Публикувана: 15 апр. 2020, 15:02 ч.
Последно мнение: 16 дек. 2020, 19:34 ч.

Чакане на "голямата тръпка" или следване на тихата любов...

10 452
146
1

1
...
6
7
8
...
10
Всички

# 90 30 апр. 2020, 13:45 ч.

Варна
Мнения: 669

Моята история в началото е подобна на твоята. Година и половина е един период, хем мислиш, че познаваш човека, хем още нищо не знаеш за него. Чета, чета и си мисля, точно такъв беше моя мъж в началото! Все едно аз съм писала всичко! Обаче...
Разбирам, че още не живеете заедно? Ако е така всичко ще се изясни ако поживеете известно време под един покрив. Има едни малки привички, дребни нещица, които няма как да разбереш, докато не заживееш с някого. Колко уважава твоето мнение, какъв темперамент има, какво предпочита за свободното си време, какви са приятелите му, родителите му, ще се харесате ли... хиляди неща.

Моята история е дълга-дълга, но започна като твоята, а сега се чувствам като хваната в капан. Хем искам да избягам, хем като гледам какво става наоколо, се плаша.

# 91 30 апр. 2020, 14:45 ч.

Мнения: 17 407

За година и половина ако това не се разбере...Не знам какво точно им гледате на мъжете. Кое им опознавате за година и половина, и кое - не, та го чакате туй заветно заживяване заедно, пък все за сериозни връзки се борите.

# 92 30 апр. 2020, 15:23 ч.

Варна
Мнения: 5 234

Абсолютно подкрепям! За хора над 25, приключили образованието си, това е несериозно. Все пак не става въпрос за някакви гаджета на по 15 - 20 години, ученици или студенти. За по-зрели хора би трябвало за няколко месеца връзка най-много да са наясно какво искат. Пък и няма как да разберат дали стават за семейство ако не споделят един дом.
Над година ходене по кафета и гостита за чук чук за мен е несериозно.

Само в случая в конкретната тема вече не се сещам какво беше положението - авторката май си живееше с "тихата любов".

# 93 30 апр. 2020, 16:40 ч.

Мнения: X

Цитат на: LittleDream в чт, 30 апр 2020, 13:45

Какво се промени през това време, та се чувствате така? Съжалявам да го чуя...
Прекалено много разочарования, или разкриване на друго лице на човека?
Как действате при несъответствия- например при нещата, които вие изброихте ( свободно време, приятели)? Ние имаме някои разминавания относно свободното време, но смятам, че това е нормално- тъкмо имам време да се отдавам на моите, типично женски занимания. Не държа човекът да е същия като мен, даже напротив, вижда ми се нездравословно. Разбира се, стига и да не са особено големи разминаванията..
Благодаря за коментара, и искрено Ви пожелавам да откриете как да се отървете от "капана" - понякога той идва от другите, понякога корена си е в самите нас...

# 94 2 май 2020, 14:15 ч.

Варна
Мнения: 669

Няма да навлизам в подробности за моя живот, тук акцентът е по повод терзанията на авторката.
Ако наистина има влюбване, химия, любов или както там го наречете, има един известен период, в който влюбените са буквално заслепени от другия - всичко е прекрасно, няма по-добър, по-красив, по-мил човек. Живот в облаците! Но за различните хора този период приключва след 3-6-12-24 месеца и тогава реалността те блъска като парен влак. Това го пиша и за по-горе коментиралите, които за 4-5 месеца отсяват предимства и недостатъци.
Има много неща, които се промениха при нас. Човекът реши да сложи своите разбирания за бъдеще и хубав живот пред моите. Съобразих се, на голяма цена. После реши да поправя нещата... малко закъсняло и недодялано. Други фактори излязоха на преден план преди любовта... и така.
По повод на главния въпрос - не съм търсила "по-голяма тръпка", нито тя ме е намирала за 10 години вече. Simple Smile

# 95 13 май 2020, 00:13 ч.

Мнения: X

Цитат на: Babri в сб, 18 апр 2020, 06:13

Цитат на: Kalinka1234 в пт, 17 апр 2020, 15:29

Скрит текст:

Цитат на: sigma в пт, 17 апр 2020, 15:20

Последният ти пост далеч не кореспондира с първия

Цитат

Мъжете в семейството ми са абсолютни мъжкари, с всичките му екстри - крясъци, обиди към женската част, решения,взети абсолютно едностранно, и т.н. И сега Хоп- попадам на човек, който е пълната противоположност на семейния мъжки модел...

