Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Консултации с ерготерапевт

  • 29 085
  • 72
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 549
Здравейте,
Търся някакво обяснение за сина си и попаднах на тази тема 🤗
Не мога да преценя има ли проблем при него.
Той е на 12 години. На ръст е доста нисък, на долна граница е, няма генетични нарушения. Физически е много активен. Отдават му се всякакви физически активности - плуване, каране на колело, футбол, тичане... Може да издържи доста дълго на физическо натоварване и това му е приятно.
Не е така с ученето, обаче. Трябват му много уговорки и увещания, за да седне да учи. А като седне - все се чуди къде да си отклони вниманието. Сеща се, че е гладен, жаден, ходи му се до тоалетна... толкова е трудно да го накарам. А дори като седне, все се върти на стола, подскача, става, сяда.... , подлудява ме. А ако искам все пак нещо да понаучи, трябва все да му стоя на главата, за да го връщам на урока. Няма ли ме, нищо няма да научи.
И за мен, и за него е мъчително.
Вече си мисля, че може да не е само мързел или хитруване от негово страна.
Как бих могла да разбера има ли проблем?
😥

Последна редакция: ср, 18 ное 2020, 19:21 от Blue@

# 46
  • София
  • Мнения: 2
Здравейте,
Търся някакво обяснение за сина си и попаднах на тази тема 🤗
Не мога да преценя има ли проблем при него.
Той е на 12 години. На ръст е доста нисък, на долна граница е, няма генетични нарушения. Физически е много активен. Отдават му се всякакви физически активности - плуване, каране на колело, футбол, тичане... Може да издържи доста дълго на физическо натоварване и това му е приятно.
Не е така с ученето, обаче. Трябват му много уговорки и увещания, за да седне да учи. А като седне - все се чуди къде да си отклони вниманието. Сеща се, че е гладен, жаден, ходи му се до тоалетна... толкова е трудно да го накарам. А дори като седне, все се върти на стола, подскача, става, сяда.... , подлудява ме. А ако искам все пак нещо да понаучи, трябва все да му стоя на главата, за да го връщам на урока. Няма ли ме, нищо няма да научи.
И за мен, и за него е мъчително.
Вече си мисля, че може да не е само мързел или хитруване от негово страна.
Как бих могла да разбера има ли проблем?
😥

Здравейте,
моля да ме извините за закъснението с моето ви връщам отговор.
Доста подробно сте описали с какво се справя сина ви с кои дейности има затруднения.  Ученете  е доста сложна дейност, която изисква не малко умения, които да са добре развити и да работят заедно, като например- организиране и планиране, включване на работната памет, ориентация в пространството, както физическото, така и на тетрадката, учебника, обработка на получената информация и слухово и визуално.
От написаното от вас, оставам с убеждението, че не сатва дума само за чисто поведенчески отказа от учене и анагжиране с учебни дейности, а като че ли за нешо повече.
Моя съвет е да направите консултация със специален педагог, може в детски клиничен психолог (мога да препоръчам Анета Атанасова), който да направи необходимите оценки, който биха могли да кажат за какво става дума. За съжаление, много често затрудненията при децата са "невидими" и е нужно намеса на специалист.
От ерготерапевтична гледна точка, бих ви помолила да наблюдавате дали сина ви е самостоятелен в дейности типични за възрастта му, като - да си оправя леглото, статята, да участва в подредба на масата за вечеря, да помага в кухнята, да изхвърля доклука, да пазарува за себе си или за семейството , да организира срещи с приятели, ориентира ли се града и др. Всички тези дейносто изискват съшите умения, както и ученето.
Надявам се да съм успяла да ви дам насоки, но все пак е нужно да се направи консултация при нужда разбира се.
Поздрави
Руслана

# 47
  • Мнения: 549
Много благодаря за подробния отговор! 🌺

# 48
  • София
  • Мнения: 39
Здравейте мили родители, днес бих искала да споделя с вас една кратка статия за това какво казва Ерготерапията за Дейностите от ежедневието, като бих искала да направим едно малко предизивикателство, за което ще разберете в края на статията !:purple_heart:

Има редица дейности, в които ние се включваме ежедневно, дейности съобразени с възрастта, възможностите  и желанията ни, които допринасят за цялостното ни развитие.
Тези дейности биха могли да бъдат ключови за стила ни на  учене и обработка на информацията, активното участие в дейности ни помагат да реализираме потенциала си.
Ерготерапията казва, че включването и участието в дейности е и ЦЕЛ и СРЕДСТВО.
Дейностите от ежедневния живот, в които децата се включват биха могли да бъдат:
Хранене с ръце или прибори
Пиене от чаша/сламка
Ходене на тоалетна
Обличане и събличане
Обуване и събуване на обувки/пантофи
Миене на ръце/коса, миене на зъби
Къпане
Игра с играчки
Отивате в детск градина,  училище или университет
Писане на домашна работа

За някои деца и младежи  горе изброените простички задачи биха  представлявали голямо предизвикателство. Това може да се дължи на физически затруднения, проблеми в развитието или временна задръжка в усвояването на дадени умения..
Ето няколко конкретни причини, които възпрепятстват включването на детето в дадена дейност от ежедневния живот
 Трудности при хранене с прибори,защото координация око-ръка не е добре развита
Трудности при хранене, защото детето е чувствително към определени храни
Трудности при къпане, защото има сензорни затруднения в някоя от 7-те сензорни сфери
Трудности при самостоятелна  игра, поради занижени възможности на въображението
Трудности в писането и внимание в час, защото тялото изпитва непрекъснато нужда да се движи и липсва фокус.
Въпреки, че детето изпитва затруднения в участието в една или друга дейност, това не означава че не бива да го включваме в нея, да му предлагаме алтернатива на дейността или пък да адаптираме дейността/задачата, така че детето да се включи и да изпита удоволствие от участието си

А вие, родители в какви дейности от ежедневито включвате вашите деца? Оставяте ли ги да се опита да бъдат самостоятелни или правите нещата вместо тях?
С уважение
Руслана-Ерготерапевт
Hands Ok Hand

# 49
  • Мнения: 772
Опитвам да го оставям да е възможно най-самостоятелен (с оглед на това, че е на 1,8г.) Докато още ходехме на детски площадки го оставях да се отдалечи, винаги го наблюдавам и съм готова да скоча, но да не е залепен за полата на мама. Да се катери, да изучава, ако се спъне го уча да се изтупа и да стане. Сутрин мием зъбки заедно, давам му той да ми ние зъбите, питам го за мнение коя от две блузки иска.. Същевременно ако реши, че има нужда, може да ме гушка докато му омръзне. Оставям го да се заиграва сам с играчките, а когато иска ми носи играчка да играем заедно. Пускаме музика и танцуваме.
Четем много приказки, познава си ги по кориците и избира коя да му чета. Обича за вълка и трите прасенца, докато чета показва по картинките, а след това играем-той е вълка, издухва ме и аз (прасенцето) падам, после аз съм вълка и го издухвам и той пада.
С храненето имаме малко проблем, защото е злояд и е предизвикателство, но иначе той. храни всички, няма проблем с координацията
Имам нужда от помощ за отказите, казвам ясно и категорично НЕ, без да крещя,не харесвам насилствените методи на възпитание или наказанията. След това опитвам с прости думи да обясня, че нещото е опасно/горещо/не е негово. Но не съм сигурна, че всеки път се справям, понякога той опитва да го обърне на игра или го прави, за да казвам НЕ.

Последна редакция: ср, 02 дек 2020, 17:59 от Vivru

# 50
  • София
  • Мнения: 39
Здравейте на всички мами и татковци, баби и дядовци Simple Smile
Днес бих искала да ви споделя една кратка статия която написах свързана с ПРАКСИС, термин който много специалисти позлват и бих искала да ви разкача, че това не е само двигателно планиране, а и.......

