Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №18

Здравейте!
Аз също се надявам на разумно решение за запазване на статута на Света София. Но, имайки предвид религиозния радикализъм, който се шири - опасността за вземане на другото решение е голяма. Четох, че Ердоган се позовава и на думите на Мехмед Фатих, който проклина всеки, който би дръзнал да възпрепятства четенето на Корана в Света София. За Фатих, това е бил символът на неговата мощ и победа над християнството и Византия. Дали това е исторически факт или легенда, която сега е удобна за Ердоган, не знаем. Ердоган открито се противопоставя на решението на Кемал Ататюрк, но и си оставя "вратичка", като твърди, че подписът му бил фалшифициран. Да си чуди човек.😁
За нашия сериал ми е чудно следното: преди карантината оставаха 4-6 серии до края на втори сезон, но никой не беше обявил информация за това, че ще има трити сезон. Обикновено, това се знае вече от зрителите на такъв етап. За това си мисля, че идеята за трети сезон се е развила основно при новата ситуация с вируса и карантината. Вълнувам се за новия сезон, но имам и опасения, че ще има размиване и някои нелогични промени и обрати, заради ясната необходимост от серии и интриги.   За себе си съм забелязала, че често се разочаровам от сюжетната линия при повече сезони.
Хубави почивни дни!

Спокойна неделя!
И аз не обичам дълги сериали. Но при „Имало едно време в Чукурова“ нямам усещане за насила продължителност и нелогичност, поне дотук - не, все още ми и много интересно.
Още преди сериалът да започне бяха казали, че събитията ще стигнат до днешния ден, а това означава живота на поне още едно поколение. В един разговор с Мурат Сарачоолу в Туитер той беше казал, че ще има трети, а ако не се лъжа, и четвърти сезон. Ако ни разказваха само историите на главните герои, сериалът може да приключи много бързо: раздели, събирания, смърт или други приключения с героите и така много бързо може да се направи финал. Но основната тема на този сериал е индустриализацията на Чукурова. Това е процес, който трае много дълго. Реалистично ни показват неговото идейно начало по време на поколението на Аднан и Фекели, когато това, което ще се променя достига своя „разцвет“ в мисленето на Аднан и син. Неговото  практическо начало е през 70-те. Но към края на втори сезон процесът още продължава, сега той е в най-съществената си част. „Демир“ – в кавички, защото всеки герой представя обществена и стопанска сила, а неговите действия големи процеси, беше готов и говореше още в първите сцени за промяна в Чукурова. Но по това време Демир мислеше в мащаби, които се промениха след „брака“ му със „Зюлейха“ и амнистията. В началото той изобщо не предвиждаше това, което „Йълмаз“ и „Фекели“ започнаха и правят вече два сезона. Фабрики, машини, текстилна индустрия в сътрудничество с най-големите в Истанбул, нови системи за напояване с модерни технологии и в сътрудничество със западния свят...това излиза извън намеренията и очакванията на „Демир“. Неговите идеи за трансформация бяха в областта на земевладението и плодовете на земята. Два сезона той продължава това, което винаги е правил, но прави това вече с усилие: един глас го държи на първото място при избори, а следващата година го заплашва да е втори. В тази обстановка на подем на новото отвън и притиснат от него „Демир“ само оцелява. Неговият проект „мечта“ за преустройство на вековното земеделие върху промишлена основа и така включване към новото време засега спря, съдбата му е неизвестна. По-скоро неизвестно е кой ще го реализира, а не самата реализация, която е неминуема. Този етап на индустриализацията, който е основен за този район, според мен ще бъде съдържанието на следващия сезон. Йълмаз вече се намеси в него, но кой ще бъде неговият главен герой, това предстои да разберем. Докато текат успешните промени отвън и свързаните с тях нови трудови и обществени отношения на работния терен, „Демир“ е в застой, върху него се стовари не само растящият престиж на новото, но и процесите сред местните от присъствието на това ново: променят се роднинските и семейните  отношения, приятелските връзки, наборът от традиционни ценности е в движение, променя се мястото на жените, мисленето за брака и децата. Докато „Демир“ е в застой,  зрее обществената среда, където трябва да се случат промените за неговата сфера на дейност. „Йълмаз“ и „Демир“ са един до друг – отдавна липсва оградата между двата конака, „Йълмаз“ гледа към конака и иска мястото на „Демир“. Ще може ли „Демир“ да задържи раждащата част на дошлото от Истанбул, казано метафорично и в преносен смисъл за Зюлейха, за да „се роди“ промяната и в неговия сектор? Как ще се развият събитията в отношенията между героите и техният „превод“ на стопански език, това очаквам да е съдържанието на следващия сезон. За разлика от еднослойния пришълец от града, местният човек с дълбок корен има история и той първо трябва да изчисти погледа си към миналото. Това е много трудна задача. „Демир“ има още дълъг път към себе си и своите идеали, които трябва да бъдат приведени в съответствие с новото време. Докато трае това е възможно мечтата на „Демир“ да остане за реализация от поколението на неговите деца. Индустриализацията няма нито точно начало, нито ще има край в абсолютна дата; тя се заражда в главите на хората, случва се в действителност и продължава дълго във времето. Защото тя е не само фабрики, машини и земя, а включва промени в главите на хората и отношенията между тях.  По този начин и с такова съдържание чакам  продължението на сериала.

Началото:



и продължението:

Здравейте ,
Благодаря за споделеното! Аз явно съм пропуснала информацията за казаното от Мурат Сарачоолу. Спомням си само, че съм чела твърдения на рускините, че ще има трети сезон, но явно е имало и изказване от екипа, което разбира се, вече е различно. Да, ще бъде интересно да проследим историята в различните й пластове: обществен, стопански и икономически и съответно личния живот на героите, които са отделни представители на тези сфери. Лично за мен, както местните хора с дълбок корен, така и пришълците от града имат своята дълбочина и история, които влияят на реакциите им в един или друг момент. Неслучайно Йълмаз и Зюлейха са представени като сираци, но отделно от това, те са имали свои модели за подражание, като са се формирали като характери без да бъдат обременявани от родови традиции, стереотипно мислене на предишното поколение, те не са товарени с мечтите, идеите и съответно грешките на старото поколение. Йълмаз е механик и се занимава с ремонт на двигатели и мотори, поправя, връща към живот машините. Двигателят е основният елемент, който е свързван с предвижване и посока напред. Зюлейха е шивачка - създава нови и красиви дрехи с ръцете си, като преди това тя развива идеята за съответната дреха в мислите си - създава дизайна и кройката, избира материята. И двамата с Йълмаз сякаш дават "живот" на съответните предмети...единият на текстила, за да краси, а другият на разваления двидател, за да може да проработи и да върне мобилността си, за да задвижва. Демир е сякаш между двата свята: стар и нов. Демир е свързан с конете. Конят като животно е и средство за предвижване и за работа в едни по-ранни времена. Демир упрявлява и малък земеделски самолет, което показва неговото желание за развитие, за полет, за достигане на високи цели...но той е безсилен, ако двигателят откаже да работи. Тук се намеси Йълмаз, който го поправи и върна "живота" на самолета. Има някакво допълване между "Йълмаз" и "Демир". Но, Демир е много повече обърнат към миналото, към земята, към корените и традициите, докато Йълмаз се движи много бързо напред и сякаш изпреварва готовността на земята и на мисленето на хората за тези промени. Тук като "спирачка" се явява Демир, който "притъпява" агресивността на бързите промени, за да може и почвата и мисленето на хората да "узреят" за тези новости. Неслучайно и Зюлейха не намира реализация като шивачка или моделиер. Всеки нейн опит да създава нещо ново, нещо различно от това, което се продава, често бива осуетяван от събитие или случка в конака, на местна почва и от местните. Фекели е бил новатор в своето време - различно разбиране за живота и различно отношение. За това той много добре се допълва идейно с Йълмаз, именно и за това те станаха толкова близки (Фекели вижда в Йълмаз сина си и като възпитание и като начин на мислене), като това, което може да ги раздели е - "старото"...тайната, която Фекели разбра; тази тайна  е свързана със стари модели на поведение, ръководени от обичаите и традициите преди това; старото мислене относно бездетността; старото мислене за честта на един мъж и/или жена, която се основава и на това, дали може да създаде потомство.
Замислих се за началните серии и за писмата на Зюлейха. Останала съм с впечатлението, че сякаш Зюлейха писа на Йълмаз за детето в първото си писмо преди вечерята с Демир - това, че ще става баща....трябва да изгледам отново тези моменти. Гюлтен чете всички писма на Зюлейха. Помня че тя като прочете първото писмо се изненада много, а кое друго би я изненадало така, при условие, че вече знаеше за тях като двойка. Може и да греша, разбира се...не съм си припомняла началните серии.
Лек ден!

