки назад. В началото сядаше, когато се опре в предмет и не може да продължи да лази назад, сега вече може без опора да се изправи до седнало положение, но пак назад. Все още не успява да се изправи от легнало положение по гръб до седнало без моя помощ, като има нужда да се хване за ръцете ми, за да се изтегли.
    Едва наскоро, на 1 г., започна да лази напред и да се изправя в кошарата, държейки се за пръчките, както и да опитва да се изправи по мебели. Благодаря Ви!

    Последна редакция: сб, 11 апр 2020, 15:25 от Мариела Карапавлова 649667

    # 11
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте! Аз бих искала да попитам дали според Вас има нужда от работа с ерготерапевт или упражнения у дома дъщеря ми, която започна да седи чак в края на 10-ия месец, и то като се изправя до седнало положение, лазейки назад. В началото сядаше, когато се опре в предмет и не може да продължи да лази назад, сега вече може без опора да се изправи до седнало положение, но пак назад. Все още не успява да се изправи от легнало положение по гръб до седнало без моя помощ, като има нужда да се хване за ръцете ми, за да се изтегли.
    Едва наскоро, на 1 г., започна да лази напред и да се изправя в кошарата, държейки се за пръчките, както и да опитва да се изправи по мебели. Благодаря Ви!

    Здравейте Мариела,
    Често срещано е , малките деца да лазят назад и когато усетят нещо твърдо за себе си, да променят позицията на тялото си(най-често сядат или се изправят). Добре знаем всички, че има норми на развитие и определни месеци на който децата правят определни неща, НО аз бих искала да подчертая, че децата не са роботи и те трябва да са готови-двигателно, емоционално и социално, за да направят определни неща.
    До колкото разбирам,вашата дъщеричка вече се изправя, когато има стабилна опора, което е чудесно и така трябва да бъде. Бих ви препоръчала да правите упражнения за засилване на коремната мускулатура, мускулите на вратчето и гърба. Колкото повече, лази, изправя се, сяда, пак се изправа, толкова по-дбре, това са най-естествените упражнения. Когато е легнала по гръб, вие може само леко да хванете глезените и да завърте тялото дясно/ляво, за да зададетет посока, завърнае по корем и изправяне.
    Ето няколко предложения (засилване на вестибуларния апарат и проприоцептивнаат сфера)
    -  люлеене в шал (плат с еластан е най-подходящ)
    - поставяйте препядствия по пътя на детето, които да прескача(меки възглавници,одеала)
    -"ход дог"- игра в която детенцето се увива в одеало, внимателно, и се развива бавно и елегантно -
    - https://www.youtube.com/watch?v=EtermoVom0o
    - https://www.youtube.com/watch?v=4CVuyg8haJ8

    Пробвайте тези забавни игри, които имат за цел стабилност на цялото тяло, ако имате още въпроси, не се колебайте да ми пишете отново
    Поздрави
    Руслана

    # 12
    • Мнения: 7
    Много Ви благодаря за изчерпателния отговор! Ще започна да правя предложените упражнения 🙂

    # 13
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте,
    Днес бих искала да споделя с вас, как бихте могли да включите децата в прибирането на чорапите, сортиране по двойки и сгъване. На пръв поглед, естественно занимание, че кой незнае как се сгъват чорапи?! Често в ежедневието, повечето от нас приемат за даденост някой дейности, но искам да ви кажа че има деца, възрастни за които  тези дейности  са трудни и  са предизвикателство. С моя син направихме едно видео, в което ще видите, как той още много малък сортираше и сгъваше чорапите си, надявам се да ви хареса и да го гледате с децата си.
    https://youtu.be/_HU7IiGdv5M
    Поздрави
    Вашия ерготерапевт
    Руслана

    # 14
    • Мнения: 2 249
    Здравейте, не знаех, че тази специалност има приложение и в България. Моето дете посещаваше ерготерапевт веднъж седмично в продължение на 1 година в чужбина. Няма увреждания и диагнози, но пък имаше чувствителност към допир към меки повърхности, също и проприоцептивни нарушения. Първото излекувахме напълно. Хиперактивността не се повлия особено. Сега е в предучилищна възраст и имат онлайн обучение, в което естествено участвам и аз, и ясно виждам затруднената му концентрация. Не може да си  съсредоточи погледа за дълго време пред таблета гледайки преподавателя, не слуша и не внимава. Старае се да намери някакъв предмет, да го вземе в ръцете си и да играе с него. Така концентрацията му напълно се измества. Не запомня това, което се говори от преподавателя, защото не слуша, макар и да го чува.
    Във вашия обсег ли е този проблем и с какви упражнения се преодалява? Мога ли да правя нещо от вкъщи? Знам, че не се ли преодолее това в ранна детска възраст се налага да се пият лекарства за концентрация в учебен период, което до голяма степен решава проблема.

    # 15
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте, не знаех, че тази специалност има приложение и в България. Моето дете посещаваше ерготерапевт веднъж седмично в продължение на 1 година в чужбина. Няма увреждания и диагнози, но пък имаше чувствителност към допир към меки повърхности, също и проприоцептивни нарушения. Първото излекувахме напълно. Хиперактивността не се повлия особено. Сега е в предучилищна възраст и имат онлайн обучение, в което естествено участвам и аз, и ясно виждам затруднената му концентрация. Не може да си  съсредоточи погледа за дълго време пред таблета гледайки преподавателя, не слуша и не внимава. Старае се да намери някакъв предмет, да го вземе в ръцете си и да играе с него. Така концентрацията му напълно се измества. Не запомня това, което се говори от преподавателя, защото не слуша, макар и да го чува.
    Във вашия обсег ли е този проблем и с какви упражнения се преодалява? Мога ли да правя нещо от вкъщи? Знам, че не се ли преодолее това в ранна детска възраст се налага да се пият лекарства за концентрация в учебен период, което до голяма степен решава проблема.

    Здравейте ALMIRRA,
    Да, в България се изучава Ерготерапия, като най-добрата програма според мен е  в Русенския Университет Simple Smile Радвам се че  казвате, деца без увреждания и диагнози, защото аз лично се опитвам да правя популярна идеята, че ерготерапевтите работя със всички деца и големи хора, които по една или друга причина, неуспявят да участват активно и пълноценно в значими дейности.
    Щом казвате че вашето дете е в предучилищна възраст, предполагам че е на 5 или 6 г. което означава, че времевия диапазон в който би могло да задържи вниманието си е меджу 8 и 10 мин ( възрастта + 2).
    Мога да препоръчам няколко идеи, които са общи,но все пак свързани с вашето запистване, как да съдействаме на детенце да бъде по концентрирано и да оставя все пак някакво знание в главичката му.
    Имайте предвид, обаче, че децата на тази възраст учат предимно през игра, през опит-грешка, през общуване и взаимодействие с връстници и онлай н обучението не може да замести всичко това.
    Ето и моите предложения:
    1. Предложете на дете да седи веместо  на стол на пилатес топка или на земята с кръстосани крачета, като лаптопа да е пред него,а върху скута му да сложите възглавница или нещо тежко.
    2.Игри за конценрация- мемори карти ( с различни теми- цветове, животни, цветя, каквото харесва), редене на пъзели подходящи за възрастта, https://www.loom.com/share/ce5eda8d73a94996af6ed62ef1737f3c, сгъване на дрехи, подреждане на кухненските шкафове
    3.Когато казвате на детето ви да направи нещо в ежедневието ви, може да го молите да повтори, какво сте му заръчали (не го правете като самоцел, а се опитайте да го адаптирате в ежедневното си общуване)

    Разбира се оставам на разположение, ако имате нужда от по детайлна консултация, моля свържете се с мен.
    Поздрави
    Руслана

    # 16
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте мили родители,
    Бих искала да споделя с вас едно кратко видео за това с какво се занимавам аз и какво е #Ерготерапия.



    Не се колебайте да се свържете с мен, ако имате някакви притеснения свързани с това че детето ви среща затруднения с включването или извършването на #дейности свързани с неговото #ежедневие. Дейности които са свързани с #игра, #учене, #самообслужване.

    Последна редакция: пн, 04 май 2020, 14:31 от Редактор***

    # 17
    • Мнения: 1
    Здравейте! Адмирации, че информирате и помагате на хората в такъв момент!
    Синът ми е на 4г, със забавяне в психо-моторното развитие (проходи на 2,5г, още не говори почти, знае 10-15 думички и всичко назовава с една сричка). Още среща трудности в ежедневните дейности - не може да се облича и обува, от скоро се съблича (без потника). Не кара колело, в това число и баланс колело, тротинетка или ride-on (на последното само се справя горе-долу). На другите като се качи и види, че не се справя, се отказва и ядосва, въпреки, че го окуражаваме много. Можете ли да ни дадете някакви насоки как да работим с него, така че да започне да се справя и поне с тези неща? Благодаря Ви!

    # 18
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте Анита,
    Благодаря че се обърнахте към ерготерапевт за съдействие, ще се опитам да ви дам няколко насоки, които според мен  могат да бъдат от ползва.
    На първо място бих ви посъветвала да поставите няколко цели, които да постигате, т.е вниманието и енергията ви да е насочена към тези цели, за да не се разпилявате и детето да знае какво се очаква от него. Преценете какво е важно към настоящия момент синът ви да знае или да научи (типично за възрастта) от трите сфери- игра, учене, самооблужване
    Например:
      да си обува/събува обувките сам след разходка
    Shoe
      да се храни сам Stew
      да рисува на вертикална повърхност с пастели, маркери, моливи с двете ръце или с едната
    Pencil
      да вади прането от пералнята и да го слага в кош
    Hands Ok Hand
      да имитира звуци и действия на животни
    Animal Rabbit
    Продължвайте да го насърчавате на се движи, да кара ride-on  колелото, другите даже може да ги приберете, за да не се  усеща задължен да ги кара, ходете на разходки в планината, дайте му две пръчки и в двете ръце когато сте в планината. Играта на трамлин, люлка, катерене са много полезни и важни.
    Още няколко идеи:
    Видео-https://youtu.be/pk069Hpmi-8
    Приключенска пътека у дома- позлвайте дивана, стол, възглавници, включете всичко през което може да се минава под, над, острани, идеяат да е нещо като мътека с препядствия
    Видео- 7 походни на животниhttps://www.youtube.com/watch?v=LTDojV-apsc

    Имайте предвид,че всичко което ви предлагам може да не сработи за вашия син, защото не го познавам и предложенията ми са на база, информацията която сте написали. Пробвайте някой от идеите, ако имате повече въпроси, моля не се колебайте да ме потърсите отново и да ви покяная в студиото ми.
    Поздрави
    Руслана[/list]

    Последна редакция: чт, 07 май 2020, 10:20 от Руслана Анастасова

    # 19
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте! Адмирации, че информирате и помагате на хората в такъв момент!
    Синът ми е на 4г, със забавяне в психо-моторното развитие (проходи на 2,5г, още не говори почти, знае 10-15 думички и всичко назовава с една сричка). Още среща трудности в ежедневните дейности - не може да се облича и обува, от скоро се съблича (без потника). Не кара колело, в това число и баланс колело, тротинетка или ride-on (на последното само се справя горе-долу). На другите като се качи и види, че не се справя, се отказва и ядосва, въпреки, че го окуражаваме много. Можете ли да ни дадете някакви насоки как да работим с него, така че да започне да се справя и поне с тези неща? Благодаря Ви!

