Въпроси и отговори относно възпитанието на кучето – с професионалния треньор Асен Аролски

Здравейте,
Малко предистория.
По стечение на обстоятелствата се озовахме с 3 кучета. Майка и 2 от нейните дъщери. (Имахме спасено куче от улицата, което не кастрирахме веднага и се оказа бременна с 9 броя пухчета. На 7 от тях намерихме прекрасни домове, 2 се присъединиха към нашето семейство).
Майката (25кг) прилича малко на лабрадор, но най-вероятно не е чистокръвна. На 5-6г е и вече е кастрирана.
Двете бебета, които останаха при нас ще са по-големи от нея според ветеринарите. В момента са по 21-22кг и са на 7 месеца. Едното прилича на нея, а другото е със златна козинка. Все още не са кастрирани, но им предстои.
Живеем в къща, но кучетата са вътре.

В момента имаме няколко проблема:
1. Кученцата не излизаха навън до 3тия месец и последната ваксина. Ходеха на пелени. Сега са на 7 месеца и вече свикнаха до голяма степен с ходенето до тоалетна навън, но все още не дават сигнал кога им се ходи и има сложени пелени, които те използват. (ако махна пелените просто ходят на мястото където са били).  Сутрин пелените са сухи(80% от времето), т.е стискат през нощтта и веднага когато излезем си вършат всичко навън. Обикновенно издържат до обяд когато правим отново разходка, но се случва да не издържат и ако не ги видим, че отиват към пелените да се изпишкат пак там. Опитваме с по-често излизане на 2-3 часа, но не винаги успяваме. Едното от кученцата като че ли започва да стиска повече и да дава лек сигнал като и се ходи, но другото е като новородено в един момент започва да пие вода и може да ходи и през 30 мин.
Като цяло ходят и навън и на пелените и въпроса ми е как да елеминираме пелените изцяло или е прекалено рано за това? Осъзнавам, че още не могат съвсем да стискат и колкото и често да излизаме са 2 и не винаги са в синхрон. Прочетох друг ваш коментар по темата за рутина и ще опитаме, но ако имате и друга препоръка?

2. Тъй-като са с мен буквално от раждането им, когато бяха на 2 месеца започнахме да учим основни команди. В момента си знаят името, седни, остави, ела(с променлив успех навън), погледни ме(само ако държа храна), ходят сравнително спокойно на повод, като използвах метода "следи ръката".
НО ги разхождаме една по една, ако са заедно шанса за спокона разходка е никакъв. Започват да се хапят, да си играят, да се бутат, качват се една върху друга за да се борят и да... Някакви съвети как да започнем да правим разходката едновременно или да продължим за сега да ги разхождаме отделно и да изграждаме навици?

3. От бебета се бореха, нормалната бебешка игра, малко ръмжене тук там, хапане. Сега пак си играят така.
НО има момент в който например и двете решават, че искат една и съща гризалка и и двете замръзват в непосредствена близост една до друга и започват тихи гърлени звуци. Ако не ги разделим веднага се стига до бой, който вече не е на игра. Това се е случвало няколко пъти в последния месец. Преди това не се е случвало.  Повечето пъти ги виждаме и разделяме преди да ескалира. Прибрахме им играчките и им ги даваме само под надзор (имат по 2 еднакви гризалки за да не се карат, но уви... ). И двете са женски и все още не кастрирани(може би след месец два). На какво се дължи това поведение? Опит за надмощие?

4. Двете сестри са с много различни характери. Едната е супер социална и като види друго куче на улицата иска да отиде да го подуши и да си играе. Другата е много страхлива, ако видим друго куче се скрива зад мен или се забива в краката ми. Лае по други кучета и ако нещо я уплаши. Разсейвам я с команди и храна със среден успех. Едно померанче ни изненада, приближи много бързо и я подуши. Тя подскочи 1-2 метра, сви опашка между краката и се скри в мен. Как да и помогна да преодолее страха?

И последно, кога са въпросните безплатни срещи в НЕЧОВЕШКИ магазин?

Благодаря, че отделяте от времето си за нас!

Здравейте! Взехме си женско кученце, смес от корги и бултериер, на 6 месеца я взехме, вече е почти на 7. Вече един месец я гледаме, много е кротка по принцип, няма проблем с разходки, храна и пр. Единственият проблем е, че изпитва някакъв необясним страх от сина ми, който е на 14 години и всеки път, когато той влезе през вратата на стаята, тя започва ожесточено да ръмжи и лае по него, но в същото време си личи, че я е страх. Впоследствие се успокоява, той я гали, говори й, играе с нея, разхожда я, приема храна от него. И в момента в който пак се наложи да влезе през вратата, пак се започва. Не я е удрял никога, нито й се е карал, нито й е давал повод да се страхува от него.
Ако само той и кучето са вкъщи, всичко е мирно и тихо. Но ако дъщеря ми или аз сме у дома, тя започва да лае срещу него, сякаш се вживява в ролята на наш пазач. Пробвахме различни неща в моментите в които откача - да я успокояваме, да я игнорираме, да й се караме, нищо не помага. Просто всеки път в който синът ми се прибере или влезе в стаята, се започва ръмженето и лая. Съседите започнаха да се оплакват, логично. Ние вкъщи вече се изнервихме до крайност от това поведение, не знам какво да направим, изчерпахме се. Благодаря предварително за помощта!