Праксисът е неврологичен процес, при който чрез когницията предизвикваме някакво движение на тялото или по просто казано- при извършването на дадена дейност е необходимо възникването на намерение/идея за нея (идеация). Следваща стъпка е планирането на самото изпълнение, последвано от конкретното изпълнение.
За праксиса са важни 4 големи сфери- идеация, двигателно планиране, изпълнение,обратна връзка, като всяк една от тези сфери е доста обширна и сложна. Например, за да планираме и организираме едно действие, ние трябва да имаме стабилна и добре развита схема на тялото, да имаме когнитивните умения да разбираме това което правим, да имаме добре развита билатерална координация, за да изпълним движението плавно, трябва да можем да разберем/усетим обратната връзка която получаваме от средата или друг човек по отношение на нашето изпълнение, за да може да го коригираме или адаптираме при следващо изпълнение. Праксиса  е сложен многоетапен процес, който често приемаме за даденост, защото се случва автоматично (на подсъзнателно ниво). Но как можем да разберем дали детето ни изпитват трудности в планирането и изпълнението на дейности? Ето няколко примера:
    Избягва дейности, изискващи сръчност(пр. Рязане с ножица, пъзели, писане и др.)
      Често се спъва, блъска се в предмети, движенията са  неумели/неловки
        Храни се доста мръсно, не усеща че имат храна по лицето, храни се с ръце
          Не може да кара колело или изпитва затруднения при каране на колело
            Ограничения при въображаема игра
              Трудности при координирането на двете ръце (пр.при закопчаване на копчета, вдигане на цип и др.)
                Нежелание и трудности по време на часовете по физическо възпитание
                  Ограничена концентрация
                    Бавно завършва задачи в клас или в къщи
                      Трудно се самообслужва (пр. връзване на обувки, ползване на прибори за хранене)
                        Трудно създава приятелства с връстници, предпочита компания на възрастни

                        Ако забелязвате някой от тези състояния, но те да се повтарят повече от веднуж, може би е добре да направите консултация с ерготерапевт или психолог.
                        Дано ви е била позлена информацията
                        Поздрави
                        Руслана- магистър ерготерапевт

                        # 51
                        • Мнения: X
                        Здравейте Руслана, благодаря Ви за инициативата.
                        Нашият случай е следният. Имам син на 3 и половина години, роден нормално, физически здрав. Заради късно проговаряне имахме съмнения за аутизъм, които след няколко консултации и с напредване на времето се разсеяха. Детето проговори активно на 2,8 години, оказа се, че има голям пасивен речник, не е особено разговорлив, още говори във второ лице - Искаш хляб (вместо искам) например. Знае едноцифрените и двуцифрените числа, с малко помощ брои до сто. Научи сам азбуката на български и на английски, цветове, форми, плодове, зеленчуци, превозни средства, и др. може да разказва две приказки и знае две стихотворения наизуст. Наблюдението ми е, че фразите са му по-скоро наизустени, отколкото да ги използва спонтанно. Има слонска памет. Понякога, когато е нетърпелив за нещо пърха с ръце. Като беше малък ядеше абсолютно всичко, пиеше със сламка. Пиенето със сламка го забрави и не мога да го науча пак. Не може да възприеме, че трябва да смукне през сламката. Сокчета, бонбони и други такива аромати не обича. Пие само кисело мляко и вода. Откакто беше на 1,5 година спря да спи на обед, иначе през нощта спи 10 -11 часа. Има хубав сън. Знае имената на всички роднини, къде живее - град, адрес. Играе си с най-вече с колички - по предназначение. Влакчета, камиони. Обича много да четем книжки, наизустил е повечето приказки и ме поправя, когато объркам. Има чувство за хумор, реагира на шеги, често и той прави такива. Понякога си има някакъв негов си ред и се ядосва много, ако не стане на неговото - мама да седне на дивана, а тати на леглото или нещо такова. Извинявам се, че толкова дълго стана, но се опитвам да обясня максимално ситуацията. Понякога имам чувството, че може и да е в спектъра някъде, понякога си мисля, че може би не е. Конкретно моля за помощ по следните проблеми:

                        1. Не успях да го науча да ака на гърне. Въпреки, че махнахме памперса преди една година, с малката нужда нямаме никакви проблеми, даже вече се буди сух и сутрин (все още слагам нощен памперс), казва си, когато иска да пишка, няма издънки, но ака само в гащите. не иска по никакъв начин да седне на гърне / тоалетна и изпада в истерия като го накарам. Пробвам всякак, гледам да не го насилвам, защото имаше запек по едно време и ме е страх да не започне да се стиска. Просто изпада в истерия, плаче и се дърпа, ако го накарам да седне на гърне / тоалетна. Сигурно грешката е в мен, не знам защо така се получи. Награди предлагам, картинки гледаме с други деца, говоря и пак не се осмелява. Имам чувството, че го е страх по някаква причина. Моля за съвет какво да правя.

                        2. И другият ни проблем - откакто спрях да го храня в устата, т.е. на година и нещо беше, вече не иска да яде никаква супа / готвено. Само неща, които евентуално могат да се набодат на вилица, като напоследък яде вече почти предимно само тестени неща. С лъжица яде единствено кисело мляко с мед или без. Предлагам какви ли не нови неща, не насилвам, винаги с усмивка, с шеги, ние ядем пред него - той въобще не иска да опита, кара ме да махна чинията с новото ядене и е готов да заплаче. Почти всеки ден гледам да сервирам супи, различни консистенции, различни цветове, с надеждата, че някой ден ще се осмели да опита - само ги върти с лъжицата и си играе с тях. Забравих да кажа, че е гнуслив. Гнус го е от косъм, от някои по-лепнещи косистенции. Ако капне супа, мляко на масата, докато не го избършем не мирясва. Моля за съвет как да му разнообразя менюто.

                        Извинете за дългия пост. Предварително благодаря за времето, което ще отделите за нашия проблем.

                        # 52
                        • София
                        • Мнения: 39
                        Здравейте,
                        забавих се с отговора, защото ми се иска да ви дам максимално пълен отговор на двата основни въпроса, които имате. Вие сте дали много пълна информация, за което благодаря, ценно е когато имаме повече информация, и въпреки това е трудно да дам индивидулане отговор, който да съответства на  конкретните нужди на вашето детенце.
                        Все пак ето няколко идеи:
                        1. за ходенето по голяма нужда в гърнете- бъдете постоянни в това което искате от детето, не променяте често стратегиите си, за да не го объркате; четете книжки за ходете на гърне(мисля че малкия Каьо има такава история); сложете в банята картинка на дете което ходи до тоалетна и когато посещавате тоалетната му я показвайте, той може да я взима в ръка докато ака и след като приключи да я сложи на мястото и.
                        2. ядене на супа- слагайте хляб, за да стане на пупара; играйте игри наужким, като храните кукли, мечета и т.н; слагайте го да се храни с вас, ако може да остане поне 5 мин на масата; не го гонете в стаята за да яде, защото се хапва седнал  на столче и на масата; опитайте да не настоявате за няколко дена, да видим какво ще стане.
                        Знам че вероятно сте пробвали всичко което съм ви написала, но може би много важното нещо е , когато изберете една стратегия, не я променяте поне 2 или 3 дена, за да не объркваме детенце.
                        Ще се радвам, ако имате още въпроси, да се чуем по телефон и ако имате нужда да направим консултация.
                        Поздрави
                        Руслана

                        # 53
                        • София
                        • Мнения: 1 361
                        Здравейте! Много полезна тема. Имам прекрасен малък племенник, който имам проблем с изхождането.  
                        Споделям ви историята на проблема, написана от моята снаха, майка на Криси.

                        "Имам момченце почти на 3г.
                        Махнала съм дневния памперс Юли месец тази година. Слагам само нощем.
                        Изключително успешно се справи с пишкането, но имаме огромен проблем с изхождането.

