Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 апр. 2020, 12:30 ч.

Консултации с психолог - Милена Манова

  • 4 615
  • 31
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 3 601
Здравейте!
Имам дъщеря на 6 г. Притесненията ми за нея са следните откакто започна епидемията.
Аз продължавам да ходя на работа (график 2 работни на 2 почивни дни), а тя си стои вкъщи с моите родители, с които и живеем (с бащата сме разделени от години). В почивните ми дни се опитвам да я мотивирам да дойде с мен до магазина (спазвайки предпазните мерки), за да се раздвижи малко и да поеме въздух и слънце, но тя не иска. Вкъщи никой не  е паникьосан на тема коронавирус. На нея сме обяснили спокойно на достъпен език каква е ситуацията и защо се налага да стоим въкщи. Притеснявам се да не развие някакъв страх от излизане. На този етап не е споделяла да я притеснява коронавируса и винаги оправдава отказите си за излизане с това, че в момента гледа интересно филмче или чете любима книжка. В част от случаите оправдава отказа си със спазване на правилата за изолация, наложени от щаба. Имам ли основания да се притеснявам, че детето ми може да развие страх от излизане? Може би е важно да уточня, че точно преди епидемията тя премина през период от около 2 месеца, в които почти постоянно беше болна от някакъв вирус . С единия вирус се наложи и да я приемат по спешност в болница много изненадващо, защото вечерта беше здрава, а сутринта рязко разви тежки симптоми, довели до прием в лечебно заведение и неприятни манипулации. Не знам дали е възможно да свързва по някакъв начин тези преживявания с коронавируса.

И още един въпрос относно дъщеря ми. От около една седмица забелязвам, че в някои моменти изведнъж без видима връзка с нещо случващо се в момента тя си спомня за някоя стара неприятна случка, например от детската градина, и се разстройва, плаче. Възможно ли е това да е отражение на изолацията и как бих могла да й помогна да го преодолее? Винаги се стремя да я изслушам, да я подкрепя, да й покажа, че разбирам емоцията й и да й предложа решение.

Предварително благодаря за отделеното време!

# 16
  • Мнения: 4 979
Може ли да Ви помоля да цитирате на кого отговаряте? Мен защо ме проскочихте? Simple Smile

# 17
  • Мнения: 160
Здравейте, Д-р Манова!

Майка съм на момиченце на 5 год, което е забавено проговаряне, живеем в англоговоряща страна, но и двамата със съпруга ми сме българи. Дъщеричката ни е раждана също в чужбина. От 2 год  и възраст , започнаха притесненията около това защо не проговоря и взехме необходимите мерки, които бяха съответно препоръчани. Детето е напълно здраво, енергична , обича много да ходи но градина и изключително мило и щастливо детенце. Посещаваме логопед веднъж седмично, но никой до момента не ни е препоръчвал да посетим психолог или невролог. Пиши ви във връзка с нещо, което не ми дава мира напоследък. За момента ясна диагноза освен “ трудно проговаряне, поради двуезичие” няма. Определено напредък в проговарянето има и то голям, по- скоро не може да обяснява и да ги подреди в дълъг текст или разговор. Аз говоря на бг, мъжът ми с нея на английски. Тя предпочита и разбира понече английски, но мисля , че и по- ежедневният български и е понятен. Нещото което ме тревожи е, че напоследък пускай водата в тоалетната, което създава съответен шум, тя си запушва ушите и казва, че и много шумно. И другото, което е през последните два дни, непрекъснато ме моли да я придружа до тоалетна или до някоя от другите стаи, защото се страхува. Никога преди това, не го е правила. Попитах я , от какво се страхува, в началото казваше че е от тъмнината. В последните дни много често и чета за “ Трите прасенца и вълкът” , за да може да го разказва по препоръка на логопеда и тя ми обясни, че си страхува от вълка. Не смея да правя предположения, незнам дори точно към какъв специалист да се обърна, но се надявам да имате възможност да отговорите и да ме насочите със съвет или препоръка .
Сърдечно ви благодаря !

