Въпроси и отговори относно възпитанието на кучето – с професионалния треньор Асен Аролски

Вашият страх от кучета е напълно реален – много хора изпитват същото. Разликата е, че вие искате да разберете кучетата, а това е най-правилната първа стъпка.

Как да различите добронамерено куче от агресивно?

Разбирането на кучешкото поведение идва с практика и наблюдение. В момента всички кучета изглеждат еднакви за Вас, защото мозъкът Ви обработва ситуацията през страха. Но има ясни разлики между игриво, любопитно и агресивно поведение:

Добронамерено куче: - Върти опашка отпуснато, има отворена уста, релаксирано тяло, подскача игриво, а ушите му са отворени към вас, а не назад.

Куче, което предупреждава:  - Опашката е скована, ушите са наострени или прибрани назад, устата е плътно затворена или леко повдигната. Може да се държи „замръзнало“, преди да изръмжи или нападне.

Агресивно куче: - Гледа право във вас, замръзва, ръмжи или лае със стегнато тяло. В този случай не трябва да правите резки движения.

Може ли команда да спре нападение? - Не. Когато кучето е решено да ухапе, няма универсална дума или команда, която ще го спре. Това важи за всички кучета – домашни и бездомни.

Как да намалите страха и да се защитите?

- Посещавайте тренировки на кучета (без задължително да имате свое) – така ще се научите да разпознавате поведението им без натиск.

Ако искате да можете да се защитите – лютив спрей спира дори мечки, но трябва да се използва правилно и само в краен случай.

Първо, ако глутницата е агресивна, трябва да предприемете официални мерки:

Подайте сигнал на 112 – тези сигнали се регистрират и задължават институциите да реагират.
Подайте жалба в общината – ако глутницата е проблематична и напада хора, няколко жалби от различни хора ще ускорят реакцията.

Вашето куче няма изградени умения и навици навън. Вкъщи слуша, защото няма разсейвания, но навън всичко е по-интересно от Вас.

Първо правило -  Не го пускайте от повод, преди да сте сигурни, че ще се върне. Това не е въпрос на инат, а на безопасност, рискувате инцидент или да уплашите някого.

Започнете с „Гледай ме“ – кучето трябва да ви обръща внимание, преди да очаквате да ви слуша. Дръжте лакомство пред носа му, после го вдигнете към очите си. Щом ви погледне – Дайте наградата.

Следва „Ела“ – на много къси дистанции - 2 - 3 - 5 метра.  Кажете името му и ако не дойде, помогнете си с повод, като леко го придърпайте. Дойде ли – похвала и награда.

За „Пусни“ използвайте нещо по-ценно от предмета в устата му. Дръжте лакомство пред носа, докато не пусне Щом пусне, кажете „пусни“ и дайте награда.

Всичко започва вкъщи, после на тихо място, после в по-разсейваща среда. Ако не Ви слуша – или наградата не е достатъчно добра, или разсейванията са прекалено силни. Затова мога да Ви предложа, ако сте от София, да посещавате нашите безплатни групи в НЕЧОВЕШКИ магазин на околовръстен път 265 и там ще Ви помогнем да научите всички тези умения и много други. Ако не сте от София, онлайн обучение също би било много полезно

Обучението не е просто „да знае команди“. То е връзка, доверие и контрол. Работете с него и резултатите ще дойдат.

Благодаря за отговора, Асен. Подавала съм многократни сигнали към общината, включително и други хора го правят чрез сайта им за сигнали, но ситуацията не се променя. Сигналите са видни за всеки, много от тях се повтарят. Последно се обърнах към Областния управител. Уви и те не могат да накарат общината да заработи. Не знаех, че може да се сигнализира на 112. Ще го имам предвид при следващ случай. Ще започна с тренировките за кучета. Страхотна идея.

Вашето корги не прави нищо необичайно – душенето е естествен процес, който няма как да бъде спрян напълно. Носът е най-силното му сетиво, затова улицата е като библиотека от миризми, които то „чете“.

Но ако искате повече фокус върху Вас, има начини да го насочите.

