Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте г-н Стефанов!

Преди година получих паник атака, която завърши с сковаване на ръцете до момент да не мога да ги движа. Понеже бях болна от грип го отдадох на това. 6 месеца след това минах всякакви изследвания и бяха нормални с изключение на tsh 3.5което все пак е в норма.

Преди седмица, докато бях спокойна се случи същото - рязко сърцебиене, вдигане на кръвно и сковаване на ръцете. Чувство, че си отивам и страх. Минах през спешното, където ми казаха хистерия. Не успях да намеря много информация  освен че е на нервна почва, макар аз да не бях притеснена когато ми се случи.

Можете ли са ми дадете съвет какво да правя, ако това се повтори и дали мога да го излекувам по някакъв начин?

Здравейте!
Такива състояния се повлияват от психотерапия. Психотерапията е процес, при който човек изследва това, което се случва с него и осъзнава дълбоките му източници. А след това прави стъпки за преодоляването на симптома.
Важно е да се каже, че при психотерапията терапевтът не дава диагнози, а по-скоро подхожда към всеки проблем като към нещо непознато и индивидуално, което е нужно да се изследва конкретно. Така поне аз се стремя да работя...
От моя опит мога да кажа, че такива страхови преживявания се повлияват много добре и сравнително бързо от психотерапия.
Поздрави!

Здравейте,

Казусът ми е свързан с така дълбоката тема за взаимоотношенията между съпруга ми и неговите родители, както и моите отношения с тях.

Как да дам максимално много детайли, като темата е неизчерпаема...

За начало да споделя, че мъжът ми никога не е бил близък с тях, комуникацията винаги е "куцала" или изобщо няма такава.

След това, тези хора не познават сина си, не знаят той как се чувства, не знаят какво мисли, какво прави, защо го прави и т.н.

Мен не ме харесват, много явно го показват след сватбата ни. Роди ни се и дете миналата година и вече всичко ескалира - прооблемът им е, че детето не е кръстено на тях (на бащата на мъжа ми) и оттам всичко се влошава... Те дори не можаха да обикнат своето внуче.

Не живеем с тях, но винаги успяват да създадат напрежение. Съпругът ми все изживява това, което всъщност липсва между тях, яд го е, натъжава се, пренася се всичко върху мен и става един омагьосан кръг.

Все го играя "психотерапевт", мъча се да го успокоя, но вече се изчерпвам. Честно казано ми омръзна и не искам повече да задълбавам в тези взаимоотношения. Да, но тези хора все пак си остават негови родители и част от живота му/ни. Съзнавам го. Съзнавам, че не могат и тепърва да се "превъзпитат", нито пък и мъжът ми.

Но усещам, че това не е добре за връзката ни. Усещам, че ще имаме сериозни проблеми, нещата вървят натам. Ето, например, когато сме на гости при моите родители, аз виждам (а и съпругът ми потвърждава), че "сравнява" и се ядосва, че не можем така свободно да се държим, да ни е хубаво и с неговите родители. Тъжно му е и че те не са истинските баба и дядо на детето ни, мъжът ми сам е казвал "не им трепва". Чувствам се безсилна, аз това не мога да го променя.

Моля за Вашия коментар, съвети. Смятате ли, че всичко това наистина "застрашава" бъдещето на връзката ми с този човек? Ако е от значение, почти 10 години сме заедно, женени сме от 3.

Благодаря за отделеното време! Слънчев ден!

здравейте,

какво може да причинява внезапна смяна на настроенията, верно от човек, който е бил облъчван от терапии, но все пак

ако е енергиен дисбаланс дали може да се третира с психология само ?

Как се оправя сбъркан биологичен часовник?
Сова съм. Работя с ненормирано време което още повече ме обърква. Стреса ми е много и навсякъде. Отказвам да пия приспивателни.

Здравейте, как се тълкува според психоанализата, мъж, който цял живот е гравитирал към омъжени/ обвързани жени?
Ерген, вече стар, всичките му желания, увлечения, влюбвания, любови са били само и единствено към сериозно обвързани жени. Интересното е, че той определя като истински любови, точно тези, които не са избрали него, а са останали при официалния партньор.
Благодаря!

