Консултации с ерготерапевт

Здравейте,
благодаря че се обръщате към ерготерапевт за идеи.
На първо място бих ви посъветвала да включвате и двете деца във всичко което правите в къщи и е подходящо за децжата разбира се- слаган/ване на пране в пералнята, бърсане на масата, самостоятелно хвърляне на пампери в кофата, хвърляне на боклук в кофата, насърчвайте саностоятелност при миене на ръце, лице, обуване/събуване на обувки и дрехи, осатвяйте децата да игратя в различни материали(плателин, пясък, камъчета, пяна, тесто и др.)
От поста ви разбирам че имате нужда от съвет за трениране на позлване на гърне, така ли е  или греша?
Бих насочила да съберете данни в рамките на 2 седмици примерно, колко често е пълен памперса, по кое време пишка детето, и точно в тези часове да го слагате на гърне, но е нужда да бъдете стриктна и последователна, а не да се откажете на първата седмица. Научаването на позлване на гърне/тоалетна е дълъг процес.
Пожелавам успех, ако не съм успяла да ви бъда ползна или не съм разбрала правилно въпроса ви, ако имате нужда свържете с мен на ruslanaanastasova@gmail.com
Поздрави
Руслана

Според вас до колко е правилно ерготерапевтът да прегръща детето, дори и да е било спонтанна прегръдка от детето, особено ако се знае, че това е дете с проблеми в привързаността и за това е предупредено.

Здравейте,
интересен въпрос задавате, свързан с етиката на професийте който са ангажирани с работата с деца.
Аз ще ви отговоря по следния начин- не съм запозната със цялата ситуация и въпроса ми е малко изваден от контекста. Ако детето се е наранило и е протегнало ръце за помощ и прегръдка, не е проблем, ако детето само е тръгнало към терапевта за прегръдка би било странно да не му се откликне на прегръдката. Вие казвате че колегата е предупреден за трудността с привързаността, и явно е спонтанна реакция. Може би е добре  да поговорите с терапевта си и уточнете нещата, особенно ако терапевта работи добре с детето ви. В работата с деца е важна връзката която изграждаме с тях и ако трябва да бъда честна с вас, това отнема доста време, а тази връзка е ключ към терапевтичната работа.
Не съм сигурна че ви отговорих на въпроса, но определно възбудихте доста въпроси в мен.
Поздрави
Руслана

Здравейте,Руслана.Имам момченце на 3,8г.със сензорни проблеми,съмнение за ДЦП лека форма,неуточнена диагноза.Проблемът при сина ми е,че стъпва предимно на пръсти,често се спъва,разсейва се,не си гледа в краката и се удря в предмети.От малък има проблем и с храненето.Отвращава се от повечето храни,гнус го е,не иска да докосва и опитва нищо по-различно от това,с което е свикнал.Яде само пасирана храна и тестени неща и не желае да се храни сам.Няма мотивация да се обслужва сам.Ако опита и не се справи от раз,се ядосва и се отказва.От скоро се научи да кара колело с помощни колела и тротинетка,но ходенето на пръсти продължава.Притеснена съм тази походка да не се отрази на стойката му и да не доведе до скъсяване на ахилесовите сухожилия.Бихте ли ми препоръчали някакви упражнения,които да правим вкъщи.