Започнете с командата „Гледай ме“. Дръжте лакомство пред носа му, после го вдигнете към очите си. Щом ви погледне – награда. Повтаряйте, докато започне автоматично да търси очите ви.

Докато ходите, сменяйте посоката често – ако усеща, че трябва да Ви следи, ще спре да залепва носа за земята.

Може да добавите и игри, които засилват фокуса върху Вас. Например да го научите да хваща лакомства във въздуха или да следи играчка, която държите. Това ще създаде навик кучето да държи главата си вдигната.

Няма как да спрете душенето напълно, но можете да го контролирате, като направите себе си по-интересни от миризмите на земята.

Вашето малиноа е типичен пример за силно куче без ясни граници и правила, което означава, че то взема решения самостоятелно, без да се съобразява с Вас. Това е сериозна порода, която, ако не е добре обучена, може да стане доста опасна.

Възрастта, породата и полът са предпоставка за много трудности, особено ако поведението не е било насочвано правилно. Работата с треньор тук не е препоръка, а необходимост.

Преди да започнете с решенията, трябва да се направи цялостна оценка на кучето – поведението му и психотипа. Това ще ни даде точен модел на работа, защото всяко куче е различно. Можем да направим такава консултация и след това да дадем повече насоки как да се справите с поведението на кучето.

Вашето куче вече е изградило негативна асоциация с хапчетата, което означава, че стандартните методи като пъхане в храна или директно в устата не работят. За да се справим с проблема, трябва да променим начина, по който кучето възприема този процес,

Какво може да проработи?

Използвайте „ефекта на изненадата“
Кучето ви очаква таблетката, затова тества храната и я отказва. Пробвайте да му дадете няколко лакомства бързо едно след друго, а в средата на серията сложете и таблетката, без да го оставяте да мисли.

- Дайте му 2-3 парчета чиста „специална храна“. ( Нещо много, много вкусно за него )
- После в едно от тях пъхнете таблетката, без да забавяте темпото. ( или част от таблетка )
- Завършете с още 2-3 парчета чиста „специална храна“.

Ключът тук е серийното хранене, което премахва възможността кучето да размишлява прекалено дълго.

Превърнете го в игра
Вместо да го „захранвате“ с таблетката, дайте му храна от ръка няколко пъти, като между парчетата пъхнете и хапчето. Ако го приема като награда, ще има по-малък шанс да го изплюе.

Използвайте празна спринцовка с храна
Някои кучета приемат по-лесно течности. Стрийте хапчето на прах, смесете с малко вода, бульон или пюре и използвайте спринцовка без игла, за да го дадете директно в устата.

Основната цел е да променим асоциацията на кучето с хапчетата – от нещо неприятно и стресиращо към игра, рутина или забавно преживяване.

На каква възраст започва обучението за изпълнение на команди при дадено куче?Зависи ли от породата?
За пръв път гледам куче.Лабрадорка на 8г.Имам чувството,че на по-късен етап започна да ме слуша.При разходки без повод в гората никога не губи визуален контакт с мен.При команда "ела тук" винаги идва.Имам чувството,че я е страх да не се изгуби.
И още един въпрос:гледаме я в къща с двор.Преди две години започна да лае през нощта.Към 2-3 часа.Комшиите започнаха да се оплакват,че не могат да спят.Наблюдавахме я няколко нощи.Нищо не я провокира.Абсолютно нищо.Убедихме се на 100%.Седнала и лае просто.Нощ след нощ седи и лае монотонно.Няма котки,няма други лаещи кучета,нищо.Стигнахме до заключението,че лае от страх.Посъветваха ни да купим каишка против лай,но не пожелахме да вземем.От тогава до ден днешен вечер я прибираме.Възможно ли е наистина да е лаела от страх от тъмното?Как мислите?

Здравейте, кучето няма порода 17.500кг е, винаги е бил такъв с храната. Последни пълни изследвания са правени преди десетина дена (горе долу, когато писах и тогава повръщаше). Храним го с Britt Solomon розовата серия хипоалергична + масло от сьомга на Britt. Това горе-долу го ядеше, даже бих казала, че имаше период, в който ядеше. Храним го 2 пъти на ден с дозата от опаковката разделена на 2 ( имам отбелязана мерителна купа, но мисля беше 210гр). Вет ни посъветва да вдигам купата да не седи там и да го храня по-късмо вечер. Той естествено пак неискаше, но му купих консерви и сега като сложа малко от консервата с гранулите облизва купата. И откакто яде така не е и повръщал.

