Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №18

Добро утро!


Прощални думи към Вахиде от Серпил Тамур:
"Моя родная доченька! Наше приключение, которое длилось два с половиной года, сегодня вечером подошло к концу. Моя дорогая девочка, я так сильно тебя люблю. И буду очень по тебе скучать. Дочь может заставить маму почувствовать тепло просто своей любовью. Посылаю тебе свои любящие объятия, моя Хюнкяр! Мы тебя очень любим!"
https://vk.com/birzamanlarcukur?w=wall-82230597_196829

и от Бюлент Полат:
"Актриса, которой я наслаждаюсь каждую секунду.
 Моя подруга - госпожа Вахиде.
Пожалуйста, давай снова встретимся где-нибудь.“
https://vk.com/birzamanlarcukur?w=wall-82230597_196828

„Как бы ты ни был, будь в очереди и мечта ...
Не получается, скорее судьба ...“
https://vk.com/video-135783830_456243062

Лучия, напълно те разбирам, но не мога да ти помогна нито за Бехидже, нито за Есра.  Присъствието на тази персона в конака на Фекели си обяснявам с характера на самия Фекели. Той каза, че вижда в хората първо доброто, много е наивен и добър. Дългото отсъствие и многото загуби са го направили жаден за семейство, дом и той ги събира, за да запълни пустотата в себе си. Те му се качват на главата. Йълмаз не е достатъчно заинтересован, неговият поглед е навън и към Зюлейха. Иначе, гледам към многото хубаво в сериала, а явните или не толкова явни дефекти се правя, че не ги виждам, защото все пак това е само сериал.

Много ми харесва как Сарачоолу си е взел довиждане с Хюнкяр. Обобщил е нейния образ като майка. В същия стил като сцената на убийството – с исторически релеф. Хюнкяр е майката на това място.


Хюнкяр е била момиче със свободен дух, можела е да тръгне в различни посоки: да учи, да обича, да прави това, което душата и иска. Но са я спрели в конака, направили са я майка и стопанка, а ролята и на жена е била потисната. Познала е любовта, носила я е в сърцето си и добре, че накрая се събра с любимия си. Но тя си остава основно майка – на своя син, научи Зюлейха да бъде майка, майка е за хората в чифлика, с някои изключения. Преживя катарзис и даде шанс на тези, които ощети заради своя син и стопанството, поддържано пак заради него. Последното в живота и – писмото до сина и Демир, е и с мисъл за другите като нейни деца. Много добре е направена и е напълно завършена като образ Хюнкяр.


Превод на писмото:
https://vk.com/birzamanlarcukur?w=wall-82230597_196909

„Мой дорогой сынок.
Пишу эти строки надеясь, что ты поймёшь меня. Я знаю, сынок, что тебе знакомо чувство истинной любви. И самое главное для меня, ты знаешь это чувство лучше чем я. Тебе больше всех известно от чего я отказалась ради твоего счастья, ведь именно тебе я изливала душу больше всего. Сынок, ты частичка моей души. За всю свою жизнь я ни минуты не думала о себе. Каждую секунду я думала только о тебе, о твоём счастье. Но, как оказалось, мамы влекут не только счастье для своих детей, но и беды. Ради тебя я разбила много сердец, сожгла много душ. Ради тебя, я бросилась в этот огонь. Но, если бы у меня тогда был ум, что сейчас, я бы никогда не обидела Зулейху, потому что ведь и твоя душа так сильно горела. Мой Демир, прими это письмо как мое тебе наставление. Не тревожь больше душу Зулейхе. Не действуй опрометчиво с гневом. Отныне, я и сама буду так поступать.С любовью, спокойствием и милосердием. Раз ты уважаешь отца и его любовь, понимаешь его... И меня пойми. Я решила провести последнюю очень своей жизни с Али Рахметом. Хотя бы раз в своей жизни я хочу быть счастливой.“

