Слънце грее, дъжд вали,февруарчето вилнее и твори бели!

Играе да,но все повече предпочита детска компания.Днес до 2 часа няма прибиране,докато не си тръгнат всички от площадката не иска да тръгва,сакън да не се прекара да изтърве някоя игра.Покрай големите взе да играе на готвене,редовно получавам чаша "кафе".Разбирайте пълна с пясък или някоя играчка 🤣.А на пясъчника и цял ден може да откара,само да има шишета и капачки,играчките за пясък не са много актуални,само един багер 🤣

Допълвам се.До 6 г. някъде не можех да казвам ш виках с някво извъртяно такова.И майка ми се притесняваше,ама тогавя логопеди имаше само в големите градове,разбирайте Плевен.Съответно не са ме водили и някъде втори клас вече си говорех нормално.

Не, и сега съжалявам, че не предприех никакви действия. Тя наистина има проблем с концепцията, има неустойчиво внимание.
В тази връзка бяхме на море и ми направи впечатление как малката си играе сама, подреждаше кофичките и лопатките по големина. Съвсем различна е от кака си. От темата на разговора ни днес се заслушах какво говори. Прави изречения от 5-6 думи. Използва и много изрази на английски и баба й не я разбира.

Аз от това което разбрах, че не толкова произнасянето на отделните звуци е важно към момента. Имам таблица с Анг.азбука и срещу всяка буква има годината в която детето трябва да може да я произнася. Някои са между 2-4г. Разбирам, че е важно детето да има набор от думи, да не говори на бебешки и да разбира какво му се казва. Като цяло развитието се взема под внимание. Гледа се кога е захранено, имало ли е проблем с дъвкането. Доста неща се вземат под внимание. На тази възраст децата вече трябва да имат въображение, да играят и говорят на играчки и да развиват монолог. Вече трябва да са започнали да задават въпроса ‘защо’. Няма лошо да се направи консултация. Аз лично сега се замислих и изведнъж се сетих, че баща ми заеква. Знам, че се предава по наследство и като цяло се притесних, последното което искам е дребният да заеква. Брат ми и до ден днешен не казва правилно Л. За това ще го заведа на преглед по от рано.

Оле, момичета, изписали сте света! Аз снощи не можах да спя заради едно нашествие от комари и най-накрая успях да изчета темата. Та докато съм чела, нещо съм натиснала и се появил последният пост цитат, който вече днес видях в края на темата. Извинете ме, нещо не успявам да го изтрия.
Първо честито бременеене на смелите момичета в групата, дано ви уе леко до края и да се радвате на здрави бебета. Аз не знам дали ще имам нерви да отгледам още едно бебешкият пубертет ни тресе вече осми месец и не дава покой. Драми, драми и пак драми. Трите месеца изолация през пролетта го направиха малко по-срамежлив и саможив и не играе с другите деца така, както преди. Радва се само на едно детенце, което не е забравил и цяло лято основно с нея се забавлява. Иначе много обича да играе с по-големи (ученици), интересни са му и ги преследва. Той говори доста и нямам притеснения засега (малко фъфли и искам да го водя на логопед, но темперамента му не ми позволява). Тази година реших да не го давам на ясла и да си го гледам вкъщи, което ще се отрази на моята работа и финанси, нашите ще помягат в отглеждането, но няма да мога да работя на пълен работен ден.
Памперсът още миналото лято мяхнахме през деня, но вечер все още спи с него, въпреки че 99% от случаите е сух, но тъкмо да реша да го махна вече и него и хоп! Беличка. И то обикновено още преди полунощ. Той спи при нас и докато су.преоблечем, сменим чаршафи и т.н.вече е разсънен и пак сто часа докато заспи.
Сега лятото нещо спря да яде, кара я основно на плодове, малко зеленчуци, кисело мляко и хляб. Но се надявам да е период и пак да почне да се храни стабилно.
Има ли сред вас майки, които ще си гледат децата по-дълго време вкъщи. Чувтвате ли се мааалко нещо виновни, че няма да е с другите деца на ясла/градина... мен взе да ме гложди.
Ох, дълго стана, извинявайте.

Яслата/градината не е нещо, което родителите обикновено да харесват - обичайно са свързани с боледувания, кисели лелки, сблъсък с българската "система", родители, които си водят децата болни и т.н. екстри, та ако от това зависеше щеше да си тои вкъщи до първи клас.

Но реалността е, че му се отразява добре да е сред деца и затова ще ходи пак от септември пък да видим как ще я караме.

Не мисля, че има нещо за изпитване на вина и при двата типа решения - дали родителите ще преценят да си гледат детето вкъщи максимално дълго или обратното.