# 18
  • Мнения: 762
Здравейте, д-р Манова.

   Бих искала да се обърна за съвет към вас, като специалист. Имам дъщеря на 3 години и 9 месеца. Имам едно голямо притеснение, защото все още се напикава по време и след сън. Често го прави след като се е събудила. Може би от градината където не им дават да стават и остана като страх и аз не знам. В градината също се напикаваше, дори и да не е заспала. Обяснявам, с добро, пробвах и с наказания, строгост, но нищо не помага. Казва, че не се пиша в гащите, обещава, че повече няма и пак. Понякога когато има силен стимул, че ще получи нещо не го прави, но ако няма си продължава. Вече не знам какво да предприема. Вдигам я веднага като усетя, че е будна, но има моменти, в които не я усещам и става белята.

Другото ми притеснение е вечния й страх - от каране на колело, люлеене на люлката (като бебе обожаваше), от водата да плува, от това да се качи на пързалката, или катерушката нависоко.

Принцип в семейството ни се появи бебе преди 2 месеца, но нищо от това не е свързано с него. Бебето го приема доста добре, гали го, помага в грижите и е много мила спрямо него.
 Благодаря 💐

# 19
  • Мнения: 13
Здравейте!
Имам дъщеря на 6 г. Притесненията ми за нея са следните откакто започна епидемията.
Аз продължавам да ходя на работа (график 2 работни на 2 почивни дни), а тя си стои вкъщи с моите родители, с които и живеем (с бащата сме разделени от години). В почивните ми дни се опитвам да я мотивирам да дойде с мен до магазина (спазвайки предпазните мерки), за да се раздвижи малко и да поеме въздух и слънце, но тя не иска. Вкъщи никой не  е паникьосан на тема коронавирус. На нея сме обяснили спокойно на достъпен език каква е ситуацията и защо се налага да стоим въкщи. Притеснявам се да не развие някакъв страх от излизане. На този етап не е споделяла да я притеснява коронавируса и винаги оправдава отказите си за излизане с това, че в момента гледа интересно филмче или чете любима книжка. В част от случаите оправдава отказа си със спазване на правилата за изолация, наложени от щаба. Имам ли основания да се притеснявам, че детето ми може да развие страх от излизане? Може би е важно да уточня, че точно преди епидемията тя премина през период от около 2 месеца, в които почти постоянно беше болна от някакъв вирус . С единия вирус се наложи и да я приемат по спешност в болница много изненадващо, защото вечерта беше здрава, а сутринта рязко разви тежки симптоми, довели до прием в лечебно заведение и неприятни манипулации. Не знам дали е възможно да свързва по някакъв начин тези преживявания с коронавируса.


Здравейте!

Благодаря за въпросите.
Отговорите ми ще са само хипотеза. За да отговоря, е важно да зная каква е връзката ви с дъщеря ви? Дали е близка, по-симбиотична, т.е, с взаимна привързаност, по- тревожна или дистанцирана?
По-скоро оставам с усещането, че е доста зависима. На това ме навежда информацията, че живеете с родителите си, а бащата отсъства. Къде спи детето? Как възприема информацията за света и другите? Кой общува с нея най-често? Ако това са родителите ви - вероятно тя е развила специфична лоялност към тях и отговорността им да не излизат навън. Предишните болести със затварянето вкъщи не способстват излизането. Тя по-скоро усеща вторичната полза от домашната уседналост - някой се грижи за нея, не се налага да ходи на детска градина, да се подчинява. Усетът за топлина, внимание и уют са перманентни. Струва ми се, че е добре да се договорите с нея. Да я ангажирате като помощник във вашето излизане. "Имам нужда от помощ, от теб" - са думите, които да отправите към нея. Или направете списък на всекидневните задачи, сред които да има общо излизане, за да се погрижите за нещо /котка, дърво, градинка/ - понеже те  също имат нужда от нея. Нека тя да предложи план.
Не е желателно да има насилие. Колкото повече свикваме с едно положение като статукво, в случая седенето у дома, толкова по-естествено ни изглежда, а срещите с другите и света навън - изглеждат нежелани.
Засега не мога да кажа дали тя ще развие страх от излизане. У децата той най-често е видим чрез болестите. Ако прибягването до боледуване е често, е възможно това да е подобно нежелание или страх. Спомнете си как е било преди. Не генерализираме ситуацията. Но е добре излизането да е свързано с позитивни преживявания.
Поздрави!