                        Основният проблем, с който не можем да се справим повече от година вече е категоричният отказ да се изходи в гърне/тоалетна.
                        Изхожда се само и единствено в гащите и то прав или на колене докато играе на дивана. Без да каже, че има позив, та да отидем до тоалетната, просто го свършва в гащите прав и казва, че се е наакал в гащите.
                        Или казва, че му се ака и аз веднага го слагам на гърне, но стои известно време и става. Стиска се явно.

                        През Май месец мина през тежък запек, който след много време на хомеопатия + сироп, предписан от педиатъра пооправихме и вече изпражненията са с нормална консистенция.

                        Предполагам, че е възможно все още да помни запека от Май месец, макар и да е минало толкова време.
                        За съжаление хомеопатичното лечение, многото говорене и всякакви мотивации не дават резултат и все така не желае да се изходи на правилното място.
                        А вече ходи и на градина. Не можем да разберем причината за този отказ. Не знаем дали е страх, срам, не ни казва. Просто не иска.

                        Опитали сме всичко. Шоколадчета, други лакомства, които обича, книжка за лепене на стикерчета при успех, говорене колко е хубаво да се ака в тоалетната, а не в гащите. Че ще го боли коремчето, дупето, ако не ака където трябва. И с каране сме подхождали, и с мълчание и с мнооого говерене. Всичко. Имаме и книжки за акането. Облепих цялата тоалетна в картинки с животни да му е приятно, но не иска там.

                        Около Никулден някъде два поредни дни се изходи в гърнето, което беше велико събитие. Имаше си обещаните награди.
                        След това 3 поредни дни изобщо не се изходи, наложи се да направим клизма. Днес отново е 4-ти ден, в който не се изхожда.
                        Казва, че му се ака, слагам го на гърнето, но не свършва нищо и става. И така по няколко пъти на ден. На тоалетната не иска и да седне даже.
                        Вече съм наистина отчаяна, защото опитах всичко.

                        Какво бихте ме посъветвали?
                        Благодаря ви предварително!"
                        И аз ви благодаря предварително!

                        # 54
                        • София
                        • Мнения: 1 361
                        Здравейте, темата замря тотално? Нали не е спряна, щом не е заключена?

                        # 55
                        • Мнения: 2 226
                        Здравейте отново. Искам да попитам дали е в обсега на вашата специалност липсата на емпатия на децата (не знам как се нарича като термин). Детето е на 5 г и не умее да говори за чувствата си. Иначе Изразява чувства с жестове и изражение на лицето при определените ситуации. Не умее да се поставя на мястото на друг човек, който страда и не прави опити да го утеши, изглежда не разбира чувствата на околните. Когато близък човек си отиде, той не му липсва. Отстрани изглежда като безчувствено дете. Като се подхване въпрос за чувства, обръща темата.
                        * детето има ХАДВ

                        # 56
                        • София
                        • Мнения: 39
                        Здравейте отново. Искам да попитам дали е в обсега на вашата специалност липсата на емпатия на децата (не знам как се нарича като термин). Детето е на 5 г и не умее да говори за чувствата си. Иначе Изразява чувства с жестове и изражение на лицето при определените ситуации. Не умее да се поставя на мястото на друг човек, който страда и не прави опити да го утеши, изглежда не разбира чувствата на околните. Когато близък човек си отиде, той не му липсва. Отстрани изглежда като безчувствено дете. Като се подхване въпрос за чувства, обръща темата.
                        * детето има ХАДВ

                        Здравейте,
                        Емпатията се изгражда с времето.
                        Аз бих ви насочила към дедетски психолго.
                        Поздрави
                        Руслана

                        # 57
                        • София
                        • Мнения: 39
                        Здравейте! Много полезна тема. Имам прекрасен малък племенник, който имам проблем с изхождането.  
                        Споделям ви историята на проблема, написана от моята снаха, майка на Криси.

                        "Имам момченце почти на 3г.
                        Махнала съм дневния памперс Юли месец тази година. Слагам само нощем.
                        Изключително успешно се справи с пишкането, но имаме огромен проблем с изхождането.

