Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №18

С уговорката, че не съм гледала онлайна на серията, нито преведени фрагменти, само от горния гиф (в поста на Лучия) - и аз мисля, че това не е реална сцена. И още един - два аргумента.Тъмната гора и лунната светлина символизират безсъзнателното, каквото е сънят, кошмарът. Самата луна се свързва с лъжовността и с мъртвите хора. Другото, което прави впечатление, е Мюжгян. Погледът й е особен, не е насочен към Зюлейха, въпреки че говори, движенията й са като на мъртвец.

Здравейте
Честит Лазаровден и от мен!  Дано винаги има здраве и късмет в семействата ви!
Аз също не искам последната сцена да е истинска! Надявам се, Зюлейха да си представя нещата, да има кошмар или нещо подобно, което е провокирано от това, че тя си мисли, че Бехидже е действала под диктовката на Мюжгян или с нейно съгласие. А, отделно, Мюжгян може да си представя сцените за връзката си с Йълмаз в друг момент или в паралелен такъв на мислите или кошмара на Зюлейха.
Какво още се сетих за Мюжгян, но ще коментирам по-подробно след превода на серията: Зюлейха я насочи много ясно към Бехидже, но Мюжгян не успя да се справи с момента. Тя не трябваше да пита директно Бехидже, дали е правила опит за убийство...какво очаква - Бехидже да й каже: "да, аз бях"...кой би си признал подобно нещо?! Мюжгян трябваше да наблюдава Бехидже, да поразпита поразпита из болницата, да види, дали нещо липсва и т.н. Другият вариант беше, просто да не я спира да си тръгне лелята. Вече веднъж Мюжгян се усети преди това, че лелята вреди и й каза да спре да дава съвети..., та сега беше моментът да я остави да си събере нещата и да се махне оттам. Разбира се, че онази нямаше да го стори, но Мюжгян щеше да получи ценна информация от самото й поведение. И отделно: Мюжгян разбра, какво иска Бехидже - иска си стария стандарт на живот в Истанбул. Оттам могат да се правят изводи, но съм наясно, че все пак Бехидже й е леля и е трудно човек да се осъмни в един от най-близките хора до себе си.
Охх, да...кога ли ще започнат пак да снимат...да се надяваме в края на май, поне. Но, може би ще излъчат епизодите до края на сезона през лятото, а от септември ще започне трети сезон, ако е предвиден такъв.
Хубава вечер!
П.П. Катя, сега видях твоя пост - да, точно така мисля и аз. Тази сцена оставя такива усещания...нереално, страшно, сякаш смъртта витае и Мюжгян е като мъртвец...в черно, бледо лице, тъмен грим и някак си плавни движения фиксиран поглед.

"Имало едно време в Чукурова", 63 еп., рус. суб.

https://vk.com/birzamanlarcukur?z=video-135783830_456241031%2F45 … _-135783830_90810

(Браво на мен, бях забравила да сложа линка на превода.)
Но пък като изгледах  еп. с превод видях, че Демир не е подписал някакъв документ.
Затова освобождаването на Зюлейха от затвора до подписването на въпросния документ е висящо.
Това обстоятелство подсказва още една възможност.
Може момчето, което извика Зюлейха за среща с Йълмаз, да е пратено от Демир.
Демир да иска да провери Зюлейха.
И в случай, че тя тръгне за срещата, може да бъде върната обратно в затвора.
С това, което момчето каза на Зюлейха и замисления и поглед приключва реалността.
По какъв начин сцената в гората е свързана с това съобщение, сега не знаем.
Възможна е непосредствена връзка, Зюлейха веднага да е тръгнала.
Но в този случай Демир отпада като организатор на срещата, защото там събитията не са свързани с него.
Той обаче може да проследи къде отива Зюлейха като тръгне след нея.
Но е възможно и преживяването в гората да е по-късно през нощта като представа на Зюлейха или сън.
Това би означавало, че Зюлейха е отказала да отиде на срещата. Защото тя, първо, може да е помислила, че Демир и прави проверка. Вижда се, че Зюлейха се колебае, но тя не е сигурна и в това, че момчето е пратено наистина от Йълмаз, заради разговора с Мюжгян в затвора. И сцената в гората да изразява страховете на Зюлейха, нейна представа или сън за това какво би се случило, ако беше отишла на срещата.   

