Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №18

Здравейте, момичета!

Честит Великден на всички, които празнуват днес! Желая здраве, щастие и благоденствие за вас и вашите семейства! 🙏💞

Благодаря за превода! 🌺
Много ми липсва сериалът. 🥺

Хубав остатък от деня!

Привет🌺
Честит рожден ден на Мурат! Жив и здрав да е, успехи и в личен и професионален план! Прекрасен актьор! 🏵
Слънчеви и спокойни дни пожелавам! До скоро!

Привет!

Момичета, надявам се всички вие да сте добре и да прекарвате времето си чудесно.
Надявам се скоро всичко да си дойде на мястото.

Нашите герои вече адски много ми липсват.  Четвъртъците не са същите като преди...
Пише се, че след празника Байрам, ще се възобновят снимките на сериалите. Надявам се, ако условията го повозляват разбира се, и нашите да започнат снимки. Спряха на такъв интересен момент и ми е доста любопитно какво са ни подготвили.

Но пък има какво да си припомняме.












Желая ви хубав следобед!

Здравейте 🌸
Честит Гергьовден и от мен! Дано Свети Георги да пази и закриля всички ни! 🙏Здраве, щастие и късмет в семействата!
Аз също се надявах на информацията, която четох на много места за възобновяване на снимките след празника Байрям. Но, явно решението за нашия сериал е друго, както е постнала Лучия.
Ще следим и занапред...кой знае😁...могат и да решат друго. Чудя си се, наесен само продължението ли ще е (т.е. сериите, които трябваше да се излъчат сега до началото на лятото) или ще бъдат свързани със започването на трети сезон?!🤔 Да се надяваме, че ще дадат някаква информация по-нататък.
Хубава вечер! 🍀
П.П. Забравих да спомена, че Мелике е празнувала рожден ден скоро. Да е жива и здрава! Адмирации за играта й и за нейната Мюжгян!

Привет🌻
Честит празник и от мен!📖📚
Очакваме новини, дали ще има старт на снимките и излъчване на сериите от втори сезон през лятото. Такива слухове има за "ДП". 🤔
Пожелавам слънчеви и спокойни дни!😊

Здравейте!
Надявам се всички да сте здрави и с лятно настроение.

Въпреки, че отдавна не съм писала, „...едно време в Чукурова“ не ми е излизал от главата. Наскоро гледах отново началните епизоди и това гледане промени някои мои виждания. Ще ги споделя, защото с тях ще продължа гледането нататък, дано скоро видим продължението!