И още един въпрос относно дъщеря ми. От около една седмица забелязвам, че в някои моменти изведнъж без видима връзка с нещо случващо се в момента тя си спомня за някоя стара неприятна случка, например от детската градина, и се разстройва, плаче. Възможно ли е това да е отражение на изолацията и как бих могла да й помогна да го преодолее? Винаги се стремя да я изслушам, да я подкрепя, да й покажа, че разбирам емоцията й и да й предложа решение.

Предварително благодаря за отделеното време!

# 20
  • Мнения: 13
Може ли да Ви помоля да цитирате на кого отговаряте? Мен защо ме проскочихте? Simple Smile

Много се извинявам. Не съм разбрала, че имате въпрос и неволно съм ви прескочила.
Ако решите - задайте го.

Поздрави!

# 21
  • София
  • Мнения: 3 601
Скрит текст:
Здравейте!
Имам дъщеря на 6 г. Притесненията ми за нея са следните откакто започна епидемията.
Аз продължавам да ходя на работа (график 2 работни на 2 почивни дни), а тя си стои вкъщи с моите родители, с които и живеем (с бащата сме разделени от години). В почивните ми дни се опитвам да я мотивирам да дойде с мен до магазина (спазвайки предпазните мерки), за да се раздвижи малко и да поеме въздух и слънце, но тя не иска. Вкъщи никой не  е паникьосан на тема коронавирус. На нея сме обяснили спокойно на достъпен език каква е ситуацията и защо се налага да стоим въкщи. Притеснявам се да не развие някакъв страх от излизане. На този етап не е споделяла да я притеснява коронавируса и винаги оправдава отказите си за излизане с това, че в момента гледа интересно филмче или чете любима книжка. В част от случаите оправдава отказа си със спазване на правилата за изолация, наложени от щаба. Имам ли основания да се притеснявам, че детето ми може да развие страх от излизане? Може би е важно да уточня, че точно преди епидемията тя премина през период от около 2 месеца, в които почти постоянно беше болна от някакъв вирус . С единия вирус се наложи и да я приемат по спешност в болница много изненадващо, защото вечерта беше здрава, а сутринта рязко разви тежки симптоми, довели до прием в лечебно заведение и неприятни манипулации. Не знам дали е възможно да свързва по някакъв начин тези преживявания с коронавируса.


Здравейте!

Благодаря за въпросите.
Отговорите ми ще са само хипотеза. За да отговоря, е важно да зная каква е връзката ви с дъщеря ви? Дали е близка, по-симбиотична, т.е, с взаимна привързаност, по- тревожна или дистанцирана?
По-скоро оставам с усещането, че е доста зависима. На това ме навежда информацията, че живеете с родителите си, а бащата отсъства. Къде спи детето? Как възприема информацията за света и другите? Кой общува с нея най-често? Ако това са родителите ви - вероятно тя е развила специфична лоялност към тях и отговорността им да не излизат навън. Предишните болести със затварянето вкъщи не способстват излизането. Тя по-скоро усеща вторичната полза от домашната уседналост - някой се грижи за нея, не се налага да ходи на детска градина, да се подчинява. Усетът за топлина, внимание и уют са перманентни. Струва ми се, че е добре да се договорите с нея. Да я ангажирате като помощник във вашето излизане. "Имам нужда от помощ, от теб" - са думите, които да отправите към нея. Или направете списък на всекидневните задачи, сред които да има общо излизане, за да се погрижите за нещо /котка, дърво, градинка/ - понеже те  също имат нужда от нея. Нека тя да предложи план.
Не е желателно да има насилие. Колкото повече свикваме с едно положение като статукво, в случая седенето у дома, толкова по-естествено ни изглежда, а срещите с другите и света навън - изглеждат нежелани.
Засега не мога да кажа дали тя ще развие страх от излизане. У децата той най-често е видим чрез болестите. Ако прибягването до боледуване е често, е възможно това да е подобно нежелание или страх. Спомнете си как е било преди. Не генерализираме ситуацията. Но е добре излизането да е свързано с позитивни преживявания.
Поздрави!