Здравейте
Благодаря за споделеното!
Фекели беше загубил семейството си. Нищо не може да ги върне, никой не може да заеме местата им и да намали болката по тях. Но, Фекели видя в Йълмаз сина, който е можел да стане Джихан някой ден. И като визия и като характер и вътрешна настройка. Фекели видя в Йълмаз и своята болка, видя и своята съдба. Фекели единствено сбърка с Бехидже, но и тя е нахална и се постара. Фекели вижда доброто в хората, а Йълмаз е наивен и мисли, че хората са като него - не се интересуват от парите. Все пак, Бехидже спаси Фекели и това им "замъглява" преценката. Те и двамата не предполагат, колко е алчна Бехидже, до къде може да стигне, защото те самите не са такива и имат друга мотивация. Много често, когато човек е определен типаж, той приема и другите за такива, това е част от психологическата нагласа като цяло. Неслучайно Бехидже е мнителна за много неща, много бързо усеща, кого може да манипулира и кого - не. Защото тя приема света и чрез своите действия и начин на мислене. Точно за това тя заподозря Фикрет, защото тя също се представя за друг човек и крие тайни. Бехидже знае как да манипулира мъжете, правила го е с години. Фекели и Йълмаз не са на нивото й, те не са живяли сред такива хора като нея, не предполагат на какво е способна тя. Особено Йълмаз. Фекели все пак след толкова години в затвора трябваше да е по-мнителен, но мисля, че той просто е добряк и кавалер...не може да помисли, че една жена може да бъде такава.
Точно това мисля и аз. И според мен, полицията ще търси недоволни от новината за брака, защото убийството е именно след тази новина. Анкарците са разконспирирани, не може да бъдат обвинени те. Демир няма как да убие собствената си майка, дори и да е недоволен от бъдещия брак. За това остават: Йълмаз и Фикрет, като наследници на Фекели и недоволни от бъдещата стопанка. Основен заподозрян може би ще е Йълмаз, защото той има и други мотиви. Бехидже разбра, че той ще е зает на работа и е възможно да му е поставила капан, за да го изведе от фабриката в нужното време и той да няма свидетели за определен момент. Бехидже разбра, че Мюжгян симпатизира на Фикрет; разбра, че той е истински Фекели и наследник на парите и богатството. Йълмаз вече не й трябва и е идеална изкупителна жертва. Удобно е и за Демир, Йълмаз да влезе в затвора - няма да може да се бори за Аднан и ще е далече от Зюлейха. За Мюжгян също: ще може да се разведе без страх, че Зюлейха ще спечели и че ще се съберат с Йълмаз.
Клюкини...надали е вярно, но просто споделям: има слухове в Турция (от зълвите на приятелката ми), че Йълмаз може би ще влезе в затвора и ще бъде убит от анкарците, които ще лежат и те там - по повод и на слуховете за излизането на Уур от сериала. Не ми се вярва това за убийството, но е много възможно Йълмаз да влезе в затвора за известно време.

Хубав ден! И бъдете здрави и се пазете!
П.П. Сигурно сте чели за изказванията на Ердоган по повод на ситуацията във Франция.

Привет
Молитви за Измир! Дано бързо се възстановят!
Лучия съгласна съм с теб като цяло. Опитвам се да се поставя на тяхно място: и Йълмаз и Фекели основно виждат заплаха от мъжкия пол - и в затвора и като насилие...жените за онова време се смятат за по-деликатни същества, които не са способни на изстъпления. В Турция знаем за обичая за по-възрастния и уважението към него. Към това нашите съседи са доста праволинейни и традиционалисти. Йълмаз не е в позиция, така да кажа, да възразява или да поучава Бехидже, защото тя е по-възрастна, а и конакът е къщата на Фекели. Той можеше да навърже някои неща, които ние виждаме. Сега, обаче той е съсредоточен върху друго, има свои разнопосочни проблеми, които не му позволяват да анализира и нейното поведение. Фекели е този, който трябва да направи забележка на Бехидже и да я постави на мястото й по повод на Назире и Гюлтен, защото той е стопанинът, главата на семейството и най-възрасният мъж. Съгласна съм, че лъжите й са вече доста и бяха изобличени - това трябва да е сигнал за тях двамата...но, вярвам, че те си мислят, че тя е просто такава - защитава Мюжгян, свикнала е да командва, защото е била богата, свикнала е да й се чува гласът и да е груба с прислугата, елитарна и сноб, като повечето богаташи и то истанбулски. С жените тя си "сваля маската", но пред мъжете е доста лицемерна и се прикрива с усмивка и съгласие. Лично за мен, Фикрет е този, който може да я разконспирира, защото наблюдава от страни. Но, той мисля, че се влюбва в Мюжгян и може това да му повлияе. Хюнкяр направи много голяма грешка, която й коства живота. Онзи детектив каза, че тази жена е опасна, а Хюнкяр побърза да се срещне с нея насаме, на изолирано място. При условие, че знае за съпрузите й вече, както и това, че тя преследва парите на Фекели и самата Хюнкяр е заплаха за нея сега. Но, сценарий.
Хубава вечер!

