Консултации с психолог - Милена Манова

Здравейте!
Имам дъщеря на 6 г. Притесненията ми за нея са следните откакто започна епидемията.
Аз продължавам да ходя на работа (график 2 работни на 2 почивни дни), а тя си стои вкъщи с моите родители, с които и живеем (с бащата сме разделени от години). В почивните ми дни се опитвам да я мотивирам да дойде с мен до магазина (спазвайки предпазните мерки), за да се раздвижи малко и да поеме въздух и слънце, но тя не иска. Вкъщи никой не  е паникьосан на тема коронавирус. На нея сме обяснили спокойно на достъпен език каква е ситуацията и защо се налага да стоим въкщи. Притеснявам се да не развие някакъв страх от излизане. На този етап не е споделяла да я притеснява коронавируса и винаги оправдава отказите си за излизане с това, че в момента гледа интересно филмче или чете любима книжка. В част от случаите оправдава отказа си със спазване на правилата за изолация, наложени от щаба. Имам ли основания да се притеснявам, че детето ми може да развие страх от излизане? Може би е важно да уточня, че точно преди епидемията тя премина през период от около 2 месеца, в които почти постоянно беше болна от някакъв вирус . С единия вирус се наложи и да я приемат по спешност в болница много изненадващо, защото вечерта беше здрава, а сутринта рязко разви тежки симптоми, довели до прием в лечебно заведение и неприятни манипулации. Не знам дали е възможно да свързва по някакъв начин тези преживявания с коронавируса.


Здравейте!

Благодаря за въпросите.
Отговорите ми ще са само хипотеза. За да отговоря, е важно да зная каква е връзката ви с дъщеря ви? Дали е близка, по-симбиотична, т.е, с взаимна привързаност, по- тревожна или дистанцирана?
По-скоро оставам с усещането, че е доста зависима. На това ме навежда информацията, че живеете с родителите си, а бащата отсъства. Къде спи детето? Как възприема информацията за света и другите? Кой общува с нея най-често? Ако това са родителите ви - вероятно тя е развила специфична лоялност към тях и отговорността им да не излизат навън. Предишните болести със затварянето вкъщи не способстват излизането. Тя по-скоро усеща вторичната полза от домашната уседналост - някой се грижи за нея, не се налага да ходи на детска градина, да се подчинява. Усетът за топлина, внимание и уют са перманентни. Струва ми се, че е добре да се договорите с нея. Да я ангажирате като помощник във вашето излизане. "Имам нужда от помощ, от теб" - са думите, които да отправите към нея. Или направете списък на всекидневните задачи, сред които да има общо излизане, за да се погрижите за нещо /котка, дърво, градинка/ - понеже те  също имат нужда от нея. Нека тя да предложи план.
Не е желателно да има насилие. Колкото повече свикваме с едно положение като статукво, в случая седенето у дома, толкова по-естествено ни изглежда, а срещите с другите и света навън - изглеждат нежелани.
Засега не мога да кажа дали тя ще развие страх от излизане. У децата той най-често е видим чрез болестите. Ако прибягването до боледуване е често, е възможно това да е подобно нежелание или страх. Спомнете си как е било преди. Не генерализираме ситуацията. Но е добре излизането да е свързано с позитивни преживявания.
Поздрави!


И още един въпрос относно дъщеря ми. От около една седмица забелязвам, че в някои моменти изведнъж без видима връзка с нещо случващо се в момента тя си спомня за някоя стара неприятна случка, например от детската градина, и се разстройва, плаче. Възможно ли е това да е отражение на изолацията и как бих могла да й помогна да го преодолее? Винаги се стремя да я изслушам, да я подкрепя, да й покажа, че разбирам емоцията й и да й предложа решение.

Предварително благодаря за отделеното време!

Здравейте!
Дъщеря ми е на 3г. и 2м. И от скоро забелязвам,че има трудности при говоренето понякога.Поема дълбоко дъх като започва да говори и започва да повтаря по няколко пъти последната сричка на думата, това е лекия вариант.Тежкия е когато запецне на цяло и повторя всяка сричка по няколко пъти.Моля ви, дайте ми съвет как да се справя и от какво се получи това нейно състояние.

Здравейте, Д-р Манова!

Майка съм на момиченце на 5 год, което е забавено проговаряне, живеем в англоговоряща страна, но и двамата със съпруга ми сме българи. Дъщеричката ни е раждана също в чужбина. От 2 год  и възраст , започнаха притесненията около това защо не проговоря и взехме необходимите мерки, които бяха съответно препоръчани. Детето е напълно здраво, енергична , обича много да ходи но градина и изключително мило и щастливо детенце. Посещаваме логопед веднъж седмично, но никой до момента не ни е препоръчвал да посетим психолог или невролог. Пиши ви във връзка с нещо, което не ми дава мира напоследък. За момента ясна диагноза освен “ трудно проговаряне, поради двуезичие” няма. Определено напредък в проговарянето има и то голям, по- скоро не може да обяснява и да ги подреди в дълъг текст или разговор. Аз говоря на бг, мъжът ми с нея на английски. Тя предпочита и разбира понече английски, но мисля , че и по- ежедневният български и е понятен. Нещото което ме тревожи е, че напоследък пускай водата в тоалетната, което създава съответен шум, тя си запушва ушите и казва, че и много шумно. И другото, което е през последните два дни, непрекъснато ме моли да я придружа до тоалетна или до някоя от другите стаи, защото се страхува. Никога преди това, не го е правила. Попитах я , от какво се страхува, в началото казваше че е от тъмнината. В последните дни много често и чета за “ Трите прасенца и
вълкът” , за да може да го разказва по препоръка на логопеда и тя ми обясни, че си страхува от вълка. Не смея да правя предположения, незнам дори точно към какъв специалист да се обърна, но се надявам да имате възможност да отговорите и да ме насочите със съвет или препоръка .
Сърдечно ви благодаря !

Здравейте!
Дъщеря ми си гризе ноктите от повече от 3 месеца.На 3 годинки е. Опитах със забележки, с търпеливи обяснения, с горчив лак, не сработи. Прави го като гледа телевизия най-вече, но ноктите са до дъно, не съм ги рязала от много време. Този проблем ме притеснява доста,да не е свързан с нещо психологическо, с притеснение. Не го прави постоянно, но е доста често. Дали е от скука, или има проблем се чудя. Това изобщо ще го израсте ли? С добро не става, с лошо също засега. Дори понякога усещам, че го прави нарочно, защото й се карам, гледа ме, смее се и пак започва. И аз като малка съм си гризяла ноктите, но към 12 си година спрях. Съпруга ми и до ден днешен го прави отвреме-навреме. Притеснявам се доста, да не се страхува от нещо, да не би да има емоционален проблем. Ще се радвам да ме посъветвате какво да предприема. Благодаря.

Здравейте, Д-р Манова,
не знам дали историята и проблемът ми е подходящ за тук, но бих се радвала, ако получа отговор.

Осем години живеех в София като от година и половина имах годеник, предстоеше ни сватба, но имахме страшно много проблеми, а и карантината влоши отношенията ни. Той ме изостави и се прибрах да живея в родното си място. Изживявам го тежко и може би преживявям шок от случващото се, защото започнах да треперя в дадени моменти, да повръщам и да не спя. Отделно родителите ми злоупотребяват с алкохола и в по-голямата част от времето не усещам разбиране, а допълнителен стрес, когато се опитам да споделя и заплача.

Възможно ли е това с повръщането да са паник атаки и какво бихте ме посъветвали?

Благодаря