Здравейте!
Когато избирам сериал и видя името на Айтекин Аташ, знам, че ме очаква красива музика, че ще искам да я слушам много пъти. Неговото име ми дава вече знак да гледам точно този сериал.
Заслужава всяка награда, да е безкрай вдъхновението му!

Героите в „Имало едно време в Чукурова“ са направени много интересно.
От една страна, двойките в триъгълника са несиметрични. В началото Йълмаз и Зюлейха са свързани от силна взаимна любов, двойката е на прага на сватба. Демир и Зюлейха сключват брак почти в началото, но обича само Демир и чака отговор от Зюлейха на чувствата си някъде в безкрайността. И в двете двойки обаче никой не познава другия от самото начало, разкриват се и се опознават постепенно. Казаното от Фекели: „Ако някой не постъпва така, както си очаквал, значи не си го познавал добре.“ важи за всеки от тримата. И това е интересното в историята, защото е създадена възможност да се получи така, че инцидент да постави началото в опознаването на човек, за когото аха си щял да се ожениш, защото си мислил, че го познаваш, но той се оказва различен; докато една изключително случайна връзка може да се окаже най-подходящата. Но, разбира се, едва накрая ще разберем какво ще се получи от тези отношения.
От друга страна, при изграждането на образите  уменията на героите и стопанските им виждания не са в синхрон с разбиранията им за любовта и брака, ако ги следим по скалата от традиционно към модерно. Това ми направи впечатление отдавна. Затова героите не са схематични, а са интересни и изненадват. Те са смесица от много различни неща, в която да имаш съвременни технически умения, напр. не означава автоматично, че имаш и съвременни разбирания за любовта.
По отношение на старо и ново Демир и Йълмаз не се допълват, двамата имат различни сфери на действие. Йълмаз донася нещо, което в Чукурова не го е имало и в резултат на това модернизацията става много по-широк процес, превръща се в индустриализация. Докато Демир си има свои идеи за модернизация, които изложи още в началото. Те са свързани с изконното за Чукурова земеделие, което той предвижда да се превърне в промишлено земеделие.  Но проблемът е в това, че Йълмаз и Фекели искат да вземат земята на Демир и така да го унищожат, да заемат неговото място и в тази сфера. 