Да, крясъци към майка ми, имало е. Когато не е слагала на време салата, например,или когато е бил изнервен и уморен. Не го оправдавам, разбира се.

И моят приятел се прибира супер изморен, но до момента не съм чула нито обидна дума, нито викове. Дано и така да остане..

Да, така ще остане. Хората не се променят, каквито са такива си остават до край.
Нито приятелят ти от кротък, внимателен човек ще стане буйстващ насилник, нито брат ти от насилник ще се превърне в кротко агне.

Успешна, самостоятелна и умна жена, която си знае стойността и има самочувствие няма и да погледне мъж като твоя брат. Аз съм такава жена, мъже като брат ти в обкръжението си нямам, никога не съм имала, няма и да имам. Около мене има възпитани, интелигентни, успешни мъже, които стават като вляза в стаята, отварят ми вратите, държат ми палтото, слушат с интерес, когато говоря, искат мнението ми и се съобразяват с него.

Покрай брат ти вероятно се завъртат семпли девойки, които искат да бъдат роб на някой господар, защото вероятно и техният семеен модел е бил подобен и не са го надраснали, но явно и те не издържат и бягат.

На твое място бих отрязала този брат като тумор. Ако не разговаря с мен и не се държи с уважението, което заслужавам, изобщо не бих поддържала контакт. С родителите бих се срещала в моя дом или навън. И така, докато на султана му дойде акъла в главата, извини ми се и се държи подобаващо в бъдеще с мен и хората около мен. Ако - не, няма да присъства в моя живот.

Говоря от личен опит, взех такова решение преди много-много години и беше още по-тежко, защото касае родител. Обаче аз твърдо вярвам, че всеки трябва да получава отношението, което си е заслужил. Ако не заслужава - нищо не получава. Това работи отлично при мен, чувствам се чудесно и вместо да ме дърпа назад, досега ме е теглило напред.

Успех ти пожелавам от сърце, знам че не ти е лесно.

Благодаря за коментара! За съжаление, сърце не ми дава да "отрежа" брат си, той е част от мен, от миналото ми, от семейната история. Знам, че е преживял много, и може би затова сърцето му е закоравяло. Търся му оправдания, иска ми се да му помогна. Сигурно греша, не знам...Все си мисля, че ще се поправи, ще размисли, ще разбере кое е ценното в живота. Моля се за него. Въпросът е как да спре да въздейства на моят живот и моите избори.
А за жените около него- да, точно такива са- жени с проблеми, търсещи Героя, който ще им помогне. Но много скоро този герой се преориентира към нова "плячка", към по-добра партия, както казва самият той. За него е важна изгодата в една връзка, трудно стига до безусловна обич...

# 96 13 май 2020, 00:20 ч.

Мнения: X

Цитат на: Анонимен в ср, 22 апр 2020, 11:10

Е, аз бях на 24 и имах същите дилеми, но разума надделя и се омъжих за момчето ми. Бях толкова мислеща, толкова търсеща сигурното, така вманиачена в правилното...Момчето беше съвършено, интелигентно, добро, даже и голям симпатяга, спортен тип, който ставаше все по-хубав с годините
Само че аз тръпка си нямах, целия секс десетки години беше като част от дневния ред, не че беше лош, но неосъзнат и аз участвах само телом. На 30 години всички потулени емоции в мен се разбудиха, този път неконтролируемо, започнах първо да живея в собствен свят, после да фантазирам за кой ли не, накрая да изневерявам и разбира се- до развод на почти 40 !

Много важно , че семейните модели са грешни. Те ни правят автентични, не можем всички да сме от един типаж. Не можем и да избягаме от тези модели , можем да се скрием за дълго време и да се преструваме. Аз успях над 10 години да бъда част от "идеално" семейство.

Сега съм сама, имам само непостоянни партньори, пак ме е страх , но не както на 24 , че ще остана сама и изпускам златното птиче.

На Калинка ще кажа едно- бъди честна със себе си. Ти много добре знаеш обичаш или не, ама без ама, и без но, и без ако!