Ето го капризния, иначе тука яде сняг...

1. Възрастта за започване на обучение
Обучението започва от ден 1, още когато кучето е бебе. Дори на 8 седмици може да учи основни неща като името си, „ела тук“, „седни“ и „не“. Но истинското обучение – изграждането на дисциплина и сложни команди – започва по-активно около 4-5 месеца, когато кучето е по-способно да се концентрира.

Зависи ли от породата?
Да и не. Всяко куче може да бъде обучено, но темпото и мотивацията зависят от породата. Лабрадорите са интелигентни и обичат да работят с хора, затова често стават по-отзивчиви с възрастта. Това, че Вашата лабрадорка винаги Ви следи и идва при команда, е знак, че се е привързала и е изградена добра връзка.

Дали се страхува да се изгуби?
Възможно е. Някои кучета наистина имат вроден инстинкт да следят стопанина си, а други го развиват чрез опит. Вашето куче вероятно е научило, че Вие сте неговият „център на света“, което е чудесно и е резултат от изградена сигурност и доверие.

Вашата лабрадорка може да лае по няколко причини:

- Липса на навик да остава сама за дълги периоди
- Инстинктивно безпокойство – нощта е „време за хищници“ и да се обажда инстинктът за самосъхранение
- Търсене на внимание – ако получава реакция след лая, може да е научила, че това ѝ носи внимание

Как да разберете коя е причината?

Ако правите повече упражнения вечер (дълга разходка, умствени задачи) и тя спи спокойно, значи лаят е бил от натрупана енергия.

Ако продължава да лае дори след уморителен ден, тогава може да има дълбоко вграден инстинкт за самосъхранение.

Какво можете да направите?

Научете я да остава сама – Тренирайте с упражнения „Място“ за дълги интервали, за да свикне да се отпуска сама.
Създайте рутина – Разходка, упражнения, вечерен ритуал → сън.
Комфортна зона – Дайте ѝ меко, защитено място за спане (колиба, покрито легло).
Проверете дали търси внимание – Ако игнорирате лая няколко нощи и спре, значи е бил за привличане на внимание.

Ако лаят е инстинктивен страх, трудно ще я накарате да се чувства напълно спокойна навън. В такъв случай, прибирайки я вътре, вече сте намерили решението.

Когато става въпрос за злоядство при кучетата, има два основни подхода, които са доказали ефективността си. Лично съм работил и с двата и знам, че различни кучета реагират по различен начин. Важно е да разберете кое работи най-добре за Вашето куче.

Първи модел – Контрол над храната
Тук идеята е ясна: храната е ресурс, който аз контролирам, а не кучето. Това означава, че храненето става по график и няма "закуски" или алтернативи, ако кучето реши да не яде.

Ако кучето не яде до 10-15 минути, махам купата и му я предлагам чак на следващото хранене. Няма увещаване, няма притеснения – просто ясно правило. Когато кучето осъзнае, че храната няма да стои там цял ден, започва да яде по-добре.

Също така използвам храната в тренировките – преди да я предложа, кучето изпълнява няколко прости команди. Така я свързва с ангажираност и нещо „спечелено“, а не дадено наготово.

Резултатът? В повечето случаи кучетата започват да ценят храната и спират да я отказват.



Втори модел – Създаване на позитивна асоциация
Другият начин е да направим храненето приятно и забавно. Някои кучета не отказват храна от инат – просто не я намират за вълнуваща.

Започвам с леко затопляне на храната, за да подсиля аромата. Понякога добавям няколко капки сьомгово масло или бульон (без подправки). Ако кучето харесва консерви, смесвам ги с гранулите и постепенно намалявам количеството, докато свикне със сухата храна.

Друг трик е игровото хранене – използвам пъзели, интерактивни хранилки или разпръсквам храната на малки купчинки, за да направя процеса интересен. Така храненето не е задължение, а забавление.