Демир се води от любовта си към Зюлейха. На тази любов, която може да чака до края на живота си, а тя може и да не  се случи, той е подчинил всичко. Детето на Зюлейха той възприема като част от майката, чувствата към майката са чувства и към нейното дете; Демир никога не е казал за Аднан, че детето за него е наполовина Зюлейха, а в другата половина вижда своя враг; не сме чули такова нещо. Демир живее със Зюлейха в законен брак. В същото време той е престъпил нормите на своята общност за сключването на такъв брак - Зюлейха не отговаря на изискванията; Демир очаква да получи от законната си половинка това, което нито закона, нито традицията предвиждат, но което е най-важното за отношенията между мъжа и жената в съвременния свят: нейните чувства, душа, любов. По отношение на това какво прави за любовта си Демир, той е съизмерим само със Зюлейха; няма друг герой като тях двамата. За да се види Демир, трябва да се разграничават детайлно неговите разбирания от тези на Хюнкяр във връзка с брака на Зюлейха и Демир; иначе се получава един Демир, който не отговаря на показваното в сериала. И, освен това, Демир по отношение на Зюлейха е такъв. Но това не му пречи по отношение на майка си, по отношение на развода на Сабахеттин, както и пред чукуровската общественост да се представя и да се държи като мъж, възпитан в традицията. Няколкото сцени,  след като се разбра за любовта между Хюнкяр и Фекели, когато Демир я изгони и унищожи всички нейни следи в конака, са просто великолепни: Демир наказва майка си, която петнела – с една снимка! честта на семейството и мъжете до девето коляно, която той трябва да защитава, но самият Демир се е оженил за жена, била жена на друг, недевствена, и още по-зле - била в първата брачна нощ бременна от друг, с което Демир дава наследник на рода с „нечиста“ кръв...Нередовната снаха успокоява Демир с поруганата от майката чест, който се вайка: „Сега как ще живея?“, след което отиде на гробището да се оплаче на баща си - направо комедия. Преминаването на границите за Демир е само по линията на любовта му към Зюлейха, за която той жертва всичко, любовта го движи да се променя. Иначе Демир си е като всички други. Затова ми харесва този сериал, защото много хубаво показва смесването и едновременния живот на разновременни неща в преходното време.
Зюлейха е между двамата. С Демир тя има законен брак и дете. Но в сърцето си Зюлейха никога не е спирала да поддържа брака си с Йълмаз пред Бог, тя се счита негова жена, детето е плод на този брак и носи името Йълмаз. В този брак, който в нейната лична йерархия стои по-високо от официалния, управляват любовните чувства на Зюлейха към Йълмаз. За Зюлейха тази договореност между двамата пред Бог и плодът от нея са отношението, което за нея има смисъл. Бракът с Демир и да е негова жена за Зюлейха са игра, която тя играе от самото начало, когато е нужно, прави паузи и после – като един истински и добър шахматист, наблюдавайки ходовете на останалите играчи, формулира нова тактика, но продължава в същата посока: с очакване някога да се съберат двамата с Йълмаз и с тях да е тяхното дете. Зюлейха е влюбена и наивна, когато видя Йълмаз жив, тя си мислеше, че веднага ще може да му разкаже всичко, извика го на среща, после искаше да избяга и т.н., наивни са нейните представи, че може да излезе от брака с Демир и да си вземе детето. Но нейната наивност е сила, защото тя е винаги в съюз с нейната любов. Това, което прави, ми харесва, но като за кино, то не може да служи за пример в живота. Не одобрявам използването и играта с живота на други хора: Демир, Мюжгян, дори Аднан. Но специално Демир не е жертва в моите очи, защото той очаква някъде в необозримото време да получи любовта и. Неговият риск е негов избор и понеже потенциално може да завърши с успех, гледам на това като на: риск губи, риск печели. Цената, разбира се, е много висока; всичко, което му се случва, е заради тази любов. Зюлейха през цялото време прави възможното за запазване живота на Йълмаз и на любовта им, което не може да се каже за Йълмаз. Зюлейха е вярна на техния брак пред Бог. Знаем, това беше инициатива на Зюлейха, но не това е основното. Направи ми впечатление, че в техния разговор в края на 2 еп. Йълмаз каза, че в паспортите ще бъдат вписани като женени и „тогава вече може да имаме дете“. Разбирам какво той иска да каже. Но тогава трябваше да се въздържа от сексуална връзка с нея, защото в момента, когато той казва това, той вече е направил дете. Сега все повече ми се струва възможно премълчаването на Зюлейха за бременността да има връзка с това изречение, тя замълча след него.
Така, ако сравним двамата от двойката Зюлейха – Демир, на преден план излиза, че двамата са в  законен брак. Демир прави нарушения на традиционните норми, които съпътстват официалната част; на липсващата традиция Хюнкяр направи имитация. Докато нарушаването на нормите за Зюлейха е по отношение на самия официален брак, защото тя има друго семейство и друг брак,  с които живее в сърцето си. Така Зюлейха и Демир стоят на нещо като стълба с три стъпала: заедно са на нивото на официалния брак; с прекрачването на нормите на традицията той се изкачва на по-високо стъпало; най-високо стои Зюлейха, която следва следва своите чувства и договорения между тях с Йълмаз брак пред Бог, докато официалния брак за нея е формалност.   
Йълмаз изглежда няма високо доверие към формата на брак пред Бог. Като специфична връзка между двама души, тази форма на брак може да оцелее само при  взаимно доверие и вярност. Силните  чувства са най-важното условие, но те не са достатъчни, трябва да се прави нещо в тяхна защита. Йълмаз от самото начало, преди още да беше разбрал какво е станало, насочи гнева си към Демир, по-нататък към неговото „предателство“ на мъж, на когото той е поверил жена си, към този, към когото е насочил своето отмъщение. Реакцията на Йълмаз е изцяло на мъжа в него – обиден, пренебрегнат, реакция на първия мъж към мъжа от официалния брак на Зюлейха. Докато към Зюлейха той проявява недоверие в това тя като жена да прави нещо самостоятелно и много бързо прие, че е била съблазнена от богатство. Отделните моменти сглобяват едно разбиране, което не е подходящо за човек, пристъпил към такава форма на свързване. По едно и също време Зюлейха живее в официален брак с Демир, но ние знаем как тя в същото време в сърцето си поддържа брака им с Йълмаз; докато Йълмаз изгуби доверие и „отвори“ този таен брак и застина в някакъв респект пред официалния брак на Зюлейха с Демир. Тайният брак със Зюлейха не е отговарял на вътрешните убеждения на Йълмаз, това е, което мисля по този повод и затова той е бил за него нестабилен още в началото и в сложните обстоятелства бързо се разпадна в неговото съзнание. Освен това, за Йълмаз най-важната роля на мъжа, подробно дискутирана с Фекели, е бащинството; знаем също каква роля играе то за него нататък и по-специално кръвното бащинство. Любовта за Йълмаз отстъпва на второ място. Може би това е обяснението както за отказа от бягство с любимата, за да остане при своето кръвно дете, така и мисленето за детето на Зюлейха като „половината Зюлейха, другата – моя враг“, което отговаря на разбирането и на Фекели и се различава от това на Демир. Йълмаз живее в един микс от правила и норми; останал без Зюлейха той се откъсна от съвременното разбиране, стоящо в основата на брака пред Бог, за което причина да се случи виждам преди всичко Зюлейха, и се върна към традиционните разбирания за брака, чийто основен смисъл е създаването на дете и съответно, че само в официално регистрираното семейство могат да се създават деца. Докато бракът пред Бог и модерните за времето разбирания слагат любовта, чувствата на първо място. Възможно е моментът от финала на втори епизод да има роля нататък, тук да са показали основно различие между двамата, което предстои да се прояви, когато Йълмаз може да се окаже пред избор между законното и сигурно свое дете - Керем Али, и Аднан, който за него може да изглежда като  с неясен произход и, освен това, в него той вижда не само Зюлейха, но и своя враг. Засега Йълмаз не намери обратния път към Зюлейха по пътя само на любовта.
В разбиранията си за брака, семейството, жената и детето Йълмаз стои по-близо до традиционните разбирания. Както се вижда при Демир с дълбоките корени, не корените играят роля и не те определят как той се бори за любовта си. Традиционните разбирания не идват само по вертикален път, те са средата, в която човек живее. Кой как обича и какво прави за любовта си зависи от самия човек. Йълмаз стои на мъжката гледна точка, която защитават и традиционните разбирания за жената, брака и семейството,  това го сближава с тях. В отсъствието на Зюлейха той вече не я вижда като партньорка в техния брак пред Бог, а само като законна жена на Демир. Такава е йерархията на двата вида брак в неговото съзнание – сериозен, стабилен е официалният брак. Себе си вижда като пренебрегнат съпруг, Зюлейха като отказала се от техния брак, а Демир като враг. Въпросът за честта е основният, който Йълмаз непрекъснато поставя и който даде основание и на Фекели за обявяване на война. Йълмаз и Фекели споделят традиционни разбирания, в които мъжете и техните интереси доминират над жените. От жените се очаква да бъдат верни, да чакат – от тях не се очаква никаква инициатива: „Моята Зюлейха ще ме чака, дори ако знае, че няма да се върна“, защото някой мъж винаги се грижи за тяхната сигурност и да не сбъркат нещо. От този кръг мислене очаквам да бъде формулирано обвинение на Йълмаз срещу Зюлейха, когато разбере цялата истина. С брака пред Бог Йълмаз се изкачи високо, воден от Зюлейха. Но след затвора той не можа да се върне там и разкрива същността си като мъж, носещ в себе си стари разбирания за жената, любовта и децата.

Здравейте
Благодаря за информацията! Честито на наградените!
Благодаря за споделеното!
Човек непрекъснато се променя - осезаемо или неусетно, съзнателно или несъзнателно. Различните ситуации в живота, опитът, преживяното, емоциите, чувствата, научените житейски уроци винаги водят до промяна в една или друга насока. Лично за мен, именно в промяната и в непознатите реакции е красотата на общуването, защото има любопитство, мистерия и интерес. Твърде познатото в един момент доскучава, предвидимо е и общуването зацикля.
Лично аз не съм привърженичка на думите на Фекели: „Ако някой не постъпва така, както си очаквал, значи не си го познавал добре.“ Не винаги различната реакция е доказателство за липса на познаване. Много често именно естеството на случващото се може да провокира различна реакция от очакваната. Това не означава, че човек малко познава другия...защото "познаването" винаги е относителна величина. Дори и ценностната система или идеалите на човек могат да претърпят промяна следствие на различни фактори. Лично за мен, важното е не, дали човек познава другия или дали може да предвиди постъпките му, а дали го усеща с душата си, независимо от тези постъпки.
Да, нашите герои са изградени сложно и в тях традиционните разбирания и по-съвременните такива се смесват или припокриват, като всяко има своя превес в една или друга сфера на живота. Сега, аз лично не би се наела да правя класации, защото за мен сравняването на героите е некоректно, имайки предвид че те са позиционирани различно както в конкретните ситуации, така и като цяло в обстановката и развитието на действието.
Лично за мен Демир не е със съвременни разбирания за любовта и брака, защото още от самото начало и до момента той разчита на брачната институция, вместо да се опита да "усети" емоцията на Зюлейха, да я приеме и да надгражда; той реагира според старите традиционни вярвания и разбирания за брака, не виждам нов елемент и опит за разчупване на модела; осланя се на брачния закон и на своите права като съпруг. Ако Демир имаше съвременно разбиране за любовта, то според мен, той щеше да действа по много по-различен начин със Зюлейха в целия този процес до сега. Това, че той се е оженил за "нечиста" жена и прие детето й заради любовта си към нея, лично за мен, няма нищо общо с някакво ново или съвременно разбиране за любовта, брака или децата. Въпреки образованието си в чужбина и досега си с различната западна култура, Демир все още остава в дебрите на старите порядки и на мъжката доминация. Един Четин - местно момче, което никъде не е пътувало, не е и учило, беше готово да се омъжи за "нечиста" жена. Четин беше готов да се ожени за Гюлтен дори и когато истината за "опетнената  й чест" щеше да излезе наяве и цяла Чукурова да разбере за това. Една Сание - щеше да приеме пред цялото консервативно общество детето на любовницата на мъжа си и да го отгледа като свое, продължавайки брака си с мъжа - прелюбодеец. Геройства не прави Демир, нито "чупи" модели.
За мен, новото разбиране за любовта се корени в отношението към другия, в уважението на чувствата и емоциите на другия, в приемане на избора на другия.