ПСИХОТЕРАПЕВТА ВИНАГИ СТОИ В ПОЗИЦИЯТА НА НЕЗНАЕЩ
Здравейте!
Не става ясно какъв точно е вашият интерес към темата:
Дали имате такъв познат мъж?
Или пък такъв мъж е влюбен във вас?
Или сте влюбена в такъв мъж?
Или това е синът ви?....
За какво точно става дума?
Иначе - зад постоянното насочване на чувствата към омъжени жени може да се крият множество причини, но за да  разберем истинската причина е необходимо участието на самия човек.
Много е важно да разберем разликата между позицията на психотерапевта и някой друг човек - например познат или приятел, от когото искате съвет.
Приятелите и познатите обикновено говорят от позицията на знаещи. Те казват нещо от сорта:
- О, сигурно този човек има властна майка. Аз имам един такъв познат...
Психотерапевтът в идеалния случай няма хипотези, а просто изследва ситуацията заедно с клиента и е отворен да чуе всичко, дори най-неочакваното нещо.
А ако има хипотези, ги проверява, а не им вярва сляпо.
И още нещо - защо ви задавам тези въпроси в началото? Защото е важно да е ясно какъв точно е вашият интерес към ситуацията. Ако просто ви изброя няколко възможни отговора, това може да повлияе на отношението ви към даден човек и то при положение, че аз нито знам кой е той, нито имам представа от ситуацията, а си говоря така "по принцип".
Даже при конкретно изследване заедно с този човек, ако той дойде на терапевтична сесия, може да се окаже, че не го привличат точно омъжените жени, а жени, които имат деца или такива, които са омъжени, но нямат деца...
И тогава, ако съм дал отговор на въпроса ви,  просто ще съм казал нещо, което е празно говорене "по принцип".
Докато ако вие отговорите подробно на зададените въпроси, нещата са ясни. Тогава вие сте човекът, за когото става дума. Изследваме вашите чувства и отношение към един конкретен човек и двамата заедно, като незнаещи, вървим по пътя на разбирането, осъзнаването и личностното израстване...
Така че - дайте подробности. Какво ви касае този човек?
Поздрави!

Здравейте! Ситуацията е доста натоварваща за вас двамата и особено за вашия партньор. Той има родители, които не го удовлетворяват. За разлика от вашите родители, които са грижовни, разбиращи и отдадени. И това сравнение още повече утежнява неговото положение и му влияе на самоуважението.Тоест - той сякаш застава в една неравностойна позиция в брака си.  Вие имате зад гърба си опората на родителите, а той живее с чувството, че няма такава опора... Вашите родители биват посрещнати в семейството ви през Триумфална арка, украсена с цветя, а неговите нахлуват през пробойна, която се чудите как да запушите...
Същевременно, обаче, е важно да разбираме, че колкото повече човек е неудовлетворен от своите родители, толкова повече той вътрешно негодува към тези, които се изказват срещу тях. Така че за вас е важно, когато той се оплаква от майка си, вие да не "поемате топката" и да продължите да говорите срещу нея, а по-скоро да му кажете: "Все пак тя ти е майка. Не говори така. Аз съм сигурна, че тя те обича..." и други подобни. Така вие ще застанете в една добра позиция спрямо него. Ако му пригласяте твърде много или пък ако първа започвате словесните атаки, тогава в един момент неговото негодувание може да се насочи срещу вас. Още повече, че вие имате "добри" родители и това само по себе си е фактор, който допълнително и подмолно по всяка вероятност  го измъчва.
Така че работата ви на "психотерапевт" e много тънка. Нужно е хем да сте съпричастна и съчувстваща към него, когато той страда заради родителите си /Ооо, представям си как си се почувствал, когато майка ти ти е накъсала тетрадката в първи клас!.. Или когато баща ти те е накарал цял ден да изнасяш боклуци от тавана/, хем обаче да не говорите срещу тях. Ясно е, че тази ситуация е  много по-различна от ситуацията, в която съпругът ни се оплаква от шефа си. Тогава спокойно можем до обругаем този шеф и да кажем, че той е комплексиран, глупав и груб. Когато става дума за родителите, обаче, нещата са много различни. Тогава, ако той прекали, е добре да му кажем: "Това е прекалено! Все пак те са ти родители и са правили за теб добри неща."
Успех във всичко!

Много благодаря. Да, на теория съзнавам, че точно така трябва да се държа и отговарям. Но всъщност ми е адски трудно и за съжаление, виждайки че те не обичат и не искат нашето дете, тяхното внуче, аз трупам огромна неприязън към тях...

