Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте!  Според мен наистина има дълбока връзка между ревността на баща ви и вашата ревност. Казвате, че майка ви е останала с него  30 години едва ли не само заради вас,  децата. Това е първото, което искам да проблематизирам. Тя е останала с него, защото е виждала някакви предимства в този брак и го е смятала достатъчно добър за себе си. Идеята, че майка ви едва ли не се е жертвала за вас, е вредна. Тя ви стоварва на гърба тежест, която вие нямате сили да носите. Все едно сте единствения крепител на брака на родителите си. Смятам, че тази ревност и кавги представляват техния начин да се обичат. За вас е здравословно и вие да разглеждате нещата по този  начин....
Механизмът, по който ви се отразява тази ревнивост на баща ви,  може да бъде разбран най-добре чрез понятието "сляпа любов", което въведе големият германски психотерапевт Берт Хелингер и което и аз използвам в работата си. Какво имам предвид? Още от дете вие сте взимали отношение и страна в това конфликтно напрежение между вашите родители. Упреквали сте баща си и сте заемали страната на майка си, която сте считали за невинна жертва. При това положение любовта, която всяко дете има към баща си,  за вас е била някак накърнена. Не е била изразена достатъчно. Защото вие сте хранили по-скоро негодувание към баща си. Били сте недоволна от него. И вероятно сте живеели в страх, че ако изразите любов към баща си, майка ви ще се почувства предадена и ще ви отхвърли. А това за всяко дете е много страшно.
Но любовта на детето към баща му е нещо първично и естествено. Тя е дълбоко заложена в човешката природа и  все някак трябва да се прояви. И ако сте се притеснявали да я изявите по един естествен начин, тази любов се проявява, като самата вие започвате да приличате на него. Ревнувайки мъжа си, вие сякаш се обръщате в душата си към баща си и му казвате: "Мили татко, аз те обичам и затова ще бъда като теб. Ти цял живот си ревнувал мама и аз също ще ревнувам мъжа си. Така ще показвам на целия свят колко много те обичам." Това е един абсолютно несъзнаван  механизъм за проявяване на любов. Затова Берт Хелингер му е дал името "сляпа любов".
Какъв е начинът нещата да се променят? Тази сляпа любов трябва да се прояви и смело да заяви себе си. Например, когато майка ви се опитва да споделя с вас,  да ви се оплаква от баща ви, разказвайки все едни и същи истории, вие можете да ѝ кажете: "Майко, това са си ваши неща. Аз не мога да се намесвам. Аз съм дете и на двамата и ви обичам еднакво. Смятам, че ти си ми избрала най-добрия баща на света."
С една дума - застанете на дистанция и не взимайте страна в отношенията между родителите си. Заявете директно, че обичате и баща си. Така постепенно ще почувствате, че гледате към съпруга си с меки очи , спокойно и без ревност.

Здравейте, г-н Стефанов,

Чета с интерес отговорите Ви!
Тъй като доста споменавате Берт Хелингер и ме заинтригувахте със схващанията му, моля, насочете ме към негова книга! Виждам, че в България се предлагат няколко, но не зная коя да избера.

Благодаря!

Не смятам, че някой от нас е способен така да отреже родителя си, който явно има нужда да сподели. По-скоро нямали техника, с която да изолиране вътре в нас думите, като думи на майка, а не като такива, които да променят нашия живот?
Другото, което казвате, е, че голяма част от нашите действия/разбирания/преживявания са в резултат от събития преди да се родим. Как се прекъсва тази връзка, в този ден на мисли всички (дори царски особи) сме прецакани, защото а оглед на световните войни, преврати и т.н. в рода на всеки ни е имало силно драматични събития. Как да "изчистим" себе си, за да осигурим и чист старт на децата си?

Здравейте!
Много се радвам на вашия интерес към Хелингер и метода Семейни констелации.
Бих ви препоръчал най-вече книгата на Свагито Лийбермайстер "Корените на любовта".
Там философията на метода е представена по много ясен и структуриран начин.
На български я има и кнгата на Хелингер "Закони на любовта".
Тя, обаче, може де ви се стори странна, ако не сте присъствали на констелация.
Тук давам и линк към едно ТВ предаване, където аз говоря за метода с журналистката Елена Пенчукова.
Поздрави!
https://www.youtube.com/watch?v=h8QRUQGuYQk

Много благодаря!