Резултатът? Кучетата започват да проявяват повече интерес и ядат по-добре, без да усещат натиск.


И двата работят, въпросът е кой пасва на Вашето куче. Ако кучето е манипулативно и знае, че може да Ви накара да му дадете по-вкусна алтернатива – първият модел ще проработи по-добре. Ако кучето е чувствително към текстура и аромати – вторият модел ще даде по-добри резултати.

Важното е, че и двата метода целят едно и също – да научат кучето, че храната е ценен ресурс и трябва да бъде приета нормално.

Много ви благодаря

Здравейте. В работата ми се появи едно женско младо куче, приличащо на алабай. В началото беше много страхлива и спазваше дистанция от нас 4-5 метра. Когато й сложим храна в купата се приближава едва когато ние се отдръпнем и винаги е нащрек някой да не се опита да я хване. Сега вече скъсява дистанцията до един метър, но все още не допуска никой да я погали. Само веднъж ми позволи на мен да я погаля по главата за кратко, но това беше късно вечерта и беше сънена пред входната врата (в работата). Преди три седмици роди от  мъжки, който също пребивава в района ни (всички кучета при нас се заселват сами и ние ги храним но не ги връзваме), проблема е, че въпреки, че й направихме колибка за нея и малките не ги вкара вътре, а ги кърми в едни храсти. И докато те лежат в храстите тя се разхожда из района.
Как да я убедим, че сме загрижени за нея и няма да я нараним? Радва ми се като ме види, тича срещу мен да ме посрещне, чака да й дам храна, но не дава да я погаля.
Защо е толкова страхлива? Дали е тормозена преди да се пови при нас?

Здравейте,
Малко предистория.
По стечение на обстоятелствата се озовахме с 3 кучета. Майка и 2 от нейните дъщери. (Имахме спасено куче от улицата, което не кастрирахме веднага и се оказа бременна с 9 броя пухчета. На 7 от тях намерихме прекрасни домове, 2 се присъединиха към нашето семейство).
Майката (25кг) прилича малко на лабрадор, но най-вероятно не е чистокръвна. На 5-6г е и вече е кастрирана.
Двете бебета, които останаха при нас ще са по-големи от нея според ветеринарите. В момента са по 21-22кг и са на 7 месеца. Едното прилича на нея, а другото е със златна козинка. Все още не са кастрирани, но им предстои.
Живеем в къща, но кучетата са вътре.

В момента имаме няколко проблема:
1. Кученцата не излизаха навън до 3тия месец и последната ваксина. Ходеха на пелени. Сега са на 7 месеца и вече свикнаха до голяма степен с ходенето до тоалетна навън, но все още не дават сигнал кога им се ходи и има сложени пелени, които те използват. (ако махна пелените просто ходят на мястото където са били).  Сутрин пелените са сухи(80% от времето), т.е стискат през нощтта и веднага когато излезем си вършат всичко навън. Обикновенно издържат до обяд когато правим отново разходка, но се случва да не издържат и ако не ги видим, че отиват към пелените да се изпишкат пак там. Опитваме с по-често излизане на 2-3 часа, но не винаги успяваме. Едното от кученцата като че ли започва да стиска повече и да дава лек сигнал като и се ходи, но другото е като новородено в един момент започва да пие вода и може да ходи и през 30 мин.
Като цяло ходят и навън и на пелените и въпроса ми е как да елеминираме пелените изцяло или е прекалено рано за това? Осъзнавам, че още не могат съвсем да стискат и колкото и често да излизаме са 2 и не винаги са в синхрон. Прочетох друг ваш коментар по темата за рутина и ще опитаме, но ако имате и друга препоръка?

2. Тъй-като са с мен буквално от раждането им, когато бяха на 2 месеца започнахме да учим основни команди. В момента си знаят името, седни, остави, ела(с променлив успех навън), погледни ме(само ако държа храна), ходят сравнително спокойно на повод, като използвах метода "следи ръката".
НО ги разхождаме една по една, ако са заедно шанса за спокона разходка е никакъв. Започват да се хапят, да си играят, да се бутат, качват се една върху друга за да се борят и да... Някакви съвети как да започнем да правим разходката едновременно или да продължим за сега да ги разхождаме отделно и да изграждаме навици?

