То почвам аз да не мога да дишам, само като ги чета някои жени как разсъждават за брака и отношенията.
Повечето от много малкото българки, стоящи си вкъщи и нямащи "личен финансов принос" към семейния бюджет, не прекарват времето си в лакиране на нокти и предоставяне на сексуални услуги, а се грижат за деца и домакинство, положение обикновено инициирано от мъжа, та би трябвало да имат право на глас. И всъщност масово хората, които самосиндикално и без обсъждане си се поглезват с такива подаръци, нямат добра преценка за финансите си. Хич не е "той/тя, щом харчи за нещо си, значи си е преценил/-а, че може да си го позволи. Има мъже, които за алкохол, хазарт и такива лични покупки са способни да си дадат цялата заплата, че и да бръкнат и в чантата на жена си, която обикновено има толкова значителен финансов принос към семейния бюджет, че без нея и децата, и тоя с "правилната преценка" ще седят гладни, ще им спрат тока и ще спят под някой мост.
Аз не съм имала това предвид, защото не считам, че всяка постъпка е свързана с партньора. Ако си купя мотор, а мъжът ми е забранил или е против, ще го купя, защото го искам, а не с цел наказание.

Имам разум да преценя кое е адекватно, и кое – не, все пак. Даже през ум не би ми минало да навивам мъжа ми за някоя скъпа моя прищявка. За щастие, и той е на моя акъл.