                        Основният проблем, с който не можем да се справим повече от година вече е категоричният отказ да се изходи в гърне/тоалетна.
                        Изхожда се само и единствено в гащите и то прав или на колене докато играе на дивана. Без да каже, че има позив, та да отидем до тоалетната, просто го свършва в гащите прав и казва, че се е наакал в гащите.
                        Или казва, че му се ака и аз веднага го слагам на гърне, но стои известно време и става. Стиска се явно.

                        През Май месец мина през тежък запек, който след много време на хомеопатия + сироп, предписан от педиатъра пооправихме и вече изпражненията са с нормална консистенция.

                        Предполагам, че е възможно все още да помни запека от Май месец, макар и да е минало толкова време.
                        За съжаление хомеопатичното лечение, многото говорене и всякакви мотивации не дават резултат и все така не желае да се изходи на правилното място.
                        А вече ходи и на градина. Не можем да разберем причината за този отказ. Не знаем дали е страх, срам, не ни казва. Просто не иска.

                        Опитали сме всичко. Шоколадчета, други лакомства, които обича, книжка за лепене на стикерчета при успех, говорене колко е хубаво да се ака в тоалетната, а не в гащите. Че ще го боли коремчето, дупето, ако не ака където трябва. И с каране сме подхождали, и с мълчание и с мнооого говерене. Всичко. Имаме и книжки за акането. Облепих цялата тоалетна в картинки с животни да му е приятно, но не иска там.

                        Около Никулден някъде два поредни дни се изходи в гърнето, което беше велико събитие. Имаше си обещаните награди.
                        След това 3 поредни дни изобщо не се изходи, наложи се да направим клизма. Днес отново е 4-ти ден, в който не се изхожда.
                        Казва, че му се ака, слагам го на гърнето, но не свършва нищо и става. И така по няколко пъти на ден. На тоалетната не иска и да седне даже.
                        Вече съм наистина отчаяна, защото опитах всичко.

                        Какво бихте ме посъветвали?
                        Благодаря ви предварително!"
                        И аз ви благодаря предварително!

                        Здравейте,
                        моля да ме извините че се забавих с отговора толкова време, моля е грешката.
                        Браво на вас за махането на памперса през деня. За съжаление има не малко случи в които децата неискат да сядат на гърне по голяма нужда, което води до едни не леки поведения от тяхната страна , а ние родителите се чусим вече на къде и какво да опитаме.
                        Тък като явно се опиали доста неща, аз бих ви посъветвала, да започнете водене на бележки, кога,по кое време на деня се изхожда сина ви, водете бележките поне 2 седмици, за да имате достатъчно данни, след което започнете да го слагате в тези часове в които най-често се е изхождам. Дори да не свърши работата, вие бъдете постоянна и го правете това поне 3 или 4 седмици, без да се ядосвате, само напомнете че "акането се случва в тоалетната"
                        Детето на гърне ли ходи или на голямата тоалетна?
                        Давайте награда ,само ако работата е свършена където трябва.
                        Често пъти тежките констипации водят до известен регрес в трениранети на навици, като ходенето до тоалетна, ако медицинки всичко е ок вече, много вероятно причината да е емоционална.
                        Ако искате можете да се обърнете към детски психолог.
                        Поздрави
                        Руслана
                        П.С отново, моля да ме извините за забавянето

                        # 58
                        • София
                        • Мнения: 39
                        Здравейте, не съм пускала отдавна нова тема/статия, но тези дни много мислих за играта, за уменията нужни за игра и всичко това съобразено с възрастта. Та, едно едно четиво от мен,което се надявам да ви допадне и да даде отговори на въпроси които имате свързани с детската игра. Написаното е от ерготерапевтична гледна точка.
                        Възрастово развитие на уменията за игра