    Здравейте Анита,
    Благодаря че се обърнахте към ерготерапевт за съдействие, ще се опитам да ви дам няколко насоки, които според мен бъдат от ползва.
    На първо място бих ви посъветвала да поставите няколко цели, които да постигате, т.е вниманието и енергоята ви да е насочена към тези цели, за да не се разпилявате и детето да знае какво се очаква от него. Преценете какво е важно към настоящия момент синът ви да знае или да научи (типично за възрастта) от трите сфери- игра, учене, самооблужване
    Например:
      да си обува/събува обувките сам след разходка
    Shoe
      да се храни сам Stew
      да рисува на вертикална повърхност с пастели, маркери, моливи с двете ръце или с едната
    Pencil
      да вади прането от пералнята и да го слага в кош
    Hands Ok Hand
      да имитира звуци и действия на животни
    Animal Rabbit
    Продължвайте да го насърчавате на се движи, да кара ride-on  колелото, другите даже може да ги приберете, за да се усеща задължен да ги кара, ходете на разходки в планината, дайте му две пръчки и в двете ръце когато сте в планината. Играта на трамлин, люлка, катерене са много полезни и важни.
    Още няколко идеи:
    Видео-https://youtu.be/pk069Hpmi-8
    Приключенска пътека у дома- позлвайте дивана, стол, възглавници, включете всичко през което може да се минава под, над, острани, идеяат да е нещо като мътека с препядствия
    Видео- 7 походни на животниhttps://www.youtube.com/watch?v=LTDojV-apsc

    Имайте предвид,че всичко което ви предлагам можеда не сработи за вашия син, защото не го познавам и предложенията ми са на база, информацията която сте написали. Пробвайте някой от идеите, ако имате повече въпроси, моля не се колебайте да ме потърсите отново и да ви покяная в студиото ми.
    Поздрави
    Руслана[/list]

    # 20
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте на всички,
    Тежки времена ни сполетяха, особенно за #емоционалното и #социално здраве, не че подценявам #физическото здраве. Не ме разбирайте погрешно, то е важно, но и другото също.
    Бих искала да споделя с вас, една #информационна брошура,която направих за това какво предсатвялва #онлайн #ерготерапията. Дано е от полза.

    # 21
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте,
    Бих искала да споделя с вас една игра, която познаваме от детството си, но мяй сме позабравили. Играта е много лесна за изпълнение, може да се играе когато сте на път, в парка или в къщи. Възможни са различни варианти, съобразено с това каква е целта.
    Хайде няма да ви мъча повече, вижте видето и се надявам да ви хареса!

    # 22
    • Мнения: 4
    Здравейте! Бих искала да помоля за съвет как да стимулирам дъщеря си, на 1г. 7м., да се храни самостоятелно с лъжица. Тя не позволява да й се помага по метода „ръка върху ръка” (не обича да й се направляват ръцете), рови с лъжица в купата с храна, може да прехвърля с лъжица от една в друга купа, но отказва да поднесе към устата си. Не яде самостоятелно дори бисквита - като цяло всичко, което трябва да държи с ръка. Иначе се храни с всичко и с апетит. Захранена е на 5,5месеца. Още тогава хапваше добре. Ще се радвам да получа съвети Simple Smile Благодаря!

    # 23
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте! Бих искала да помоля за съвет как да стимулирам дъщеря си, на 1г. 7м., да се храни самостоятелно с лъжица. Тя не позволява да й се помага по метода „ръка върху ръка” (не обича да й се направляват ръцете), рови с лъжица в купата с храна, може да прехвърля с лъжица от една в друга купа, но отказва да поднесе към устата си. Не яде самостоятелно дори бисквита - като цяло всичко, което трябва да държи с ръка. Иначе се храни с всичко и с апетит. Захранена е на 5,5месеца. Още тогава хапваше добре. Ще се радвам да получа съвети Simple Smile Благодаря!

    Здравейте Maru,
    Благодаря, че се обръщате към ерготерапевт по отношение на този толкова важен въпрос- самостоятелността при хранене. Ще се опитам да дам няколко насоки и идеи, които да пробвате, но имайте предвид, че всяко дете е уникално и следва свой собствен ритъм.
    На първо време бих ви посъветвала, да обърнете внимание дали стабилно може да държи не само лъжица, а играчки, различни предмети, стабилно; дали може да стиска и задържа в ръката си (вероятно може, но все пак).
    Може да предложите лъжичка, която да е по интересна, шарена, с удебелена дръжка (може да навиете цветни ластици около дръжката).
    Когато готвите, правите кекс, нека дъщеря ви да е с вас/до вас и опитвайте харната/сместа, давайте и на нея да опитва(първо вие, после тя самостоятелно)
    Тя още малка, но може да опитате да играете на игра "наужким", да храните кукли, меки играчки, като това ще стимулира интереса и да се храни сама. Сядайте заедно да се храните, цялото семейство, за да вижда по-често хора които се хранят самостоятелно.
    Имайте редвид, че самостоятелното хранене е сложен процес, не само двигателно, но и мисловно, всеки път когато дъщеря ви се храни сама или просто играе с лъжицата, не я спирайте, напротив казвайте "браво", окуражавайте я и награждавайте.
    Не се отказвайте, да я оставяте да се храни сама, макар да  става мръсно около нея, като всяко нещо през което децата преминават, то има своите етапи.
    Ако имате още въпроси, моля свържете с мен по мейл или телефон.
    Поздрави
    Руслана

    # 24
    • Мнения: 2 249
    Здравейте отново. Не знам дали е във вашата свера, но моето бебе на 1.5 г не умее да дъвче. Яде най-вече пасирано. Меки макарони и хляб или мекица има желание да яде непасирани , но направо ги гълта цели. Отхапва и гълта без да сдъвче. Мисля, че не разбира дъвкателния процес. Как да я науча?

    # 25
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте отново. Не знам дали е във вашата свера, но моето бебе на 1.5 г не умее да дъвче. Яде най-вече пасирано. Меки макарони и хляб или мекица има желание да яде непасирани , но направо ги гълта цели. Отхапва и гълта без да сдъвче. Мисля, че не разбира дъвкателния процес. Как да я науча?
    Здравейте ALMIRRА,

    На тази възраст децата вече би трябвало да имат интерес и да им се предлага хрупкава храна (една от причините е, стимулиране на сензорната интеграция). На първо време, бих ви посъветвала да проверите дали няма някакви афтички в устата (венци, вътрешна страна на бузите, небце), също така за дъвканет,езика играе голяма роля, проверите дали има достатчъна подвижност на езичето. На 1,5 имате вече някакви зъбки, ако ги миете, давайте на детенце да дъвче четката, ако иска, подавайте бисквитка, кора хляб, първо да отхапва (това е първата стъка и след това дъвкането) Ако кърмите все още, дъвкателните умения биха се забавили малко.
    Ако обаче имате притеснения, бих ви посъветвала да се обърнете към логопед-хранителен терапевт, бих насочила към МАргарита Габровска или тук в страницата на БГ мама- Ива Александрова
    Поздрави
    Руслана

    # 26
    • Мнения: 2 249
    Ще се посъветвам с логопеда тук. А дали имате някаква идея за миене на зъби, защото детето се противи?

    # 27
    • Мнения: 2
    Здравейте,
    Имам син на 5г с разстройство от аутистичния спектър и СИД. Тъй като живеем в Пловдив, а тук няма ерготерапевт, бих искала да се консултирам относно неговите автостимулации. От една година насам много тупа с ръце тип барабанисване. Прави го по различни предмети, повърхности, дори хора - удря им по коленете. Опитвали сме брашинг, масажи, вибрации - нищо не помага. Другото което ме притеснява е лапането, дъвкането на предмети в устата - играчки, посуда/черпак, лъжици  от пластмаса и дърво/ - ходеше 1.6г на сензорен логопед уж - правиха му масажи със Z-vibe, имаме grabber-и, дъвкали, но тях изобщо не ги отразява, електрическа четка за зъби. Насполедък започна много да се катери и скача и да набива краката.  В един момент му се натоварват ставите и започва да плаче от болка. Купих ми тежести и слагаме по малко, но той пак си ходи да скача. Аз не мога да си обясня нещата, определят го като търсач на сензорни стимули, а всъщност не им се радва толкова на сензорните игри и материали, и въпреки, че търся клипчета из youtube и правим разни неща, нищо не му действа успокоително. Имаме вкъщи - батут, голяма топка за скачане, люлка гнездо, баланс борд, тежко одеяло, палатка, импровизирана сензорна пътека, аз съм си я мислила - дърво/трева/камък . Ще съм благодарна, ако ми дадете някакви насоки, защото си мисля, че е като затворник в собственото си тяло и през цялото време се опитва да се саморегулира, заради което не може да се концентрира и да работим в усвояване на нови умения. Благодаря предварително Simple Smile

    # 28
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте,
    Имам син на 5г с разстройство от аутистичния спектър и СИД. Тъй като живеем в Пловдив, а тук няма ерготерапевт, бих искала да се консултирам относно неговите автостимулации. От една година насам много тупа с ръце тип барабанисване. Прави го по различни предмети, повърхности, дори хора - удря им по коленете. Опитвали сме брашинг, масажи, вибрации - нищо не помага. Другото което ме притеснява е лапането, дъвкането на предмети в устата - играчки, посуда/черпак, лъжици  от пластмаса и дърво/ - ходеше 1.6г на сензорен логопед уж - правиха му масажи със Z-vibe, имаме grabber-и, дъвкали, но тях изобщо не ги отразява, електрическа четка за зъби. Насполедък започна много да се катери и скача и да набива краката.  В един момент му се натоварват ставите и започва да плаче от болка. Купих ми тежести и слагаме по малко, но той пак си ходи да скача. Аз не мога да си обясня нещата, определят го като търсач на сензорни стимули, а всъщност не им се радва толкова на сензорните игри и материали, и въпреки, че търся клипчета из youtube и правим разни неща, нищо не му действа успокоително. Имаме вкъщи - батут, голяма топка за скачане, люлка гнездо, баланс борд, тежко одеяло, палатка, импровизирана сензорна пътека, аз съм си я мислила - дърво/трева/камък . Ще съм благодарна, ако ми дадете някакви насоки, защото си мисля, че е като затворник в собственото си тяло и през цялото време се опитва да се саморегулира, заради което не може да се концентрира и да работим в усвояване на нови умения. Благодаря предварително Simple Smile

    Здравейте Pet Mommy,

    Благодаря ви че се обръщате към ерготерапевт, ще се опитам да дам няколко насоки за работа у дома, още повече че имате и разнообразие от оборудване Simple Smile Всичко което ще ви дам като насоки, имайте предвид, че  може и да не отговаря на нужите на вашето детенце, тък като все пак е нужно да се направи оценка на сензорните нужди на детенцето ви, но  все пак някой общи активности, които биха били полезни.
    Според не малко изследвания, се смята че сензорните предизвикателства които децата от аутистичния спектър срещата, са за да намалят участие в социални дейности, за да избегнат социална и целенасочена ангажираност и не на последно място да намалят сензорното претоварване.

    Целта според мен е да се стимулира сензорно детето, но по един ангажиращ и функционален начин, същевременно да се даде възможност на тялото да се успокои, за да може да функционира добре в ежедненвите активности (учене, игра, самооблужване). Важно е да имате план за деня/седмицата,  в който да включвате сензорни интервенции/активности, да не е хаотично (пример: всеки ден преди излизане на вън правите 10 скачания на батута, 10 пъти пасаж на цяло тяло с голяма пилатес топка и лицевио опори на стената), добре е да имате визуален график, за да подсказва не детенце, какво да прави, какво ще следва и т.н.
    За дъвкането има следните предложения: нека да има шише с мек накрайник, който да е просто част от ежедневието му; гривна/гердан  които могат да се дъвчат; мек  накрайник за молив, химикал който да мое да се дъвче.
    За барабаненето-  учете го да барабани на своите крачета или на масата. Определено е търсач на сенозрни стимули, дали защото не получа достатъчно такива, дали защото не ги преработва правилно и за това те не се регистрират като стимул, не знам, може да е комбинация от двете,което от своя страна е трудно за овлядяване.
    Имайте предвид, че не е задължително на всяка цена да контролирате барабаненето (ако то не пречи на функционирането му, ако не се самонаранява с него..) или да искате то да изчезне, важно е да бъде намалено до степен, да не му пречи.Ето моите предложения: предлагайте алтернатива (пр: вместо барабанене, лицеви опири на стената), вестибуларен стимул- вертикално движение( пр.скачане и бавно линейно движение - като люлеене или люлеещ се стол), проприоцептивен стимул- занимания с тежести и катерене (пр. пътека с препядствия), тактилен стимул- масаж с натискане с малка топка/голяма топка.
    Ето едно видео, което мисля че ще ви даде същи посока [urlhttps://www.youtube.com/watch?v=BDvYqrBECcs][/url]
    Видео https://www.loom.com/share/37e14910b33e4bb0aa22fcde3e58e6b7
    Видеоhttps://www.loom.com/share/72e95412e9c042fc94ea6a30c29a1383
    Вие по-добре от мен знаете, че процеса е дълъг, децата минават през фази, децата от аутистичния пектър имат нужда да бъдат "обучени", изградете сптриктен режим в дома си.

