Чакане на "голямата тръпка" или следване на тихата любов...

Да, крясъци към майка ми, имало е. Когато не е слагала на време салата, например,или когато е бил изнервен и уморен. Не го оправдавам, разбира се. И моят приятел се прибира супер изморен, но до момента не съм чула нито обидна дума, нито викове. Дано и така да остане..

Хубаво си се ориентирала, Калинка, бягай от модела на баща си и брат ти. По писането си личи, че си умно момиче и щом се замисляш и поне на думи осъзнаваш грешките във възпитанието, си на правилен ход.
Момчето ти е възпитано, читаво и свястно. Още повече, че и ти самата се чувстваш добре с него. Колебанията ти идват, че си свикнала със стария модел и не знаеш новия дали е за теб. Според мен, е хиляди пъти по здравословно да бъдеш с мъж, като приятеля ти, който ти дава спокойствие и подкрепа. И аз съм била с красив, ама пиещ и умен мъж, ми не става за дълъг път. Ще те наранява и ще страдаш. Стой там, където те зачитат, а не те третират като робиня.

А и тази "голяяяяма тръпка" винаги е до време и после отново са важни точно тези качества. Без тях голямата тръпка оставя пепел. Спукан балон. Страстта не винаги води в добра посока - много често привличането е пречупено през нашите емоционални травми, модела, за който ти казват и останалите, така че не мисли за нещо, което го няма и не се знае докъде би довело и към какъв. Пази което ти е дала съдбата.

Да, така ще остане. Хората не се променят, каквито са такива си остават до край.
Нито приятелят ти от кротък, внимателен човек ще стане буйстващ насилник, нито брат ти от насилник ще се превърне в кротко агне.

Успешна, самостоятелна и умна жена, която си знае стойността и има самочувствие няма и да погледне мъж като твоя брат. Аз съм такава жена, мъже като брат ти в обкръжението си нямам, никога не съм имала, няма и да имам. Около мене има възпитани, интелигентни, успешни мъже, които стават като вляза в стаята, отварят ми вратите, държат ми палтото, слушат с интерес, когато говоря, искат мнението ми и се съобразяват с него.

Покрай брат ти вероятно се завъртат семпли девойки, които искат да бъдат роб на някой господар, защото вероятно и техният семеен модел е бил подобен и не са го надраснали, но явно и те не издържат и бягат.

На твое място бих отрязала този брат като тумор. Ако не разговаря с мен и не се държи с уважението, което заслужавам, изобщо не бих поддържала контакт. С родителите бих се срещала в моя дом или навън. И така, докато на султана му дойде акъла в главата, извини ми се и се държи подобаващо в бъдеще с мен и хората около мен. Ако - не, няма да присъства в моя живот.

Говоря от личен опит, взех такова решение преди много-много години и беше още по-тежко, защото касае родител. Обаче аз твърдо вярвам, че всеки трябва да получава отношението, което си е заслужил. Ако не заслужава - нищо не получава. Това работи отлично при мен, чувствам се чудесно и вместо да ме дърпа назад, досега ме е теглило напред.

Успех ти пожелавам от сърце, знам че не ти е лесно.

Е, аз бях на 24 и имах същите дилеми, но разума надделя и се омъжих за момчето ми. Бях толкова мислеща, толкова търсеща сигурното, така вманиачена в правилното...Момчето беше съвършено, интелигентно, добро, даже и голям симпатяга, спортен тип, който ставаше все по-хубав с годините
Само че аз тръпка си нямах, целия секс десетки години беше като част от дневния ред, не че беше лош, но неосъзнат и аз участвах само телом. На 30 години всички потулени емоции в мен се разбудиха, този път неконтролируемо, започнах първо да живея в собствен свят, после да фантазирам за кой ли не, накрая да изневерявам и разбира се- до развод на почти 40 !

Много важно , че семейните модели са грешни. Те ни правят автентични, не можем всички да сме от един типаж. Не можем и да избягаме от тези модели , можем да се скрием за дълго време и да се преструваме. Аз успях над 10 години да бъда част от "идеално" семейство.

Сега съм сама, имам само непостоянни партньори, пак ме е страх , но не както на 24 , че ще остана сама и изпускам златното птиче.

На Калинка ще кажа едно- бъди честна със себе си. Ти много добре знаеш обичаш или не, ама без ама, и без но, и без ако!

Често се стига до такъв развой и когато човек не "се е наживял", тоест не е натрупал собствен опит (макар и с грешки дори) и чрез него да достигне до това, което той иска и търси. И човек се чувства като пропуснал и невидял много неща. И неизживяното се наваксва, когато вече е по-късно за това. Затова всяко нещо с времето си, по-добре да се стига до семейно обвързване на по-зрял акъл.

Аз съм на мнение, че трябва да се откъснеш от моделът на твоето семейство (брат, баща, майка) и да се замислиш за това какво искаш да е твоето бъдещо семейство, какви искаш да са отношенията в него, в каква среда искаш да растът децата ти. Мисли за себе си, а не за мнението на околните (в случая основно брат ти) - ти щастлива ли си с човека до теб, вярваш ли му, добре ли се чувстваш, искаш ли ежедневието ти да е такова? "Голямата тръпка" е до време, след това идват обичта, разбирателството, уважението. Има ли желание и от двете страни пламъкът и интересът в една връзка има как да се поддържат.

