Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №18

Дана, Зюлейха е направила от Йълмаз наблюдател, така постъпи и в този случай. Ако Зюлейха беше казала на Йълмаз какво се опита да направи Бехидже, в присъствието на прокурорката, която още след излизането от стаята на Зюлейха изрази съмнение, че говореното от Зюлейха е следствие само от  лекарствата, и главния лекар, тримата можеха да обсъдят още веднъж въпроса и Жюлиде можеше да иска арест за Бехидже за срока, позволен от закона. През това време можеха да изяснят много неща:  отсъствието на Бехидже от дома, драскотината, липсващата престилка, взрива - сигурно в болницата не всички са глухи и войничетата можеха да си признаят, лисващи лекарство и спринцовка, да се поразровят по кофите за боклук наоколо, да разпитат в таксиметровата служба...Няма начин да няма материални следи от материалните действия на Бехидже. Откъде накъде Зюлейха ще прехвърля това върху Хюнкяр? Фекели, Йълмаз – главни фигури в района, прокурор, главен лекар – това е част от елита на Чукурова, който присъства или може да бъде привлечен и случаят да започне да се разследва. Просто Зюлейха е избрала Йълмаз да бъде пазен от всичко. Освен това, тя не му каза по същата причина, по която не искаше да я посещава повече в затвора: за да не дразнят Демир и той да се смили да оттегли иска си и да и позволи да бъде с децата. Точно това поведение на пазене коментирах като основна грешка на Зюлейха по отношение на Аднан, сега мисля същото и в този конкретен случай. Ако Зюлейха беше казала пред болницата на Йълмаз за Бехидже, това щеше да промени следващите събития. Да, ако беше намесен Йълмаз, Демир нямаше да оттегли своя иск. Но и събитията щяха да се развият по друг начин. Мюжгян щеше да бъде предпазена от крайностите в поведението на Бехидже, които сега не знаем до какво ще доведат. Оставянето на Йълмаз в сянка, пазенето му, страха за живота му и бавното разкриване на истината за брака и детето вредят на отношенията между Зюлейха и Йълмаз. Без да се поема риск, всичко е предварително обречено.
Зюлейха беше освободена, за да бъде с децата си, обаче децата не са с нея. Пак пред прокурора Хюнкяр гарантира за Зюлейха, че няма да избяга. Но ще видим къде ще се окаже Зюлейха в началото на 64 еп.: някъде далече или отново в затвора? И какво от събитията може да има връзка с това, че тя не каза за Бехидже пред болницата. Хюнкяр ще получи информация от Кенан, но дали Зюлейха не изпусна момента и за някои неща няма да е вече късно?


 

 
                   
 
           
 
Преди време Йълмаз продаде своите акции от комбината на Демир на германец. Натрапи му един непознат с големи възможности, който утре можеше да поиска покачване на основния капитал и Демир трябваше да продава земя, след като вече беше продал всичко в Истанбул, както се оказа, на предоволния от това Йълмаз, за да продължи участието си в съвсемстния проект. Това щеше да бъде Чукуровска земя, която Йълмаз щеше да изкупи от него, ако Демир не се беше отказал от мечтата си. Сега във Фекели и Йълмаз изведнъж се събудиха патриотите, които спряха продажбата. При това става дума за половин фабрика. Малко преди това този, който смяташе, че Чукурова му принадлежи, беше тръгнал за Истанбул, за да започне нов живот там, затова не виждам нищо чукуровско и нищо патриотично нито в Йълмаз, нито във Фекели, който го подкрепя във всичко. Демир продава своя дял от фабриката на ниска цена само и само, за  да се отърве от компрометираното партньорство. Това видяхме при първия кандидат за неговите  акции. Но Демир, защото той е патриот без условия, въпреки думите на Йълмаз: „Демир от злоба към нас продава родината си.“ се предаде веднага пред Чукуровската общественост и майка си и спря продажбата; остана партньор с човек, с когото не иска повече да е партньор, т.е. Демир заради патриотизма направи нещо против своя интерес.
Затова оставям настрана въпроса кой колко е патриот за Чукурова.
Обаче, тук има нещо, което е много по-важно. Фекели и Йълмаз останаха в сянка, но Демир и Хюнкяр бяха  извадени напред и така убийството на двамата вече е поръчано. Единият въпрос е: кой е мъжът от Анкара, който стои зад „чуждите“ и поръчва какво да се купи и кой да бъде убит? И другият: нима Фекели не се досеща, че тези мъже са опасни и не беше ли безотговорно да кара Хюнкяр да въздейства върху Демир и така открито да ги конфронтира с „чуждите“? Фекели има достатъчно основание да знае, знаем и ние, че тези хора не си поплюват, че са въоръжени и опасни.
И така, от пазене на живота на Йълмаз, понеже  той бил избухлив, и от патриотични подбуди на  Фекели и Йълмаз, Хюнкяр сега е запозната с опита на Бехидже да убие Зюлейха, докато Фекели и Йълмаз не знаят с кого живеят под един покрив, а Демир и Хюнкяр станаха мишена за „чуждите“. Всички въпроси се решиха, сметката ще платят Яман. Понеже Демир не е избухлив и те двамата с Хюнкяр не са патриоти.

Мюжгян получи обидното за всяка жена място на майка на детето като единствена роля, която Йълмаз и отреди в отношенията между двамата. Но се оказа, че и тази роля е непълна. Без да я предупреди, Йълмаз предвижда продължение на замисления ремонт на детската стая, отказан във връзка със заминаването за Истанбул. Защото оставали в Чукурова. Защо си мисля, че майките също имат право на мнение къде искат да отглеждат децата си? Той еднолично е решил, че сега го занимават „проблемите на Чукурова“ и иска „Керем Али да расте с дядо си“. Това добре, но не трябваше ли да пита и майката; не знаеше ли това Йълмаз, когато тръгнаха за Истанбул, за да започват нов живот? Тогава не беше ли патриот и не го ли вълнуваше дядото?

