- Публикувана: 6 апр. 2020, 18:18 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2020, 16:48 ч.
Д-р Симидчиев отговаря на въпроси на потребителите на BG-Mamma за COVID-19
Миролюба Бенатова:
Има ли протокол с какво да се лекуват хората, които са с леки симптоми и им е препоръчано да си останат вкъщи?
Доктор Симидчиев:
Протоколът е идентичен с протокола за лечение на настинка. Стойте си вкъщи, яжте пилешка супа. При висока температура я снижавайте с някакво температуропонижаващо средство и просто изчакайте времето, необходимо, за да се излекуваме. Ако е запушен носът... малко капки за отпушване на носа. Няма нещо различно от това, мерките които се налагат за лекуване на обикновена настинка, защото коронавирусите по принцип..., останалите 5 извън тези 3, за които ви говорих, останалите 5 са вирусите на обикновената настинка. Самият вирус предизвиква симптоми, много идентични на обикновената настинка. Няма някакви....
Има ли протокол с какво да се лекуват хората, които са с леки симптоми и им е препоръчано да си останат вкъщи?
Доктор Симидчиев:
Протоколът е идентичен с протокола за лечение на настинка. Стойте си вкъщи, яжте пилешка супа. При висока температура я снижавайте с някакво температуропонижаващо средство и просто изчакайте времето, необходимо, за да се излекуваме. Ако е запушен носът... малко капки за отпушване на носа. Няма нещо различно от това, мерките които се налагат за лекуване на обикновена настинка, защото коронавирусите по принцип..., останалите 5 извън тези 3, за които ви говорих, останалите 5 са вирусите на обикновената настинка. Самият вирус предизвиква симптоми, много идентични на обикновената настинка. Няма някакви....
Миролюба Бенатова:
Знаем вече, че имаше спор кои точно медикаменти за сваляне на температурата и се твърдеше по френски източници в началото, че има някои медикаменти, които влошават състоянието. И това не е отречено досега. Така ли е?
Доктор Симидчиев:
Ами... всички проучвания, които бяха направени впоследствие, показаха, че това нещо е било предварително като информация, т.е. говорим за едни конкретни медикаменти, но в България тези медикаменти относително рядко се използват за снижаване на температура. Те по-често се използват за намаляване на болки в ставите. А стандартните медикаменти, които се използват в България за понижаване на температурата, са обикновено парацетамолът и аналгинът в по-голяма степен. В много държави аналгинът също, по-точно метамизолът, който е официалното му, непатентно име, е медикамент, който не се ползва толкова широко.
Миролюба Бенатова:
Тоест да продължат с парацетамол и аналгин?
Доктор Симидчиев:
Да.
Знаем вече, че имаше спор кои точно медикаменти за сваляне на температурата и се твърдеше по френски източници в началото, че има някои медикаменти, които влошават състоянието. И това не е отречено досега. Така ли е?
Доктор Симидчиев:
Ами... всички проучвания, които бяха направени впоследствие, показаха, че това нещо е било предварително като информация, т.е. говорим за едни конкретни медикаменти, но в България тези медикаменти относително рядко се използват за снижаване на температура. Те по-често се използват за намаляване на болки в ставите. А стандартните медикаменти, които се използват в България за понижаване на температурата, са обикновено парацетамолът и аналгинът в по-голяма степен. В много държави аналгинът също, по-точно метамизолът, който е официалното му, непатентно име, е медикамент, който не се ползва толкова широко.
Миролюба Бенатова:
Тоест да продължат с парацетамол и аналгин?
Доктор Симидчиев:
Да.
Миролюба Бенатова:
Твърди се, че пациентите трябва да се обърнат към лекар и евентуално да влизат в болница, когато са със средно тежки и тежки прояви на заболяването. Какво значи средно тежки?