Благодаря отново на всички, включили се със съвет, или с ирония и насмешка...
Да,няма как да избирам родното си семейството.  мога само да простя и да продължа напред.
Великденските празници прекарах с много свито сърце и размисли... Стигнах до извода, че целия проблем идва не от отношението към приятеля ми, а от отношението към брат ми. Там се корени някакъв неразрешен конфликт, който явно е тлеел до сега. Опитах да говоря с брат ми, каква е цялата тази враждебност към мен и към изборите ми. Оказа се, че той имал илюзии каква да бъда,че ще продължим заедно семейния бизнес, че ще остана в родния си град, че ще се омъжа за еди-какъв-си човек... И тъй като аз не съм изпълнила нито едно негово очакване, той ме залива с негативизъм и отхвърляне. Чак сега разбирам какъв е натиска върху хора с потомствени професии...И понеже във времето е имало доста иронични подхвърляния от  страна на брат ми към моя приятел, като към недостатъчно мъж в неговите очи (защо е толкова добър, защо е толкова толерантен,защо не налага мнението си) , това ми е повлиявало подсъзнателно. Изграден ми е един мъжки модел в семейството, и съм смятала години наред, че това е правилният модел, а аз пък взимам, че се влюбвам в точно обратния като поведение мъж... Да, моето момче не преследва цели като лъскава кола и супер скъпи дрешки, предпочита вместо това да осигури собствен дом до няколко години, и влага всичките си средства там.Предпочита да изслуша събеседника си и да приеме различното от неговото мнение, вместо да се налага на всяка цена. Предпочита да води преговори, когато има конфликт, вместо да се бие (макар да има доста опит с бойни спортове). Помага ми в домакинството, грижи се за мен, когато съм болна, приема слабостите ми.И да, той е много, много по-различен от мъжете в семейството ми, но вече осъзнавам, че това не го прави по-малко мъж! Май това е била цялата ми вътрешна драма...
  За мъжа до мен- ами, обичам го! Може да не е чак разтреперващо, но си е силно и трайно,дълбоко усещане. Освен, че го обичам, аз го и уважавам, заради всичко, което е. Смея да твърдя, че предложения от "Добри партии" имам и до ден днешен- ами, не става така, просто защото един човек ти е удобен, да бъдеш с него. Няма ли чувства, нищо няма. Ето, заради ситуацията с вируса, се наложи да сме разделени две седмици.Ами, побърквам се без него! Липсва ми, нервнича, все едно някаква част от тялото ми я няма, и аз си я търся. Аз съм един такъв опърничав и бунтар човек, че трудно бих била във връзка без любов, тялото ми си дава много ясни знаци и просто се затварям и отблъсквам човека. Тук случаят не е такъв- тази любов ме разгръща, прави ме спокойна, весела, красива дори (кожата ми е по-гладка, кълна се).
 Много сте прави,че човек трябва да е наясно първо със себе си, преди да се впусне в сериозни отношения.

Kalinka, ако човекът е такъв, какъвто го описваш, считай, че си ударила джакпота! Непонятни са ми колебанията ти, но дано наистина си успяла ти да се разбереш!

Калинка, не знам брат ти как смята да поема семейния бизнес, но ако разбиранията му за бизнесмен са лъскави дрешки и скъпи коли - значи нищо не разбира от бизнес.

Калинка, поздравявам те за този разговор с брат ти, откъдето си разбрала част от причините за отношението му.
Сега, темата прелива от дълги, поучителни и нравоучителни постове. Те другите винаги знаят по-добре как да мериш по важност, кой какъв е и кое е най-доброто за теб, кое може и кое не може да компенсира недостатъците му
Ако ти все още смяташ, че за теб е важно да запазиш отношенията си брат си, защото.... то за това дори не е нужно да се отчиташ тук на експертите по човешки отношения.

Имаш горчивия опит с "лошите" момчета, обаче, искаш още от същото?
Освен ако не си крайна мазохистка, не те разбирам.
Намерила си диамант, а искаш да го захвърлиш, за да търсиш ......обикновен, сив камък.

Аз съм омъжена точно за такъв човек, какъвто описваш-добър, спокоен, винаги насреща за всичко, подкрепа, опора, силно мъжко рамо, не се цупи на женските ми тъпотии, а се опитва да ги разбере и да върне баланса....да не изброявам.Вече над 30 години.И той е все "Ти си най-важната за мен!" и досега.
Никога не бих заменила това, което имаме, за някакви имагинерни "страсти с олигофрени".От които ще ми останат само "обиди и болка"-по твоите думи.

Бе баш бунтар не си, хич даже. Твърде колеблива и нерешителна си, но се радвам, че си поговорила с братлето и за себе си си изяснила някои неща.

Много хубаво е,че си изясняваш тревогите и нещата,които те "човъркат".
Само така можеш да получиш яснота за себе си..
И да решиш как искаш да продължиш..
Когато си в мир със себе си,си готов да даваш.

Често се приема,че любовта,трябва да е "гръмка,драматична и изгаряща".
Но има и такава,която се разгръща с времето и расте.Тогава "тръпката и пеперудите" не изчезват след третата година ..И не си задваш въпроса "Какво видях в него?"

Аз съм "за" твоята тиха и истинска любов, която имаш в момента, Калинка. Успех! Много интелигентно ми звучиш, имаш опитност и възрастта вече, за да направиш своя мъдър и зрял избор на човек до себе си.