    ПРедвиждам идвания в Пловдив, но все още не съм намерила място където да предлагам услугите си. Имам доста запитваня от вашия чудесен град, надявам се да мога да осъществя плана си.
    Поздрави
    Руслана

    # 29
    • Мнения: 2
    Здравейте, отново Simple Smile

    Руслана, много ви благодаря за отговора и чудесните насоки. Напълно сте права, че се иска обследване на детето. И все си мисля, че трябва да е на живо. Вие специалистите забелязвате неща, които убягват на нас родителите. Исках да попитам все пак предлагате ли онлайн консултации, например във видео разговор да наблюдавате детето и на базата на това да изготвите домашна програма ? Новината, че мислите да правите в консултации в Пловдив е чудесна, много ме зарадвахте Simple Smile Познавам лично поне 10-ма родители, които всячески търсят и искат да започнат сензорна терапия за децата си. Ако можем да съдействаме с нещо, намиране на помещение и оборудване на зала, предполагам това ви трябва ?

    Хубав ден!

    # 30
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте, отново Simple Smile

    Руслана, много ви благодаря за отговора и чудесните насоки. Напълно сте права, че се иска обследване на детето. И все си мисля, че трябва да е на живо. Вие специалистите забелязвате неща, които убягват на нас родителите. Исках да попитам все пак предлагате ли онлайн консултации, например във видео разговор да наблюдавате детето и на базата на това да изготвите домашна програма ? Новината, че мислите да правите в консултации в Пловдив е чудесна, много ме зарадвахте Simple Smile Познавам лично поне 10-ма родители, които всячески търсят и искат да започнат сензорна терапия за децата си. Ако можем да съдействаме с нещо, намиране на помещение и оборудване на зала, предполагам това ви трябва ?

    Хубав ден!
    Здравейте,
    Може да ми пишете на ruslanaanastasova@gmail.com  или се обадете на 0888677305.
    Може да направим виде консултация през Zoom или  Google meet.
    Поздрави
    Руслана

    # 31
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте,
    бих искала да ви поделя едно видео, в което представям една от онлайн ерготерапевтичните сесии, които правя с деца с които работя. Можете спокойно да я позлвате.Дано ви хареса


    https://www.digipuzzle.net/minigames/quiz/quiz.htm?language=engl … reading/index.htm към последната игра

    # 32
    • Мнения: 700
    Здравейте, бих искала препоръки отностно развитието на социални умения при дете с дефицит на внимание, което е на 10 години. Ако трябва да отговоря ня въпроси, за да ви ориентирам кое може и кое не може.

    # 33
    • Мнения: 136
    Здравейте!
    Синът ми е на 4 год. с рядък генетичен синдром. Има изоставане в развитието, сензорни и други дефицити, не имитира, не говори, не се обслужва сам. Ходихме на ерготерапия до скоро (от София сме), но заради вирусите вече не смея. Вкъщи ми е много трудно да изпълнявам програмата му, защото детето вече е по-силно от мен 😊. Бих искала ерготерапевт да идва вкъщи.. или поне кабинетът да е по-близо до дома ни.. Ще съм благодарна да споделите Вие къде практикувате.

    # 34
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте, бих искала препоръки отностно развитието на социални умения при дете с дефицит на внимание, което е на 10 години. Ако трябва да отговоря ня въпроси, за да ви ориентирам кое може и кое не може.

    Здравейте, благодаря ви за въпроса.
    Със сигурност имам  нужда от малко вече информация за вашето дете, за това в какви дейности се включва, какво харесва да прави, какво може да прави от трите сфери- учене, игра и самооблужване, кои са силните му страни, за да ги позлваме като отправна точка.
    Моля свържете се с мен на следния мейл ruslanaanastasova@gmail.com.
    За да бъда полезна на вас и на останалите читатели на темата тук, бих искала да ви предложа някой идеи. (имайте предвид, че социалното развитие, върви ръка за ръка с двигателното, езиковото развитие, т.е може да се работи в някоко посоко едновременно).
    1. Заедно с детето направете график за дейностите които са част от ежедневието на вашето семейство, добре е да го поставите на видно място, да е леснодостъпно, може да го нпарвите с картинки, с букви или комбинирано.(събуждане, хранене, игра, писане на домашните, домакинска работа, гледане на телевизия или видео игри и време за сън).
    2 . Винаги когато има промяна в плана, отбелявайте я в графика и предупредете детете си за това.
    3. Редовно давайте обратна връзка за това как се е справило детето ви във всяка дейност (играм учене, помощ в дома и домашните дейности)
    4. Когато давате инструкции, нека те са кратки и ясни, може да помолите детето ви да повтори какво се очаква от него
    5. Давайте възможност да се включва в дейности,които са в позла на семейството ви (да подрежда масата, да сгъва сълфетки, да сипва, вода в каната, да сложи чаши и др., пазарувайте заедно..)
    6. Не бъдете хаотични в ежедневието си, добре да има ясна предаатва защо правите една или друга дейност. Бъдете последователни
    7. Събирайте детето си, с деца на неговата връзка, нека децата не са много на брой.

    Моля ви свържете с мен, ако искате да обсъдим повече и по-конкретни възможности.
    Помнете, децата ни са страхотни!
    Поздрави
    Руслана

    # 35
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте!
    Синът ми е на 4 год. с рядък генетичен синдром. Има изоставане в развитието, сензорни и други дефицити, не имитира, не говори, не се обслужва сам. Ходихме на ерготерапия до скоро (от София сме), но заради вирусите вече не смея. Вкъщи ми е много трудно да изпълнявам програмата му, защото детето вече е по-силно от мен 😊. Бих искала ерготерапевт да идва вкъщи.. или поне кабинетът да е по-близо до дома ни.. Ще съм благодарна да споделите Вие къде практикувате.

    Здравейте,
    Да в тези трудни за всички времена, нещата станаха оше по-сложни в посока целенасочена работа с децата.
    Аз бих ви посъветвала да обсъдите с ерготерапевта, кои от дейностите в програмата на детенцето ви да правите в къщи, може да не е всичко, но някой по-базисни неща.
    Включвайте го в дейности, който да носят смисъл и на него и на вас (пр. да вадите дрехите от пералнята или да ги слагате вътре, да изхвърля боклука в кофата, да подрежда масата, разнира се вискчо това с ваша помощ). ИЗберете едно или две наща, който да правите, за да не се претовари детето и да има обратен ефект.
    Може да ми пишете на ruslanaanastasova@gmail.com. Бих могла да направя домашно посещение, това е много важно според мен, защото подхода на ерготерапевтите разглежда триадата- дете-среда-дейности и как те си взаимодействат. Има доста дейности в дома, които да работят в посока сензорна интеграция, трупане на умения за игра, самооблужване.
    Поздрави
    Руслана

    # 36
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте мили родители,
    Бих искала да предложа на вашето внимание, една статия която написах преди време за това колко е важно да поставяме малките бебета ( и порасналите деца) по корем.

    Важно ли е лежането по корем при бебетата?!
    Поставянето на бебето  по корем е важна част от всички упражнения, тип игри в  които родителите ангажират малките човечета от раждането до 1-та година, а и след това. Истината е, че много системи се включват в действие когато бебето е по корем и ползите от лежането по коремче при бебетата има положителен ефект върху цялостното развитие на детето.
    Стабилност на мускулатурата на торса, визуално проследяване, ръка-око координация, вестибуларна система, това е са основните  сфери за които лежането по корем е от изключителна важност.
    Стабилна мускулатура на  торса- когато поставим бебето в легнало по корем положение, това което най-често наблюдаваме е, то да повдигне врата и главата си, някой бебета повдигат и краката и ръцете. Гледката би могла да бъде доста забавна за нас, като възрастни и дори да изглежда че тази позиция до нищо няма до доведе, повярвайте мускулите се задрвавята и укрепват точно в тази позиция. Силните и добре тонизирани  мускули са от съществено значение за концентрация и внимание. Слабите  мускули водят до отслабена/нестабилна стойка на цялото тяло. Това което можем да наблюдаваме в по късен етам когато детето е на 3 и 4 години е- деца подпиращи главите си с ръце или глава поставена  на масата или чина, не добра координация и внимание.
     
    Визуално проследяване-Докато мускулите на бебето укрепват и засилват, зрителното поле на бебето започва да се изиства и изравнява.Когато бебето завърта главата си, но мускулите са все още слаби и недоразвити, това води до размазване на образите около тях, защото не могат да се фокусират толкова бързо. Когато мускулите се развиват, поклащането на главата намалява, което позволява на зрителното поле да се изравнява и да стане по-ясно. След това очите и шията започват да работят заедно, за да намират предмети и да определят тяхното местоположение. Това е важно не само  за  добро зрение, но и визуално проследяване. Доброто визуално проследяване подобрява уменията за четене и помага на децата да копират информация от книга или бяла дъска.
     
    Ръка-око координация- След развитието на основните мускули и зрителното проследяване,идва ред и на началото на координацията между ръцете и очите. Един от първите обектите, които очите виждат, са ръцете. Очите следват движенията на ръцете, подобрявайки визуалното проследяване на детето и подобрявайки движенията на детето, когато виждат на какво са способни ръцете му.. Това именно  движение началото на координацията между ръце и очи, което е от съществено значение за уменията за писане, отгръщане на листите на книга, участие в игри в час по физическо и др.
      
    Вестибуларна система- Много по-лесно е мозъкът на бебето да се  ориентира  за позицията на тялото си, спрямо земята, когато е по корем. Докато са по гръб, гравитацията ги дърпа по начин, който пречи на повечето движения. Когато са по  корема  те са в състояние да устоят на тежестта, като правят неща като повдигане на главата и крайниците, което активира вестибуларната система. Вестибуларната система е отговорна за баланса и координацията. Деца, чиято вестибуларна система не функционира правилно, се борят с координацията, дискриминацията на обектите и дори саморегулирането..
     
    Предложения за родители-Ако детето ви е все още  бебе, не се колебайте и за миг, мека прекараме малко време по корем и то всеки ден. Когато едно бебе е по корем има много неща които ние родителите може да направим за да бъде забавно на бебето. Може да го държите с ръка през коремчето и гърдите и да люлеете в  това положение напред назад, поставете бебето върху терапевтична топка ,като придържате цялото тяло с поставена ръка върху гърба.. Ако детето ви е вече по-голямо има подходящи игри които включват лежане по корем- игра на пропълзяване под различни предмети, препятствия, може да се преструваме на различни животни-четириноги или без крака и др..

    # 37
    • София
    • Мнения: 39
    Добро утро мили родители,
    Бих искала да ви споделя една страхотна и лесна за организиране игра, с която можете да забавлявате вашите деца в къщи. Освен това е подходяща за деца, които имат затруднения със захвата, концентрацията и включването в игри.
    https://www.facebook.com/aprenderafazer1/videos/2969817679740713 … l=admin_todo_tour"

    Поздрави
    Руслана
    Вашия Ерготерапевт

    # 38
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте,
    днес бих искала да предложа на вашето внимание, дейности в който бихте могли да включите вашите деца, като целите са следните:
    - развиване на умения за самостоятелност, самооблужване, грижа за другия
    - развиване на "невидимите" умения свързани със сензорната ситема/сензорна интеграция
    - включване на децата в дейности, който са част от ежедневнието на семейството и заедно с това цел и средство за равиване на умения, които по една или друга причина са изостанали
    •        Изхвърляне на боклука
    •        Миене на пода с моп (включва изтискване на мопа, търкане на пода)
    •        Зареждане на пералнята с дрехи за пране
    •        Работа в градината, плевене
    •        Махане на чаршафи, калъфки на възглавници, които са за пране
    •        Оправяне на леглото
    •        Чистене с прахосмукачка
    •        Сгъване на прането
    •        Миене на съдове
    •        Готвене (особено разбъркване и наливане в съдове)
    •        Избърсването на масата
    •        Чистене на прозорци
    •        Миене на колата
    •        Миене на всякакви предмети с гъба или изстискване на мокри дрехи, подсушаване на съдове с хартия или гъба
    •        Поливане на растенията със бутилка с пръскало (напр. бутилка от препарат за прозорци)
    •        Простиране на прането и използване на щипка
    •        Следване на рецепта
    •        Приготвяне и опаковане на храната за училище
    •        Сортиране, разпределяне на покупките
    •        Изваждане на приборите от съдомиялната или прибиране на измитите прибори/съдове по местата им
    •        Подреждане на масата за обяд/вечеря

    Ако имате нужда от консултация, за това каква е причината детето ви да не може да се включва в дейности от ежедневието на вашето семейство, как да ангажирате детето в игри подходящи за неговата възраст, справяне с обучителни затруднения, двигателни затруднения, не се колебайте да се свържете с ерготерапевт.
    Поздрави
    Руслана

    Последна редакция: вт, 21 юли 2020, 23:00 от Руслана Анастасова

    # 39
    • London
    • Мнения: 4 513
    И аз имам въпроси.

    Ще ми е интересно да споделите упражнения, техники как да помогна на сина си да кара успешно колело. Той го подкарва, но много странно.... с единия крак върти педала. Сякаш не балансира двата крака при карането. Другият му проблем е трайно да хваща химикала правилно, иначе знае как се прави, но не му е удобно и хайде пак с цяла длан, а иначе пише и рисува що годе успешно и по този начин, който си знае.  Тук имахме назначен час с ерготерапевт ( ние сме в чужбина ), но покрай локдаун го оставихме за след време. Иначе моя син е в аутистияния спектър,  почти всички домашни дейности, които изброихте ги върши имайки предвид, че е едва на 6..... това му е хоби да е като един малък иконом у дома.