Доктор Симидчиев:
Значи висока температура, която не спада от обичайните температуропонижаващи средства, говорим за обща отпадналост, която ги кара буквално много трудно да излизат, да стават от леглото. Говорим за затруднено дишане, което ви кара да се чувствате много силно притеснен от затрудненото дишане. Тука с една лека отметка, изолирано едни симптоми на затруднено дишане, без да има обратно другите симптоми на настинка, не може да се считат за тежко протичане. Затова всеки един общопрактикуващ лекар, който си познава пациентите, пак казвам, индивидуално трябва да може да го реши. Но на другия край на телефона, имайте предвид, че имате също хора, които също могат да работят с известен капацитет. И когато в тази, общо взето много бурна обстановка, всички започнат да им се обаждат постоянно, се получава претоварване на системата. Затова, обаждайте се само, когато смятате, че има нещо, което е притеснително, за да може да се вземат адекватни мерки и системата да не е претоварена.
Твърди се, че пациентите трябва да се обърнат към лекар и евентуално да влизат в болница, когато са със средно тежки и тежки прояви на заболяването. Какво значи средно тежки?
Доктор Симидчиев:
Значи висока температура, която не спада от обичайните температуропонижаващи средства, говорим за обща отпадналост, която ги кара буквално много трудно да излизат, да стават от леглото. Говорим за затруднено дишане, което ви кара да се чувствате много силно притеснен от затрудненото дишане. Тука с една лека отметка, изолирано едни симптоми на затруднено дишане, без да има обратно другите симптоми на настинка, не може да се считат за тежко протичане. Затова всеки един общопрактикуващ лекар, който си познава пациентите, пак казвам, индивидуално трябва да може да го реши. Но на другия край на телефона, имайте предвид, че имате също хора, които също могат да работят с известен капацитет. И когато в тази, общо взето много бурна обстановка, всички започнат да им се обаждат постоянно, се получава претоварване на системата. Затова, обаждайте се само, когато смятате, че има нещо, което е притеснително, за да може да се вземат адекватни мерки и системата да не е претоварена.
Миролюба Бенатова:
А струва ли ви се, че има неглижиране на всички останали заболявания и хора, които имат най-различни други страдания, някои от тях спешни, и се налага всъщност и в София, и в страната те да бъдат връщани?
Доктор Симидчиев:
Със сигурност, когато се премести фокусът върху едно нещо, се губи фокусът върху другите неща. Това е абсолютно нормално и естествено, и разбираемо. Дали трябва да се получава? Не, не би трябвало да се получава, но дали има възможност да не се получи, също не смятам, че не може да не се получи. Твърде много шум и внимание и медийна позиция се получи с коронавируса, в резултат на което... това, което се получи на практика е, че доста други хронични и не само хронични, и още други заболявания, станаха малко неглижирани. Голяма част от болниците трябва да направят планове за преструктурирането си вътре, което създаде допълнително затруднение. Затова... да, факт е, че се получи такова префокусиране. Факт е, че част от другите заболявания са в известен смисъл неглижирани. Надявам се много бързо това нещо да се преодолее, защото всяка една система, която бъде изведена от равновесие, тя има едни колебания, докато обратно си влезе в равновесието. Очаквам това да стане толкова по-бързо, колкото имаме надеждна информация до хората, които са изпълнители на медицинските услуги, тоест, ако ние имаме ясни препоръки и хората могат да знаят, че да разчитат, че тези препоръки ще бъдат... ще отговарят винаги на последното, което е така препоръчано по въпроса, и знаят източника на тези препоръки, ще се случи това успокояване като цяло.
А струва ли ви се, че има неглижиране на всички останали заболявания и хора, които имат най-различни други страдания, някои от тях спешни, и се налага всъщност и в София, и в страната те да бъдат връщани?