И още един въпрос относно дъщеря ми. От около една седмица забелязвам, че в някои моменти изведнъж без видима връзка с нещо случващо се в момента тя си спомня за някоя стара неприятна случка, например от детската градина, и се разстройва, плаче. Възможно ли е това да е отражение на изолацията и как бих могла да й помогна да го преодолее? Винаги се стремя да я изслушам, да я подкрепя, да й покажа, че разбирам емоцията й и да й предложа решение.

Предварително благодаря за отделеното време!

Здравейте!
Благодаря за изчерпателния отговор. Не съм сигурна дали въпросите Ви към мен са реторични, затова ще отговоря, макар че Вашето предложение да я ангажирам като помощник в излизанията ми допада и вярвам, че ще соптигна повече успех като се придържам към него. Засега преди да видя отговора Ви постигнах малък успех като се разбрахме с нея да дойде заедно с мен до една по-далечна аптека и да кара тротинетката си до там и обратно.
Не мисля, че детето отказва да излиза от солидарност с баба и дядо, защото баща ми е от тези хора, които не издържат на едно място и в дните, в които аз съм на работа той ходи до магазина, въпреки извънредното положение. Това беше режима ни и преди изолацията. А майка ми поради здравословни проблеми от няколко години си стои предимно вкъщи. Излиза най-много 1-2 пъти месечно.

Връзката между мен и дъщеря ми е силно емоционална, но също толкова емоционална е и нейната връзка с баба й (дядото е доста второстепенен фактор в емоционален план, но е незаменим помощник в прибирането от детска градина когато мен ме няма). Поради работния ми график много от времето детето изкарва с баба си  и дядо си, но в останалото време когато аз съм почивка й отделям много внимание. Общува най-много с мен и баба си, но е склонна да споделя повече с мен притесненията си докато с баба си коментира по-скоро битово-ежедневни ситуации без да навлиза в емоционалната тематика.

От няколко месеца  дъщеря ми спи сама в нейната стая. Преди това спяхме двете заедно там. Изчаках тя да изяви желание да започне да спи сама . Преди около една година за пръв път направихме опит да остане сама в стаята си, но тя не се чувстваше комфортно и отложихме по нейно желание. Сега отново по нейно желание започна пак да спи сама и този път няма проблеми.
 Информация за света приема много добре. Чисто фактологично познанията й надвишават обичайните за нейната възраст, защото тя се интересува от много неща и постоянно купуваме енцклопедии на различна тематика . Може да чете и пише от 4-годишна като инициативата дойде от нейна страна, а ние просто откликвахме на желанието й да познава буквите .
Чисто емоционално обаче е много лабилна. Лесно се разстройва. В групата си в градината вече се сблъска с първите предателства от страна на приятелчета там и го изживя доста тежко, но всичко това премина още миналата година. Въпреки това си остава доверчива и е готова да бъде приятелка с всеки; помага на всеки, пренебрегвайки собствените си интереси, от което понякога страда.
Лъчезарно дете е. Обича да се шегува със семейството и приятелите си, но към възрастни извън семейството е по-скоро плаха и не толкова усмихната.
В същото време е доста своенравна и енергична, с което оставя впечатление за палаво дете.

Още вднъж благодаря за изчерпателния и полезен отговор!

Поздрави!

Последна редакция: нд, 26 апр 2020, 19:57 от Pandachina

# 22
  • Мнения: 4
Здравейте!
Дъщеря ми е на 3г. и 2м. И от скоро забелязвам,че има трудности при говоренето понякога.Поема дълбоко дъх като започва да говори и започва да повтаря по няколко пъти последната сричка на думата, това е лекия вариант.Тежкия е когато запецне на цяло и повторя всяка сричка по няколко пъти.Моля ви, дайте ми съвет как да се справя и от какво се получи това нейно състояние.

