Потърсете съвет от адвокат Петя Мишева, специалист по семейно и трудово право

Какви са правата ми, ако работодателя реши да ме съкрати, без да има основателна причина (тоест не е заради некачествена работа)? И какви са всичките ми опции- какво мога да поискам като компенсация от тях?

Ако работодателят Ви съкрати без законово основание, уволнението може да бъде оспорено като незаконно в съда. В такъв случай имате право да поискате неговата отмяна, възстановяване на работа и обезщетение за периода, през който сте останали без доход, като размерът му може да достигне до шест брутни работни заплати. Ако не желаете да се върнете на предишната си позиция, можете да претендирате обезщетение в същия размер, както и компенсация за евентуална разлика в заплатата, ако започнете нова работа с по-ниско възнаграждение. Дължи Ви се и обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск към момента на прекратяване на договора. Срокът за оспорване на самото уволнение е два месеца от датата на прекратяване, а исковете за обезщетения могат да бъдат предявени в срок до три години.
Доколкото разбирам зададения втори въпрос, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 331 от Кодекса на труда, която урежда възможността работодателят да предложи прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. В тази ситуация Вие трябва изрично да приемете предложението, а работодателят дължи обезщетение, което по закон не може да бъде по-малко от четири брутни трудови възнаграждения. Ако не сте съгласни, договорът не може да бъде прекратен на това основание.
Разбира се, не мога да обхвана всички възможни хипотези, тъй като конкретните права и обезщетения зависят от индивидуалните обстоятелства на всяко трудово правоотношение.

Здравейте, от 6 години живея постоянно с детето ми (на 6) в Австрия. Досега не сме се прибирали в България. Бащата, с когото имаме съвместно попечителство за сега, не ми дава документ за да изляза от границите на България и да се върна във Виена.
Въпросът ми е, за да нямам проблеми на границата към кого трябва да се обърна - български или австрийски съд за да ми издадат разрешение да мина българската граница?
Можете ли да ме посъветвате как да процедирам?

Тъй като детето живее постоянно в Австрия от 6 години, неговото обичайно местопребиваване (по смисъла на европейските регламенти) е там. Съдът на обичайното местопребиваване е компетентен да разреши пътуването, когато единият родител не дава съгласие.

Имам дете на 5 години. С бащата имаме привременни мерки и чакаме съдебно решение.Той има режим на лични контакти. Когато излезе съдебното решение и имаме окончателен режим, когато реша да заведа детето примерно на море, но примерно както е сега бащата има часове през седмицата, аз трябва ли да се съобразявам с този режим или когато изляза в платен годишен отпуск той не важи ?

По принцип този въпрос следва да бъде уреден изрично в определението за привременни мерки, респективно окончателното съдебно решение – обичайно там се посочва дали и как се ползва отпускът на родителя, при когото детето живее, както и как се осъществяват личните контакти през ваканционни периоди. Тъй като не разполагам с конкретния съдебен акт, отговорът може да бъде само по принцип.

Режимът на лични контакти важи винаги – независимо дали е привременен, или окончателен, и независимо дали майката е в платен годишен отпуск. Самият отпуск не отменя автоматично режима.

Ако детето ще пътува (например на море) в период, който съвпада с дните или часовете за лични контакти с бащата, е необходимо или неговото съгласие, или режимът изрично да предвижда такъв период (например летен отпуск за майката). В противен случай формално се приема, че е налице нарушение на съдебно определения режим.

Когато все още се очаква окончателно съдебно решение, е особено важно да няма нарушения на действащия режим, дори и да изглеждат незначителни, тъй като подобни действия могат впоследствие да бъдат използвани като аргумент в съдебния процес.

Здравейте!
Моето дете е все още неродено, но бащата ме заплашва, че ще ми го отнеме по съдебен път, намеква, че всичко в България се получава по втория начин с пари и връзки.
Отначало това беше тормоз, чрез който да ме накара да абортирам детето.
Аз не можах, сега вече е твърде късно за това и той е променил тактиката си.
Случва се да звънне и да се умилква да се събираме и отглеждаме детето двамата, но шестото ми чувство подсказва, че той не е искрен и всъщност има друга цел.
Говори за бавачки и как, ако мен ме няма детето ще бъде отгледано от чужда жена.
Всичко това ме вцепенява и не мога да си поема дъх от страх и мисли дали може да се осъществят тези заплахи Sad
Понякога си мисля, че той умишлено ме провокира и записва наши разговори с цел да му послужат пред съда някой ден.
Тук възниква и въпрос от моя страна, до колко такива записи се приемат в съда?
В тях той ме обижда, провокира и когато аз се изпусна отговаря- “виждаш ли ти си нестабилна”, “ти не можеш да се грижиш за дете”, “не ставаш за нищо” и прочее.
Имам семейство, което ме подкрепя и ще родя и отгледам детето си в техния дом.
Моля Ви, моля за малко подкрепа, живея в ад