Доктор Симидчиев:
Със сигурност, когато се премести фокусът върху едно нещо, се губи фокусът върху другите неща. Това е абсолютно нормално и естествено, и разбираемо. Дали трябва да се получава? Не, не би трябвало да се получава, но дали има възможност да не се получи, също не смятам, че не може да не се получи. Твърде много шум и внимание и медийна позиция се получи с коронавируса, в резултат на което... това, което се получи на практика е, че доста други хронични и не само хронични, и още други заболявания, станаха малко неглижирани. Голяма част от болниците трябва да направят планове за преструктурирането си вътре, което създаде допълнително затруднение. Затова... да, факт е, че се получи такова префокусиране. Факт е, че част от другите заболявания са в известен смисъл неглижирани. Надявам се много бързо това нещо да се преодолее, защото всяка една система, която бъде изведена от равновесие, тя има едни колебания, докато обратно си влезе в равновесието. Очаквам това да стане толкова по-бързо, колкото имаме надеждна информация до хората, които са изпълнители на медицинските услуги, тоест, ако ние имаме ясни препоръки и хората могат да знаят, че да разчитат, че тези препоръки ще бъдат... ще отговарят винаги на последното, което е така препоръчано по въпроса, и знаят източника на тези препоръки, ще се случи това успокояване като цяло.
Миролюба Бенатова:
Първоначално беше въведено извънредното положение именно, за да се спечели време и да се създаде алгоритъм. Струва ми се, че това обаче не се е случило още, защото няма правила например с онкоболните какво да става. Как да бъдат планирани и тяхното лечение и евентуално какво се прави, ако те са спешни?
Доктор Симидчиев:
Нашата роля беше точно такава. Ние направихме тези първи препоръки. Със сигурност те не са идеалните, но са едно начало. Имаме раздел за онкологично болните, имаме раздел за радиотерапията. Колегите, които се интересуват, кликват вътре и виждат какъв е алгоритъмът към сегашния момент. Ако в течение на времето видим, че този алгоритъм не е оптималният – ние ще го променим. Това не значи, че сме сгрешили първия път.
Първоначално беше въведено извънредното положение именно, за да се спечели време и да се създаде алгоритъм. Струва ми се, че това обаче не се е случило още, защото няма правила например с онкоболните какво да става. Как да бъдат планирани и тяхното лечение и евентуално какво се прави, ако те са спешни?
Доктор Симидчиев:
Нашата роля беше точно такава. Ние направихме тези първи препоръки. Със сигурност те не са идеалните, но са едно начало. Имаме раздел за онкологично болните, имаме раздел за радиотерапията. Колегите, които се интересуват, кликват вътре и виждат какъв е алгоритъмът към сегашния момент. Ако в течение на времето видим, че този алгоритъм не е оптималният – ние ще го променим. Това не значи, че сме сгрешили първия път.
Миролюба Бенатова:
Онкоболните какво да правят?
Доктор Симидчиев:
Самите онкоболни трябва да се обадят в..., трябва да могат да стигнат до системата и стандартният път, по който нашата система функционира, е, минавайки през общопрактикуващия лекар, да стигнат до специалистите на втори етап. Няма друг начин. Ако ние спазваме пътеката, по която нормално функционира нашето здравеопазване, имаме най-голям шанс да не объркаме допълнително и без това сложната система. Представете си какво ще се случи, ако всички хора, независимо от тежестта на онкологичното си заболяване, започнат да контактуват с техните онколози. Тогава тези, които наистина трябва да бъдат приоритизирани, ще се загубят в шума на общото объркване. Така че нека спазваме правилата, които имаме в момента.
Онкоболните какво да правят?
Доктор Симидчиев:
Самите онкоболни трябва да се обадят в..., трябва да могат да стигнат до системата и стандартният път, по който нашата система функционира, е, минавайки през общопрактикуващия лекар, да стигнат до специалистите на втори етап. Няма друг начин. Ако ние спазваме пътеката, по която нормално функционира нашето здравеопазване, имаме най-голям шанс да не объркаме допълнително и без това сложната система. Представете си какво ще се случи, ако всички хора, независимо от тежестта на онкологичното си заболяване, започнат да контактуват с техните онколози. Тогава тези, които наистина трябва да бъдат приоритизирани, ще се загубят в шума на общото объркване. Така че нека спазваме правилата, които имаме в момента.