Здравейте ,
първо да се извиня за малкото забавяне с отговора.
Добре е да е знае каква е причината за ходенето на пръсти, но при описаното от вас (съмнение за ДЦП и затруднения със сензорната интеграция), мисля че става ясно в общи линии, но все пак може би е добре да спомена някой от причните за ходене на пръсти:
- Стегнати мускули в задната част на подбедрицата (мускули на прасеца )
- Слаб мускул в предната част на подбедрицата им (предната тибиалис помага за отдръпване на крака ви от земята)
- сензорни затруднения и да не харесват петите си на земята
- Неизвестна причина
Добре е да започнете да вклювате не само пасирана храна, лека полека, без да насилвате нещата, но това е важен елемент от цялостонто развитие на дететнце. Чудесно е че се е научил да кара колело, а това е доста сложна дейност от към планиране, кординация и баланс
Преди дам идеи за упражнения, ще ви помоля да направите няколко наблюдения:
- на пръсти ли е през цялото време докато ходи?
-когато е с обувки пак ли ходи на пръсти?
- може ли все пак да отпусне ходилото до земята?
Ето моите предложениия за упражнения които може да правите, но имайте предвид че това не е рецепта и не мога да обещая че ходенето на пръсти ще изчезне. (то е типично в периода на прохождане и обикновенно изч3зва до около 2г или 2,6)
- упражнения за разтягане
- упражения за засилване на кускулатурата
- вижте тозиhttps://llatherapy.org/7-exercises-to-decrease-toe-walking/?fbcl … vdcmWatsXyNOy_Xcs има чудесни снимки на който е показано как точно да изпълнявате упраженията

Поздрави
Руслана
Оставам на разположение

Благодаря Ви много за изчерпателния отговор.Относно ходенето на пръсти,специалистите казват различно.Ходили сме при ортопед,невролог,физиотерапевт.
Ортопедите смятат,че ходи така по навик и не намират отропедичен проблем,освен че детето е с много еластични стави.Неврологът смята,че мускулният тонус в долните крайници е повишен.Може да стъпва на цяло стъпало.Когато му направя забележка,започва да стъпва на цял крак,стабилно но после пак започва да върви по своя си начин.Не ходи така през цялото време,но бих казала че ходенето на пръсти преобладава.С твърди обувки когато сме навън,по-рядко се случва.

Здравейте! "Случайно" открих темата, зачетох се и реших да споделя моите терзания, с надеждата да ми дадете някакъв съвет. Дъщеря ми е на 4,7г. Да разкажа малко за нея, отговаряйки предварително на въпроси, които досега са ми задавали. Силно желано (второ) дете, зачената нормално, родена нормално, без упойки, и двете не сме пили никакви лекарства (аз от много години, а тя никога), изцяло на класическа хомеопатия сме. Никога не е лежала в болница и не изпитвала силен стрес. Кърмих я 8 месеца, като първите 6 месеца беше изцяло на кърма. Захранена на 6+ месеца, там всичко мина като по учебник. До 3-годишна възраст се хранеше балансирано, не познаваше т. нар. боклукчави храни. После като тръгна на градина нещата малко се промениха, но пак не мога да се оплача. Единствено, че не иска да яде плодове в цял вид. Давам ѝ пасирани, в кисело мляко. Иначе дъвче всичко останало, нормално. Като цяло развитието и в първите 2 години беше в норми, с тази разлика, че не проговори, когато "трябва". Имала е гукане, лепетна реч, очен контакт, усмивки и т. н. Не е имало нищо, което да ми подскаже проблем. Проходи точно на 1 година, преди това пълзеше, изправяше се...както казах всичко в норми. След втората година започна да си отмества погледа, когато искам да я снимам. Много чувствително, емоционално и сензитивно дете. Забравих да кажа, че на 3 месеца отключи атопичен дерматит, имала е тежки моменти (предполагам, че това по някакъв начин може да е повлияло на психо-емоционалното ѝ развитие), овладявали сме всичко само с хомеопатия, а вече почти го израстна (обривите).
Гледах си я до 3 години, след това тръгна на детска градина и оттам се засилиха притесненията ми. Тя все още не беше проговорила, трудно се адаптира, в смисъл не се включваше в общите занимания, не осъзнаваше авторитетите, не беше самостоятелна (хранене, ползване на тоалетна, обличане - към тези неща и у дома не проявяваше интерес). Учителките приеха случая присърце, опитаха се и продължават да я приобщават. Има напредък, вече е втора група. Все още не мога да кажа, че е проговорила хубаво, но вече знае и използва много думи, отговаря на кратки въпроси, може да се храни сама, но изглежда ѝ е трудно и предпочита да я хранят. Същото е и с обличането. Без памперс - дневен и нощен е от 3-годишна. Контролира се отлично, но не казва, кога има нужда.Чака да ясложат на гърне, често дава сигнали, но някой трябва да я наблюдава. Като цяло напредна с говора, знае стотици думи, свързва по две думички, но рядко. Предпочита да отговаря с една дума. Абсурд е да разкаже нещо. Може да брои до 10 предмета, знае азбуката без грешка, може да отделя първата буква от думички без да ги вижда, реди пъзели, познава форми, цветове, има логическа мисъл. Много е привързана към нас, контактува отлично, все търси внимание, обича да я гушкаме, имитира отлично, но само което тя реши. Разбира на 80% като ѝ говорим. В детската градина много ѝ харесва (влиза и излиза с усмивка), но не може да се впише в групичката. Рядко изпълнява това, което се изисква от нея. Според мен липсата на комуникация/реч е една от основните причини. Когато децата са 1-3 играе с тях, прегръщат се, подават си топка, но ако са много, тя някак си се стресира и ги наблюдава отстрани. Обожава да разглежда книжки и по тях много говори - казва какво вижда, кой какво прави и т. н. Обича и да ме изпитва. Ходи на логопед и психолог от 3-годишна.Не сме правили някакви по-сериозни обследвания, защото виждам прогрес и че и става все по-общителна. Определено има голям напредък, но все още е далече от връстниците си. Много дълго стана, извинявам се и предварително благодаря!  