Здравейте по късни доби
Ваня, съгласна съм, че ако Зюлейха беше казала на Йълмаз истината за Бехидже, нещата щяха да се развият иначе, но как...лично аз не мога да дам конкретно мнение, защото вариантите са много. Само да коментирам нещо по случая: Жулиде не може да арестува Бехидже само и единствено по думите на Зюлейха, дори и да намерят доказателствата, които си описала, защото свидетели няма; Бехидже няма очевиден и логичен мотив за убийство на Зюлейха. Онази драскотина беше лека и щеше да мине за часове, дори и ако се бяха активизирали в търсене на доказателства, докато стигнат до Бехидже, тя щеше да "оплете" алибито си; таксиметровият шофьор видя жена с очила и шал на главата...няма как да познае, дали това е точно Бехидже или не; а войничетата нямаше да проговорят, защото ги очаква разжалване и военен съд и може би сурови санкции след съда...те не биха си причинили това. Дори и с много усилия, доказването на опита за убийство от страна на Бехидже би останал спорен, при условие, че Зюлейха беше отровена, обезводнена и на силни лекарства, които имат странични ефекти. Като цяло, аз не бих била толкова сигурна, че нещата биха се развили точно по описания от теб начин, "ако"....това можем само да гадаем.
За намесването на Хюнкяр от Зюлейха - Зюлейха спомена за Бехидже след като самата Хюнкяр повдигна въпроса към нея - да не се занимава повече нито с Мюжгян, нито с Бехидже. Кенан беше нает от Хюнкяр още много отдавна и така или иначе, самата Хюнкяр още по-рано влезе в открито противоборство с Бехидже. Именно информацията от Зюлейха може да бъде тласък към определено разкриване на миналото на Бехидже. Не мисля, че Зюлейха е казала на Хюнкяр за Бехидже със зла умисъл или преднамерено. Напротив. Стана въпрос за Бехидже и Зюлейха спомена случката, като изрази отношение, че трябва да са внимателни. Това може да е само в плюс за Хюнкяр, която иначе можеше да пренебрегне някоя ситуация.
Съгласна съм с това, че без поемане на риск нещата са предварително обречени - това го твърдя още от момента, когато Зюлейха беше изнудвана да мълчи и лъже Йълмаз както за брака, така и за истината по отношение на детето. Лично за мен, Зюлейха допусна голяма грешка като се съобразяваше с изнудването и заплахите на Яман. Съгласна съм, че оставането в сянка на Йълмаз, бавното разкриване на истината за брака и за детето, вредят на връзката между Зюлейха и Йълмаз....точно така е.
По отношение на патриотичните чувства, аз не мисля, че някой е повече или по-малко патриот от Фекелиеви и Яман като семейства...по-скоро правя разлика между синовете и родителите .
Случаите, които се сравняват - с продажбата на акции при партньорство -  са много различни, както и последиците от тях. Йълмаз продаде акциите си на легитимна и известна немска фирма, която има интерес да се развива Чукурова, за да имат и инвеститорите полза и печалба. Ако Демир беше решил да продава земя, за да остане в съдружието, то земята щеше да бъде изкупена или от чукуровци, включително от Йълмаз (надали той можеше да си позволи да изкупи всичко) или от хора от други градове, с които Демир би влязал в контакт и да реши на кого да продава и на кого - не. Тогава по никакъв начин нямаше филмов факт, който да показва наличието на престъпници и бандити с лоши намерения, които да са известни на героите.
Сега това е факт и Демир го знаеше много добре. Той самият участваше с Йълмаз и Фекели в агитацията пред събранието на промишлената палата срещу хората от Адана и техните зли намерения в Чукурова.
Демир спря продажбата на акциите не от патриотизъм, а защото всички събрали се го гледаха, какво ще направи и как ше реагира. Ако беше подписал и ако, както е ясно,  впоследствие нещата бяха добили гласност, че е станал някакъв проблем с онези престъпници, то чукуровци щяха да го сочат с пръст, че заради гнева и омразата си към Фекелиеви е продал акциите си на първия бандюга. Демир избра да играе на сигурно и да запази репутацията си на патриот не заради конкретни патриотични и носталгични чувства, а поради непредвидимите последствия после както за името му, така и за честта му на баш бей в Чукурова. Тази продажба можеше и мисля, че впоследствие щеше да го "закопае" пред обществото и в стопанската сфера.
Кой ще е мишена на човека от Аднана и неговите хора не може да бъде предвидено. В колата с Фекели можеше да е съвсем страничен човек, а не Четин...можеше да има жена, дете, бебе на задната седалка. Но, хората на онези мъже направиха всичко на решето, без да им пука. И друго: Йълмаз говори пред промишлената камара и убеди кмета, че стрелбата не е лична разправа към Фекели, като точно тогава влезе Хатип ага. Хатип можеше да докладва на онези мъже, че Йълмаз е говорил пред хората и е убедил дори кмета и следствие на това ще бъдат взети мерки от влиятелните лица в Чукурова....тогава Йълмаз щеше да е мишената, но Хатип ага в този момент беше зает с друго - той беше зает със собственото си отмъщение срещу Яман-Аккая, което върви успоредно на "работата" му за онези мъже.
Така че, сега да се хвърлят обвинения върху Фекели, който няма как да преценява и обмисля всичко в движение, за мен не е правилно. С наличието на безскрупулни и жестоки хора, мишените никога не могат да бъдат предвидени.
А, Демир е избухлив и още как....и ако не беше такъв, то Хюнкяр дори нямаше да бъде намесена в ситуацията. Ако Демир беше патриот, то той шеше да отложи подписването на договора и да проучи нещата, а не напук на Фекели да действа. Фекели вече веднъж го спаси от проблеми, така че Демир можеше да се вслуша в думите му. Защото тук нещата не опират само до акциите и партньорството с нежелани хора - Фекелиеви. Жалко, че Демир не го осъзнава, а уж е бизнесмен. Ако онези хора-престъпници се внедрят в Чукурова, то те ще започнат да диктуват всяка една покупка и да се намесват във всяка една стопанска инициатива, ще започнат да изнудват, да заплашват и цялата икономическа система в Чукурова ще бъде съсипана. Ще пострада и самият Демир. Ще го осъзнае, но ще бъде късно. Именно за това развитие е "късоглед" сега Демир. Много му се иска веднага да се избави от Йълмаз, но той не осъзнава, че ще се натресе впоследствие на много по-страшен противник и като "прогледне" ше бъде късно и за него и за другите....защото е ясно, че онези хора перат пари и ги имат в изобилие, предлагайки в пъти по-големи суми за покупка. И друго: въпросът не обхващаше само акциите за фабриката, а и идеше реч за земи...няколко пъти беше споменато това от Хюнкяр (за земите на дедите и на бащите), явно земи за отглеждане на маслини за продукцията на фабриката.
Хюнкяр е патриот, а Демир е нестабилен и се влияе от моментните си чувства. Така е и по отношение на Фекели и Йълмаз. Фекели е патриот, а Йълмаз е загрижен, но и той се влияе от моментни емоции и настроения. Това е моето мнение.
Йълмаз замина за Истанбул, заради написаното му от Зюлейха и взе решение именно с тази цел. Фекели го посъветва да замине и тогава нямаше заплаха за живота му, нито покушение. Хората спряха да продават на онези типове и нещата уж се успокоиха. Никой от героите не можеше предварително да знае, че тези хора са до там опасни, че да убиват и ще ще наемат подставени адвокати. Йълмаз се върна заради случилото се с Фекели, а Мюжгян прие и беше съгласна, че няма как да го оставят сам в този момент.
Мюжгян сама определи ролята си само на майка, когато реши да замесва и други хора в отношенията със съпруга й и най-вече -  след като избяга, отвличайки детето, за да започне нов живот в Америка, но после се върна, само защото Зюлейха беше спасена от Фекели и доведена в дома му.
Мюжгян сама определи ролята си и статута си, когато вместо да бъде постоянна в целите си - след показването на филма да започне нов живот далече и без Йълмаз, тя реши да даде завой и изведнъж бракът за нея стана всичко и се оказа, че не можела да живее без Йълмаз, нямала да успее да живее без него. Странно, а като заминаваше за Америка, мислейки Зюлейха за мъртва, явно съвсем нормално приемаше, че може да живее без Йълмаз?!
Да, всяка майка има право на мнение и е добре, ако Мюжгян имаше смелостта да го изрази ясно и категорично. Какво й пречи да каже, че иска да живее в Истанбул и да отгледа сина си там; защо не каже, че не е съгласна да остават в Чукурова и че иска да продължи по плана за нов живот в големия град; защо не каже, че е съгласна на развод и ще замине оттам, ако толкова иска Керем Али да израстне в Истанбул?! Йълмаз си решава еднолично, защото той вече поиска развод. Искайки развод той принципно изявява готовност за съгласие с решенията на Съда. Тогава Мюжгян чрез адвоката си можеше да предявява колкото си иска претенции, но сега я е страх, защото тя не иска развод и всяко нейно различно мнение може да провокира Йълмаз да й каже, че като не й харесва, може да се разведат. Мюжгян има пълната свобода да решава за себе си: къде да живее, как и с кого. Йълмаз нито я е заплашвал, че ще я лиши от дом, нито от пари, нито от детето й. Беше я предупредил единствено в случай на незаконно бягство с детето, което се води отвличане...и при което няма как институция да регламентира периодите на виждане със сина му.
Когато заминаваха, дядото Фекели сам искаше те да заминат, дори и той предложи това, като тогава нямаше явна заплаха нито за живота му, нито за Чукурова, нито като цяло за стопанските им инициативи.