Миролюба Бенатова:
Има много въпроси за това кои хора с хронични заболявания са най-рискови. Може ли вие сега да кажете най-рисковите групи и при кои кое трябва да бъде специфично? Извън възрастните и извън хората със сърдечни заболявания.
Доктор Симидчиев:
И с диабет.
Миролюба Бенатова:
И с диабет.
Доктор Симидчиев:
И с белодробни заболявания. Горе-долу вие отговорихте. Значи тези, които са най-рискови, са хората, при които здравното им състояние прави цялостното съществуване на организма по-крехко. Най-често и в най-голяма степен това са сърдечносъдовите заболявания, диабетът и белодробните заболявания – хроничните, говорим за хроничните такива. И, когато човек е с над определена възраст това допълнително води до увеличаване на риска. Обикновено за по-напреднала възраст се счита над 70 г. Въпросът е, че в България като цяло има средна продължителност на живота около 74-75 години. Броят на хората, които са над 80 г. не са чак толкова много в България. При нас може да има малко по-млади пациенти, точно защото по-възрастните са по-малко, а пък по-младите са по-социално активни. Поради това не може да сравняваме много от цифрите, които имаме по света. Трябва да си събираме информацията и у нас това се случва. Събираме тази информация, тази информация критично се анализира и започва да се действа по нея.
Има много въпроси за това кои хора с хронични заболявания са най-рискови. Може ли вие сега да кажете най-рисковите групи и при кои кое трябва да бъде специфично? Извън възрастните и извън хората със сърдечни заболявания.
Доктор Симидчиев:
И с диабет.
Миролюба Бенатова:
И с диабет.
Доктор Симидчиев:
И с белодробни заболявания. Горе-долу вие отговорихте. Значи тези, които са най-рискови, са хората, при които здравното им състояние прави цялостното съществуване на организма по-крехко. Най-често и в най-голяма степен това са сърдечносъдовите заболявания, диабетът и белодробните заболявания – хроничните, говорим за хроничните такива. И, когато човек е с над определена възраст това допълнително води до увеличаване на риска. Обикновено за по-напреднала възраст се счита над 70 г. Въпросът е, че в България като цяло има средна продължителност на живота около 74-75 години. Броят на хората, които са над 80 г. не са чак толкова много в България. При нас може да има малко по-млади пациенти, точно защото по-възрастните са по-малко, а пък по-младите са по-социално активни. Поради това не може да сравняваме много от цифрите, които имаме по света. Трябва да си събираме информацията и у нас това се случва. Събираме тази информация, тази информация критично се анализира и започва да се действа по нея.
Миролюба Бенатова:
Точно поне по две причини не може да се прави сравнение между Италия и България. Едната е точно това, което вие казвате, за средната възраст на продължителност на живота. Числото. В България е доста по-ниско, отколкото в Италия. И другото – да не забравяме ваксината БЦЖ. Това са две основни разлики и може би не е много коректно, когато се казва, че ако не постъпим по определен начин, ще стане като в Италия. Италия като караконджул. Може ли да не стане като в Италия?
Доктор Симидчиев:
Да, напълно възможно е да не стане като в Италия, защото това, което в момента имаме, е едно напредване на инфекцията в доста по-бавни темпове. Ако се погледне и сравним различните държави, виждаме, че България е по-добре от Сърбия да речем. Ние сме съвсем съседни и времето, в което започна инфекцията у нас и в съседите, е почти еднакво. Но виждаме, че ние се различаваме доста по брой на честота на инфектираните случаи, които имаме.
Точно поне по две причини не може да се прави сравнение между Италия и България. Едната е точно това, което вие казвате, за средната възраст на продължителност на живота. Числото. В България е доста по-ниско, отколкото в Италия. И другото – да не забравяме ваксината БЦЖ. Това са две основни разлики и може би не е много коректно, когато се казва, че ако не постъпим по определен начин, ще стане като в Италия. Италия като караконджул. Може ли да не стане като в Италия?