Зад кадър:

И преводът е готов.
https://turkru.tv/odnazhdy-v-chukurova-63-seriya.html

Честита Цветница!
Честит имен ден на носещите имена на цветя!
За католическия свят днес е Великден.
Особен, но с вярата, че животът винаги побеждава смъртта.


 
Обръщение на кмета на Адана към жителите на града за дните на карантина: evdeyiz Adana.
Толкова ни е познато всичко, че имам чувството, че съм се родила в Адана, е тази от 70-те;
можете да се разходите.
Желая ви спокоен ден!

https://twitter.com/i/status/1249032838244073472

Здравейте🍀
Честита Цветница и от мен!🌹🌼🌷
Честит имен ден на носещите цветни имена!🌼🌺🍀
Благодаря за споделеното и за превода!🦋
Ваня, много трогателно обръщение на кмета, развълнува ме! Аз също имам чувството, че всичко показано ми е толкова познато, но в едни предишни години...тези от сериала😊. Надявам се някой ден, живот и здраве, да посетя Адана. Ще бъде интересно.
Хубав и слънчев ден!💮

Добър вечер!

Честит празник! 🌺 Да бъдат здрави и честити всички празнуващи! 💕

Благодаря ви за споделеното, момичета. 🙏

Споделям един хубав Мурат. Много е различен с тази визия и ми допада. 😀


Лу 🥰 ,
Много хубав Уур си споделила, благодаря. 🌺 Хубаво е казал Мурат С., аз ще се радвам да има трети сезон. Надявам се обаче, ако има, да е нещо смислено, вместо епизди с пълнежи.

