Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Имам нужда да разширя въпроса на дамата.
Как е добре да постъпваме когато възрастен има пристрастеност към телефона и телевизора?
Непрофесионалното ми мнение е, че има нещо друго зад пристрастяването от каквото и да е естество. Но може би има някакви техники да бъдем чути без думи в ежедневието си.

Здравейте,Благодаря за бързия отговор,ММ е истинския баща на детето.Когато се разделихме ,колкото и да ме беше яд на бащата никога не съм му пречила да вижда детето.и към ден днешен го взима при него  и го носи на гости при родителите си.в повечето случаи аз му пиша да го вземе,той рядко се сеща .За гледането на тв ..той много се вживява приема го като реалност.плаши се,неможеше да заспи сам,страх го е да стои сам,постоянно е след мен.изнервям се..обяснявам че това е само във филмите,но...Аз съм решила да потърсим проф.помощ,споделих с бащата ,но той отвърна че му няма нищо,само ще го объркам.нека да мине това ИП и ще направим консултация.
Поздрави!

Ще отговоя съвсем накратко, защото ако една майка може да направи някаква интервенция с детето си, то за партньора/партньорката човек няма статуса да направи подобно нещо и опитите за въздействие са по-трудни... Тоест - с тази информация много малко можете да направите...   И все пак  - ако следваме опита, придобит от системната терапия на Берт Хелингер, повечето случаи на зависимост са свързани с темата за липсващия баща. Независимо как точно  бащата липсва - дали емоционално, дали физически, дали защото е подтиснат и неуважаван в семейството, като реакция и компенсация децата често свързват живота си с някакъв вид зависимост....

Да, добре е да направите консултация.

Страхотна тема, благодаря ви, че сте я започнали.
Днес станах свидетел на най-грозното избухване на моята половинка, съвсем скоро след спор, в който чух обиди без аз да съм обиждала никога досега.
Какво се случи накратко-имах проблем с боите за яйца, помолих моят приятел да отиде до магазина, но той отказа. Няколко пъти помолих пак(магазинът е под нашия блок, работи), но той все така не искаше, а аз бях много разочарована заради това, че първото ми червено яйце не се получи. И явно в безсилието си от случилото се хвърлих яйцето с ръкавиците на масата, тръгнах рязко към другата стая и започнах да се обличам за магазина. Междувременно докато се обувах в коридора чух нещо да се стоварва с удар на земята и погледнах към кухнята. Видях кората с 20+ яйца на земята - захвърлени и счупени. Останах втрещена за секунди и започнах да питам човека какво прави, защо го направи? Дори не помня какво отговори... стана ми изключително обидно, че хвърли яйцата на земята след като той ги беше сварил, а аз ги извадих 1 по 1 от горещата вода, за да не се счупят.
Досега не е имало такова избухване и се питам какво предизвика тази реакция в него? Обикновено той оправдава действията си с това, че аз съм се ядосала или съм повишила тон или нещо друго, което АЗ съм направила. В случая според него той няма да има никаква вина, защото аз съм го карала да прави нещо против волята му и след отказа му съм се ядосала. Значи той има право да откаже на молбата ми, а аз нямам право да се ядосам на отказа му? И дори да се ядосам той смята, че има право да побеснее и да захвърли кора с яйца на земята?
Как виждате тази ситуация, г-н Стефанов?
Държа да кажа, че преди около 2 седмици имахме семеен спор на тема извънредно положение. Там се нагорещи разговора, но без да има ексцесии, просто говорихме, докато в един момент започнахме да се надговаряме и в даден момент аз казах, че не е редно той да спори с мен без да е потърсил данни и доказателства за твърденията си, защото ако го прави без подготовка значи е като овца в стадо и слуша какво някой друг му казва, без да го подлага на критично мислене. Явно той се обиди от това и в последствие в разговора ме назова "коза" и ме прати да ходя на психолог. Нито веднъж за 5 години във връзката ни аз не съм го обиждала.
През останалото време всичко е наред и отношенията ни са нормални, но защо хора, които си губят нервите в спор и не умеят да спорят изопачават така нещата, че другите да са виновни? Какво е мнението на специалиста?