Доктор Симидчиев:
Да, напълно възможно е да не стане като в Италия, защото това, което в момента имаме, е едно напредване на инфекцията в доста по-бавни темпове. Ако се погледне и сравним различните държави, виждаме, че България е по-добре от Сърбия да речем. Ние сме съвсем съседни и времето, в което започна инфекцията у нас и в съседите, е почти еднакво. Но виждаме, че ние се различаваме доста по брой на честота на инфектираните случаи, които имаме.
Миролюба Бенатова:
Но това - защо? Има мерки, които правителството е назначило? Защото имаме по-добър имунитет като общество? Защото ни е такава картината или защото има малко тествани хора?
Доктор Симидчиев:
Не, не... последното не е вярно, защото, ако имаше такава разлика, смътността в България щеше да е по-висока от тази в Сърбия. А тя не е. Смъртността е функция на броя на диагностицираните случаи. Така че последното със сигурност не е вярно, но от първите две мога да предположа, но не мога да бъда сигурен. Мога да предположа, че едва ли има голяма разлика в имунитета между сърбите и нас. Ние сме общо взето балканци с един и същи хранителен режим, с едни и същи културални нагласи, т.е. не бих казал, че има обоснована разлика да мислим, че Сърбия и България са различни като имунитет. Така че по-вероятното за мен е, или най-вероятното за мен са мерките, които са въведени в държавата, защото мерките променят поведението, а инфекцията зависи 100% от поведението на хората. Тоест тя не зависи от вируса. Вирусът е нещо, което си е там, но поведението на хората е това, което определя дали ще се получи пандемия, или ще се получи ограничен епидемичен взрив.
Миролюба Бенатова:
Тоест социалната изолация, спирането на живота и подобряването на хигиената, дай боже, са ни помогнали на този етап да задържим?
Доктор Симидчиев:
Абсолютно. Поне за мен, това е нещото, което е на първо място като обяснение.
Но това - защо? Има мерки, които правителството е назначило? Защото имаме по-добър имунитет като общество? Защото ни е такава картината или защото има малко тествани хора?
Доктор Симидчиев:
Не, не... последното не е вярно, защото, ако имаше такава разлика, смътността в България щеше да е по-висока от тази в Сърбия. А тя не е. Смъртността е функция на броя на диагностицираните случаи. Така че последното със сигурност не е вярно, но от първите две мога да предположа, но не мога да бъда сигурен. Мога да предположа, че едва ли има голяма разлика в имунитета между сърбите и нас. Ние сме общо взето балканци с един и същи хранителен режим, с едни и същи културални нагласи, т.е. не бих казал, че има обоснована разлика да мислим, че Сърбия и България са различни като имунитет. Така че по-вероятното за мен е, или най-вероятното за мен са мерките, които са въведени в държавата, защото мерките променят поведението, а инфекцията зависи 100% от поведението на хората. Тоест тя не зависи от вируса. Вирусът е нещо, което си е там, но поведението на хората е това, което определя дали ще се получи пандемия, или ще се получи ограничен епидемичен взрив.
Миролюба Бенатова:
Тоест социалната изолация, спирането на живота и подобряването на хигиената, дай боже, са ни помогнали на този етап да задържим?
Доктор Симидчиев:
Абсолютно. Поне за мен, това е нещото, което е на първо място като обяснение.
Миролюба Бенатова:
Въпросът е дали това нещо може да продължи до безкрай. Аз ви питах преди малко, но ми се стори, че не ми отговорихте.
Доктор Симидчиев:
Не може да продължи до безкрай със сигурност, защото не може просто да си съществуваме в нашите малки килийчици и това да съществува до безкрай. При всички положения трябва да има систематично стратегически приложени мерки, така защото да не се получи епидемичен взрив, но дозирано да може да се увеличи имунитетът на населението.