Здравейте, г-н Стефанов!
Проблемът ми е свързан с майка ми. Мисля, че тя е така наречената "токсична майка". Имала е проблеми в детството с баба ми (нейната майка). Баба ми не ѝ е обръщала внимание и е била много студена към нея, манипулирала я е дълги години до около 40-годишна възраст. В резултат на това майка ми е много чувствителен човек, който трудно изразява емоциите си. През моето детство и тийнейджърство бе предимно строга и студена. Има един развод и ме е отгледала сама. След това се омъжи повторно и в началото всичко беше наред, но претърпя рак и от тогава чувствителността ѝ още повече се засили. Тя винаги е имала склонност да преувеличава проблеми, много е припряна. Когато не съм искала да направя нещо, което тя ми казва, ми е вменявала вина, че ако я обичам, трябва да го направя и други такива. Обича да говори за себе си и за проблемите си на околните. Случвало се е да се обади на някого да му честито рождения ден и след това веднага заговаря за своите проблеми. Често си сменя настроенията. Манипулативна е и към втория си мъж.

От както се омъжих все по-трудно разговарям с нея. Тя се радва за брака ми, но често се опитва да си дава мнението за лични наши неща. Когато кажа, че не съм съгласна започва да се дразни и да казва, че не се интересувам от нея. Казва, че вече не ѝ споделям нищо, ревнува, че с втория ми баща се разбирам по-добре. Иска често да се виждаме заедно с мъжа ми, но ние си имаме наши си работи за вършене и не можем винаги да се виждаме. Тогава тя се дразни и казва, че се държа студено към нея.
Ако сме навън често прави коментари за мен пред чужди хора и то с определен жлъчен то, които наистина не ми харесват. Пред мъжа ми дори е казвала, че не съм ѝ дъщеря вече, а тя има син (зет ѝ). В повечето случаи гледам да се държа нормално и да подминавам какво казва, но понякога не мога. Опитвала съм да ѝ обясня, че имаме проблеми в комуникацията, но тя не ме разбира. Казва, че философствам, че се правя на важна, че ѝ държа сметка. Не ме уважава. Тя смята, че възрастните винаги имат право и авторитет пред младите. Питала съм я точно какво иска от мен, а тя ми отговаря, че нищо не иска или овърта и реално пак нищо не казва. Винаги е "Така ли ще си говорим вече, не съм те възпитала по този начин". Това е заради властната ми баба. Казах ѝ, че вече съм зрял човек и тя трябва да уважава желанията и решенията ми, че когато имам нужда, ще я помоля за мнение и че не искам да ми налага нейната гледна точка. Тя ми отвръща, че тя също е зрял човек и трябва да бъде уважавана. Майка ми преминава от една крайност в друга и се хваща за нещо малко и след това го преиначава. Например, че не сме искали да я водим еди-си къде на почивка. При, което аз казвам, че нали излизаме на ресторанти, засега не е ли достатъчно, а тя "Ами, това и аз мога да си го позволя, какво искаш да кажеш, че аз не давам пари за вас ли, че нищо не съм направила за вас" и след това се почва натякване. Редовно при караница с нея изтъква, че е преминала през рак и как утре може да умре, че ще я побъркам, дали това искам - тя да умре и т.н. вменяване на вина.

Предполагам, че трябва да отиде на психолог, но кажете ми за момента как аз сама да се справя със ситуацията, това напрежение и вина, които ми вменява не са полезни за мен. След конфликт винаги се чувствам зле, виновна за нещо, искам веднага да ѝ се извинява дори и да знам, че греши, не мога да поставя граници, а съм на 26г. Чувствам се зависима от нейното мнение. Трябва ли двете заедно да отидем на психолог или е по-добре всяка индивидуално?