Здравейте и спокойна събота!
Днес с мисъл за Измир и хората в този красив град!

Бехидже може да бъде сравнена и със змия - заради отровата, и с търтей, защото тя нищо не прави – изобщо животинското в нея преобладава, с извинение към горките животни.
За момента на убийството на Хюнкяр създателите на сериала са я характеризирали като паяк.
Бехидже е с обеци паяк, без съмнение – отровен.
Облечена е в черно и така като цяло прилича на отровния паяк от рода на „черните вдовици“. Особеното за тях е, с което може да се направи  връзка със сюжета на сериала, че са силно отровни и  опасни са женските индивиди, които изяждат мъжкия след оплождането и нападат, когато са раздразнени. Така са ни дали възможност да мислим Бехидже и в още един животниски образ: отровен паяк.

Бехидже е на мястото на липсващата майка в дома на Фекели. Тя е тип жена от поколението с възрастни деца, сравнима е с Хюнкяр и Севда. Хюнкяр вече познаваме, още не познаваме Севда. Едва накрая ще можем напълно да сравним трите жени. Зюлейха ще има отношения и с трите.
Бехидже е „отровила“ всичко възможно в Истанбул, сега същото прави в дома на Фекели. Тя се занимава с нещо подобно на това, което прави Хюнкяр за сина си: да има племенницата и богатство. Приликите са само дотук. Бехидже използва Мюжгян, Мюжгян е първата „отровена“ от своята леля, а богатството Бехидже иска за себе си, за да заплете нови „плетки“; Бехидже не създава, а краде, методите и са от фалшиви усмивки през лъжи и интриги до заплахи и физическа разправа. Тровят се не само домашните, но и всеки, който пречи на завладяването на чуждото богатство.
Паяците:
Лесно се приспособяват...За това е помогнала способността им да тъкат паяжини и отровата при някои видове...всички паяци са хищници... Паяците използват най-различни стратегии за улавянето на плячката. Обикновено я дебнат в засада, оплитат я в предварително изтъкани мрежи, хващат я във висящи ласа и в много случаи дори я преследват активно.
Впечатляващ факт е, че популацията на паяците на Земята изяжда всяка година между 400 и 800 милиона тона (!) животни (основно насекоми), което е примерно двойно повече от количеството месо и риба, изяждано годишно от човечеството (сведения от интернет).
Сравнението на Бехидже с отровен паяк, което са направили в сцената на убийството, добре описва характера на героинята, разкрит дотук.

Сцената на убийството:
Двете героини в контраст:
Хюнкяр – в бяло, с обеци маргаритки, растителна символика, пада на земята, знаем и от заниманието и - Хюнкяр е свързана със земята, земеделието и съзиданието.
Бехидже – в черно, с обеци паяк, вирее навсякъде, унищожава, представител на животинския свят, който съществува за сметка на  чуждото.
https://twitter.com/i/status/1321922011506085889

Привет
Ваня , много точно описание и сравнение на Бехидже, много интересни факти и символика! Благодаря!
Бехидже уби Хюнкяр с нож, точно както паяците убиват или отравят жертвата си с шип и я оставят "висяща". Хюнкяр контрастираше на Бехидже и с шалчето си на цветя, което беше в тон с обеците - маргаритки. Цветното, бялото, флоралното срещу черното, отровното, жестокото.

Момичета, пак слухове...но слагам, все пак:
"Один из турецких блогеров утверждает, что ровно через 4 серии зритель попрощается с персонажем Йылмаза."
https://vk.com/cukurova_mavi
Колкото и да не ми се вярва, много упорито се говори за напускане на Уур (договорът му бил до 20 ноември или началото на декември) и предстоящо прощаване с образа на Йълмаз.