Спокойна веечер! 🌜

Честит празник и от мен, макар и да хванах края на деня.
За мен тази серия беше наситена със силни моменти и не намирам никакви пълнежи или недомислици. Например, Зюлейха се пребори с Бехидже в първата сцена със захапване, одраскване и викове. Бехидже нямаше вече време за инжекция, знаейки, че за малко е отстранила войничетата от поста им. Сцената на Хюнкяр с народа в клуба при подписването имаше значение както за идеята земите на Чукурова за чукуровци, така и за следващото й действие, подтикнало Демир да отегли жалбата си - Чукурова говори за теб и смята теб за виновен и по отношение на Зюлейха и т.н.
Как виждам аз случилото се в тази серия. В центъра й са Мюжгян и Демир с тяхната загуба и страдание. Особеното на това състояние (а то продължава от известно време и при двамата) е усещането за необратимост на загубата и обреченост. Човек винаги я проектира според собствените си потребности (в случая потребност от любов). Загубата боли - остро и неосъзнато и води до скръб, която е неоспорим факт.
И двамата са изправени пред един и същи проблем. За Мюжгян го формулира Сабахатин - Любов ли е твоето или ревност. И апелира към съвестта й. За Демир го формулира Хюнкяр - Любов ли е твоето или гняв. (Сърцето ти е разбито, защото Зюлейха винаги е обичала Йълмаз повече от теб.)
От тук нататък настъпват фазите на страдание. Първо беше гневът, който отрича истинския проблем. Мюжгян сама признава в този епизод, че е минала през викове, обвинения, следене. Негодуванието на Демир е от още по-рано, но избухна в предходните две серии - викове, заплахи за убийство, гонене, недопускане до децата. И двамата се питат, защо е трябвало да преживеят всичко това, и двамата отричат истинския проблем, непримирими са - война. Така стигаме до втората фаза на страданието - опит за някакво договаряне. То е характерно с това, че се прави опит нещата да се преименуват. Така за Мюжгян виновен е не Йълмаз, а Зюлейха с нейните игри - играе на отровена, нещастна, страдаща, а Йълмаз е милосърден човек. (Йълмаз не те обича, той ти съчувства.) За Демир първо беше виновен Йълмаз, сега - Зюлейха. Той е бил готов да постави в краката на една "никоя" целия свят, а тя го е предала (имаше споменаване и на любовници по едно време). Така, преименувайки истинския проблем, се прави опит собственото поведение да бъде представено като естествено и нормално. Не, че няма и при двамата проблясъци на истината, има ги, но те бързо биват заглушавани  от ярост. (Мюжгян пред Бехидже споделя за хладното и незаинтересовано отношение на Йълмаз; Демир пред Хюнкяр - за невъзможността да ръководи сърцето си.) Нататък нещата опират до това, дали  ще настъпи приемане на истината (което означава осъзнаването й и мъчително формиране на нагласата, че животът продължава и са необходими промени в самия себе си), или ще изпадне в трайна депресия, свързана с ирационални действия. В това, което наблюдаваме, Мюжгян ту иска смъртта на Зюлейха, ту  обвинява леля си за опита за убийство (за което бързо направи връзка между казаното от Зюлейха в затвора и драскотината на лицето й); ту обвинява леля си за всичко случило се с брака й, ту й се моли да остане...  Демир освобождава Зюлейха от затвора (признавайки и собствена вина), но я наказва да бъде отново слугиня и я лишава от децата й. Разликата между двамата все пак е в това, че до Демир е Хюнкяр като възпираща сила, при Мюжгян е Бехидже, която много лесно я манипулира и настървява в  посока - елиминиране на заплахата Зюлейха.
