Въпроси и отговори относно възпитанието на кучето – с професионалния треньор Асен Аролски

Здравейте, страхотна иницатива сте започнали с тази тема! Благодаря ви за което!

Конкретно към моя случай: имам малтийска болонка, мъжки. Лае коли, хора, кучета. Подозирам, че от страх или в случая на колите шума го дразни. Понякога напада хора и кучета, лесно го удържам, но няма никаква видима причина да го прави. И не знам какво го провокира и как да реагирам, освен да го дръпна и да му кажа "не". Крайно неодверчив е към непознати, понякога даже налита да хапе. Моля за съвет. Иначе е много гушлив и любвеобилен, вкъщи лае само ако нещо го стресне или се звъни на вратата. През останалото време е кротък като овчица.

Здравейте, имам 15 годишна пинчерка, своенравна и лакома. Много е умна и схваща много бързо, знае куп номера, в перфектно здраве е все още, но понякога като не и харесва как я вдигаш от някъде ръмжи или хапе. Също има проблем с храната. Ако докоснеш храната и, особенно ако е човешка(която рядко или даваме или намира), направо хапе без предупреждение. Детето ми на 6, три пъти го хапна за пръстчето. Уж я наказваме, чувства се виновна, заляга, лази. Опитваме се да я коригираме или да я научим да не пипа храна, но тя не поддава за храната. Има ли някаква специална техника за обучение с храната?

Здравейте имам пинчер на 4 месеца. Взех го на 2 месеца, докато му поставят нужните ваксини си стоеше вкъщи и пишкаше на пелени. Сега от както вече може и започнах да го изкарвам на вънка, отказва да пишка на вън. Свалям го по 5-6 пъти. Събирах урина от пелената със спринцовка, после пръсках по дървета около нас ( като някоя луда) и няма ефект. Подушва и подминава. Разхожда се и като се прибере пак си търси пелената и си пишка само в къщи. Как да го науча да го прави на вънка ? Преди него съм гледала друг пинчер 15 години, но никога не съм имала такъв проблем и не знам как да действам ?

Здравейте, кучето ми е на 4г, много злоядо от малко. С 300 зора яде. Няма мед. проблем, не е болен, напълно здрав си е като изключим алергии към пиле и агне, с които се съобразяваме на 100%. Храни се с хипоалергенна храна висок клас, без никакъв глутен и с кокосова мазнина-пготеина е сьомга. Доктора казва да му слагам в купата и да я вдигам, но така той няма нищо да изяде. Стой и гледа, че му сипвам и никаква реакция. По някое време изяде половината и това е. Вечер неиска. Храним го сутрин и вечер, по съвет на лекаря, понеже беше започнал да повръща от глад стомашни сокове. Напоследък яде сутрин, към 15.30-16ч и късно вечер преди да легне, за да не повръща сутрин. И така сптя повръщането, яде по-често на малки порции, като смесваме гранулата с консерва.
Обща храна не е ял, никалъв интерес, изпускаме банек под масата, той даже не помръдва да го подуши. Ние се храним, той си спи или си играе с някоя играчка и никакъв интерес към храната. Как да го научим, че като сипем в купата трябва да яде? Жизнен е, играе, разхождам го 1.30ч всяка сутрин, тича, копае, носи пръчки, играе си. Вечер пак е навън 1час. Вкъщи си играе с нас. Не е нито ленив, нито унил. Просто с това ядене не, та не.

Здравейте! От дете имам ужасен, ирационален и непреодолим страх от кучета. Не съм била наранявана от куче, затова и нямам представа кое поражда такава реакция в мен. Всяко тичащо към мен животно ме кара да изтръпвам, и обикновено стопаните им казват, че само се "радват", "играят", "искат да ме подушат". И вероятно е точно така... Но как действително да разбера, че животното е добронамерено и кога всъщност иска да ме нападне? Моите очи не виждат никаква разлика в поведението, нито чувам разлика в начина на лаене. Има ли действие или команда, които биха накарали куче да преустанови атака към мен, след като вече е разбрало, че видът му ме ужасява? Въпросът ми касае както домашните - обучени или не кучета, така и уличните.

Здравейте, Асен. Аз имам същите страхове като Вятър и мъгла. Голямо, малко, домашно, улично, изпитвам огромен страх и изпадам в истерия. Нямам спомени да съм хапана или нападана от куче, нито родителите ми са споделяли такова нещо. За страха е ясно към какъв специалист да се обърна. Има ли нещо, което да направя, за да покажа на кучето, че аз съм по-силна, да не ме закача или нещо друго, което би ме спасило при случайна среща с улични кучета? За съжаление до нас има глутница кучета, за които общината не желае да предприеме мерки и в момента не излизам никъде без колата.

