- Публикувана: 6 апр. 2020, 18:18 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2020, 16:48 ч.
Д-р Симидчиев отговаря на въпроси на потребителите на BG-Mamma за COVID-19
Миролюба Бенатова:
Каква е разликата между тестовете, които откриват познатите коронавируси, и COVID-19? От това се интересуват потребителите на BG-Mamma.
Доктор Симидчиев:
Да. Със сигурност, когато говорим за тези тестове, които тестуват антитела, антитялото е буквално като ключ в ключалка. То работи само в определен вид ключалка. Не можете с един и същи ключ да отключвате много и различни врати. Антитялото работи към определени т.нар. антигени, които са части от вируса. Върху тези тестове има лентичка, върху която има белтъци, подобни на тези от вируса или идентични с тези на вируса. Когато антителата от нашата кръв минат, се получава една лентичка, която показва, че този тест е положителен. Ключ и ключалка. Само антитела от COVID-19, тоест от вируса, който се нарича SARS COV 2, само тези антитела ще бъдат специфични за тези тестове. Няма други коронавируси. Има общо седем групи коронавируси, от които пет са на обикновената настинка и три са на по-тежките форми, наречени SARS, MERS и SARS 2, който е този вирус.
Каква е разликата между тестовете, които откриват познатите коронавируси, и COVID-19? От това се интересуват потребителите на BG-Mamma.
Доктор Симидчиев:
Да. Със сигурност, когато говорим за тези тестове, които тестуват антитела, антитялото е буквално като ключ в ключалка. То работи само в определен вид ключалка. Не можете с един и същи ключ да отключвате много и различни врати. Антитялото работи към определени т.нар. антигени, които са части от вируса. Върху тези тестове има лентичка, върху която има белтъци, подобни на тези от вируса или идентични с тези на вируса. Когато антителата от нашата кръв минат, се получава една лентичка, която показва, че този тест е положителен. Ключ и ключалка. Само антитела от COVID-19, тоест от вируса, който се нарича SARS COV 2, само тези антитела ще бъдат специфични за тези тестове. Няма други коронавируси. Има общо седем групи коронавируси, от които пет са на обикновената настинка и три са на по-тежките форми, наречени SARS, MERS и SARS 2, който е този вирус.
Миролюба Бенатова:
Преди време стана ясно, че министър-председателят взима мерки за своята сигурност, като се топли на радиатор, а не през климатичната система. Значи ли това, че всъщност вирусът се разпространява през климатични системи и как точно става това? И това отнася ли се и за личната ни безопасност да го имаме предвид?
Доктор Симидчиев:
Когато работим в обществени заведения, където има обща климатизация, например в болнични заведения, например в молове, в предприятия, където има много хора, климатичната система става място, през което може да се завърти, защото, ако някой кихне, малки капчици, които плуват из въздуха, могат да бъдат прихванати от климатика и да се разпространят в цялата сграда. Министерският съвет е обществена сграда, в която има много хора, и ако климатизацията може да разпръсне вируса през климатичната система, това е място, което трябва да бъде ограничено. Ако говорим за вкъщи, където хората се социално изолират, това нещо няма никакво значение, защото ако човек е болен, не може да се зарази повече от това, което циркулира климатика му. Ако не е болен, климатикът няма да го разболее.
Преди време стана ясно, че министър-председателят взима мерки за своята сигурност, като се топли на радиатор, а не през климатичната система. Значи ли това, че всъщност вирусът се разпространява през климатични системи и как точно става това? И това отнася ли се и за личната ни безопасност да го имаме предвид?
Доктор Симидчиев:
Когато работим в обществени заведения, където има обща климатизация, например в болнични заведения, например в молове, в предприятия, където има много хора, климатичната система става място, през което може да се завърти, защото, ако някой кихне, малки капчици, които плуват из въздуха, могат да бъдат прихванати от климатика и да се разпространят в цялата сграда. Министерският съвет е обществена сграда, в която има много хора, и ако климатизацията може да разпръсне вируса през климатичната система, това е място, което трябва да бъде ограничено. Ако говорим за вкъщи, където хората се социално изолират, това нещо няма никакво значение, защото ако човек е болен, не може да се зарази повече от това, което циркулира климатика му. Ако не е болен, климатикът няма да го разболее.