Ами неговото (на съпруга ми) поведение "нормално" ли е? Имам предвид дали у всеки човек е заложено това чувство: щом не съм удовлетворен от родителите си, ще се настройвам пък срещу тези (макар и жена ми, в случая), които ги хулят. И също не е ли вече достатъчно пораснал, зрял, мъдър, че да не обръща такова внимание на поведението на родителите си, за да не се натъжава и да изживява всичко по този начин? До човека ли е или масово не могат да приемат факта, че родителите не са такива, каквито на нас ни се иска? Задавам тези въпроси, защото аз винаги се мъча да се поставя на мястото на другия. Ако аз бях на мястото на мъжа ми, наистина нямаше да се впрягам толкова. Също, ако виждах такава незаинтересованост към детето ми, щях да поговоря с родителите си, дори в някои ситуации да им направя забележка.

Здравейте,още един въпрос ако при синдрома на аспагер,пише че имаш нарушения в комуникацията,ако детето комуникира свободни с майка,татко,баба,леля,дядо,като го пита някой как се казва отговаря понякога ,просто е по сдържано и не може да започне само разговор,какви са другите симптоми за този синдром на аспагер,ако имаш проблем с комуникация та предполагам ще е и в семейството или......но то е малко на 3г.9.Благодаря ви

Здравейте, моля за съвет как да се върна към нормалното си състояние? Налага се свекърва ми да дойде да живее при нас в жилището, защото е неспособна сама да се грижи за себе си. В годините назад сме имали конфликт, тя искаше да се разведем...но в последно време запазихме добрия тон да не се караме, но не и общувахме много. След като научих че ще дойде в къщата ни, в момента на помисала на това, за нея , усещам как се изнервям, започнах да пия билкови хапчета за нервите, защото и кръвното ми налягане се покачи( досега бях с ниско или нормално, а от няколко дни с 140/90). Опитвам се да се успокоя , да мисля положително, но не се получава. Разбирам , че сама не се справя и въпреки това ставам напрегната..
Как да си променя мисленето , държанието към човек, с който се налага да живея занапред, и с който не сме били в отлични отношения.
Предварително Ви благодаря!

Здравейте.
Преди дни диагностицираха съпругът ми с рак на белия дроб 4 стадии Това ме смаза. От тогава не съм на себе си. Изпитвам страх, ужасяващ страх. Знам че ни предстои борба и то сериозна.
Непрекъснато мисля и премислям нещата. Пред него се държа, но усещам че вредя на себе си. Страх ме е, трепери ми всичко, плача доста. Усещам напрежение в главата, ушите ми бучат, задушава се.
Не знам как да се справя.

Здравейте!
За да взема отношениеми е нужна информация.
Например: - какви проблеми имате с нея? Какво е отношението на съпруга ви?
Най-добре е да опишете една или две типични ситуации, които се случват между вас и ви напрягат.
Как започва всичко, кой какво казва, какво отговаря другия...?
Само така можем да помислим как нещата могат да се променят. Като си дадем сметка какви са нещата, как изглежда комуникацията ви по конкретен конфликтен повод?
Поздрави1

Здравейте  докторе.Пише ви една майка която е в безизходица.Детето ми е на 13год.и от няколко месеца коренно се промени.Беше много добро и разумно дете учеше се,излизаше навън с приятели,забавляваше се.От известно време обаче все едно нещо се "всели" в него.Стана съвсем неузнаваем.Не искаше да ходи на училище.Бягаше от час,а за успеха му да не говорим.И което е по-стряскащото за мен стана много агресивен.И най-малкото нещо може да го извади от равновесие.В къщи започва да троши каквото му попадне пред очите.Изпада в някакво състояние на истерия и агресия.Крещи,хвърля,троши,налита ми на бой даже ме души,обръща столове маси де каквото му попадне.Вече съм накрая на силите си .Положението става нетърпимо.В къщи не се живее.С баща му не знаем какво да правим.Опитахме и с добро ,стараехме се да не го дразним и провокираме с нещо,но резуртата е все един и същ.Разбирам,че е в пубертета,но това не е хич нормално.Моля ви помогнете ми със съвет.Ако трябва и лична среща да направим.Сигурно има някакъв подход към такива деца.Иска да се самоубива.да избяга от къщи.Казва че не иска да живее.Моля ви помогнете ми.Не зная какво да правя.

Здравейте ,
пия оланзепин ,клонарекс,ксетанор изписани ми от психиатър .Лежала съм в психиатрията за суицидни поведение. Нещата са така от няколко години.Имам тежка травма в детството баща ми и брат ми са ме изнасилвали .Нещата са започнали когато бях на 4 .Сега имам прекрасен живот добър мъж ,прекрасно дете ,хубава работа и все още суицидни мисли.До кога ще е така няма ли начин да изтрия всичко това и да си върна живота .Без тревожност ,без стрес ,без себеомраза.Българският не ми е матерен и се извинявам за грешките 20 години съм била в чужбина