Накрая за финалната сцена. Нощ, сърповиден месец, гора - всичко навява призрачна смърт. Тези образи се родеят в човешката психика с безсъзнателното - със съня, със загадъчната област на двойника, изпращането на ехо. Лунната светлина символизира нездравото, превъзбудено, потискано въображение, което извежда човек на грешен път. Като се има предвид, че са ни представени два възможни края на срещата в гората (стрелба и принуда Зюлейха сама да се обеси), си мисля, че все пак става дума за раздвоено въображение. Изстреляният куршум завихря приятни и неприятни спомени от паметта на Мюжгян, на част от които Зюлейха не е била свидетел. Така че, според мен, предходните сцени (първо - Мюжгян с писмото, после - Зюлейха го получава и отива на среща в гората) са подредени физически, но психологически насочват към въображението на Мюжгян. Интересно като похват. Не ми се вярва Зюлейха да приеме тая среща в състоянието, пред което я изправи Демир и съдейки по лицето й при съобщението - имаше някакво недоверие в очите, изкривяване на устната, хладно излъчване.
Стана дълго, за което се извинявам.

Здравейте
Благодаря за споделеното!
Аз още не съм изгледала серията подробно, само оттук-оттам. Все отлагам, защото знам, че за сега е последната серия .
Катя ....колкото по-дълго, по-добре за това изобщо не се извинявай. Съгласна съм с теб.
И Демир и Мюжгян имат техните основания за гняв и разочарование, спор няма, но преминаха определени граници, според мен. Лично за мен, това преминаване на границите е поради обсесивната им любов, която вече е достигнала нездрав вид. Демир, обаче, има Хюнкяр до себе си и това на моменти сега му помага много, но в миналото му вредеше, защото идеите за отнемане на детето, заключването и изнудването беха нейни. Но и самата Хюнкяр се промени, защото тя мисли доброто на Демир и успява да се ориентира в динамичната обстановка, както и да си даде някои сметки следствие на определено развитие на нещата. Сега, Хюнкяр може да помогне много и предполагам, че и така ще стане. Но, да видим и ролята на новата героиня. Мисля, че Демир ще има добри съветници и това ще е в негова полза.
За разлика от него, Мюжгян има до себе си един "паразит", една жестока жена. И ако преди, все пак лелята имаше някои точни коментари, то с течение на времето, държанието й все повече клонеше към самоконцентриране и следваше определени цели, които са в ущърб на Мюжгян. Даже в последните сцени, когато двете коментираха писмото, Бехижде ми беше дори страшна и "изкривена", точно като човек, в който сякаш се е вселил зъл демон...особено усмивката и студенината в очите, когато накрая прегърна Мюжгян. Мисля, че Бехидже също по някакъв начин излезе от контрол, но се чудя, кога беше това. Мисля си, че "спусъкът щракна", когато блянуваният живот в Истанбул й се изплъзна. Дано все пак, тайните около нея да изязат наяве, защото тази жена ще става все по-опасна...вече нещо се "прекъса" в нея, а тя както изглежда има сериозни дефицити в психиката.
Хубава вечер