Здравейте! Благодаря за темата, за времето и за съветите, които ще спаделите тук!

Прибрах бездомно куче на възраст между година и година и половина. Мъжко. Прилича на борадор, но не е ясно дали е чистокръвен или има други породи и какви са.

Лекува се от автоимунна енцефалия, но симптомите отшумяха и вече е много активен. Проблемът е, че много се дърпа на каишка. Когато го пуснем от каишката и го извикаме впоследствие, понякога идва, понякога не. Връща се, но когато сам прецени. Реагира на други кучета и иска да си играе, тогава изобщо не отразява, като му се говори. Многократно опитвахме да го привлечем с награди и така да го приучим да се връща, като бъде извикан, но без резултат. Вижда наградата, но подминава.

Вкъщи слуша, влиза доброволно в банята да бъде измит, вече  внимава да не ухапе някой, като му се дава да яде от ръка. Тези неща ги вижда от другото ни куче и ги повтаря. Но само частично я "имитира" и то само поведението й вкъщи. Навън първото ни куче ми ходи до крака, спира, ляга, сяда, чака, не тръгва след други кучета, освен ако не разрешим. Тези неща обаче той не ги повтаря. Също така не реагира на команда "пусни", дори напротив - опитва се още по-здраво да захапе предмета, който е набелязал.

Здравейте! Имам женско корги на година и малко. Прекрасно куче - много умна, уравновесена. Единственият ми проблем с нея засега е, че когато вървим навън, през повечето време е със забучен нос в земята и души. Не искам непрекъснато да търси боклуци по улиците. Също така е изложбено куче и понякога прави същото нещо в ринга. Как да я отуча от този вреден навик? Искам да върви  наперена, с гордо вдигната глава.

Здравейте! Кучето ми е белгийска овчарка - малиноа, мъжко е и е вече на почти 5 години. Живее в апартамент, получава нужното изразходване на енергия всеки ден навън (дълги разходки, свободно тичане в гората), НО така и не успях да го науча да се държи нормално на повод, дърпа постоянно към някое дърво например, изобщо не се съобразява с водача, а той е доста едър за породата си и силен. Бихте ли ми дали съвет как да успея да го накарам да се държи нормално навън? Също така когато сме вкъщи и чуе някакъв звук навън, който го дразни, започва да лае и не чува командата “Не”. И забравих и най-важния проблем - най-вероятно смята децата за някаква заплаха и не е никак добронамерен към тях.Никога не е тормозен от дете или нещо подобно, че да бъде агресивен. Ще бъда много благодарна ако получа съвет относно справянето с тези проблеми

Здравейте!
Имаме куче на 1,5 год., осиновен като бебе от улицата. Според ветеринаря и грумъра много прилича на Маркиз, но нямаме и не търсим потвърждение на порода.
Единственият ни проблем с него е, че не иска хапчетата за обезпаразитяване.Даваме всеки месец Нексгард спектра и по схема Цестал.
Кучето никога не гълта директно каквото и да е. Първо дъвче и като усети вкуса на таблетката я изплюва. Първо пъхахме директно в гърлото. Той започна да се дърпа и извива и дере. Ветеринарят успя два месеца, на третия кучето го ухапа леко. Взехме някакви пластични гранули, в които се поставя таблетката и като пластилин се оформя топче. Обели обвивката, изяде я и остави таблетката. По същия начин действа и с каймата, в която пробвахме да пъхнем хапчето. Последните месеци стои гладен по 2-3 дни, за да изяде настърганата таблетка смесена с пауч или пастет.
Цялата ситуация изнервя и кучето и нас.
Моля, дайте идея/съвет!

Вашето куче лае по коли, хора и други кучета. Напада понякога без видима причина. Това не означава, че е „лошо“ – просто нещо в неговия свят не е наред.

Може да е страхливо. Възможно е да е объркано. А може и да е класически случай на синдром на придобито проблемно поведение – когато кучето години наред натрупва грешни реакции и те стават автоматични.

За да сме 100% сигурни в причината, обикновено правим две неща:

Цялостна оценка на поведението – анализираме кога, как и защо се появява проблемът.
Психотип тест – разбираме какъв е темпераментът на вашето куче и как възприема света.