Сега ми бяха интересни основно два въпроса: кой стои в началото на историята  и модерна двойка ли са Зюлейха и Йълмаз, станали мъж и жена преди да имат официален брак? Обикновено се започва с това, че Хюнкяр разделя двамата влюбени и жени сина си за Зюлейха, бременна от Йълмаз. Но Хюнкяр използва две неща, които предхождат нейните действия: двойната идентичност на Зюлейха – като сестра и едновременно жена на Йълмаз, и бременността, и двете създадени от Зюлейха. Нито Хюнкяр би започнала, нито Демир можеше да се ожени по този начин, ако отсъстваха предхождащите действия на Зюлейха. Интродукцията на историята заслужава  още внимание, тя се отличава с бързина на случващото се: за кратко време след пристигането в Чукурова Зюлейха получава информация от различни хора,  различни хора изразяват мнения пред нея, говорят неща, насочват нейното внимание и правят внушения, които очертават за нея една подробна картина на ситуацията в конака и възможности за самата Зюлейха, но отделните хора нямат връзка помежду си и не знаят кой какво е говорил пред нея и в каква последователност; както и никой няма да знае откога Зюлейха и Йълмаз са мъж и жена. Затова и никой няма досещане какво Зюлейха е знаела, какви мисли са насочвали поведението и по това време, какво става случайно и дали не е нарочно. Въпроси възникват, когато се наблюдава отвън и след време.
Още първата вечер Гюлтен дава една пълна картина на мястото, където двамата бегълци са попаднали: семейство с дълбок корен; богатство от поколения назад, което продължава да расте; майка и син основни фигури; брак с красива образована съпруга, но разтрогнат, защото не е дал наследник; в момента бившата съпруга живее някъде в Европа, а самотният господар след минути ще спаси Зюлейха от змия и влюбеният му поглед ще говори сам за себе си. Всичко, което Зюлейха и Йълмаз нямат, го има на това място: богатство и сигурност. На това място има проблем: отсъства наследник. Веднага след разказа на Гюлтен Зюлейха си спомни: „Аз съм му сестра.“,  за да стане още на следващата вечер „жена на Йълмаз“. Това скоростно развитие се случва в един извънредно продуктивен комплекс от обстоятелства, които предполагат бърз отговор: подготвяната колективна сватба, проблемите на бягството, докато се чудят какво да отговорят на въпроса на Сание „Кое е това момиче?“, идва сестрата на Гафур, а с нея и отговорът на Зюлейха. Първата мисъл е, разбира се, за това, че получили покрив над главата си, Зюлейха прави още на следващата вечер предложението към Йълмаз, водена от сложни чувства, но преди всичко от любовта си. То може да се разбира като знак на благодарност към Йълмаз, жертвал и съсипал живота си заради нея, желание за свързване докрай преди затвора, който не може да бъде избегнат. Но освен като такова дълбоко лично преживяване, изборът на момента поражда и някои други линии за размисъл. Досега за мен двамата бяха двойка от Истанбул с модерни разбирания за сексуално общуване, предхождащо официалното сключване на брак, напълно разбираемо предвид това откъде идват, както и това, че Йълмаз всеки момент може да влезе в затвора и двамата да останат разделени за дълго време или дори завинаги. Но сега разсъждавам по друг начин. Двамата щяха да бъдат модерна двойка, ако бяха дошли в чифлика вече станали мъж и жена в Истанбул. Дори, ако бяха решили да направят това в хотела в Адана, където опасността Йълмаз още на следващия ден докато търси работа да бъде разпознат и арестуван, беше по-голяма; още на гарата те преживяха този страх. Случването на промяната в техния интимен живот след информацията от първата вечер в чифлика придава на това предложение и друг смисъл. Има значение и това, че предложението дойде от страна на Зюлейха, а тя не сподели, както това не направи и когато обсъждаха финансовите си проблеми, какво и разказа Гюлтен за това място и хората там. Зюлейха се изрази с метафората „нашето първо гнездо“. Това е много сполучливо. Когато започват да правят гнездо, птиците първо проучват мястото: да има храна, сигурност за мътещата двойка и за отглеждането на малкото. Според получената информация точно такова място се оказва чифликът. Но има два момента: гнездо предполага излюпване на малко пиле, както ставането мъж и жена е свързано с очакването на дете; в същото време е ясно, че мъжката птица в това гнездо временно или завинаги ще отсъства, докато наблизо има някой, който гледа влюбено и спасява. Това би могло да бъде защита от този непознат, но само в случай, че на него му стане известно превръщането на сестрата в жена. Да станат мъж и жена, е едно малко възмездяване на това, че първо тя направи от двойката им брат и сестра;  Зюлейха със сигурност иска да зарадва Йълмаз. Но проблемът е в това, че сама създала и двете си идентичности, Зюлейха поставя преграда между тях. Докато с Йълмаз тя е негова жена и другите не знаят това, навън тя е сестра, живее отделно от Йълмаз в конака, получава одобрение и комплименти от друг мъж, Фадик прави намеци, Азизе говори за сватба, към нея има отношение, което дори не е двусмислено, а напълно директно като към свободна жена. Демир се интересува от нея, предлага и да остане с него, Хюнкяр говори за чеиз, значи и за сватба пред Зюлейха и Демир...Като мъж на Зюлейха Йълмаз дори няма представа докъде са стигнали отношенията между неговата „сестра“ и семейството Яман. Йълмаз чу Азизе да иска Зюлейха за снаха, усети смущението и, видя двамата в колата след болницата, но Зюлейха дори и след като Демир я повика в късната вечер в стаята си винаги намира обяснение, което звучи донякъде убедително. Все пак, Йълмаз накрая в затвора каза на Демир, че двамата са мъж и жена. Което Зюлейха не направи. Дори и след като беше близо година вече жена на Демир, тя си остана за него сестра на Йълмаз. Най-същественото, което Зюлейха скри от своя мъж Йълмаз, е тяхното дете, което тя в качеството си на сестра на Йълмаз направи дете на Демир.
Така Зюлейха създаде двете най-важни условия за историята: двете свои идентичности и прикритата бременност. Докато сестра тя стана спонтанно, водена от обстоятелствата, жена на Йълмаз Зюлейха стана осъзнато и развоят на събитията нататък оставя усещането за умисъл.  Без тези две неща, Хюнкяр не би започнала нищо; в началото на Хюнкяр никак не и хареса влюбения Демир: „А, не така, сине!“, но това започна да се променя, още когато разбра, че Зюлейха и Йълмаз са влюбени и започна да ги следи, и напълно се промени, когато разбра, че Зюлейха е бременна.   
Като картина много ясно няколко пъти ни показаха любовната двойка Зюлейха и Йълмаз и наблизо до тях в нощта конникът Демир или в същото време мечтаещият за Зюлейха Демир: смяната на мъжката птица в „гнездото“ от друга такава предстои. Това временно състояние преди Йълмаз да напусне и Демир да заеме неговото място в „гнездото“ е показано перфектно и визуално, и като усещане.