# 23
  • Мнения: 13
Здравейте!
Дъщеря ми е на 3г. и 2м. И от скоро забелязвам,че има трудности при говоренето понякога.Поема дълбоко дъх като започва да говори и започва да повтаря по няколко пъти последната сричка на думата, това е лекия вариант.Тежкия е когато запецне на цяло и повторя всяка сричка по няколко пъти.Моля ви, дайте ми съвет как да се справя и от какво се получи това нейно състояние.
Здравейте!
Това, за което пишете, се нарича физиологично заекване и се среща при доста от децата. Причината е, че езиковата функция изпреварва моторната реализация. С други думи: мисълта изпреварва речта. Когато поотрасне този проблем би трябвало да отшуми. Ако се фиксирате върху него, може да се задълбочи и да изисква логопедична помощ. Все още няма поле за притеснения. Това, което помага са: кратки песнички, броилки, малки стихчета, бавно изричане на фразата.  
Поздрави,

Последна редакция: ср, 29 апр 2020, 19:25 от AnMary

# 24
  • Мнения: 13
Здравейте, Д-р Манова!

Майка съм на момиченце на 5 год, което е забавено проговаряне, живеем в англоговоряща страна, но и двамата със съпруга ми сме българи. Дъщеричката ни е раждана също в чужбина. От 2 год  и възраст , започнаха притесненията около това защо не проговоря и взехме необходимите мерки, които бяха съответно препоръчани. Детето е напълно здраво, енергична , обича много да ходи но градина и изключително мило и щастливо детенце. Посещаваме логопед веднъж седмично, но никой до момента не ни е препоръчвал да посетим психолог или невролог. Пиши ви във връзка с нещо, което не ми дава мира напоследък. За момента ясна диагноза освен “ трудно проговаряне, поради двуезичие” няма. Определено напредък в проговарянето има и то голям, по- скоро не може да обяснява и да ги подреди в дълъг текст или разговор. Аз говоря на бг, мъжът ми с нея на английски. Тя предпочита и разбира понече английски, но мисля , че и по- ежедневният български и е понятен. Нещото което ме тревожи е, че напоследък пускай водата в тоалетната, което създава съответен шум, тя си запушва ушите и казва, че и много шумно. И другото, което е през последните два дни, непрекъснато ме моли да я придружа до тоалетна или до някоя от другите стаи, защото се страхува. Никога преди това, не го е правила. Попитах я , от какво се страхува, в началото казваше че е от тъмнината. В последните дни много често и чета за “ Трите прасенца и

Здравейте, д-р Манова.

   Бих искала да се обърна за съвет към вас, като специалист. Имам дъщеря на 3 години и 9 месеца. Имам едно голямо притеснение, защото все още се напикава по време и след сън. Често го прави след като се е събудила. Може би от градината където не им дават да стават и остана като страх и аз не знам. В градината също се напикаваше, дори и да не е заспала. Обяснявам, с добро, пробвах и с наказания, строгост, но нищо не помага. Казва, че не се пиша в гащите, обещава, че повече няма и пак. Понякога когато има силен стимул, че ще получи нещо не го прави, но ако няма си продължава. Вече не знам какво да предприема. Вдигам я веднага като усетя, че е будна, но има моменти, в които не я усещам и става белята.

Другото ми притеснение е вечния й страх - от каране на колело, люлеене на люлката (като бебе обожаваше), от водата да плува, от това да се качи на пързалката, или катерушката нависоко.

Принцип в семейството ни се появи бебе преди 2 месеца, но нищо от това не е свързано с него. Бебето го приема доста добре, гали го, помага в грижите и е много мила спрямо него.
 Благодаря 💐
вълкът” , за да може да го разказва по препоръка на логопеда и тя ми обясни, че си страхува от вълка. Не смея да правя предположения, незнам дори точно към какъв специалист да се обърна, но се надявам да имате възможност да отговорите и да ме насочите със съвет или препоръка .
Сърдечно ви благодаря !

