Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте!
Първо ми идва наум, че съпругът ви може би се чувства унизен от това, че остава вкъщи да се грижи за детето, а вие отивате да се реализирате професионално. За да вземете това решение, допускам, че вие получавате и по-добро заплащане. И ако е така, той се чувства още по-унизен. Затова на свой ред се опитва да ви унизи вас. Дори ви заплашва, че ще ви вземе детето.
Има сякаш и още един важен аспект: чрез тези свои боледувания детето може би се съюзява с баща си и се опитва да ви върне обратно в дома.
Все повече жени са в тази ситуация в модерния свят. Интересно - как стоят нещата, погледнати от обратната страна? Имам предвид - имате ли самата вие достатъчно уважение към съпруга си, след като той остава вкъщи да "майчинства"?
Струва ми се, че във вашата ситуация има много неща за изясняване; има важна информация, която не е казана все още. Добрият вариант е да потърсите заедно като партньори семеен консултант, който да ви посредничи да се чуете, да се разберете и да започнете да правите най-доброто за вас като двойка и за детето като родители.
Какво мислите във връзка с казаното?
Поздрави!

Здравейте!
Имам чувството, че сте се събрали с този мъж, подтиквана от трима души: двама приятели с наркозависимост, от  които сте искали да се откъснете и от майка си, която ви притиска да си намерите партньор и да създавате деца /внуци/.
Много се набива в очи темата за зависимостите: споменавате такива партньори, а и вашето отношение към този мъж много прилича на зависимост. Говорите, че "цял живот" ще съжалявате.
Това ме подтиква да ви попитам за баща ви. До този момент не сте казали нищо за него.
Поздрави!

Здравейте ,г-н Стефанов,
искам да попитам нещо,което касае моят син на 6 год.Едва сега имаме възможност да му направим собствена стая,да обясня,че до момента също спеше на собствено легло,но в спалнята ни.Разбира се като с всяко ново нещо,зная,че ще е нужно време ,за да свикне и виждам,че все повече се присеща, че може да се отдели ей така а малко сам,да рисува или оцветява на спокойствие...Но проблемът е,че не иска да заспива сам...Дори като спрях да го кърмя не беше такъв зор...Още от бебе,докато го кърмех и той всъщност в последствие заспиваше си играеше с косата ми...До ден днешен това е начина на записване...След това няма проблем ,спи си по цяла нощ сам,но не иска да заспива.Дори ,когато нощува при баба си и дядо си,заспива отново по този начин...Поговорихме,обясних,че вече е голям,попитах от какво всъщност се страхува,той отговори от "оставането сам,от шумове"....Направих пано на стената със снимки ин мн нежни лампички,за да заспива на техен фон например, ако проблема е в тъмнината,но не....Притеснявам се дали да бъда рязка и да кажа стоп изведнъж,защото съм наясно,че този начин на заспиване го кара да бъде спокоен и му носи някаква сигурност,моля дайте съвет как да постъпя...
Благодаря!

Здравейте, believe !
Важно е да си дадете сметка дали някакви страшни неща са се случвали, когато е бил бебе.
И то не само с него, но и с вас или с баща му. Ако има такива неща, разкажете му ги,
като наблягате на факта, че всичко това вече е минало.
Ще ви дам и още идеи и стъпки, като ще помоля и да ми пишете какво се получава.
Започваме от там, че той казва, че го е страх от "оставането сам и от шумове".
Бих ви предложил следните стъпки:
[Първо му кажете, че ви е станало много интересно  от това, че го е страх да остава сам и от шум.
Кажете му, че и вас ви е било страх като малка по подобен начин.
Попитайте заедно и баща му от какво го е било страх.
/много е важно детето да знае, че и родителите му са имали страхове като деца,, а не да има чувството, че е странно. То се чувства странно, когато му казват: "Вече си голям, стегни се, няма нищо страшно"/
Второ - накарайте го да нарисува страшните Шум и Сам, които идват през нощта.
Не критикувайте и не оценявайте рисунката, каквато и да е тя!
После нека да нарисува, как тези Шум и Сам се заплитат в косата на мама и не могат да мръднат.
Оставете рисунката някъде далеч от леглото, и кажете, че те са там и не могат да мръднат.
И цяла нощ ще си стоят там, а на сутринта може да провери дали са успели да се разплетат.
Опитайте с това и вижте реакцията, резултата....
Поздрави!

Баща ми винаги е бил по-инертен, не се е занимавал особено с мен, но пък за всичко ми е угаждал, така да се каже той е доброто ченге и винаги е на моя страна. В общи линии майка ми го командва, преди години и беше изневерил и натрупа кредити, които още изплаща, имаше опити за самоубийство, но нямам много спомени от този период, не знам и как са се помирили с майка ми, но мисля, че той още си "изкупва вината". В момента са в привидно добри отношения.

Част от това съм приложила,когато разговаряхме реших да споделя своите страхове и аз,за да разбере,че е нормално да се страхува човек...Беше добра идея,защото прояви интерес и се успокои до някаква степен,точно тази същата вечер заспа сам,но на следващата "старата песен на нов глас"...Със сиг ще приложа написаното от вас и ще споделя резултата.
Хубав ден ви желая и благодаря много!