Дааа, Бехидже си е отвратителна от самото начало, но сега стана опасно страшна. Направи ми впечатление - два или три пъти повтори пред леглото на Зюлейха фразата: "Ти си виновна да наруша клетвата си". На пръв поглед като че ли ставаше дума за Хипократова клетва, но аз поне не си спомням тя някога да е работила нещо. Та си мисля, че  излезе от контрол не за първи път и ставаше дума за друга клетва. Въобще няма да се учудя, ако това не е първият й опит за убийство. А и си спомням една случка, когато я нападнаха някакви бандити и Фекели я спаси. Беше си, според мен, някаква инсценировка от нейна страна.

Здравейте
Бехидже може би ще се окаже доста съмнителна и тъмна личност. Погледнах още някои моменти от серията (все нямам време да седна и да я изгледам от - до) и ще коментирам пак, като я изгледам изцяло, но ми направи впечатление, колко инстинктивно Зюлейха схвана същността на нещата около Бехидже - че е опасна жена, която манипулира Мюжгян и я ръководи като кукла. В колата с Хюнкяр, при завръщането от затвора, Зюлейха каза, че сега не обвинява Мюжгян, защото явно е марионетка на Бехидже, която й влияе. Надявам се, Зюлейха да погледне критично на онази покана на среща уж от Йълмаз. Първо, на лице е Бехидже, която може би още не се е отказала да убива; второ - това може да е капан от страна на Демир и трето - Йълмаз няма си позволи, може би, да я "вкарва" в проблем веднага след излизането й от затвора или най-малко би използвал познат човек, който да й каже за срещата. Дано ако поканата е истинска, то Зюлейха да откаже и после да дадат нейните кошмари или мисли.
Хареса ми Мюжгян, когато каза цялата истина на Бехидже и когато я упрекна за доста неща напълно основателно. Жалко, че не продължи тази линия на поведение. Трябваше да отстоява позицията си и да остави лелята да събира куфарите си, както тя сама й предложи, ако не й харесва живота в Чукурова. Усеща се и подозрението в погледа  на Йълмаз. Фекели вече беше свидетел на някои ситуации с Назире, вижда и отношенето й. Питам се, обаче, какво ще постигне Бехидже, ако подлуди Мюжгян или я направи убийца чрез влияние върху лабилната й психика. Най-много после, след като се случи най-лошото, да речем, Фекелиеви да й дадат издръжка и един от апартаментите им в Истанбул. Това, Бехидже би получила и ако помоли Мюжгян да говори с Йълмаз или тя самата да "си направи устата". Друго си мисля, обаче: дали Бехидже не цели да отстрани и Йълмаз и така да остане само с Фекели и Керем Али. Така, тя ще е най-близката кръвна роднина на наследника на богатството на Фекели/Аккая. С една дума - мисля си, дали Бехидже вече се "цели" в цялото имущество, а не само да може да живее прилично в Истанбул. Мисля, че тепърва Хюнкяр ще разбере коя е Бехидже. Мисля си, че тя е убивала и преди. Както бях писала, може би, тя е дала клетва или пред себе си или пред някого това да не се случва никога повече, но сега "спусъкът", който движи инстинктите й се активизира.
Отделно, тези хора от Анкара. Имат си шеф...дали този човек има някакво минало в Чукурова и друг цели или няма лично естество и всичко да е мръсен бизнес.
Много ми е интересен подходът на Мюжгян. Проблемите в едно семейство, според мен, се решават между съпругът и съпругата. Намесването на други хора е грешка. Мюжгян намесва и замесва прекалено много хора в личните си проблеми. Обвинява и се оплаква на неправилните хора - от леля си, през семейство Яман, та до Саббахатин. Този, към когото трябва да адресира недоволството си е Йълмаз. Нека него да пита, защо тича насам и натам след Зюлейха...но явно тя не смее, защото отговорът няма да й хареса и тя го знае. Развод тя не иска. Не ми харесва това, че Мюжгян сякаш все търси други да й помогнат чрез реакции в полза на нейното положение. Но, все си мисля, че Мюжгян щеше да стигне до много по-правилни решения, ако не беше влиянието на Бехидже. Надявам се, да има развитие на ситуацията и Мюжгян някак си да се усети, преди да е станало късно.