Миролюба Бенатова:
За или против маските сте да бъдат носени от всички навсякъде? Обяснете.
Доктор Симидчиев:
На този въпрос ще отговоря точно по същия начин, както и за тестовете. Не за или против, а кога и защо.
В първия момент, когато епидемичният взрив започна, започна да се говори за маски и това, което се случи, е, че маса хора започнаха да изкупуват маски тип FFP2 и FFP3. Това са високозащитни маски. Нямаше как болниците да се снабдят с тези маски, при което здравната ни система остана отворена с липса на предпазни средства. Точно това, което не трябваше да стане. Защо? Защото се каза: „За маските. Давайте да взимаме“. И всички се юрнаха към тези маски. В този момент, първия момент на епидемичния процес, трябваше да приоритизираме защитните средства към хората, които реално се борят, към войниците, които седят на предния фронт. Нещо, което не успя да се случи по най-добрия начин. Във втория момент, когато минаваме по-късно в епидемията, разбира се, това вече, което е ясно и от науката – носенето на маски позволява дори тези, които са боледуващи асимптомно, да бъдат с по-малка възможност да изпръскват неща в околната среда. Тоест носенето на маски има компонент, който добавя към мерките за физическото дистанциране. Добре би било да се носят. Това, което аз намирам за разумна достатъчност, беше да се излезе с позиция, която казва: „Хора, добре е да носите маски.“ Не „Задължително е да носите маски“, а „Добре е да носите маски“. Защото всеки един от нас може да прецени какво да направи – дали да носи маска, или да не носи маска. Едно от нещата, които при всяко интервю, когато мога го правя, споделям нещо, което научих от син ми. Той завърши когнитивна психология. Той казва следното: „Тате, има голяма разлика между позитивна и негативна мотивация, между пръчката и моркова. И разликата е в това, че те предизвикват различна реакция у хората. Например морковът е относително слаб стимул, но винаги дава посока. Пръчката е много силен и бърз стимул, но никога не дава посока. Ако вие шибнете едно магаре по задника, не е ясно дали то ще тръгне вляво, вдясно или направо. Не може да контролирате посоката, може само да контролирате скоростта. И когато се прилага негативна мотивация като мярка, забрани, глоби и подобни неща, те водят до бърза реакция, но не задължително в правилната посока. В края на краищата това е въпрос и на национална политика, но и на личен избор, тъй като дали ще се разболеем, или не, е до голяма степен и въпрос на личен избор. Това, което не трябва да правим, е да позволяваме процесът да засяга общността. Тоест мерки, които ограничават възможността за разпространение в общността, трябва да се прилагат.
В късния етап, когато вече започна и производство на маски у нас и ще има повече маски, разбира се, населението може да носи, защото то ще се предпази. В общия случай здрав човек, не носейки маска, не може да зарази другите, което е същността на носенето на маска. Носенето на маска е като ваксинацията. То не е, за да се предпазиш ти. Тези маски не предпазват индивидуално. Особено шитите маски и другите от ниските класове, те не предпазват индивидуално. Те предпазват другите от нас, а не нас от другите.
За или против маските сте да бъдат носени от всички навсякъде? Обяснете.
Доктор Симидчиев:
На този въпрос ще отговоря точно по същия начин, както и за тестовете. Не за или против, а кога и защо.
