Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте,
Ще съм ви много благодарна ако ми дадете съвет за моя проблем.
Аз обичам животните и за мен е важно да имам домашен любимец, защото за мен такава връзка е много специална и къщата се превръща в дом. Моят мъж обаче е от семейство в което животните се смятат за нещо безполезно и нещо което трябва да се гледа отдалече. Той не е имал домашен любимец като малък, нито пък е бил близо до животни (не е имал и село за разлика от мен).
От 11г сме заедно и през цялото време аз съм се опитвала да му покажа красотата на контакта с животиники и той много се е радвал и дори сам е инициирал да ходим на места където да галим животни. През цялото това време той твърдеше че ще си вземем домашен любимец (коте или куче) като вече имаме свой дом за да не мъчим животинката в квартирите ни. Сменили сме 11 квартири и тогава ми се стори логично. Бяхме си взели хамстер, защото е мъничък и става за такива условия. Той много се беше привързал към него и го гледаше с удоволствие. За съжаление, в последствие открихме че от магазина са ни продали много възрастен хамстер и той умря след година при нас. 
Минаха няколко години и вече имаме апартамент. Аз отново отворих темата и той се съгласи да си вземем коте. Няколко месеца дори се хвалеше с това сред приятелите ни. Аз го подготвях през цялото време какво значи да се гледа малко коте и той казваше че е готов за това. Намерих едно спасено коте от вет клиника и го взехме. За моя изненада, котето ходеше до тоалетна само в котешката тоалетна и общо взето бързо свикна с новата обстановка. ММ обаче още на втория ден излезе за няколко часа без дори да каже къде отива и последваха 45 дни в които гледаше котето с погнуса и го буташе когато то искаше да е покрай него. Казваше ми че не е знаел че котките се качват по мебелите и че просто не може да живее с нещо такова. Започна да чисти и да мие всичко до което се е докоснало котето, а преди никога не е чистил или бърсал. Няколко пъти остави котето да заспи в него и казваше че наистина е сладко, но това беше максимума.
Започна да ми дава ултиматуми че или той или котката.
Котето беше най-активно сутрин преди той да отиде на работа и вечер, точно когато се връщаше от работа. Понеже не го е виждало цял ден, се залепяше за него и го следваше, което добавяше към дразненето.
Тогава преминавахме през лична загуба и за мен котето беше единственото хубаво нещо в ежедневието ни. За съжаление в момента в който ММ се връщаше от работа, всичко приключваше и започваха караници или той просто се затваряше в друга стая. Постоянно искаше котката да се махне и твърдеше че не е знаел че аз държа чак толкова много да имаме животно.
Заради тежкия период през който преминавахме по други причини и заради това че котето не живееше в дом в който е искано, се съгласих да го дадем на родителите ми, които го гледат вече няколко месеца и страшно го обичат.
Знам че котето е по-щастливо там, но аз се чувствам ужасно. Аз не искам да живея без домашен любимец и не съм щастлива така. ММ се прави че всичко е наред. Не знам какво да направя вече. За мен е ужасен и празен такъв живот и още по-ужасно за мен е децата които искаме да имаме, да израстат в дом без животно и без контакт с такова.
Надявам се да имате някакъв съвет за мен.
Благодаря ви предварително!

Здравейте!
Казвате, че мъжът ви излязъл някъде и като се върнал, изпитвал погнуса от котето. Въпросът е къде е бил?
Освен това казвате, че сте имали загуба в семейството.  И това също има отношение към котето. каква е загубата?
Мисля си, че ако погледнем към тези две неща, ще дойде много яснота по проблема, който поставяте.
Поздрави!

Здравейте отново!
Тогава ММ излезе и е обикалял с колата безцелно.
Загубихме детето си 3 седмици след като взехме котето. Това е още една от причините да ми е много трудно без животинка вкъщи.

Да, това си и помислих!
Много съжалявам за загубата ви! Няма нищо по-тежко от това.
Ще си позволя да ви кажа, какво си мисля:
За вас котето е жива душа, която ви носи някакво облекчение.
Но е възможно мъжът ви да има съпротиви към такова облекчение. За него може би е непоносимо такова търсене на лек за тази болка. И затова котето му е било гнусно. Защото си е представял, че то се опитва да замести детето ви. Вероятно и затова ви е сърдит.
Смятам, че е важно да отстраните котето, както сте и направили. Защото при такова различие в начина, по който го възприемате, то може да ви отдалечи един от друг. А болката, която ви е стоварена от съдбата, е толкова голяма, че ако не я носите заедно, може де се окаже много трудно и за двамата  да погледнете напред.
Желая ви много любов, сила, мъдрост и кураж!

Здравейте гн Стефанов,
Какда се справим със досадна и зла свекърва. Която отказва да приеме, че сина и си има неговото семейство.  Постоянно звъни иска пари,кара се със мен. И се опитва да настройва мъжа ми против мен и предизвиква скандали.

Бихте ли ми дали съвет моля?

Здравейте!
тук има много важни въпроси:
- каква е позицията на съпруга ви?
- каква е позицията на баща му /свекър ви/. Как той е поставен в родителското семейство на мъжа ви? Кой държи властта там?
- какво е вашето отношение към собствената ви майка?
Отговоряйки си на тези въпроси, ще видите по-дълбоко проблема. И после може да излезе и решението.

Здравейте,

Моят въпрос е свързан с отношенията между мен и моят приятел, с когото живеем заедно. Проблемът, е че той постоянно заглежда други жени, както по улиците, така и онлайн и констатира какво харесва в тях и какво трябва аз да направя, за да изглеждам така секси в неговите очи. Доста съм объркана, защото в същото време ми казва как не трябва да променям нищо и, че аз съм най-добрият и подходящ човек за него. Аз се старая да изглеждам винаги добре и да поддържам добра фигура, но уви това негово поведение продължава. Усещам, че на моменти доста обтяга отношенията ни, защото не се чувствам сигурна и обичана. Друго нещо, което ме натъжава, е коментар, който направи 2 пъти в рамките на месец, е че не усеща да е влюбен, по специфично не усеща това "ах" чувство и пеперудите в корема както в началото. Познаваме се от 5 години, от които година и половина бяхме във връзка, след това се разделихме за близо 2 години, после пак се събрахме. Мисля, че е нормално това чувство да се изгуби с времето, но има нещо, което ме кара да се съмнявам. Това поражда някаква несигурност в моите чувства и на моменти съм доста отдалечена от него. Сънувам често как ми изневерява, което ме кара да се чувствам ужасно, въпреки че знам, че е само сън. Той също до някаква степен осъзнава, че ме наранява, казва, че се чувства като ужасен човек, че прави тези неща, но в същото време не може да спре да заглежда други жени и мисли за пропуснати шансове с други момичета. Бихте ли ме посъветвали на какво се дължи това и как би могло да се спре това поведение? Надявам се, че съм успяла да обясня ситуацията ни добре. Благодаря Ви предварително!

Здравейте, диагностицираха ме с тежка диагноза и в момента чакам лечение. Няколко мои роднини си отидоха от подобно заболяване, включително родител тази година. Единствените ми близки в момента са партньора ми и другия родител, оказват ми абсолютна подкрепа, но аз се чувствам виновна за заболяването си и евентуално това че трябва да поемат грижи за мен. Не искам никой да задължавам да вижда болен човек, особено на млада възраст
Под 35 години съм. Не ме е страх нито от смърт, нито от самата болест, мъчно ми е за близките. Как да се отърва от тези натрапчиви мисли?

Здравейте!
Разбирам, че партньорът ви е човек, който съзнава, че ви наранява, но не може да спре да го прави. Вие се чудите какво да направите, за да не се влюбва в други жени: спортувате и т.н. Усилията ви да получите нещо повече, обаче, са обречени на провал.
Защото той не ви възприема като цялостно същество, като жената, която обича, а като сглобка от отделни части: "ех, ако имаше краката на тази; ех, ако имаше гърдите на онази и очите на третата и беше с характера на четвъртата". Тоест - в някакъв смисъл за него вие все едно не съществувате. Съществува само той и нереалните му претенции вие да сте съвършена.
Този сън, че ви изневерява, за мен представлява реализация на вашето дълбоко желание той да ви изневери, за да се махнете от него и всичко това да приключи.
Интересно - защо се разделихте преди години и защо след това се събрахте отново?
Поздрави!

Здравейте,

Не знам дали е за тук въпросът ми, но ще съм благодарна за всякакъв съвет.
Става дума за трудност в общуването ми с родителите на съпругът ми. По-точно не знам какво обръщение да използвам. А ми е трудно да ги питам. Възпитана съм, че по име  и на "ти" мога да говоря само с връстници... С майка му говорих доскоро  на "ти', като избягвам да я наричам по име.  Тотално  се  отпуснах да я наричам  по име към свекърва ми, и то само защото на работата ми имах колежка, със същото име и на същата, като на свекърва ми възраст, с която се сближихме. Обаче към баща му допреди месеци се обръщах на "Вие". Още в началото и двамата  ми заявиха че не искат да им говоря като на "вишестоящи", но въпреки добрите ни отношения, не успях да се отпусна да говоря на "ти" с него.  Чак след месеци, когато сестра му се прибра от чужбина категорично ми каза да спра с това "Вие" Харесвам ги страшно много, те мен също, но все още бъркам "Вие" с "Ти" формата и нямам представа как да се обръщам към него. Когато говоря със свекърва си насаме, наричаме мъжът ѝ "чичо Ваню" , но когато говоря с него ми е трудно да се обръщам по име.... А за мен Татко и Мамо не е вариант, тъй като все пак си имам родители....

Здравейте!
Стана ми интересно и някак мило, когато прочетох вашия въпрос. Вие имате много положително чувство към  родителите на съпруга си и ви е трудно да скъсите дистанцията изведнъж. Правите го постепенно. И аз вярвам, че това е по-добър вариант, отколкото да отидете твърде близо от самото начало и после да почнат да действат сили, които ви раздалечават. С една дума - перспективата ви е добра, според мен. Просто правете нещата така, както ги чувствате и те ще се наместват от само себе си. И ги гледайте от забавната страна.
Истината е, че исторически езикът се развива след човешките отношения. В момента има обществена потребност да се измислат думи, които да служат като обръщение към свекър и свекърва и тъст и тъща. Предишното коронясване с "майко" и "татко" вече жените не го възприемат. То някак си е свързано с подчиненото положение на жената от предишните времена, когато отиваш в семейството на съпруга,  забравяш родния си дом и нямаш връщане назад. А "баба" и "дядо" като обръщение  към тъста и тъщата сякаш отразяват това, че мъжът гледа на тези хора като помощници на жена му за отглеждането на общите им деца.
Предизвиквам ви, ако ви е интересно, да предложите тук идеята си за думи, с които да бъдат назовавани родителите на партньора.

Здравейте,
Благодаря за отговора, определено поставя нова перспектива върху нещата.
Разделихме се по негово искане - не бил готов за сериозна връзка и цялостно смяташе, че искам твърде много от времето му, което го спирало да си следва хобитата и интересите. Бих казала, че и финансовият фактор присъстваше- не можехме да излизаме на различни места и да харчим пари. След раздялата, поддържахме някакви приятелски отношения, дори се виждахме от време на време,но нищо сериозно. След време, той започна да ме търси по-често, вече бяхме и финансово стабилни и си позволявахме доста неща. Той поиска да се съберем отново. Казва, че не можел да намери по-добро момиче от мен и не открил друга със сходни виждания за живота, и не успял да намерил тази емоционална сигурност, която аз му давам. Говорили сме си и за брак, но отново казва, че не е готов за тази стъпка, трябвало да бъде напълно сигурен, че аз съм жената за него. Може би има някакъв страх от сериозно обвързване, не знам как това би се разрешило. На моменти е доста ревнив и ме разпитва, че дори и телефона ми гледа. Доста ме обърква това негово поведение, опитвам се да бъда разбираща, но това заглеждане и сравняване с други жени ме наранява и ме кара да се съмнявам в моите качества. Има ли някакъв правилен подход в такава ситуация и какъв би бил той?
Поздрави.

Доста поучително! Значи той се заглежда по други момичета и ви сравнява с тях, и то по неблагоприятен за вас начин, и същевременно ви рови в  телефона да не би да му изневерявате.
По принцип професията, която имам, изключва даването на съвети. В случая бих казал, че всеки човек дълбоко в себе си знае, как е добре да постъпи. Но на вас ви е много трудно и предпочитате някой отвън да ви каже.
Пожелавам ви да вземете най-доброто за вас решение, водена от онова вътрешно пространство,  където се съдържат мъдростта, смелостта и отговорността към себе си!
Поздрави!

Здравейте, благодаря за отговора.
Свекървата държи власта във неговото семейство.  Баща му е добър човек, който много и помага тя има бизнес ,но се държи арогантно със всички и иска да се взима нейна страна.
Във нашето семейство моят мъж е водещ,което е хубаво. 
Уважавам и обичам майка си ,тя ми е майка. Моята свекърва се опитваше да заеме мястото на моята майка,аз и казах ,че майка си имам тя ми е само свекърва това я ядоса и реши да ме игнорира и да настройва мъжа ми да избира между мен и нея,което е странно защото му е майка а не жена

Здравейте, Natalievasilevaz!
Има и още един важен въпрос в такъв случай: дали свекървата ви подпомага финансово или пък и мъжът ви да работи в нейния бизнес? Това не би било добър фактор.
В ситуацията, която описвате, единствено съпругът ви може да донесе промяна, и то постепенно, без напрежение. Стига да се съгласи да направи следните неща:
1. Смятам, че нещата ще се подобрят и нейната позиция ще отслабне, ако вашият съпруг започне да изразява подчертан интерес към баща си. Имам предвид,  да го търси по-често по телефона /много по-често от майка си/, да му иска мнението, да го кани у вас за някаква помощ, или просто, за да си поговори с него...
2. Освен това би могъл и да се обръща към баща си за посредник, той да говори с майка му по даден въпрос: "Татко, питай майка ми за еди какво си; кажи на майка ми еди какво си". Тоест - бащата да се оказва посредник между майката и сина, а не майката да е посредник между сина и бащата.
3. Ако  майка му го потърси и иска нещо от него, той често да ѝ отговаря: "По този въпрос трябва да говоря с жена ми; първо трябва да се посъветвам с жена ми; ще говоря с жена ми и ще ти се обадя".
Това би разместило пластовете и властта на свекървата ще се редуцира чувствително. Защото ще се засили влиянието на свекър ви.  А освен това мъжът ви ще покаже, че за него собственото му семейство има приоритет.
Това със сигурност ще я ядоса. Особено първото: обръщането на мъжа ви към баща си. Но ако мъжът ви го прави фино, може тя да не намери кураж да се наложи и да атакува връзката баща - син.  
 Какво ще кажете?