                        “Играта” е едно от онези неща за който се говори и пише много, както от родители, така и от различни специалисти.
                        Всички сме чували и чели статии в който се обсъжда, колко е важно децата да имат повече време за междучасие и свободна игра, децата учат най-лесно чрез игра, да оставяме децата да изследват и играят с различни материали, за да развиват сензорната система.
                        Вярвам че всички ще се съгласим, че играта е в основата на детството и води до много и важни социално-емоционални и образователни бенефити и резултати.
                        Но се чудя, колко от нас се замислят за стадиите на играта, за уменията нужни за игра съобразени с възрастта на детето, тийнейджъра и възрастния човек? В какви видове игра се очаква да се включва едно дете съобразено с неговата възраст?
                        0г-2г- “Сензомоторна игра”- характеризира се с изследване на усещанията и движеният, основна цел е удоволствието от тях, без правила и граници. Представете си бебе, което е “открило” че собствения му палец на крачето, може да е чудесна играчка за дъвчене или пък дете което току що се е научило да лази и открива че купата за вода на кучето е далеч по интересна от светеща и въртяща се играчка. Този стадии на играта включва дейности като- гоненица, имитация, хвърляне, изпускане на предмети, изваждане на предмети от кутии и прибирането им обратно.
                        1г до безкрай- “Игри наужким”- може да очаква появата на тази игра около първата година, ….
                        Самостоятелна игра” - случва се обикновено през първите две години, детето играе със собствени играчки, в близост може да има друго дете и ако те не си взаимодействат, това не е проблем, очаква се децата да се включат в по-социална игра в други деца след 3 годишна възраст.
                        2г -4г.- “Символна игра”- детето умее да използва въображаеми или нереални предмети като част от играта “наужким”. Представете си едно малко дете, което сипва кафе на мама от въображаем чайник или пък дете което храни с вилица и въображаема храна своето мече. Това е Символна игра и тя може да бъде усложнявана с порастването на детето или пък включването на връстници в играта.
                        2г-4г- “ Конструиране”- появява се в символанта игра и позволява на малкото дете да използва материали с който да конструира, строи базисни фигури, като използват дървени блокчета, за да построи мост или гараж. В тази възраст и през тази игра, децата започват да демонстрират собствените си изследователски и креативни умения.
                        Във възрастта  след 3г се наблюдава преминаване от Самостоятелна игра към Паралелна такава. Това означава че децата могат да играят едно до друго и вероятно ще има малка интеракция помежду им, но може би ще забележим че те започват да се имитират един друг.
                        4г-7г- Социални и по сложни Асоциативни игри- в тези игри, децата се асоциират  едно с друго, като важна част от една дейност, която предполага някакъв вид споделяне на материали, играчки, думи… Представете си група от деца на възраст между 5г. и 6г. Който участва в свободна игра и взимат от една и съща кутия дървени блокчета. В тази фаза на играта, децата могат да споделят материали, но не е задължително да координират собствената си игра с останалите.
                        7г-11г.- “Игри с правила”- в тази възраст децата участват активно в игри които имат правила (шах, баскетбол, футбол). Правилата биха могли да бъдат “официални” или “ неофициални”- такива които са измислени на момента. В този период децата са доста “обсебени” от правилата и много от нас остават така дори и като станат възрастни хора Simple Smile. Именно в тази възраст става и преминаването от Асоциативна игра към Кооперативна игра, давайки възможност на децата да работят заедно и да постигат резултати заедно в организирани активности е много ценно.

                        Поздрави
                        Руслана

                        # 59
                        • Мнения: 1
                        Здравейте, имам близнаци на 3г и 2м момиче и момче. Синът ми има забавяне в развитието и аутистични маркери, от месец посещава психолог, но все още нямат свободни часове за ерготерапия и не я е започнал. Като цяло няма двигателни проблеми, има очен контакт, но не говори, не може да се храни сам и още е с памперс. Сестричката му също отказва да ползва гърне, въпреки че преди година беше започнала. Според психоложката в яслата е солидарна с брат си. Бихте ли препоръчали някакви упражнения, с които да може да напреднем там. За съжаление от както започна тази Ковид криза почти не посещават ясла и се гледаме сами вкъщи и това не се отразява добре и на двамата. Благодаря

                        Общи условия

                        Активация на акаунт