Нормално ли е?

Добре бе, какво толкова си говорят? Разбирам да се чуват веднъж на ден, как сте, добре сме и толкоз. Ама 4 разговора на ден...

Натали, агресивен е, безспорно. Аз самата ти казах, че не съм особен фен, но понякога се налага, пък твоето решение е достойно за уважение - като виждаш, че не става - не става.
Не знам за какво толкова са си говорили, че е много - много е, но дори това не би ме притеснило , колкото държанието ѝ спрямо теб. Да не говорим как някой ще ми държи сметка какво ям, кога спя, дали съм дебела или колко ми е почистено и подредено.
Брей!

Въпрос: Нормално ли е?....
Отговор: Нормално е, ако само веднъж седмично (събота или неделя) се виждате с майка му!

Само 4 разговора и един Вайбър! Това нищо не е. Мой познат, тогава над 30, излизаме цяла компания. Мама звъни на всеки 10 минути, не преувеличавам. Той спокойно обяснява, че паркира, къде паркира, каква е маневрата. После кое заведение сме избрали, после кой какво си е поръчал и за какво си говорим, кога планираме да тръгваме, кога ще се прибере и че тя може да гледа през прозореца и да го очаква. Обяснява кой е с него, за някои даже дава и допълнителна информация. Това пред всички. Повтарям, че даже посмалявам, за да не е много издайническо. При едно от включванията в заведението някои от мъжете в компанията го нахокаха много, бяха доста директни и на него не му хареса какво чу.
Но нещата и до днес са си същите. Малко безсмислена кауза.

А темата е само за да събереш достатъчно мнения, че не е нормално ли?
И после?

Нейша, тeмата е за да видя аз ли бъркам някъде в разсъжденията си или не, тъй като дори и аз като момиче не получавам и не смятам за нормално чак такава загриженост от родител към пълнолетно дете. После вече май става ясно

Честно казано, предвид ситуацията, а и извън нея, част от нещата са нормални, а други не са.
Не виждам нищо ненормално в честото общуване между деца и родители, независимо от възрастта. И аз, и съпругът ми, звъни минимум по веднъж на  ден на неговите родители и той ходи през 2-3 дни да им напазарува, да изхвърли боклука. Те си стоят само вкъщи последния месец. Ние държим възрастните и децата да не излизат. Аз самата днес вече 2 пъти говорих със свекърва ми, но тя никога не си е позволила за четвърт век, откакто ми е свекърва и за близо половин век, откакто ме познава, да ми прави коментари, хем съм израснала около нея (родителите ми и свекърите ми са много близки приятелски семейства още от техните студентски години). Моите родители са ни съседи и поне веднъж на ден минаваме набързо да видим как са и от какво имат нужда. Дори сега, понеже бяхме и под карантина предните седмици, заради връщането на дъщеря ми и племенницата ми от Италия, ходенето у тях и у сестра ми (те също са ни съседи) ни разнообразяваше.
Когато не сме в такава ситуация също се виждаме и чуваме постоянно. По няколко пъти на ден. И напълно осъзнавам, че има хора с много различна от моята нагласа.
Докато най-голямата ни дъщеря беше в чужбина, също се чувахме всеки ден.
Ненормалното е да се дават оценки кой колко яде и колко е дебел, да се налага хранителен режим, да се навлиза в чуждото домакинство. Откакто сме семейни, ние си чисти, готвим и решаваме какво и как да правим. Майка ми и свекърва ми не ми готвят и шетат, ако изключим някое лакомство за празниците, но пък винаги са насреща да им погостува някое внуче.
Накратко, няма лошо да има близост с роднините. Лошото е вмешателството, а границата е много тънка и тя се слага съвсем в началото. При авторката нещата са се смесили, но тя не поставя ребром въпросите. Авторке, седни, говори с мъжа и с майка му и после прецени по реакцията им как да продължаваш.

Мислех да не споменавам, но все ми се струва, че е при мъже проблемът с майките. Сякаш при нас момичетата го няма. И не го приемаме за нормално.

Бах ма'аму, кв'о толкова ви бъркат в очите 40 годишните ергени, че така ги заклеймявате?

Авторке, загрижеността на родител към пълнолетното му дете е нормална, щом на тях двамата им е добре така. Колкото пъти на ден имат желание, толкова ще се чуват.
Това, което не е нормално е навлизането във вашето с мъжа ти семейно пространство и отношението към теб. Нормалното отношение към друг човек не позволява изречения, като тези, с които майката на мъжа ти се обръща към теб.

40 годишен ерген=яко дефицити.

Чак заклеймяване май не е имало тук, но 40-годишен щом до момента не е успял или не е искал да създаде семейно обвързване, значи има някаква причина. Освен това на тази възраст мааалко по-трудно човек приема да промени и нещо в себе си или навиците си заради друг, дори дребните компромиси стават по-трудни. Да не говорим, че колкото повече време е свикнал да живее сам със себе си (за себе си), толкова по-трудно приема особеностите на друг, съобразаване с друг, с деца - които изискват мнооого съобразяване и т.н. В конкретния казус се изтъкна, че щом до тази възраст са така формирани отношенията с майката, едва ли може да се очаква някаква промяна тепърва.

Да не обръщаме темата за и против, но не съм съгласен. Има семейни мъже и жени, които имат къде-къде повече дефицити. По мое наблюдение едно 30%.

Да, и това твърдение не обезсмисля другото. Не са взаимноизключващи се двете твърдения.

За да е сам един човек на 40, явно има защо. В случая е ясно какво е.

Мъж на 40, прикрепен към мама говори най-малко за смотаност, инерция, нерешителност, неспособност едно ряз да каже. С 1 дума – счупеняк. До 18-20 се изгражда личността и родителите остават в графа "уважение", но не и център. Ако мъж/жена на 40 търси и намира центъра си около родител, ами сори, не е ок.