Здравейте Людмил ,

Пиша ви с молба за професионален съвет отностно семейна ситуация. От две години съм във връзка с мъж, като вече 10 месеца сме официално съпрузи. В началото всичко беше супер на много нива, но в един момент нещо се промени. След 4 месеца от началото мъжа ми стана почти импотентен. В началото също има леки признаци - 1,2, 3пъти в месец но след това стана много зле. Това беше и момента в които на мен ми писна да слушам лъжливите му оправдания поради които не му е станал (като пикаене, музика и тн) и му казах в прав текст че знам че ме будалка. Това беше също и момента в който аз се съгласих да правим опити за дете. Той тотално се сдуха и сексуалните ни контакти станха 4-5 пъти на месец. Накратко - вече 2 години заедно нещата са още по зле - той е все по неуверен в себе си, а аз все по нетърпелива и избухваща. Естествено липсата на интимност разруши връзката ни на много нива. Аз все се опитвах да го побутна да търси лечение. Намерих му 1 специалист при които ходи 2 пъти и ефекта бе краткотраен. После му препоръчах друг. Ходи и при 3ти.прави няколко изследвания, но в крайна сметка се стигна до извода че е психическа причина. (защо аз го пращам - защото той просто не прави нищо освен да драматизира, гневи и тъжи) Проблема ми е че той не е редовен в лечението, не полага постоянно усилия за решаване на проблема, а само когато аз вече не издържа и му вдигна скандал. Тогава прави нещо и после забравя. Има хиляди оправдания за всичко, защо не прави нищо по въпроса или накрая казва че си бил мислел че вече всичко е ОК (това го е казвал поне 100пъти вече). Когато се държа мило и не повдигам темата той все едно се успива и си седи така - без да има секс, а иначе като викам се стяга и задейства. Второто обаче го и сдухва и унижава като мъж. А и мен адски ме напрагя и не искам да съм в такава връзка. Изглежда, че и двете неща не работят. Той самият казва че иска да се оправи. Искам да ви попитам за съвет как да се държа с него така че да помогна за проблема му и да се оправи. Или да ме насочите какъв подход и дейстия да предприема. Стимулациите не помагат - той просто се сдухва, секси игрите и романтика - пак се сдухва. Предлагала съм много неща като кама сутра, играчки и тн. Въпреки това тай не е инициирал нищо. Иска ме само когато съм супер изморена, имам работа или просто не искам. Понякога предлага орална игра, след като другата не е станала, но често разочарованието ми и неговият стрес са по силни и аз предпочитам да няма нищо. Също така казва, че с мен му се случва за първи път така, въпреки че преди е имал единични случаи в следствие на притеснение или алкохол. Факт е че вече 1 път в месеца да се любим е много, а нямаме и година брак... . Вече съм на ръба на раздяла, но въпреки това имам останала някаква надежда че може този брак да потръгне или по скоро сексуалноста, защото в началото беше супер. Дала съм си сметка, че секса не е най важното в една връзка за мен, но в същото време липсата му не е приемлива  - това са само приятелски отношения, а също така ми се иска да имам и деца.
Благодаря ви!

Здравейте, usmvka!
Прочетох внимателно поста ви. И виждам, че големият липсващ човек тук е баща ви. Нищо не казвате за него. Дори говорите за втория съпруг на майка си като за втори баща...
Човекът, който може да ни направи свободни и независими от нашата майка, ако тя е твърде обсебваща, е баща ни. Когато имаме добра връзка с него,  образно казано стоим на двата си  крака и можем да вървим по собствения си път. 
Забелязах един интересен факт, за който говорите: че тя ревнува от добрите ви отношение с вашия "втори баща", а вие страдате, че тя е нарекла съпруга ви "син", сякаш  отказвайки се от вас. Тези несъстоятелни заменки, които се случват, биха били невъзможни, ако вие имате по-пълноценни отношения с баща си.
Самата идея да водите често майка си с любимия ѝ зет /"син"/ на ресторант,  ми изглежда твърде конфликтна. Да не говорим за това да я заведете на почивка. Вие и двете си имате съпрузи, с които да излизате на ресторант и да ходите на почивки. В Библията е казано нещо много точно и красиво по този въпрос: "Жената да се отдели от майка си и баща си и да се залепи за мъжа си". Също и "Мъжът да се отдели от майка си и баща си и да се залепи за жена си".  Представям си като по-здравословно да излизате понякога на ресторант само двете, ако имате такава потребност.
До тук съм описал как според мен изглежда един идеален вариант за вашите отношения. С тази вина, която чувствате, обаче, може би наистина имате нужда от консултантска помощ, за да се придвижите напред. Ако чувствате доверие, можете да се обърнете към мен за консултация онлайн. Или към друг колега - сега има избор. Според мен е важно човек да види "голямата картина", да разбере в дълбочина какво се случва между него и майка му, защо е била студена баба му и т.н.
От друга страна не съм оптимист, че можете да накарате и майка ви да отиде при професионалист да работи върху личните си теми. Да, всички ние имаме импулс да подкрепяме емоционално нашите майки, но в същото време сме твърде малки за това /независимо на каква възраст сме/. Ние сме само деца пред тях. И нямаме капацитета да ги променяме, или да ги насочваме да вървят по пътя на личностното усъвършенстване.
Предприемайки стъпки към отделяне и независимост, вие бихте направили много ценни неща и за себе си и за майка си и за съпруга си. Това е моето разбиране.
Поздрави!