Ситуацията е динамична и героите не могат да обмислят нещата напред във времето. В един момент приоритетите са едни, а после - други.

Здравейте!

Дана, Зюлейха не е била изнудвана за брака с Демир. Беше и предложено съдействие срещу нейно действие и тя прие. Това, че Зюлейха си е направила сметката криво и влезе в съглашение с Хюнкяр, без да познава Демир и самата Хюнкяр, без да знае какво е дете, това не прави страната на Хюнкяр в това съглашение по-различна днес. Зюлейха е силна жена, която действа в името на любовта и е абсолютно задължена да носи отговорност за своите действия от онзи момент. Така, както прави Хюнкяр. Включително и пред Йълмаз. Зюлейха не е жертва. От самото начало смятам за обида към нея мисленето и като жертва. Тя и в сегашния момент е силна, въпреки, че нейните ходове са без изход. Казвам това, защото отдавна не съм го казвала, а ти непрекъснато повтаряш начина, по който ти мислиш нещата. Напомням, че има и друго мнение.

Разсъждаваш по същия начин, по който разсъждава и Зюлейха за сигурността на Йълмаз: искаш сто процента сигурност, за да се направи едно или друго. Като не каза пред болницата още веднъж какво е направила Бехидже, Зюлейха не може да знае резултата, но ще знае, че не е опитала. Мотивите за арест са различни, подозрение за прокурора е достатъчно, за да влезе Бехидже, където трябва. Аз обаче мисля, че Зюлейха съвсем съзнателно изпрати опасната Бехидже при Хюнкяр и остави Йълмаз без опасност за живота му, това е, което виждам пред всичко. Бехидже е от семейството на Йълмаз, не от това на Демир. Ще видим как ще се развият събитията нататък. Но изборът на Зюлейха да постъпи точно така, може да се окаже такова начало, каквото беше филмът. И ако за филма същинското начало е срещата между двамата, а не самият филм, то изборът на Зюлейха да не каже на Йълмаз, а да каже на Хюнкяр, може да играе подобна роля: този избор ще реши събитията нататък. Тогава може да се върнем назад и пак да кажем: ако Зюлейха беше казала за Бехидже не в колата, а още пред болницата...Ще следим развоя на събитията.

