Чакане на "голямата тръпка" или следване на тихата любов...

Това, което прави брат ти се нарича психически тормоз.

Мисля, те това стихотворение на Станка Пенчева е за теб.

На младини обичаме мъже
Самоуверени, себелюбиви,
Които дишат въздух нажежен,
които пият и не се опиват.

Които ни желаят на мига
и на мига забравят, че ни има,
Които ни измъчват и на сън
Като съдба неотменима.

След тях остава стъпкана трева,
Порои сухи, дъх на изгоряло
И дълго, много дълго след това
Душата ни боли, и тялото.

Додето дойде тихо онзи мъж
Със длан като прохладен лист над тебе
И ти прозреш накрая изведнъж,
Че доброта ти е била потребна.


Аз лично я разбирам до болка. Аз имам този мъж, с прохладния лист над мен и не бих го сменила за нищо на света. Ти си помисли дали си готова да изгубиш твоя.

А ти защо изобщо се чувстваш длъжна да покриваш изискванията на брат си?
Вие сте двама големи, независими един от друг, възрастни хора. Брат ти може само да ти носи радост, че имаш близък човек, да те подкрепя, да ти е опора.
Никой не се жени от раз. Тръпката не угасва, а се видоизменя. Стига да има желание, винаги може да се поддържа огъня.

Вие на колко години сте с брат ти, та да ти пука за него какво ще каже за теб? Той очевидно те мачка, а ти Добринка Скромникова, той нали ти бил семейство. Семейство ти е бил, докато си навършила 18, сега имаш мъж до себе си и с него си/ще бъдеш семейство. Не е работа на брат ти какво работиш и каква кола караш. Да хваща и да изчезва, ауу бях забравила какви самонадеяни идиоти може да има.

Такива мухъли как все намират добри женички да ги мачкат, аз защо не съм попадала на такъв мушмул?
Другият път като те захапе брат ти, питай го като е толкоз готин, защо 1 жена не свърта около себе си. Не той не ги иска, те бягат от него, ако е толкоз перфектен и добър, жените ще се борят за него, а няма да си тръгват тъй бързо.

И не е лошо да пораснеш, Калинка. Не си готова за омъжване за мен. Още си в детството с брат ти, баща ти, майка ти. Първо направи крачката да се откъснеш от плацентата на семейството си и тогава създавай твое. Не, човек не разбира от раз – този Е избраникът за цял живот. Това са доста крайни констатации, които по-скоро плашат, отколкото да ти помагат да вземеш правилен за ТЕБ избор. Любовта и отношенията са динамични и се променят, както и ние самите с времето. Но когато вземаш решение трябва да го направиш, защото осъзнаваш, че ти го искаш, а не защото така трябва, така правят хората, така е прието. А за да го поискаш трябва да има осъзнаване и зрялост, житейски опит.

Ма, малеее, как пък няма да спра да говоря и да търча да сервирам салата и ракия, щото някакъв Сульо влиза в стаята и трябва да му се обърне внимание Извинете за оффтопика, но не мога да го подмина.

И ако не му сервираш салатата, какво? Така сте си го научили вие с майка ти.
И за мен не си готова за семейство. Щом си задаваш тия въпроси- или не си готова, или това не е човекът. Бракът е напълно естествена стъпка напред и обикновено не поражда такива размисли. Обичаш човека, комфортно ти е с него, знаеш, че искаш да е част от бъдещето ти.

Момчето на 18 ли е или под 40 всички са такива? Или ако не е "мъжкар" като роднините ти, значи е момче. Мъжкар е в кавички, защото изразът го чувам все от неподходящ типаж хора, а в твоя случай комбинацията от мъжкар и обяснение какво значи (според теб) са поредната траги-комедия.

Станка Пенчева е това : )

Благодаря! "...длан като прохладен лист над тебе..." . Именно, сякаш това описва моето момче!

Да, точно така е. Но само този, който е преминал през това, може да разбере какви белези оставя.
И в същото време обичам брат ми! Той е от хората, които могат както да те обиждат, в следващия момент да те измъкнат без колебание от най-голямата помия, в която си затънал! Влизал е в битки и е помагал на страшно много хора, безкористно. Спасявал е буквално хора от смърт! Но определено има проблеми с гнева, които всички около него понасяме. Де да можеше всичко в света да е черно-бяло, категорично добро или лошо,уви...