Здравейте,
Д-р Стефанов!
За първи път пиша във форума и ще се опитам да съм кратка .
Преди 16-17г в един студен зимен ден бях на гости в Русия изпитах силен страх(задавих се и не можах да дишам и си мислих ,че ще умра),но с много кашляне изкашлях остатъка от храната.Тогава за първи път неволно се сблъсках със страха от смъртта. Понеже  беше зима  получих фарингит и не можех от странното  чувство в гърлото ,че имам храчка ,да ям твърди храни или по-точно от страха да не се задавя отново и така бях 40 дена само на сокове,чай и каша(отслабнах 10кг).Върнахме се в България и с времето уж се оправих.Но последните 2 години отново от стрес и неспане се отключи неистов страх от смъртта ,минах и през паник атаки ,които овладях с мои методи и четене,но изтръпванията по крака,слепоочията и от няколко дена края на устните и между очите ме влудяват .Започнах да чета и си приписах МС,тумор или всякакви лоши болести.Държа да обясня ,че ако ги нямам физическите симптоми ,не бих си го внушавала ,но тези изтръпвания и силната болката в гръдната кост ме поболяват.(четеш ли или е инфаркт,инсулт,множествена склероза)
С тази изолация ,нещата съвсем се влошиха -не спя дълбоко и зачестиха мравучканиятс по устните и по челото.Моля за съвет ,какво би ми помогнало...доста време опитвам да се справя с народна медицина  ,витамини и подобни ,но тъкмо си помисля ,че съм се пооправила и при най-малкия стрес Пръстите на крака ми стават на иглички и нямам стабилност при ходене,устните ,челото  и слепоочието също .
Вече си мисля ,че съм и хипохондрик -преписах си доста диагнози и даже си вярвам,че ги имам.
Всеки съвет ще е от помощ,понеже нервите ми не издържат и днес даже повиших тон на детето и го стреснах .
Благодаря предварително

Здравейте, ever_last_bg!
Вярвам, че сте си направили достатъчно изследвания, за да елиминирате хипотезите за физиологични заболявания. Остава да търсите по посока на психични причини. Важно е да кажа, че често има въздействие на причини, които идват от семейната система. Включително много често тялото ни реагира и на семейни тайни. Както казва голямата френска психоаналитичка Франсоаз Долто: "Това, за което в предишното поколение не се говори, в следващото поколение се проявява в тялото" Темата е много обширна и мога да давам много примери, но не и   да гадая за точно възможните корени на вашето състояние, няма достатъчно информация...  Просто давам някакви възможности, за да ви отворя сетивата към тази проблематика...

Здравейте! Това принудително затваряне за дълго време заедно само по себе си вдига градуса на напрежениеето. Но винаги, когато се стига до битова свада, започнала от това, кой да отиде за боя за яйца и прераснала в счупване на яйцата, причините са по-дълбоки. Ако във вашата връзка нещата до сега са вървели гладко и не е имало сериозни сътресения, възможно е причината да е в различния начин, по който гледате на необходимите мерки във връзка с извънредното положение. Не подценявайте тази причина, още повече, че преди 2 седмици това се е проявило. Ще ви дам малко по-широк поглед върху това конфликтно различие. Някои от нас смятат, че не трябва да се взимат мерки, други обратното  - че мерките трябва да се засилват.  Парадоксалното е, че и едните и другите ги мотивира страха от смъртта. Водени от този страх, едните искат сякаш властимащите да застанат в ролята на всемогъщи родители и да ни защитят. Другите пък, водени от същия страх, твърдят, че това са безсмислици и отричат сериозността на ситуацията. Сякаш си заравят главата в пясъка, за да не гледат към смъртта... Следователно спорът за мерките при тази криза е много разгорещен и конфликтен, защото отразява страховете от смъртта на двете страни. Затова е добре просто да се откажем от тези конфликтни спорове, или поне да ги смекчим. Да дадем право на другия да има възгледите, които го успокояват, но същевременно да имаме обща стратегия за поведение като двойка... Изглежда доста трудно, може би. Да, така е. Няма нищо по-трудно, но и по-смислено от живота в партньорска двойка...  ЖЕЛАЯ ВИ ВЕСЕЛИ И СПОКОЙНИ ПРАЗНИЦИ!!!

Здравейте Д-р Людмил Стефанов!
Имам проблеми с общуването,концентрацията и това да възприемам себе си такава,каквато съм!
Трудно общувам с много хора изпитвам срам и страх,постоянно мисля за тяхното мнение,панирам се много лесно.
Имам страхове,мисля напред в бъдещо и ми се появават лоши мисли примерно в даден момент как ще се случи нещо лошо и всичко ще е провал.
Имам огромно желание да се запиша на курсове шофьорски/фризьорски,но мен ме е страх да опитам понеже си мисля,че няма да успея и ще ми се смеят всички!
Страхът е превзел голяма част от живота ми и това да се срамувам от всички!
Просто каквото и да искам аз се спирам и не си позволявам да го направя от страх и мнението на другите!

Здравейте, Светослава.Извинявайте, че се включвам така, аз ако бях на ваше място бих си казала, че няма по важно мнение от собственото ви и е важно какво мислите ВИЕ самата и желаете.Имаме един живот, само един и е ваше право и задължение да го изживеете по най-добрия за вас начин.Човек има нужда от позитивни и подкрепящи го хора, и е хубаво да се обгражда с такива които вдигат духа му и му напомнят да бъде и отстоява себе си винаги.Много е важно да умеем да съхраним себе си и енегрията в нас и да развиваме потенциала, който ни е даден.А ако имате негативни хора до себе си-просто ги отдалечете или не позволявайте да ви влият, ако някой се присмива-присмейте му се и вие на тъпотията, не мисля, че интелигентен човек би се подпличквал току така на други хора.

С най-добри пожелания,

Стела

Здравейте Стела,
Много хубав съвет сте дала на Светослава, но аз веднага мога да дам пример със себе си. Аз имам същият проблем като нея, но негативните хора в живота ми са семейството ми и по точно майка ми. И няма как да се "отърва" от нея. Принудена съм да живея с нея и нейният постоянен негативизъм, обиди по мой адрес, присмех че за нищо не ставам и всичко което можете да се сетите, което една нормална майка не би казвала на детето си. Заради нея загубих приятелите си, работа вече почти постоянно нямам, защото не издържам да бъда тормозена и вкъщи и на работа и просто съм в неверотна дупка и ровя дъното.
Когато имаш такива хора около себе си и никъде където да избягаш не е лесно.
Мисля ,че семейството на Светослава също не я подкрепя. И моето семейство беше против това да запиша шофьорски курсове. "Щяла съм да се пребия, да прегазя някого, да катастрофирам" това ми казваха и продължават да ми казват всеки път когато зачеркна тази тема. Напук изкарах курсовете, но остна купуването на кола. Преди имах заделена сума за кола, но семейството ми категорично отказваше да идва с мен да гледа или да помага при избор. Приятели е излишно да казвам, че нямам заради постоянният негативизъм покрай мен и парите ми просто така се стопиха, защото започнах да дълбая дъното останах без работа, сега съм отново без работа, изолирана  негативната ми майка и без приятели. Не знам какво да кажа. Искам да повярвам в себе си, но положението при мен е трагично.
Мога само да кажа и аз като вас на Светослава да се спасява докато може. Ако семейството й е като моето да се отдели час по скоро. Надявамсе тя да има приятели, приятел, някой който да й подаде ръка и повече да не се връща при тях каквото и да става. Това мога да й дам като съвет.