Здравейте,

Имаме женско кастрирано куче на 3 години, около 40 кг. Не е породиста. Намерихме я, когато беше на 3 месеца (изхвърлена от кола, по думи на свидетели – споменавам го, защото не знам дали това може да е причина за поведенческите ѝ проблеми).

Живее с две котки – имахме проблеми с тях по време на "пубертета", но от доста месеци нямаме такива. Успявам да я коригирам (разсейвам я, викам я към мен да си играем или ѝ давам команди и я награждавам).

На разходки имаме проблеми с дърпането, когато:

Иска да яде боклуци.
Види камион за прибиране на боклука.
Реши, че някой е съмнителен (предимно мъже).
Много рядко, но понякога решава, че ще гони кола.
Някои кучета решава, че не ги харесва, и ги лае жестоко (предимно по-големи от нея – към малките не показва такава агресия).
На разходките взимам лакомства и играчка, за да мога да я разсейвам. Ако забележа нещо, което би я тригернало, го избягвам (места, хора, други кучета). Но това невинаги работи и не мога да преценя защо.

Най-големият ни проблем е ходенето на ветеринар... Това е нещо, което направо ме ужасява, когато стане време за ваксина. Никога не е хапала животно или човек, но когато сме във ветеринарна клиника, започва да реве и да се влачи по плочките в опити да избяга през вратата.

За да ѝ бият ваксина, трябва буквално да я заклещим в ъгъл, за да не може да се обърне. Естествено, лекарите започват да се страхуват... Намордник не можем да ѝ сложим – опитахме няколко пъти в клиника. Най-вероятно трябва да си вземем такъв и да пробваме вкъщи с тренировка.

Опитахме се да я запишем на училище, но ни казаха, че не е food motivated и не я приеха. Което не е вярно, защото тя е много лакома за храна – просто не приема от непознати.

Страх ме е, че ако ни потрябва медицинска помощ, няма да можем да я получим заради поведенческия ѝ проблем.

Благодаря предварително за вниманието!

Здравейте,

Взехме си Той Пудел, когато беше на 2 месеца и половина. Още от първия ден беше социална, игрива, хранеше се добре и свикна с пелената за пишкане.

Проблемът започна през първата нощ – започна да плаче и скимти, вероятно заради раздялата с братчетата и сестричетата си. Решихме да не местим леглото ѝ от хола в спалнята, за да не я объркваме и да ѝ помогнем да се адаптира към една среда. Вече втора седмица обаче някой от нас спи на дивана в хола с нея, защото, ако я оставим сама, започва да плаче.

Тъй като в момента не съм на работа и се подготвям за държавни изпити, имам повече време за грижи, но също така се тревожа как ще я оставяме сама занапред. Започнах да я оставям сама в стаята за 15 минути през деня, но тя не спираше да плаче и скимти. Постепенно увеличих времето на 30-40 минути и забелязвам, че след първите 10 минути плачът става по-тих. Поощрявам я с прегръдки, похвали и храна, когато се държи добре.

Искам да знам дали методът, който прилагам, е правилен. Как да я науча по-лесно да остава сама през нощта? От каква възраст може да бъде оставяна сама за по-дълго? Дали не я разглезвам твърде много?

Благодаря предварително!

Здравейте!
Имаме една едра, много териториална госпожица, прибрана от улицата като бебе. Вече е на почти 2г. Не знам каква порода е, но е около 45кг.
Имаме проблем с поведението ѝ, което се изразява в почти постоянен лай (предимно по котки). По-големият проблем е, че става агресивна, когато се появи някой от съседите.
Живеем в къща, а дворовете ни са разделени с мрежа. Ежедневно ги вижда, но все едно са непознати за нея. Опитахме да ѝ дават лакомства, но никакъв ефект.
Появяви ли се някой от съседите, тя почва да лае, да се хвърля по мрежата и да се изправя. Плашеща и неконтролируема е.
Никога не е проявявала агресия към някой от вкъщи. Към нас е мила, любвеобилна и гальовна. Все едно е друго куче.
Опитвах се да изпълнявам инструкции от различни Ваши и други клипчета, но не успявам да се справя самостоятелно с този проблем.
 Никога не е връзвана, нито е удряна, поне не от нас. Скоро е кастрирана, но това ѝ поведение е от около година. Разхожда се свободно из двора, който не е малък.
На разходките се дърпа, но донякъде успях да се справя с това и да я контролирам.
Интересувам се как да спрем или поне да ограничим това поведение към съседите, защото се притеснявам, че може да ѝ навредят.
Извинявам се за дългия пост.
Благодаря Ви предварително!

Здравейте!
Кучето ми е голдън ретривър на 10,5 години. Женско.
Преди три седмици прибрахме вкъщи една котка, която е на същата възраст и която от години храним край блока. Те по принцип са приятелчета и се разхождат заедно по разходките.
Кучето, разбира се, прояви ревност - непрекъснато дебне да изяде храната от купичката на котката.

Притесняваме се как ще се развият нещата занапред.
Ние очаквахме компанията на котката да се отрази добре и разведряващо.

Сега ни е страх да не се депресира и недай си Боже, да се разболее.

По принцип е в добра форма за годините си. Приятелски е настроено, но явно ревнува.

Опитваме се да играем, както преди, да даваме любимите й лакомства и по никакъв начин да не демонстрираме повече грижи за котката.
Но все пак.....

Когато няма никой вкъщи, котката е затворена в едната стая, а кучето е в другата част от апартамента.