За Бехидже - Ваня и Дана!
Не бях забелязала обецата на Бехидже. Направо тарантула. А и картината с тъмната земя и острите камъни като пипала със смаленото слънце прилича на паяк.

Здравейте
Лучия, благодаря!
Аз нямам Инстаграм и не следя актьорите, за това и нямам информация, но се зачудих за този блогър, който уж дал  първи информация за Вахиде. Но, не съм обърнала внимание, че първа е писала за това Бирсен и за това приех, че онзи блогър явно има вътрешна информация и цялата история с Уур може да се окаже вярна. Но, след като няма нищо в Инстаграм и другите социални мрежи...може би е слух, който се разпространява в определени среди. Друг блогър пък беше писал за Керем А и че Фекели ще напусне. Изобщо...много слухове, много предположения и никаква реакция от екипа. Това ми е странно.
За Бехидже - ще е интересно да разберем, дали бащата на Мюжгян доброволно е подписвал смъртните актове, за да спаси сестра си или е бил изнудван от нея. Когато ги дадоха двамата не личеше да има някакво напрежение. Да видим.
Много тъжна снимка от Мурат Ю.

Превод!

https://vk.com/cukurova_mavi?z=video-135783830_456243066%2F2080c … l_wall_-135783830

Здравейте в Деня на народните будители!
Дали 70 еп. и смъртта на Хюнкяр не трябваше да бъдат финал на втори сезон?
Но заради вируса гледаме края на втори сезон едва сега.
Така двата сезона имат по 35 еп. и завършват на смислово важни моменти.

Мурат Сарачоолу още в началото каза, че „Имало едно време...“ не е сериал за любовта. Той разказва за голямата промяна в Чукурова през 70-те. Героите са подчинени на тази тема. Хюнкяр отиде в отвъдното, не защото Вахиде има лични планове, а защото нейната героиня се изчерпа. Сега идва времето на Севда. Двете героини не могат да съществуват едновременно, ако трябва Севда да се разгърне. Хюнкяр би ли я оставила на терана...и затова Хюнкяр трябва да си отиде.
Същото се отнася и за героя на Уур, и на Мурат, както и за всеки друг герой, съответно актьор в тази роля. Зависи каква съдба са му определили в процеса на приключване на промяната. Хюнкяр вече няма да я има, в конака на Яман ще се създаде вакуум и той трябва да бъде запълнен, след което, аз поне така очаквам, ще започне тенденция за изместване на действието само в конака на Яман. Още в началото бях на мнение, че  родът на Фекели ще се изгуби. Това, което е сега под неговата шапка ще захрани рода Яман. Войната нататък, но – по-нататък, ще бъде вътре в Яман. В такава последователност на процеса ще се реши съдбата и на Йълмаз, и на Демир, но как точно ще стане това няма как да знаем. 
Сега е интересно кой ще заеме освободеното място на Хюнкяр, тя свали пръстена - знак за позицията в Яман, но кой ще заеме нейното място?
Може Зюлейха. Но се съмнявам, че тя ще направи това. Зюлейха не се е отказала от Йълмаз, тя следи събитията и се готви за нов ход. Разбра, че бягство е невъзможно. Продължава основната стара игра: Йълмаз да победи Демир и да заеме мястото му в гнездото, подготвено в самото начало от Зюлейха, в конака и в империята Яман, превръщайки я в Аккая. За тази цел Зюлейха едва ли ще иска да изпъква като жената до Демир, стопанка на Яман. Това би донесло за нея негативи, ако утре стане жената на Йълмаз, стопанка на имението Аккая. Смятам, че Зюлейха ще продължи играта на два фронта: при Демир и при Йълмаз, ще търси нови форми, без да променя съдържанието. Севда за нея ще бъде удобно прикритие: Севда беше за развод между Зюлейха и Демир и каза, че никой няма да я раздели от децата – това са добри гаранции. За Зюлейха ще е по-изгодно Демир да доведе Севда – духовна майка и жена пред Бог на Аднан.
Севда едва ли ще се откаже: погледна с недвусмислен поглед конака на Яман, това за нея ще е реванш за миналото. Севда не заплашва с нищо Зюлейха, безобидна е, защото няма деца и не оспорва трона. В разговора между Хюнкяр и Севда присъстваше една метафора: растението, което цъфти, вехне и после отново цъфти. Може да се мисли като отнасящо се до живота на Севда, бил някога щастлив, после е дошло време на самота и тъга, но сега предстои нов възход.
Демир е между чука и наковалнята. Той ще бъде благосклонен към Зюлейха, и ще иска да изпълнява желанията и – това му поръча Хюнкяр. Но ще наруши молбата на Хюнкяр: да не позволява Севда да погази честта и достойнството и. Предполагам Демир ще избере да послуша Зюлейха. Ако доведе Севда в конака, Демир ще събере двете пространства: конака Яман и конака на Севда в едно, а новото старо място – пазнатия ни досега конак на Яман, ще бъде конак на Севда; тук ще започне да тече нейното време.