Според мен, Йълмаз не е толкова "затънал" в стари разбирания за жените, брака и децата, дори напротив.
Лично аз не вярвам в безусловната любов, освен ако тя не е към дете. Цялото това изискване от Йълмаз да вярва сляпо в любовта, при условие, че завари Зюлейха в законен брак с друг и дете от друг няколко месеца след като тя стана "негова жена" пред Бог, при условие, че Зюлейха го лъга дълго време и не намери начин да каже истината, лично на мен ми изглежда нереално и нелогично, имайки предвид онези времена и нрави на хората. Йълмаз все пак не може да избяга от времето и региона, в който се е родил. Зюлейха поддържа брака си с Йълмаз пред Бог, защото тя е позиционирана в различна ситуация от тази на Йълмаз - тя е взела конкретното решение по една или друга причина, тя има и цялата информация за събитията, тя има известен контрол над нещата - да каже истината, да потърси помощ, да планира добре бягство и т.н. Зюлейха не е изпадала в ситуация подобна на тази, която се "сервира" на Йълмаз, за да се правят сравнения. Ако Зюлейха беше влязла в затвора и впоследствие открила Йълмаз женен за друга и с дете и ако тогава тя беше продължила да вярва безусловно и чистосърдечно в тяхната връзка пред Бог, тогава бих могла да направя паралел между реакциите на двамата.
Но, от това, което видях като нейни реакции при появата на Мюжгян, ревността й и последвалите й действия, лично аз съм убедена, че Зюлейха също нямаше да има определено доверие на връзката им, сключена пред Бог и щеше да бъде респектирана от законовата връзка.
Ако Йълмаз споделяше онези традиционни разбирания, в които мъжете и техните интереси доминират над жените, то той не би се възхищавал на жени като Зюлейха и Мюжгян - самостоятелни и следващи смело идеи или кауза, жени с характер и цели. Той би предпочел по-семпли момичета, за които най-голямата мечта е да му сготвят вечеря и да му народят деца. Той би се оженил за жена, която не работи, няма амбиции, не го превъзхожда и която няма собствено мнение, а и не иска да има такова. Не си представям консервативен традиционалист да насърчава жена си с докторска професия за пост главен лекар, не си представям и такъв мъж ясно да се възхищава от това, че жена му е доброволка в лекуването на бедни деца и е предпочела да работи далече от богатата клиника на баща си.
Ако Йълмаз имаше разбирания за своя интерес, който да доминира над интереса на жените, то той най-малкото би обвинил Зюлейха, като жена, която си е позволила да изпадне в ситуация, при която да бъде заплашена от изнасилване и опетняване на честта, би се вайкал за живота си и за сигурността си; Йълмаз би предпочел и своя интерес и в друга ситуация - да защити сигурността си своевременно, пред това да мълчи заради честта на Гюлтен в нейна полза и негов ущърб, ако убийството на Ерджо се разкрие впоследствие.
Мъжете, които имат стари разбирания за ролята на жените винаги приемат жената за виновна при изнасилване или опит за такова действие.
Всички посочени реплики на Йълмаз са извадени от контекст и "висят", като така тълкуването може да е всякакво. Именно контекстът и обстановката, в която се е намирал героя по това време имат огромно значение и за причината за казаното. Напълно логично за конкретната ситуация е Йълмаз да иска Зюлейха да бъде закриляна от мъж, на когото той разчита, не "за да не сбърка нещо", а заради сигурността й като жена и човек - по петите им бяха убийци и престъпници, а Зюлейха беше продадена от брат си и за малко щеше да бъде обезчестена в публичен дом. Да, Йълмаз очаква Зюлейха да го чака, дори и той да не се върне, но очевидно е, че тези думи са изречени в момент, когато Йълмаз е очаквал да има и свиждания и комуникация със Зюлейха в затвора. Оттам вече и логичният извод, че в един момент това "чакане" ще бъде коментирано с нея. Един млад мъж, който е в затвора от кратко време винаги има тази идея в главата си - че жена му ще го чака...това е напълно нормална емоционална реакция на отричане на реалността и все още неспособност за пълно осъзнаване на действителността. Впоследствие с времето идва неминуемо и приемането на положението и с това и промяна в нагласата - а именно жената да продължи напред. Не мисля, че Йълмаз би изисквал от Зюлейха да го чака до гроб.
Йълмаз е позициониран различно от Демир по повод на Аднан, няма база за сравнение. Демир знае истината за Аднан, приел е съзнателно детето на жената, която обича и му е дал име и дом, отглежда го като свой наследник и реално му е баща. Думи, че вижда в лицето на детето своя враг биха били нелогични от Демир, като баща, който е знаел цялата истина и е приел всички факти. Докато Йълмаз в момента е чужд на Аднан по всички известни  му линии - той не му е никакъв, реално. Тези думи са логични от неговата уста, защото той вижда детето на Зюлейха от друг мъж, който му е враг, защото желаеше смъртта му многократно. И въпреки това, Йълмаз ясно каза, че приема децата на Зюлейха и беше готов да избяга с тях, държи се прекрасно с Аднан, спаси го от смърт, спаси и неродената Лейля, въпреки възможността да не го прави. Изборът пред Йълмаз впоследствие не беше между неговото кръвно дете и некръвните деца конкретно, а за това, дали той може да изостави нероденото си дете чисто в човешки план. Този избор на Йълмаз впоследствие направи и Зюлейха в затвора за своите кръвни деца.

И накрая: лично за мен, логичното обвинение от страна на Йълмаз към Зюлейха, когато той научи цялата истина няма да е следствие на някакви стари разбирания за брака и жените и децата, а ще е следствие на тежестта на лъжите и мълчанието от страна на Зюлейха. Никой нормален мъж не би приел ситуацията без гняв, обвинения и въпроси. Защото, Зюлейха имаше много време и възможности да каже истината на Йълмаз за детето, още от момента, когато си държаха ръцете през решетките на ареста и тя беше бременна до сегашния момент, когато си говореха през решетките на стаята за свиждане в затвора, а Аднан вече е на няколко години. Йълмаз ще иска да знае, защо тя не е казала на Демир за него още в началото. И ще е прав да се съмнява и да обвинява.
Думите на Йълмаз, че като имали обща фамилия и били женени по паспорт, тогава можело вече да имат деца -  не са оправдание за премълчаването от страна на Зюлейха. Йълмаз ясно каза, че иска да имат деца и надали би помислил дори за абортиране на бебето им, ако Зюлейха му беше споделила, в това аз съм сигурна. Това, че Зюлейха беше бременна в онзи момент няма как да е било проблем (при тълкуване на думите на Йълмаз), при условие, че те чакаха вече паспортите всеки момент и те двамата щяха да са с обща фамилия доста преди раждането на бебето след месеци, така или иначе.
Отделно: думите на Йълмаз би трябвало да се тълкуват в контекста и вземайки предвид тогавашната обстановка: в онези години е нямало как жена да роди дете в болницата без данните й да бъдат записани и да се потърси бащата или поне да се повдигне въпроса, кой е бащата. Ако бащата и майката са с различни фамилии, това би предизвикало въпроси за извънбрачна връзка и би предизвикало интерес от страна на властите в болницата, а Йълмаз беше издирван на национално ниво по паспорт и снимка. Така че, тези думи на Йълмаз бяха насочени в коренно различна насока, а не в това, дали да съществува бебето или не.
Лека нощ!