В първия момент, когато епидемичният взрив започна, започна да се говори за маски и това, което се случи, е, че маса хора започнаха да изкупуват маски тип FFP2 и FFP3. Това са високозащитни маски. Нямаше как болниците да се снабдят с тези маски, при което здравната ни система остана отворена с липса на предпазни средства. Точно това, което не трябваше да стане. Защо? Защото се каза: „За маските. Давайте да взимаме“. И всички се юрнаха към тези маски. В този момент, първия момент на епидемичния процес, трябваше да приоритизираме защитните средства към хората, които реално се борят, към войниците, които седят на предния фронт. Нещо, което не успя да се случи по най-добрия начин. Във втория момент, когато минаваме по-късно в епидемията, разбира се, това вече, което е ясно и от науката – носенето на маски позволява дори тези, които са боледуващи асимптомно, да бъдат с по-малка възможност да изпръскват неща в околната среда. Тоест носенето на маски има компонент, който добавя към мерките за физическото дистанциране. Добре би било да се носят. Това, което аз намирам за разумна достатъчност, беше да се излезе с позиция, която казва: „Хора, добре е да носите маски.“ Не „Задължително е да носите маски“, а „Добре е да носите маски“. Защото всеки един от нас може да прецени какво да направи – дали да носи маска, или да не носи маска. Едно от нещата, които при всяко интервю, когато мога го правя, споделям нещо, което научих от син ми. Той завърши когнитивна психология. Той казва следното: „Тате, има голяма разлика между позитивна и негативна мотивация, между пръчката и моркова. И разликата е в това, че те предизвикват различна реакция у хората. Например морковът е относително слаб стимул, но винаги дава посока. Пръчката е много силен и бърз стимул, но никога не дава посока. Ако вие шибнете едно магаре по задника, не е ясно дали то ще тръгне вляво, вдясно или направо. Не може да контролирате посоката, може само да контролирате скоростта. И когато се прилага негативна мотивация като мярка, забрани, глоби и подобни неща, те водят до бърза реакция, но не задължително в правилната посока. В края на краищата това е въпрос и на национална политика, но и на личен избор, тъй като дали ще се разболеем, или не, е до голяма степен и въпрос на личен избор. Това, което не трябва да правим, е да позволяваме процесът да засяга общността. Тоест мерки, които ограничават възможността за разпространение в общността, трябва да се прилагат.
В късния етап, когато вече започна и производство на маски у нас и ще има повече маски, разбира се, населението може да носи, защото то ще се предпази. В общия случай здрав човек, не носейки маска, не може да зарази другите, което е същността на носенето на маска. Носенето на маска е като ваксинацията. То не е, за да се предпазиш ти. Тези маски не предпазват индивидуално. Особено шитите маски и другите от ниските класове, те не предпазват индивидуално. Те предпазват другите от нас, а не нас от другите.
Миролюба Бенатова:
Един безсимптомен не се различава от здравия...?
Доктор Симидчиев:
Поради тази причина трябва или да тестваме, или да носим маски. Защото, ако носим маски, безсимптомните заразени ще имат по-малка вероятност да заразяват другите. И затова носенето на маски е разумна политика, която всеки, който има възможността да го прави, е добре да го прави.
Един безсимптомен не се различава от здравия...?
Доктор Симидчиев:
Поради тази причина трябва или да тестваме, или да носим маски. Защото, ако носим маски, безсимптомните заразени ще имат по-малка вероятност да заразяват другите. И затова носенето на маски е разумна политика, която всеки, който има възможността да го прави, е добре да го прави.
Миролюба Бенатова:
Но хората искат да се тестват, за да са наясно.
Доктор Симидчиев:
Разбирам го това, но при ограниченията, в които съществуваме, броят на апаратите, които могат да изтестват наличието на вирус, са относително малко, повечето от тези апарати изискват почти 120 минути, за да стане един тест. Тоест възможността да се правят масово тестове на тези апарати към сегашния момент не е достатъчен и не може да стане достатъчен, защото тези апарати в момента на практика няма откъде да се вземат. Тези тестове, консумативите за тях, няма откъде да се вземат.
Но хората искат да се тестват, за да са наясно.
Доктор Симидчиев:
Разбирам го това, но при ограниченията, в които съществуваме, броят на апаратите, които могат да изтестват наличието на вирус, са относително малко, повечето от тези апарати изискват почти 120 минути, за да стане един тест. Тоест възможността да се правят масово тестове на тези апарати към сегашния момент не е достатъчен и не може да стане достатъчен, защото тези апарати в момента на практика няма откъде да се вземат. Тези тестове, консумативите за тях, няма откъде да се вземат.