Благодаря, много ценен коментар! Вие имала ли сте чувства към вашият бивш мъж, или изцяло разумът е надделял тогава? Има ли нещо от Вашият семеен модел, което да ви се е отразявало във връзката, както при мен- мъжкият модел от баща и брат?
Интересно е и дали успяхте да задълбочите чувствата си към някой, който ви е давал голяма тръпка и емоция?
Защото при мен тези мъже, които са ми подкосявали краката от тръпка, не са ставали изобщо , изобщо за сериозни отношения (чудя се защо ли?!). Със сегашния ми приятел има тръпка, просто една идея всичко е по-балансирано и спокойно...

# 97 13 май 2020, 00:28 ч.

Мнения: X

Цитат на: Рози и Бодли в сб, 25 апр 2020, 15:19

Цитат на: Kalinka1234 в чт, 23 апр 2020, 00:50

Скрит текст:

Благодаря отново на всички, включили се със съвет, или с ирония и насмешка...
Да,няма как да избирам родното си семейството. мога само да простя и да продължа напред.
Великденските празници прекарах с много свито сърце и размисли... Стигнах до извода, че целия проблем идва не от отношението към приятеля ми, а от отношението към брат ми. Там се корени някакъв неразрешен конфликт, който явно е тлеел до сега. Опитах да говоря с брат ми, каква е цялата тази враждебност към мен и към изборите ми. Оказа се, че той имал илюзии каква да бъда,че ще продължим заедно семейния бизнес, че ще остана в родния си град, че ще се омъжа за еди-какъв-си човек... И тъй като аз не съм изпълнила нито едно негово очакване, той ме залива с негативизъм и отхвърляне. Чак сега разбирам какъв е натиска върху хора с потомствени професии...И понеже във времето е имало доста иронични подхвърляния от страна на брат ми към моя приятел, като към недостатъчно мъж в неговите очи (защо е толкова добър, защо е толкова толерантен,защо не налага мнението си) , това ми е повлиявало подсъзнателно. Изграден ми е един мъжки модел в семейството, и съм смятала години наред, че това е правилният модел, а аз пък взимам, че се влюбвам в точно обратния като поведение мъж... Да, моето момче не преследва цели като лъскава кола и супер скъпи дрешки, предпочита вместо това да осигури собствен дом до няколко години, и влага всичките си средства там.Предпочита да изслуша събеседника си и да приеме различното от неговото мнение, вместо да се налага на всяка цена. Предпочита да води преговори, когато има конфликт, вместо да се бие (макар да има доста опит с бойни спортове). Помага ми в домакинството, грижи се за мен, когато съм болна, приема слабостите ми.И да, той е много, много по-различен от мъжете в семейството ми, но вече осъзнавам, че това не го прави по-малко мъж! Май това е била цялата ми вътрешна драма...
За мъжа до мен- ами, обичам го! Може да не е чак разтреперващо, но си е силно и трайно,дълбоко усещане. Освен, че го обичам, аз го и уважавам, заради всичко, което е. Смея да твърдя, че предложения от "Добри партии" имам и до ден днешен- ами, не става така, просто защото един човек ти е удобен, да бъдеш с него. Няма ли чувства, нищо няма. Ето, заради ситуацията с вируса, се наложи да сме разделени две седмици.Ами, побърквам се без него! Липсва ми, нервнича, все едно някаква част от тялото ми я няма, и аз си я търся. Аз съм един такъв опърничав и бунтар човек, че трудно бих била във връзка без любов, тялото ми си дава много ясни знаци и просто се затварям и отблъсквам човека. Тук случаят не е такъв- тази любов ме разгръща, прави ме спокойна, весела, красива дори (кожата ми е по-гладка, кълна се).
Много сте прави,че човек трябва да е наясно първо със себе си, преди да се впусне в сериозни отношения.

Много хубаво е,че си изясняваш тревогите и нещата,които те "човъркат".
Само така можеш да получиш яснота за себе си..
И да решиш как искаш да продължиш..
Когато си в мир със себе си,си готов да даваш.

Често се приема,че любовта,трябва да е "гръмка,драматична и изгаряща".
Но има и такава,която се разгръща с времето и расте.Тогава "тръпката и пеперудите" не изчезват след третата година ..И не си задваш въпроса "Какво видях в него?"