Приятен следобед на слънце или сянка!
Нашият сериал изчезна така, сякаш никога повече няма да се появи.
Дори и заглавието му вече не се среща.

„Погледни ме, Зюлейха! Погледни ме!
Това сърце бие заради любовта ми към теб.
От първия път, когато те видях, това сърце бие за теб.
Знам, че ти не си влюбена в мен, но един ден ще се влюбиш.
Защото аз толкова много те обичам, че и ти ще ме обикнеш.
Ти вече си моя. Завинаги моя.
Ще те направя много щастлива, много.“


 
Това е, което Демир каза на Зюлейха в началото на брака им. Повтори го много пъти след това в различни варианти, не се отклони от него в много трудни моменти, дори и след трите куршума той продължава да стои на пътя на чувствата. Каквото е обещал, това прави. Това е модерното за епохата след 60-те в отношенията между мъжа и жената: чувствата. Демир се води само от чувствата си и, за да получи нейните,  използва всичко, бракът – също, защо не, той именно в началото на този брак е казал на Зюлейха какво да очаква от него, тя не е изненадана.
Какви чувства на Зюлейха да респектира Демир? Тя мълча и в ресторанта, мълча и когато и поставяше колието преди брачната церемония и и каза: „Някой ден ще ме обикнеш и ти!“, мълча и в първата брачна нощ, докато той и говореше за сърцето си и,  легна с него като сестра на Йълмаз и се притесняваше дори дали той няма да разбере, че...знаем какво. Какво Зюлейха му каза във връзка с това, което той и говори за неговите чувства? Какви свои чувства тя му разкри, за да се съобразява Демир с нея? А, да, когато Йълмаз се появи, тя скочи от колата и питаше Демир не е ли разбрал досега, че Йълмаз не и е брат, а и е мъж и още, че ще обича този свой мъж до края на живота си. Ето ги пропуснатите от нея обяснения за чувствата, с които Демир трябвало да се съобразява, изказани обаче с малко закъснение от около една година и в удобен за нея момент: моят мъж се върна! Демир се ожени за Зюлейха сериозно и за цял живот. Зюлейха – с конкретна цел и за малко: тя свали халката на сутринта след сватбата и в началото на втори сезон вече не можа да издържи и си призна, че тази игра – каква точна дума за нейното разбиране за брака с Демир, вече и е омръзнала.
Един излишен въпрос: нима Зюлейха респектира чувствата на Демир?
Зюлейха е същата като Демир, но нейните чувства са обърнати към Йълмаз, Демир и бракът за нея са средство. Докато за Демир бракът е нещо желано. Но -  разбирам ги и двамата.
Между Зюлейха и Демир положението е такова. Затова от Демир не може да се изисква нищо повече. Никакви нейни незаявени навреме чувства той не е длъжен да респектира. Достатъчно е внимателен с нея, радва я, изненадва я, предлага и да пътуват и различни други неща, за да се сближат - тя отказва, но няма как да и разреши да отведе сина му при Йълмаз - за да е щастлива. Докато може да издържи, ще я чака, а дали тя ще го обикне? Ако Зюлейха иска, може да се разведе с Демир, обаче децата няма да получи. Когато провали брака на Хюнкяр с Фекели, Зюлейха каза, че майката и синът са се съюзили и така са им провалили живота. Това не е вярно. Няма съюз между Хюнкяр и Демир, имаше съюз между Хюнкяр и Зюлейха като и двете мислеха Демир за пионка, но не познаха. Следващия път въпросът няма да е към Хюнкяр, а ще бъде питана Зюлейха: когато се омъжи за Демир, ти каза ли, че си жена на Йълмаз? И тогава играта ще продължи в най-тесния и опасен за Зюлейха кръг.
 
В сърцето на Йълмаз живее силна любов към Зюлейха, но той е насочил усилието си към мъжа -  Демир, и отмъщението към него, не признава и потиска любовта в себе си, избра своето дете пред любовта. Не мога да се съглася, че това е спасение на невинно дете, защото това дете си има майка и тя реши сама да му даде живот.  Оттам нататък то се нуждае от семейство, каквото двамата с Мюжгян не са. Сега ще бъде интересно Керем Али каква роля ще изиграе в отношението между Зюлейха и Йълмаз: детето веднъж ги върна от бягството, дали няма да играе още веднъж роля за връзката между двамата. По повод на несъстоялото се бягство  Фекели каза на Йълмаз:  „Загърни сърцето си в плътна хартия и там го изсуши.“ Това е обричане на живот без щастие. Затова Йълмаз е женен за жена, която не обича, а бракът му съществува заради детето. Това е  традицията. Йълмаз не следва чувствата си. Модерното не е в това да бъдеш влюбен, а да признаеш чувствата си, да ги заявиш и пред себе си, и пред другите и да ги следваш, да правиш всичко за това, което ти чувстваш. Не да питаш жената на пътя дали е щастлива, а да не спираш да и говориш колко ти я обичаш и че ти си нещастен без нея.

И малко за Демир – Четин, а по-късно по един друг въпрос.
Минимално е общото между двамата герои, за да бъдат сравнявани.
Четин: Гюлтен е изгубила девствеността си; насилникът вече не е жив; тези, които знаят, пазят тайната, отвън нищо не заплашва спокойствието им; Четин и Гюлтен се обичат.
Демир: влюби се в Зюлейха, която той виждаше като „чиста и невинна“; в един миг се оказа жена на друг, бременна от него, съответно загубила девствеността си; Йълмаз е в затвора, но е жив, поверил е Зюлейха на Демир и някога ще му търси сметка, както и я търси и отмъщава; Демир е най-големият бей в Чукурова и по време на голямата промяна всички заинтересовани, а те са много, искат да вземат нещо от него, слухтят, клюкарстват, ври и кипи и Демир във всеки момент трябва за нещо да отговаря; Демир обича Зюлейха, но тя него – не, нещо повече - Зюлейха и Йълмаз се обичат; цената, която Демир плаща за тази любов е промяна на всичко около него, а той, който предизвика промяната, е почти винаги губещ; изобщо не е ясно дали ще получи нейната любов и докато я чака дали няма да се разори; Зюлейха не изпуска удобен момент и иска да го напусне и да си вземе детето/децата. Има още, но няма нужда да се продължава, защото общото между случая на Демир и Четин е минимално. Четин е достоен мъж, но такива истории като тази на Гюлтен има. Винаги се търси подходящ според обстоятелствата начин да се потули историята. Докато историята на Демир е екстремна в многото подробности, свързани с нея. Съчетанието между граждански ритуал и традиционната сватба, която в случая на Демир и Зюлейха е в абсолютно нарушение на традицията, е промяна на модела, но Демир...не знае това, той не си служи с такива категории. Неговият герой изпитва любов и тя го кара да постъпва така. Докато в стопанството той съзнателно иска да бъде новатор, към новото време, когато са освободени чувствата, Демир се присъединява без да иска, водят го само неговите чувства. И Демир, и Четин, и още други незнайни като тях променят модела.