Миролюба Бенатова:
Колко време може да продължи положението, в което сме сега? Защото извънредното положение е продължено до 13 май. Може ли да бъде продължавано така поетапно още няколко пъти до края на годината и от какво зависи да не бъде продължено и нещата да спрат?
Доктор Симидчиев:
Това, за което говорим, стратегията – това е изборът между дали да имаме по-бърз процес на епидемията, с което да се ваксинираме по време на боледуването, или икономиката и здравеопазването да бъдат съхранени. Тоест изборът е важен и той трябва да бъде направен от хора, които разбират от това. Аз не мога да кажа кои са истинските мерки и кои не са. Това, което мога да правя, е да помагам с това, което аз разбирам. Аз разбирам от белодробни болести и смятам, че едно от нещата, което умея да правя, е да обяснявам нещата на достъпен език.
Колко време може да продължи положението, в което сме сега? Защото извънредното положение е продължено до 13 май. Може ли да бъде продължавано така поетапно още няколко пъти до края на годината и от какво зависи да не бъде продължено и нещата да спрат?
Доктор Симидчиев:
Това, за което говорим, стратегията – това е изборът между дали да имаме по-бърз процес на епидемията, с което да се ваксинираме по време на боледуването, или икономиката и здравеопазването да бъдат съхранени. Тоест изборът е важен и той трябва да бъде направен от хора, които разбират от това. Аз не мога да кажа кои са истинските мерки и кои не са. Това, което мога да правя, е да помагам с това, което аз разбирам. Аз разбирам от белодробни болести и смятам, че едно от нещата, което умея да правя, е да обяснявам нещата на достъпен език.
Миролюба Бенатова:
От това, което виждате на този етап, вижда ли му се краят, или още не е дошло началото?
Доктор Симидчиев:
Ами според мен, от това, което аз видях досега, по-голямата част от населението не са се срещали с вируса, поради което, ще извините за термина, но голяма част от населението е с девствен имунитет по отношение на този вирус. Конкретно на този вирус. И това е част от проблема. Тоест, ако епидемията бъде пусната да се разпространява, голяма част от населението бързо ще стане заразено. От тази голяма част 20-те процента ще трябва да влязат в болници и ако бяхме малко на брой тези, които можем да се заразим, 20% от малко са малко на брой. Но 20% от цялото население на България въобще не е малка бройка, поради което в момента не може да се отпусне епидемията да прави каквото си иска. Трябва да направим мотивирани избори на разумна достатъчност. Знам, че това не звучи добре казано в толкова витиевато изречение, но наистина трябва да имаме разумната достатъчност. Аз бих го сравнил със самата инфекция на коронавируса. Това, което е големият проблем при коронавируса е, че вирусът, влизайки в нашия организъм, стимулира имунната система да реагира. И когато тя реагира неадекватно силно към вируса, се получава нещо, което се нарича остър респираторен дистрес синдром, т.е. белият дроб престава да може да работи. Това не е заради вируса, защото вирусът и при други хора предизвиква доста по-леки неща. Това е реакцията на нашата имунна система, тоест нашето тяло, със защитните му сили, реагира твърде бурно. Разумната достатъчност е имунитетът да реагира точно толкова, колкото да ни накара да преболедуваме едно леко заболяване и да изчистим вируса. Ако реагираме твърде тежко, се получава болест, която понякога може и да е смъртоносна. Ако не реагира въобще, ще получим вируса, който ще превземе тялото ни и пак ще умрем. И в двата случая трябва да имаме разумната достатъчност, нещото, което е по средата между „осанна“ и „разпни го“. Имаме разумна достатъчност и тези мерки, които предприемаме, трябва да имат елемента на разумна достатъчност.
От това, което виждате на този етап, вижда ли му се краят, или още не е дошло началото?