Мхм, точно въпроса "Какво видях в този" си го зададох за една от най-големите ми тръпки след месеци игрички. И когато прогледнах, какво да видя- ами той,човекът, алкохолик, с нелегален бизнес в чужбина, с проблемно семейство.. каква огромна грешка щях да допусна с него, ако се бях оставила още малко на емоциите.Когато са толкова силни, наистина оглупяваме и ослепяваме.

# 98 13 май 2020, 00:51 ч.

Мнения: X

Цитат на: Nevena Virolan в пт, 17 апр 2020, 03:38

Не се виждам и никога не съм имала повече от кратък флинг с мъж, към когото не съм изпитала тръпка. Няколко пъти съм се влюбвала от пръв поглед, не с всички обекти на влюбването се получи връзка, но с тези, в които не се влюбих абсолютно нищо не се получи.

Тръпката продължава около 3 години в повечето случаи. После са общи и тереси, хубав секс, битовизми, деца. Около 1% от двойките чувстват тръпка един към друг цял живот.

Тръпката е тръпка. И най-голямото желание за връзка при мене се изпарява ако човекът се окаже лепкав и иска много заедност и интимност, не ми падне в леглото, държи да го придружавам като ходи при баба си, майка си, леля си.

Как се нави на връзка без тръпка?

Тръпката е зависима от хормони. Като тийн непрекъснато тръпнех, през 20те години имах 5-6 тръпки и оттогава нито една. Срещнах съпруга си в края на 20те ми години, оттогава сме заедно и наближавам 50. Връзката ни еволюира, разбира се. Появата на деца са огромно изпитание за една връзка и ако се крепи на разкъсани конци може и да се разпадне.

Имали сме конфликти относно децата и отглеждането и възпитанието им. Такива сме имали и с родителите ни. Нормално е. Нови времена, моди, поколенчески, културни разлики.

Никой не може да ти гарантира кога ще срещнеш нова тръпка и дали.

Вече ти писаха, че подсъзнателно търсиш семейния модел, ако и да не ти е харесвал.

Крещящите мъже не са мъжествени. Крещим жените. Не случайно на такъв характер викат (х)истеричен. Идва от хистерос - матка на гръцки.

Не разбирам какво питаш. Ако питаш имате ли общо бъдеще и струва ли си да останеш с конкретния мъж, нямаме магическа пръчка и не можем да предвидим бъдещето. Големи любови се разпадат с гръм и трясък и невзрачни двойки седят заедно до гроб.

Явно не си готова за по-сериозно обвързване и дете. Поговори с мъжа и му кажи какво мислиш. От какво те е страх? Или мислиш, че си много млада за брак и деца?

Много зряло и ценно мнение!
Не съм се навила на връзка без тръпка- не бих се мъчила така. Просто не е изпепеляваща, а една идея по-спокойна и разумна,чувствата са по-дълбоки Simple Smile

Права сте, че гаранция няма в никоя връзка. Страхът ми идва от голямото разминаване между мъжкия модел в семейството ми и човекът до мен.Представете си, живяла сте повече от 20 години по един начин, след което рязко сменяте посоката и започвате връзка с коренно различен човек... Брат ми, естествено, не одобрява приятеля ми, прекалено са различни,пуска коментари, че това не е най-добрият избор за мен, опитва се да ми влияе така, както когато бях малка..

# 99 13 май 2020, 00:54 ч.

Мнения: 677

Ами значи можеш да се поучиш от собствения си опит. И най-често е така - страстта не ни води към най-доброто, тя е плод на нашите формирани отпреди, често изкривени модели или дори травми. А хората му казват "сърцето". Не, не е сърцето, страстта и емоцията е, а то не е едно и също. А това спокойното и балансираното е всъщност нормално, защото то ти дава сигурност. А в сигурността няма чак толкова адреналин, колкото в недостижимото, илюзорното, ако щеш и забраненото... Но да имаш здрав семеен живот значи и да имаш сигурност. Аз това също с времето го осъзнах и оцених. Ами не може всички дини под една мишница, но ти решаваш кое е по-ценното. Защото тия дето ти подкосяват краката, а после изчезват и вехнеш по тях, няма да са до теб да те подкрепят в трудност, когато не ти е до тръпки, да ти гледат детето... А това са трайните неща. Емоцията се запалва и угасва. Ако го няма другото, е като спукан балон.