Въпросът е дали това нещо може да продължи до безкрай. Аз ви питах преди малко, но ми се стори, че не ми отговорихте.
Доктор Симидчиев:
Не може да продължи до безкрай със сигурност, защото не може просто да си съществуваме в нашите малки килийчици и това да съществува до безкрай. При всички положения трябва да има систематично стратегически приложени мерки, така защото да не се получи епидемичен взрив, но дозирано да може да се увеличи имунитетът на населението.
Миролюба Бенатова:
Как може да стане това? Имаше предложение от бизнесмени да минават България на две скорости и възрастните хора по една алея, а младите – по друга. Казвам го малко профанизирано. Как да стане? Квартал по квартал, улица по улица или от възраст на възраст? Кажете схема, примерна, по която би могло да стане евентуалното поетапно заразяване на населението.
Доктор Симидчиев:
Три месеца след началото на тази пандемия, такъв отговор общо взето няма. Има отговори на държави, които успешно се справят, и държави, които по-малко успешно се справят. Дори две държави, които са доста близки като икономика – Германия и Англия, се справят по различен начин заради факта, че мерките, които бяха приложени в едното и другото място, са различни. Например Англия в момента кара вътрешно индустрията си да прави апарати за механична вентилация, а Германия беше купила такива доста по-рано в епидемичния процес. Тоест има много неща, от които зависи това дозирано отпускане и те са свързани както с биологията на вируса, така и с поведението на хората, така и с поведението на хората, които определят поведението на другите хора, тоест правителството.
Как може да стане това? Имаше предложение от бизнесмени да минават България на две скорости и възрастните хора по една алея, а младите – по друга. Казвам го малко профанизирано. Как да стане? Квартал по квартал, улица по улица или от възраст на възраст? Кажете схема, примерна, по която би могло да стане евентуалното поетапно заразяване на населението.
Доктор Симидчиев:
Три месеца след началото на тази пандемия, такъв отговор общо взето няма. Има отговори на държави, които успешно се справят, и държави, които по-малко успешно се справят. Дори две държави, които са доста близки като икономика – Германия и Англия, се справят по различен начин заради факта, че мерките, които бяха приложени в едното и другото място, са различни. Например Англия в момента кара вътрешно индустрията си да прави апарати за механична вентилация, а Германия беше купила такива доста по-рано в епидемичния процес. Тоест има много неща, от които зависи това дозирано отпускане и те са свързани както с биологията на вируса, така и с поведението на хората, така и с поведението на хората, които определят поведението на другите хора, тоест правителството.
Миролюба Бенатова:
Това, което казвате, ме подсеща, че България има Национален план за готовност за грипна пандемия, който е написан през 2006 г. Сещам се за него, защото Вие казахте, че Германия била купила апарати. Имала е по-голяма подготвеност от Англия, казахте Вие като сравнение. Според този Национален план за готовност за грипна пандемия, с който вие вероятно също сте запознат, предвид факта, че пневмонията си е стандартно усложнение при грип, нали така? В този смисъл това ви е ресор. Смятате ли, че България е взела насериозно възможността да попадне в пандемия?
Доктор Симидчиев:
Трябва да ви кажа, че всички държави по света след 2003-та година, когато беше SARS епидемията, и след това имаше и свинския грип, и птичия грип, всички държави си направиха такива планове. Но здравната система винаги е работела на остатъчен принцип, на минимума, на който изпълнява мерките към момента. Ние нямаме буфера да имаме неща в здравната система, които да ни позволят при екстремни отклонения да реагираме адекватно. Точно защото здравеопазването се възприема като разход, а не като инвестиция.
Това, което казвате, ме подсеща, че България има Национален план за готовност за грипна пандемия, който е написан през 2006 г. Сещам се за него, защото Вие казахте, че Германия била купила апарати. Имала е по-голяма подготвеност от Англия, казахте Вие като сравнение. Според този Национален план за готовност за грипна пандемия, с който вие вероятно също сте запознат, предвид факта, че пневмонията си е стандартно усложнение при грип, нали така? В този смисъл това ви е ресор. Смятате ли, че България е взела насериозно възможността да попадне в пандемия?
