Нормално ли е?

Нека за момент вземем обратната ситуация. Майката казва на авторката - отслабни, че няма да можеш да ми износиш внучето. Синчето освен с телешки поглед, не реаргира с друго. Жена му си остава с горчилката и по-късно се решава да му каже, че е очаквала да я защити от обидното отношение.  При което неговият отговор е "Ако имаш очаквания, но си мълчиш, си обречена на разочарование."

Дори да започне да я защитава след това, то ще е формално, защото му е инжектирана вина, неискрено и затова казвам - без стойност. Не му ли идва на човек отвътре да положи неприятно за него усилие към другия, защото държи на щастието му, умрели са нещата между тях вече. За глезотийки окей, казваш си какво искаш, защото партньора може да не се досеща сам, но за основни неща, като защита, грижа при трудност и т.н. които показват отношението в дълбочина...там няма място за условности.
Това принципно. Не съм на страната на мъжа от темата, авторката има няколко причини, всяка от които 100% самодостатъчна да го напусне. peace.

Очаквах такъв отговор, но бих казала на хора като авторката да не мълчат на тези обидни коментари и да чакат от някого защита. Лоша стратегия е. На секундата се отговаря!

Откакто спрях да мълча, проблемите ми с хората намаляха драстично. 

Васко, защо смяташ, че след разговор само насила ще го прави нещото и ще бъде от насадена вина? Може разговорът да промени гледните точки. Може той самият да не очаква защита и да не я предоставя за другите поради тази причина, но няма как да знае, че тя очаква такова нещо. Дори може да му хареса. Ако пък не иска да го прави, да каже защо. Сигурно има добра причина И т.н. и т.н.

Нека използвам примера, за да вмъкна, че за някои хора е обидно да ги защитават. Предишната приятелка на един мой бивш била такава. Поставих му въпроса защо не ме защитава. Това ми отговори. И че хората са много различни.

Аз пък като чуя,че във връзка с проблеми..проблема се решава с разговор и се изприщвам.
Няма как да се случи.Разговор.
В такива връзки,единия има проблем и търси решение.За другия-няма проблем и разговора е досада.

Прищиш се, щото непрекъснато мислиш за връзки, вместо за отношения.

Дренка,за мен е еднозначно...Ще влезна в час

Крайно време е да излезеш и мисловно от брака си, и да влезеш в час, да

И това е връзка? Някой да ми прави отегчени муцуни, докато му говоря важни неща за мен?

Това си е моето верую. Мълчанието ми е родило само пасивна, че и активна агресия. И е породено от убедеността, че на другия не му пука за мен и моя кеф - губеща позиция, т.е.

Мисля, че има неща, които от common sense и чувство за нормалност трябва да се очакват от другия. Застъпваш се за любимия човек, не защото той/тя не може да се справи и без теб. А защото все едно посягат или обиждат теб.

Вярно, различни хора сме, някои са по пасивни. Но пък ако за 1-2-3 и т.н. пасивности си оправдаеш другарчето, че е различно или не се сеща само, то тогава какво остава, откъде знаеш, че си му скъп/а? Нали и някакви дела инициирани от него трябват, не стига само едното "обичам те" на думи.

И ако в някои случаи на човек наистина му трябва подбутване,за да се прояви (променяйки си гледната точка както казваш), има други, в които е непростимо да е заспал. Горният случаи е от вторите, за мен. Би трябвало авторката да му каже, че не иска да я защитава ако е такава ербапка, а не той да чака да му каже, че иска.

Тя изобщо откъде ще знае, че в човешки план значи нещо за него, ако за всичко ще трябва да го програмира казвайки му как да реаргира и да се държи спрямо особата ѝ?

Няма лошо да не си съгласна с мен, нямам претенции за универсална позиция, просто аз така виждам нещата. btw още 3 мои стинки -  първият ти абзац е верен, много правилен светоглед съдържа. Но за живота като цяло, понеже те сблъсква с всякакви хора и егоистични стремежи.
Не би трябвало да се отнася, за тези, които те обичат обаче. Външният свят не ти е под общ знаменател със света на най-близкото ти обкръжение. За което именно говорим в случая, така че хубаво казано, но няма връзка с контекста.

Ей това се случва по-бавно:) Но се случва..
Тайничка,точно..
Разговора е...отношения:)

Моят опит сочи същото. Според мен разговора не променя нищо. Хората или си пасват или не са един за друг. И когато не са един за другтрябва да се разделят още докато нямат деца, какъвто е случаят тук.
Господинът иска да бъде обгрижван като от мама, авторката не ги вижда така нещата и явно няма да се получи. Каквито и разговори да се водят, аз споделям максимата: кой какъвто си е, никой не се променя от разговори.

Натали, отървала си се, късай , хвърляй и бягай много надалеч. Животът е пред теб.

Натали, година и половина не си живяла с мъж, а с мамин п*тьо. И не, майката не е виновна. Развила е обсебваща привързаност и зависимост към живият си син, резултат от загубата на другият. Мен дори ми става жал за нея. Правилният ход е синът и да я насочи към психолог, за да си стъпи на краката. Но той е егоист и консуматор. Възползвал се е от нейната слабост, за да го дондурка и глези. Противно и гнусно. Това не е връзка майка-син, а паразитиране. На 40 години е, а още няма семейство и деца... Не зная какво чакаш, предвид какво ти е наговорил. Този плазмодий няма да бъде мъж на място, нито може да бъде добър баща.

Давате ли си сметка той през какво минава и на колко места се опитва да огрее? Не излизайте с номера на приоритизиране, защото от женска гледна точка приоритизиране е откровено за@баване на нещо си.
С всичките си кусури от мъжка гледна точка, жената е жена, когато го подкрепя.

Не мисля, че някой  е толкова неразумен и жесток, та да предлага да зачеркне тотално майка си. Но може да постави разумни граници. Той не иска да го прави.


Да не говорим, че на 40 и кусур, трябва жена ти да те подкрепя, не майка ти. Майка ти трябва да почива, да й помагаш ти, а не тя още да ти върти манджите. Сори нот сори. Не е нормално.

Не успях да прочета всички коментари, но да бъда съпричастна и аз да разкажа. ММ се чува по няколко пъти на ден с майка си, когато тръгва на работа и задължително като се е прибрал. Като ходим на гости задължително се връщаме със сумати буркани. Всеки път обсъжда какво трябва да ядем, какво трябва да готвя, защото сме дебели. Един път отказах да ям нейна манджа, тъй като не бях гладна и чух как казва на сина си, че затова ми бил толкова дебел задника, защото съм яла суха храна. След това имахме сериозен разговор, ама същата работа. Няма и едно сядане на масата да не се обсъжда колко сме дебели. Сина й съответно уж й прави забележки, ама ей така да мине номера. Върха беше, когато свекърва ми ме извика до един магазин за гримове с нея и като влезнахме вътре взе да обяснява как сина й я харесвал с точно определено червило и щяла да си купи такова. Отдалечих се от нея, нито комуникирам, нито ходя на гости, но все успява да ме шокира с нещо...