3. От бебета се бореха, нормалната бебешка игра, малко ръмжене тук там, хапане. Сега пак си играят така.
НО има момент в който например и двете решават, че искат една и съща гризалка и и двете замръзват в непосредствена близост една до друга и започват тихи гърлени звуци. Ако не ги разделим веднага се стига до бой, който вече не е на игра. Това се е случвало няколко пъти в последния месец. Преди това не се е случвало.  Повечето пъти ги виждаме и разделяме преди да ескалира. Прибрахме им играчките и им ги даваме само под надзор (имат по 2 еднакви гризалки за да не се карат, но уви... ). И двете са женски и все още не кастрирани(може би след месец два). На какво се дължи това поведение? Опит за надмощие?

4. Двете сестри са с много различни характери. Едната е супер социална и като види друго куче на улицата иска да отиде да го подуши и да си играе. Другата е много страхлива, ако видим друго куче се скрива зад мен или се забива в краката ми. Лае по други кучета и ако нещо я уплаши. Разсейвам я с команди и храна със среден успех. Едно померанче ни изненада, приближи много бързо и я подуши. Тя подскочи 1-2 метра, сви опашка между краката и се скри в мен. Как да и помогна да преодолее страха?

И последно, кога са въпросните безплатни срещи в НЕЧОВЕШКИ магазин?

Благодаря, че отделяте от времето си за нас!

Два варианта, които според мен са напълно възможни.

 1. Лош предишен опит
Ако кучето е било гонено, удряно или хващано насилствено, то е изградило връзка между хората и опасността. Това обяснява защо Ви се радва, но не позволява докосване – иска да бъде близо, но не напълно уязвимо.

Как да помогнете?
- Изграждайте доверие чрез предвидими ритуали. Хранете я по едно и също време, говорете ѝ спокойно и бъдете търпеливи.
- Не се опитвайте да я пипате насила. Ако кучето усеща, че винаги има избор, ще се отпусне по-бързо.

2. Инстинктивна предпазливост
Някои кучета не са били малтретирани, но просто никога не са се научили, че хората са „безопасни“. Ако е прекарала живота си като самостоятелно оцеляващо куче, гледа на докосването като на заплаха – дори и да Ви вярва за храна.

Как да помогнете?
Игнорирайте я повече. Да, колкото и странно да звучи, ако просто бъдете край нея, без да ѝ обръщате прекалено внимание, тя ще свали гарда си по-бързо.
Нека самата тя търси контакт. Например, ако седи близо до вас, можете леко да протегнете ръка и да я оставите да я подуши, но без да се движите към нея.

Как да разберете кой е верният сценарий?
# - Ако кучето реагира с паника и отдръпване при рязко движение – вероятно има лош опит.
# - Ако просто стои на дистанция, но няма страхови реакции – най-вероятно инстинктивно се пази, защото никога не е било социализирано.

Общият подход?
Търпение – няма смисъл да бързате, тя сама ще направи първата крачка.
Рутина – колкото по-предсказуеми сте, толкова по-лесно ще Ви приеме.
Даване на избор – ако знае, че Вие не настоявате за контакт, ще стане любопитна и сама ще дойде.

Относно бебетата:

Навън тази нощ беше  -13° = малките са изложени на сериозен риск. Дори куче със силни инстинкти може да не осъзнае напълно опасността. В природата кучетата копаят дупки, намират естествени укрития или са в глутница, която ги топли.

Ако се налага, опитайте се да я хванете и да я вържете около колибата, като ѝ направите праг, който малките да не могат да прескачат - защото те все още не могат да регулират температурата си и тези стойности в момента, ако остават навън през нощта, могат да са много опасни. Не местете малките без нея – може да се паникьоса и да ги пренесе другаде.

Ако видите, че малките са изключително отпуснати, студени на пипане или вече не сучат, трябва да действате незабавно – вземете ги и ги стоплете вътре. На -13°C дори най-здравото улично куче може да загине, особено ако не е имало време да натрупа подкожни мазнини.