Доктор Симидчиев:
Ами според мен, от това, което аз видях досега, по-голямата част от населението не са се срещали с вируса, поради което, ще извините за термина, но голяма част от населението е с девствен имунитет по отношение на този вирус. Конкретно на този вирус. И това е част от проблема. Тоест, ако епидемията бъде пусната да се разпространява, голяма част от населението бързо ще стане заразено. От тази голяма част 20-те процента ще трябва да влязат в болници и ако бяхме малко на брой тези, които можем да се заразим, 20% от малко са малко на брой. Но 20% от цялото население на България въобще не е малка бройка, поради което в момента не може да се отпусне епидемията да прави каквото си иска. Трябва да направим мотивирани избори на разумна достатъчност. Знам, че това не звучи добре казано в толкова витиевато изречение, но наистина трябва да имаме разумната достатъчност. Аз бих го сравнил със самата инфекция на коронавируса. Това, което е големият проблем при коронавируса е, че вирусът, влизайки в нашия организъм, стимулира имунната система да реагира. И когато тя реагира неадекватно силно към вируса, се получава нещо, което се нарича остър респираторен дистрес синдром, т.е. белият дроб престава да може да работи. Това не е заради вируса, защото вирусът и при други хора предизвиква доста по-леки неща. Това е реакцията на нашата имунна система, тоест нашето тяло, със защитните му сили, реагира твърде бурно. Разумната достатъчност е имунитетът да реагира точно толкова, колкото да ни накара да преболедуваме едно леко заболяване и да изчистим вируса. Ако реагираме твърде тежко, се получава болест, която понякога може и да е смъртоносна. Ако не реагира въобще, ще получим вируса, който ще превземе тялото ни и пак ще умрем. И в двата случая трябва да имаме разумната достатъчност, нещото, което е по средата между „осанна“ и „разпни го“. Имаме разумна достатъчност и тези мерки, които предприемаме, трябва да имат елемента на разумна достатъчност.
Миролюба Бенатова:
Каква е степента на разумна достатъчност за отлагане на планови операции, за отлагане на терапия при онкоболни, за отлагане на косултации на бременни жени. Каква е разумната достатъчност?
Доктор Симидчиев:
Разумната достатъчност е нещо, което може да се направи за всеки отделен случай. Тоест не можем да кажем по принцип за всички планови операции, защото, ако става въпрос за планова операция, която е свързана с банален проблем, който търпи отлагане, е едно. Ако става въпрос за животозастрашаваща планувана операция, това е друго. От тази гледна точка не може да се каже по принцип към плановите операции, както и не може да се каже по принцип за женските консултации. Едно е женски консултации първи, втори, трети, четвърти месец, друго е седми, осми, девети месец. Не е едно и също.
Миролюба Бенатова:
Но те са забранени в момента всичките.
Доктор Симидчиев:
Знам, знам. И затова казвам, че трябва да имаме нещото, което се нарича индивидуализиран подход и трябва да имаме разумността на индивидуалния подход. Защото, ако кажем по принцип всички женски консултации, е едно решение в едната крайност на спектъра. Другото е да кажем, че въобще могат да си ходят всички бременни и няма проблем. По средата има индивидуализиране на подхода, който е свързан с алгоритъм. Нещо, което ние се опитваме да въвеждаме. Тоест при определени условия да има възможност да се правят женски консултации и други не.
Каква е степента на разумна достатъчност за отлагане на планови операции, за отлагане на терапия при онкоболни, за отлагане на косултации на бременни жени. Каква е разумната достатъчност?
Доктор Симидчиев:
Разумната достатъчност е нещо, което може да се направи за всеки отделен случай. Тоест не можем да кажем по принцип за всички планови операции, защото, ако става въпрос за планова операция, която е свързана с банален проблем, който търпи отлагане, е едно. Ако става въпрос за животозастрашаваща планувана операция, това е друго. От тази гледна точка не може да се каже по принцип към плановите операции, както и не може да се каже по принцип за женските консултации. Едно е женски консултации първи, втори, трети, четвърти месец, друго е седми, осми, девети месец. Не е едно и също.
Миролюба Бенатова:
Но те са забранени в момента всичките.