Според мен не е нужно да се жените, някои хора изпитват ужас от брака, може да си от тях. Както си го описала, човекът изглежда идеален. Живейте си и това е. А брат ти може да ти служи като лош пример - от какво да бягаш и какво да не правиш. Успех!

 Напълно сте права! Благодаря за градивното мнение.
 Правя уверени стъпки към отделянето (психически, защото физически отдавна съм го направила) от семейството ми, но може би трябва да извървя още път, и това ще стане , с осъзнаване.

Не се виждам и никога не съм имала повече от кратък флинг с мъж, към когото не съм изпитала тръпка. Няколко пъти съм се влюбвала от пръв поглед, не с всички обекти на влюбването се получи връзка, но с тези, в които не се влюбих абсолютно нищо не се получи.

Тръпката продължава около 3 години в повечето случаи. После са общи и тереси, хубав секс, битовизми, деца. Около 1% от двойките чувстват тръпка един към друг цял живот.

Тръпката е тръпка. И най-голямото желание за връзка при мене се изпарява ако човекът се окаже лепкав и иска много заедност и интимност, не ми падне в леглото, държи да го придружавам като ходи при баба си, майка си, леля си.

Как се нави на връзка без тръпка?

Тръпката е зависима от хормони. Като тийн непрекъснато тръпнех, през 20те години имах 5-6 тръпки и оттогава нито една. Срещнах съпруга си в края на 20те ми години, оттогава сме заедно и наближавам 50. Връзката ни еволюира, разбира се. Появата на деца са огромно изпитание за една връзка и ако се крепи на разкъсани конци може и да се разпадне.

Имали сме конфликти относно децата и отглеждането и възпитанието им. Такива сме имали и с родителите ни. Нормално е. Нови времена, моди, поколенчески, културни разлики.

Никой не може да ти гарантира кога ще срещнеш нова тръпка и дали.

Вече ти писаха, че подсъзнателно търсиш семейния модел, ако и да не ти е харесвал.

Крещящите мъже не са мъжествени. Крещим жените. Не случайно на такъв характер викат (х)истеричен. Идва от хистерос - матка на гръцки.

Не разбирам какво питаш. Ако питаш имате ли общо бъдеще и струва ли си да останеш с конкретния мъж, нямаме магическа пръчка и не можем да предвидим бъдещето. Големи любови се разпадат с гръм и трясък и невзрачни двойки седят заедно до гроб.

Явно не си готова за по-сериозно обвързване и дете. Поговори с мъжа и му кажи какво мислиш. От какво те е страх? Или мислиш, че си много млада за брак и деца?

Прави ми впечатление, че си страшно фокусирана върху брат си, за мен до степен на нездрава обсебеност. Не споменаваш баща си, но прочетох няколко описания на брат ти, характеропатиите и нелепите му очаквания и неадекватно поведение към жените. Оставам с един неприятен привкус като чета с каква емоция пишеш за него. Той е насилник и манипулатор, а ти вместо да се отвратиш от него говориш с едно обожание и преклонение за изродщините му.

Предполагам е мъж под 40. Правилно ли разбирам, че очаква като влезе в стаята, а вие с майка ти си говорите, да млъкнете моментално, да му се поклоните доземи и с прибежки, припълзявания и метани да му принесете салатата и ракията. Иначе има крясъци и обиди.

Ти си на 30, живееш отделно с мъж и брат ти те критикува за избора на професия, кола, критикува външността ти, за Бога! Не си достатъчно красива? За кого? За него ли? Той за жена ли ще те взима, че оценява и коментира как изглеждаш? Деца ли ще му раждаш? Не знам дали си даваш сметка колко откачено звучиш.

Също, хиляда процента съм убедена, че брат ти е разкритикувал приятеля ти и това е породило съмненията ти дали изборът ти е правилен, както и настоящата тема. Мисля, че си за психолог, има нещо тотално сбъркано в семейния ти модел и възприятията ти за нормално и ненормално.

Хахахха, ама разбира се, че е тя, хахахахаха.
. Грешка на езика и срам!!!