    # 40
    • София
    • Мнения: 39
    И аз имам въпроси.

    Ще ми е интересно да споделите упражнения, техники как да помогна на сина си да кара успешно колело. Той го подкарва, но много странно.... с единия крак върти педала. Сякаш не балансира двата крака при карането. Другият му проблем е трайно да хваща химикала правилно, иначе знае как се прави, но не му е удобно и хайде пак с цяла длан, а иначе пише и рисува що годе успешно и по този начин, който си знае.  Тук имахме назначен час с ерготерапевт ( ние сме в чужбина ), но покрай локдаун го оставихме за след време. Иначе моя син е в аутистияния спектър,  почти всички домашни дейности, които изброихте ги върши имайки предвид, че е едва на 6..... това му е хоби да е като един малък иконом у дома.

    Здравейте,
    Балгодаря че се обръщате към Ерготерапевт!
    За да може един човек да кара колело, е нужно преди това да има няколко фактора на лице: да  сме сигурни че тази дейност е интересна на детето, да има стабилност на торса, да е развито усещането за пространство, координация на движениета на двете части на тялото, проприоцептивната система да е добре разбита, да може да пази равновесие и баланс, да има добра кординация око-ръка, добър очен контакт. Разбира се важно е да сте подбрали правилното колело за вашия син, да е удобно, да може да стига до земята с крака, правилен терен за каране (може да изберете леко нанадолнище), придържайте седалката, учете го да спира, може да пускате видеа с хора които карат колела, за да види как изглежда отстрани.
    Ако вашия син не е карал тротинетка , баланс колело или колело с три гуми, може да предложите, макар да е на 6г.
    Помнете че винаги първо се работи за глобалната моторика и след това за финната (захвата на молива). Може да купите специални хващачи, които се слагат на молив, те помагат на децата да поставят пръстите на правилното място, много често обаче децата не ги харесват, за това може да намотаете около молива ластици или нещо друго което да напомня на детето да постави пръсти на това място. Бих ви предложила да рисувате на ветикална повърхновт, не само на маса.
    Дано съм била полезна, пишете ако имате още въпроси
    Поздрави сърдечни
    Руслана

    # 41
    • София
    • Мнения: 39
    #Ерготерапия
    Здравейте,
    Тъй като все още не е много ясно какво е Ерготерапия и кога може да се обърнем към ерготерапевт, бих искала да ви запозна Simple Smile
    “ Кога помага ерготерапията?-
     Вероятно не е никак лесно за един родител да избере правилния подход към детето си или да намери подходящ специалист, който да отговори на въпросите които родителите имат, свързани с развитието на техните деца. Именно поради тази причина, бихме  искали да ви дадем малко информация кога помага ерготерапията.
    Фокуса на ерготерапевтичната практика е върху основните сфери на дейност характерни за всяко дете:
    Самообслужване
    Обучение
    Игри

    Тези три сфери имат базисно значение за развитието на всяко дете, и именно за това те са обект на стимулиране и развиване. Често пъти, за да се включи детето в различни дейности, то трябва да има развити определени умения- баланс и координация, двигателно планиране, пространствена ориентация, сензорно базирано планиране, фина моторика, сензорна интеграция и др.
    Ако забележите че вашето дете изпитва затруднения с  включването с ежедневни дейности или самостоятелното изпълнение на дейности характерни за възрастта, то имате основание да се консултирате с ерготерапевт. Ерготерапевт може да помогне когато едно дете изпитва затруднения с:
    дейности в дома, училището и приятелската компания
    Има нужда от непрестанно присъствие на родител по време на игра
    Затруднения при игра на имитация
    Неизследва и не играе целенасочено и функционално с играчки
    Повтаря една и съща игра/дейност многократно с часове
    Не се включва в играта на други деца системно
    Трудно се концентрира и задържа вниманието си в една дейност
    Трудно следва вербални инструкции и завършва дадена задача
    Трудно научава нови игри/дейности/училищни задачи
    Тича безцелно в стаята, без да задържа вниманието си върху предмет или игра
    Непрестанно се движи, скача
    Често се спъва, пада, блъска се в предмети
    Трудности с училище или детската градина
    Неиграе с топка
    Трудно координира двете половини на тялото
    Не може да държи молив/маркер/ножица
    Трудности със обличане/събличане, обуване/събуване, закопчаване/откопчаване, миене на ръце, къпане и др.

    Трябва да помним, че децата са различни и определени умения и включването в дейности се случват индивидуално, въпреки това, ако смятате, че детето ви изпитва затруднения с гореописаните умения, моля свържете с ерготерапевт.

    # 42
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте,
    Ето как помага #Ерготерапията

    Ерготерапията  помага на хората изправени пред различни предизвикателства- социални, здравни, психически, да участват в ежедневни дейности, които са важни за тях, като бъдат максимално самостоятелни при изпълнението им.

    Ерготерапевтите могат да помогнат да се върнете към живота, който обичате. Ние осъзнаваме, че едно заболяване или временна невъзможност за участие в любими дейности, могат да бъдат опустошителни и че огромна част от терапевтичния процес включва възможността да участвате в ежедневието си по начини, които са важни и значими за вас.
    Играта е водещ метод в ерготерапията, тя е организирана така че да следва детето, да използва силните му страни, за подобряване на слабите, следва нуждите му и подпомага цялостото му социално и физиеческо развитие.

     Как работи ерготерапевтът с деца:
      Установява съвместно с родителите и детето трудностите, с които то се сблъсква при изпълнение на  ежедневните дейности.
      Подбирa значими за детето дейности/игри и ги адаптира, ако това се налага, с цел да стимулира неговото развитие и независимост.
      Прави оценка и препоръчва оборудване и адаптиране на околната среда с цел обезпечаване на достъпност, независимост и безопасност.
      Стимулира положителни модели на поведение при деца, които изпитват затруднения в ежедневната си комуникация
      Работи с деца със сензорни нарушения или дефицит на вниманието с цел подобряване на техните умения и включването им в дейности, които биха имали положителен ефект
       Извършва цялостен подбор на значими за детето дейности.
      Ерготерапевтите спомагат за компенсирането на трайно увредени функции чрез адаптиране на домашната и училищната среда.

    Нашата роля е да  бъдем ваш партньор, като помагаме на детето и цялото семейство да установи своите терапевтични цели - и след това да работим с вас, за да намерим точните интервенциите, оборудването, които работят най-добре за ВАС, за да стигнете до там, където искате да бъдете.

    # 43
    • Мнения: 11
    Здравейте!
    Дъщеря ми е вече голяма, завърши магистратура, но има един страх от изпити, сега съответно от интервюта за работа. Справя се с изпитите, защото е умна, но ѝ е много притеснено, нервно. Не желае да учи повече, дори за магистратурата с голямо колебание се записа и то защото бакалавърската степен е прекалено обща. Склонна е към депресивни състояния.
    Аз прочетох статия за диспраксията и отбелязах неща, които забелязвах в моята дъщеря, но все обяснявахме с интровертност, притеснителност, сврухчувствителност и наследена от баща ѝ разсеяност. Имам предвид неща като: не може да каже, дори в гимназията вече, от колко часа им е примерно голямото междучасие, като студентка все не помни от коя точно дата им е ваканцията или на коя дата си е купила билет да се прибере - все казва: Момент, ще погледна и ще ти кажа; когато решава задача често не получава верния отговор, защото ако на предходния ред на уравнението е било числото 37, на следващия ред тя го преписва като 73, отивала съм да занеса чадър или нещо друго забравено в училище и я откривам да стои в класната стая в междучасията напълно индиферентна към другите деца - те тичат, говорят, смеят се, тя си стои на чина и гледа нанякъде ...
    Не знам, дали не е прекалено късно. Какво мога да очаквам да се подобри при нея, ако работи известно време с ерготерапевт? Към момента основното, което ме притеснява, е, че се чувства неуверена и се притеснява от изпити и всякакви подобни изпитания.

    # 44
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте!
    Дъщеря ми е вече голяма, завърши магистратура, но има един страх от изпити, сега съответно от интервюта за работа. Справя се с изпитите, защото е умна, но ѝ е много притеснено, нервно. Не желае да учи повече, дори за магистратурата с голямо колебание се записа и то защото бакалавърската степен е прекалено обща. Склонна е към депресивни състояния.
    Аз прочетох статия за диспраксията и отбелязах неща, които забелязвах в моята дъщеря, но все обяснявахме с интровертност, притеснителност, сврухчувствителност и наследена от баща ѝ разсеяност. Имам предвид неща като: не може да каже, дори в гимназията вече, от колко часа им е примерно голямото междучасие, като студентка все не помни от коя точно дата им е ваканцията или на коя дата си е купила билет да се прибере - все казва: Момент, ще погледна и ще ти кажа; когато решава задача често не получава верния отговор, защото ако на предходния ред на уравнението е било числото 37, на следващия ред тя го преписва като 73, отивала съм да занеса чадър или нещо друго забравено в училище и я откривам да стои в класната стая в междучасията напълно индиферентна към другите деца - те тичат, говорят, смеят се, тя си стои на чина и гледа нанякъде ...
    Не знам, дали не е прекалено късно. Какво мога да очаквам да се подобри при нея, ако работи известно време с ерготерапевт? Към момента основното, което ме притеснява, е, че се чувства неуверена и се притеснява от изпити и всякакви подобни изпитания.
    Здравейте,
    ерготерапията има какво да предложи за състоянието на дъщеря си, но се чудя дали психолог  или така наречените "life coutch няма да се по-добрия избор, но имайте предви, че вашата дъщеря трябва да е съгласна и заявката да идва от нея, а не от вас.
    Поговорете с нея, обяснете и своите тревоги, тя да сподели своите и нека фокуса на разговор да е към това,какви са нейните силни черти, силни качества, кога и как ги използва, в какви ситуации, нека помисли, дали е самостоятелна, в какви дейности е самостоятелна и в какви има нужда от съдействие.
    Пишете ми на мейл,ако има имате още въпроси
    Поздрави
    Руслана

    # 45
    • Мнения: 552
    Здравейте,
    Търся някакво обяснение за сина си и попаднах на тази тема 🤗
    Не мога да преценя има ли проблем при него.
    Той е на 12 години. На ръст е доста нисък, на долна граница е, няма генетични нарушения. Физически е много активен. Отдават му се всякакви физически активности - плуване, каране на колело, футбол, тичане... Може да издържи доста дълго на физическо натоварване и това му е приятно.
    Не е така с ученето, обаче. Трябват му много уговорки и увещания, за да седне да учи. А като седне - все се чуди къде да си отклони вниманието. Сеща се, че е гладен, жаден, ходи му се до тоалетна... толкова е трудно да го накарам. А дори като седне, все се върти на стола, подскача, става, сяда.... , подлудява ме. А ако искам все пак нещо да понаучи, трябва все да му стоя на главата, за да го връщам на урока. Няма ли ме, нищо няма да научи.
    И за мен, и за него е мъчително.
    Вече си мисля, че може да не е само мързел или хитруване от негово страна.
    Как бих могла да разбера има ли проблем?
    😥