# 100 13 май 2020, 14:02 ч.

София
Мнения: 1 139

Сама осъзнавате, че моделът на който сте ставали свидетел в миналото, е грешен. Сама казвате, че има тръпка и любов при вас, но е улегнала и балансирана. Обичате се, човекът ви подкрепя. Какво като имало разминаване с модела в детството? Няма правило, че една връзка трябва да повтаря това, което сте имали вкъщи като дете. Може да го иска човек, който е имал стабилни примери за мъжко присъствие, вие си давате сметка, че са били токсични.
Имате супер късмет, че сте попаднали на толкова ценен човек, има жени, който никога не успяват да срещнат подобен.
И вие всъщност го оценявате, защото сте го избрали и разбирате какъв е. Зарежете тези страхове, който ви дърпат назад, ако трябва потърсете помощ. Обичате се, това е истината, не изпускайте такава възможност за щастие в бъдещето заради нещастието от миналото.

Последна редакция: ср, 13 май 2020, 15:50 от *Elena*

# 101 13 май 2020, 15:00 ч.

Мнения: 4

Всеедно аз съм го писала това преди време 😀 Добре, че разума ми надделя, макар и на 24 само.😁 Избрах мъжа, който е спокоен колкото и да избухвам от време на време. Подкрепя ме във всичко, домушар човек е не го влекат пиене и дискотеки та да се чудя къде е и какво прави по нощите както беше с предишната "голяма любов". Понякога чак се чудя как си намерих такъв мъж и колко щях да съжалявам, ако бях сглупила да го оставя заради някой, който съм обичала много преди, но ме е лъгал,изневерявал и т.н. или да търся нещо, което може би няма да се случи. Та сега живот и здраве юли месец чакаме нашето малко човече, което ме кара да съм още по-благодарна и щастлива от избора който направих ! 😊

# 102 14 май 2020, 16:44 ч.

Мнения: X

Благодаря ви за съветите, момичета!
Чувствам се щастлива и спокойна, когато съм с моето момче.
Трудно ми е обаче да понеса думите на брат ми за него - защо такава кола карал, той (брат ми)могъл да сложи всички програмисти в малкия си джоб, защо съм си намерила мъж, който работи професия на компютър- не било мъжествено, трябвало да намеря бизнесмен, защо още сме на квартира.. И въобще много, много критики, които за мен са несъстоятелни и дори обидни. Виждам как моето момче спестява пари, за да си вземем къща след известно време , виждам как прави всичко, за да ни осигури комфорт, как подхожда към мен с уважение и грижа. И ми става болно, че няма да получи признание от брат ми, че двамата най-важни мъже в живота ми нямат допирни точки. Е, явно няма пълно щастие, а аз трябва да опитам да не се влияя от мнението на брат ми.
След последното негово избухване, преди седмица, напълно несъстоятелно- просто ме видя и започна да излива помия и обиди(колко съм смотана, пак ли съм ония с очилцата и евтината количка, той искал да се обгражда само с успешни и богати хора, не с някаква даскалка и програмистчето, човек трябвало да е супер амбициозен, а не като мен и още, и още ), просто млъкнах и се изнесох. От тогава не говоря с него, колкото и да ми е трудно. Жал ми е за брат ми, усещам колко самотен и нещастен е всъщност, с тези негови големи амбиции и критики към простолюдието, но... вече ми е жал и за себе си. Не мога да си позволя да разваля връзката си, само, защото не е по вкуса на член от семейството...Ще следвам моите собствени, вътрешни усещания!

# 103 14 май 2020, 16:46 ч.

Мнения: 39 350

Странно е за 30 годишен човек толкоз да се влияе от брат си. Колкото и да не ти се иска, и въпреки че виждаш че е нередно си попила от тоя модел.
Походи малко на психолог. Ще видиш че ще ти даде друга гледна точка. Може би ще се видиш отстрани.

# 104 14 май 2020, 17:06 ч.

Мнения: 19 948

Калинка, брат ти е много счупен човек. Опитай да игнорираш факта, че ти е брат/роднина и се дистанцирай максимално от общуване с него. Браво, направила си малка крачка! Продължавай така.

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Бебеправене, но без много правене

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Причина:

Причина: