Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Доктор Стефанов, според Вас, смяната на лично име има ли терапевтично значение?

Здравейте, д-р Стефанов! Имам следния проблем.... Когато съм изправена пред нещо ново, го посрещам доста трудно, със страх. Изпадам в дни на безсъние, постоянна тревожност(дали ще се справя, да приема ли?), сърцебиене и изнервяне. Чувствителна и притеснителна съм. Трудно взимам решения самостоятелно. Непостоянна и хаотична. Как да се справя в подобни състояния?

Ще сподля професионален опит: В подобна ситуация на неприязън между родителите често се вижда, как едното дете застава на страната на майката /може би по-често голямото/, а другото - сякаш за да има равновесие, на страната на бащата. Имам чувството, че и при вас може би е така. И ако наистина е така, от първостепенно значение е въпросът за отношенията между двете деца. Защото съществува риск тази отчужденост да се прехвърли и между тях. Искам да кажа, че е много градивно да насърчавате контактите, взаимната подкрепа и добрите чувства между децата. Това е един добър начин да работите за смисъла на вашия брак и за любовта, която ви е свързала преди време.

Здравейте д-р Стефанов! Извънредното положение е към края си, но последиците от него вероятно ще ни тормозят още дълго време. С мъжа ми спазвахме доста стриктно карантината и това се отрази на отношенията ни негативно. Липсата за разнообразие, развлечения, пътувания и общуване определно ни изнерви и отдалечи. Според него на него му е по-трудно, тъй като аз така или иначе си стоя през по-голямата част от времето вкъщи, за да гледам малкото ни дете. Виждам все повече различия помежду ни, които трудно изглаждаме, както и по-трудно откривам мотивация в себе си да се боря непрекъснато да виждам положителното, за да се съхраним като двойка. Естествено не съм се отказала, но и се изморих да се боря срещу неща, в които не вярвам и няма как да бъда убедена. Имам следните въпроси, на които се надявам че можете да ми отговорите. Те са пряко свързани с конфликтите в моето семейство.

1. До каква степен приемането на различията у хората около нас е от значение за вътрешното ни щастие? За какво говори непрекъсното желание някой да иска да налага своята гледна точка като единствена правилна?
2. Как да се справим с човек, който много често повтаря, че превъзхожда мнозинството от хора и че му е трудно да живее сред недоразвити и глупаци? В това число често биват включени и най-близките и то особено в случаи, в които имат различна гледна точка и я защитават.
3. Как да изказваме удовлетворението си от нечие поведение, без да лицемерим и преиграваме? На мен ми идва в повече желанието на мъжа ми непрекъснато да бъде „потупван по рамото” дори за незначителни неща. Когато не го правя обаче, той сам почва да се самоизтъква, което ми идва прекалено.
4. Как да променим човек, който твърди че от нас зависи само неговото поведение и едва ли не ако има виновен, то това сме ние? Лошото в случая е, че обидите, които ми нанася в гневното си състояние след това лесно оправдава и казва, че не помни точно какво е казал.

Благодаря Ви предварително!

Здравейте, преди седмица се пренесох в ново жилище, мое, светло, ново и просторно, обзаведено по мой вкус. Месеци наред работих по него понеже беше едни голи стени. Преди това бях на квартира, тъмна и тяхна, стара и мухлясъла... И откакто съм на новото място, се чувствам все едно съм на гости, просто ми е странно. Живея сама, имам котка. В предишното ми жилище бях 4 години. Нямаю апетит, не спя спокойно. Не мога да се почувствам вкъщи. Това нормално ли е, ще мине ли с времето? Мога ли нещо да направя? Благодаря

Здравейтд, Д-р Стефанов!
Аз съм майка на 6-месечна дъщеря която отглеждам сама с помощта на моите родители. Забременях на 20 години и въпреки реакцията на бащата на детето ми, аз поех риска да я отгледам сама. И всеки ден съм щастлива, че направих този избор.
Моят въпрос е свързан с близкото бъдеще и е следния:
Как да отговаря на въпросите"Защо нямам баща? "  или "Къде е татко?". Трябва ли да бъда честна и да ѝ разкажа истината?
Никога няма да бъда готова за този разговор, но трябва да знам какво да кажа когато времето настъпи.
Благодаря Ви.

Здравейте, Анна Мария!
Истински късмет за вас е, че родителите ви ви подкрепят и вие можете с тяхна помощ да бъдете една щастлива майка, която има на кого да разчита.
Има доста  майки, които идват да се консултират с мен, защото са в тази ситуация. Фактът, че ми задавате този въпрос,  за мен означава, че вие сте съвсем наясно колко е важен бащата за детето, независимо какво се е случило между него и майката.
Питате се дали да разкажете на дъщеря си истината. Тук въпросът е, каква е истината и какво от истината да ѝ разкажете, когато стане дума за баща ѝ. За детето е важно да чуе, че вие сте се влюбили в него и той във вас и затова сте я създали.  Когато ѝ говорите по този начин,  вие сякаш потапяте детето в светлия кръг на любовта. За всеки от нас е важно да знае, че е бил създаден с любов, независимо как се е развила след това връзката между родителите ни. 
Другото важно нещо е по възможност да имате контакт с бащата на детето и  да сте отворена към това, ако той след време прояви желание да я вижда или дори да полага някакви грижи за нея.  Смятам, че добрият вариант е той да чуе от вас, че вие няма да бъдете пречка, ако той реши да я вижда и да ѝ се радва. Това е, което можете да направите на първо място.
Възможно е, обаче, да се чувствате много наранена и да ви е трудно да поддържате такъв контакт с бащата. Тогава , можете да ѝ кажете, когато стане 7-8 годишна ученичка, че когато порасне, тя ще може да потърси баща си и вие няма да имате нищо против. Казвам ви от опит, че когато детето чуе това позволение от страна на майка си, то му дава спокойствие.
Спирам до тук. Тази тема има много аспекти. Ако имате конкретно питане, пишете за подробности. С радост бих споделил опита, който имам от работата с майки и деца в такава ситуация.
Поздрави и най-добри благопожелания!