Не мисля, че Зюлейха следва някакъв точен план. Най-вероятно още отначало тя е видяла чифлика и семейството с неговия проблем като възможност за себе си да остане тук, да осигури собствената си безопасност, да използва финансовата и възможностите на Яман като репутация и връзки за спасяването на Йълмаз, за отглеждането на неговия син и с очакване един ден да бъдат отново заедно. Тази възможност се е разкривала пред нея постепенно и като алтернатива на продължение на бягството, което Йълмаз отлага. Това, което се случва, не се е появило в нейното съзнание така завършено и в един момент. Според мен, първоначално тя всичко е мислила, водена от тях двамата: живота, сигурността..., но и мислено вече на фона на информацията, която е събирала. Към момента на телефонното обаждане на Хюнкяр има едно сгъстяване на случващото се и на напрежението: Зюлейха се оказва бременна, започват да идват сигналите за това, че Йълмаз е издирван, все повече се намеква, говори, почти открито се говори за сватба и в тази сгъстена атмосфера Зюлейха съзрява за това, което се случва: тя показва бременността си, и още по-ясно показа, че иска да се отърве от нея, което предизвиква Хюнкяр към обаждането в жандармерията. Отсъствието на Демир е благоприятният и за двете жени момент, защото ако в момента на арестуването Демир беше в чифлика, това, което Йълмаз му каза в затвора, щеше да му го каже тогава и историята не можеше да се случи така, както се случи. В тази последователност си обяснявам сега поведението на Зюлейха.   
При бърз преглед на всичко дотук се виждат няколко етапа в историята. В началото проблемът за Зюлейха е животът на Йълмаз. Когато получи смъртна присъда, Зюлейха разбра, че оттук няма да получи това, което е очаквала, и избяга в Истанбул. Демир я върна. След пожара и обявяването на Йълмаз за загинал следва обаче един дълъг период от време между 6-7-ия месец от бременността и повече от 40 дни след раждането, през което време Зюлейха знае, че Йълмаз не е жив, но живее с Демир заради  детето на Йълмаз. Това е период, за който тя не може да каже, че се е жертвала за Йълмаз, защото него вече го няма. Но по-важното е, че именно в този период тя позволи детето да получи официално името Аднан Яман, да бъде записано като родено в брак с Демир и да бъде представено пред всички като син на Демир. Това всъщност нататък се превръща в нейния най-сериозен проблем. В този период Зюлейха  се остави да бъде въведена като младата стопанка снаха, от нея искаха извинение прислугата, Зюлейха даваше съвети на Демир за това как да накара Шермин да живее според възможностите си, сиреч да не харчи наследството на сина и, а също се притесняваше по време на гостуването на Вели да не каже той на Демир, че двамата с Йълмаз са били влюбени и е възможно дори детето да е негово. Ако след „смъртта“ на Йълмаз Зюлейха беше подала документи за развод и беше обявила докато е още бременна, че детето е от Йълмаз, тя имаше повече възможности да се срещнат с Йълмаз след затвора по друг начин и тогава щеше да е разбираемо, че наистина не е било за издържане в „ада“ на Яман. Сега тезата и за това, че се е омъжила за Демир, за да спаси Йълмаз, е много по-трудно защитима и прави по-вероятно това, което твърдят Хюнкяр и Мюжгян, че Зюлейха е търсила начин за собственото си спасение. В това няма нищо лошо, но за нея сега ще е трудно да продължи да отстоява, че жертвата е само заради Йълмаз, както и проблемно е доказването на бащинството на Йълмаз: бременната Зюлейха можеше да докаже кога е било заченато детето, но сега не може да докаже дали детето се е родило навреме или преждеверменно поради падането от стълбата. Вторият  сезон показва следващ етап от „играта“ на Зюлейха, в която тя се ориентира много бързо, следвайки ходовете на другите в „шахмата“, отговаряйки на всеки техен ход, и вече и се налага да води войната за обратното връщане на Йълмаз в „гнездото“ не само с Демир и Хюнкяр, но и с Мюжгян.