Така, с над 95% сигурност, можем да определим корена на проблема и да Ви дадем точните стъпки за решението.

Но още сега можете да направите няколко важни неща:

- Не чакайте кучето да реагира – дайте му задача преди това. Когато види кола, човек или друго куче, научете го да се фокусира върху вас. Командата „Гледай ме“ е първата крачка към спокойствието.

- Не наказвайте, а пренасочвайте. Дърпането на каишката и строгото „не“ само увеличават напрежението. Вместо това го ангажирайте с друга задача – например седни, погледни, направи крачка назад.

- Контролирайте средата. Ако кучето изпада в паника, не го поставяйте в ситуации, с които не може да се справи. Постепенно увеличавайте трудността, без да го тласкате в стрес.

- Групови тренировки. Един от най-добрите начини за корекция е практиката в реална среда с други кучета. Организирам безплатни обучения в магазин „Нечовешки“ (Околовръстен път 265, София). Елате, за да работим заедно и да върнем спокойствието на Вашето куче.

Вашата пинчерка е класически пример за придобито проблемно поведение, съчетано с липса на ясни правила. Тя е умна, знае куп номера, но когато става въпрос за ресурси – като храната ѝ – тя не Ви „слуша“, а действа инстинктивно. Това е, защото липсва симулативно обучение – прилагане на наученото в реалния живот.

Командите и триковете са чудесни – те развиват интелекта и ангажират кучето. Но ако няма граници и правила в ежедневието, това води до физическа конфронтация. Кучето не знае къде свършва неговият контрол и започва вашият. Затова защитава храната си с агресия – защото досега това е „работило“.

Храненето трябва да бъде ритуал
Точно както при хората – имаме ясни правила: кога ще се храним, кой ще сложи масата, кой ще измие чиниите. Същото важи и за кучето. То трябва да знае, че не може да започне да се храни без разрешение и че когато му кажем да спре, трябва да се отдели от купата и да ни последва.

Но за да се случи това, е необходимо доверие. А доверието не се изгражда с наказания, а с упражнения.

Започнете с нещо, което не е толкова ценно за кучето.
Първите тренировки не трябва да са с любимата му храна. Използвайте нещо средно по важност, за да избегнете силни реакции.

Контролирайте процеса с повод.
Ако кучето се втурне към купата без разрешение или откаже да се отдръпне, спокойно го насочете с повода. Така не му позволявате да утвърди нежелано поведение и не създавате предпоставка за хапане.

Наградете отдръпването.
Когато кучето доброволно се отдалечи от купата, трябва да получи награда, която е много по-ценна от това, което е в купата. Това може да е:

- Малко пастет (кучешки или котешки).
- Малко пилешко месо или сготвени дреболии.
- Друго, което кучето обожава.

Този метод учи кучето да уважава храната, без да я защитава агресивно.

Кучетата споделят над 70% от поведението си с предците си – вълците. Това означава, че вашето куче няма да започне да се изхожда навън, преди да влезе в предпубертетна възраст (обикновено 5-7 месец, но зависи от индивида). Инстинктивно, младите кучета избягват да оставят следи, защото все още не са достатъчно развити, за да се защитят или избягат от опасност.

Но можете да подпомогнете процеса:

- Създайте ясен график за хранене и разходки. Всичко, което влиза, трябва и да излезе – ако има ритъм, тялото на кучето ще се нагоди към него.

- Използвайте естествените моменти за тоалетна. Кучетата се изхождат след игра, сън и хранене – следете тези моменти и веднага излизайте.

- Ограничете възможностите за инциденти. Клетката може да бъде безценен помощник – кучетата не обичат да се изхождат там, където спят. Един добър ориентир е час – час и половина в клетката за всеки месец възраст.

С малко постоянство и правилен подход кучето ще се научи да се изхожда навън. Не го насилвайте – инстинктът ще си свърши работата.

Преди да дам конкретно мнение, имам няколко уточняващи въпроса, за да разбера по-добре ситуацията и да определя дали проблемът е поведенчески, физиологичен, или свързан с храната.

- Колко точно тежи кучето?
- Има ли порода?
- Колко точно грама храна получава на ден?
- Каква е храната?
- Хранил ли се е някога с по-голям апетит, или винаги е бил така злояд?
- Има ли други кучета в дома, с които може да има хранителна конкуренция?
- Кога за последно сте правили пълни изследвания? Включително кръвна картина, изследване на панкреаса (липаза, амилаза) и проверка за паразити.