В конака на Фекели има един законен наследник: Фикрет показа белега, има и паспорт на негово име, има и потенциален втори наследник: Йълмаз с кръвен син Керем Али.
Йълмаз обаче се отказа от осиновяване и докато има надежда за Зюлейха: „Може ли човек да се откаже от живота си?“ той едва ли ще се съгласи на това, Йълмаз ще иска да запази връзката си със своя род Аккая. Ако с Йълмаз се случи нещо, този потенциален наследник отпада, отпада като такъв и Керем Али. Докато Фикрет е при Фекели, Фекели ще разчита на него.
Голямата въпросителна е към Фикрет. На официалното му представяне като герой на Чукурова беше казано, че благодарение на него родът на Фекели ще продължи да се развива. Но кой всъщност е Фикрет? Видяхме белега, има паспорт на името на Фикрет Фекели. Но паспортите ли бяха тайната в неговата чанта? Дали не бяха поставени като уловка за Бехидже – след чая Фикрет разбра що за птица е тя, дали той не ги сложи най-отгоре, тъкмо за да ги намери тя? А това, което той крие и което в хотела го накара да се усмихне, да е нещо по-надолу в чантата. Докато пътуваха в колата с неговия съдружник, както и докато го „измъчваше“ видяхме едно друго лице на иначе мълчаливия, благия, възпитания племенник Фикрет. Остава неясна връзката му с чуждите. По телефона обаче Фикрет поддържа връзка не само с тези двамата от бандата на чуждите, но и с друг човек и то по въпроса за неговото пребиваване в дома на Фекели. Значи Фикрет има съдружник и по този въпрос. Кой е този човек? Може ли това да е Севда? В кафенето двамата се направиха, че не се познават, но това не означа нищо след едновременната поява на двамата в Чукурова и тайните телефонни разговори на Фикрет. Колкото сега изглежда, че няма връзка помежду им, толкова е напълно възможно и да са заедно. Двамата имат общ интерес към стария Аднан и това ги свързва, дори и без да има връзка между тях или такава да има, но ние да не знаем за нея. Докато при появата си в Чукурова Фикрет изслуша напоителния разказ на Шермин, сега той я избягва. Фикрет избягва връзка с хора от Яман, но има таен интерес към принадлежащите към Яман, това видяхме в много случаи. Споменатата болка по дете от Севда, присъствието им заедно от страната на Фекели, а после преместването на Фикрет от страната на Фекели на страната на Яман в някои от постерите за сезона навеждат на мисълта, че Фикрет има връзка с Яман, която ще разберем по-нататък. Между Фикрет и Мюжгян се зараждат чувства, които могат на следващ етап да преминат в нещо по-сериозно и преминаването на страната на Яман да се отнася и за двамата, а при определени събития - също и за Керем Али. В последния еп. Фикрет много често си държеше ръката на пръстена: знак за какво е този пръстен? Фикрет е много несигурен като наследник на Фекели.
Как ще се развие самият Фекели? Ще бъде разбит след смъртта на Хюнкяр, в неговия конак предстоят много събития и тогава ще видим.
Още не познаваме Севда: каква е била, как се е променила в годините на самота и тъга, кого би подкрепила: Зюлейха или Демир или ще работи за тях двамата. Какво би правила, ако в Яман наистина се появи втори кръвен наследник освен Демир? Как ще завърши войната между Йълмаз и Демир? Зюлейха се омъжи за Демир в сватбената рокля на Хюнкяр, стана нейна дъщеря и прие Чукурова като своя съдба; нейната история е най-близо до тази на Хюнкяр, за която Фекели каза, че носи аромата на Чукурова. Но бъдещето на Зюлейха е с много неизвестни, докато не е ясно Демир или Йълмаз ще остане до нея, а може да остане и сама, каква ще е ролята на Севда и кой още ще бъде под шапката Яман.