Доктор Симидчиев:
Знам, знам. И затова казвам, че трябва да имаме нещото, което се нарича индивидуализиран подход и трябва да имаме разумността на индивидуалния подход. Защото, ако кажем по принцип всички женски консултации, е едно решение в едната крайност на спектъра. Другото е да кажем, че въобще могат да си ходят всички бременни и няма проблем. По средата има индивидуализиране на подхода, който е свързан с алгоритъм. Нещо, което ние се опитваме да въвеждаме. Тоест при определени условия да има възможност да се правят женски консултации и други не.
Миролюба Бенатова:
Хората питат. Потребителите на BG-Mamma имат конкретни въпроси. Кога ще бъде възможно отново наблюдаването на бременности, кога ще се възобнови ваксинационният календар? Има ли конкретни параметри за този тип решения?
Доктор Симидчиев:
Пак казвам, понеже ваксинационният календар включва доста ваксини, някои от тях не са толкова важни по отношение на общественото здраве, други са. Когато имаме една епидемия от коронавирус и същевременно една епидемия от морбили – и двете заболявания са инфекциозни заболявания, които са с риск. Тоест пак трябва да се вземат тези мерки, които са разумната достатъчност. Когато говорим за женски консултации, при определени условия те трябва да бъдат не само разрешени, те трябва да си влязат в графика при определени условия. Не масово, не всички, не никой. Разумната достатъчност по средата и направена от специалисти акушер-гинеколози с дълъг опит и четейки гадлайните от чуждите държави. Това е нещото, което се опитваме да правим.
Хората питат. Потребителите на BG-Mamma имат конкретни въпроси. Кога ще бъде възможно отново наблюдаването на бременности, кога ще се възобнови ваксинационният календар? Има ли конкретни параметри за този тип решения?
Доктор Симидчиев:
Пак казвам, понеже ваксинационният календар включва доста ваксини, някои от тях не са толкова важни по отношение на общественото здраве, други са. Когато имаме една епидемия от коронавирус и същевременно една епидемия от морбили – и двете заболявания са инфекциозни заболявания, които са с риск. Тоест пак трябва да се вземат тези мерки, които са разумната достатъчност. Когато говорим за женски консултации, при определени условия те трябва да бъдат не само разрешени, те трябва да си влязат в графика при определени условия. Не масово, не всички, не никой. Разумната достатъчност по средата и направена от специалисти акушер-гинеколози с дълъг опит и четейки гадлайните от чуждите държави. Това е нещото, което се опитваме да правим.
Миролюба Бенатова:
Тези препоръки съществуват ли в труда, който Вие създадохте от Медицинския щаб?
Доктор Симидчиев:
Да, и затова има известно разминаване на тези въпроси, защото, от едната страна, е въобще да няма женски консултации, от другата страна, е при определени условия трябва да има и затова има известно разминаване в препоръките. Не трябва да има многоначалие в този процес. Тоест затова препоръките са към медицинските специалисти, затова те не са на обществено обсъждане, защото разумната достатъчност минава през опита на отделния специалист, минава през опита на нашата здравна система като такава. Министърът разпорежда нещо, то трябва да се спазва. Разумната достатъчност изисква да имаме и друга гледна точка и това не е разнобой между институциите, това е разумната достатъчност към обратната връзка и на професионалния поглед.
Тези препоръки съществуват ли в труда, който Вие създадохте от Медицинския щаб?
Доктор Симидчиев:
Да, и затова има известно разминаване на тези въпроси, защото, от едната страна, е въобще да няма женски консултации, от другата страна, е при определени условия трябва да има и затова има известно разминаване в препоръките. Не трябва да има многоначалие в този процес. Тоест затова препоръките са към медицинските специалисти, затова те не са на обществено обсъждане, защото разумната достатъчност минава през опита на отделния специалист, минава през опита на нашата здравна система като такава. Министърът разпорежда нещо, то трябва да се спазва. Разумната достатъчност изисква да имаме и друга гледна точка и това не е разнобой между институциите, това е разумната достатъчност към обратната връзка и на професионалния поглед.
Миролюба Бенатова:
Вашият професионален поглед и Вашето познание върху реалността в момента показва ли, че ходят бременните жени на консултации и някой ги приема, или им се казва, че това нещо се отлага?