Здравейте!
Сигурно дотук ще спре нашият сериал.
Няма го в програмата на телевизията за тази седмица.
Ще чакаме по-добри времена.
Благодаря за коментарите!
На мен щеше да ми хареса повече, ако Мюжгян беше заминала с детето в Америка: щеше сама достатъчно да накаже Йълмаз: с отвличането на Керем Али и като не му каже истината за Аднан; това щеше да остане в рамките на техните отношения. Сега ни показват една история, която ми е фантастична, но разбирам, че тя е нужна, за да се усложни ситуацията. Лелята може да се окаже злодей от голям мащаб: тя може да е разделила майката и бащата на Мюжгян; да е причина за само/по-скоро убийството на това момиче, заради което се уби брат и; да стои зад неговия банкрут. Вероятно е Бехидже да е живяла на гърба на брат си и всяка жена, която е заплашвала нейния осигурен живот от работата на брат и, а сега от племенницата, да е била изпращана на оня свят.
Зюлейха и тя знае на кого да каже и на кого  - не. На Йълмаз не каза, за да му пази живота, но като каза на Хюнкяр в колата, я пусна с удоволствие по следата, нека се избиват, това на Зюлейха и е даже  удобно. Само че, Хюнкяр ще има друг поглед след връщането на Кенан, какъвто поглед Зюлейха няма да има. Хюнкяр също е възможно да следи Зюлейха, тя прочете нещо от донесеното от Кенан и след чутото от Зюлейха в колата може да е със засилено внимание за живота и. Не трябва да се изключва  възможността Хюнкяр/нейн човек да има отношение към случилото се край входната порта на чифлика.  

Много смисъл има в сцената Фекели – Йълмаз край креватчето на Керем Али: дядо – син – внук.
Фекели връща пистолета на Йълмаз, с който Йълмаз искаше да застреля Демир след „отравянето“ на Зюлейха.
Йълмаз е наясно, че гневът към Демир, който избухва в него всеки път, няма край. Фекели го насочва към детето. Фекели пък е наясно, че победител във войната Йълмаз – Демир, не може да има. И чрез апел към съвестта: „Бог дава живота и само той може да го отнеме“ се опитва да пренасочи и преобразува гнева на Йълмаз към Демир в любов към сина. „Ако ти искаш да вземеш нечий живот и да живееш със съжаление, ти най-добре си знаеш.“ Сега пистолетът е отново в ръцете на Йълмаз. Но дали от гнева към Демир той ще може да мине към любов и смирение пред ангелското лице на своя син? Фекели прави същото, каквото Хюнкяр със Зюлейха. И двамата „взимат“ своя син/снаха от любовта и искат да го/я обърнат с лице към детето/децата. За Хюнкяр това е и път към сближаване между Зюлейха и Демир...Но, не е ли твърде опасно това в случая на Йълмаз? Защото за Йълмаз предстои да разбере, че Аднан също е негов син? Сега Керем Али е душата на Йълмаз. Но къде ще бъде мястото на Аднан, как ще се почувства Йълмаз, когато разбере тази истина? Фекели направи извънредно много в началото, когато говореше пред Йълмаз философските истини за любовта, насочваше го да слуша сърцето си и така го насочваше към Зюлейха. Сега Фекели се опитва да спасява положението, защото Йълмаз преди не го послуша, а сега историята на Йълмаз е вече много усложнена. Фекели разчита на същото, на което и Хюнкяр, че никой друг не знае истината за Аднан и тази истина ще потъне във времето. В последно време имаше много възможности Зюлейха, ако е искала, да каже на Йълмаз, че Аднан е негов син, да му каже, но тя не прави това, поиска да не я посещава повече в затвора и Йълмаз се съгласи на нов живот в Истанбул.  Това дава сигурност на Фекели, че самата Зюлейха не желае да каже за детето, но той не знае причината за нейното мълчание. Възпирайки Йълмаз и пренасочвайки вниманието и любовта му към Керем Али и семейството с Мюжгян Фекели забавя финала, но го прави и много по-взривоопасен. Защото Йълмаз не само ще открие истината в неподходящ и късен момент, но и това ще стане, когато вътре в Йълмаз, в неговото сърце и душа има вече друг ред, там ще бъде Керем Али. Как тогава ще бъде приет Аднан, това е въпрос. Йълмаз предстои да разбере не само, че Аднан е негов биологичен син, а също и това, че много хора, вкл. и Фекели, който сега съзнателно го отклонява от Аднан и го насочва към детето от Мюжгян и семейството с нея, са знаели тази истина. Ще може ли Йълмаз да разбере Зюлейха и Фекели? Сега и двамата спасяват живота му. Но за Йълмаз тяхното мълчание днес, утре ще бъде измама. Такава измама не може да бъде подредена нито в главата, нито в сърцето, тя ще предизвика по-скоро взрив.


