Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10

  • 64 792
  • 763
  •   1
Отговори
# 540
  • София
  • Мнения: 45 588
Просто му напомних, че може да го направи, ако желае. Видно е колко желае.

# 541
  • Мнения: 378
Rockstar,  отношенията на възрастните не са работа на децата..... дори да са попораснали. Какво би постигнала с това да му кажеш... внушението ето на, аз съм добрата, пък той...
Това вреди на детето и ще се обърне срещу теб в един момент.

# 542
  • София
  • Мнения: 45 588
Ок, няма. Няма смисъл да го обсъждаме тук.

# 543
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 18 007
принципно когато бащата няма особено желание да използва режима си на лични взаимоотношения с детето си тогава майките са "дашни" да им го дават когато те поискат защото знаят, че бащите не искат.
обаче ако бащите имат желание за тези контакти насреща им излизат всякакви пречки за осъществяването им.
разбира се, не при всички е така , но е доста често срещано.

# 544
  • Мнения: 989
на тийн никой не може да попречи да се вижда с баща си, даже и по свое желание да се премести да живее при него. Не вярвам която и да е майка да отиде да си го прибере с полиция. Смешно е.

# 545
  • София
  • Мнения: 45 588
Момчето не иска да вижда баща си по собствено желание.
Фактически, от понеделник до петък те са на 100 метра един от друг всеки следобед и вечер. Ако някой от тях желае, има как да се види с другия. Тяхна работа.
Няма какво да уча родител да бъде родител. Не е моя работа.

# 546
  • Мнения: 89
Линдичка-ти си късметлийка с такива приятели. Аз имам само една приятелка, която знае за почти всичко, през което преминах. Повечето хора в обкръжението ми се интересуват само от себе си, а емпати почти не познавам, за съжаление. Но то в труден момент виждаш кой те цени и го е грижа за теб и кой ти обръща гръб и само от лицемерие е общувал. За съжаление на този етап няма как да изляза с нито една приятелка или компания, макар, че все още ме канят. Ежедневието ми е само работа, домашни, водене и взимане на детето от баща му, тъй като той няма кола, а на мен ми е жал за детето, че е изморено от училище и трябва да бие път по тъмно и студено. Та цялото ми време е на работа, в колата и в леглото. Само си мечтая за свободата да имам нормален социален живот...Добре, че отвреме-навреме ни канят на р.д

# 547
  • Мнения: 5 336
Аз вече започнах да си мисля, че тази приказка, че няма приятели, има само интереси - е много вярна...

# 548
  • София
  • Мнения: 2 163
Аз вече започнах да си мисля, че тази приказка, че няма приятели, има само интереси - е много вярна...
аз си го мисля и в момента, но има единици в моя живот, които го опровергават. Буквално дузина са, но ги има. И към тях не храня илюзии, че ще поставят моя интерес пред техния, но са хората, на които знам, че мога да разчитам за съвет, подкрепа, морална опора. Дори това понякога е безценно. По принцип съм страшен катил и симулирам непоклатима доста успешно. Трудно се пречупвам, а още по-трудно искам и моля за помощ, но тези хора са си там постоянна величина. Не мога да си изкривя душата и да им го отрека, защото в някакъв момент биха предпочели своя интерес. Не го и очаквам от тях. Стига ми че ги има. Наистина късметлийка съм.

Rockstar Даването на непоискано "добро" също е изявление на егото - в случая твоето. Его срещу его и накрая нищо. Никакъв смисъл да пиша след 12 години на бнд и да му кажа, че може да пише на сина ми на мобилния. Може, но не иска. Не мога е избор.

Последна редакция: пн, 16 дек 2024, 22:12 от Линдичка

# 549
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 534
Можете да разчитате на 12 човека? Ехааа... Не знам колко хора могат да се похвалят с толкова приятели. Наистина голяма късметлийка!

# 550
  • София
  • Мнения: 45 588
Моите хора са около 5-6, но ги има. Понякога пък помощта идва от непознати или от нови познанства.
Честно казано, вече ми е трудно финансово. Говорихме с адвокатката и обеща да пусне молба за привременна издръжка /не знам дали се казва така/.

# 551
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 18 007
аз си го мисля и в момента, но има единици в моя живот, които го опровергават. Буквално дузина са, но ги има.
успокоих се Smiley

# 552
  • София
  • Мнения: 2 163
аз си го мисля и в момента, но има единици в моя живот, които го опровергават. Буквално дузина са, но ги има.
успокоих се Smiley
Аз пък не се щото всичките са семейства. Аз съм черната офсъ буквално и преносно Laughing

# 553
  • София
  • Мнения: 45 588
Едно от нещата, което се сетих да направя, е "моят нов кръг".
18 години брак означава, че имахме много семейни приятели. С почти всички се разделих окончателно. Имам 2-3 приятелки от преди. И повече нови. Преоткрих брат си. Научих се да съм по-общителна, отворена към хората и понякога си отварям устата да искам помощ. И понякога действа!

# 554
  • Мнения: 469
Здравейте на всички в темата.Реших,че е време да се представя тук и да споделя опит с вас.
Казвам се Мирена и от известно време гледам детето си сама.Всичко това се случи след като разбрах че мъжът ми има паралелна връзка с друга жена.Няма да лъжа тежко го изживях и продължавам да го изживявам.Чувствам се ужасно самотна въпреки че не съм сама,а съм с детенцето си.Няма време за странични занимания,денят ми е еднообразен.Нямам родители наблизо за да ми помагат,идват рядко по 1-2 пъти в месеца.Честно казано не желая детето да прекарва време с баща си.Знам че не е правилно,но толкова съм му ядосана и гневна ,че не искам да го виждам,нито искам детето да прекарва време с него и новата му жена и да ми се правят на семейство.
Въобще не знам как да се справя с тези емоции.Ако ми дадете съвет ще съм ви благодарна.
Също така тези от които си гледат децата сами,как успявате да разнообразите?Както казах денят ми е еднообразен.Вечер като се прибера от работа ,след като съм взела детето от градина, съм ужасно изморена и си лягам заедно с него ,защото просто заспивам права.

Общи условия

Активация на акаунт