Здравейте,
Извинявам се че отговарям с малко закъснение.
Описали чудесно какво може вашето детенце, какво харесва, с какво се справя и с кои дейности има известни затруднения. Първо искам да ви уверя, че колкото повече насърчвате самостоятелност и усещане за справяне с каквато и да било дейност, толкова по добре и толкова по бързо дейността ще бъде овладяна.
В началото на поста си казвате, че имате нужда от съвет, но от написаното виждам че вие сте поели по определен терепаевтичен път който да съдейства на вашето детенце и ако виждате напредък, значи е правилния път. Това което ще добавя е, да я включвате във всичко което правите у дома, готвене, месене, бъркане, сипване, измерване, прибиране на пране, слагане на пране в перашнята, нека си носи раницата от и до градина, това е важно за проприоцептивната система, насърчавайте я да ви подава неща, пазарувайте заедно, оставяйте да я намира неща в магазина, да подав паричките на продавача,. Ако ми оставите мейл, мога да ви изпратя списък с подходящи за възрастта дейности, които са терапевтиюнич но се случва в домашни условия.
Оставам на разположение.
Руслана

Много благодаря за отговора. Опитвам се да правя споменатите от Вас неща. Раничката от/до градината сама си я носи без проблем. Сама обува чорапи, по-широки дрехи (особено моите рокли ), обувки...но само когато си играе. Като ме види да правя сладкиш, веднага си взема столчето, качва се и почва да помага. Насърчавам я и да се храни сама, но го прави с удоволствие, само когато яде любима храна (например сладолед, бисквити и т. н). В магазини скоро не съм я водила, от една страна заради пандемията, от друга, защото там е доста непослушна. Почва да взема от рафтовете много неща, по някое време почва да плаче и да иска да излизаме. Но това беше преди повече от година. Аз мисля, че тя има някакъв сензорен проблем. Някои неща ги преодоля - преди искаше навън само да я нося, сега върви на дълги разстояния без проблем. Преди не искаше да влизаме на детска площадка, когато има хора, сега влизаме нормално, понякога си закрива лицето (все едно я е срам). Миналото лято пищеше от морето, през цялото време беше вкопчена в мен, истински ужас изпитва от тази огромна водна площ. Ние живеем на морето и преди години е ходила, пак я беше страх, но съвсем поносимо. Сега тази година не знам още, направо не смея да я заведа. Иначе цяла година  повтаря "морето, морето, пясъка, кофички, лопатки"- с любов, гледа го на картинки, на видео, но ако реално тръгнем натам, не знам... Исках да попитам, дали да потърся консултация с ерготерапевт в нашия град, дали би помогнал в случая. Лятото ще продължи да ходи на логопед, от психолога малко ще си почине...и евентуално мога да потърся ерготерапевт, дори не знам дали има такъв в Бургас.
P.S. Изпращам мейл на лични. Благодаря!