    Последна редакция: ср, 18 ное 2020, 19:21 от Blue@

    # 46
    • София
    • Мнения: 2
    Здравейте,
    Търся някакво обяснение за сина си и попаднах на тази тема 🤗
    Не мога да преценя има ли проблем при него.
    Той е на 12 години. На ръст е доста нисък, на долна граница е, няма генетични нарушения. Физически е много активен. Отдават му се всякакви физически активности - плуване, каране на колело, футбол, тичане... Може да издържи доста дълго на физическо натоварване и това му е приятно.
    Не е така с ученето, обаче. Трябват му много уговорки и увещания, за да седне да учи. А като седне - все се чуди къде да си отклони вниманието. Сеща се, че е гладен, жаден, ходи му се до тоалетна... толкова е трудно да го накарам. А дори като седне, все се върти на стола, подскача, става, сяда.... , подлудява ме. А ако искам все пак нещо да понаучи, трябва все да му стоя на главата, за да го връщам на урока. Няма ли ме, нищо няма да научи.
    И за мен, и за него е мъчително.
    Вече си мисля, че може да не е само мързел или хитруване от негово страна.
    Как бих могла да разбера има ли проблем?
    😥

    Здравейте,
    моля да ме извините за закъснението с моето ви връщам отговор.
    Доста подробно сте описали с какво се справя сина ви с кои дейности има затруднения.  Ученете  е доста сложна дейност, която изисква не малко умения, които да са добре развити и да работят заедно, като например- организиране и планиране, включване на работната памет, ориентация в пространството, както физическото, така и на тетрадката, учебника, обработка на получената информация и слухово и визуално.
    От написаното от вас, оставам с убеждението, че не сатва дума само за чисто поведенчески отказа от учене и анагжиране с учебни дейности, а като че ли за нешо повече.
    Моя съвет е да направите консултация със специален педагог, може в детски клиничен психолог (мога да препоръчам Анета Атанасова), който да направи необходимите оценки, който биха могли да кажат за какво става дума. За съжаление, много често затрудненията при децата са "невидими" и е нужно намеса на специалист.
    От ерготерапевтична гледна точка, бих ви помолила да наблюдавате дали сина ви е самостоятелен в дейности типични за възрастта му, като - да си оправя леглото, статята, да участва в подредба на масата за вечеря, да помага в кухнята, да изхвърля доклука, да пазарува за себе си или за семейството , да организира срещи с приятели, ориентира ли се града и др. Всички тези дейносто изискват съшите умения, както и ученето.
    Надявам се да съм успяла да ви дам насоки, но все пак е нужно да се направи консултация при нужда разбира се.
    Поздрави
    Руслана

    # 47
    • Мнения: 552
    Много благодаря за подробния отговор! 🌺

    # 48
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте мили родители, днес бих искала да споделя с вас една кратка статия за това какво казва Ерготерапията за Дейностите от ежедневието, като бих искала да направим едно малко предизивикателство, за което ще разберете в края на статията !:purple_heart:

    Има редица дейности, в които ние се включваме ежедневно, дейности съобразени с възрастта, възможностите  и желанията ни, които допринасят за цялостното ни развитие.
    Тези дейности биха могли да бъдат ключови за стила ни на  учене и обработка на информацията, активното участие в дейности ни помагат да реализираме потенциала си.
    Ерготерапията казва, че включването и участието в дейности е и ЦЕЛ и СРЕДСТВО.
    Дейностите от ежедневния живот, в които децата се включват биха могли да бъдат:
    Хранене с ръце или прибори
    Пиене от чаша/сламка
    Ходене на тоалетна
    Обличане и събличане
    Обуване и събуване на обувки/пантофи
    Миене на ръце/коса, миене на зъби
    Къпане
    Игра с играчки
    Отивате в детск градина,  училище или университет
    Писане на домашна работа

    За някои деца и младежи  горе изброените простички задачи биха  представлявали голямо предизвикателство. Това може да се дължи на физически затруднения, проблеми в развитието или временна задръжка в усвояването на дадени умения..
    Ето няколко конкретни причини, които възпрепятстват включването на детето в дадена дейност от ежедневния живот
     Трудности при хранене с прибори,защото координация око-ръка не е добре развита
    Трудности при хранене, защото детето е чувствително към определени храни
    Трудности при къпане, защото има сензорни затруднения в някоя от 7-те сензорни сфери
    Трудности при самостоятелна  игра, поради занижени възможности на въображението
    Трудности в писането и внимание в час, защото тялото изпитва непрекъснато нужда да се движи и липсва фокус.
    Въпреки, че детето изпитва затруднения в участието в една или друга дейност, това не означава че не бива да го включваме в нея, да му предлагаме алтернатива на дейността или пък да адаптираме дейността/задачата, така че детето да се включи и да изпита удоволствие от участието си

    А вие, родители в какви дейности от ежедневито включвате вашите деца? Оставяте ли ги да се опита да бъдат самостоятелни или правите нещата вместо тях?
    С уважение
    Руслана-Ерготерапевт
    Hands Ok Hand

    # 49
    • Мнения: 812
    Опитвам да го оставям да е възможно най-самостоятелен (с оглед на това, че е на 1,8г.) Докато още ходехме на детски площадки го оставях да се отдалечи, винаги го наблюдавам и съм готова да скоча, но да не е залепен за полата на мама. Да се катери, да изучава, ако се спъне го уча да се изтупа и да стане. Сутрин мием зъбки заедно, давам му той да ми ние зъбите, питам го за мнение коя от две блузки иска.. Същевременно ако реши, че има нужда, може да ме гушка докато му омръзне. Оставям го да се заиграва сам с играчките, а когато иска ми носи играчка да играем заедно. Пускаме музика и танцуваме.
    Четем много приказки, познава си ги по кориците и избира коя да му чета. Обича за вълка и трите прасенца, докато чета показва по картинките, а след това играем-той е вълка, издухва ме и аз (прасенцето) падам, после аз съм вълка и го издухвам и той пада.
    С храненето имаме малко проблем, защото е злояд и е предизвикателство, но иначе той. храни всички, няма проблем с координацията
    Имам нужда от помощ за отказите, казвам ясно и категорично НЕ, без да крещя,не харесвам насилствените методи на възпитание или наказанията. След това опитвам с прости думи да обясня, че нещото е опасно/горещо/не е негово. Но не съм сигурна, че всеки път се справям, понякога той опитва да го обърне на игра или го прави, за да казвам НЕ.

    Последна редакция: ср, 02 дек 2020, 17:59 от Vivru

    # 50
    • София
    • Мнения: 39
    Здравейте на всички мами и татковци, баби и дядовци Simple Smile
    Днес бих искала да ви споделя една кратка статия която написах свързана с ПРАКСИС, термин който много специалисти позлват и бих искала да ви разкача, че това не е само двигателно планиране, а и.......

    Праксисът е неврологичен процес, при който чрез когницията предизвикваме някакво движение на тялото или по просто казано- при извършването на дадена дейност е необходимо възникването на намерение/идея за нея (идеация). Следваща стъпка е планирането на самото изпълнение, последвано от конкретното изпълнение.
    За праксиса са важни 4 големи сфери- идеация, двигателно планиране, изпълнение,обратна връзка, като всяк една от тези сфери е доста обширна и сложна. Например, за да планираме и организираме едно действие, ние трябва да имаме стабилна и добре развита схема на тялото, да имаме когнитивните умения да разбираме това което правим, да имаме добре развита билатерална координация, за да изпълним движението плавно, трябва да можем да разберем/усетим обратната връзка която получаваме от средата или друг човек по отношение на нашето изпълнение, за да може да го коригираме или адаптираме при следващо изпълнение. Праксиса  е сложен многоетапен процес, който често приемаме за даденост, защото се случва автоматично (на подсъзнателно ниво). Но как можем да разберем дали детето ни изпитват трудности в планирането и изпълнението на дейности? Ето няколко примера:
      Избягва дейности, изискващи сръчност(пр. Рязане с ножица, пъзели, писане и др.)
        Често се спъва, блъска се в предмети, движенията са  неумели/неловки
          Храни се доста мръсно, не усеща че имат храна по лицето, храни се с ръце
            Не може да кара колело или изпитва затруднения при каране на колело
              Ограничения при въображаема игра
                Трудности при координирането на двете ръце (пр.при закопчаване на копчета, вдигане на цип и др.)
                  Нежелание и трудности по време на часовете по физическо възпитание
                    Ограничена концентрация
                      Бавно завършва задачи в клас или в къщи
                        Трудно се самообслужва (пр. връзване на обувки, ползване на прибори за хранене)
                          Трудно създава приятелства с връстници, предпочита компания на възрастни

                          Ако забелязвате някой от тези състояния, но те да се повтарят повече от веднуж, може би е добре да направите консултация с ерготерапевт или психолог.
                          Дано ви е била позлена информацията
                          Поздрави
                          Руслана- магистър ерготерапевт

                          # 51
                          • Мнения: X
                          Здравейте Руслана, благодаря Ви за инициативата.
                          Нашият случай е следният. Имам син на 3 и половина години, роден нормално, физически здрав. Заради късно проговаряне имахме съмнения за аутизъм, които след няколко консултации и с напредване на времето се разсеяха. Детето проговори активно на 2,8 години, оказа се, че има голям пасивен речник, не е особено разговорлив, още говори във второ лице - Искаш хляб (вместо искам) например. Знае едноцифрените и двуцифрените числа, с малко помощ брои до сто. Научи сам азбуката на български и на английски, цветове, форми, плодове, зеленчуци, превозни средства, и др. може да разказва две приказки и знае две стихотворения наизуст. Наблюдението ми е, че фразите са му по-скоро наизустени, отколкото да ги използва спонтанно. Има слонска памет. Понякога, когато е нетърпелив за нещо пърха с ръце. Като беше малък ядеше абсолютно всичко, пиеше със сламка. Пиенето със сламка го забрави и не мога да го науча пак. Не може да възприеме, че трябва да смукне през сламката. Сокчета, бонбони и други такива аромати не обича. Пие само кисело мляко и вода. Откакто беше на 1,5 година спря да спи на обед, иначе през нощта спи 10 -11 часа. Има хубав сън. Знае имената на всички роднини, къде живее - град, адрес. Играе си с най-вече с колички - по предназначение. Влакчета, камиони. Обича много да четем книжки, наизустил е повечето приказки и ме поправя, когато объркам. Има чувство за хумор, реагира на шеги, често и той прави такива. Понякога си има някакъв негов си ред и се ядосва много, ако не стане на неговото - мама да седне на дивана, а тати на леглото или нещо такова. Извинявам се, че толкова дълго стана, но се опитвам да обясня максимално ситуацията. Понякога имам чувството, че може и да е в спектъра някъде, понякога си мисля, че може би не е. Конкретно моля за помощ по следните проблеми:

                          1. Не успях да го науча да ака на гърне. Въпреки, че махнахме памперса преди една година, с малката нужда нямаме никакви проблеми, даже вече се буди сух и сутрин (все още слагам нощен памперс), казва си, когато иска да пишка, няма издънки, но ака само в гащите. не иска по никакъв начин да седне на гърне / тоалетна и изпада в истерия като го накарам. Пробвам всякак, гледам да не го насилвам, защото имаше запек по едно време и ме е страх да не започне да се стиска. Просто изпада в истерия, плаче и се дърпа, ако го накарам да седне на гърне / тоалетна. Сигурно грешката е в мен, не знам защо така се получи. Награди предлагам, картинки гледаме с други деца, говоря и пак не се осмелява. Имам чувството, че го е страх по някаква причина. Моля за съвет какво да правя.

                          2. И другият ни проблем - откакто спрях да го храня в устата, т.е. на година и нещо беше, вече не иска да яде никаква супа / готвено. Само неща, които евентуално могат да се набодат на вилица, като напоследък яде вече почти предимно само тестени неща. С лъжица яде единствено кисело мляко с мед или без. Предлагам какви ли не нови неща, не насилвам, винаги с усмивка, с шеги, ние ядем пред него - той въобще не иска да опита, кара ме да махна чинията с новото ядене и е готов да заплаче. Почти всеки ден гледам да сервирам супи, различни консистенции, различни цветове, с надеждата, че някой ден ще се осмели да опита - само ги върти с лъжицата и си играе с тях. Забравих да кажа, че е гнуслив. Гнус го е от косъм, от някои по-лепнещи косистенции. Ако капне супа, мляко на масата, докато не го избършем не мирясва. Моля за съвет как да му разнообразя менюто.

                          Извинете за дългия пост. Предварително благодаря за времето, което ще отделите за нашия проблем.