Здравейте! Възможно ли е да си глътна езика или само си въобразявам. Изведнъж ми става лошо, устата ми пресъхва, имам чувството, че ще припадна и ще си глътна езика. На 17 съм.

Здравейте!
След всичко, което сте описали, казвате, че секса не бил най-важен в една връзка за вас. А кое е по-важно? В крайна сметка нас ни държат заедно като мъж и жена взаимните сексуални влечения. Сексът ни прави творци в работилницата на Живота, защото чрез него се създават деца. Сексът "просто така за удоволствие" доколкото знам, ни е даден само на нас, хората, сякаш за да държи връзката между мъжа и жената трайна, за да продължим да сме заедно и като родители. Насладата, сладострастието ни правят свързани с живителните сили на Природата. Не случайно в гръцката митология богът на сексуалността  Ерос, син на богинята на любовта Афродита, е смятан за творческата и съзидателна сила, която движи всички процеси в Космоса...
Но сексуалността при хората е много зависима от психологически фактори. Първо - индивидуални фактори. Второ - от това, което се случва във взаимоотношенията в двойката. И трето - от фактори, отразяващи събития в родовите системи на двамата партньори. Затова вярвам, че и една съвместна консултация и на двамата би ви била ценна. 
Да ви кажа и какво мисля от споделеното до тук от вас:
Направи ми силно впечатление, че сексът между вас е започнал да не се получава, когато сте се съгласила да правите опити за дете. И той "тотално се е сдухал". За мен тази информация е важна следа. Питам се, кой от двамата дълбоко в себе си се страхува да има деца? Този страх често се дължи на събития, които са се случили в семейната система. Имам предвид събития като: множество загубени деца със спонтанен аборт или аборт по желание, мъртвородени, или пък жени, починали при раждането. Такива събития въздействат много силно. Те буквално е възможно да станат дълбока причина за загуба на сексуален апетит и страх от секса. Особено последното - жена, починала при раждане в рода, товари някои от  жените със силен страх от зачеване и сексуалност.  Сред някои от  мъжете пък в такива родове може да се види също страх и чувство за вина, свързани със секса. Сякаш те се самоблокират от мисълта, че това мъжко сексуално влечение може да доведе до смъртта на жената.
В индивидуален план причините могат да бъдат много: депресия, тревожност, стрес, страх от това да не се изложи, злоупотреба с алкохол, наркотични вещества и лекарствени средства... Някои мъже носят и страхове от женското, идващи от най-ранното детство. Имал съм случаи с мъже, които носят такъв страх заради това, че бабите им, когато са били на 3-4 години, са ги вкарвали в женската баня, смятайки, че те нищо не разбират. Там те са се чувствали абсолютно безпомощни, уплашени и несъстоятелни с малките си размери сред тези огромни женски форми. Или пък са се къпали с майка си и баба си и тези непозволени и плашещи инцестни желания от детството по-късно са се превръщали в блокиращ фактор.
Може също така съпругът ви да отреагира чувството, че не е готов да стане баща. Или някакво разочарование във връзката ви. Или нещо от вашия съвместен живот, което по несъзнаван начин го свързва с някакви по-ранни преживявания.
Казвам всичко това, за да дам пространство за разбиране на ситуацията. И то не само на вас, но и на другите жени /то тук идват и мъже!/, които посещават темата. Това, което реално се случва при вас, е необходимо да се изследва и терапевтира конкретно.
Вгледайте се по-дълбоко и във вашите отношения. Един германски психотерапевт, Несрат Песешкиан, създател на позинтевната терапия, казва, че импотентността е "способност да избягаш от конфликтното поле на сексуалните отношения". Женската фригидност пък определя като "способност да кажеш НЕ чрез тялото"...
Поздрави и успех във всичко!