Здравейте ,
Благодаря за споделеното! С интерес изчетох коментираните моменти и с доста неща съм съгласна, но моето лично усещане по отношение на новото в любовта е по-различно. Разбира се, това е само моята гледна точка, като напълно приемам и уважавам друг прочит на нещата, ситуациите и героите в нашия сериал.
Лично за мен, модерното не е в следването на чувствата. Много знайни и незнайни хора са следвали чувствата си и в преднишни епохи, новото е тези чувства да се следват с чест, достойнство, исреност, готовност за понасяне на болка, разочарование и готовност за обругаване, отритване, отхвърляне от обществото, заради тези чувства. Демир следва чувствата и любовта си към Зюлейха успоредно с лъжи, премълчаване, интриги, заткулисни игри и незаконни действия. Не съм привърженичка на старите максими: "Целта оправдава средствата" и "На война и в любовта всички средства са позволени". Демир следва именно тях. Той иска и "агнето да е цяло и вълкът да е сит" в личните му отношения и тези в оществото. Именно за това той се правеше на "ударен", когато Зюлейха говореше за "брат си". Зюлейха правеше това за да запази живота на Йълмаз (защото беше наплашена и предупредена от Хюнкяр), а Демир го правеше заради себе си...за да се възползва в пълна степен от тези моменти, за да получи брака, на който се надяваше и по начина, по който той ще го устройва най-добре. Именно за това, Демир излъга Зюлейха, че "брат" й е мъртъв - загинал в пожара в затвора и пак се правеше на "ударен", когато тя плачеше, ридаеше и жалеше "брат" си, а Демир много добре знаеше, че тя страда по бащата на детето в утробата й. Защото, и Демир имаше нужда от целия този театър, той имаше цел и считайки целта си за по-важна, Демир подложи бременната Зюлейха на огромен стрес и мъка в продължение на месеци. "Смъртта" на Йълмаз щеше да поддържа Зюлейха в отчаяние и тя нямаше вече смисъл да мисли по някои важни въпроси или да премисля постъпките и действията си в миналото. Ако тя знаеше, че Йълмаз е жив, то в рамките на онези месеци, докато детето растеше в нея, тя може би щеше да мисли и да преосмисля всичко случило се до момента. И когато човек мисли, има навика да си дава сметка за грешки, пропуски и неправилни постъпки. Напълно възможно би било, ако знаеше, че Йълмаз е жив, то тя да вземе едно друго решение преди раждането на Аднан и така Демир щеше да има много по-лимитиран път за действие. На него му беше необходимо да вземе новороденото дете на ръце и да му даде името си преди Зюлейха да размисли или да реши нещо друго. Именно за това, той излъга, че Йълмаз е мъртъв. Демир не прояви респект към чувствата на една бременна жена, независимо дали са изказани от нея или не, важното е, че Демир знаеше за тях и трябваше да прояви някакво уважение. Демир се възползва от ситуацията и накара Зюлейха да страда и да преживее шок, за своята си угода. После я наказа жестоко, че реагира бурно на неговите лъжи. Какво очакваше той като нейна реакция...да махне с ръка и да си каже - "...я, Йълмаз бил жив, бе"
Демир не е готов да се изправи пред обществото и да поеме негативите и загубите, които би му нанесло едно признане за извършените действие в следване на чувствата му и истината за тази негова любов. Точно за това, той натовари Хюнкяр с измисляне на лъжливата идентичност на Зюлейха; точно за това вместо да се изправи сам пред Йълмаз, той прати убиец, за да го ликвидира; точно за това и последва идеята на Хюнкяр и изнудиха Зюлейха с детето, за да говори лъжи пред репортерката за голямата си любов с Демир; за това бяха и другите опити за убийство на Йълмаз и Фекели. Много лесно е да се следват чувства с измами, лъжи и прикриване на това-онова и покушение над този и онзи; трудно е да се следват чувства и да се отстоява новаторска позиция по честен и искрен път, когато човек е "оголен" пред всички без страх и срам и търпи критиката на околните, като намира и силата да защити позицията си.
Демир много умело премери рисковете за себе си. Той можеше да фалира и без любовта към Зюлейха, можеше да загуби всичко и без да я има тази любов, а ако беше отритнат от чукуроваското общество поради излизане на истината, то Демир имаше достатъчно средства и власт, че да замине за Истанбул, Анкара или в чужбина и да живее със семейството си там. Статусът на Демир го прави уязвим, но и много по-гъвкав, с много повече възможности за реакция.
Да, Зюлейха се опита да бяга с децата, но законът е зад гърба на Демир и винаги ще бъде. И филмовите факти ясно сочат, че Демир е в много по-завидно положение от самата Зюлейха като позиция и в брака и в конкретната обстановка на развитие на събитията.

Лично аз нямам претенции Йълмаз да е модерен в разбирането си за любовта, това даже не съм си го и мислела. Йълмаз е продукт на своето време и традиции. Но, това, което изобщо не ми се "връзва" с изградения до момента образ на Йълмаз е определянето му като консервативен мъж, който споделя старото възприятие за жените - като второ качество хора, чиито интереси са под мъжките такива.
По отношение на Зюлейха - не мисля, че Йълмаз има смисъл и нужда да казва на Зюлейха, че я обича и че е нещастен, тя това го знае много добре. Йълмаз се раздели с нея и влезе в затвора именно така - като влюбен мъж, обичащ мъж, верен и отдаден. Такъв и излезе, няма промяна. Тази, която има какво да казва и трябваше да каже нещо е именно Зюлейха - защото тя от годеница на Йълмаз се превърна в законна съпруга на Яман и с дете на ръце носещо фамилията Яман. Как, кога, защо? Това трябваше да каже Зюлейха на Йълмаз от чисто човешка гледна точка. Мисля, че и за слепец и за глупец би било пределно ясно, какво може да изпитва един мъж на мястото на Йълмаз в този момент. За Зюлейха е кристално ясно всичко, така че няма нужда Йълмаз да повтаря едно и също - това, което той сподели при първата им среща след затвора. Той говореше за любовта им, за мечтите и надеждите им. Сега, имаше вече нужда от думите на Зюлейха, защото промяната е при нея. Е, тя закъсня много. Чудя се, до кога тя би мълчала за всичко случило се, изпитвайки любов към Йълмаз в сърцето си и играейки си на снаха Яманова...докато Аднан стане голям мъж ли? Докато нещо стане с Демир, ли? Стана нещо, за съжаление, но тя беше благодарна за живота на Аднан и скъса писмото до Йълмаз. Какви бяха плановете й, какво очакваше изобщо, Зюлейха? Йълмаз просто да дойде и да си я вземе ей така, докато тя му обяснява, колко е щастлива с Демир, ли? Това е голяма въпросителна за мен, защото за една жена с такава любов в сърцето, Зюлейха беше потресаващо пасивна и бавна или пък вземаше някакви абсурдни решения и повтаряше грешките си.
Аз лично не съм сравнявала Четин с Демир, а споменах Четин в една единствена плоскост, при която имат допирна точка с Демир. Но, каквито и да са подробностите и разликите, то, Четин беше готов да се изправи пред общественото мнение и критика и да защити позицията си, докато Демир - не е готов да направи това. Той прави всичко възможно да прикрива действията си, които уж би трябвало да са водени от чисти подбуди. Кой, какво губи, сам си преценява и взема своето решение. Демир взе напълно информирано решение да се ожени за Зюлейха с ясното съзнание за всичко около нея и Йълмаз, даже и за детето. Никой не го е вкарал насила в този брак, така че няма как да го съжалявам, а и лично за мен, той няма и нужда от това.
Според мен, модерното е: не следването на любовта, а как се следва тази любов, защото щастие не може да се гради върху нещастието на други хора. Разбирам пътя на Демир в любовта му към Зюлейха, но не мога да се съглася нито с методите му, нито с начина по който се случват нещата.
Най-странното ми е, че Демир избягва да разговаря със Зюлейха за случилото се с писмото, което прочете Йълмаз. Този разговор беше много наложителен, но не се случи. Между Демир и Зюлейха има огромна пропаст в усещанията, в разбиранията, убежденията и в комуникацията.
Това, разбира се си е моето субективно отношение, така ги усещам нещата.
Хубав ден на всички!