Доктор Симидчиев:
Засега преобладаващо се отлага, което в по-голямата част от случаите не е проблем. Но в индивидуални случаи, които имат определени критерии, това трябва да бъде направено.
Вашият професионален поглед и Вашето познание върху реалността в момента показва ли, че ходят бременните жени на консултации и някой ги приема, или им се казва, че това нещо се отлага?
Доктор Симидчиев:
Засега преобладаващо се отлага, което в по-голямата част от случаите не е проблем. Но в индивидуални случаи, които имат определени критерии, това трябва да бъде направено.
Миролюба Бенатова:
Въпросът е каква част от тези препоръки ще бъдат взети под внимание, защото, докато трае извънредното положение, има процеси, които не търпят отлагане и не спират, слава богу. Така че въпросът на потребителите е кога ще бъдат възобновени женските консултации, но очевидно няма отговор на този въпрос.
Доктор Симидчиев:
Значи, трябва да се знаят две неща. Има хора, които отговарят с професионалния си ангажимент и с мястото, където са. Те отговарят за общественото здраве към момента. Функцията на нас като лекари е да даваме съвети, които в рамките на всички останали неща трябва да се съобразят и да се каже кое е важното и кое е по-малко важното. Понякога тези съвети се разминават помежду си и това е напълно нормално. Въпросът е не да става проблем и да се изважда извън контекста тази разлика, а да се приеме, че това е нормалният процес да стигаме до истината. А нашият имунитет, пак ще се върна, извинявам се, но нашият имунитет е точно това. Той е една система, която много често работи на базата на взаимно допълващи се неща, тоест за и против, инга и янга. Не е всичко или нищо. Има разумната достатъчност по средата и имунният отговор както в нашето общество, така и спрямо тази инфекция, налага да имаме този разнобой, за да може да адаптираме мерките, които се прилагат, към това, което трябва да се случи.
Въпросът е каква част от тези препоръки ще бъдат взети под внимание, защото, докато трае извънредното положение, има процеси, които не търпят отлагане и не спират, слава богу. Така че въпросът на потребителите е кога ще бъдат възобновени женските консултации, но очевидно няма отговор на този въпрос.
Доктор Симидчиев:
Значи, трябва да се знаят две неща. Има хора, които отговарят с професионалния си ангажимент и с мястото, където са. Те отговарят за общественото здраве към момента. Функцията на нас като лекари е да даваме съвети, които в рамките на всички останали неща трябва да се съобразят и да се каже кое е важното и кое е по-малко важното. Понякога тези съвети се разминават помежду си и това е напълно нормално. Въпросът е не да става проблем и да се изважда извън контекста тази разлика, а да се приеме, че това е нормалният процес да стигаме до истината. А нашият имунитет, пак ще се върна, извинявам се, но нашият имунитет е точно това. Той е една система, която много често работи на базата на взаимно допълващи се неща, тоест за и против, инга и янга. Не е всичко или нищо. Има разумната достатъчност по средата и имунният отговор както в нашето общество, така и спрямо тази инфекция, налага да имаме този разнобой, за да може да адаптираме мерките, които се прилагат, към това, което трябва да се случи.
Миролюба Бенатова:
На кого да се обадим, ако личният ни лекар не си вдига телефона?
Доктор Симидчиев:
На 112 или на районните центрове по здравеопазване, имаше и обявен телефон на сайта на Министерството на здравеопазването. Важно е да знаем в такива кризисни моменти къде са източниците на абсолютна истина. Източниците на абсолютна истина в момента са сайта на СЗО, сайта на МЗ. Надявам се и нашият документ да стане такъв източник за лекарите, да могат да отидат на това място, където е публикуван само за лекари, да кликнат и да видят, че там сме го направили както трябва.
На кого да се обадим, ако личният ни лекар не си вдига телефона?