Зюлейха и Хюнкяр си партнират; едната стои върху дълбок корен, който обаче няма продължение, а другата създава продължение, но търси за нещо да се хване, за да не я отвее вятърът. Двамата с Йълмаз са сираци, няма никой преди тях; в конака Зюлейха се е хванала и се държи за най-старата и здрава част на корена – Азизе. Зюлейха предлага това, което знае, че се търси. Тя знае, че това е женски проблем.  При сегашното гледане ми беше много интересно това безупречно партньорство в ускоряващо се темпо между двете жени, предхождащо обаждането на Хюнкяр в жандармерията: Зюлейха е почти сигурна, че Хюнкяр е взела вестника, беше я видяла да повръща и каза преди заминаването на Демир, че става дума за сватба и избра точно момента, когато Демир ще отсъства, за да покаже, че иска да махне детето. Зюлейха, която от всички крие, че е жена на Йълмаз, пие отварата така явно, докато Хюнкяр е още будна и наблизо – двусмислено е. Хюнкяр не я вижда случайно, подготвено е от Зюлейха съвсем нарочно. Това е знак-подкана към нея да се обади и съобщи за беглеца, Зюлейха знае много добре това, тя се събуди с „Йълмаз“ на уста, защото знае какво следва. Беше дала последните си наставления към Йълмаз: да помни, че той е нейн мъж, а тя обещава, че няма да пусне в сърцето си друг. И не му каза, че е бременна. Ако му беше казала и с паспортите на женени в ръце, можеха да избягат. Но няма гаранция, че нямаше да ги хванат, а тогава Зюлейха можеше да направи само това, което уж искала да направи, но Хюнкяр не и разрешила – да спи пред затвора и т.н. За мен е ясно, че още със стъпването в чифлика Зюлейха интуитивно се насочва към пътя, който виждаме да следва. Партньорството между двете жени продължи и по време на бракосъчетанието, когато „да“ Зюлейха каза на Хюнкяр. Тя Демир не го и забелязва, той въобще не я интересува. Голяма грешка, защото изненадите за нея са от заложените в партньорството с Хюнкяр разбирания. Разбирания, които ясно се виждат във втори сезон.  Всички герои в този сериал са водени или от традиционни разбирания или от много близки до тях. Стана дума за това, че влюбената двойка дойде в Чукурова с традиционното си разбиране за въздържане от сексуален контакт преди брака. Това прозвуча под формата на шега и от филма, който двамата гледаха, когато Йълмаз даде годежните халки. И за двамата телесното, кръвното е важен признак от общоприетото, към което те се придържат: запазване на девствеността до брака и кръвното дете. Екстремната ситуация ги накара да постъпят така, както на тях е известно, че правят много двойки в Истанбул. Това за тях не видяхме да е някакъв морален проблем – те идват от среда, в която младите правят и това. Но е ясно, че техните лични разбирания дават предпочитание на въздържание до брака. Сега ценностите, които се влагат в тази традиционна норма, остават ценности за двамата, които за Зюлейха, която знае какво се случва, остават ценности, на които тя залага и които ценности тя очаква да ги съберат отново заедно: отдадената девственост, кръвното дете и любовните чувства. Още в Истанбул чухме, че и за двамата Вели като доведен брат от друг баща е непълноценен като брат, затова и двамата не искаха да взимат разрешение от него, „Той дори няма права“ каза Зюлейха. Предполагам, че тези разбирания: „първият контакт“, кръвното дете, към което и силната любов, са упованията на Зюлейха да се чувства стабилно и завинаги свързана с Йълмаз. Към това се добавя и безплодието на Демир, в което я уверява Хюнкяр, правейки детето от дете на Йълмаз в дете на Демир, „което той ще мисли за свое“ в една фалшива сцена на отнета девственост. Двете ще излъжат Демир, че бил станал баща. И точно в това става разривът между двете жени: Демир е знаел, че не е първият мъж на Зюлейха, че детето е от Йълмаз, а накрая се оказва, че и самият Демир може да има деца. Зюлейха се чувства излъгана от Хюнкяр -  с пълно право. Без Хюнкяр да е направила нарочно това. И затова втори сезон е едно нестихващо отмъщение на Зюлейха към нея. И тук сега се получават много интересни неща. Хюнкяр стои на едно ниво със Зюлейха: нивото на традицията. Но Хюнкяр следва Демир и заедно с него, по-точно заради него приема неговите разбирания не само по отношение на любовта и детето, но тя със свое по-бавно темпо се движи и след разбиранията му за нуждата от стопанска промяна. Самията Демир, традиционен към всички останали, напр. несъгласието за развод на Сабахеттин и др., как трудно в началото разказа на Дженго за Йълмаз...