Има ли нещо, което Йълмаз да е направил в стопанската сфера, което да е против неговия интерес? Нещо, което да е подчинено на интереса на Чукурова, но в същия момент да носи загуба на личния му интерес? Той печели пари, сфери на икономическо и лично влияние, върви напред от самото начало на връщането си в Чукурова. И не е направил нищо за Зюлейха, свързано с риск. Бягството, в което той щеше да е патриот на Чукурова, подобен на този, започващ нов живот в Истанбул, също, не се състоя, защото личният му интерес – неговото дете, беше поставен над Зюлейха.
Всичко това е обратно при Демир, който от пръв стана втори и пред обществото в Чукурова вече е напълно провален. Всички знаят всичко за него. Заради Зюлейха, по-точно заради любовта му към нея. Ти говориш за него така, сякаш преди време Демир не беше другият  от партньорството в името на Чукурова. Сега той не се стреми към печалба, а иска да се отърве от Йълмаз, от безпринципното партньорство, когато неговият „партньор“ се срещаше тайно с жена му. Но не може да си продаде дела, дял, за чието придобиване беше принуден -  заради Чукурова и влезе в партньорство, което направи в началото само заради Зюлейха. Демир щеше да продаде своя дял на човек, одобрен от Фекели и Йълмаз и те знаят това. Сега баща и син можеха да приемат „чуждия“ и като са толкова силни, и толкова умни стопански и икономически да се борят с този човек те двамата. А сега Фекели и Йълмаз посочиха на чуждите Демир и Хюнкяр. За първи път чухме поименни смъртни присъди. Докато Йълмаз и при акциите от Дженго, и сега действа в свой интерес, те са в посока на неговия интерес: Йълмаз не иска да има за партньори „чужди“.  Той никога не е губил заради Зюлейха. Докато Демир защитава честта на жена си, която се среща с Йълмаз, за да пази неговия живот, Йълмаз си кротува, такъв партньор е той. И такъв мъж е на жена си, но щом се харесва какъв съпруг като Йълмаз и как се отнася към Мюжгян, нямам какво да кажа. Йълмаз се ожени с лъжа като „даде сърцето си“ на Мюжгян; след това не можеше вече да я търпи и каза, че се развежда с нея. Оставането и като майка, при това на непълен „щат“, защото тя е майка, която той не зачита като такава, е недостойно поведение, който иска, нека защитава такъв мъж. Той решава еднолично и само уведомява жена си за тръгване, връщане, развод, дейности за детето, за всичко и казва своето решение. В каквото и да е качество, тя няма право на мнение; Йълмаз не приема жената до себе си като равна. Това, че не я обича, не може да е оправдание. Бил му казал Фекели, сякаш Йълмаз е някакво момче на около 15 години. Как Фекели ще му казва какво да прави? В сърцето му гори любов, а какво прави той? Хюнкяр също каза на Демир, че няма нужда да се жени за Зюлейха, но той се ожени, търпи последиците и обвинява само себе си. Докато Йълмаз наднича от храстите.

Днес в една от руските теми напомниха една сентенция, която е важен тест за нашите герои:
„Не взимай ръка, която ще пуснеш;
не пускай ръката, която държиш.“

Зюлейха от времето, когато Йълмаз току-що се беше върнал от затвора и тя чакаше той да ги спаси.