Здравейте!
Проблемът с напикаването при децата е полиетиологичен, което означава, че няма единствена и изолирана причина. Това са чести случаи при детските психолози и психотерапевти, така че е желателно да се свържете със специалист. Ако все пак това не е възможно, имам две предложения.
Първото е да наблюдавате кога се напишква момиченцето и да направите календар със сухи и мокри дни. Мокрите дни се означават с облаче, което никое дете не предпочита, а със слънце - сухите периоди. Целта е слънцата да са поне три пъти в седмицата. Но ако не са - пак поощрете. Нека тя да си ги рисува. Ако не може - стикерите вършат работа. Целта накрая е да я поощрите. Мокрите дни се отбелязват, но не се карайте, нито демонстрирайте недоволство. Тъй като при психолога детето може хем да играе, хем през играта да показва или говори за съдържанието на вътрешния си конфликт, не мога да гарантирам ефективност.
Относно малкото дете в семейството: винаги има ревност, но не винаги е видима за родителя. Допускам, че дъщеря ви ще регресира/ще се връща назад/ в поведението си. Напишкването е един такъв начин - на протест и ревност едновременно. Ако все пак забележите ревност, препоръчвам ви всеки ден, докато отшумят тези процеси, да отделяте време - около 15 мин, за да играете с нея "На бебе". Това включва разрешение да бъде бебе, да се държи бебешки, да разглежда свои снимки, да смуче биберон. След като тези минути изтекат, давате позволение да се върне към сегашната си възраст. Бебе може да е само в това специално време.
Поздрави,

Последна редакция: ср, 29 апр 2020, 19:26 от AnMary

# 25
  • Мнения: 15 169
Здравейте!
Дъщеря ми си гризе ноктите от повече от 3 месеца.На 3 годинки е. Опитах със забележки, с търпеливи обяснения, с горчив лак, не сработи. Прави го като гледа телевизия най-вече, но ноктите са до дъно, не съм ги рязала от много време. Този проблем ме притеснява доста,да не е свързан с нещо психологическо, с притеснение. Не го прави постоянно, но е доста често. Дали е от скука, или има проблем се чудя. Това изобщо ще го израсте ли? С добро не става, с лошо също засега. Дори понякога усещам, че го прави нарочно, защото й се карам, гледа ме, смее се и пак започва. И аз като малка съм си гризяла ноктите, но към 12 си година спрях. Съпруга ми и до ден днешен го прави отвреме-навреме. Притеснявам се доста, да не се страхува от нещо, да не би да има емоционален проблем. Ще се радвам да ме посъветвате какво да предприема. Благодаря.

Последна редакция: ср, 29 апр 2020, 17:43 от Мис Каролин Бингли

# 26
  • Мнения: 1
Здравейте имам дъщеря на 6 и половина и живеем в Кипър от малка е много палава но от както започна карантината нещата се влушиха много мн рядко прояявява интерес кам играчките каквото и да преложа да правим отказва тропа с крак казва не няма каквото кажеш ти а аз вика крещи налага си отговаря  когато и откажеш нещо започва да вика и крещи  опитах да говоря но ефекта мах 30мин опитах с наказания не се получава незнам какво да правя забравих да спомена че преди с баща и имахме проблеми и бяхме разделени може ли това да се отразило на детето

# 27
  • Мнения: 7
Здравейте, Д-р Манова,
не знам дали историята и проблемът ми е подходящ за тук, но бих се радвала, ако получа отговор.

Осем години живеех в София като от година и половина имах годеник, предстоеше ни сватба, но имахме страшно много проблеми, а и карантината влоши отношенията ни. Той ме изостави и се прибрах да живея в родното си място. Изживявам го тежко и може би преживявям шок от случващото се, защото започнах да треперя в дадени моменти, да повръщам и да не спя. Отделно родителите ми злоупотребяват с алкохола и в по-голямата част от времето не усещам разбиране, а допълнителен стрес, когато се опитам да споделя и заплача.

Възможно ли е това с повръщането да са паник атаки и какво бихте ме посъветвали?