Понеделник е последният ден на сина ми в яслата. От вторник е на градина. Най-малкият ще е там, но го приеха, което е супер! Говорих с лелите от яслата и според тях и мен, на него му е скучно с децата там. Повечето нито говорят, нито се заиграват и... На него му е тъпо определено. Отива в смесена дг с деца от  2.5 ( той) до 6 години. Искрено се надявам с тях да му е интересно и добре. Познава повечето от площадката ( от два месеца го водя на площадката до градината) и си играе с тях. Надявам се да не се притесни от новата среда, затова и ходим на тази площадка.
Цялото начинае има и странни неща например, че един ден месечно сутрин ще трябва да ходя да чета приказки на децата, а ММ ( бащите) един ден месечно ще се ангажират с помощ за поддръжка на дг. Храната е в по-големи порции, в сравнение с яслата, а на пролет ще се учат сами да градинарстват:)
Имат си оранжерия и градинка, правят си пързалка зимата, а лятото се пръскат с водни пистолети... На мен ми звучи добре, но ще видим.
Единственият стабилен минус е факта, че има две циг@нчета в групата, и още едно дете, което според мен също е, но по-културно и социализирано
Притеснявам се най-вече от глупостите които ще научи и как за норматив ще ги включи в речника си.... Но няма как.
Ох, споделих си, че ММ вече му писна да ме слуша

През септември я пускам на ясла. Ще видя как ще боледува и в движение ще реша какво ще правя. За съжаление ще трябва да се върна на работа. Но реално нито искам да ходя на работа, нито да я гледам вкъщи. Имам нужда да остана малко време на саме с мислите ми и да направя нещо за себе си (освен, че трябва да почистя и пренаредя цялата къща). Три години с две деца вкъщи ме изчерпаха и физически и емоционално.

Аз сигурно и преди съм казвала, но не съм спирала да работя, та до първата година и малко, бях на модерния “хоум офис” и се грижех сама за малкия. След това го поверих на детегледачка за делничните дни и се върнах в офиса и така е и до днес. Не искам да го давам на ясла, ще тръгне на градина направо и то догодина. Жената, която се грижи за него е изключено внимателна, учат заедно нови неща, по цял ден са навън и се срещат и с други деца, не мисля, че нещо в развитието му липсва.
Чувството ми за вина обаче ме изяжда всеки ден. От една страна знам, че е в добри ръце и че в крайна сметка работя, за да му осигуря по-добро поне финансово бъдеще (имам малък бизнес, който не търпи прекъсване в дейността). От друга непрекъснато си мисля, че съм едва ли не лоша майка, че не стоя да си го гледам у дома, а съм го оставила с “чужди” хора, колкото и да са прекрасни те.

Ние ще се гледаме до догодина по това време,директно на градина ще тръгне.Никаква вина не изпитвам,цял живот ще си има приятели и ще е социален и няма и да иска да играе с мен 😁.Иначе редовно сме на различни площадки и паркове и общува с различни деца,така че социалните му контакти са повече от моите дори.Бяхме решили да тръгва на частна занималня по няколко часа от другия месец,но още нещо се колебаем.Единственият минус е малкото ми свободно време за мен си,но някак май и вече забравям какво е,постоянно като сме заедно,даже ми е странно като излезнат по мъжки с баща си.Бяхме пробвали и ние с бавачка и уж да се върна на работа,но той не успя да свикне с нея,а тук опциите не са много та и това отпадна.

Ох, момичета, благодаря ви за споделянето! И аз работя сама за себе си, мога да контролирам работата, която поемам и съща не съм спирала да работя, освен първия месец след раждането, когато и влизахме два пъти в болница, но определено майчината вина е неотменна за мен. Когато не работя - започвам да се изнервям, да се притеснявам за "бизнеса" си, за себе си; после пък като се посъбере малко повече работа, ми е гузно, че не съм повече вкъщи, че зарязвам и домакинството, то пък направо съвсем пострада откакто съм станала майка. Няма угодия за мен. Това лято избрах да работя само два дни в седмицата, но плътно от сутрин до вечер и първият ден ми беше мега криво, че не се прибрах дори за обяд (на две крачки съм от вкъщи), но сегааа елате да ме видите - дори и да ми отпадне уговорка, оставам си в офиса, обядвам с колежката, почивам си. После пак ми е гузно, но ми е и хубаво. Голям цирк са тези емоции.

Момичета, днес забелязах бели петна по единия преден зъб. Според вас на какво се дължат? Трябва ли консултация със стоматолог?

Такива петна имаше големия ми син на около 2 - 3 години беше,водихме го на стоматолог и той ни каза,че е възможно да се превърнат в кариеси или просто да си останат така.
Ее сега е почти на седем години и има един кариес,за който още не сме отишли на преглед,защото е голям и се лигави и страхува и незнам какво ще го правим.
Все пак са млечни зъбки .
Според мен отидете на преглед,за да прецени професионалист дали има място за притеснение и с какво да можете да миете зъбките,за да ги запазите максимално дълго без кариеси.

Моят си го гледам в къщи, ще тръгне на предучилищна на 4г. За съжаление тук социалният живот тотално липсва. Хиляди площадки, но деца нямаааа и обикновено играе сам. Изобщо не е като в БГ, пълна скука

gordi, снимка мечта, цяла площадка само за едно дете

Шегата настрана, къде са децата, масово ли ходят на градина през деня?