Здравейте
Ваня, не знам, защо отново се връщаме към брака на Зюлейха с Демир, като аз не съм споменала нищо по този въпрос в поста си. Не разбирам, защо ме упрекваш, че непрекъснато повтарям начина, по който аз ги мисля нещата, при условие, че нищо подобно не съм коментирала...прочети отново мнението ми. В частта, в която споменавам за изнудването от страна на Яман, аз имам предвид не начина на слкючване на брак, а вече последвалите действия на майка и син по отношение на Зюлейха след брака й - не я ли изнудваха с детето, за да иде на среща с Йълмаз и да го лъже за причината да се омъжи за Демир?! Не я ли изнудваха с детето, за да говори лъжи пред журналистката за връзката им с Йълмаз преди и за "влюбването" й в Демир и за сключването на брака им?! Не я ли изнудваха с детето, не я ли заключваха в стаята и заплашваха с живота на Йълмаз, за да моделират поведението й, така както им е угодно?! Аз имам предвид всички тези неща. Също така - много добре знам, че има други мнения по въпроса относно начина на сключване на брака между Зюлейха и Демир, но това не съм го коментирала, за да бъда сега назидавана и обвинявана.
Не знам, защо изкривяваш думите ми по отношение на защитата на живота на Йълмаз и т.нар. "пазене" от страна на Зюлейха. Много ясно съм писала и то не веднъж, че Зюлейха трябваше да каже на Йълмаз истината още много отдавна - на части и поетапно, без да се съобразява със заплахите на Яман и съответно без да мисли толкова за живота на Йълмаз, защото иначе просто провалът й е гарантиран. Тя трябваше да рискува и да действа, писала съм това многократно и може да се види и провери. Така, че няма как да мисля като Зюлейха по този въпрос.
Ако Зюлейха беше казала....
Ами аз бях критикувана за многото "ако", които поставях и от които тръгваха многото проблемни развития на нещата, но ми беше заявявано, че създавам други сюжетни линии. Не се ли прави сега точно това и тук. Още веднъж казвам, че аз лично също исках Зюлейха да каже на Йълмаз за Бехидже...може да се види и в предишните ми коментари, както и в коментарите от он лайн гледането, но се опитвам да потърся причината, поради която Зюлейха постъпи точно по този начин. От всичко това, моето мнение е, че Зюлейха нямаше зла умисъл или преднамереност в казването за Бехидже на Хюнкяр. Съгласна съм с теб, че може би ще последват много негативни неща от избора на Зюлейха, възможно е....тук не споря, но лично за мен, Зюлейха каза на Хюнкяр всичко това без конкретна цел, а по-скоро, за да се пазят от Бехидже и да имат едно на ум. Разбира се, приемам и твоята версия, но не я споделям. Защото Хюнкяр вече достатъчно се е "набъркала" с Бехидже още в по-ранен етап. За това, колко успешно би било обвинението срещу Бехидже, вече писах и Зюлейха мисля, че осъзнаваше факта, че няма да й повярват...да, можеше да опита, но в онзи момент, може би тя още не можеше да си даде сметка за естеството на нещата, а участието на Йълмаз щеше да е пречка пред събирането с децата й, което е основна нейна цел. Просто си разсъждавам и за друго: не знам, дали би имало логика Зюлейха да казва на Йълмаз, при условие, че му писа писмо, в което го моли да я забрави и да не я търси, да не й споменава името дори и да се отдаде на грижи за сина си Керем Али. След онова писмо, как Зюлейха би се обърнала към Йълмаз, когото сама пропъди, заради децата си?! Дали казването на истината не би означавало и смесен сигнал за Йълмаз?! Уж не иска той да е до нея, а после иска той да я защити от Бехидже. Видяхме, че въпреки молбата й, въпреки писмото...Йълмаз дойде при нея и я попита, помоли я да му каже истината и я увери, че няма да му навреди. Йълмаз изпълни това, към което го теглеше сърцето му...вече какво решение взе Зюлейха, сочи това, което е в нейното сърце - първо: да не го намесва, заради децата си и второ: да не му създава проблеми в семейството, защото сама го посъветва да се отдаде на грижи по детето си и отделно това, че е под един покрив с жена, която е опасна и може да убие.
Демир стана партньор на Йълмаз във фабриката по съвет на Хюнкяр. Тя първа посочи тази идея и настояваше за това. Йълмаз също беше принуден за това партньорство и предприе с неохота тази стъпка. Сега, Демир иска да се избави от Йълмаз, заради всичко случило се, но ще продаде акциите си не на "чужди" за Йълмаз хора, а на престъпници и убийци. Има много голямо значение това и последиците ще са големи. Защото днес Йълмаз и Фекели ще бъдат партньори с убийците, но утре Демир ще стане такъв с тях и то без да го знае, а те ще действат чрез подставени лица и адвокати. Йълмаз и Фекели не се борят само за себе си сега, не само за своя бизнес, а се борят за бизнес средата в Чукурова като цяло. Защото каквото се случи с тях днес по повод на фабриката, утре ще се случи и на друг собственик и на друг предприемач и на друг производител.
Демир защити Зюлейха, защото така защитаваше и своята чест. Нека да бъдем малко обективни. Демир не е предпазил живота на Йълмаз, защото е много мил и добър, предпази го, защото той сам имаше интерес. Демир тръгна при Жулиде с намерението да издаде Йълмаз и да посочи Гюлтен като жертва на изнасилване, но го спря информацията за клеветата. Така че, вече посочването на Йълмаз като виновник и Гюлтен като жертва на изнасилване щеше да се обърне срещу него самия и срещу неговото име. Демир стисна ръката на Йълмаз, който се среща с жена му, но я стисна и заради себе си, като обект на клеветата. Спасявайки честта на Зюлейха, Демир спаси и своята чест. Още при самото убийство, честта на Яман щеше да бъде засегната, това го видяхме ясно на разпитите. На въпроса на Жулиде, дали Ерджо е насилвал жени в конака, Сание каза, че Хюнкяр никога не би пуснала такъв мъж в дома си и в конака си. Да, но тя пусна. Хюнкяр прояви престъпна небрежност, както и Демир и щяха да бъдат и критикувани и низвергнати от обществото, защото са позволили на насилник да се "развява" в дома им и да насилва. Мълчанието им за Йълмаз беше в техен интерес, а мълчанието на Йълмаз, заради Гюлтен беше в негов ущърб с времето. Защото, ако той беше съобщил на полицията, всички щяха да видят, че той е ранен и съответно, че е защитил живота си и този на насиленото момиче. Йълмаз щеше да бъде оправдан. Срещата от филма беше по инициатива на Зюлейха, а не по инициатива на Йълмаз. От другата страна Йълмаз стисна ръката на Демир, който отглежда собствения му син по решение на Зюлейха и сега в мълчание е съучастник в лишаване от правото на Йълмаз да знае, че е баща. Некоректното партньорство е и от другата страна.