Здравейте, бихте ли споделили какво трябва да миже да прави дете на година и два месеца (като двигателна активност и чисто поведенчески), за какво трябва да следят родителите, кое би било притеснително?

Здравейте,
всяко дете се развива със свое собственно темпо, но разбира се има норми и граници които са ориентир за нас родителите и е важно да ги знаем и да наблюдаваме дали бебето/детето преминава през всички важни етапи през който е нужно да премине. Бих искала да ви напоня че все един етап от развитието е като "прозорец от време" т.е не е един ден, а може да продължи няколко седмици или месеци.(пример: самостоятелен седеж- може да продължи между 4 и 9 месец)
 Детенце на 1г. и 2 м би следвало да може:

всободно да се придържа към стабилни предмети с ръце

свободно да се придвижва подпирайки се към стабилни предмети

свободно да става и сяда и да се изправя самостотятелно

ходене с помощ от възрастен, а може и вече да е самостотелно, макар и нестабилно

манипулиране с играчки- хващане, подаване от едната в другата ръка, подаване на друг човек, вгнездяване

самостотелно хранен с познати храни, които са безопасни разнира се (хранен с ръце имам предвид)

може да изпълнява инструкция в една стъпка (виж, дай...)

има звуци, може дори думи- мама, тата

може да изкачва и слиза по стъпала лазейки

позлва двете ръце при игра

посочва

драска с молив/тебешир/маркер..

Ако обаче вашето дете пада често, спъва се често, не успява да забележи стена или предмет и се спъва, не се интересува от собствените си двигателни умения и не изследва средата, може да направите консултация с вашия предиатър или ерготерапевт.
Надявам се съм била полезна!
Поздрави
Руслана

Здравейте, имам син на година и половина, който си смуче палеца държейки чаршаф. Прави асоциация при заспиване с чаршаф, калъфка или възглавница. През деня не си смуче пръста, когато играем, или сме на вън. Смуче си пръста предимно преди заспиване или когато сме вкъщи и влезне в спалнята прави асоцияция с калъфката и веднага я взима и започва да смуче пръстче дори да не е време за спане. Опитвам се да го разсейвам с игри, песни и да му казвам да не го прави, но асоциацията с чаршафите е много голяма. Когато няма чаршафи си измъква от кошарата неговите или взима възглавничка. Бихте ли споделили идеи за отучване от пръста и по конкретно от асоциацията с чаршаф. Знам, че има лакове, но все още е малък и също е емоционален и не знам дали ще има успех.

Здравейте, синът ми е на 13 години,много е притеснителен по време на часовете в училище. Не се справя с четенето на уроците. Опитала съм няколко варианта да му помогна да преодолее стресът, но безуспешно.

Здравейте Мариана,
извинявам се за забавянето с отговора.
Чудех се дали сте се обръщали към психолог за този пробле,, споделяли ли сте с учителите му? Чудех се дали е правено обследване за дислексия? Винаги ли е било така или този проблем е от скоро? Сина ви кав споделя?
Поздрави
Руслана

Здравейте, имам нужда от помощ. Синът ми е на 3 годинки и му поставиха диагноза забавено речево развитие и забавено сензорно развитие. Той страда от лека форма, но психиатъра препоръча посещение при логопед и ерготерапевт. Моля ви, ако имате информация за добри ерготерапевти в кв. Люлин и Обеля, споделете с мен . Логопед вече сме намерили, но ерготерапевт ми е трудно. Препоръчаха ми центъра в Слатина но е много далеч от дома ми. За това питам за Обеля и Люлин. Благодаря Ви предварително.