Ортега има една дълбока мисъл за любовта:
"Какъвто си, така обичаш. По тази причина в любовта можем да открием най-определящия знак за това какъв е един човек."
ПП Но при цялото разнообразие от индивидуални начини на обичане истинската любов има два неизменни признака - омагьосване и отдаване. Няма място в нея за егоизъм и отмъщение. Така твърди един от великите мислители на Модерността.

Здравейте!

Днес ние сме чувствителни и имаме много изисквания по темите за любовта, чувствата, всичко, което вълнува сърцето. Но в сериала става дума за епоха, в която се прави съществен преход, а именно: от брак в името на щастието на семейството и родителите, брак, чийто основен смисъл е раждането на деца, към брак, в който любовта и щастието на младите стоят на първо място. И в това се усеща духът на времето, идващ отдалече извън Чукурова. Това е важно да не бъде пропуснато. Много добре е показано това време на промяна чрез разказа на Хюнкяр, допълнен от всичките любовни и семейни истории в сюжета: Хюнкяр разказва за брака си с Аднан, който е бил въпреки  нейното желание, защото тя е обичала Фекели, но в крайна сметка Фекели не се е осмелил да я поиска, родителите и са настояли, тя се е подчинила на тяхната воля и тях е направила щастливи, а нейното щастие е станал нейният син. С дребни елементи са ни показали зараждащото се ново: краткият протест и последвалото го затваряне на Хюнкяр, докато се съгласи, срама да говорят младите с бащите си на любовни теми, плахостта на Фекели да изрази своите чувства – във всички тези детайли има елементи на характеристика на това развитие.  Докато младите   през 70-те вече открито говорят за чувствата си, следват ги и не се страхуват да търсят решения,  героите от централния триъгълник са направо фурии, Гюлтен е също много смела, тя, както и много местни момичета много добре знаят какви съпрузи могат да им изберат техните бащи и братя, дори старото поколение откри чувствата си.   

Смехът на Хюнкяр – важна сцена.
Смях след думите на Шермин: „Демир да не се е влюбил?“
Този смях сега вече е напълно разбираем:
Хюнкяр е на границата между времето преди и времето сега:
С нейните чувства никой не се е съобразил, но тя отваря път на сина си за неговите чувства;
Хюнкяр иска наследник,  Демир – любов.
Смехът е надсмиване над старото, но и все още недоверие към новото.
Смехът означава живот, и носи надежда.

Здравейте
Благодаря за коментарите! Съгласна съм със споделеното.
Всеки един от нашите главни герои, а и много от второстепенните носят в себе си духа на новото в една или друга степен, в една или друга сфера/сфери от живота. Още помня как се изненадах на смелостта или сързостта на Гюлтен, която директно каза на Йълмаз, че е влюбена в него; Фадик хлътна по Ерджо и отговори на Сание при нейния коментар за абсурдността на ситуацията в посока на социалната разлика: "...защо не, Сание, абла, защо не, какво ми е?" (като се абстрахираме от същността на Ерджо); а мислехме, че Хюнкяр не е обичала, но се оказа, че не е така. Тя просто беше забравила това...беше скътала това чувство, увлечена в своята роля на майка и господарка на имението, в социалната си дейност и ангажименти. Какво ли са ни подготвили СЦ? Чакам с надежда да е добре поднесено, както до момента, въпреки неизбежните недоглеждания.
Питам се, кога ли ще започнат снимките?
Хубава вечер и бъдете здрави!

Здравейте!

Света София е видяла какво ли не, тя е като живо същество, надживяла е три империи.
Днес - назад към последната.
"Народът чака това 86 години. Съдът свали веригите от "Св. София"
Коментатор на в. „Хюриет“
„...Истанбул ме изненада и с изчезването на Кемал Ататюрк. Преди портрети на Бащата на модерната турска нация, основателя на светската държава можеха да бъдат видени навсякъде – от таксито до малкото кафене, в хотелите, на обществени места. Сега не забелязах нито един Ататюрк, а преди дори разсеяният нямаше как да го пропусне. Затова пък изобилно се вееха трансперанти с лика на новия баща на нацията, Ердоган. Това и увеличеният в пъти брой на забулените жени, не просто със забрадки, а с черни фереджета, сложиха нов щрих в портрета на Турция в главата ми...“
Откъс от пътепис за Истанбул, 2018 г.

И в моята.
Едно голямо разочаровение.



 Турски жени от времето, когато Света София е обявена за музей.


 
Турски жени от времето, когато Света София е джамия.

Здравейте,
Да, думи нямам. Толкова неща се случват в момента, че човек трудно вече успява асимилира в детайли ставащото наоколо. Турция се връща в миналото - жалко! Колко елегантни са били туркините преди, а сега - ...просто коментар не е нужен!
Нека сме здрави, другото все някак си ще се нареди!

Здравейте!
Малко надежда и за нас:
„Назан Кесал приняла участие в прямом эфире, где ответила на вопросы писателя Шейхмуса Дикена. Актриса рассказала, что училась на факультете изящных искусств университета Девятого Сентября вместе с Вахиде Перчин. Когда они были на втором курсе, их утвердили на роли в фильме Шахина Кайгуна, но до начала съемок режиссёр умер от рака, и актрисы так и не сыграли вместе. Теперь же они встретятся в сериале "Однажды в Чукурова". Также Назан рассказала, что рада присоединиться к сериалу ОВЧ: "Точной даты еще нет, но ориентировочно в августе мы начнем съемки. Потрясающий проект, который с успехом идет уже два года. Мурат Сарачоглу, который снимал Госпожу Фазилет - прекрасный режиссер и мой любимый друг. Сценарий пишет Айфер Тунч, писательница, которую я тоже очень люблю. Tims - компания, за проектами которой я с удовольствием слежу. Актёрский состав тоже замечательный, насколько мне удалось увидеть. Поэтому в третьем сезоне и я присоединюсь к этой прекрасной команде."
https://vk.com/birzamanlarcukur?w=wall-82230597_177107



 
Гледам отделни моменти от втори сезон и още се опитвам да разбера какво точно се случва. Но за това по-нататък. Сега само за Фадик. Последната сцена, която видяхме, ме накара да се съсредоточа върху тази героиня, която веднъж е част от прислугата, друг път – нещо обратно на Гюлтен, но тя заслужава отделно внимание.