Предварително благодаря!
И продължете да говорите, че и вие като родители сте имали своите детски страхове.
По този начин родителят застава до детето, а не срещу детето.

Здравейте отново.

Да, това, което казвате е първият и очевиден въпрос, който всяка жена в моята ситуация би си задала. Наясно съм какъв ефект може да има за един мъж оставането вкъщи, за да гледа дете и да бъде финансово зависим. Затова и идеята беше това да е временно и за кратко, никой от двама ни не е очаквал, че детето ще боледува с години. Осъзнавам, че ролите ни до голяма степен са разменени, което е фактор за напрежение между нас. Уважавам мъжа си за това, че прие и се съобрази с моето желание да се върна на работа, че остана да се грижи за детето, че помага за домакинството. Прави ремонти, боядисва и т.н. - оценявам всичко това и съм му го казвала.

Когато нещата се проточиха твърде дълго, имаше няколко момента, в които му казах, че трябва и той да помисли за работа. Доходите ми бяха по-високи от неговите, но не бяха толкова високи, че да мога да издържам четирима души дълго време. Мога да кажа, че не успях правилно да изразя това, тъй като доста дълго се опитвах да се справяме с моята заплата, явно напрежението се е трупало в мен и в един момент когато му казах че не се справяме и трябва и той да започне работа, явно му е дошло изневиделица. Трудно ми е да водя такива разговори, обикновено ги избягвам до последно и знам, че това е нещо, което допринася за неразбирането.

Признавам, че имаше моменти, в които смятах, че просто му е удобно да живее по този начин, макар че той казваше, че му е омръзнало да стои с детето вкъщи и иска да работи - не вярвах, защото в периодите когато детето беше здраво не виждах да прави усилие да намери работа, имаше оправдания - сега не се търсят хора, сега в тези месеци в бранша не върви, ще търся наесен, ще търся напролет и така времето си минаваше и вече детето е на почти 4 години.

Мисля също, че мъжът ми изпитва вина и това му тежи - според мен мисли за себе си като за някой, който не е успял в това да осигури семейството си. Преди да се роди детето започна собствен бизнес, но нещата не се получиха. Помогнах му с мои спестявания и знам, че той изпитва вина. Но начинът, по който разсъждава е в грешна посока - никога не съм го обвинявала за неуспеха, напротив, за мен беше важно че въобще се нае и опита - беше за доброто на семейството. Не е лесно да се прави бизнес, отговорността е голяма и не всеки би се наел. Аз не бих могла и уважавам и адмирирам всеки, който се заеме с подобно начинание. Затова не изпитвам нито съжаление, нито отправям обвинения. Освен това, както казах, той прави много други неща, с които компенсира - всички неща, които прави вкъщи и с които ми помага.

Аз също съм мислила, че било полезно  да посетим семеен консултант. Има много насъбрали се неща, които според мен и двамата не можем да изговорим по начин, който да не наранява другия.

Да, било е тежък период за всички. И в онова време на кредити и опити за самоубийство няма как връзката с баща ви да не е пострадала. Тогава тази връзка е станала по-малко авторитетна, бих казал.
За вас е от голямо значение да поддържате и укрепвате връзката с баща си, за да преминете през това любовно изпитание по-лесно.
Какво имам предвид? Имам предвид това, че вие сякаш сте изпаднали в психична зависимост от този мъж. Въпросът е, кога човек есклонен да изпадне в такава зависимост от партньор? Когато няма добра връзка С ДВАМАТА си родители.
Ако единият родител ни стои някак в сянка, някак "по-инертен", тогава все едно сме стъпили само на единия си крак.
А човек, който е стъпил само на един крак, има нужда да сложи някой на мястото на липсващия крак. И така става зависим от този някой.
Затова в терапевтичните кабинети толкова често се обсъжда връзката с родителите.
Поздрави!

Здравейте. Мисля, че страдам от сериозна депресия и нямам престава как да подходя. От 6 години имам хормонални проблеми. Две бременности една след друга със следродилна депресия. Семейни проблеми със съпруга ми, с майка ми и брат ми. Нямам приятели. Подложена съм на много стрест, грижейки се за деца и дом и същевременно не съм спирала да работя, дори през майчиството ми. Имам проблем с теглото още от дете, който в стресовите ситуации, се обостря. Предполагам, че всимко играе своята роля, за да стигна до тук. Имам ежедневно мисли за самоубийство. По цял ден се моля просто тази болка в мен да изчезне и да ми стане по-леко. Независимо дали предприемам някакви различни действия, дейности за подобряване на живота и здравето ми, тези мисли не изчезват от главата ми, дори в най-хубавите ми моменти. Понякога си мисля, че в някакъв химичен процес, защото както се смея, съзнанието ми отива на някъде, към някоя мисъл или спомен и буквално прекъсвам, сякаш са ме изключили с дистанционно и изпадам в апатия. Постоянно имам чувството, че нося нещо като тумор в гърдите ми и съответно - постоянно съм тъжна, ядосана, апатична, със силно чувство за вина към всяко мое действие. Постоянно съм уморена, всяка част от тялото ме боли и на моменти изпитвам гадене и задух. От момиче страдам от лош сън, а сега сънят е абсолютен мираж... Посещавах терапевт една година и се чувствах добре, когато говоря с нея, но в момента, в който напусках кабинета й, всичко ме връхлиташе отново. Страхувам се да започна да ходя отново, защото не мисля, че ще ми помогне. Понякога си мисля, че трябва да се насоча към психиатър и съм за медикаментозно лечение, защото не виждам как бих могла да се преборя сама с това в мен. Не знам какъв е въпросът ми точно, само знам, че имам нужда от помощ  и не знам какво да направя и как да се справя.