Здравейте!
Питате дали това е нормално. Първо ще ви дам моята дефиниция за нормално:
"Нормално е това, което се случва"
Ще ви дам въпроси, които можете да си зададете, за да разберете какво стои в основата на вашите чувства в новото светло и красиво жилище:
- С какво свързвате старото жилище, какво преживяхте там, от което ви е трудно да се откъснете?
- С какво свързвате новото жилище, как го придобихте, с кого го асоциирате? Има ли нещо, което да ви кара да си задавате въпроса: имам ли право на това?
- Имате ли близки хора, които да живеят в много лоши условия? Говоря на първо място за родителите или един от тях, а също и брат, сестра; помислете за предците ви и тяхната история, как те са живяли; или за  човек, с когото сте силно свързана. Ако отговорът е Да, то твърде е възможно да ви е трудно да приемете за себе си това пррекрасно жилище от лоялност към този човек или хора....
Откривате ли отговор на въпроса си? Ако споделите подробности и имате допълнителни въпроси, ще ви отговоря и на тях.
И все пак имайте предвид, че всяка промяна - дори и към по-добро - предизвиква стрес и е необходим адаптационен период.....
Поздрави!

Аз не бих посъветвал някого да си сменя името, освен може би детето на Илон Мъск.

Здравейте, много се извинявам, ако питането ми не е подходящо за темата.
От близо 2 години сънувам едно и също момче. Още в първия ми сън с него изглеждаше все едно го познавам от някой минал живот, всичко което се случва в сънищата ми на мен ми изглежда познато, все едно вече се е случило. Снощи сънувах кошмар свързан с него. Сънувах, че е отишъл да работи в спешното отделение и усетих чувството, че мога да го изгубя, ако се зарази с новия вирус. Усетих как сърцето ми се разтупа силно и изпитах силен страх, че го губя. После следващото което помня е, че отидох при него, за да видя дали е добре. Когато го видях, го прегърнах силно и усетих как се успокоявам, че не съм го изгубила и той е добре. Става и още нещо. Когато разказвам на майка ми сънища свързани с него, сърцето ми започва да бие силно, ръцете и краката ми треперят също силно. А аз не познавам този човек в истинския живот. Днес когато разказах на майка ми поредния сън свързан с него, тя ми каза, че съм се вманиачила на тази тема и го сънувам просто, защото в момента нямам гадже.

Искам да запитам ,пия есобел ,дуксет и медфогама и преди да ги пия и сега много ми се спи сутрин ,нямам стимул сякъш есобела не ми помага достатъчно да съм бодра ,диагнозата ми е че съм свръхемоционална и чувствителна ,много се потя от десет години насам не намирам хапче което да ми намали потта бързо умалявам ,искам сутрен да ми е бодро,не заспало моля помогнете ми !

Това е интересно и си има своите причини. Все хак - за сасво става дума? Дайте конкретен пример.

Здравейте! За пример мога да дам: предложение за нова работа. Нещо ново, в сравнение с сегашната. Постоянно изпитвам несигурност в себе си. Дали ще се справя? Дали ще ме приемат на новото място?  Как ще се разделя със старото? Денонощно ми се въртят мисли и ситуации, в които мога да изпадна, ако приема предложението,  които предизвикват тревожност. В крайна сметка така ми е  и трудно да взема решение...

Здравейте аз пиша от профила на приятелката си че в момента телефона ми е в ремонт.Но това мисля че няма значение.Искам да питам защо моето дете постоянно търси съчувствие в другите.Иска на него да му се съчувства.Може би да е център на вниманието.И нямам представа защо.

Здравейте, д-р Стефанов, пиша отново във връзка с въпроса ми отпреди - как да се справи човек с липсващ напълно баща в живота си. Благодаря за насоката за целостта и това, че баща ми ме е обичал въпреки раздялата. Интересува ме също как да преодолея упрека към майка ми, че се държеше така, сякаш за мен такова нещо не съществува. А също и за възпитанието чрез сърдене и мълчене, вместо разговори и разбиране. Казахте на друга потребителка (самотна майка), че тя трябва да даде разрешение на детето ако иска да потърси баща си. Аз нямах такова. Усещах в мълчанието й, че това е тема табу и не може да се пита. Веднъж пробвах да го издиря на адтеса от издъжката, неуспешно, но скрито от нея. (Вече е починал). Разбирам, че факти могат да се набавят и от други хора, но просто това стои като преграда в отношенията ни. Тя не съжалява за нищо, но това ме кара да си мисля, че си е доволна от решението си на база себе си, а сякаш няма значение, че на мен ми е било гадно, дори се срамувах, че не съм със сем-во като останалите деца. Винаги ми се искаше ако може никой да не знае... Имам чувството, че това хич не е било важно - тя си е доволна. Цял живот послв мъж не е имала, заради криворазбрана свобода... Не искам това да въздейства сега върху моето сем-во и дете. С майка се сближихме, след като обаче имах отделен живот. Винаги ме подкрепя ако се касае за др.хора и проблеми, но за себе си критика не търпи. Как да мисля относно нея, за да не държа огорчение, упрек, обвинения... Усещам, че на монм;енти това се отразява в семейния ми живот като чести недоволства. Как да освободя емоциите си?... Благодаря!