Фадик е първият човек, който посрещна Зюлейха и Йълмаз на портата на имението, когато Зюлейха припадна от глад. И ето последната сцена, в която Зюлейха и Фадик се срещат отново: Зюлейха е извървяла пътя „нагоре“ и сега е върната „долу“, вече не е „госпожа снахата“, а е отново „Зюлейха“:
 „Помниш ли времето, когато пристигнахме тук? Колко щастлива бях тогава.
Броях дните, когато ще се събера с Йълмаз.
Бях прислужница, но имах надежда.
Никога не съм искала да се къпя в богатство.
Не исках да ставам г-жа снаха.
Не исках да съм богата.
Исках само да се събера с любимия си мъж.
Беше ми достатъчна една жилетка и парче хляб.
Не позволиха. Разделиха ни. Но пак не се предадох. Опитах се да приема. Родиха се децата. Всичко издържах заради тях. И пак ще издържа всичко. Само да ги видя. Готова съм да съм прислужница. Това е много хубаво чувство, Фадик. Дай, Боже, и ти ще го преживееш. Толкова хубаво чувство...Въпреки всичко, което съм преживяла, чувствам любов тук, когато мисля за тях. Чувствам аромата им. Дай, Боже, ще ги видя. Всичко ще издържа заради тях.
Нека Бог в най-скоро време те събере с децата ти, г-жо снахо.
Дай, Боже!“
Все още и ние не знаем истина ли са твърденията на Зюлейха: за богатството, че е приела положението си и децата са най-важното за нея, затова няма как и Фадик да я разбира. Но: Фадик само в един миг ще разбере това, което тя не знаеше в началото и го научи заедно с останалите. Фадик няма как да помни щастието на Зюлейха от онова време, защото за нея Зюлейха и Йълмаз по това време бяха брат и сестра.
Ще се върна пак към тази последна сцена, но сега нещо друго. Двете момичета от кухнята знаят за Зюлейха, гледайки от различни позиции. Гюлтен още в началото се влюби в Йълмаз и така с отворено сърце разказа цялата история на Яман пред „сестрата“: за техните богатства и най-важния семеен проблем - отсъствието на наследник. Това стана в една сцена, която кореспондира с тази последната, но в първата леглото на Зюлейха приготвя Гюлтен, а в последната – Фадик, когато госпожата се е върнала в изходно положение и отново е прислужница. Ако, разбира се, оставим настрана, че тя има деца, които Демир е отделил от нея, връщайки я в началото. Междувременно колието от врата на приятелката Гюлтен, съдействала за любовта с Йълмаз и в един момент провинила се, Зюлейха сама постави на врата на Фадик, която за разлика от Гюлтен не е приятелка с г-жата и не знаеше отначало какъв е характера на връзката между Зюлейха и Йълмаз. Присъствието на това колие на врата и в момента, издава вероятно важната роля, която Фадик ще играе оттук нататък.
Ролята на Фадик е във връзка с мястото, където живее. В тази стая на леглото до нея последователно спят Зюлейха, а след това Сехер. И в двата случая Фадик забелязва закъсненията, отсъствията на момичетата, а Сехер наблюдава и от кухнята. По онова време Фадик няма идея с кого се е срещала Зюлейха, но понеже я дразни истанбулския и произход, Фадик, вероятно случайно, казва: „Започнаха нощните разходки. Или вече си оплела някого. Но на теб не ти трябва такъв като нас; на теб ти трябва господин, господин. Такъв като г-н Демир ще ти хареса. Но къде ти...“ На това място Зюлейха се замисли, възможно е сега да е осъзнала всичко чуто, започвайки с разказа на Гюлтен, видяно, преживяно, говореното от Азизе, Демир, всичко натрупано. Така двете, Гюлтен и Фадик, всяка от своята позиция, предполагам, е създала някаква идея в главата на Зюлейха. Двата момента са изиграни с акцент от Хилял. Фадик много пъти след това си задаваше въпроса за това в какво е ценността на Зюлейха, защо тя така бързо беше приета в конака, а по-късно се омъжи за господаря? Ако Сание беше изпратила не Гюлтен, а Фадик да изчисти стаята след като Хюнкяр изпрати Зюлейха в бараките и ако Фадик беше видяла халката на Йълмаз, тя щеше много рано и много бързо да знае, че скоропостижната бременност на Зюлейха има връзка с Йълмаз. Защото Гюлтен знаеше истинските отношения между Зюлейха и Йълмаз, но Фадик спеше с нея в една стая и знаеше за вечерните отсъствия. Това е и причината Фадик винаги, когато жените обсъждаха отношенията между Зюлейха и Демир да казва, че преди сватбата двамата са били вече заедно, че Зюлейха е забременяла преди сватбата. Но понеже Фадик знае и проблема с това, че Демир не може да има деца - заедно с другите тя видя бременната Филиз, Фадик не изключва, че баща на това дете не е Демир, а е някой друг. Фадик е единствената, която при изчезването на Аднан, каза на глас: „Вярно ли е, че бебето не е на г-н Демир?“ Ако Фадик знаеше това, което Зюлейха без да съобрази и каза в последната показана сцена, Фадик още тогава щеше да предполага и да знае, че детето е от Йълмаз и Демир се е оженил за бремменната Зюлейха. В настоящия момент смятам, че Гюлтен не знае чие е детето, докато Фадик вероятно скоро ще се досети. Тя направи едно досещане, когато видя Зюлейха и Йълмаз заедно да откарват Назире в болницата и докладва на Хюнкяр и Демир; в онзи момент официално още не се знаеше какви са били отношенията между двамата преди. Но Фадик обича да се меси в такива отношения и тя видя възможност чрез информацията да иска да я върнат в конака, тъй като по това време тя беше изгонена. Тогава тя просто подаде сигнал, че видя Зюлейха с Йълмаз. Но след казаното от Зюлейха в последната сцена, Фадик може да възстанови цялата история вече не само чрез досещания, а лично признание за изживявано щастие по времето на закъсненията и отсъствията. Това, че Демир много пъти взимаше Аднан, а сега е взел и двете деца, ще говори на Фадик в същата посока.  Ще видим как Фадик ще използва това, което знае.

Предизвестие за развод: върната там, откъдето е тръгнала, с това, което е имала и което е била в началото.
Според Демир.
Децата остават при него; роклята - същата, само жилетката от бяла е станала черна, знак на тъга по тях.
Как ще продължи Зюлейха нататък?
 

 

 
Заради текучеството на съседното легло Фадик познава историята и на Сехер. Между историята на Зюлейха и тази на Сехер има общ мотив: с дете от друг някое момиче се изкачва нагоре към спалнята/живота на господаря. Фадик не знае в цялост двете истории, тя сега ще започне да ги възстановява и последната показана ни сцена ще и каже много. Но предполагам, че първо ще дойде някакъв сигнал от Хатип, който след боя пред бръснарницата има отново зъб на Демир, а от Гафур той знае за сбирките с жени в лятната къща, които Демир уж обичал и уж споделял с Гафур. Когато отново се повдигне историята със Сехер опасностите са както за Демир – добър мотив за развод в ръцете на Зюлейха: изневяра, за която Гюлтен може да свидетелства, освен това, Демир има вече дете, докато Гафур – не, така и за Зюлейха, защото историята на Сехер, когато започне да се разкрива, може да  подсеща за историята на Зюлейха. Дали Гафур ще разкаже как Сехер го чакаше в спалнята, за да си играят на господари? Има и още нещо интересно: Зюлейха даде свои дрехи както на Гюлтен, така и на Сехер. Гюлтен никога не е обличала дреха на Зюлейха, нито от времето и на прислужница, нито като г-жа Яман, Гюлтен отказа да облече роклята на Зюлейха за годежа. Гюлтен се вижда като обикновено момиче през цялото време. Но Сехер носеше нейните рокли от времето преди Зюлейха да се омъжи за Демир, а тъкмо горе в спалнята в конака Сехер сама облече „любимата рокля на Зюлейха“ и сама си беше сложила бижутата и на господарка. Това е една загатната аналогия между пътя на  Зюлейха и този на Сехер, която ни е подадена зрително. Докато Зюлейха иска движението и „нагоре“, престоят и там и очакваното събиране с Йълмаз да се случват и да се мислят по модела не на Сехер, а на Гюлтен. Зюлейха вижда себе си същата, непроменена от времето преди брака с Демир: при връщането на Йълмаз тя си облече за срещата старите дрехи, върна се към шивачеството като свое занимание - идентификация на Зюлейха от Истанбул, шие сватбената рокля на Гюлтен и преживява сватбата им с Четин като тази, която са си мечтали двамата с Йълмаз. Зюлейха иска да се върне на стария път с Йълмаз. И, според мен, тя не се е отказала още от това.

Зюлейха иска да е  като Гюлтен, но играе „игра“ като Сехер.