Абсолютно не е нужно да си гълтате езика. Мисля, че човек може да има такова чувство от някакъв страх, който стои в него. Питам се  също така дали има нещо, което искате да кажете, например някаква тайна, но в същото време да не се рашавате, защото тайната трябва да се пази. Говоря най-вече за семейна тайна. Но може да бъде и нещо извън семейството, което знаете, пък се колебаете да споделите.  Ако е така, пишете ми на лично съобщение.

Извинявам,се че го цитирам,но ако имате възможност,моля отговорете ми...

Здравейте,believe_ ! Трудно ми е да коментирам вашия въпрос, защото в него няма конкретика, няма проблемна ситуация. Има само общи разсъждения за живота и хората. Но все пак, като чета тези разсъждения, оставам с чувството, че вие сте "борец за справедливост" .  Какво означава да се борим за справедливост? Това означава да смятаме, че има хора, които са лоши и лицемерни и незаслужаващи и с тях трябва да се конфронтираме. Това разбиране го има и в някои аспекти на християнството. Имам предвид особено учението за Ада и Рая, където се съдържа очакването, че Бог е длъжен да вземе всички лоши хора, които ми късат нервите и да ги прати в Ада.
Но отново в християнството можем да видим и друго разбиране. Нека си спомним думите на нашия първоучител Константин Кирил Философ, когато защитава пред Папата правото на славяните да имат своя писменост. Той казва: " Бог не изпраща ли слънце и дъжд и на правени и неправедни? И не дава ли на всички да дишат еднакво въздух?"
Самата склонност да разделяме хората на добри и лоши ни праща, според мен, в погрешна посока. Ще цитирам по този въпрос и думи на Берт Хелингер от негов семинар. Той казва: "Как някой става лош човек? Кой прави човека лош? Само добрите хора правят другите лоши. Сами по себе си лоши хора не съществуват. Те стават такива, когато някой добър човек ги изключва. И на добрите хора са им нужни лошите, за да се чувстват добри. Стъпили са на раменете на лошите и те трябва да ги търпят. Разбирате ли? Ето ви един интересен образ. Затова когато наричат някого лош човек … например в тази работа някого от семейството наричат лош човек или го презират,  ние не можем да продължим да работим по-нататък, докато не дадем на този човек място в сърцето си."
Изкушихте ме да говоря по философски въпрос, но вече няма да го правя. Тук съм като психолог и психотерапевт и ще разглеждам само конкретни проблеми.
Поздрави!

Уважаеми майки на деца в предучилищна възраст!
Публикувам едно видео от мой уебинар на тема:
Тръгването на децата в детска градина - предизвикателство за деца и родители.
Заснемането е по проект на Девелопия България.
Ще чуете есенцията от психотерапевтичния ми опит по следните въпроси:
- адаптацията на детето в детската градина;
- Защо децата плачат, когато ги водим?
- темата за "вътрешното дете" на родителя;
- мястото на бащата, когато детето стане на 3;
- Как да подготвим детето да се адаптира по-лесно?
-  хранене, тоалетна,  играчки от вкъщи;
-  агресията в детската градина;
-  приятелства и първи влюбвания в детската градина;
-  Как е добре майката да посреща детето си, когато то се покаже на вратата в градината? /това е отделна част накрая, която според мен е много важна/
Поздрави!

Извинявам се, че се самоцитирам, сякаш пропуснахте въпроса ми.