Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте аз съм на 21 год , от 6 год съм в депресия обаче не можах да се оттърва и сега вече нямам силите
които да събера и да се оттърва от нея всеки ден едно и също завърших даскало преди 2 год и сега бачкам в селски магазин където не минава времето нямам хора приятели до себе си чувствам се потиснат , депресиран стрес постоянен и така нататък писна ми от всичко нямам жилание за живот и за нищо да променя в света си защото немога колкото се опитвам да стана падам повече и така всяка година животът ми тече напразно аз съм
празен безцелен човек който съдбата го е накарала да живее така и до кога ? незнам . Празнотата ме убива отвътре и защо аз бях избрания да бъда сам изозщо без приятели защо не някой друг нямам интерес към нищо
или и да имам не става просто не върви живота , родителите ми са живи и здрави ама незнам аз защо живея тоест не живея съществувам !

Те не управляват. Ние си живеем на горния етаж, те на долния. Ама къщата е на свекъра и той е командира. Мъжът ми казва, че не ги слуша, амаааа😊

Здравейте д-р Стефанов.А какво да направя със тази мисъл че скачъм от моста като аз живея в такаво село къде е от долу под магистрала. За другото ми помогнахте за което много благодаря

Здравейте!
Бих искала да ви попитам на какво може да св дължи постоянното променливо настроение и мислите за едно и също нещо от около 5 години?Да няма ден в който да не мислиш случило се нещо?
Възможно ли е това да е психически проблем?Постоянната промяна на настроението дължи ли се на преживени стресови ситуации в миналото?
Как може да се настроим да мисли напред и да имаме възглед за бъдещото, а не в миналото, това психически проблем ли може да се нарече ако мислим за минали неща и седим на едно място?

Здравейте не знам дали въобще трябва да пиша това тук .Но се чувствам  безсилна от както почна полужението постоянно ни се налага един тормоз.Не че преди го нямаше но сега имам чувството ,че всеки ден.То е крещешене ,то скандали унижаване.Че нищо не свършено ,че дори ,че работя от вкъщи не ми пречи да си върша домакинската работа.Че не мога да си възпитавам децата,като посто ми се вика пред тях обижда .Общо взето унижава ме пред тях .Не мога да готвя ,да гладя ,да чистя ,да се грижа за децата.И това почти всеки ден. Имало случай вече и на физически тормоз и подаване на жалба. Но аз като глупачка,, заради децата седя. Не искам да тормозя родителите си, достачно, се поболели заради мен. Не знам как да постъпя, не мога просто и да избягам. А нашия закон е толкова тромав, нямам думи. И финансово постояно ми се  натъква, че само съм искала и харчила. Работим и двамата. Винаги ми е дързано сметка ако закъснея от работа. Да това ми се случва, често но просто си върша работа. Не ми се дава  да излизам никъде сама вечер, за разлика от него. Който си ходи където иска. Да мързелива съм, да разхвърлена съм, не съм супер умната и велика майка. Но се опитвам и никога не било ученявано освен обижда , че не ставам за нищо. Стана дълго извинявам се.

За вас най-важно е да помните, че сестра ви ви казва: "Искам ти да живееш колкото се може повече!"
Мислете често за някое красиво място, което е свързано със сестра ви - поляна, парк... Кръстете това място на нейно име. "Поляната на ....". И си мислете за тази поляна.

Благодаряви много.

Здравейте д-р Стефанов! Началото на февруари лежахме с децата в болница с грип. 1 ден преди да ни изпишат почина 16 годишно момче от пневмония. Дали от това или от друго, но от тогава изпитвам страх. Имах сърцебиене, натиск в гърдите и страх. Правиха ми кардиограма - уж всичко наред. Казаха на психична основа. Купих си капки мента, глог, валериана. След това личната лекарка ми изписа Стрезам. Беше ми минало, но с първия смъртен случай и Коронавируса у нас всичко започна пак. Дали свързвам момчето с пневмония от болницата и хората с пневмония от коронавируса не знам... Пия капките и Стрезам вече трети месец. Ту съм добре, ту пак зле. Главното е страха. Но от около 2-3 седмици кръвното ми е леко ниско, спя лошо (будя се по няколко пъти), стряскам се лесно (включително и на сън), дойде ли време за сън почвам да се плаша. На скоро вдигнах високо кръвно през ноща. А това което от няколко дни ме плаши много е косопада. От скоро ми пада страшно много коса. От 3 дена имам някаква лека болка или напрежение отзад на главата. Точна там отзад ми пада най много коса. По принцип съм с дълга коса и винаги при ресане пада по малко, но това е прекалено (пада с шепи), косата ми изтъня и ме е страх, че скоро може да имам плешиви места... Трети месец вече пия мултивитамини и освен тях витамин Ц с цинк. Затворени сме в къщи с двете ми деца вече от 2 месеца. Не ходим дори до магазин. Поръчвам онлайн.
Как да премахна този страх най сетне? Може ли косопад да е от това или странична реакция от хапчетата? Защо не помагат тези хапчета? Защо спя неспокойно (пишеше че комбинацията от Стрезам и капките вероятно ще предизвика сънливост)? Опитах да спра Стрезам, но същата вечер вдигнах кръвно и го продължих (не знам дали е от спиране на хапчето или от страх и мисли цял ден, какво ще стане като го спра). Има ли привикване към Стрезам и странични реакции? Да опитвам ли да го спирам?