Здравейте, Светослава!
Страховете за бъдещето имат своите корени в миналото. Тоест - в родителското семейство и във времето, когато сме били деца. Това не значи да обвиняваме родителите, докато сме живи. По скоро аз бих ви предложил да си спомните хубави и силни моменти от живота си, когато сте научавали нещо ново, когато някой ви се е зарадвал.
И не просто да си спомните - бих казал да си направите колекция от такива преживявания. Каквото и да е миналото на човек, в един момент такива спомени започват да изплуват.
Чувството за срам, за което говорите, най-често е свързано с преживени ситуации на отхвърляне от родителите... И все пак си помислете и за ценните преживявания- Те са голям ресурс....
И още нещо. Ако се срамувате да отидете да кандидатствате за фризьорски курс, ще ви предложа да направите следното: докато отивате към мястото си казвате: "Сега отивам да се проваля с гръм и трясък. Света не е виждал подобна излагация". Когато си говорим сами на себе си такива парадоксални неща, това действа много освобождаващо.
 Всъщност, доста е трудно да се "помага" от разстояние. Желая ви весели празници

Здравейте, д-р Стефанов! Чест Ви прави тази тема и времето, което отделяте да отговорите на всеки въпрос!
Наясно съм, че и моите въпроси няма как с един отговор да се обхванат, но все пак са ценни дори и насоки или начални стъпки към разрешаването им.
- Едната ми вечна чуденка е как би могло да се "навакса", преработи или намали последствието от липсващ родител... Още повече когато липсват и спомените от преживените емоции...
- Как могат да се извикат тези спомени и да се преработят от психиката...
По-конкретно: живяла съм без баща, развели са се когато съм била на 2 и нямам спомен от събитията тогава. Това води и към третия въпрос:
- Как да се справя с упрека към майка ми, която цял живот не е счела за нужно да ми каже каквото и да е за баща ми. Не го е споменавала никога и се държеше сякаш в моя живот такова нещо не съществува. Това ми създаваше прегради и трудности и аз да повдигам въпроса - тема табу. Съотв.сякаш част от мен остава в мъгла, не знам едната си половина, баща ми бил вече починал, та няма шанс тепърва да се запознаваме. Не знам също защо е прекратил контактите си с мен. Помня го смътно само от времето на детската градина. В живота си досега видях последствията от това, късно успях да "порастна", не без сътресения, докато стана способна да създам семейство и  дете. Но все още чувствам трудности вътре в себе си, в отношенията си, поради тия неразрешени неща. И уорекът към майка ми, която никога за нищо не съжалява, никога няма да каже "съжалявам за...". Ако се опитам да говоря с нея относно какво мен ме е огорчавало, реагира с "как можа да го кажеш!", засяга се. Та и такива разговори не стават.
Как да се освободя сама тогава?...
Благодаря Ви!

Здравейте. Аз съм жена на 28 години, имам съпруг на моята възраст и новородено бебе. живеем в чужбина, близо до родителите ми. Родителите на съпруга ми му са мъртви.
Не знам дали това което имам е „проблем“. Нямам желание да правя нищо. Имам висше образование и се измъкнах от родината си, без да върша никаква работа, свързана с моята учебна област. Ето, работех, докато не забременях. Не мога да си представя, че денят, в който ще трябва да отида отново на работа, е близо. Не искам да работя в областта в която съм учила, а родителите ми ме принуждават да го правя като това е добро платена работа. Много пъти сме говорили, че не могат да ме принудят да правя нещо, тъй като съм възрастна , те не разбират. Те се смесват и в брака ми, всеки път с добри намерения и думи, но това не води до нищо друго, а само до караници  с мъжа ми. Той не иска да говори с тях и това ме прави разкъсана.
Тревожа  се и мисля много време да направя нещо на себе си, но не мога да го направя заради бебето.
Къде и как мога да намеря своето вътрешно спокойствие?

Здравейте И аз за пръв път пиша тук. Вчера за пореден път ми се случи нещо, което се чудя дали не е паник атака.
Периодично, от 13 годишна, ставайки от легло и правейки няколко крачки, се сковавам, не виждам нищо и започвам да се треса много силно. Губя всякакъв контрол над тялото си и дори не мога да седна. Опитвам се да напипам нещо около мен, колкото да се задържа да не падна през тези 15 секунди в които се втрисам.
Кръвното ми е добре, ПКК е перфектна, на кардиолог също отидох. Отидох на лекар, но нищо не се установи. Четох симптоми на паник атаки, но не намерих точно такива. Може ли съвет за да знам дали да елеминирам това като “диагноза”. Благодаря Ви предварително!