Демир сам си е виновен, че всички в Чукурова знаят всичко за него и го обсъждат. Той ощетява Чукурова следствие на своя гнява и омраза. Нека започна още от началото: подпали лагера на работниците още в началото, защото искаше хората да му сътрудничат в едно престъпление, заради егоистичната му любов; унищожи тонове памук и планираше да остави десетки хора без работа и да съсипе бизнаса на Фекели-Йълмаз, само защото изпитваше ревност и злоба и в личен и в икономически план; за да утоли своята жажда за мъст сега Чукурова няма нова напоителна система, която щеше да намали разходите и да увеличи приходите от продукцията. Йълмаз продаде акциите си на немците, но не съсипа завода, който даже ще бъде разширен. Йълмаз спечели търга от Министерство на образованието, поради грешка, която лично Демир извърши, но предложи да изкупи наличните количества зърнена стока в хамбарите на Демир, за да не застоява. Демир, обаче не ги продаде, защото беше гневен и обивняваше Йълмаз за своя провал. Ако не беше спечелил Йълмаз, то щеше да е друг, защото Демир не беше получил писмото - уведомление за изпращане на допълнителни документи за търга. Сети се Демир чак след седмица. Ако се беше сетил навреме, че не е получил необходимо писмо, то нещата щяха да са други.
Демир сам си докарва и обсъждането сред обществото по повод на Зюлейха: кой го караше да я влачи с пистолет опрян в главата и да крещи като луд из двора в присъствието на всички служители + махленката Шермин и Наджие? Можеше да помисли и да извика Зюлейха в кабинета си и там да се разправя с нея, можеше и там да й каже всички онези неща, които й каза в гората. Кой го караше да я гони, блъска и ругае пред работниците и да ги заплашва с пожари и саморазправа, ако някой й помогне с капка вода и троха хляб? Можеше да я остави Зюлейха намира, достатъчно беше, че я изгони. С жестокостта си Демир стана причина тази жена да иска да се самоубие два пъти, като вторият беше пред хората на главната улица. Едно е заслужено наказание, а друго е излишна жестокост и гавра с човешко същество. Сега, изкара Зюлейха от затвора и я направи слугиня....е пак ще говорят за него и ще го коментират. Той взема своите решения, той отговаря за реакциите си и той е виновен за мнението на околните.
Аз пък намирам за странно да се оправдава и величае поведението на един насилник, който тормози жена си по всякакъв възможен начин. Зюлейха е малтретирана психически, физически и емоционално. Демир се гаври с нея по всякакъв възможен начин, но това се отчита като следване на любовта и правота на един съпруг. След като се одобрява подходът на Демир като съпруг, който тормози и извършва насилие срещу жена си - аз също няма какво повече да кажа.
Защо Йълмаз да не е рискувал за Зюлейха? Когато тя избяга у тях с бебето, Йълмаз беше прострелян, но защо той не съобщи в полицията? За да запази честта на Зюлейха. Така запази и тази на Демир. Така рискува нещата да се повторят и отново да бъде нападнат, Йълмаз рискува живота си за мълчание по въпроса. Преди това, Йълмаз премълча за саботажа на спирачките пак заради Зюлейха и нейната чест като съпруга на Демир...защото именно и тя пострада от желанието за мъст на съпруга си. Премълча се и това, че Гюлтен беше ранена, защото предпази Йълмаз от куршума на Демир, който го гонеше от закупения от него малък конак. Йълмаз не каза и дума? Защо? Не заради черните очи на Демирча. Йълмаз загърби своето право и интерес, заради честта на Зюлейха.
Против стопанския интерес на Йълмаз беше той да премълчи за саботажа на памука, а можеше да иде в полицията и да тръгне разследване. Все някой щеше да "пропее" и Йълмаз можеше да осъди Демир за много пари.
Фекели беше този, който обърна провалът им в позитивно начало, но с цената на много средства и те бяха на голяма загуба тогава. И драмата премълчаха въпреки интереса си и услуга на спокойствието на бизнес средата в Чукурова. Впоследствие Дженго си призна и за памука и за взрива. Можеха да го помолят да свидетелства и Демир щеше да е осъден за влизане с взлом в чужда собственост и унищожаване на продукция....щеше да им дължи пари и то много. Както и щеше да бъде съсипан пред обществото и като име в стопанския сектор. Но нищо такова не се случи.
За Мюжгян съм писала вече. И аз също мисля за нея, както ти за Зюлейха - приемането й за тотална жертва е обида за героинята. Тя беше излъгана в любовта - да, спор няма. Но, оттам нататък тя беше свободна да взема своите решения и да изказва своите позиции, както и да ги защитава. И тя уж е силна жена, поне даде заявки за това. Йълмаз каза, че се развежда с Мюжгян чак след като тя беше решила да бяга в Америка със сина им и да започне нов живот без Йълмаз. Е, какво да прави той? Защо да не поиска развод от жена, която гонеше, докато тя се опитваше да му отнеме сина и да живее без него в Америка?
И защо Мюжгян да няма право на мнение, тя спокойно може да си го изкаже и защити, като това, че не го прави не е проблем на Йълмаз, а нейн. Странно е, че се казва, че Йълмаз не приема жена си за равна, заради две реплики на кръст, а се забравя, как Демир избираше дрехите, бижутата и обувките на Зюлейха и й казваше какво да облича, какво да прави и да не прави, къде да ходи или да не ходи. Демир караше Зюлейха да го придружава на служебните вечери, без да му пука, дали тя иска или не. Последният път я застави да го придружи, когато тя изобщо не искаше и Аднан беше болен. Демир сам решаваше, кога да й вземе Аднан и кога да й го върне. Йълмаз не приемал жена си за равна, а послушно дърпаше ръце, когато тя му крещеше да не пипа Керем Али; съобрази се да не се връщат при Фекели; сам каза на Четин как не може да си играе с детето, защото Мюжгян не му го оставяла. Един мъж, който не счита жена си за равна по принцип би се държал по този начин винаги. Йълмаз само сега се държи така, защото е ядосан и наказва Мюжгян, защото счита, че тя има вина за цялата ситуация. И тя има.
Защо Йълмаз да слуша Фекели? Кой каза, че го слуша? Не знам, защо се омаловажава факта, че Зюлейха сама помоли искрено Йълмаз да стои далече от нея, заради децата й. Тя избра децата си пред любовта си и Йълмаз беше длъжен да се съобрази с това нейно решение, ако е уважава и обича. Филмов факт е, че Йълмаз не послуша Фекели и дори "премина" през бащината му дума пред вратата на затвора и влезе да се види със Зюлейха. Йълмаз се съобрази единствено с мъката на Зюлейха като майка. Йълмаз наднича сега от храстите, защото Зюлейха го накара да разбере, че иначе ще изгуби децата си и ще страда тя, както и те без нея.
Демир се ожени за Зюлейха, въпреки някакво подхвърлено мнение на Хюнкяр с половин уста, само за парлама (защото е чудно, как иначе Хюнкяр щеше да вземе детето за законен наследник на Яман), защото ако ще страда, ще страда той и никой друг. Ако Йълмаз не беше послушал Зюлейха и Фекели впоследствие, то страдащите щяха да са Зюлейха и съответно той щеше да бъде посочен като виновен и за нейното страдание като майка и за страданието на децата й, ако задари него те й бъдат отнети. Разликата между ситуациите на Демир и Йълмаз е огромна и даже се чудя, как могат да се сравняват две положения, при които обектите на избор са различни, както и последиците от този избор, а да не говорим за лицата, които биха пострадали.
Хубав ден на всички!