Благодаря

# 28
  • Мнения: 13
Здравейте!
Дъщеря ми си гризе ноктите от повече от 3 месеца.На 3 годинки е. Опитах със забележки, с търпеливи обяснения, с горчив лак, не сработи. Прави го като гледа телевизия най-вече, но ноктите са до дъно, не съм ги рязала от много време. Този проблем ме притеснява доста,да не е свързан с нещо психологическо, с притеснение. Не го прави постоянно, но е доста често. Дали е от скука, или има проблем се чудя. Това изобщо ще го израсте ли? С добро не става, с лошо също засега. Дори понякога усещам, че го прави нарочно, защото й се карам, гледа ме, смее се и пак започва. И аз като малка съм си гризяла ноктите, но към 12 си година спрях. Съпруга ми и до ден днешен го прави отвреме-навреме. Притеснявам се доста, да не се страхува от нещо, да не би да има емоционален проблем. Ще се радвам да ме посъветвате какво да предприема. Благодаря.

Здравейте!
Гризането на ноктите е често срещен невротичен проблем. Други подобни невротични проблеми при децата са например скубането на косата, нощното напикаване или заекването. Смята се, че е автоагресивен симптом - че децата изгризват "оръжията" си, за да не наранят другите, но разбира се, нараняват себе си. С времето освен, че това е механизъм за успокояване на напрежението или тревогата, това е и удоволствена пристрастеност. За съжаление не мога да кажа, че има сигурен начин за предотвратяване на гризането на ноктите. Не е наследствен, а копиран модел. Най-често намаляването на гризането става в пубертета, когато сравненията с връстниците са от особена важност, а техните подигравки са трудни за понасяне. Тогава се включва и механизма на самоконтрола. Всички механични средства, за които говорите, рядко дават дългосрочен резултат. Срамът от подигравките и обидите на връстниците, желанието да се хареса на момчетата - това е по-въздействащият социален фактор. Бихте могли да опитате с пародоксален метод: да си представи микробите и паразитите в стомаха й как вдигат тържество и й благодарят за пира, който благодарение на нея си устройват. Впрочем, всеки игриви подход е действен и резултатен с децата. Разбира се, специалистите психотерапевти, биха могли по-ясно да разберат какво се случва с детето. Забележете времето, когато ноктите  се изгризват - има ли връзка с преживяванията й с децата, с предстоящи събития, с желание за успокоение или утеха, или манипулация.
Поздрави и успех!

Последна редакция: нд, 03 май 2020, 11:56 от AnMary

# 29
  • Мнения: 13
Здравейте, Д-р Манова,
не знам дали историята и проблемът ми е подходящ за тук, но бих се радвала, ако получа отговор.

Осем години живеех в София като от година и половина имах годеник, предстоеше ни сватба, но имахме страшно много проблеми, а и карантината влоши отношенията ни. Той ме изостави и се прибрах да живея в родното си място. Изживявам го тежко и може би преживявям шок от случващото се, защото започнах да треперя в дадени моменти, да повръщам и да не спя. Отделно родителите ми злоупотребяват с алкохола и в по-голямата част от времето не усещам разбиране, а допълнителен стрес, когато се опитам да споделя и заплача.

Възможно ли е това с повръщането да са паник атаки и какво бихте ме посъветвали?

Благодаря

Здравейте,  Lolita933

Това не са паник атаки, поне симптомите не са типични. Струва ми се, че е опит на организма  ви да приеме ситуацията с изоставянето. А повръщането може да се разглежда символично като начин да се освободя от нещо, което ми е трудно да асимилирам. Страданието може да има различни форми. Когато не се говори за тъгата, тя се соматизира - както е при вас. Възможно е страхът ви от самота и страха от несигурността в комбинация с тъгата по връзката да отключват тази симптоматика. Разбира се, ще премине. Но е добре да разкажете на доверени хора за преживяванията си, да потърсите психолог, да пишете неизказаните думи, да плачете... Нормално е това, което ви се случва. Но ....и това ще мине.
Поздрави

Последна редакция: нд, 03 май 2020, 11:56 от AnMary

Общи условия

Активация на акаунт