                          # 52
                          • София
                          • Мнения: 39
                          Здравейте,
                          забавих се с отговора, защото ми се иска да ви дам максимално пълен отговор на двата основни въпроса, които имате. Вие сте дали много пълна информация, за което благодаря, ценно е когато имаме повече информация, и въпреки това е трудно да дам индивидулане отговор, който да съответства на  конкретните нужди на вашето детенце.
                          Все пак ето няколко идеи:
                          1. за ходенето по голяма нужда в гърнете- бъдете постоянни в това което искате от детето, не променяте често стратегиите си, за да не го объркате; четете книжки за ходете на гърне(мисля че малкия Каьо има такава история); сложете в банята картинка на дете което ходи до тоалетна и когато посещавате тоалетната му я показвайте, той може да я взима в ръка докато ака и след като приключи да я сложи на мястото и.
                          2. ядене на супа- слагайте хляб, за да стане на пупара; играйте игри наужким, като храните кукли, мечета и т.н; слагайте го да се храни с вас, ако може да остане поне 5 мин на масата; не го гонете в стаята за да яде, защото се хапва седнал  на столче и на масата; опитайте да не настоявате за няколко дена, да видим какво ще стане.
                          Знам че вероятно сте пробвали всичко което съм ви написала, но може би много важното нещо е , когато изберете една стратегия, не я променяте поне 2 или 3 дена, за да не объркваме детенце.
                          Ще се радвам, ако имате още въпроси, да се чуем по телефон и ако имате нужда да направим консултация.
                          Поздрави
                          Руслана

                          # 53
                          • София
                          • Мнения: 1 361
                          Здравейте! Много полезна тема. Имам прекрасен малък племенник, който имам проблем с изхождането.  
                          Споделям ви историята на проблема, написана от моята снаха, майка на Криси.

                          "Имам момченце почти на 3г.
                          Махнала съм дневния памперс Юли месец тази година. Слагам само нощем.
                          Изключително успешно се справи с пишкането, но имаме огромен проблем с изхождането.

                          Основният проблем, с който не можем да се справим повече от година вече е категоричният отказ да се изходи в гърне/тоалетна.
                          Изхожда се само и единствено в гащите и то прав или на колене докато играе на дивана. Без да каже, че има позив, та да отидем до тоалетната, просто го свършва в гащите прав и казва, че се е наакал в гащите.
                          Или казва, че му се ака и аз веднага го слагам на гърне, но стои известно време и става. Стиска се явно.

                          През Май месец мина през тежък запек, който след много време на хомеопатия + сироп, предписан от педиатъра пооправихме и вече изпражненията са с нормална консистенция.

                          Предполагам, че е възможно все още да помни запека от Май месец, макар и да е минало толкова време.
                          За съжаление хомеопатичното лечение, многото говорене и всякакви мотивации не дават резултат и все така не желае да се изходи на правилното място.
                          А вече ходи и на градина. Не можем да разберем причината за този отказ. Не знаем дали е страх, срам, не ни казва. Просто не иска.

                          Опитали сме всичко. Шоколадчета, други лакомства, които обича, книжка за лепене на стикерчета при успех, говорене колко е хубаво да се ака в тоалетната, а не в гащите. Че ще го боли коремчето, дупето, ако не ака където трябва. И с каране сме подхождали, и с мълчание и с мнооого говерене. Всичко. Имаме и книжки за акането. Облепих цялата тоалетна в картинки с животни да му е приятно, но не иска там.

                          Около Никулден някъде два поредни дни се изходи в гърнето, което беше велико събитие. Имаше си обещаните награди.
                          След това 3 поредни дни изобщо не се изходи, наложи се да направим клизма. Днес отново е 4-ти ден, в който не се изхожда.
                          Казва, че му се ака, слагам го на гърнето, но не свършва нищо и става. И така по няколко пъти на ден. На тоалетната не иска и да седне даже.
                          Вече съм наистина отчаяна, защото опитах всичко.

                          Какво бихте ме посъветвали?
                          Благодаря ви предварително!"
                          И аз ви благодаря предварително!

                          # 54
                          • София
                          • Мнения: 1 361
                          Здравейте, темата замря тотално? Нали не е спряна, щом не е заключена?

                          # 55
                          • Мнения: 2 249
                          Здравейте отново. Искам да попитам дали е в обсега на вашата специалност липсата на емпатия на децата (не знам как се нарича като термин). Детето е на 5 г и не умее да говори за чувствата си. Иначе Изразява чувства с жестове и изражение на лицето при определените ситуации. Не умее да се поставя на мястото на друг човек, който страда и не прави опити да го утеши, изглежда не разбира чувствата на околните. Когато близък човек си отиде, той не му липсва. Отстрани изглежда като безчувствено дете. Като се подхване въпрос за чувства, обръща темата.
                          * детето има ХАДВ

                          # 56
                          • София
                          • Мнения: 39
                          Здравейте отново. Искам да попитам дали е в обсега на вашата специалност липсата на емпатия на децата (не знам как се нарича като термин). Детето е на 5 г и не умее да говори за чувствата си. Иначе Изразява чувства с жестове и изражение на лицето при определените ситуации. Не умее да се поставя на мястото на друг човек, който страда и не прави опити да го утеши, изглежда не разбира чувствата на околните. Когато близък човек си отиде, той не му липсва. Отстрани изглежда като безчувствено дете. Като се подхване въпрос за чувства, обръща темата.
                          * детето има ХАДВ

                          Здравейте,
                          Емпатията се изгражда с времето.
                          Аз бих ви насочила към дедетски психолго.
                          Поздрави
                          Руслана

                          # 57
                          • София
                          • Мнения: 39
                          Здравейте! Много полезна тема. Имам прекрасен малък племенник, който имам проблем с изхождането.  
                          Споделям ви историята на проблема, написана от моята снаха, майка на Криси.

                          "Имам момченце почти на 3г.
                          Махнала съм дневния памперс Юли месец тази година. Слагам само нощем.
                          Изключително успешно се справи с пишкането, но имаме огромен проблем с изхождането.

                          Основният проблем, с който не можем да се справим повече от година вече е категоричният отказ да се изходи в гърне/тоалетна.
                          Изхожда се само и единствено в гащите и то прав или на колене докато играе на дивана. Без да каже, че има позив, та да отидем до тоалетната, просто го свършва в гащите прав и казва, че се е наакал в гащите.
                          Или казва, че му се ака и аз веднага го слагам на гърне, но стои известно време и става. Стиска се явно.

                          През Май месец мина през тежък запек, който след много време на хомеопатия + сироп, предписан от педиатъра пооправихме и вече изпражненията са с нормална консистенция.

                          Предполагам, че е възможно все още да помни запека от Май месец, макар и да е минало толкова време.
                          За съжаление хомеопатичното лечение, многото говорене и всякакви мотивации не дават резултат и все така не желае да се изходи на правилното място.
                          А вече ходи и на градина. Не можем да разберем причината за този отказ. Не знаем дали е страх, срам, не ни казва. Просто не иска.

                          Опитали сме всичко. Шоколадчета, други лакомства, които обича, книжка за лепене на стикерчета при успех, говорене колко е хубаво да се ака в тоалетната, а не в гащите. Че ще го боли коремчето, дупето, ако не ака където трябва. И с каране сме подхождали, и с мълчание и с мнооого говерене. Всичко. Имаме и книжки за акането. Облепих цялата тоалетна в картинки с животни да му е приятно, но не иска там.

                          Около Никулден някъде два поредни дни се изходи в гърнето, което беше велико събитие. Имаше си обещаните награди.
                          След това 3 поредни дни изобщо не се изходи, наложи се да направим клизма. Днес отново е 4-ти ден, в който не се изхожда.
                          Казва, че му се ака, слагам го на гърнето, но не свършва нищо и става. И така по няколко пъти на ден. На тоалетната не иска и да седне даже.
                          Вече съм наистина отчаяна, защото опитах всичко.

                          Какво бихте ме посъветвали?
                          Благодаря ви предварително!"
                          И аз ви благодаря предварително!

                          Здравейте,
                          моля да ме извините че се забавих с отговора толкова време, моля е грешката.
                          Браво на вас за махането на памперса през деня. За съжаление има не малко случи в които децата неискат да сядат на гърне по голяма нужда, което води до едни не леки поведения от тяхната страна , а ние родителите се чусим вече на къде и какво да опитаме.
                          Тък като явно се опиали доста неща, аз бих ви посъветвала, да започнете водене на бележки, кога,по кое време на деня се изхожда сина ви, водете бележките поне 2 седмици, за да имате достатъчно данни, след което започнете да го слагате в тези часове в които най-често се е изхождам. Дори да не свърши работата, вие бъдете постоянна и го правете това поне 3 или 4 седмици, без да се ядосвате, само напомнете че "акането се случва в тоалетната"
                          Детето на гърне ли ходи или на голямата тоалетна?
                          Давайте награда ,само ако работата е свършена където трябва.
                          Често пъти тежките констипации водят до известен регрес в трениранети на навици, като ходенето до тоалетна, ако медицинки всичко е ок вече, много вероятно причината да е емоционална.
                          Ако искате можете да се обърнете към детски психолог.
                          Поздрави
                          Руслана
                          П.С отново, моля да ме извините за забавянето

                          # 58
                          • София
                          • Мнения: 39
                          Здравейте, не съм пускала отдавна нова тема/статия, но тези дни много мислих за играта, за уменията нужни за игра и всичко това съобразено с възрастта. Та, едно едно четиво от мен,което се надявам да ви допадне и да даде отговори на въпроси които имате свързани с детската игра. Написаното е от ерготерапевтична гледна точка.
                          Възрастово развитие на уменията за игра


                          “Играта” е едно от онези неща за който се говори и пише много, както от родители, така и от различни специалисти.
                          Всички сме чували и чели статии в който се обсъжда, колко е важно децата да имат повече време за междучасие и свободна игра, децата учат най-лесно чрез игра, да оставяме децата да изследват и играят с различни материали, за да развиват сензорната система.
                          Вярвам че всички ще се съгласим, че играта е в основата на детството и води до много и важни социално-емоционални и образователни бенефити и резултати.
                          Но се чудя, колко от нас се замислят за стадиите на играта, за уменията нужни за игра съобразени с възрастта на детето, тийнейджъра и възрастния човек? В какви видове игра се очаква да се включва едно дете съобразено с неговата възраст?
                          0г-2г- “Сензомоторна игра”- характеризира се с изследване на усещанията и движеният, основна цел е удоволствието от тях, без правила и граници. Представете си бебе, което е “открило” че собствения му палец на крачето, може да е чудесна играчка за дъвчене или пък дете което току що се е научило да лази и открива че купата за вода на кучето е далеч по интересна от светеща и въртяща се играчка. Този стадии на играта включва дейности като- гоненица, имитация, хвърляне, изпускане на предмети, изваждане на предмети от кутии и прибирането им обратно.
                          1г до безкрай- “Игри наужким”- може да очаква появата на тази игра около първата година, ….
                          Самостоятелна игра” - случва се обикновено през първите две години, детето играе със собствени играчки, в близост може да има друго дете и ако те не си взаимодействат, това не е проблем, очаква се децата да се включат в по-социална игра в други деца след 3 годишна възраст.
                          2г -4г.- “Символна игра”- детето умее да използва въображаеми или нереални предмети като част от играта “наужким”. Представете си едно малко дете, което сипва кафе на мама от въображаем чайник или пък дете което храни с вилица и въображаема храна своето мече. Това е Символна игра и тя може да бъде усложнявана с порастването на детето или пък включването на връстници в играта.
                          2г-4г- “ Конструиране”- появява се в символанта игра и позволява на малкото дете да използва материали с който да конструира, строи базисни фигури, като използват дървени блокчета, за да построи мост или гараж. В тази възраст и през тази игра, децата започват да демонстрират собствените си изследователски и креативни умения.
                          Във възрастта  след 3г се наблюдава преминаване от Самостоятелна игра към Паралелна такава. Това означава че децата могат да играят едно до друго и вероятно ще има малка интеракция помежду им, но може би ще забележим че те започват да се имитират един друг.
                          4г-7г- Социални и по сложни Асоциативни игри- в тези игри, децата се асоциират  едно с друго, като важна част от една дейност, която предполага някакъв вид споделяне на материали, играчки, думи… Представете си група от деца на възраст между 5г. и 6г. Който участва в свободна игра и взимат от една и съща кутия дървени блокчета. В тази фаза на играта, децата могат да споделят материали, но не е задължително да координират собствената си игра с останалите.
                          7г-11г.- “Игри с правила”- в тази възраст децата участват активно в игри които имат правила (шах, баскетбол, футбол). Правилата биха могли да бъдат “официални” или “ неофициални”- такива които са измислени на момента. В този период децата са доста “обсебени” от правилата и много от нас остават така дори и като станат възрастни хора Simple Smile. Именно в тази възраст става и преминаването от Асоциативна игра към Кооперативна игра, давайки възможност на децата да работят заедно и да постигат резултати заедно в организирани активности е много ценно.