Доктор Симидчиев:
На 112 или на районните центрове по здравеопазване, имаше и обявен телефон на сайта на Министерството на здравеопазването. Важно е да знаем в такива кризисни моменти къде са източниците на абсолютна истина. Източниците на абсолютна истина в момента са сайта на СЗО, сайта на МЗ. Надявам се и нашият документ да стане такъв източник за лекарите, да могат да отидат на това място, където е публикуван само за лекари, да кликнат и да видят, че там сме го направили както трябва.
Миролюба Бенатова:
Как по телефона личният лекар може да прецени, че симптомите са се влошили?
Доктор Симидчиев:
В 80% от случаите може, защото личните лекари познават пациентите си. Те затова се наричат семейни лекари или лични лекари. Те познават предисторията на хората. И могат да преценят, познават ги и могат да преценят какво се случва с тях в 80% от случаите. Невинаги може да се прецени, но това не значи, че всеки случай трябва да отиде при личния лекар, защото, когато всеки случай отива при личния лекар, системата ще се претовари. Пак казвам, при всички случаи трябва да имаме разум при тези дискусии. Наблюдаването на човека сам по себе си е добър вариант, защото това плашенето с „веднага, всичко лошо става“... не става толкова бързо. Заболяването не протича толкова драматично бързо. Бързото протичане е статистически и казуически... казуистично изключение. Повечето от случаите изискват 2, 3, 4, дена, за да се развие по-тежката част на заболяването. При положение че имаме вирус, за който нямаме специфично лечение, нямаме имунопрофилактика... при тези случаи няма какво толкова много да се направи, освен да приоритизираме тези, които имат нужда от болнично лечение, кислородолечение и т.н. на базата на оплаквания, които може да се разберат по телефона в 80% от случаите. Хората, когато почувстват по-голямо затруднение в дишането, когато стане по-трудно..., ако имат стълба да качват в къщи, да се качват от 1-ви на 2-ри етаж и се задъхват от самото качване, което преди не са имали, това са такива белези, които могат да служат като критерии. Също има апликации за телефона, които от пръста мерят кислорода, тъй наречените оксиметри. Някои от тях не са достатъчно точни, но за 80% от случаите вършат работа да кажат, че е окей, всичко върви достатъчно добре. Не искам сега всички да се юрнат да си слагат такива апликации, но е възможно да се получи нещо, с което човек да измери вкъщи какво се случва.
Как по телефона личният лекар може да прецени, че симптомите са се влошили?
Доктор Симидчиев:
В 80% от случаите може, защото личните лекари познават пациентите си. Те затова се наричат семейни лекари или лични лекари. Те познават предисторията на хората. И могат да преценят, познават ги и могат да преценят какво се случва с тях в 80% от случаите. Невинаги може да се прецени, но това не значи, че всеки случай трябва да отиде при личния лекар, защото, когато всеки случай отива при личния лекар, системата ще се претовари. Пак казвам, при всички случаи трябва да имаме разум при тези дискусии. Наблюдаването на човека сам по себе си е добър вариант, защото това плашенето с „веднага, всичко лошо става“... не става толкова бързо. Заболяването не протича толкова драматично бързо. Бързото протичане е статистически и казуически... казуистично изключение. Повечето от случаите изискват 2, 3, 4, дена, за да се развие по-тежката част на заболяването. При положение че имаме вирус, за който нямаме специфично лечение, нямаме имунопрофилактика... при тези случаи няма какво толкова много да се направи, освен да приоритизираме тези, които имат нужда от болнично лечение, кислородолечение и т.н. на базата на оплаквания, които може да се разберат по телефона в 80% от случаите. Хората, когато почувстват по-голямо затруднение в дишането, когато стане по-трудно..., ако имат стълба да качват в къщи, да се качват от 1-ви на 2-ри етаж и се задъхват от самото качване, което преди не са имали, това са такива белези, които могат да служат като критерии. Също има апликации за телефона, които от пръста мерят кислорода, тъй наречените оксиметри. Някои от тях не са достатъчно точни, но за 80% от случаите вършат работа да кажат, че е окей, всичко върви достатъчно добре. Не искам сега всички да се юрнат да си слагат такива апликации, но е възможно да се получи нещо, с което човек да измери вкъщи какво се случва.
Препоръчани теми