заради любовта си нарушава разбиранията си и тегли с  любовта си и Зюлейха напред към разбирания, в които телесното отстъпва на чувствата. Но Зюлейха, и това е интересното, нарушава нормите и се омъжи за Демир отново „чиста и невинна“, а така, според традиционните представи опетнява честта на Йълмаз, но тя не приема това за сериозно, а го мисли като някаква игра, от която може всеки момент да се откаже. Нарушавайки нормите обаче тя не продължава с Демир. Защото с любовта си тя е обърната назад,  към Йълмаз, с когото я свързват традиционните разбирания за телесното. И тя разчита както на любовта помежду им, така и на телесното, свързало ги веднъж и завинаги чрез „първия път“ и тяхното кръвно дете, баща на което е Йълмаз. Така за Зюлейха любовта не е път към нови разбирания, затова тя и досега мисли в категориите на „моя син“ и „твоята дъщеря“, защото бащите на двете нейни деца са различни. Така Зюлейха остава между Демир и Йълмаз, но с поглед към Йълмаз, с когото ги свързват общи разбирания. Тя отрича очевидното в Демир – любовта му и приемането на Аднан като роден син, вероятно не защото не ги вижда, а защото така защитава своята любов към Йълмаз, тръгнала от разбирането за важността на телесното и кръвното, търсеща там опора за тяхната предстояща и очаквана среща. И сега, когато се върви все по-близо към детето, ще видим как Йълмаз ще мисли за това, което ние знаем, но той все още не знае: ще припознае ли той Аднан за свой син и как ще приеме нарушаването на нормите от страна на Зюлейха? Дотук все забравям да кажа нещо важно. От самото начало – писмото, което Йълмаз вече прочете и писано в деня на сватбата на Зюлейха и Демир, Зюлейха е нарочила за виновна Хюнкяр. И така продължава: Хюнкяр знаела, че са мъж и жена, но ги оженила; същото мисли и Йълмаз: Демир е предал доверието, насила е накарал Зюлейха, Хюнкяр ги е разделила...И Демир, и Хюнкяр не се оправдават, защото поставянето на въпроса за Зюлейха, която не е казала каква е наистина на Йълмаз, още по-малко, че е бременна, поставя въпроса за детето, който те и двамата отбягват. Освен, че не искат да излагат самата Зюлейха. Но в един момент Зюлейха ще трябва да отговаря на тези въпроси. И тогава ще разберем как ще мисли Йълмаз. Кое за него ще бъде по-интересно: телефонното обаждане на Хюнкяр, вкарало го в затвора или сигналът, даден от Зюлейха за това обаждане с пиенето на отвара, предизвикваща аборт? Когато се разбере, че Хюнкяр е искала не само да ожени Зюлейха и Демир, а и да получи детето, няма ли да излезе напред въпроса: как така Хюнкяр е знаела за детето преди самия Йълмаз да знае за неговото съществуване? Не вярвам нито в това, че Зюлейха наистина е искала да абортира – няма логика да унищожиш единственото нещо, което ти остава от любимия човек, нито в това, че щяла да каже на Йълмаз, когато щели да си отидат от чифлика – как ще му каже за нещо, което тя се опитва да унищожи. От самото начало Зюлейха иска това дете и знае, че то ще премине през това да е „за малко“ дете на Демир, както тя си представяше нещата. Как ще се подредят фактите от личния живот на Йълмаз, когато разбере, че Аднан е негов син и трябва да определи своето отношение към него? Ще му помогне ли това, че самият той е имал трима бащи и така по-лесно да приеме, че и Аднан може да има двама? Ще приеме ли изобщо Аднан за свой син, няма ли да има съмнения и какво ще е отношението към майката? Как ще подреди в съзнанието си двамата си сина? Много подчертани при Йълмаз са въпросите за предателството, настояването, че Зюлейха е била негова жена, избора на своето, на кръвното дете пред възможността да стане баща на две други, но чужди. Йълмаз е особено направен герой: сирак, но с няколко бащи; вижда като най-важно за мъжа да е баща; спасил е честта на любимата си, и не само нейната,  което промени живота му, но в същото време Зюлейха сама погазва честта му в брака с Демир и скри от него бащинството на тяхното дете. Дали любовта на Йълмаз ще бъде по-голяма от тези сложни за решение въпроси, които ще застанат пред него? Много интересно ще бъде развитието нататък.