                          Поздрави
                          Руслана

                          # 59
                          • Мнения: 1
                          Здравейте, имам близнаци на 3г и 2м момиче и момче. Синът ми има забавяне в развитието и аутистични маркери, от месец посещава психолог, но все още нямат свободни часове за ерготерапия и не я е започнал. Като цяло няма двигателни проблеми, има очен контакт, но не говори, не може да се храни сам и още е с памперс. Сестричката му също отказва да ползва гърне, въпреки че преди година беше започнала. Според психоложката в яслата е солидарна с брат си. Бихте ли препоръчали някакви упражнения, с които да може да напреднем там. За съжаление от както започна тази Ковид криза почти не посещават ясла и се гледаме сами вкъщи и това не се отразява добре и на двамата. Благодаря

                          # 60
                          • София
                          • Мнения: 39
                          Здравейте, имам близнаци на 3г и 2м момиче и момче. Синът ми има забавяне в развитието и аутистични маркери, от месец посещава психолог, но все още нямат свободни часове за ерготерапия и не я е започнал. Като цяло няма двигателни проблеми, има очен контакт, но не говори, не може да се храни сам и още е с памперс. Сестричката му също отказва да ползва гърне, въпреки че преди година беше започнала. Според психоложката в яслата е солидарна с брат си. Бихте ли препоръчали някакви упражнения, с които да може да напреднем там. За съжаление от както започна тази Ковид криза почти не посещават ясла и се гледаме сами вкъщи и това не се отразява добре и на двамата. Благодаря

                          Здравейте,
                          благодаря че се обръщате към ерготерапевт за идеи.
                          На първо място бих ви посъветвала да включвате и двете деца във всичко което правите в къщи и е подходящо за децжата разбира се- слаган/ване на пране в пералнята, бърсане на масата, самостоятелно хвърляне на пампери в кофата, хвърляне на боклук в кофата, насърчвайте саностоятелност при миене на ръце, лице, обуване/събуване на обувки и дрехи, осатвяйте децата да игратя в различни материали(плателин, пясък, камъчета, пяна, тесто и др.)
                          От поста ви разбирам че имате нужда от съвет за трениране на позлване на гърне, така ли е  или греша?
                          Бих насочила да съберете данни в рамките на 2 седмици примерно, колко често е пълен памперса, по кое време пишка детето, и точно в тези часове да го слагате на гърне, но е нужда да бъдете стриктна и последователна, а не да се откажете на първата седмица. Научаването на позлване на гърне/тоалетна е дълъг процес.
                          Пожелавам успех, ако не съм успяла да ви бъда ползна или не съм разбрала правилно въпроса ви, ако имате нужда свържете с мен на ruslanaanastasova@gmail.com
                          Поздрави
                          Руслана

                          # 61
                          • Мнения: X
                          Според вас до колко е правилно ерготерапевтът да прегръща детето, дори и да е било спонтанна прегръдка от детето, особено ако се знае, че това е дете с проблеми в привързаността и за това е предупредено.

                          # 62
                          • София
                          • Мнения: 39
                          Според вас до колко е правилно ерготерапевтът да прегръща детето, дори и да е било спонтанна прегръдка от детето, особено ако се знае, че това е дете с проблеми в привързаността и за това е предупредено.

                          Здравейте,
                          интересен въпрос задавате, свързан с етиката на професийте който са ангажирани с работата с деца.
                          Аз ще ви отговоря по следния начин- не съм запозната със цялата ситуация и въпроса ми е малко изваден от контекста. Ако детето се е наранило и е протегнало ръце за помощ и прегръдка, не е проблем, ако детето само е тръгнало към терапевта за прегръдка би било странно да не му се откликне на прегръдката. Вие казвате че колегата е предупреден за трудността с привързаността, и явно е спонтанна реакция. Може би е добре  да поговорите с терапевта си и уточнете нещата, особенно ако терапевта работи добре с детето ви. В работата с деца е важна връзката която изграждаме с тях и ако трябва да бъда честна с вас, това отнема доста време, а тази връзка е ключ към терапевтичната работа.
                          Не съм сигурна че ви отговорих на въпроса, но определно възбудихте доста въпроси в мен.
                          Поздрави
                          Руслана

                          # 63
                          • Мнения: 3 759
                          Здравейте,Руслана.Имам момченце на 3,8г.със сензорни проблеми,съмнение за ДЦП лека форма,неуточнена диагноза.Проблемът при сина ми е,че стъпва предимно на пръсти,често се спъва,разсейва се,не си гледа в краката и се удря в предмети.От малък има проблем и с храненето.Отвращава се от повечето храни,гнус го е,не иска да докосва и опитва нищо по-различно от това,с което е свикнал.Яде само пасирана храна и тестени неща и не желае да се храни сам.Няма мотивация да се обслужва сам.Ако опита и не се справи от раз,се ядосва и се отказва.От скоро се научи да кара колело с помощни колела и тротинетка,но ходенето на пръсти продължава.Притеснена съм тази походка да не се отрази на стойката му и да не доведе до скъсяване на ахилесовите сухожилия.Бихте ли ми препоръчали някакви упражнения,които да правим вкъщи.

                          # 64
                          • София
                          • Мнения: 39
                          Здравейте,Руслана.Имам момченце на 3,8г.със сензорни проблеми,съмнение за ДЦП лека форма,неуточнена диагноза.Проблемът при сина ми е,че стъпва предимно на пръсти,често се спъва,разсейва се,не си гледа в краката и се удря в предмети.От малък има проблем и с храненето.Отвращава се от повечето храни,гнус го е,не иска да докосва и опитва нищо по-различно от това,с което е свикнал.Яде само пасирана храна и тестени неща и не желае да се храни сам.Няма мотивация да се обслужва сам.Ако опита и не се справи от раз,се ядосва и се отказва.От скоро се научи да кара колело с помощни колела и тротинетка,но ходенето на пръсти продължава.Притеснена съм тази походка да не се отрази на стойката му и да не доведе до скъсяване на ахилесовите сухожилия.Бихте ли ми препоръчали някакви упражнения,които да правим вкъщи.

                          Здравейте ,
                          първо да се извиня за малкото забавяне с отговора.
                          Добре е да е знае каква е причината за ходенето на пръсти, но при описаното от вас (съмнение за ДЦП и затруднения със сензорната интеграция), мисля че става ясно в общи линии, но все пак може би е добре да спомена някой от причните за ходене на пръсти:
                          - Стегнати мускули в задната част на подбедрицата (мускули на прасеца )
                          - Слаб мускул в предната част на подбедрицата им (предната тибиалис помага за отдръпване на крака ви от земята)
                          - сензорни затруднения и да не харесват петите си на земята
                          - Неизвестна причина
                          Добре е да започнете да вклювате не само пасирана храна, лека полека, без да насилвате нещата, но това е важен елемент от цялостонто развитие на дететнце. Чудесно е че се е научил да кара колело, а това е доста сложна дейност от към планиране, кординация и баланс Simple Smile
                          Преди дам идеи за упражнения, ще ви помоля да направите няколко наблюдения:
                          - на пръсти ли е през цялото време докато ходи?
                          -когато е с обувки пак ли ходи на пръсти?
                          - може ли все пак да отпусне ходилото до земята?
                          Ето моите предложениия за упражнения които може да правите, но имайте предвид че това не е рецепта и не мога да обещая че ходенето на пръсти ще изчезне. (то е типично в периода на прохождане и обикновенно изч3зва до около 2г или 2,6)
                          - упражнения за разтягане
                          - упражения за засилване на кускулатурата
                          - вижте тозиhttps://llatherapy.org/7-exercises-to-decrease-toe-walking/?fbcl … vdcmWatsXyNOy_Xcs има чудесни снимки на който е показано как точно да изпълнявате упраженията

                          Поздрави
                          Руслана
                          Оставам на разположение

                          # 65
                          • Мнения: 3 759
                          Благодаря Ви много за изчерпателния отговор.Относно ходенето на пръсти,специалистите казват различно.Ходили сме при ортопед,невролог,физиотерапевт.
                          Ортопедите смятат,че ходи така по навик и не намират отропедичен проблем,освен че детето е с много еластични стави.Неврологът смята,че мускулният тонус в долните крайници е повишен.Може да стъпва на цяло стъпало.Когато му направя забележка,започва да стъпва на цял крак,стабилно но после пак започва да върви по своя си начин.Не ходи така през цялото време,но бих казала че ходенето на пръсти преобладава.С твърди обувки когато сме навън,по-рядко се случва.

                          # 66
                          • Мнения: 931
                          Здравейте! Flowers Tulip "Случайно" открих темата, зачетох се и реших да споделя моите терзания, с надеждата да ми дадете някакъв съвет. Дъщеря ми е на 4,7г. Да разкажа малко за нея, отговаряйки предварително на въпроси, които досега са ми задавали. Силно желано (второ) дете, зачената нормално, родена нормално, без упойки, и двете не сме пили никакви лекарства (аз от много години, а тя никога), изцяло на класическа хомеопатия сме. Никога не е лежала в болница и не изпитвала силен стрес. Кърмих я 8 месеца, като първите 6 месеца беше изцяло на кърма. Захранена на 6+ месеца, там всичко мина като по учебник. До 3-годишна възраст се хранеше балансирано, не познаваше т. нар. боклукчави храни. После като тръгна на градина нещата малко се промениха, но пак не мога да се оплача. Единствено, че не иска да яде плодове в цял вид. Давам ѝ пасирани, в кисело мляко. Иначе дъвче всичко останало, нормално. Като цяло развитието и в първите 2 години беше в норми, с тази разлика, че не проговори, когато "трябва". Имала е гукане, лепетна реч, очен контакт, усмивки и т. н. Не е имало нищо, което да ми подскаже проблем. Проходи точно на 1 година, преди това пълзеше, изправяше се...както казах всичко в норми. След втората година започна да си отмества погледа, когато искам да я снимам. Много чувствително, емоционално и сензитивно дете. Забравих да кажа, че на 3 месеца отключи атопичен дерматит, имала е тежки моменти (предполагам, че това по някакъв начин може да е повлияло на психо-емоционалното ѝ развитие), овладявали сме всичко само с хомеопатия, а вече почти го израстна (обривите).
                          Гледах си я до 3 години, след това тръгна на детска градина и оттам се засилиха притесненията ми. Тя все още не беше проговорила, трудно се адаптира, в смисъл не се включваше в общите занимания, не осъзнаваше авторитетите, не беше самостоятелна (хранене, ползване на тоалетна, обличане - към тези неща и у дома не проявяваше интерес). Учителките приеха случая присърце, опитаха се и продължават да я приобщават. Има напредък, вече е втора група. Все още не мога да кажа, че е проговорила хубаво, но вече знае и използва много думи, отговаря на кратки въпроси, може да се храни сама, но изглежда ѝ е трудно и предпочита да я хранят. Същото е и с обличането. Без памперс - дневен и нощен е от 3-годишна. Контролира се отлично, но не казва, кога има нужда.Чака да ясложат на гърне, често дава сигнали, но някой трябва да я наблюдава. Като цяло напредна с говора, знае стотици думи, свързва по две думички, но рядко. Предпочита да отговаря с една дума. Абсурд е да разкаже нещо. Може да брои до 10 предмета, знае азбуката без грешка, може да отделя първата буква от думички без да ги вижда, реди пъзели, познава форми, цветове, има логическа мисъл. Много е привързана към нас, контактува отлично, все търси внимание, обича да я гушкаме, имитира отлично, но само което тя реши. Разбира на 80% като ѝ говорим. В детската градина много ѝ харесва (влиза и излиза с усмивка), но не може да се впише в групичката. Рядко изпълнява това, което се изисква от нея. Според мен липсата на комуникация/реч е една от основните причини. Когато децата са 1-3 играе с тях, прегръщат се, подават си топка, но ако са много, тя някак си се стресира и ги наблюдава отстрани. Обожава да разглежда книжки и по тях много говори - казва какво вижда, кой какво прави и т. н. Обича и да ме изпитва. Grinning Ходи на логопед и психолог от 3-годишна.Не сме правили някакви по-сериозни обследвания, защото виждам прогрес и че и става все по-общителна. Определено има голям напредък, но все още е далече от връстниците си. Много дълго стана, извинявам се и предварително благодаря!  Green Heart

                          Последна редакция: пн, 24 май 2021, 15:40 от d@indi

                          # 67
                          • Мнения: 5 160
                          Благодаря Ви много за изчерпателния отговор.Относно ходенето на пръсти,специалистите казват различно.Ходили сме при ортопед,невролог,физиотерапевт.
                          Ортопедите смятат,че ходи така по навик и не намират отропедичен проблем,освен че детето е с много еластични стави.Неврологът смята,че мускулният тонус в долните крайници е повишен.Може да стъпва на цяло стъпало.Когато му направя забележка,започва да стъпва на цял крак,стабилно но после пак започва да върви по своя си начин.Не ходи така през цялото време,но бих казала че ходенето на пръсти преобладава.С твърди обувки когато сме навън,по-рядко се случва.
                          Извинете, че се намесвам, но мога да ви предложа да потърсите специалист, който работи със задържани примитивни рефлекси. Понякога това, което описвате, се дължи на задържан тонично-лабиринтен рефлекс.