„...Какво става? Не цъфти ли?/
Цъфти, след това увяхва, а след това отново цъфти.../
Точно както човека...Листата се раззеленяват и мислим, че така ще е винаги. Но после гледаме, листата увехнали.
И човекът е така. /
Но след това той отново цъфти...Кръговрат на живота...“


 

Здравейте
За мен тази серия си беше на Хюнкяр - "отвориха" я с писмото на Хюнкяр и я "затвориха"с убийството й.
Не се състоя любовта й и в есента на живота. Фекели все повтаряше и учеше, че проблемите в личния живот изискват търпение, време, а в края на краищата каквото съдбата и Бог реши. Каква ирония! След 40 години търпение той загуби своята Хюнкяр...
Всичките действия на Хюнкяр бяха като едно дълго прощаване. Изравни сметките си със Севда; повери грижите за майка си на Сание; изповяда се и завеща на Демир нещо важно за истинската любов, независимо дали е майчина или е любов между мъж и жена (отказът от една любов не може да бъде възмездена от друга, те просто са различни, както и - майките влекат и беди на своите деца...); нареди ценностите на живота, до които достигна: любов - спокойствие - милосърдие; прости се с конака (тук ми хрумва, че в края на краищата този конак ще остане на Сание ). И ... не успя с Бехидже. Дали  подцени този дявол? Очевидно, но от досието тя разбра, че Бехидже е тровила или е убивала с лекарства мъжете си, такъв беше опитът й и със Зюлейха. Сценаристите подготвиха нас с люлеещите се треви и дървета на фона на сгъстяващи се облаци, но нея - не. (Тук да вмъкна, че Бехидже вероятно ще стовари убийството върху Гафур, Шермин й подсказа идеята с убийството на Хатип).
И накрая за този паяк на ухото на Бехидже, и последната картина - силно режисьорско хрумване и изпълнение. Според психоанализата съзнанието, изобразено като дебнещ в паяжината си паяк, е символ на същество, погълнато изцяло от собствения си център, интровертно, нарцистично. Нишката, която тъче паякът, напомня нишките на богините на Съдбата. Но ... паяжината му е неустойчива - това единодушно се подчертава и в Библията, и в Корана. ("Гради си къщата като молец и като пъдар си прави колиба; ляга да спи богат, и не се дига такъв; отваря очи и не е вече онзи." "Но най-слабата от всички къщи е наистина тази на паяка.") Да се надяваме, че следователят, Демир, Мюжгян, Фикрет... ще разкрият най-после фалша и амбициите на Бехидже. Сцената с препускащите коне (повечето черни и само няколко - матови), в центъра на която стои Бехидже внушават смърт, а самата тя напомня харпиите - зли и жестоки чудовища, отвличащи и изтезаващи хора по пътя към Тартар. Смразяващо е как човек с действията си може да смали и слънцето, а белите колони от Античността, които са символ на връзката между земята и небето, напомнят в края пипалата на черния паяк.
Хюнкяр остана накрая в земята на Чукурова, но и във вечността (връзката й с античния град, както и със слънцето). И тук да кажа, че Чукурова не означавало просто един чифлик край Адана, а низина, равнина, която обхваща голям средиземноморски регион, което аз нещо съм пропуснала...

Фрагман за 71 еп.

Превод:
Каждый свой вздох я посвящала твоему счастью.
Но матери могут лишь обустроить "трон" своего ребёнка, но не его судьбу.
Я подумала, что и на судьбу повлияю, но ошиблась.
Ради тебя я разбила много сердец.
Причинила боль многим.
Я тебе сказала, что не прощу тебя ни в этом мире, ни на другом свете.
Мама, твои руки оледенели...
Я сказала, что не благословлю тебя.
Сказала, что перед Богом ты предстанешь, как обычный раб.
Я благословляю тебя, мама.
Г-жи Яман нет...
Больше ничего нет...
Хюнкяр!
И меня нет.
https://vk.com/cukurova_mavi?w=wall-135783830_121773