Никога не съм мислила Зюлейха като жертва; тя участва равностойно в историята; сега обаче съм убедена, че тя има отношение и към самото начало на тази история. Осветляването на случилото се преди затвора вероятно ще стане по различни начини. Първото писмо, което Зюлейха написа на Йълмаз, ако то е запазеното или пък разберем съдържанието му от разказ на Гюлтен, също може да даде информация. Възможно е Зюлейха да е писала на Йълмаз, че чакат дете. Но сега това ми изглежда по-малко вероятно. В този откъс от писмо, който стигна до Йълмаз, тя е написала: „...Днес всичко свърши...“, значи тя е разказала за сватбата. Не казва нищо за детето. Може да е писала за него и това да е останало в изгорялата част, може и да е в първото писмо. Но сега ми изглежда малко вероятно да му е писала, че се омъжва за Демир и едновременно да разказва за очакването на дете. Това ми изглежда нечовешко и затова смятам, че по-скоро не е писала на Йълмаз, че е бременна. Освен това, изглежда Гюлтен все още не знае чие е детето. В този много важен разговор при връщането на Демир от затвора възловият момент беше, че Йълмаз не е казал какви са истинските им отношения, така е според разказаното от Демир на двете жени. Хюнкяр беше развълнувана и въздъхна с облекчение, когато най-накрая Демир спомена „брат ти“. Зюлейха не показа никаква реакция. Но не може да е пропуснала тази информация, на която се държи начина, по който тя стана жена на Демир. Сега ми се струва по-вероятно в това първо писмо Зюлейха да е споделила с Йълмаз нещо във връзка с това, да е изразила някакви свои намерения, успокоена от това, че и Йълмаз не е разкрил връзката им като мъж и жена. И това би било много важно, защото това първо писмо предхожда вечерята в ресторанта с Демир и предложението за брак. Ще разберем по-нататък всичко за писмото в сандъка на Гюлтен. Но е възможно Гюлтен да е казвала истината пред Йълмаз, че няма момиче, което да устои на такъв богат, с репутация и възможности съпруг като г-н Демир. Възможно е така Гюлтен да обобщава всичко, което е прочела в писмата на Зюлейха. Ако тя знаеше, че имат дете и като знае колко се обичат, Гюлтен едва ли щеше да прави такива отчаяни опити за сближаване с Йълмаз след затвора. По-скоро Зюлейха не е писала за детето и може би затова и е още по-трудно да говори за това и сега.