Доктор Симидчиев:
Трябва да ви кажа, че всички държави по света след 2003-та година, когато беше SARS епидемията, и след това имаше и свинския грип, и птичия грип, всички държави си направиха такива планове. Но здравната система винаги е работела на остатъчен принцип, на минимума, на който изпълнява мерките към момента. Ние нямаме буфера да имаме неща в здравната система, които да ни позволят при екстремни отклонения да реагираме адекватно. Точно защото здравеопазването се възприема като разход, а не като инвестиция.
Миролюба Бенатова:
При положение, че има все пак план, който предвижда евентуално хипотетично да има пандемия... с висока смъртност и с необходимост от респираторни апарати, как си обяснявате, че именно в последните години в България няма достатъчно реаниматори? Изключвам апаратура. Няма професионалисти, които да я използват. Нали така?
Доктор Симидчиев:
Да. Медицината до голяма степен е и функция на икономиката. Здравеопазването цели да захранва икономиката със здрави хора, но икономиката определя колко и какви ресурси отиват за здравеопазването. При нас това, което имаме като управление на ресурса вътре в здравеопазването, прави така, щото да имаме екстремни разлики във възнаграждението на определени професии вътре в здравеопазването спрямо други професии. И е естествено поведение на хората, когато имате едни нископлатени дейности и едни високоплатени дейности, хората да се стремят към високоплатените дейности.
При положение, че има все пак план, който предвижда евентуално хипотетично да има пандемия... с висока смъртност и с необходимост от респираторни апарати, как си обяснявате, че именно в последните години в България няма достатъчно реаниматори? Изключвам апаратура. Няма професионалисти, които да я използват. Нали така?
Доктор Симидчиев:
Да. Медицината до голяма степен е и функция на икономиката. Здравеопазването цели да захранва икономиката със здрави хора, но икономиката определя колко и какви ресурси отиват за здравеопазването. При нас това, което имаме като управление на ресурса вътре в здравеопазването, прави така, щото да имаме екстремни разлики във възнаграждението на определени професии вътре в здравеопазването спрямо други професии. И е естествено поведение на хората, когато имате едни нископлатени дейности и едни високоплатени дейности, хората да се стремят към високоплатените дейности.
Миролюба Бенатова:
Тоест реаниматорите, които спасяват хора с много тежки усложнения, са по-лошо платени от други професионалисти в медицината?
Доктор Симидчиев:
Да, от няколко други области, които са обществена тайна. Има такива, има разлики, които надхвърлят многократно с десетки пъти разликата в заплащането между отделни специалности. А и реаниматорите в стандартни случаи са анестезиолози, тоест те изпадат в нуждата от реанимация само при определени условия. Освен това болните, когато са необходими да бъдат реанимирани, са много скъпи като болни. Налага се интензивно лечение, с много апаратура, с много медикаменти, тоест те са скъпи болни. Никой не иска в условията на търговски дружества, никой не иска да има много такива болни. Защото те са много ресурсоемки.
Тоест реаниматорите, които спасяват хора с много тежки усложнения, са по-лошо платени от други професионалисти в медицината?
Доктор Симидчиев:
Да, от няколко други области, които са обществена тайна. Има такива, има разлики, които надхвърлят многократно с десетки пъти разликата в заплащането между отделни специалности. А и реаниматорите в стандартни случаи са анестезиолози, тоест те изпадат в нуждата от реанимация само при определени условия. Освен това болните, когато са необходими да бъдат реанимирани, са много скъпи като болни. Налага се интензивно лечение, с много апаратура, с много медикаменти, тоест те са скъпи болни. Никой не иска в условията на търговски дружества, никой не иска да има много такива болни. Защото те са много ресурсоемки.
Препоръчани теми