Дана
А като ти прочетох предпоследния абзац за любовта на Демир, си спомних пост на една рускиня. Беше нещо в този смисъл: "Любовта на Демир към Зюлейха е като любовта на един гурман към рибата - ще я хване, ще я сготви, ще се наслаждава на вкуса й".

Привет
Катя ....да.
Имаше някъде по форумите снимка на големия конак и горичките наоколо, после големи поля в далечината. В тази връзка се чудя, ако ситуацията в онази тъмна гора с високи дървета е истина, то как Зюлейха е стигнала до там. Пеша някак си е невъзможно и ще отнеме много време. Дали онзи мъж я е качил в кола?!

Дана, ти си невъздържана в обидите си,  наскоро ме обиди и Катя; аз се правя, че не забелязвам.
И така ще бъде, докато свършим сериала. След това няма да се срещнем повече.
Не мога да помогна на никого, ако той не мисли със собствената си глава, ако не мисли логично, ако сам не продължи мисълта от нещо прочетено. Всичко, което се случва след брака на Зюлейха и Демир за мен е в пряка връзка със самия брак, затова го напомням. Изложила съм мнението си за този брак, от това мнение следва, че когато Зюлейха бременна, с малкото бебе или порасналото момченце отива при Йълмаз, за да остане при него заедно с детето, Демир е в пълното си право да направи това, което смята за нужно, за да запази семейството и детето си. Всички негови мерки: да взима детето, да я накара да говори каквото Демир иска пред Йълмаз, да говори Хюнкяр с Йълмаз, да я заключи в стаята, когато Зюлейха се готви да отиде на тайна среща с Йълмаз, виждам по този начин. Аз не виждам това като изнудване. Аднан е син на Демир, направен такъв от майката. Нейните отношения с биологичния баща са нейн проблем. Измерването на партньорството чрез детето е една голяма глупост. Защото Демир не е взел детето на Йълмаз, това дете беше доведено от майката при Демир. Ако Зюлейха беше казала на Демир преди сватбата, че е бременна и въобще – че Йълмаз е нейн мъж, тогава нямаше да призная на Демир такова право. Тогава Демир трябваше заедно със Зюлейха да търси решение. Сега решенията търси той сам. Това, което ти наричаш изнудване, за мен са позволени средства, които един мъж и баща използва. Това, че Зюлейха се съгласява да изпълнява всички тези неща, е също нейн избор. Точно такъв, какъвто и за брака. Зюлейха можеше да откаже абсолютно всяко от тях: да дава интервю, което не и харесва; да не се връща и да не излиза  от конака на Фекели, когато отведе там Аднан; да бяга още много пъти в Истанбул. Винаги, когато и е взимал детето, Демир е пазил своя син, който Зюлейха иска да отведе при Йълмаз и доколкото може и до последно време – пази и своята жена. Демир е добър съпруг и баща, който пази това, което е негово. Зюлейха защо се е съгласила да говори лъжи на Йълмаз? Именно, защото знае как влезе в брака с Демир  и това, че Аднан е дете на Демир, направено такова от нея. По същата причина се съгласява и на интервюто, и на връщането в конака. Зюлейха знае, че няма как да получи това дете обратно само за нея и Йълмаз. Отделно, Зюлейха пази живота на Йълмаз. Щом и е толкова мил живота на Йълмаз, а детето си е дала на Демир, пак заради живота на Йълмаз, никой не и е виновен. Демир използва средства, които не са приемливи за много хора, но тогава тези, които обвиняват Демир и защитават Зюлейха, сигурно мислят нейното поведение при сключването на брака за приемливо. Средно положение няма.
Зюлейха от първия момент на брака показа на Демир, че тя, за разлика от него, който приема този брак за сериозен, играе игра. И той се съобразява с това. На нейната игра той отговаря със защита на семейството си и своите деца чрез всички възможни средства. Кой може да отрече това.
Много пъти съм чела, че Зюлейха била избягала с бебето Аднан в Истанбул, а не при Йълмаз. Ето, пак пропуск и недоглеждане на моментната ситуация: малко преди това бягство Хюнкяр и каза, че Демир няма да и прости измяна. Точно затова Зюлейха не рискува и не отива директно при Йълмаз. Иначе, всяко бягство навън от Яман: било към Истанбул, към затвора, към конака на Фекели или към Германия е бягство към Йълмаз.
Зюлейха се омъжи за Демир, за да спаси живота на Йълмаз. Когато Йълмаз се появи, едва тогава тя каза на Демир, че двамата са били мъж и жена. След това стъпка по стъпка започна да разкрива истината за детето. Дотогава, когато Демир и каза, че дали Аднан е син на Йълмаз или негов син, той е негов син и е Аднан Яман. Всички планове на Зюлейха рухнаха.  Защото Демир не се отказва нито от любовта си, нито от децата си. При такива намерения на двамата към брака, кой е изнудван в този брак е много спорно. За мен Демир е този, когото Зюлейха изнудва като се омъжи „за малко“ за него и го направи баща, а сега иска свободата си и децата си, т.е. всичко обратно. Демир не е я карал да прави нищо повече от това, на което тя се е съгласила при сключването на брака. След като е негова жена, ще трябва да говори и прави това, което е добро за семейството. Ако не иска, казва истината на Йълмаз, подава молба за развод и прави, каквото е нужно.
 
Обясненията за „ако“ са ми вече много глупави:  Йълмаз пита Зюлейха пред болницата и тя не отговаря вярно; тази история е продължение на случилото се край болничното легло; ако-то в този случай е продължение на реална ситуация. Човек трябва да се учи да търпи различното мнение.
 
И какво сега, да се радваме и да поздравим Йълмаз, който умира от любов по Зюлейха, но тайно ще я гледа, защото е много добър човек: сега не искал да и пречи да бъде с децата си. Много хубаво, ще бъде и без сина си. Веднъж не и вярва, друг път вярва на всички, които му разказват нещо, но не и на сърцето си, следващият път се жени, после оставя Зюлейха заради своето дете...сега пак има причина. Демир не се спира нито пред това, което му говори Хюнкяр, нито пред това, което говори Зюлейха; дори и когато тя стреля в него, за да го убие, пак пред съда и говори за любовта си.
Нека Йълмаз е много добър човек.

Обичам, когато всички говорят за Демир така, както Зюлейха.
Нека си говорят.

„Ты самый жестокий и противный человек, которого я только встречала в своей жизни.
Ты ошибаешься, Зулейха. Я человек, который любит тебя больше всех, готовый пойти на все в своей жизни ради тебя.
Но ты можеш стать самой глупой  женщиной, которую я знаю.  Но я из за этого  не перестану любить тебя.
К сожалению, я больше тебе не доверяю.“

Ааа, обидата е публична квалификация (словесна или жестова) на личност, унижаваща достойнството й. Нямам спомен да съм квалифицирала личностно някого в тази тема.
Но ето това във второто изречение на поста:  "Не мога да помогна на никого, ако той не мисли със собствената си глава, ако не мисли логично, ако сам не продължи мисълта от нещо прочетено." - са три броя етикети на мисленето, които са в пряка връзка с обръщенията поименно в първото изречение.

Привет!
Ваня,
Катя няма повече какво да добавя към поста ти, мисля, че много точно и ясно си показала кой, кого обижда. И за съжаление, това е вече тенденция. Ако някой напише нещо различно или поддържа различна гледна точка от "вече обясненото и разясненото", то това се възприема като неуважение към чуждото мнение или проява на умствени дефицити.