Здравейте!

Лучия, честити да са всички, да са здрави и когато могат
 - те сигурно също като нас нямат търпение,
да ни разкажат нататък.

Много исках да прочета нещо, написано от главната сценаристка на сериала Йълдъз Тунч, защото знам, че тя има интерес към 70-те., но без успех. За съжаление нейният роман „Тези нещица от 70-те години“, за който е получила литературната награда „Балканика“ за 2003 г. и за който съм чела, че е като портрет на Турция през 70-те, няма превод на български. По нейн сценарий гледах донякъде, защото е само на турски, един минисериал по книгата на Саит Фаик „Облак в небето“ (10 еп. по ок. 30 мин.), която Демир подари на Зюлейха. Има други преведени нейни книги, една съм си купила, но много исках  да прочета тази за 70-те години.


 
         

Привет ,
Благодаря за споделеното, четох с интереси и се замислих и аз по въпроса, който е коментиран!
Наистина, често пъти държанието, реакциите и решенията на Зюлейха преди ареста на Йълмаз, след неговата "смърт" и след появата му бяха противоречиви, лично за мен и го споделях, а също така и коментирахме доста. Питах се, защо действа така или иначе. Логика не виждах, освен като необходимост по сценарий.
Лично за мен, няма логичен и ясен мотив Зюлейха да иска да дава знак/подкана на Хюнкяр да се обади и съобщи за беглеца - Йълмаз . Така самата Зюлейха ще предаде любимия си и ще застраши живота му. Ще жертва живота на този, който я спаси от гавра, като ускори ареста (като никога не би могла да е сигурна, дали нямаше да им се размине при едно бягство нататък), а после ще иска да го спасява от затвора, като приема сделки за нещо, в която сама има пръст и е започнала.
"Даване" на дете на род и сключване на брак са тежки и често необратими решения в онези времена, при онази култура и регионални традиции.
Трудно ми е да си представя, че Зюлейха е мислела, че просто ей така ще се омъжи само за известно време за Демир, за да има сигурност и спокойствие, ще даде име на детето, за да бъде то обгрижвано като наследник, а после когато Йълмаз излезе евентуално след "N" на брой години от затвора (ако не е осъден на смърт или до живот преди това и ако не е убит при сбиване, починал от болест или злополука), тя ще може лесничко и бързо да се разведе с Демир, да си вземе сина, който вече ще е на някаква възраст, свикнал с определен стандарт на живот и в определени синовно-бащински отношения с Демир и ще си иде при Йълмаз, който да я чака с отворени обятия и да живеят тримата в мизерия и бедност. .
Но, това е моето усещане . Нищо не мога да изключа или пренебрегна и приемам с интерес всички други впечатления и мнения.
Лично за мен, както писах - всички тези противоречиви и странни реакции от страна на Зюлейха са някаква случайност и определено мислене в конкретните моменти и много необходими за определена насока на сценария. Така защото, за мен е ясно, че Йълмаз, именно поради всички тези ситуации, няма да повярва на Зюлейха и ще бъде прав. Ще има драма, буря и т.н. .
Много трудно е да се докаже в момента жертвата от страна на Зюлейха и как така тя е премълчала за детето и мълчала и лъгала толкова време за доста неща.
Интересно, дали предварително е бил замислен трети сезон или това ще се наложи сега, поради възникналата ситуация с вируса?! Това би повлияло и на посокана на събитията. Едно е да са предвидени само няколко серии до финала на сериала с втори сезон, а друго е да има и цял трети .
До скоро и бъдете здрави!

Здравейте!
Нещо любопитно:
Кметът на Истанбул Екрем Имамоолу съобщи в Туитър, че общината на Истанбул е купила на търг в Лондон един от трите оригинални портрета на Султан Мехмед Фатих. Произведението не е подписано, но се смята, че е дело на италианския художник Джентиле Белини от 1480 г.
Мистерия е фигурата до султана. Има няколко предположения. Едно е от тях е, че е изобразен един от тримата синове на султана, но това не съответствало точно на възрастта, на която би бил един от неговите синове по това време. Понеже е без брада, някои предполагат, че може да е европейски сановник. Така или иначе, втора фигура в същия размер като тази на султана не е често срещана практика и тази фигура трябва да е или много важен човек, или някой от султанското семейство.

https://www.hurriyetdailynews.com/istanbul-municipality-buys-ott … s-portrait-156017

Здравейте!
Лучия, не знам дали Имамолу е изказвал мнение по повод превръщането на „Света София“ в джамия. Вероятно. Като кмет той е институция, а сега редът предполага и всички чакат институцията съд да си каже думата. Сигурно затова мълчи. Като кмет той има много други възможности за действие, които ние не виждаме, няма и да видим, но той може би ги използва. Да, чудо трябва да стане, но чудеса стават. А и не е толкова лесно да се случи това, което на някои им се иска. Истанбул не е на луната, всичко в този град е свързано с останалия свят и да се надяваме на добри чудеса. За друго не ми се и мисли.
Благодаря за новите два сериала. Следя информацията за тях, но мен лично не ме запалват, без значение кой ще играе в тях. Може нататък да си променя мнението.
Гледат ми се такива неща като „Имало едно време в Чукурова“. Очаквам с интерес новия сезон. Много възможности се съдържат потенциално в новата героиня: Севда е от поколението на Хюнкяр, Аднан и Фекели; свързана е с Демир и човек се пита защо Демир толкова време не е казал нищо за нея, не сме я видели, а я извади на бял свят тъкмо сега? Какво ще ни разкриват чрез нея: отношения между героите приживе на Аднан; истинската история за убийството на Аднан; или друг вариант на делото срещу Фекели с участието не само на Демир и тримата лъжесвидетели, а и на други лица с други мотиви; защо точно при тази жена Демир отведе децата: само за да изолира Хюнкяр от своите отношения със Зюлейха или Демир има и друга цел с осветляването на тази жена? А и дали самият Демир сега няма да научи неща, които не е знаел преди? Портретът на баща му още виси над главата му, но Демир не може безкрайно да отлага един нов прочит на неговата личност и наследеното от него. Ако тази жена му е била по-близка и от Хюнкяр, това може да стане чрез нея. Много въпроси ми се въртят в главата, може историята на Севда да е друга, но каквато и да е, тя ще има отражение върху отношенията между героите от 70-те.