Здравейте!
В случая има един интересен въпрос: как разбрахте за изневярата?
И още:
- Най-безсмисленото нещо в тази ситуация е да се опитвате да простите. Защо ли? Защото на истинска прошка са способни само светците, но те - забележете - не се женят. Никой не би  издържал да живее със светец или светица.
- Отношенията в двойката са подчинени на закона за баланса. Тоест - прегрешението трябва да се изкупи. Интересно е как стои баланса между вас?
Първо е интересно как вие стояхте във връзката, бяхте ли достатъчно на разположение?
Второ: Какво би могъл да направи той, какво да пожертва, от какво да се лиши, за да си плати?
Или какво можете да направите вие, за да си отмъстите донякъде /не говоря за насрещна изневяра/ и
да сте удовлетворена. Едва след като се постигне този баланс, можете да продължите истински заедно.
Тук ще ви дам пример от практиката на един германски семеен терапевт, към чиято школа принадлежа. Той работи с групи и в случая, който ще разкажа търси баланс, изравняване в отношенията.
„Един мъж споделил в терапевтична група,  че са минали 20 години, откакто е женен, а жена му непрестанно му е сърдита. Причината за това била, че двадесет дни след сватбата им той заминал за шест седмично пътешествие  с  круизен кораб с родителите си, което било отдавна планирано.  От тогава жена му постоянно му напомняла този случай. Тя изпадала в състояния на продължително лошо настроение, придружено с гневни изблици. При всяка негова грешка или пропуск се стигало до скандал и натякване на това негово злощастно пътешествие.
   Когато разбрал за какво става дума, терапевтът му предложил следното упражнение пред групата:
-    Затвори очи… И помисли какво  хубаво би могъл да направиш за твоята  съпруга, от което тя ще се почувства много щастлива и доволна. Но същевременно на теб този подарък ще  ти донесе само неудоволствие. Може би някакво подобно неудоволствие на това, което е  изпитвала и тя, когато като млада булка е трябвало да те чака шест седмици от пътешествието с твоите родители.“
   Като чул това, мъжът мислил дълго и съсредоточено. И  постепенно всички видели, как лицето му просиява. Той вече знаел, какво трябва да направи.”

Усъмних се от поведението му и проверих социалните му мрежи и там видях,че са си писали.
Поговорихме и каза,че е било грешка,но вече беше станало.
Бях винаги до него и на разположение,не знам какво се обърка.
Той си плати с това, че доста дълго бях студена към него,нещо което не е присъщо за нас.
Аз не искам нищо, просто искам да спра да тормозя и мен и него.

Здравейте!
Пишете, че сте отчаяна от брака си и живеете със съпруга си заради децата... В подобна ситуация е много важно да не намесваме децата. Вижте как звучи: "Живея с баща ви и страдам заради вас". Децата са твърде малки. Те не могат да носят вината за нашето страдание...
Още повече, че истината може би е друга. Вие самата казвате, че той е добър баща, не ви тормози. Тоест - вие може би по-скоро предпочитате спокойствието пред неизвестността на една раздяла и търсене на друга връзка след това. Когато гледаме така на нещата, сме много по-градивни. Така вземате отговорността за нашия избор върху себе си, вместо да  товарим децата.
Каква е причината вашата връзка да изглежда така изчерпана? Казвате, че няма трети човек между вас. Но понякога този трети може да е неприключена връзка с предишен партньор. Може причината да е и в отношенията с родителските семейства. Честа причина за изчерпаност е и ако в семейството има загубени деца - рано починали, абортирани... Тогава за някои партньори е трудно да преминат заедно през тази болка, обвиняват се един друг или се затварят в себе  си...  Как стоят нещата при вас?