Здравейте!
Бащата няма как просто да „вземе“ детето по съдебен път, особено когато става дума за новородено и майка, която има подкрепящо семейство и стабилна среда. Заплахите, че всичко се уреждало с пари и връзки, са форма на психически тормоз и сплашване, а не реална правна перспектива. В семейните дела съдът винаги гледа интереса на детето, а при кърмаче майката е водещият родител. Отнемане на дете от майка се допуска само при крайни и доказани обстоятелства, каквито тук не са налице.
Тайните записи на разговори не са автоматично допустими и рядко са решаващи, особено когато има провокации и обиди от страна на записващия. Напротив – подобно поведение често работи срещу него. Редуването на заплахи с „умилкване“ е класическа манипулативна тактика. Инстинктът Ви, че не е искрен, е напълно логичен.
При продължаващ психически тормоз може да се подаде жалба в полицията и/или с помощта на адвокат да се подготвят документи за защита по Закона за защита от домашното насилие. Най-важното е да се пазите психически, да ограничите контактите и да знаете, че законът не подкрепя подобни заплахи.

Благодаря за отговора, адв. Мишева.
Имам подозрения, че той ще се опита да ме компрометира в съда по някакъв начин.
Предполагам, че в исковата молба ще прочета клевети по мой адрес. По какъв начин мога да им се противопоставя?
Страхувам се, че ще доведе и свидетели, които ще бъдат фалшиви, за да подкрепят него и твърденията му.
Изпитвам притеснения, че няма да мога да се защитя.
Ако се разглежда моят родителски капацитет, едва след раждането на детето, то би следвало, че аз все още нямам такъв и ще го доказвам, когато стана майка, нали?

Има ли изобщо правно значение за съда моят личен живот и поведение преди раждането на детето, ако към момента осигурявам стабилна, безопасна и адекватна грижа за него? 
Извинете за хипотетичните към този момент въпроси, просто бащата ме е наплашил, а перспективата да ми отнеме детето е ужасяваща за мен.

 

Разбирам напълно страховете Ви и те са съвсем човешки. Ще отговоря подред и ясно, за да имате опора.

Първо, клеветите в искова молба не са доказателства. Всяко твърдение, което той прави, подлежи на доказване от негова страна. Ако в исковата молба има неверни, обидни или преувеличени твърдения, те се оспорват изрично с писмен отговор. Съдът работи с факти, не с внушения.

Освен това, „фалшиви“ свидетели сами по себе си не решават делото. Свидетелските показания се преценяват в съвкупност с всички останали доказателства – социален доклад, реалната среда, ежедневните грижи за детето, поведението на родителите. Свидетел, който говори общо, по слухове или явно пристрастно, губи тежест, а това се вижда много ясно от съда.

Действително родителският капацитет се оценява след раждането на детето. Не може да Ви се вмени липса на капацитет за грижи, които обективно още не са възникнали. Именно след раждането социалните служби и съдът гледат как се отглежда детето – има ли сигурност, спокойствие, храна, грижа, медицинско обслужване и подкрепяща среда.

Личният Ви живот преди раждането няма самостоятелно правно значение, ако не засяга пряко интереса и безопасността на детето. Съдът не санкционира морални оценки, емоционални реакции или минали лични отношения, а се интересува от настоящата и бъдещата грижа за детето. Ако към момента осигурявате стабилна, адекватна и безопасна среда, това е водещото.

Важно е да знаете, че опитите за компрометиране често се обръщат срещу този, който ги прави, особено когато са придружени от заплахи, натиск и манипулации. Съдът е изключително чувствителен към подобно поведение в дела за родителски права върху деца.

И накрая – Вие не сте беззащитна. С подходяща правна помощ, с подкрепата на семейството си и с реалното си поведение като майка, Вие имате много по-силна позиция, отколкото той се опитва да Ви внуши. Страхът Ви е разбираем, но правната реалност не е толкова страшна, колкото той я представя.