                          # 68
                          • София
                          • Мнения: 2
                          Здравейте! Flowers Tulip "Случайно" открих темата, зачетох се и реших да споделя моите терзания, с надеждата да ми дадете някакъв съвет. Дъщеря ми е на 4,7г. Да разкажа малко за нея, отговаряйки предварително на въпроси, които досега са ми задавали. Силно желано (второ) дете, зачената нормално, родена нормално, без упойки, и двете не сме пили никакви лекарства (аз от много години, а тя никога), изцяло на класическа хомеопатия сме. Никога не е лежала в болница и не изпитвала силен стрес. Кърмих я 8 месеца, като първите 6 месеца беше изцяло на кърма. Захранена на 6+ месеца, там всичко мина като по учебник. До 3-годишна възраст се хранеше балансирано, не познаваше т. нар. боклукчави храни. После като тръгна на градина нещата малко се промениха, но пак не мога да се оплача. Единствено, че не иска да яде плодове в цял вид. Давам ѝ пасирани, в кисело мляко. Иначе дъвче всичко останало, нормално. Като цяло развитието и в първите 2 години беше в норми, с тази разлика, че не проговори, когато "трябва". Имала е гукане, лепетна реч, очен контакт, усмивки и т. н. Не е имало нищо, което да ми подскаже проблем. Проходи точно на 1 година, преди това пълзеше, изправяше се...както казах всичко в норми. След втората година започна да си отмества погледа, когато искам да я снимам. Много чувствително, емоционално и сензитивно дете. Забравих да кажа, че на 3 месеца отключи атопичен дерматит, имала е тежки моменти (предполагам, че това по някакъв начин може да е повлияло на психо-емоционалното ѝ развитие), овладявали сме всичко само с хомеопатия, а вече почти го израстна (обривите).
                          Гледах си я до 3 години, след това тръгна на детска градина и оттам се засилиха притесненията ми. Тя все още не беше проговорила, трудно се адаптира, в смисъл не се включваше в общите занимания, не осъзнаваше авторитетите, не беше самостоятелна (хранене, ползване на тоалетна, обличане - към тези неща и у дома не проявяваше интерес). Учителките приеха случая присърце, опитаха се и продължават да я приобщават. Има напредък, вече е втора група. Все още не мога да кажа, че е проговорила хубаво, но вече знае и използва много думи, отговаря на кратки въпроси, може да се храни сама, но изглежда ѝ е трудно и предпочита да я хранят. Същото е и с обличането. Без памперс - дневен и нощен е от 3-годишна. Контролира се отлично, но не казва, кога има нужда.Чака да ясложат на гърне, често дава сигнали, но някой трябва да я наблюдава. Като цяло напредна с говора, знае стотици думи, свързва по две думички, но рядко. Предпочита да отговаря с една дума. Абсурд е да разкаже нещо. Може да брои до 10 предмета, знае азбуката без грешка, може да отделя първата буква от думички без да ги вижда, реди пъзели, познава форми, цветове, има логическа мисъл. Много е привързана към нас, контактува отлично, все търси внимание, обича да я гушкаме, имитира отлично, но само което тя реши. Разбира на 80% като ѝ говорим. В детската градина много ѝ харесва (влиза и излиза с усмивка), но не може да се впише в групичката. Рядко изпълнява това, което се изисква от нея. Според мен липсата на комуникация/реч е една от основните причини. Когато децата са 1-3 играе с тях, прегръщат се, подават си топка, но ако са много, тя някак си се стресира и ги наблюдава отстрани. Обожава да разглежда книжки и по тях много говори - казва какво вижда, кой какво прави и т. н. Обича и да ме изпитва. Grinning Ходи на логопед и психолог от 3-годишна.Не сме правили някакви по-сериозни обследвания, защото виждам прогрес и че и става все по-общителна. Определено има голям напредък, но все още е далече от връстниците си. Много дълго стана, извинявам се и предварително благодаря!  Green Heart
                          Здравейте,
                          Извинявам се че отговарям с малко закъснение.
                          Описали чудесно какво може вашето детенце, какво харесва, с какво се справя и с кои дейности има известни затруднения. Първо искам да ви уверя, че колкото повече насърчвате самостоятелност и усещане за справяне с каквато и да било дейност, толкова по добре и толкова по бързо дейността ще бъде овладяна.
                          В началото на поста си казвате, че имате нужда от съвет, но от написаното виждам че вие сте поели по определен терепаевтичен път който да съдейства на вашето детенце и ако виждате напредък, значи е правилния път. Това което ще добавя е, да я включвате във всичко което правите у дома, готвене, месене, бъркане, сипване, измерване, прибиране на пране, слагане на пране в перашнята, нека си носи раницата от и до градина, това е важно за проприоцептивната система, насърчавайте я да ви подава неща, пазарувайте заедно, оставяйте да я намира неща в магазина, да подав паричките на продавача,. Ако ми оставите мейл, мога да ви изпратя списък с подходящи за възрастта дейности, които са терапевтиюнич но се случва в домашни условия.
                          Оставам на разположение.
                          Руслана

                          # 69
                          • Мнения: 931
                          Здравейте,
                          Извинявам се че отговарям с малко закъснение.
                          Описали чудесно какво може вашето детенце, какво харесва, с какво се справя и с кои дейности има известни затруднения. Първо искам да ви уверя, че колкото повече насърчвате самостоятелност и усещане за справяне с каквато и да било дейност, толкова по добре и толкова по бързо дейността ще бъде овладяна.
                          В началото на поста си казвате, че имате нужда от съвет, но от написаното виждам че вие сте поели по определен терепаевтичен път който да съдейства на вашето детенце и ако виждате напредък, значи е правилния път. Това което ще добавя е, да я включвате във всичко което правите у дома, готвене, месене, бъркане, сипване, измерване, прибиране на пране, слагане на пране в перашнята, нека си носи раницата от и до градина, това е важно за проприоцептивната система, насърчавайте я да ви подава неща, пазарувайте заедно, оставяйте да я намира неща в магазина, да подав паричките на продавача,. Ако ми оставите мейл, мога да ви изпратя списък с подходящи за възрастта дейности, които са терапевтиюнич но се случва в домашни условия.
                          Оставам на разположение.
                          Руслана
                          Много благодаря за отговора. Simple Smile Опитвам се да правя споменатите от Вас неща. Раничката от/до градината сама си я носи без проблем. Сама обува чорапи, по-широки дрехи (особено моите рокли Smiley), обувки...но само когато си играе. Като ме види да правя сладкиш, веднага си взема столчето, качва се и почва да помага. Насърчавам я и да се храни сама, но го прави с удоволствие, само когато яде любима храна (например сладолед, бисквити и т. н). В магазини скоро не съм я водила, от една страна заради пандемията, от друга, защото там е доста непослушна. Почва да взема от рафтовете много неща, по някое време почва да плаче и да иска да излизаме. Но това беше преди повече от година. Аз мисля, че тя има някакъв сензорен проблем. Някои неща ги преодоля - преди искаше навън само да я нося, сега върви на дълги разстояния без проблем. Преди не искаше да влизаме на детска площадка, когато има хора, сега влизаме нормално, понякога си закрива лицето (все едно я е срам). Миналото лято пищеше от морето, през цялото време беше вкопчена в мен, истински ужас изпитва от тази огромна водна площ. Ние живеем на морето и преди години е ходила, пак я беше страх, но съвсем поносимо. Сега тази година не знам още, направо не смея да я заведа. Иначе цяла година  повтаря "морето, морето, пясъка, кофички, лопатки"- с любов, гледа го на картинки, на видео, но ако реално тръгнем натам, не знам... Исках да попитам, дали да потърся консултация с ерготерапевт в нашия град, дали би помогнал в случая. Лятото ще продължи да ходи на логопед, от психолога малко ще си почине...и евентуално мога да потърся ерготерапевт, дори не знам дали има такъв в Бургас.
                          P.S. Изпращам мейл на лични. Благодаря! Green Heart

                          # 70
                          • София
                          • Мнения: 39
                          Благодаря Ви много за изчерпателния отговор.Относно ходенето на пръсти,специалистите казват различно.Ходили сме при ортопед,невролог,физиотерапевт.
                          Ортопедите смятат,че ходи така по навик и не намират отропедичен проблем,освен че детето е с много еластични стави.Неврологът смята,че мускулният тонус в долните крайници е повишен.Може да стъпва на цяло стъпало.Когато му направя забележка,започва да стъпва на цял крак,стабилно но после пак започва да върви по своя си начин.Не ходи така през цялото време,но бих казала че ходенето на пръсти преобладава.С твърди обувки когато сме навън,по-рядко се случва.
                          Извинете, че се намесвам, но мога да ви предложа да потърсите специалист, който работи със задържани примитивни рефлекси. Понякога това, което описвате, се дължи на задържан тонично-лабиринтен рефлекс.
                          Здравейте,
                          намесвате много адекватно дори. Наистина е възможно да става дума за задържан рефлек, не успешно интегриран когато е трябвало.

                          # 71
                          • София
                          • Мнения: 1 493
                          Здравейте, бихте ли споделили какво трябва да миже да прави дете на година и два месеца (като двигателна активност и чисто поведенчески), за какво трябва да следят родителите, кое би било притеснително?

                          # 72
                          • София
                          • Мнения: 39
                          Здравейте, бихте ли споделили какво трябва да миже да прави дете на година и два месеца (като двигателна активност и чисто поведенчески), за какво трябва да следят родителите, кое би било притеснително?
                          Здравейте,
                          всяко дете се развива със свое собственно темпо, но разбира се има норми и граници които са ориентир за нас родителите и е важно да ги знаем и да наблюдаваме дали бебето/детето преминава през всички важни етапи през който е нужно да премине. Бих искала да ви напоня че все един етап от развитието е като "прозорец от време" т.е не е един ден, а може да продължи няколко седмици или месеци.(пример: самостоятелен седеж- може да продължи между 4 и 9 месец)
                           Детенце на 1г. и 2 м би следвало да може:
                            всободно да се придържа към стабилни предмети с ръце
                            свободно да се придвижва подпирайки се към стабилни предмети
                            свободно да става и сяда и да се изправя самостотятелно
                            ходене с помощ от възрастен, а може и вече да е самостотелно, макар и нестабилно
                            манипулиране с играчки- хващане, подаване от едната в другата ръка, подаване на друг човек, вгнездяване
                            самостотелно хранен с познати храни, които са безопасни разнира се (хранен с ръце имам предвид)
                            може да изпълнява инструкция в една стъпка (виж, дай...)
                            има звуци, може дори думи- мама, тата
                            може да изкачва и слиза по стъпала лазейки
                            позлва двете ръце при игра
                            посочва
                            драска с молив/тебешир/маркер..

                          Ако обаче вашето дете пада често, спъва се често, не успява да забележи стена или предмет и се спъва, не се интересува от собствените си двигателни умения и не изследва средата, може да направите консултация с вашия предиатър или ерготерапевт.
                          Надявам се съм била полезна!
                          Поздрави
                          Руслана

                          Общи условия

                          Активация на акаунт