Здравейте, г-н Стефанов. На 39 години съм. Съжалявам че пиша тук, но дълги години просто не съм се обръщал към никой, особено към специалист, като Вас. Последните 15 години, бяха, и продължават да бъдат изключително стресови за мен, последвали от негативни събития и емоций, загуба на близки, а тези които "останаха", с тежки болести (майка ми в случая). Преди година не успях да издържа вече на всичко, и получих много сериозен срив, и буквално мислех че това ще е края...бях диагностициран с ПР, и започнах да пия антидепресант, заедно със успокоителни. Получих и агарофобия, от която бях на легло няколко месеца. Щом се изправех, или отворех вратата, имах чувството че ще припадна. Мина дълго време, докато отново започнах да "прохождам" и да се опитвам да стигна до най-късото разстояние, без да получа задух и да се почувствам отново че "потъвам" и трябва незабавно да стигна до леглото си, и легна. Просто животът ми е спрял, въпреки усилията ми, нищо не се случва в него, и не постигам елементарни цели. Чувствам се "изгубил се" от всичко случило се. Бих се радвал на някаква насока от ваша страна, но преди всичко, Благодаря че ме прочетохте, и изслушахте!

Здравейте! Казвате, че сте претърпели много загуби на близки хора. Кои хора сте загубили? И на каква възраст сте били?  Как и с кого живеете в момента?
След претърпени загуби на близки хора сте започнали да се страхувате за излезете навън... В такива случаи е важно човек да си даде сметка от какво точно го е страх. Какво би се случило, например, ако излезете навън? Каква е вашата фантазия, която ви сковава? И още - ако не посещавате редовно психотерапевт, с когото да споделяте, добре е да опитате сам да  изкарвате този страх и всичко, което ви тревожи, вън от себе си. Това става, например, като рисувате. Нарисувайте страха си. Как изглежда той? ... Ако пишете дневник на мислите си също е начин да изкарате извън вас това, което е вътре във вас и не ви дава спокойствие.
Интересно - какво сънувате? В сънищата страховете ни се изразяват най-често...
Така човек се изправя срещу страха и страшното, а не се крие от него. Ще ви кажа, че страшните мисли, които врахлитат хората с панически атаки, са характерни за всички хора. Те се мяркат за кратко в главите на всеки здрав човек и изчезват.
Може би и основният ви страх в момента е за майка ви.
Това са въпросите и идеите, които възникват у мен на първо време.
Какво мислите вие? Пишете пак.

Казвате, че той си е платил, защото дълго сте била студена със него. Но така той не си е платил. Вие сте наказали и него, но и себе си и връзката си. Под плащане на цената имам предвид човека, който е направил прегрешението, да претърпи лишение, което да изкупи провинението му. Какво си фантазирате, например, че той трябва да направи? И ако го направи, ще си е платил и няма да изпадате в пристъпи на ярост... Както в историята, която ви написах предишния път.
Вижте, това са само въпроси, които възникват у мен. Най-вероятно е вие да си намирате баланса и сега...Иначе как да си обясним, че 2 години след случката сте заедно?

Благодаря Ви! Всеки носи следи от детството си, от последващи трудни периоди в живота. Ние сме съвсем обикновени хора, които са спрели да живеят в синхрон и са продължили по навик. Давам си сметка за това. Не са празни приказки. Бракът ни е на четвърт век. С времето се отчуждихме, на преден план излязоха несъвместимостите ни и стана все по-трудно да изглежда всичко наред. Уж като интелигентни хора да държим брака "жив", но не станахме по-близки, натрупа се неприязън.

В това време едното дете растеше, другото поема своя път напред. Не го обичам отдавна този мъж. Не искам да продължавам тази инерция. Последните няколко месеца съм притеснена как разочаровам малкото дете, защото аз съм избухлива, нападателна. То предпочита баща си и ми казва, че ще остане с него, ако искам да се разделим. Бащата разбира се е добрият, при всеки скандал е жертвата и предизвиква съчувствие и подкрепа. Казва ми да си реша финансите и да се махам. Но аз не мога да живея без детето. Въртя се в омагьосан кръг и полудявам.