Не мога да се обърна по име към авторката на пост 82, защото неотдавна бях помолена лично от нея да не се обръщам към нея по име. Причината: същата е забелязала, че аз се обръщам по име към човек, който е поставил някакъв проблем за обсъждане, а обръщайки се към него по име, аз искам да пренасоча вниманието и така да бъда аз тази, която поставя дневния ред на обсъжданите въпроси в темата!?! Нещо такова беше обяснението. Това ако не е вопиюща глупост, не знам кое е.
Тогава никой не обърна внимание на това.
А за мен това е обидно.
При наличието на три броя „етикети на мисленето“, написани от мен черно на бяло, които са прочетени както дяволът чете Евангелието, защото, първо, това е намеса в разговор между двама – обръщението не е към теб, името ти е в  трето лице – придържам се към молбата ти, и, освен това, тези думи имат връзка с написаното,
какво чакаш?
Докладвай веднага на модератор.
Такива като теб, които непрекъснато се заяждат и създават отношения, правят това.
Модераторът ще ме порицае и ще ме изгони.
Ще останете само тези, които сте правилните, добрите, с идеалния език.
Така добре се разбирате!
----------
Дана, не разбрах защо си писала в скрит текст. Нещо тайно ли си ми написала или срамно.
Започнах поста си с мисълта да отговоря на това защо се връщам към характера на брака. Защото той има връзка с характера на поведението и действията след него. Мислех, че след като безброй пъти съм изразявала мнението си за началото, човек, в случая – ти, „сам продължава мисълта от прочетеното“. Явно ти не си от тези. Също, и не само в този случай, мен ме интересува как това, което тук обсъждаме надълго и нашироко, изглежда в очите на тези, които само четат. Затова казах първите две неща: че човек трябва да мисли със собствената си глава и логично, за да се ориентира сред такива противоположни мнения, това имах предвид. Аз често използвам тези два израза, но не влагам в тях това, което вие извличате от тях. Мисълта ми беше насочена по-широко. Но не оспорвам вашето възприятие на тези думи, защото вие сте група. Мислете както искате. Никога не съм имала идея да налагам, внушавам моето разбиране за едно или друго. Патетичните изречения, които си написала, погледни от моя страна; те и оттук погледнати са верни: а аз да съм твърдяла, че моето мнение е единствено, да съм погазвала твоето...Винаги, когато човек излага своето мнение в един такъв сюжет, който предполага повече начини на мислене, изглежда така, че разкривайки своята позиция, отричаш другите или ги омаловажаваш. Повтарям не сама себе си, а повтарям, когато е нужно, след теб. Защото ти много често говориш за брака, какъвто ти го разбираш. Но за моите виждания и до този момент в сюжета, е важен начина, по който аз го разбирам. Ти повтаряш, аз след теб подсещам, че има и друго мнение. Който само чете, не е така навътре като мен и теб и, ако това не се повтаря, а непрекъснато се чете само едното мнение, нещата остават неразбрани. Щом така преценявате, от моя страна, имате право. Но право имам и аз. Аз съм чела много пъти от теб колко си разстроена от някакви неща, колко си чувствителна и съм приемала това по човешки. Само един път, много дълго време след излъчването споделих своите преживявания от коментарите на сцената от влака. И какво последва, не искам да си спомням. Да, за мен тези коментари продължават да бъдат извратени. До ден днешен избягвам да гледам тази сцена, защото още ми звучат някои изрази. Не мога да разбера защо ти приемаш това върху себе си, ти говорител на група ли си. Но ето че и сега, когато съм казала как коментарите на другите са стигнали до мен, ти продължаваш да се чувстваш засегната. Засегнатата съм аз. Чувства имаш не само ти, другите хора също имат чувства.
Дана, какво искаш от мен?
Утре, ако кажа „Добър ден“, ти и от това можеш да се обидиш.

Здравейте

Бъдете здрави и усмихнати! Късмет и кураж в тези дни, които ни предстоят!

Ваня, писах в скрит текст, защото освен някои неща по сериала, по-голяма част от коментара ми беше за изясняване на конфликтните моменти и така реших, така почувствах, че ще е най-добре, като не съм имала никакви негативни мисли за нещо срамно или тайно. Няма да коментирам подробно написаното до мен, защото има архив на темите и всеки може да прочете постовете ми и да реши сам за себе си, дали съм толкова тънкообидна, оплакваща се, чувствителна и толкова нехаеща за чувставата на другите. Всеки може да прочете и ситуацията около онази прословута сцена от влака, моите думи и коментар по това и после отговор на мой пост, в който бях вкарана в определени групи и квалифицирана. На моето недоумение и обида, реакцията също може да бъде проследена.
Никога не съм целяла преднамерено да обидя някого. Случвало се е да съм много емоционална и да засегна някого, но се извинявам, изказвам съжаление и се опитвам да изясня ситуацията.  
Питаш ме, какво искам от теб. Ваня, аз не искам нищо от теб, повярвай ми! С интерес чета постовете ти, уважавам мнението ти и го разбирам. Това, което не споделям като мнение винаги съм го приемала, защото никога не съм мислила своята гледна точка или поглед за единствено верен или меродавни.
Напълно съм "за" и нямам нищо против ти също да си повтаряш нещата, както ти ги разбираш след мой пост, за да може човек, който не е наясно със сериала да остане с обективно впечатление за нещата (както ти обясни в твоя преден пост), но някак си беше излишно да наблягаш на това, че трябва да имам предвид и чуждото/различно/друго мнение...сякаш аз не го правя и трябва да ми се напомня това като на малко дете.
Още веднъж подчертавам, че се радвам на другите и различни мнения, може да влизаме в спор, дискусия или да станем малко по-емоционални, но това не значи, че аз не уважавам различната гледна точка.
Пожелавам хубав и усмихнат ден на всички!

Любими сериали с превод R‎
до
 ЛЮБИМИ СЕРИАЛИ С ПРЕВОД ® Официална страница на екипа
10 минути ·
Имало едно време в Чукурова - еп.63 Бг.субтитри
https://ok.ru/video/1480674642628
И в групата Любими сериали с превод ® -
https://vk.com/club113691288

Честито Възкресение Христово!
Нека светлината, здравето и любовта царуват в семействата ни!
https://www.youtube.com/watch?v=qKsr_HIsZqA

Привет!
Честито Възкресение Христово!
Дано да има здраве, късмет, вяра и обич в семействата ни!