Здравейте!
Мисля, че добрият вариант за вас си остава психотерапията.
До този момент казахте много неща за това, как се чувствате.
Но не и за  личната ви история и историята на родителското семейство и самите родители.
Моето разбиране е, че енергията ни идва от семемейната ни система.
Но може и да "потъне" в семейната система и това има нужда от конкретно изследване.

Да, понякога хората имат нужда от някой, който да улесни диалога между тях.
И да им помогне да погледнат на нещата отстрани, да им даде обратна връзка.

БАЗИСНОТО НИ ЧУВСТВО И МАЙКАТА
(публикувам един кратък текст за това, колко е значима за нас майката от създателя на метода Семейни констелации Берт Хелингер. Чувствам се дълбоко свързан с този метод и в групата си много пиша за него)
"Преди много години бях в Чикаго на четири седмичен курс, провеждан от семейни терапевти. В един от модулите водещият каза, че всеки човек има едно базисно чувство, определящо неговото вътрешно състояние.. Той постоянно се връща към него, защото когато е в това основно чувство усеща най-ниските нива на стрес. Всеки човек може веднага да определи за себе си как стоят нещата с основното му чувство. Например, човек би могъл да направи едно мислено измерване, като си представи числова скала от минус сто до плюс сто. Терапевтът каза, че никой никога не може да промени основното си чувство, че всеки човек постоянно се връща към това основно чувство.
Ние можем да проверим сами, къде сме в тази скала от минус сто до плюс сто. Намираме ли се в минусовата зона и къде точно? Или сме в положителната област и на какво точно ниво? Всеки знае със сигурност. Ако погледнете другите хора, също веднага ще осъзнаете това. Веднага можете да видите къде се намира човек в тази скала на щастието.
Ръководителят на екипа твърдеше, че човек не може да промени това основно чувство. Но моето невероятно откритие беше, че то може да се промени. Промених го сам за себе си. Ето как стана това.
На друг семинар по фамилна терапия един терапевт лично работи с мен. Казваше се Лес Кадис. С негова помощ бях насърчен да видя всичко, което моята майка е направила за мен. Бях потресен от това, колко много тя е направила. Тя винаги беше наоколо. И беше смела жена. В дните на националсоциализма нищо не можеше да я разколебае. Когато отказаха да ми издадат диплома за средно образование, тъй като решиха, че съм потенциален враг на народа, тя отиде при училищното ръководство и се бори за мен като лъвица. След това получих свидетелството си, докато вече служех в армията.
Така внезапно осъзнах каква специална жена за мен е майка ми. Изведнъж успях да я взема в сърцето си, такава, каквато тя беше. А след това забелязах в себе си как основното ми чувство изведнъж се повиши със 75 точки. Цели 75 точки! И така, връзката с майката създава щастие. Тя прави хората щастливи."

Г-н Стефанов,здравейте отново!
Преди дни ви писах за трудното заспиване на сина ми в стаята си...Подканих го да нарисува това,от което се страхува и след това да ги заплете в моята коса...Той така с усмивка ме погледна и каза "ти се шегуваш" ...Направихме това,вечерта заспа сам,за няколко дни е в бабини си и след като е върне утре ще му покажа ,че още са си там тези "страшилища"...
Извинявам се,но искам да се допитам до вас за още нещо...Извинявам се за грубия език,но :Как по дяволите да приема,че не всеки е добронамерен,и не всеки,който ми се усмихва ми мисли доброто???Аз се определям като доста толерантен и  добър човек,който мрази интригите и  клюките,но явно до  ден днешен проявявам глупава наивност и сама си  вредя!Налице е  поредното разочарование от човек,който мислих за приятел,усещам някаква завист и не мога да си обясня какво се случва!В искрен опит да помогна,бивам грешно разбрана и получавам някакви заяждания,реплики,които ме нараняват В много случаи пренебрегвам себе си,собствения си комфорт, да не кажа почти винаги,за да не обидя някого,за да няма разправии и зная,че с това си правя лоша услуга,но съм такава...
Благодаря предварително за отговора!

Здравейте!
Много брагодаря за тази обратна връзка. От начина, по който детето е приело нещата, съм склонен да мисля, че може да настъпят трайни положителни промени...
Що се отнася до втория ви въпрос - не разбирам какво точно се случва, тъй като не сте описали конкретна ситуация. Ако някой просто ви е ядосал с поведението си, бих казал , че това се случва ежедневно с всички нас.
поздрави!