 
  
  
   https://twitter.com/i/status/1248315676365815810

--------------------------
Гледах "Възходът на Османската империя". Хареса ми. За нас няма нищо ново в този сериал. Но ми беше интересно през цялото време от начина на разказване, многото възстановки и реконструкции на обекти и събития на фона на коментари от историци. Разказът фактически е за самата окупация и щурма при завладяването. Много красиво заснето. И сбъдната мечта: Мехмед Фатих не е познато (за мен) лице, много убедителен като физика, напомняща античен герой. Погледът към завладяването е изцяло от османска/турска гледна точка, но в представянето на фактите и отношението е търсена обективност.

         
 

-------------------------

И нещо по-весело:

Здравейте
Да, очакваше се, че няма да има серия...ще чакаме информация, дали ще започнат снимки в някакъв момент преди  лятото и дали ще излъчат сериите до края на сезона. Или ще ги оставят за септември като мини сезон 3 или като встъпление към сезон 3, ако замислят такъв.
Ваня споделям твоето мнение в голяма степен, но това, което усещам по различен начин е ситуацията със Зюлейха и това, че не каза на Йълмаз, а каза на Хюнкяр. Не мисля, че тя има зла умисъл казвайки на Хюнкяр и не мисля, че тя очаква Хюнкяр да влезе в явна битка с Бехидже, избивайки се, ако мога така и аз да се изразя. Зюлейха прецени на кого да каже и на кого не, според ситуацията и характерите на съответните личности, които познава добре. Йълмаз има навика да прибързва в реакциите си, "пали" бързо, когато се отнася до близките му и обичани хора и не обмисля нито последствия, нито резултати. Ако му беше казала, той най-вероятно щеше да контрира веднага Бехидже, да вдигне скандал и да се изпокарат всички в къщата на Фекелиеви. Фекели щеше да тушира нещата, но Бехидже можеше да предприеме действия срещу Йълмаз - да се опита да го убие. Зюлейха ясно усети, че тя е много жестока и опасна жена. По-малка е вероятността той да сътрудничи с Жулиде, защото щеше да реагира емоционално. Но, е възможно, защото точно тогава тя и Саббахатин бяха до него, така че можеха да го спрат и да съставят някакъв план. Но, Зюлейха не искаше да рискува, защото от затвора нямаше как да контролира и да има поглед върху ситуацията, още по-малко в дома на Фекели. От друга страна, Хюнкяр е хладнокръвна жена, пресметлива, владее се, обмисля добре плановете си и ако нанесе удар, то той ще е "прекроен" многократно. Зюлейха знае това. Тя каза всичко на Хюнкяр, защото и тя самата е свободна и може да контролира до някаква степен нещата, а Бехидже няма как да се осмели да отиде при тях в големия конак...не и без предтекст. Зюлейха предупреди Хюнкяр, защото все пак, за сигурността на всички тях е добре Хюнкяр да е наясно с опасността от Бехидже и да знае как да реагира, ако я види или онази жена се опита да я баламосва по някакъв начин, с цел да иде на гости, да говорят или да речем да види децата. Така че, Зюлейха сподели с Хюнкяр, с която заедно трябва да пазят семейството от евентуални нови опити на Бехидже, а не каза на Йълмаз, който с подозрението си и евентуални реакции  би бил лесна мишена за Бехидже, с която живеят под един покрив.
И на мен ми направи впечатление сцената с Фекели и Йълмаз пред кошчето на Керем Али. Съгласна съм със споделеното, но мисля, че има и друг смисъл целият монолог на Фекели. И аз мисля, че сцената не беше случайна и може би ни насочва към определено поведение на Йълмаз впоследствие. Дали поведението му ще бъде, както до сега - гневът, който превзема Йълмаз и той грабва пистолета или тези думи ще го насочат към друго решение при следваща важна ситуация, в която гневът му ще бъде огромен, ще видим. От друга страна - до сега Йълмаз не обвини никого за лъжите, които разбра впоследствие: не обвини, разбра причините и опасенията и на Гюлтен и на Саббахатин, като им прости; при Зюлейха изобщо не повдигна въпроса за това, че тя или мълчеше или го лъжеше, когато той многократно се опитваше да разбере истината...за него само информацията, че е била изнудвана с детето му беше достатъчна да не повдигне въпроса и дори да й каже, да не се разстройва (разговора при руините). НО, дали Йълмаз ще постъпи така и при следващ момент, когато разбере, че същите тези близки и обичани от него хора плюс Фекели са му казали част от истината, а друга важна част са прикрили отново под същия предлог - да му спасят живота, за да не стане убиец или да не бъде убит...плюс мисълта за Керем Али и семейството му с Мюжгян?! Както сме си коментирали, много е важно в какъв момент Йълмаз ще разбере истината за Аднан; как; по какъв начин и каква ще бъде цялостната обстановка; какви фактори ще имат влияние...но със сигурност "бурята" ще е голяма. Това, което ме притеснява е, че Бехидже знае и никой...нито Хюнкяр, нито Фекели подозират, за да се намесят. Отделно и писмото в сандъка на Гюлтен. Даже сега, Бехидже е по-притеснителният елемент, защото ако Четин намери писмото, мисля, че първо ще говори с Фекели. Ако Сание го стори или Гафур - той ще пита Сание а, тя ще говори с Хюнкяр. За писмото се притеснявам, ако го открие Фадик - която може да бъде непредвидима (макар че в последно време има напредък) или Юзюм и съответно го даде на някой, на когото не трябва или го прочете, след като се е научила да чете и "изцепи" истината в неподходящ момент. Но, при всички положения, Бехидже ще има най-голяма възможност за един зъл план, чрез който да се опита да се отърве или от Йълмаз или от Зюлейха. Защото двамата й пречат заедно. Йълмаз - означава за Бехидже пари, но само ако не е разведен. Ако Зюлейха я няма, то според нея той не би се развел и ще може да заминат за Истанбул...съответно ще има пари за Бехидже и стандарт в големия град. Но, Йълмаз се е запънал да живее в Чукурова, дали само заради Зюлейха или и заради Фекели...това тя не знае много добре, но  това на нея й пречи. Защото и с пари, нея Чукурова вече не я устройва, защото загуби надежда за брак с Фекели. Бехидже ще се цели не само в големите пари покрай брака на Мюжгян, но и във възможността да се махне от малкия град и да иде в Истанбул. Тук за нея пречка е самият Йълмаз. А, наследници на Йълмаз са Керем Али и Мюжгян.
Хубав ден на всички!